№ 465/01.07.2022г., гр.Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО, в открито
съдебно заседание на първи юни две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА
2. ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА
Секретар:
Мария Койнова
Прокурор:
Валентина Радева-Ранчева
като
разгледа докладваното от съдия П.Господинова
к.а.н.дело №241 по описа на съда за 2022г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.63 от ЗАНН във вр. с Глава Дванадесета, чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на Д.В.Б.
против Решение №21/01.02.2022г., постановено по анд №1303/2022г. по описа на РС
Хасково. Твърди се, че е неправилен изводът на съда, че случаят не е маловажен
по смисъла на чл.28, ал.1 от ЗАНН. Нарушението било извършено за първи път.
Сочи се, че общината субсидирала превозвачите, с които имала сключени договори,
отговарящи на изискванията на Регламент №1370/2007г., в които се регламентирали
задължително условия, съгласно чл.56 от Наредбата за условията и реда за
предоставяне на средства за компенсиране на намалените приходи от прилагането
на цени за обществени пътнически превози по автомобилния транспорт, предвидени
в нормативни актове за определени категории пътници, за субсидиране на
обществени пътнически превози по нерентабилни автобусни линии във
вътрешноградския транспорт и транспорта в планински и други райони и за
издаване на превозни документи за извършване на превозите. В изпълнение на
тези изисквания с Решение №86/26.02.2016г. на Общински съвет Хасково бил приет
механизъм с критерии за разпределение на субсидията, който отговарял на
критериите на Регламент №1370/2007. Изпълнението на този механизъм се
извършвало от комисия, назначена от кмета на общината. Средствата се планирали,
залагали се в бюджета и се утвърждавали от общинския съвет, като се
изразходвали целево. Субсидията на превозвачите за компенсиране на намалените
приходи била заложена в бюджета на общината. Тези целеви средства били
изразходвани по предназначение, като нямало забележки от Министерство на
финансите и Сметната палата във връзка с това изразходване. Нарушение на
финансовата дисциплина не било налице. Нямало засегнати обществени отношения
при разходване на публични средства. Оспорва се изводът за липса на основание
нарушението да е квалифицирано като маловажно, както и се счита е изтекъл
давностния срок по чл.34 от ЗАНН. Иска се да бъде отменено обжалваното решение.
Ответната страна – Агенция за държавна
финансова инспекция, оспорва жалбата като неоснователна и недоказана, като се претендират
направените разноски пред РС и настоящата инстанция - за юрк.възнаграждение.
Окръжна Прокуратура Хасково счита, че
решението на РС Хасково да бъде оставено в сила.
Хасковски административен съд, след като
прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания,
събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение
съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено
следното:
Касационната жалба е допустима, като
подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице,
имащо право и интерес да обжалва съдебния акт – чл.210, ал.1 от АПК, и при
спазване на изискванията на чл.212 от АПК.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
С обжалваното решение Районен съд Хасково
е потвърдил Наказателно постановление №11-01-528-12.11.2021г. на Директора на
Агенция за държавна финансова инспекция, с което на Д.В.Б. за нарушение на чл.56,
ал.1, във вр. с ал.2 от Наредба за условията и реда за предоставяне на средства
за компенсиране на намалените приходи от прилагането на цени за обществени
пътнически превози по автомобилния транспорт, предвидени в нормативните актове
за определени категории пътници, за субсидиране на обществени пътнически
превози по нерентабилни автобусни линии във вътрешноградския транспорт и
транспорта в планински и други райони и за издаване на превозни документи за
извършване на превозите (Наредбата) и на основание чл.31, ал.1, т.1 във връзка
с чл.35, ал.1 от Закона за държавната финансова инспекция е наложено
административно наказание Глоба в размер на 200,00 лева. Въззивният съд установил,
че Договор №1/25.09.2007г., Договор №2/25.09.2007г. и Договор №3/25.09.2007г.
за обществен превоз на пътници, сключени със „Златно руно“ ООД, „Тракия бус“
ООД и ОП „Тролейбусен транспорт“ ЕООД не отговарят на изискванията на Регламент
№1370/2007, нито съдържат задължителните клаузи, предвидени в чл.56, ал.2 от Наредбата,
съответно не изпълнявали изискванията на посочените разпоредби. Приел за установено
извършването на описаното в АУАН и НП административно нарушение, тъй като през
2017г. кметът на Община Хасково Д.Б. превел общо 161 994 лева на трите
превозвача, без да имало сключени договори с тях, отговарящи на изискванията на
Регламент №1370/2007 и чл.56 ал.1 и чл.2 от Наредбата. Изискването на
закона не било просто да има някакви договори, а такива с определено
задължително съдържание, насочено към самите получавани субсидии – към параметрите,
въз основа на които се изчислявала субсидията, към задължението на кметовете на
общините и на превозвачите да осъществяват ефективен контрол по редовността на
пътниците по субсидирани линии във вътрешноградския и междуселищния транспорт и
т.н. Съдът обсъдил размера на наложената глоба, като посочил че
административнонаказващият орган разгледал въпроса за отговорността при пълен
превес на смекчаващите вината обстоятелства и определил глобата в минимален
размер, поради което съдът не можел да определи по-нисък размер на наказанието.
Така постановеното решение е неправилно.
При извършената служебна проверка, в съответствие с разпоредбата на чл.218, ал. 2 от АПК и с оглед правомощията
на касационната инстанция настоящият състав намира, че оспореният съдебен акт е
валиден, като постановен от надлежния районен съд, съобразно правилата на
родовата и местната подсъдност, в надлежен съдебен състав и в рамките на
правораздавателната власт на този съд. Решението на Районен съд Хасково, също
така, е допустимо, като постановено по подадена от надлежно легитимирано лице и
в законоустановения срок жалба, срещу акт - наказателно постановление, който
подлежи на съдебен контрол, т.е. не са налице процесуални пречки, изключващи
допустимостта на проведеното пред съда производство и не са налице основания за
неговата ревизия в този смисъл.
Жалбоподателят твърди незаконосъобразност на решението
по отношение изводите безспорно
установено и доказано административно нарушение в
нарушение на материалния закон и в
нарушение на процесуалните правила.
При безспорна и правилно установената фактическа обстановка, настоящата
инстанция не приема изводите на районния съд, че наказателното постановление е
законосъобразно. В случая в
АУАН и в НП е посочено като осъществено нарушение на чл.56, ал.1 във вр. с ал.2
от НАРЕДБА за условията и реда за предоставяне на средства за компенсиране на намалените приходи от
прилагането на цени за обществени пътнически превози по автомобилния транспорт,
предвидени в нормативните актове за определени категории пътници, за
субсидиране на обществени пътнически превози по нерентабилни автобусни линии
във вътрешноградския транспорт и транспорта в планински и други райони и за
издаване на превозни документи за извършване на превозите. Съгласно чл.56 от Наредбата субсидии се
предоставят само на превозвачи, с които съответната община има сключени
договори, отговарящи на изискванията на Регламент №1370/2007, като в ал.2 са
определени задължителните условия като съдържание на договорите – 1. параметрите, въз основа
на които се изчислява субсидията; 2. естеството, обемът и обхватът на
каквито и да било предоставени изключителни права, както и срокът на действие
на договора;
3. механизмите за определяне на разходите, които са пряко свързани с
предоставянето на услугите, като разходи за персонал, енергия, инфраструктурни
такси, поддръжка и ремонт на превозни средства за обществения транспорт,
подвижен състав и инсталации, необходими за извършване на услугите за
пътнически превоз, както и на частта от непреките разходи, свързани с
предоставянето на услугите; 4. механизмите за разпределяне на приходите от
продажба на превозни документи, които или могат да останат в оператора на
обществени услуги, или да бъдат изплатени на компетентния орган, или да бъдат
поделени между тях;
5. размерът на разумната печалба; 6. задължението на кметовете на общините и
на превозвачите да осъществяват ефективен контрол по редовността на пътниците
по субсидирани линии във вътрешноградския и междуселищния транспорт.
Така нарушението по посочения в АУАН и НП текст се извършва чрез предоставянето
на субсидии, за което в съставените актове има изрично посочване на различни
дати – относно издадените 4 броя платежни нареждания от 30.03.2017г., от
12.05.2017г., от 11.08.2017г. и от 28.12.2017г., с които са изплатени съответно
субсидии за пътнически превози на 3 дружества.
Обобщен е размерът на субсидиите, изплатен за период от 30.03.2017г. до
28.12.2017г., както и се сочат различни дати на изплащане на субсидии на
различни дати за всяко от трите дружества – на ООД Златно руно – съответни суми
на 30.03.2017г., на 12.05.2017г., на 11.08.2017г. и на 28.12.2017г.; на ООД
Тракия бус - съответни суми на
30.03.2017г., на 12.05.2017г., на 11.08.2017г. и на 28.12.2017г., на ЕООД
Тролейбусен транспорт - съответни суми на 30.03.2017г., на 12.05.2017г., на
11.08.2017г. и на 28.12.2017г. Така
като се отчита, че дата се явява
задължителен реквизит по чл.42, т.3 и по чл.57, т.5 от ЗАНН, свързан с описание
на деянието откъм характеризиращите го от обективна страна признаци – дата,
място и начин на осъществяване, то е недопустимо да е налице
неустановеност, неяснота или противоречие относно датата на извършване на нарушението в АУАН, а и след
това в издаденото въз основа на него НП, тъй като административно наказателното
производство е строго формално. Посочването на няколко различни дати, но и
едновременно период на извършване на вмененото
нарушение, създава неяснота относно приетото от актосъставителя и административнонаказващия
орган като дата/период на извършване нарушение, което е съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като води до
невъзможност да се установи кога точно е извършено нарушението, за което се
ангажира административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, а това
пряко накърнява правото му на защита. Освен
това при така съставените АУАН и НП на жалбоподателя е вменено извършване на
нарушение – предоставяне на субсидия за различни дружества и на различни дати. При
извършеното изброяване на платежни нареждания и различни лица, на които се
предоставя субсидията, са налице различни нарушения, които не са квалифицирани
поотделно за всяко от очертаните в обстоятелствената част на НП нарушения. За
всяко нарушение, изразяващо се в предоставяне на отделна субсидия, следва да се
налага отделно наказание, а като не е наложил отделни наказания за извършените
деяния, квалифицирани като едно административно нарушение,
административнонаказващият орган е издал незаконосъобразно наказателно
постановление. Посочените процесуални нарушения правят напълно неясна волята на
наказващия орган за което точно от описаните административни нарушения е
ангажирана отговорността на жалбоподателя и на коя дата или в какъв период е
извършено съответното нарушение, а това предполага нарушено право на защита на
жалбоподателя. По този начин е опорочена съществено процедурата по
издаване на АУАН и НП, което води до
незаконосъобразност на санкционния акт и отмяната му на процесуално основание. Допуснатите
нарушения на закона са свързани с правото на защита на жалбоподателя и представляват съществен недостатък, който
опорочава изцяло производството по ангажиране на административнонаказателната
му отговорност. Административнонаказващият орган е следвало да се съобрази с характера и спецификите
на съответното деяние и неизпълнението му не може да бъде преодоляно, като се
приеме наличие на т.нар.„продължено нарушение“, тъй като има не само различни
дати на предоставяне на субсидия, но предоставянето е на различни лица /три
дружества/. В случая нарушението, свързано с посочване на различни дати и
период на извършване, а и различни лица, има значение и във връзка с
направеното възражение от жалбоподателя относно изтекъл давностен срок, но е от
значение основно за осъществяването му на правото на защита. Именно последното,
както вече беше посочено, е критерии за преценката дали допуснатото процесуално
нарушение се явява от категорията на съществените, а оттам е и основание за отмяна
на наказателното постановление на процесуално основание, без да се излагат
доводи по същество.
По
изложените съображения решението на районният съд следва да бъде отменено и
вместо него да се постанови друго, отменящо наказателното постановление.
Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2, пр.2 от АПК,
съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №21/01.02.2022г., постановено по
анд №1303/2021г. по описа на РС Хасково, като вместо него постановява:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление №11-01-528-12.11.2021г. на Директора на Агенция за държавна
финансова инспекция, с което на Д.В.Б. за нарушение на чл.56, ал.1, във вр. с
ал.2 от Наредба за условията и реда за предоставяне на средства за компенсиране
на намалените приходи от прилагането на цени за обществени пътнически превози
по автомобилния транспорт, предвидени в нормативните актове за определени
категории пътници, за субсидиране на обществени пътнически превози по нерентабилни
автобусни линии във вътрешноградския транспорт и транспорта в планински и други
райони и за издаване на превозни документи за извършване на превозите
(Наредбата) и на основание чл.31, ал.1, т.1 във връзка с чл.35, ал.1 от Закона
за държавната финансова инспекция е наложено административно наказание Глоба в
размер на 200,00 лева, като
незаконосъобразно.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване и протестиране.
2.