Р Е Ш Е Н И Е
260006/7.1.2021г.
гр. Шумен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Шумен, IX-ти състав, в
открито съдебно заседание, проведено на седми декември, две хиляди и двадесета
година, в състав:
Районен
съдия: Димитър Димитров
при участието на секретаря Татяна
Тодорова, като разгледа докладваното от съдията ГД № 118/2020 г., по описа на
ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба от ЗД „Бул инс“ АД гр. София, против Б.М.А., в която е предявен
осъдителен регресен иск, с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ и цена
189,10 лв., с включени ликвидационни разноски в размер на 15.00 лв. – изплатеното
застрахователно обезщетение по застрахователна
полица № BG/02/117001391637, във връзка с щета под № ********** за ремонт на
увреденото МПС„Пежо 206”, peг. № *** ВН, ведно с искане за присъждане на
законна лихва върху исковата претенция от датата на подаване на исковата молба
– 30.07.2019 г. до окончателно плащане.
Ищецът
обосновава исковата си претенция твърдейки, че на 19.06.2017 г. на паркинг в
района на МБАЛ - Шумен било реализирано ПТП с участието на МПС „Ауди Q7”, рeг.
№ ***, управлявано от Б.М.А. и паркирано МПС „Пежо 206”, peг. № *** ВН,
собственост на М.Ц.М.. Според Протокол за ПТП № 1667855/19.07.2017 г., съставен
от органите на КАТ, причините за произшествието се дължали на вина и
противоправно поведение на Б.М.А., който поради движение на заден ход не се бил
убедил, че пътят зад автомобила е свободен, вследствие на което блъска
паркираното МПС собственост на М.М.. МПС „Ауди Q7”, peг. № *** било
застраховано по застраховка “Гражданска отговорност” при ищеца със
Застрахователна полица № BG/02/117001391637, която била валидна към момента на
събитието. От собственика на пострадалото МПС била заведена при ищеца щета под
№ **********. След направена оценка на щетата било изплатено застрахователно
обезщетение в размер на 174.10 лв. По данни от Протокол за ПТП №
1667855/19.07.2017 г. ответникът бил напуснал мястото на местопроизшествието
преди пристигане на органите за пътен контрол. Намира, че на основание чл. 500 КЗ, ответникът дължи платеното застрахователно обезщетение. Твърди, че с Писмо
уведомил ответника да възстанови претендираната сума, която до момента не била
платена. Моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да му
плати сумата 189.10 лв. - изплатеното застрахователно обезщетение и
ликвидационни разноски в размер на 15 лева, ведно със законната лихва върху нея
от датата на завеждането на исковата молба до пълното изплащане на дължимите
суми. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът подава
писмен отговор като намира исковата молба за допустима, но искът за неоснователен,
като оспорва изцяло
твърденията на ищеца за наличието на сключен договор за застраховка „Гражданска
отговорност” между ищцовото дружество и управлявания от ответника лек автомобил
„Ауди Ку7”, с peг. № ***. Намира, твърденията на ищеца, че напуснал ПТП за
неоснователни, както и че е налице противоправно и виновно поведение, което да
е в причинна връзка с настъпилите имуществени вреди, за които ищецът е платил
застрахователно обезщетение. Твърди, че описаното събитие в Протокола за ПТП не
се е осъществило в присъствие на длъжностното лице, което го е съставило, тъй
като полицейският служител не бил очевидец, а е съставил Протокола месец след
произшествието - на 19.07.2017 г.. Претендираната от ищеца сума в размер на 15
лв. - ликвидационни разноски, намира за неоснователна, тъй като по делото не
били представени никакви доказателства за извършване на такива. Моли исковата
молба да бъде отхвърлена. Не претендира разноски.
В проведеното съдебно заседание ищецът
поддържа исковата молба, а ответникът отговора.
Въз основа на събраните по делото доказателства,
преценени в съвкупност и поотделно, ШРС – девети състав прие за установено от
фактическа страна следното:
От Протокол за ПТП № 1667855 от
19.07.2017 г., по описа на ОД на МВР Шумен, /л. 6 по ГД № 44034/2019 г., по
описа на СРС/, се установява че водачът на автомобил *** Б.М.А. при извършване
на маневра „заден ход“ не се е убедил, че пътят зад преводното средство е
свободен в следствие, на което блъснал паркиранията ЛА с ДК *** собственост на М.Ц.М..
