Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 22. 12. 2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски
съд, Гражданско
отделение, ІІ-В въззивен състав
в публичното заседание на двадесет и пети ноември през
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл.с-я ИВЕЛИНА
СИМЕОНОВА
при секретаря Мариана Ружина
и прокурора
сложи за разглеждане
докладваното от съдия Маркова в.гр.д.№ 16838
по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.
С решение № 105555 от 30.04.2019
г. по гр.д.№ 89592 по описа за 2017 г. , СРС, Първо ГО, 29-ти състав: ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 ал. 1 ГПК, че:
-В.Б.Б.-Б.
дължи на „Т.С.“ ЕАД, на основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ сумата 543,40
лв., представляваща цена за доставена топлинна енергия през периода от м.
08.2014 до м. 04.2015 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр.София,, пл.*********, вх.*** , ап. **, аб. № 015275, ведно
със законна лихва за периода от 14.9.2017 г. до изплащане на вземането, сумата
от 5,25 лв., представляваща сума за дялово разпределение за периода м.05.2014
г.-м.04.2015 г., ведно със законната лихва, считано от 14.9.2017 г. до
плащането, като ОТХВЪРЛЯ исковете за
главница за разликата над 543,40 лв. до пълния предявен размер и период, както
и за сума за дялово разпределение за разликата над 5,25 лв. до пълния предявен
размер и период, както и исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване
съществуването на вземане в размер на 259,49 лв. лихва за забавено плащане на
цената за топлоенергия и в размер на 2,27 лв. лихва на главницата за дялово
разпределение за периода от 15.09.2014 г. до 04.09.2017 г.;
-Л.Х.Б. - Б., дължи на „Т.С.“ ЕАД,
на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ сумата 543,40 лв., представляваща цена за
доставена топлинна енергия през периода от м. 08.2014 до м. 04.2015 г. за топлоснабден имот, находящ се в
гр.София,, пл.*********, вх.**, ет*******, аб. № 015275, ведно със законна лихва за периода от 14.9.2017
г. до изплащане на вземането, сумата от 5,25 лв., представляваща сума за дялово
разпределение за периода м.05.2014 г.-м.04.2015 г., ведно със законната лихва,
считано от 14.9.2017 г. до плащането, като ОТХВЪРЛЯ
исковете за главница за разликата над 543,40 лв. до пълния предявен размер и
период, както и за сума за дялово разпределение за разликата над 5,25 лв. до
пълния предявен размер и период, както и исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
установяване съществуването на вземане в размер на 259,49 лв. лихва за забавено
плащане на цената за топлоенергия и в размер на 2,27 лв. лихва на главницата за
дялово разпределение за периода от 15.09.2014 г. до 04.09.2017 г.;
- Б.Х.Б., дължи на „Т.С.“ ЕАД , на основание чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ сумата 543,40 лв.,
представляваща цена за доставена топлинна енергия през периода от м. 08.2014 до
м. 04.2015 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр.София,, пл.*********, вх.В , ет*******, аб. № 015275, ведно
със законна лихва за периода от 14.9.2017 г. до изплащане на вземането, сумата
от 5,25 лв., представляваща сума за дялово разпределение за периода м.05.2014
г.-м.04.2015 г., ведно със законната лихва, считано от 14.9.2017 г. до
плащането, като ОТХВЪРЛЯ исковете за
главница за разликата над 543,40 лв. до пълния предявен размер и период, както
и за сума за дялово разпределение за разликата над 5,25 лв. до пълния предявен
размер и период, както и исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване
съществуването на вземане в размер на 259,49 лв. лихва за забавено плащане на
цената за топлоенергия и в размер на 2,27 лв. лихва на главницата за дялово
разпределение за периода от 15.09.2014 г. до 04.09.2017 г.;
- П.Х.Б. дължи на „Т.С.“ ЕАД, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ сумата 543,40 лв., представляваща цена за
доставена топлинна енергия през периода от м. 08.2014 до м. 04.2015 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр.София,,
пл.*********, вх.** , ет*******, аб.
