Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260435
В ИМЕТО НА НАРОДА
22.10.2020 г. гр. Пловдив
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД
VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
На трети август две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МЕТОДИ АНТОНОВ
Секретар: Милена Георгиева
Като разглежда докладваното от съдията
АНД № 3374 по
описа за 2020 година
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 87 от 20.05.2020
г. на И.Д. Директор на Басейнова Дирекция „Източнобеломорски район“, с което на
„НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ“ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, район „Оборище“, ул.“Триадица“ № 8, Столична община,
област София е наложено административно
наказание за нарушение на чл.131, ал.1 от Закона за водите /ЗВ/ и на основание
чл.200, ал.1, т.12 от ЗВ е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 2000 /две
хиляди/ лева.
ОСЪЖДА
Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ да заплати на „Национална
електрическа компания“, ЕИК ********* сумата в размер на 100 лева /сто лева/,
представляваща разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пловдив
в 14 – дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
М О Т
И В И:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано
е Наказателно постановление № 87 от 20.05.2020 г. на И.Д. Директор на
Басейнова Дирекция „Източнобеломорски район“ /БД ИБР/, с което на „НАЦИОНАЛНА
ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ“ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, район „Оборище“, ул.“Триадица“ № 8, Столична община, област София е наложено административно наказание за
нарушение на чл.131, ал.1 от Закона за водите /ЗВ/ и на основание чл.200, ал.1,
т.12 от ЗВ е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 2000 /две хиляди/ лева.
В жалбата си и чрез гл.юрк.К. и юрк.Х. излага становище за
необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното НП поради допуснати
съществени нарушения на административнонаказателните правила и приложимите
материални норми. Навежда твърдение за маловажност на случая по смисъла на
чл.28 от ЗАНН. Алтернативно моли съда да измени наложената санкция в минимално
предвидения в закона размер. Претендира присъждане на разноски за осъществена
юрисконсултска защита.
Административнонаказващия орган – Басейнова дирекция
„Източнобеломорски район“, чрез юрк.Х. пледира съда да отхвърли жалбата като
необоснована и неоснователна и излага доводи за това. Претендира присъждане на разноски за осъществена юрисконсултска
защита.
Пловдивският районен съд – VІІ н.с., като прецени събраните
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, допустима е и разгледана по същество
е
ОСНОВАТЕЛНА.
На 23.12.2019 г. от актосъставителя Н.И.Д. е съставен акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ № 319/23.12.2019 г. против „Национална
електрическа компания“ ЕАД, ЕИК ********* за това, че при извършена проверка на
13.12.2019 г. от експерти на БД ИБР във връзка с постъпил сигнал в БД ИБР, в
който се сочело за замърсяване на коритото на река Въча при гр.Кричим, след
изтичалото на ВЕЦ „Въча 1“ било установено, че през определени интервали се
изпускали в реката оцветени петна, образуващи филм по водната повърхност. Направен бил оглед и по-нагоре срещу течението
/водохващането на „НС“ ЕАД, клон Марица/ и ВЕЦ „Кричим“, в резултат на който
било установено, че водното корито не било замърсено. От мястото на
замърсяването била взета водна проба от РЛ-Пловдив към ИАОС.
На 14.12.2019 г. била извършена последваща проверка, в която
участвала св.Н.И.Д., главен експерт в Дирекция „Контрол“ БД ИБР. В хода на
проверката било установено, че от изтичалото на ВЕЦ „Въча 1“ продължавало
изпускането на преработени води с оцветени белезникави петна с размери до около
20 см дължина, образуващи филм по водната повърхност. Констатирано било, че за установеното
изпускане не била уведомена Басейнова Дирекция „Източнобеломорски район“ гр.
Пловдив, което било преценено като нарушение на чл.131, ал.1 от Закона за
водите.
Въз основа на така съставения акт е издадено и обжалваното
наказателно постановление.
В хода на настоящото производство като свидетел беше разпитан актосъставителя
Н.И.Д., която заявява, че поддържа съставения от нея АУАН. Сочи повода за
извършената на 14.12.2019 г. проверка, в която взела участие свидетелката, а
именно сигнал за замърсяване на река Въча вследствие изпускане на замърсени
преработени води от изпичалото на ВЕЦ „Въча 1“. На място установила, че
действително от изтичалото били изпускани преработени води с оцветен бензинов
характер, който образувал фон на
повърхността на реката. В деня на проверката бил съставен констативен протокол.
Такъв бил съставен и при проверката на 13-ти, тъй като замърсяването било от
два дни. Уточнява, че не е присъствала на извършената на 13-ти проверка.
Проверката, на която присъствала свидетелката била извършена в почивен ден и
контролните органи не влезли в централата, в която се влизало с разрешение.
Затова и свидетелката не може да каже отвън дали е имало авария или не. Това
което констатирали било, че от изтичалото изтичали видимо замърсени води.
Допълва, че управителят на дружеството бил поканен по надлежния ред, с покана,
за съставяне на акта. На посочения в поканата ден се явило лице с пълномощно,
на което актосъставителят връчил акта.
При така изложената по делото фактическа обстановка и след
извършена служебна проверка, Съдът намира, че в хода на производството по
осъществяване на административнонаказателната отговорност на „Национална
електрическа компания“ ЕАД са допуснати съществени процесуални нарушения,
водещи до отмяна на атакуваното НП. Отговорността на жалбоподателя е била
ангажирана за нарушение по чл.131, ал.1 от Закона за водите, за което е
санкциониран на основание чл.200, ал.1, т.12 от ЗВ. Разпоредбата на чл.131,
ал.1 от ЗВ предвижда при аварийни случаи, създаващи предпоставки за замърсяване
на водите, собственикът или лицето, експлоатиращо обекта - източник на
замърсяване, включително хвостохранилища, шламохранилища и насипища, е длъжно
да вземе необходимите мерки за ограничаване или ликвидиране на последиците от
замърсяването съгласно предварително изготвен авариен план и незабавно да
уведоми басейновите дирекции и органите на Министерството на вътрешните работи.
Видно от съдържанието на цитираната разпоредба, за да възникне задължението за
правнозадължения субект следва да са налице две кумулативо налични предпоставки
– аварийна ситуация и създадени въз основа на нея предпоставки за замърсяване
на водите. В случая актосъставителя, а впоследствие и наказващият орган са
приели и описали в своите актове, че при извършената на 13.12.2019 г.проверка,
и при последвалата такава на 14.12.2020 г. било установено изпускане на
преработени води с оцветени белезникави петна от изтичалото на ВЕЦ „Въча 1“,
образуващи филм по водната повърхност на река Въча, за което не била уведомена
ДБ ИБР. Така даденото описание на нарушението и обстоятелствата по неговото
извършване е непълно, доколкото не покрива всички съставомерни елементи на деянието за
квалифицирането му като административно нарушение по смисъла на
административнонаказателния състав на чл.131, ал.1 от ЗВ. Нито в АУАН, нито в
НП се твърди да е настъпил авариен случай, който създава предпоставки за
замърсяване на водите, което от своя страна ще създаде задължението по чл.131,
ал.1 от ЗВ за собственика или лицето, експлоатиращо обекта-източник на
замърсяване. Това обстоятелство не може да бъде установено и в хода на
съдебното следствие, включително и от показанията на актосъставителя, който сочи, че не може да каже нищо за авария,
тъй като „аз не мога да кажа отвън дали има или няма авария“, както и „авария
на този ден няма как да забележа дали е имало.“. Видно от показанията на
актосъставителя това обстоятелство не е било обследвано в хода на проверката от
контролните органи, което е основание за изпълване от обективна страна на
състава на вмененото нарушение. Изложеното според съда е довело от една страна до
фактическа необоснованост и недоказаност на административното обвинение, а от
друга страна е довело до нарушение на разпоредбите на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1,
т.5 от ЗАНН, касаещи императивно определеното съдържание на съставения АУАН и
издаденото въз основа на него НП.
Изложеното обосновава и извода, че в случая отговорността на „Национална
електрическа компания“ ЕАД е неоснователно ангажирана за деяние, което не е
доказано, като е дадено и непълно описание на съставомерни негови елементи,
които препятстват съда да извърши преценка за установяване на обстоятелствата,
при които е следвало дружеството-жалбоподател незабавно да уведоми БД ИБР, така
както повелява разпоредбата на чл.131, ал.1 от ЗВ. Ето защо НП следва да се
отмени.
Тук следва да се отбележи и това, че нито в акта, нито в НП е отбелязано
изрично кога според актосъставителя и наказващия орган е извършено нарушението,
доколкото при описване на деянието са посочени две дати /13.12.2019 г. и
14.12.2019 г./, на които служителите на БД ИБР са извършили двете проверки, без
да е конкретизирано на коя дата контролните органи са счели, че е извършено
неизпълнение на изискването на чл.131, ал.1 от ЗВ.
Посочване на точната дата на нарушението е задължителен
реквизит на НП и има съществено значение при
индивидуализация на нарушението. Същевременно датата на нарушението е и
предмет на доказване, поради което такъв пропуск не може да бъде отстранен в процеса на
обжалването на наказателното постановление. Отсъствието или неяснотата при
определянето му води до ограничаване на правото на защита на санкционираното
лице. Освен това, датата на извършване на нарушението е от значение за
определяне началния момент на давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН. Касае се
за съществен реквизит на АУАН - чл. 42,
т. 3 от ЗАНН, и на НП - чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, чиято липса съществено
засяга правото на защита на наказаното лице и е самостоятелно основание за
отмяна на атакуваното НП.
При този изход на спора и съобразно с чл.63, ал.3 и ал. 5 от ЗАНН, основателно е искането на жалбоподателя за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. С оглед на това, че конкретният размер на възнаграждението за
юрисконсулт законът предоставя да се определи от съда, то съобразно с
разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ, който предвижда съобразяване
на възнаграждението с вида и
количеството на извършената дейност, както и на основание чл.27е от Наредбата
за заплащането на правната помощ, съдът намери, че следва да определи
възнаграждение за ползваната юрисконсултска защита в размер от 100 лева, като
направената от административнонаказващия орган претенция за присъждане на
разноски за осъществена юрисконсултска защита се явява неоснователна.
Мотивиран от гореизложеното, ПРС – VІІ наказателен състав,
постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с
оригинала!
МГ