Отразено е, че автомобилът на виновния водач Б.М.А. с ДК № *** е имал валидна
застраховка „ГО“ в „Бул Инс“, по полица № 02117001391637, със срок на валидност
от 12.05.17 до 11.05.18 г.. Вследствие на удара видимите щети на пострадалият
автомобил били: преден капак и огъната предна броня. Протоколът е подписан от съставител
и двамата участници без забележки. Отразено е, че на виновния водач е съставен
АУАН № 064369, по чл. 40 ал. 1 ЗДвП, като са приложени: свидетелство за
управление на МПС на М.Ц.М.; контролен талон; свидетелство на пострадалия
автомобил и документ за преминат технически преглед /л. 7/.
На 20.07.2017 г. с Искане за оценка по
застраховка „Гражданска отговорност“ на МПС /л. 8 по ГД № 44034/2019 г., по
описа на СРС/, собственикът на автомобил с ДК *** моли от ищцовото дружество да
бъде извършен оглед на автомобила за оценка на щети и да му бъде изплатено
застрахователно обезщетение по банков път.
След оглед, опис и калкулация на щета по
полица № BG/02/117001391637 /л. 9-11 по ГД № 44034/2019 г., по описа на СРС/,
на собственика на ЛА „Пежо 206”, ДК *** М.Ц.М. с платежно нареждане от
04.09.2017 г. /л. 12 по ГД № 44034/2019 г., по описа на СРС/, от ищеца е
изплатена сумата 174.10 лв.
С Регресна покана /л. 13 по ГД № 44034/2019
г., по описа на СРС/, ищецът кани ответника да плати сумата 199.10 лв. - регрес
в резултат на настъпило ПТП на 19.06.2017 г., с посочено основание: „чл. 500 КЗ
„напуснал ПТП“ съгласно протокол за ПТП“. Поканата е изпратена на адреса на
ответника с Bulpost /л. 14 по ГД № 44034/2019 г., по описа на СРС/, и
върната като непотърсена.
От Заключението на допуснатата по делото
Съдебно-техническа експертиза /л. 53/ се установява, че е налице
причинно - следствена връзка между механизма на ПТП, описан в представения
протокол за ПТП и щетите върху МПС „Пежо 206“ с
ДК № *** ВН и че размерът на щетите върху пострадалия автомобил по средни пазарни
цени към датата на ПТП възлиза на 174,10 лева.
От разпита на свидетелката М.Ц.М. –
собственик на пострадалия автомобил, кредитирани, при условията на чл. 172 ГПК, с
оглед евентуално заинтересованост от изхода на делото, се установява, че в деня на инцидента - 19.06.2017 г.,
била на работа като автомобилът й бил на паркинга пред МБАЛ – Шумен. Водачът на
първия автомобил пристигнал в болницата заедно със сина си, според
свидетелската във видимо нетрезво състояние, вдигнал грандиозен скандал и си
тръгнал. Малко по – късно я повикали да слезе при колата, когато установила, че
е ударена от водача на автомобил с ДК № ***. Попитала го: „Какво стана бе човек?“,
а отговора му бил „Имаш ли запалка“. Счита, че ПТП е станало при маневра на
заден ход, при което първият автомобил е ударил нейният паркиран автомобил.
Спомня си, че атмосферните условия били нормални. Тя подала сигнал до органите
на полицията. Другият водач не е останал на мястото на ПТП до идването им.
Представени са и други неотносими към
правния спор писмени доказателства.
При така установената фактическа
обстановка, като съобрази становищата на страните и правните норми
регламентиращи процесните отношение, съдът прави следните изводи от правна
страна.
Основателността на исковата претенция, с
правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ, е предпоставено от установяване, при
условията на пълно и главно доказване, от ищеца: 1/наличие на валидно
застрахователно правоотношение по Договор за застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“, сключен за лекия автомобил, с който е
причинено процесното ПТП; 2/възстановяване на вреди от ищеца поради настъпване
на застрахователно събитие - покрит риск по застрахователния договор /увреждане
на чуждо имущество/; 3/настъпилото ПТП да е в резултат от виновно поведение на
ответника, включващо противоправно деяние, съобразно хипотезата на чл. 500, ал.
1, т. 3 КЗ, от което в причинна връзка са настъпили твърдените вредни
последици, както и, че след причиняване на деликта делинквентът е напуснал
мястото на произшествието преди идване на органите за контрол на движение по
пътищата, в това число и, че посещаването на това произшествие от тях е
задължително по закон. В тежест на ответника е да установи наведените
положителни твърдения за факти, от които черпи благоприятни за себе правни
последици – наличието на обстоятелства, изключващи, респ. погасяващи
претендираните суми, в случай, че ищецът докаже тяхната дължимост.
Възражението на особения представител за липса на
доказателство по делото за сключен с ищцовото дружество Договор за застраховка
„Гражданска отговорност” за управлявания от ответника лек автомобил „Ауди Ку7”,
с peг. № ***, съдът намира за неоснователно. Както бе посочено по – горе в Протокола за ПТП № 1667855/19.07.2017 г., по описа на
ОД на МВР Шумен, подписан от ответника без възражения, контролният орган е
отразил, че автомобилът на виновния водач Б.М.А., с ДК № ***, към момента на
ПТП – то, е имал валидна застраховка „ГО“ в „Бул Инс“, по полица №
02117001391637, със срок на валидност от 12.05.17 до 11.05.18 г.. Съгласно
разпоредбата на чл. 125а, ал. 1 ЗДвП, службите за контрол на МВР издават
Протокол за посещението на мястото на ПТП. Съгласно разпоредбата на чл. 9
Наредба № I - 167/24.10.2002 г. за условията и реда за взаимодействие между
контролните органи на МВР, Застрахователните дружества и Агенцията за
застрахователен надзор, при настъпване на застрахователни събития, свързани с
МПС е допустимо издаване на протокол за ПТП дори и в случай, че органите на МВР
изобщо не са посетили мястото на произшествието. В този смисъл по правната си
природа Протоколът за ПТП, съставен от службите за контрол на МВР, е официален
свидетелстващ документ и на основание чл. 179, ал. 1 ГПК, има обвързваща
доказателствена сила, а доколкото не е оспорен в тази част от ответника при
съставянето му, както и в настоящото производство по предвидения в процесуалния
закон ред, следва да се приеме за установено по делото наличие на валидно
застрахователно правоотношение между ищца и ответника по Договор за застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключен за лекия автомобил, с
който е причинено процесното ПТП.
Страните по делото не спорят, а и от приетите
писмени доказателства и Заключението на допуснатата Съдебно-техническа
експертиза, неоспорено от страните, еднозначно се установява, че щетите по
увреденото МПС - ЛА „Пежо 206”, ДК ***, покрити от ищеца поради настъпване на
застрахователно събитие /увреждане на чуждо имущество/, са в размер на 174.10
лв., която сума е изплатена изцяло на собственика М.Ц.М., която в свидетелските
си показания посочва ответникът като причинител на вредите.
Съгласно разпоредбата на чл. 500, ал. 1,
т. 3 КЗ, с която ищецът обосновава регресната си претенция, застрахователят има право да получи от
виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви
и разноски, когато виновният водач е напуснал мястото на настъпването на ПТП
преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато
посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон, освен в
случаите, когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга
неотложна причина; в този случай тежестта на доказване носи виновният водач.
Основният спор по делото е във връзка с
отразеното в Протокола за ПТП относно поведението на ответника: „напуснал
мястото на ПТП“. От формулировката на законовата разпоредба става ясно, че
въпросът дали ответникът е напуснал мястото на ПТП е особено съществен. В тази
връзка ответникът твърди, че в чл. 125 ЗДвП са предвидени случаите, в които е
задължително посещението на ПТП от службите за контрол на МВР, като съгласно т.
7 на цитирания текст, в редакцията си към датата на ПТП, посещението на
контролните органи по закон е задължително, когато между участниците има
разногласие относно обстоятелствата, свързани с него. Счита, че тази
предпоставка не е доказана по делото. Дори напротив признава, че Протоколът за
ПТП бил подписан и от ответника, но намира, с оглед наличните данни по делото, че
доколкото не се установявали други обстоятелства по чл. 125 ЗДв.П, обосноваващи
задължителност на явяването на службите за контрол на МВР на мястото на
инцидента, счита че следва да се приеме, че дори и да е имало напускане на
местопроизшествието от страна на ответника, то не е сторено в хипотезата на чл.
500 ал. 1, т. 3 КЗ, т. е. когато явяването на органите за контрол на движение
по пътищата е задължително по закон.
Съдът не
споделя горните възражения. По същество не се оспорва факта, че ответникът е
напуснал мястото на ПТП, а се оспорва задължението му да не го напуска, т. к.
не са налице предпоставките по чл. 125, т. 7 ЗДвП – твърди се, че между страните не имало разногласие относно обстоятелствата, свързани с ПТП. В случая
съдът намира, че ответникът без основателна причина, виновно е напуснал
местопроизшествието преди да пристигнат органите на КАТ, въпреки задълженията
си по ЗДвП. Същият в изпълнение на закона е следвало или да подпише с другия
участник двустранен протокол или да извика органите за контрол, като
задължително е следвало да остане и ги изчака. Ответникът не е направил нито
едното от двете. В конкретния случай посещението на органите на службите за контрол
е било задължително, т. к. напускането на местопроизшествието и несъставянето
на двустранен протокол между участниците в ПТП, при причинени само имуществени
вреди следва да се приравни на наличие на разногласие и приложи чл. 125, т. 7 ЗДвП. Фактът, че при съставяне и подписване на процесния Протокол за ПТП
ответникът не е заявил възражения, не означава, че към момента на ПТП са
отсъствали разногласия. При настъпване на ПТП водачът на МПС, участник в
произшествието, е длъжен да спре и да установи какви са последиците от него,
като когато нанесените щети са само имуществени следва да окаже съдействие за
установяване на вредите от произшествието. Предвид, че водачът на другия
автомобил не е бил на мястото на инцидента, предизвикан от ответника, съдът
намира, че това е равнозначно на наличие на разногласие между участниците, тъй
като липсва дадено изрично съгласие на пострадалия и постигане на договорка
между страните относно размера на вредите. Единствено при ясна и недвусмислено
изразена воля на двете страни към момента на ПТП, може да се възприеме като
липса на разногласия.
В заключение, съдът намира, че са налице
всички елементи пораждащи правото на регрес по чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ, –
ответникът към момента на виновно причиненото от него ПТП, което е напуснал е
бил застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при ищеца, от ПТП са
настъпили имуществени вреди за трето лице, които са изплатени от
застрахователя, поради което искът се явява изцяло основателен. От
застрахователя са направени и ликвидационни разноски във връзка с определяне на
застрахователното обезщетение в размер на 15 лева, които също подлежат на
репариране.
Относно разноските:
При този изход на спора ответникът дължи на
ищеца платени деловодни разноски, съобразно списък по чл. 80 ГПК, в размер на 480
лева, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Водим от горното съдът,
Р
Е Ш И :
Осъжда Б.М.А., с ЕГН: ********** и адрес: ***, да плати на ЗД “Бул Инс” АД, с ЕИК ***,
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ***, сумата 189,10 (сто осемдесет и девет лева и десет стотинки)
лева - платеното
обезщетение по застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ - Застрахователна полица № BG/02/117001391637,
във връзка с щета № **********, за имуществени вреди на трето лице - ремонт на
увредено МПС „Пежо 206”, peг. № *** ВН, настъпили от пътно-транспортно
произшествие в гр. Шумен, на 19.06.2017 г., причинено от ответника, който
напуснала местопроизшествието преди идването на органите за контрол на движение
по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях било
задължително по закон, по банкова сметка ***: ***, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от датата на подаване на исковата молба – 30.07.2019 г. до окончателното
плащане, на основание чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ.
Осъжда Б.М.А., с ЕГН ********** и адрес: ***, да плати на ЗД “Бул Инс” АД, с ЕИК ***,
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ***, сумата 480 /четиристотин и
осемдесет/ лева, деловодни разноски, по
банкова сметка ***:
***, на основание
чл. 78, ал. 1 КЗ.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред ШОС, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е
изготвено и обявено.
Препис от настоящето решение да се връчи
на ответника и наследниците на ищеца, заедно със съобщението за постановяването
му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Районен
съдия:…………..