Решение по дело №277/2020 на Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

 

№549/14.09.2020г., гр.Хасково

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Хасково, в открито заседание на двадесети август през две хиляди и двадесета година, в състав:

Съдия: Ива Байнова

при секретаря Дорета Атанасова ………………………........…..........и в присъствието на прокурор Невена Владимирова….….………………………………………………..като разгледа докладваното от съдия Байнова и. адм. дело № 277 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.203, ал.1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.1, ал.2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по искова молба от Р.Х.Р. от гр.Хасково, с посочен съдебен адрес:***, ст.33, подадена чрез пълномощник, против Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ – София, с адрес: гр.С..

Искът е с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, като ищецът претендира да бъде осъден ответника да му заплати сума в размер на 500 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди – платено адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство по АНД №354/2018г. на Районен съд – Хасково, по което с Решение №278 от 05.07.2018г. е било отменено Наказателно постановление № ДАИ - 0000011 от 14.02.2018г. на главен секретар на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ – София, ведно със законната лихва считано от датата на завеждане на исковата молба в съда. Претендира се и присъждане на направените в настоящото производство разноски.

Ответникът по иска, Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ – София, в писмен отговор, депозиран чрез процесуален представител, излага твърдения за неоснователност и недоказаност на предявения иск. Сочи, че към момента на съдебното производство по обжалване на наказателното постановление не били налични доказателства за платена сума за адвокатско възнаграждение, както и такива за начина на извършване на плащането. Относно претендираните разноски за водене на настоящия процес възразява, съгласно чл.78, ал.2 от ГПК, срещу присъждане им. В случай, че искът се приеме за основателен и допустим, възразява и срещу размера на адвокатския хонорар, договорен в производството по оспорване на наказателното постановление. Иска намаляването му.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита предявената искова претенция за основателна и доказана, предлага да бъде уважена.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните не е спорно, а и се установява от приложеното АНД №354/2018г. на Районен съд – Хасково, че с НП № ДАИ - 0000011 от 14.02.2018г. на главен секретар на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ –София, на Р.Х.Р., за нарушение на чл.43, ал.1, т.1, б. „а“, предл. 1 от Наредба №32 от 16.12.2011г. на МТИТС, на основание чл.178а, ал.7, т.1, предл.1 от Закона за движението по пътищата, е била наложена глоба в размер на 1500 лева.

Наказателното постановление е било оспорено от ищеца пред Районен съд – Хасково, където е било образувано АНД №354/2018г. по описа на съда, по което с Решение №278/05.07.2018г. съдът е отменил № ДАИ - 0000011 от 14.02.2018г. на главен секретар на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ – София, като решението е влязло в сила на 09.08.2018г., съгласно надлежно направеното отбелязване върху него. Видно от доказателствата по делото, в производството пред Районен съд – Хасково Р.Х.Р. е бил представляван от надлежно упълномощен процесуален представител – адв. В.Г.К.. По АНД №354/2018г. на Районен съд - Хасково е представен договор за правна защита и съдействие от 20.03.2018г., от който е видно, че настоящият ищец е заплатил за адвокатска защита по това дело сумата от 500 лева.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.203, ал.1 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл.1 от ЗОДОВ, като исковете се разглеждат по реда на чл.203 и сл. от АПК, към който препраща и изричният текст на чл.1, ал.2 от ЗОДОВ.

Предявен е иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, във вр. с чл.203, ал.2 от АПК, с който се претендира обезщетение за причинени имуществени вреди, вследствие на отменено с окончателно съдебно решение наказателно постановление. Претенцията е заявена срещу процесуално легитимиран, на основание чл.205 от АПК, ответник по иска – Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ - София, като следва да се има предвид, че съгласно чл.2, ал.1 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, Агенцията е юридическо лице на бюджетна издръжка към Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията със седалище София и с областни отдели във всички областни градове. Следователно искът е допустим.

Разгледан по същество искът е основателен.

Според чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, Държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове. Според чл.4 от ЗОДОВ и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Поради това отговорността се характеризира като обективна, безвиновна, а възникването на право на обезщетение предполага установяване на незаконосъобразни актове, действия или бездействия.