№ 015275, ведно със законна лихва за периода от 14.9.2017 г. до изплащане на
вземането, сумата от 5,25 лв., представляваща сума за дялово разпределение за
периода м.05.2014 г.-м.04.2015 г., ведно със законната лихва, считано от
14.9.2017 г. до плащането, като ОТХВЪРЛЯ
исковете за главница за разликата над 543,40 лв. до пълния предявен размер и
период, както и за сума за дялово разпределение за разликата над 5,25 лв. до
пълния предявен размер и период, както и исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
установяване съществуването на вземане в размер на 259,49 лв. лихва за забавено
плащане на цената за топлоенергия и в размер на 2,27 лв. лихва на главницата за
дялово разпределение за периода от 15.09.2014 г. до 04.09.2017 г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. №
64405/2017 г. по описа на СРС, 29 състав.
Постъпила е въззивна жалба от „Т.С.” ЕАД, ищец пред СРС, срещу решение № 5555 от
30.04.2019г., по гр. д. № 89592/2017 г. на СРС, I ГО, 29 състав. Решението се
обжалва в частта, в която претенциите за главница за ТЕ и дялово разпределение,
като и лихва за забавеното им изпълнение са били отхвърлени от първоинстанционния съд като неоснователни.
Въззивникът твърди, че решението е неправилно
като противоречащо на материалния закон- чл.150, ал.1 ЗЕ и чл.32, ал.1 от ОУ на
дружеството в сила до 13.02.2008 г. , както и на чл.33, ал.2 ОУ на дружеството.
СРС не бил взел предвид, че Общата фактура за периода м.05.2013 г. – м.04.2014
г. е издадена м.07.2014 г. и същата ставала изискуема едва на 15.09.2014 г. Заявлението
било подадено на 14.09.2017 г. Затова неправилно СРС бил приел, че претенциите са погасени по давност.
Иска се от съда да отмени
решението в обжалваната му част и да уважи така предявеният иск, изцяло. Претендира
направените разноски.
Ответниците по въззивната жалба- В.Б.Б.-Б., Л.Х.Б.
– Б., Б.Х.Б. и П.Х.Б., ответници и пред СРС, са депозирали
отговор по въззивната жалба. Считат,
че СРС правилно е приложил института на погасителната давност. Решението било
съобразено и с приетото в ТР от 18.05.2012 г. на ОСГТК, съгласно което
вземанията на ищеца като периодични такива се погасявали с 3-годишна давност.
Считат, че със закъснялото издаване на Общата фактура не може да се възобновява
течението на погасителната давност. След като главниците били погасени по
давност, то и лихвата за забава била погасена по давност като се аргументират с
разпоредбата на чл.119 ЗЗД.
Третото лице-помагач- „Б.” ООД не
взема становище по въззивната жалба.
По допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното решение въззивникът
е бил уведомен на 09.05.2019 г., а въззивната жалба е подадена на 17.05.2019
г., следователно същата е в срока по чл.
259, ал.1 ГПК.
С решението, което се обжалва СРС
частично е отхвърлил иска по чл.422 ГПК.
Следователно е налице правен
интерес от обжалване; въззивната жалба е
допустима.
В частта, в която в полза на ищеца, в тежест на ответниците са били
признати вземания по иска по чл.422 ГПК, решението като необжалвано е влязло в
сила.
По основателността на въззивните жалби:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната
инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта
– в обжалваната му част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в
жалбата.
След служебно извършена проверка
съдът приема, че обжалваното решение е
постановено в допустим процес и е валидно:
За издадената на 29.09.2017 г. по
ч.гр.д.№ 64405 по описа за 2017 г. заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК всеки длъжник е бил уведомен на 05.11.2017 г.
На заявителя е било указано, че
може да предяви иск за сумите по заявлението в 1-месечен срок. Тези указания са
му съобщени на 27.11.2017 г.
Исковата молба е подадена в СРС
на 22.12.2017 г. , т.е. в срока по чл.415 ГПК.
По доводите във въззивната жалба:
За да постанови решение в
обжалвания смисъл, СРС относно възражението за погасяване на част от задълженията
по давност, направено още с възраженията по чл.414 ГПК и поддържано в отговора
по исковата молба, е приел, че предявените за установяване вземания се
погасяват по давност в хипотезата на чл.11, б.“в“ ЗЗД, тъй като се касаело до
периодични, еднородни плащания; в този смисъл било и приетото в ТР №
3/18.05.2012 г. по тълк.д.№ 3/2011 на ОСГТК на ВКС.
Давността започвала да тече по правилото на чл.114,ал.1 ЗЗД, считано от датата
на която вземането е станало изискуемо. Затова и всички вземания, чиято
изискуемост е настъпила преди повече от 3 години назад, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – преди 14.09.2014
г. били погасени по давност. Или това били вземанията за периода м.05.2013 г.-
м.07.2014 г. Извън погасителната давност били всички, претендирани за
установяване вземания за периода от м.08.2014 г. до 30.04.2015 г. , които
възлизали на стойност 2 173,61 лв. съгласно заключението на
съдебно-техническата експертиза. По аналогичен начин се погасявали и вземанията
за стойност на услугата „дялово разпределение“; погасено било вземането в размер
на 14,28 лв. за периода м05.2013 г. до м.04.2014 г. по фактурата от 30.06.2014
г. Ответниците дължали при условията на разделност сумата в размер на 21 лв. за
периода м.05.2014 г. до м.04.2015 г., тъй като същото е начислено по фактурата,
издадена на 31.05.2015 г. и към датата на подаване на заявлението – 14.09.2017
г. давността не била изтекла. Относно вземанията по чл.86, ал.1 ЗЗД СРС е
приел, че след като не се дължат вземанията за главница поради погасяването им
по давност, то не се дължи и лихва за забава по арг.
от чл.119 ЗЗД. Относно непогасените по давност вземания СРС се е позовал на чл.33,ал.1
ОУ-2014 г., съгласно което правило вземането ставало изискуемо в 30-дневен срок
от публикуването на месечните прогнозни сметки на сайта на дружеството-ищец. В
случая липсвала покана. Затова и лихва за забава не била дължима. По отношение
на лихвата за забава върху стойността на услугата „дялово разпределение“ СРС се
е позовал на чл.36, ал.2 от ОУ във връзка с чл.20 ЗЗД, при което е достигнал
също до извода, че лихва за забава не се дължи.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция приема следното:
С оглед доводите във въззивната
жалба спорно по делото е погасени ли
са вземанията, предявени за установява по иска по чл.422 ГПК по давност по начина,
приет от първоинстанционния съд.
Действително, задължението за
плащане на ползваната ТЕ, както и това за „дялово разпределение“ е периодично,
тъй като касае повтарящи се през определен период от време еднородни задължения
и съгласно чл.111, ал.1, б.”в” ЗЗД се погасява с 3-годишна давност. В този
смисъл е и приетото в ТР № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС.
В случая заявлението по чл.410 ГПК е било подадено на15.09.2017 г., а претендираният период по отношение на
стойността на потребената ТЕ е от 01.05.2013 г. до
30.04.2015 г. Претендирани са били и сумите по Общи фактури с дати на съставяне
31.07.2014 г. и 31.07.2015 г., за имот с аб. 015275.
Видно от заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК разпоредено е издаване на такава относно потребената топлинна енергия за периода 01.05.2013 г. до
30.04.2015 г.
Решението е правилно:
Въззивната инстанция споделя
мотивите на СРС поради което същите на основание чл.272 ГПК следва да се считат
и за мотивите на настоящето решение.
За да достигне до крайния резултат
за неоснователност на част от предявените за установяване вземания на ищеца,
СРС се е позовал при прилагане правилата на ОУ на топлопреносното
дружество, действащи в редакцията, относима за всеки
един от периодите. СРС е определил конкретната стойност на всяка една от
претенциите, която приема за установена.
Съгласно действалите до
11.03.2014 г. ОУ, купувачът е длъжен да заплаща месечните дължими суми в срок
от 30 дни след изтичането на периода за който се отнасят. Тези правила са относими за претенциите за м.05.2013 г.- м.01.2014 г. като
последните стават дължими в края на м.02.2014 г. Заявлението по чл.410 ГПК е
подадено на 15.09.2017 г. Видно от представените с исковата молба извлечения
/л.10/ резултатът за периода 01.05.2013 г.- 30.04.2014 г. е сума за възстановяване.
Следователно, правилно СРС е
приел, че вземанията, предявени за установяване в производството по чл.422 ГПК
за периода м.05.2013 г.- м.07.2014 г. са погасени по давност.
С оглед погасяването на част от
вземането за главница по давност, то върху същата не се дължи лихва за забава.
За периода след влизане в сила на
ОУ, одобрени с решение на ДКЕВР от 03.02.2014 г., е необходимо публикуване на
месечните дължими суми на сайта на ищцовото
дружество.
Видно от доклада по делото,
обективиран в определението от 20.07.2018 г./л.54/ СРС изрично е указал на
ищеца, че носи тежестта за доказване на обстоятелството, че ответниците са
изпаднали в забава.
Дяловото разпределение е отразено
във фактурата от 30.06.2014 г., видно от представеното извлечение на л.12 по
исковото производство пред СРС. Същото не се начислява на база прогнозна сметка
поради което доводите на въззивника, че същото става изискуемо със съставянето
на Общата фактура от 31.07.2014 г., е неоснователен.
При това положение въззивната
инстанция приема, че СРС е решил спора възможно най-благоприятно за ищеца,
въззивник пред настоящата инстанция.
Поради съвпадане на крайните
изводи на двете съдебни инстанции обжалваното решение следва да се потвърди.
По разноските:
Пред първата съдебна инстанция:
При този изход на спора
разноските са правилно разпределение.
Пред въззивната инстанция:
При този изход на спора на въззивника разноски не се следват.
Въззиваемите не претендират разноски и такива не са
сторени, поради което не им се присъждат.
Въззивникът е останал задължен за държавна такса за въззивното обжалване за сумата в
размер на 75 лв./при дължими 100 лв. е внесена сума в размер на 25 лв./поради
което на основание чл.77 ГПК следва да бъде осъден да заплати сумата в размер
на 75 лв. в полза на СГС.
Водим от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 105555 от 30.04.2019 г. по гр.д.№ 89592 по описа за 2017 г. , СРС, Първо ГО,
29-ти състав, в частта в която са отхвърлени предявените от „Т.С.“ ЕАД
искове по чл.422 ГПК срещу всеки един от ответниците: В.Б.Б.-Б., Л.Х.Б. – Б., Б.Х.Б. и П.Х.Б.,
за всеки
един от исковете за главница за разликата над 543,40 лв. до пълния предявен размер
и период, както и за сума за дялово разпределение за разликата над 5,25 лв. до
пълния предявен размер и период, както и исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
установяване съществуването на вземане в размер на 259,49 лв. лихва за забавено
плащане на цената за топлоенергия и в размер на 2,27 лв. лихва на главницата за
дялово разпределение за периода от 15.09.2014 г. до 04.09.2017 г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д.
№ 64405/2017 г. по описа на СРС, 29 състав, както и в частта за разноските.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл.77 ГПК да
заплати в полза на Софийски градски
съд, гр.София, бул.“*******, сумата в размер на 75 лв.- държавна такса за
въззивно обжалване.
Решението е постановено при участието
на „Б.” ООД като трето лице-помагач на страната на ищеца.
Решението е окончателно и
не подлежи на касационно обжалване, арг. от чл.280,
ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: