№ 13507
гр. София, 03.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Гражданско дело
№ 20211110140926 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от „фирма” АД срещу „фирма” ООД, с която са
предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание
чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД.
В исковата молба ищецът твърди, че между него, в качеството на възложител, и
ответника, в качеството на изпълнител, е сключен договор за рекламни услуги
BG19С0000005550/13.05.2019 г., по силата на който ответното дружество се е
задължило за срок от две години, считано от 01.04.2019 г., да извършва в стопанисван
от него търговски обект – „Бар Картел”, рекламни и маркетингови услуги, подробно
описани в чл. 1, т.1.1. и т.1.2. от договора. В чл. 2 е уговорено, че за извършените
рекламни услуги ищецът дължи възнаграждение, чийто максимален размер не може да
надхвърля 18 000 лв. без ДДС и което се твърди да е платено авансово по банкова
сметка на изпълнителя на 25.05.2019 г. Изложени са подробни доводи, че ответникът
не е изпълнил задълженията си по договора, като за периода 01.04.2019 г.- 01.12.2020
г. не е достигнал ефекта на рекламните услуги по ал.1, т. 2.1 и т. 2.2., а е постигнал
ефект на рекламните услуги на обща стойност 4 078 лв. Сочи се, че причините за
прекратяване на извършването на рекламни и маркетингови услуги и закупуване на
продукти на възложителя от страна изпълнителя са, че в началото на месец октомври,
2020 г. представител на „фирма” ООД информира устно служители на ищеца , че
възнамерява да преустанови изпълнението на договора и изисква деинсталиране на
поставените в обекта по силата на сключен договор за заем за послужване между
страните шест броя хладилни съоръжения. Сочи се, че съоръженията са прибрани на
09.10.2020 г., за което са съставени протоколи за деинсталация. Предвид изложеното се
сочи, че на 24.11.2020 г. от ищеца е изпратена покана до ответника, връчена на негов
представител на адреса на управлението му на 01.12.2020 г., с която ищецът е развалил
договора едностранно с незабавен ефект поради съществено неизпълнение на
договорните задължения на ответника. С оглед изложеното е направено искане
1
ответника да бъде осъден да му плати следните суми: 13 922 лв. – съответна част от
авансово платеното възнаграждение, отговаряща на стойността на договорените, но
неизпълнени рекламни услуги, дължима на основание чл. 2, ал. 5 от договора, и
2 784,40 лв. – неустойка, начислена на основание чл. 4, ал. 2 от договора,
представляваща 20 % от подлежащата на връщане главница. Претендира разноски.
В указания законоустановен срок за отговор по реда на чл. 131 ГПК е депозиран
писмен отговор от ответника – фирма“ ООД, с който заявява, че не оспорва наличието
на валидно възникнало облигационно правоотношение между страните по посочения в
исковата молба договор, с параметрите, описани в нея. Твърди, че независимо че в края
на 2019 г. между страните не е подписан протокол съгласно чл. 2, ал. 3, т.3.4., в който
страните да уточнят извършените рекламни услуги за изтеклия период, до началото на
2020 г. не е имало забава при изпълнение на задълженията му. Поддържа, че
впоследствие поради обявеното в страната извънредно положение във връзка с
пандемията от Ковид 19 на 13.03.2020 г., продължило до 13.05.2020 г., обекта, в който
е следвало да бъдат извършвани услугите, е бил затворен и съответно не е реализирал
обороти. Сочи, че и впоследствие наложените в страна противоепидемични мерки са
затруднили изпълнението на задълженията му по договора. Поддържа, че в началото
на месец октомври, вероятно поради намалените поръчки, от страна на ответното
дружество едностранно, без предизвестие, е прекратено действието на договора, като
на 09.10.2020 г. са изнесени от негови представители предоставените във връзка с
неговото изпълнение хладилни витрини. Оспорва описаната в исковата молба
нотариална покана да е получена от служител на дружеството. Съобразно изложеното
е направено искане предявените искове да бъдат отхвърлени, като неоснователни.
Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните съгласно
чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните и от представените по делото доказателства се
установява, че между тях е сключен договор за рекламни услуги на 13.05.2019 г. /л.11 и
сл./, наричан за краткост „Договора”, по силата на който ответника, в качеството на
изпълнител, се е задължил да извършва рекламни и маркетингови услуги, описани в
чл. 1 от договора, включително, но неизчерпателно: използване и/или поставяне на
подходящи места в обекти на изпълнителя на осигурено от възложителя рекламно
техническо оборудване – хладилни витрини, рекламни пана, стикери с логото на
възложителя и др. В чл. 2 от договора е предвидено, че за извършените рекламни
услуги Възложителят заплаща на изпълнителя възнаграждение, както следва:
За услугите по чл.1, т.1.1. – възнаграждение в размер на 7.5 % от ефекта на
рекламните услуги, определен като реализиран месечен оборот от продажбата на
продукти от всяка една група продукти поотделно,с изключение на група „минерални
води. За услугите по чл. 1, т.1.2. – 7.5 % отефекта на рекламните услуги, определен
като реализиран 24-месечен оборот от продажбата на продукти от групата „Минерални
води”. Начина на плащане възнаграждение по договора е регламентиран в чл.2, ал. 3.
В чл.2, ал. 2, т. 3.4. е предвидено, че в края на всеки 24 месеца, както и в края на
календарната година, страните подписват протокол, в който уточняват извършените
рекламни услуги за изтеклия период, както и оборотите, на база на които се изчислява
възнаграждението.
Съгласно чл. 2, ал. 5 от Договора, в случай на предсрочно прекратяване и
2
независимо от основанията за това, както и в случай че бъде установено на база
подписания между страните протокол по чл. 2, ал. 3, че изпълнителят реално е
извършил рекламни услуги в по-малък обем, изпълнителят е длъжен да върне на
възложителя съответна част от авансово заплатеното възнаграждение, отговаряща на
стойността на договорените, но реално неизвършени рекламни услуги или да
продължи изпълнението на услуги по договора до постигнане на възнаграждение,
отговарящо на авансово платеното.
В чл. 4, ал. 2 от Договора, между страните е уговорено, че в случай на
предсрочно прекратяванев хипотезата на чл. 4, т.4.2. – едностранно от изправната
страна с незабавен ефект при съществено неизпълнение на договорно задължение от
другата страна, и 4.3. – с едномесечно писмено предизвестие от изпълнителя,
последният дължи неустойка в размер на 20 % от стойността на подлежащата на
връщане сума по чл. 2, ал. 5.
Плащането на уговореното възнаграждение от договора се установява от
представените по делото фактура № 1/17.05.2019 г. и извлечение от банкова сметка /л.
16 и л. 17/.
Представена е нотариална покана от ищеца до ответника, в която е посочено, че
възложителят упражнява правото си да прекрати договора поради неизпълнение с
едностранно предизвестие и претендира връщане на неизпълненото, заедно с
неустойка. Съгласно отразеното в представена към нея разписка, връчителят е
удостоверил, че е връчена на 01.12.2020 г. на адреса на ответника на лице с имена
Мария Атанасова Тодорова.
Представена е справка за обща длъжима инвестиция на база реални продажби
във връзка с дължимите от ищеца на ответника възнаграждения по процесния договор
/л. 21/.
Представени са договор за заем за послужване от 19.06.2019 г. и протоколи за
инсталация и деинсталация на хладилни съоръжения, собственост на ищеца, в
стопанисвания от ответника обект. Установява се, че същите са деинсталирани на
09.10.2020 г.
Представени са справки от Търговски регистър за актуално състояние на
ответното дружество, както и справка от НАП с вХ. № 54769/27.02.2023 г. /л. 78 и сл./,
от която се установява, че към датата на отразено връчване на горепосочената
нотариална покана ответното дружество няма нает служител с имена Мария Атанасова
Тодорова.
Представено е копие на електронно съобщение от лице с имена Вельо Христов
от дата 06.10.2020 г., в което е обективирано искане за прибиране на шест броя
хладилни витрини. От посоченото съобщение съдът не установява обстоятелства по
делото, тъй като липсват данни за обекта, във връзка с който е обективираното искане,
както и за връзката между подателя на съобщението и ответника.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна
страна следното:
По предявения осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД:
Съгласно разясненията, дадени в т. 1 от Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по
гр. д. № 1/79 г. на Пленума на ВС, при третия фактически състав на чл. 55, ал. 1
ЗЗД основанието съществува при получаването на престацията, но след това то е
отпаднало с обратна сила. Текстът намира приложение при унищожаване на
3
договорите поради пороци на волята, при разваляне на договорите поради
неизпълнение, при настъпване на прекратително условие, когато сделката е сключена
при такова условие, и в други подобни случаи.
Следователно, за да се докаже основателността на предявения иск с посоченото
правно основание, в тежест на ищеца е да установи, пълно и главно, кумулативното
наличие на следните предпоставки: 1) между страните да е сключен договор, с
параметрите, посочени в исковата молба, 2) да е престирал по договора сума, част от
която подлежи на връщане при осъществяване на уговорената между страните
хипотеза на чл. 2, ал. 5 от договора, 3) договора да е прекратен, независимо от
основанията за това.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира, че
осъществяването на фактическия състав на разпоредбата на чл. 55, ал.1, пр. 3 ЗЗД е
доказано по делото.
Между страните няма спор относно сключването на процесния договор,
неговото съдържание и плащането на възнаграждение от възложителя на изпълнителя
в размер на 21 600 лв. с ДДС (18 000 лв. без ДДС), дължимо съгласно чл. 2, ал. 3 от
Договора.
Съгласно предвиденото в чл. 2, ал. 5 от същия, в случай на предсрочно
прекратяване и независимо от основанията за това, както и в случай че бъде
установено на база подписания между страните протокол по чл. 2, ал. 3, че
изпълнителят реално е извършил рекламни услуги в по-малък обем, изпълнителят е
длъжен да върне на възложителя съответна част от авансово заплатеното
възнаграждение, отговаряща на стойността на договорените, но реално неизвършени
рекламни услуги или да продължи изпълнението на услуги по договора до постигнане
на възнаграждение, отговарящо на авансово платеното.
От съдържанието на посочения текст се установява, че за основателността на
предявения иск за сумата от 13 922 лв. обстоятелството на какво основание е
прекратен процесния договор е ирелевантно. Достатъчно е да се установи, че същият е
предсрочно прекратен, както и че изпълнителят реално е извършил рекламни услуги в
по-малък обем от договорения за срока на целия договор.
Между страните не е спорно, че на 09.10.2020 г., преди изтичане на срока на
договора, инсталираните в обекта на Изпълнителя хладилни съоръжения са
деинсталирани от Възложителя. Този факт се установява и от представените по делото
протоколи за деинсталация от тази дата /лист 31 и следващите/. С оглед предмета на
договора, настоящата инстанция приема, че към датата на вдигането им от обекта,
договорът е прекратен, т.е. установява се първата предпоставка за връщане на суми по
чл. 2, ал. 5 от договора – предсрочно прекратяване на същия.
За установена съдът намира и втората предпоставка – извършване на рекламни
услуги в по-малък обем от договорените. За да достигне до този извод съдът съобрази,
че макар по делото не е представен подписан протокол между страните по реда на чл.
2, ал. 3 от договора, представената справка от ищеца относно обща дължима
инвестиция от него на база реални продажби /лист 21 от делото/ не е оспорена
ответника. От същата се установява, че за периода на действие на договора ответникът
е постигнал ефект на рекламните услуги на обща стойност 4078 лв. Предвид
изложеното и с оглед прекратяването на договора и разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от
същия във връзка с чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, на връщане подлежи сумата от 13 922 лв.
Релевираните от ответника доводи за невиновна невъзможност за изпълнение по
4
договора за част от процесния период са неотносими при преценка на основателността
на обсъжданата исковата претенция, тъй съгласно уговорената между страните
разпоредба на чл. 2, ал. 5 причините за неизпълнение по договора са ирелевантни –
сумата подлежи на връщане независимо от основанието, на което е прекратен. Целта на
обсъжданата разпоредба съответства на предвидената в закона забрана за
неоснователно обогатяване на един правен субект за сметка на друг.
В обобщение, предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД е
основателен, поради което ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на
ищеца претендираната сума в размер на 13 922 лв.
По предявения осъдителен иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД:
По аргумент от чл. 92, ал. 1 ЗЗД, елементите от фактическия състав на
претенцията за неустойка включват кумулативното наличие на следните предпоставки:
1) наличие на валидно изискуемо облигационно правоотношение, 2) изправност на
ищеца по него, 3) валидно неустоечно съглашение за плащане на парична сума и 4)
осъществяване на предвидените в него предпоставки за дължимост на същата.
По делото не е спорно и от представените по делото доказателства се
установяват първите три от гореописаните предпоставки за основателността на
предявения иск.
Спорно по делото е доказани ли са предпоставките за дължимост на
претендираната неустойка, предвидени в неустоечното съглашение.
В чл. 4, ал. 2 от Договора, между страните е уговорено, че в случай на
предсрочно прекратяване на договора в хипотезата на чл. 4, ал. 1, т. 4.2. – едностранно
от изправната страна с незабавен ефект при съществено неизпълнение на договорно
задължение от другата страна, и ал. 1, т. 4.3. – с едномесечно писмено предизвестие от
изпълнителя, последният дължи неустойка в размер на 20 % от стойността на
подлежащата на връщане сума по чл. 2, ал. 5.
В процесния случай неустойката се претендира с твърдения, че е налице
хипотезата на чл. 4, ал. 2 вр. ал. 1, т. 4.2. – договорът е прекратен едностранно от
ищеца, в качеството на изправна страна, в хипотезата на съществено неизпълнение на
договорни задължения от страна на изпълнителя.
При съвкупна преценка на доказателствата по делото съдът намира, че не е
доказано пълно и главно, съобразно изискванията на ГПК, наличието на съществено
неизпълнение на договорно задължение от страна ответника.
На първо място, съдът намира за недоказано по делото да е налице съществено
виновно неизпълнение от страна на ответното дружество към 09.10.2020 г., на която
дата съдът приема, че действието на договора е прекратено с деинсталирането на
предоставените в обекта съоръжения, собственост на Възложителя. Доколкото
постигането на ефекта на рекламни маркетингови услуги не е разграничено на отделни
етапи, в който смисъл са и изявленията на ищеца в проведеното по делото открито
съдебно заседание на 24.01.2023 г. /л. 64 и сл./ и за постигнатия към момента на
прекратяване ефект не е съставен предвидения в чл. 2, ал. 3, т. 3.4 протокол, съдът
намира, че не е доказано пълно и главно наличието на съществено неизпълнение във
връзка с реализираните продажби от страна на ответника, което да обуслови
хипотезата на 4, ал. 2 от Договора. Действително може да се дефинира, че е налице
незадоволително изпълнение по договора към датата на прекратяването му във връзка
с тях, но предвид липсата на регламентация в същия за очакван или дължим ефект към
5
определени дати и/или етапи, същото не може да бъде квалифицирано като съществено
неизпълнение по смисъла на чл. 4, ал. 2.
Във връзка с твърдяното съществено неизпълнение по договора от страна на
изпълнителя, съдът взе предвид, че недоказани по делото са и твърденията на ищеца,
че към датата на деинсталиране на съоръженията – хладилни витрини, ответникът е
бил напуснал обекта и е преустановил дейността си.
За доказване на тези факти по искане на ищеца са издадени съдебни
удостоверения, с които да се снабди с информация на кое търговско дружество е
издадено удостоверение за регистрация на обект за търговия с храни – заведение за
обществено хранене за обект „Бар Картел“, находящ се в гр. София, ж.к. „Люлин“, бул.
„Царица Йоана“, бл. 961 в периода от 01.10.2020 г. до 31.12.2020 г., както и
информация до коя дата за същия обект е имало издадено и е важало удостоверение за
регистрация на обект за търговия с храни – заведение за обществено хранене на името
на търговско дружество „фирма“ ООД, ЕИК ******************. Второ, което да
послужи пред Столична община, район „Люлин“ за снабдяване с информация кое
търговско дружество е имало регистрирано работно време в районната администрация
за стационарен търговски обект – „Бар Картел“, находящ се в гр. София, жк „Люлин“,
бул. „Царица Йоана“, бл. 961 в периода от 01.10.2020 г. до 31.12.2020 г., както и
информация до коя дата за същия стационарен търговски обект е имало регистрирано
работно време в районната администрация от търговско дружество „фирма“ ООД.
Издадените съдебни удостоверения не са получени от него, съответно въз основа на
тях не са събрани поисканите писмени доказателства, т.е. твърдените във връзка с тях
факти не са доказани пълно и главно. Представената по делото справка от Търговски
регистър за брой осигурени лица при ответника за част от периода /лист 61 и сл./ също
не може да обуслови категоричен извод за напускане на обекта от страна на ответника
и за преустановяване на дейността му в обсъждания период.
За недоказани по делото съдът намира твърденията на ищеца, обективирани и в
нотариалната покана за прекратяване на договора, че в началото на месец октомври
служител на ответника е информирал устно служители на ищеца, че ответното
дружество възнамерява да преустанови изпълнението на договора. За доказване на
твърдените факти, по искане на ищеца, съдът с протоколно определение от 29.01.2023
г. е допуснал събиране на гласни доказателства чрез разпит на свидетел при режим на
довеждане. В проведеното по делото съдебно заседание на 04.07.2023 г. такъв не е
доведен, поради което и това твърдяно обстоятелство, на което ищецът се позовава
като причина за същественото виновно неизпълнение на договора от ответника е
недоказано.
Предвид изложеното, доколкото съдът намира, че не е доказана първата
предпоставка за основателност на претенцията за неустойка, а именно да е налице
съществено договорно неизпълнение на задължения от страна на ответника,
обсъждането на другата предпоставка – договора да е прекратен едностранно от
ищеца, в качеството на изправна страна, е безпредметно.
За пълнота съдът намира за необходимо да посочи, че съобразно изложеното по-
горе, намира, че договорът е прекратен едностранно от ищеца на 09.10.2020 г. с
деинсталирането на хладилните съоръжения. Представеното копие от електронно
съобщение от 06.10.2020 г., находящо се на л. 60 от делото, не обуславя извод в
обратна насока, тъй като не се установява посоченото в него лице да е служител на
ответното дружество и в съобщението не е посочен обект, във връзка с който е
направено искането. Недоказано по делото и надлежното връчване на нотариалната
6
покана на представител на ответника. За да достигне до този извод съдът съобрази
направеното изрично оспорване от ответника и представеното по делото
удостоверение от НАП, съгласно което при ответника няма служител с такова име по
време на процесния период.
Предвид неоснователността на предявената искова претенция поради липса на
предоставките за основателността й – да е налице съществено неизпълнение и договора
да е прекратен едностранно от ищеца в качеството на изправна страна, обсъждането на
релевираните защитни възражения от ответника за случайно събитие и непреодолима
не е необходимо.
В обобщение, по изложените съображения, предявеният иск с правно основание
чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сума в размер на 2 784,40 лв., представляваща претендирана
неустойка на основание чл. 4, ал. 2 от Договор за рекламни услуги
BG19C0000005550/13.05.2019 г. следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни.
Ищецът претендира разноски в размер на 1200 лв. – адвокатски хонорар, чието
плащане в брой се установява от приложения по делото договор за правна защита и
съдействие /л. 10 от делото/, 669 лв. – платена държавна такса, както и разноски,
направени в производство по обезпечение на бъдещ иск – ч.гр.д.№ 34470/2021 по
описа на Софийски районен съд, 51 състав. Съдът намира за основателно искането в
частта, в която се претендират адвокатски хонорар и държавна такса, плащането на
които е доказано по делото. Искането за присъждане на разноски в производство по
обезпечение на бъдещ иск е неоснователно, тъй като по делото не са представени
доказателства за извършването на такива.
Предвид изложеното и с оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да плати на ищеца разноски в размер на 1 557,49 лв.,
съобразно уважената част на предявените искове.
Ответникът е претендирал разноски в общ размер от 1200 лв. за платен адвокатски
хонорар, плащането на който е доказано по делото с представения договор за правна
защита и съдействие, находящ се на лист 48. Предвид изложеното, с оглед изхода на
спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът следва да бъде осъден да му заплати
сумата от 200 лв., представляваща разноски по делото, съразмерно на отхвърлената
част предявената искова претенция.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „фирма“ ООД, ЕИК ******************, със седалище в град
София и адрес на управление: адрес, да заплати на „фирма“ АД, ЕИК *************,
със седалище в град София и адрес на управление: ул. „адрес, на основание чл. 55, ал.
1, пр. 3 ЗЗД, сумата в размер на 13 922 (тринадесет хиляди деветстотин двадесет и два)
лева, представляваща съответна част от авансово платено възнаграждение, отговаряща
на стойността на договорени, но реално неизвършени рекламни услуги, дължима на
основание чл. 2, ал. 5 от сключен между страните Договор за рекламни услуги
BG19C0000005550/13.05.2019 г., ведно със законната лихва от 13.07.2021 г. до
7
окончателното изплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „фирма“ АД, ЕИК *************, със седалище в
град София и адрес на управление: ул. „адрес, срещу „фирма“ ООД, ЕИК
******************, със седалище в град София и адрес на управление: адрес,
осъдителен иск с правно осование чл. 92, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да плати
сума в размер на 2 784,40 лв., представляваща претендирана неустойка на основание
чл. 4, ал. 2 от Договор за рекламни услуги BG19C0000005550/13.05.2019 г., ведно със
законната лихва от 13.07.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, като
неоснователен.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „фирма“ ООД, ЕИК
******************, със седалище в град София и адрес на управление: адрес, да
заплати на „фирма“ АД, ЕИК *************, със седалище в град София и адрес на
управление: ул. „адрес, сумата в размер на 1 557,49 лв. (хиляда петстотин петдесет и
седем лева и четиридесет и девет стотинки), представляваща разноски по делото,
съразмерно на уважената част предявената искова претенция.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, „фирма“ АД, ЕИК *************,
със седалище в град София и адрес на управление: ул. „адрес, да заплати на „фирма“
ООД, ЕИК ******************, със седалище в град София и адрес на управление:
адрес, сумата от 200 лв. (двеста лева), представляваща разноски по делото, съразмерно
на отхвърлената част от предявената искова претенция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от срок връчването
му на страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8