За да бъде уважен иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, следва да се установи кумулативното наличие на следните елементи, които са част от фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията: незаконосъобразен акт (или обявен за нищожен подзаконов нормативен акт), действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, които са отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав, не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

В случая от доказателствата по делото се установява наличието на всички предпоставки за ангажиране на отговорността на ответната страна – Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ - София.

Дейността по налагане на административно наказание е особен вид правораздавателно производство, осъществявано от администрацията. Самото наказателно постановление представлява правораздавателен акт, издаден от несъдебен орган, сезиран със съставен акт за установяване на административно нарушение, който се издава при състезателно производство. Наказателното постановление не подлежи на административен контрол, поради обстоятелството, че е правораздавателен, а не административен акт. Доколкото обаче наказателното постановление се издава от административен орган, същото представлява властнически акт и макар да поражда наказателноправни последици, то е правен резултат от санкционираща административна дейност. Предвид изложеното следва да се приеме, че по своето съдържание дейността по налагане на административно наказание представлява изпълнение на административна дейност, каквото становище е застъпено в ТП №2/19.05.2015 г. на ВАС и ВКС.

В случая не е спорно, че НП № ДАИ - 0000011 от 14.02.2018г. на главен секретар на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ – София, е отменено със съдебно Решение №278/05.07.2018г., постановено по АНД №354/2018г. на Районен съд - Хасково. Установената незаконосъобразна административна дейност, довела до отмяна на издаденото НП, обуславя наличието на първия елемент от фактическия състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

Безспорно се установява също, че в резултат на тази незаконосъобразна административна дейност на ищеца са причинени имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на адвокатски хонорар. Видно е от представения по делото договор за правна защита и съдействие и за процесуално представителство по АНД №354/2018г. по описа на Районен съд – Хасково №07037 от 20.03.2018г., че Р.Х.Р. действително е заплатил на адв. В.К. сумата от 500.00 лв., поради което е налице и вторият елемент от фактическия състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

По отношение на така заплатената сума следва да се има предвид, че разноските, понесени от лицата в производствата по отмяна на незаконосъобразните наказателни постановления, подлежат на обезщетяване, но не по общия ред, а по реда на специалното производство по ЗОДОВ. Тъй като искът по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е за обезщетяване на вреди, настъпили вследствие от незаконосъобразността на наказателно постановление, действия или бездействия в рамките на административното наказване, то и производството по обезщетяване на направените разноски следва да се проведе по същия ред. В този смисъл е и възприетото в Тълкувателно постановление №2/19.05.2015 г. на ВКС по тълк.дело №2/2014 г., ОСГК и Първа и Втора колегия на ВАС.

Предвид отмененото по съдебен път наказателно постановление, претърпените от ищеца имуществени вреди, изразяващи се в заплатеното адвокатско възнаграждение, съставляват пряка и непосредствена последица от постановеното незаконосъобразно наказателно постановление. В този смисъл е и Тълкувателно решение №1/15.03.2017г. на ВАС по тълк.дело №2/2016 г., ОСС, I и II колегия, с което е постановено, че при предявяване пред административните съдилища на искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл.4 от този закон. С оглед на това, съдът приема, че е налице и третата кумулативно изискуема предпоставка от фактическия състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, а именно наличие на причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт и настъпилия вредоносен резултат.

По изложените съображения, съдът приема, че в случая са установени и доказани предпоставките за реализиране на отговорността на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, поради което исковата претенция е основателна.

Неоснователно е възражението на ответника, касаещо размера на претендираното от ищеца обезщетение. Съгласно посоченото в мотивите на Тълкувателно решение № 1/15.03.2017г. на ВАС, съдът, спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да присъди само и единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата - да е обоснован и справедлив, тоест да е съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за действително понесените от нея вреди от причиненото от държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството. Според чл.18, ал.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, (в действащата към датата на подписване на договора за правна защита и съдействие редакция) за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл.7, ал.2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лева, а според чл.18, ал.3, от същата наредба, (в редакцията, действаща към дата на подписване на договора) за процесуално представителство, защита и съдействие по дела от административнонаказателен характер, извън случаите по ал.2, възнаграждението е 300 лв. Следва обаче да се има предвид, че наредбата определя само минималния праг на адвокатските възнаграждения, а конкретният му размер се определя по свободно договаряне, въз основа на писмен договор с клиента. В тази връзка минималният нормативноустановен размер на същото не може да бъде приравнен на визирания от чл.36 ал.2 от ЗА.

В случая с отмененото наказателно постановление на ищеца е наложена една глоба в размер на 1500 лв. При отчитане стойността на глобата и предвид осъщественото процесуално представителство на упълномощения адвокат, съдът счита, че уговореният и заплатен от ищеца размер на адвокатското възнаграждение от 500 лева, е съразмерен и съответстващ на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата – „справедлив и обоснован“.

Наред с горното, не се констатират предпоставки на чл.5, ал.1 и ал.2 от ЗОДОВ, поради това искът за имуществени вреди следва да бъде уважен до размера, в който е предявен. Преценката за ползване или не на адвокатска защита е свободно и законово регламентирано право и не е свързана с наличието или липсата на вина за извършено административно нарушение. Освен това, не може да се приеме, че ищецът е допринесъл виновно за увреждането, посредством осигуряването на своята процесуална защита в производството по отмяна на наказателното постановление, за което е заплатил претендираното като вреда адвокатско възнаграждение.

Следва също да се има предвид, че заплатените възнаграждения за адвокат в рамките на съдебното производство по оспорване на НП представляват разноски за ищеца, но в настоящото производство са загубили този си характер и представляват имуществена вреда. Претенцията за обезщетяването ѝ е доказана, поради което следва да се уважи в пълния заявен размер от 500 лв. Намаляването ѝ, поради направеното от ответника възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 от ГПК, би довело до частично игнориране на доказателствената сила на договора за правна защита и съдействие, без да са налице основания за това. 

Ищецът е направил искане и за присъждане на законна лихва върху претендираната сума, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното ѝ изплащане. Задължението за лихва има акцесорен характер и е обусловено от наличието на главно задължение, каквото безспорно е налице по делото.

По изложените съображения, съдът приема, че в случая са установени и доказани предпоставките за реализиране на отговорността на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, поради което исковата претенция е основателна и доказана, и следва да бъде уважена. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди в претендирания размер от 500. 00 лева, представляващи направени разноски за адвокатско възнаграждение, в резултат на отмененото като незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение Наказателно постановление № ДАИ - 0000011 от 14.02.2018г. на главен секретар на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ – София., ведно със законната лихва върху тази сума, дължима от датата на предявяване на исковата молба – 13.03.2020г. до окончателното изплащане на сумата.

При този изход на спора, основателно се явява искането на ищеца да му бъдат присъдени сторените по делото разноски. Претендираните такива са в размер на 310. 00 лева, от които 10 лева внесена държавна такса и 300. 00 лева възнаграждение за един адвокат. Минималното възнаграждение за този вид дела, определено по реда на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза на 300.00 лева, с оглед на което настоящият състав на съда намира за неоснователно направеното от ответната страна възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лв. Наред с това, по делото е внесена сума в размер от 10. 00 лв. – ДТ за образуване на дело. С оглед изхода на спора и съгласно чл.10, ал. 3 от ЗОДОВ, съдът намира, че на ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото разноски общо в размер на 310. 00 лв.

 Водим от изложеното и на основание чл.203 и сл. от АПК, съдът

 

РЕШИ:

 

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ – София, с адрес: гр.С., да заплати на Р.Х.Р. от гр.Хасково, ЕГН **********, с посочен съдебен адрес: ***, ст.33, сумата от 500.00 (петстотин) лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от незаконосъобразно Наказателно постановление № ДАИ - 0000011 от 14.02.2018г. на главен секретар на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ – София, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 13.03.2020г. до окончателното ѝ изплащане.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ – София, с адрес: гр.С., да заплати на Р.Х.Р. от гр.Хасково, ЕГН **********, с посочен съдебен адрес: ***, ст.33, разноски по делото в размер на 310.00  (триста и десет) лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                                                      Съдия: