РЕШЕНИЕ
№35/19.04.2021г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на двадесет и първи януари, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Съдия: Ива Байнова
при участието
на секретар Дорета Атанасова…..................………….......и в присъствието на прокурор
……..……………………………………………………………..като разгледа докладваното от съдия Байнова адм. дело №327 по описа за 2020 година, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл.118 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по жалба на З.Т.Р. ***, с посочен съдебен адрес:***, подадена чрез пълномощник, против Решение № 1012-26-110-4/17.03.2020г., издадено от Директора на ТП на НОИ – Хасково.
Жалбоподателката счита оспореното решение, с което се отхвърля жалбата й срещу Разпореждане № **********/2140-26-944 от 31.01.2020г. на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ към ТП на НОИ – Хасково за неправилно и незаконосъобразно, поради издаването му при съществени нарушения на процесуалните правила и в нарушение на материалния закон. Твърди, че положеният от нея труд във ФКТ „Армира“ - клон И. към осигурителя „Ай Ес Би“ ЕООД – гр.С. за периода от 01.12.1981г. до 30.11.1983г. на длъжност „окачествител на плат“ и за периода от 01.12.1983г. до 15.11.1998г. на длъжност „лаборант“ , записани в Удостоверение обр. УП-3 №33/31.05.2013г. и в Трудова книжка №4/04.08.1981г. , следва да бъде признат за такъв от втора категория. Твърди, че през процесния период работила във Фабрика за копринен текстил гр. И.към „Ай Ес Би“ ЕООД – гр.С., първоначално като „окачествител на плат“ от 01.12.1981г. – до 30.11.1983г. – общо 2 г. и като „лаборант“ в химико-физична лаборатория /единствена във фабриката/ в подготвителен цех за първоначална преработка на суровините от 01.12.1983г. до 15.11.1998г. – общо 14 г., 11м. и 15 дни. Полаганият от нея труд на длъжност „окачествител на плат“ бил в основния цех, намиращ се в „старата“ сграда , а този на длъжността „лаборант“ в подготвителен цех, тъй като в „новата“ сграда имало такъв , където била и лабораторията. Този труд бил от втора категория по смисъла на чл.66и от ПКТП /отм./ и следвало да се признае за такъв. Единственият довод на административния орган да зачете този труд от трета категория бил, че не е отчетено в документацията къде точно , в какъв цех/звено е полаган, дали е в първичната преработка на суровините , подготвителните или основните цехове. Този довод не намирал потвърждение в изискванията на чл.66и и на т.31 от ПКТП /отм./, тъй като според посочените разпоредби се изисквало единствено трудът да е полаган към предприятия от текстилната промишленост, а не да е отчитан към определен обект. В случая категорията труд и трудовият стаж се установявали от удостоверения обр. УП-3 №33/31.05.2013г., и УП-30 №57/11.06.2001г. издадени от „Ай Ес Би“ ЕООД – гр.С., както и от коректно водена и попълвана от осигурителя трудова книжка №4/04.07.1981г. Административният орган не се съобразил със записите в тях и неправилно изчислил осигурителния стаж на жалбоподателката. В случая били налице условията на чл.69б ал.2 от КСО и следвало да й бъде отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Жалбоподателкта счита също, че решението е издадено при неспазване на изискването за форма като не съдържа всички реквизити съгласно чл.117 ал.5 от КСО вр. чл.59 ал.2 от АПК. , вкл. фактически и правни основания за издаването му. Решението не било съобразено с правилото на чл.67 ал.1 от ПКТП /отм./. Преценката за наличие на установения в тази разпоредба критерий била задължителна , а в случая такава относно длъжността лаборант в химико-физична лаборатория не била направена. Допуснато било нарушение на принципа за издирване н обективната истина, както и на разпоредбите на чл.35 , чл.36 и чл.39 от АПК.
По изложените съображения моли за отмяна на обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане и връщане на преписката на ТП на НОИ – Хасково с указание за преизчисляване на осигурителния и трудов стаж. Претендира разноски.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуален представител. Подробни съображения се излагат в писмени бележки.
Ответникът – Директор на ТП на НОИ – Хасково, чрез процесуален представител оспорва жалбата. Счита същата за неоснователна. Моли да бъде потвърдено решението на Директора на ТП на НОИ – Хасково. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представя писмени бележки.
Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
Със
заявление вх. №2113-26-1829 от 02.10.2019г. до Директора на ТП на НОИ – Хасково
З.Т.Р. е поискала да й бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст (ЛПОСВ), като е приложила и съответните документи. Въз основа на приложените към заявлението документи е
изготвен опис на осигурителния стаж на лицето като същият е изчислен на 02
години и 8 месеца стаж от втора категория, 30 години, 11 месеца и 18 дни стаж от трета категория , а превърнат към трета
категория - на 34 години, 03 месеца и 18
дни. Възрастта на заявителя към посочения момент е 57 години, 0 месеца и 6 дни.
С Разпореждане № **********/2140-26-94, издадено от Ръководител „ПО“ при ТП на НОИ – Хасково, на основание чл.69б, ал. 2 от КСО, чл.68, ал.1-3 от КСО, е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на З.Т.Р.. В разпореждането е посочено, че осигурителният стаж за периода 01.12.1981г. до 31.12.1981г. на длъжност „окач “ цех И. и от 01.03.1984г. до 31.03.1991г. на длъжност „лаборант“ с неотразена бригада към „Ай Ес Би“ ЕООД – С. е зачетен по условията на трета категория труд, а не като такъв от трета категория по т.66и от ПКТП /отм./, поради неяснота къде е положен стажът и липса на данни дали е в първичната преработка на суровините, подготвителните или основните цехове съгласно данните от първичните документи, съхранявани в сектор „Осигурителен архив“. Осигурителният стаж за периода от 01.12.1983г. до 01.03.1984г. на длъжност „лаборант“ към „Ай Ес Би“ ЕООД – С.е зачетен по условията на трета категория , тъй като за м. 12.1983г. за лицето няма данни в предадените разплащателни ведомости , а за м.01 и м.02.1984г. няма предадени разплащателни ведомости. Осигурителният стаж за периода от 01.04.1991г. до 31.08.1996г. и от 01.10.1996г. до 31.01.1998г. на длъжност „лаборант“ и „окачествител“ – цех ОТКК и за периода от 01.09.1996г. до 30.09.1996г. на длъжност „лаборант“ цех Парова централа към „Ай Ес Би“ ЕООД – гр.С., е зачетен от трета категория, тъй като цехът не е от тези за първична преработка, основните или подготвителните, съгласно данните по първични документи, съхранявани в сектор „Осигурителен архив“. Осигурителният стаж за периода от 01.11.1998г. до 30.11.1998г. на длъжност „спец. ТКК“, звено „служители“ към „Ай Ес Би“ ЕООД – гр.С. е зачетен по условията на трета категория. Осигурителният стаж за периода от 01.01.1982г. до 30.11.1983г. на длъжност „окачеств“, Тъкачен цех и от 01.02.1998г. до 31.10.1998г. на длъжност „лаборант“, Подготвителен цех към „Ай Ес Би“ ЕООД – гр.С. е зачетен по условията на втора категория труд по т.66и от ПКТП /отм./. Посочено е, че съгласно чл.69б, ал.2 от КСО на Р. не се следва пенсия за осигурителен стаж и възраст по условията на втора категория труд, тъй като има навършена възраст 57г. 00м. 06 дни, но няма 15 години по условията на втора категория труд, а има 02г. 08м. 00 дни и няма изискуемият се сбор от осигурителен стаж и възраст – 94, а има 91. Отбелязано е, че на Р. не се следва пенсия по условията на чл.68, ал.1-2 от КСО, тъй като няма навършена възраст 61г. 04м. , няма и осигурителен стаж 35 г. и 08м., а има 34г. 03м. 18 дни. В разпореждането е посочено още, че не се следва пенсия и на основание чл.68 ал.3 от КСО, тъй като Р. няма навършена възраст 66г. и 04 м .
Разпореждането е получено от З.Р. на 10.02.2020г.
С вх. №1012-26-110/19.02.2020г. в ТП на НОИ – Хасково е подадена молба от З.Р. за преразглеждане на представените от нея документи за пенсиониране с характер на жалба против разпореждането. Във връзка с жалбата от контролен орган в ТП на НОИ – Хасково е извършена проверка на предадените в Осигурителен архив разплащателни ведомости на „Ай Ес Би“ ЕООД – гр.С. , резултатите от която са обективирани в Констативен протокол №КВ-5-**********/09.03.2020г.
С Решение №1012-26-110-4 от 17.03.2020г., издадено от Директор на ТП на НОИ – Хасково е отхвърлена жалбата от Златка Т.Р. срещу Разпореждане № **********/2140-26-94/31.01.2020г. на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково, с което на основание 68, ал.1-3 от КСО и чл.69б, ал.2 от КСО му е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Административният орган е приел, че осигурителният стаж на жалбоподателката е правилно зачетен от пенсионния орган като изцяло е споделил извода, че последната не е придобила право на ЛПОСВ.
Счел е за неоснователна претенцията на жалбоподателката , че за целия стаж до 30.11.1999г. е приложима разпоредбата на т.66и от ПКТП (отм.). Посочил е , че предложеното от осигурителя в УП-3 №33/31.05.2013г. периодът от 01.12.1983г. до 15.11.1998г., през който Р. е работила на длъжност „лаборант“, да се зачете при условията на втора категория труд по т.66и от ПКТП /отм./ не се подкрепя от доказателствата по пенсионното досие. Не можело да се приеме, че Р. е изпълнявала служебните си задължения на длъжността „лаборант“ в подготвителен или основен цех/участък/, свързан с първичната преработка на суровините в копринената промишленост, поради което положеният от нея труд не можело да се счита за такъв от втора категория по т.66и от ПКТК /отм./ с единственото изключение относно осигурителния стаж за периодите от 01.01.1982г. до 01.12.1982г. и от 01.02.1998г. до 31.10.1998г. на длъжност „окачествител на плат“ и „лаборант“ – подготвителен цех към осигурителя „Ай Ес Би“ ЕООД – гр.С.. В тази връзка се е позовал на Производствен щат за 1992г. на СК „Копринен текстил“, поделение: фабрика „Коприна“ – С., от който било видно, че лаборантите са в участък /цех VI.Централна заводска лаборатория и не са в основните участък/цех в предприятието.
Административният орган е посочил също, че не са налице и предпоставките т.67 от ПКТП /отм./, тъй като липсват доказателства трудът за претендирания период да е съответствал по степен на тежест и вредност на този на работниците и служителите, посочени в раздел I и II от правилника, а освен това разпоредбата на т.66и от систематически е в раздел IV , по отношение на който т.67 от правилника не намира приложение.
Решението е съобщено на жалбоподателката на 23.03.2020 г., видно от приложеното известие за доставяне.
Жалбата е подадена на 31.03.2020 г. чрез ТП на НОИ – Хасково.
По делото е назначена съдебно-икономическа експертиза, както и допълнителна такава.
От заключението на вещото лице се установява, че през периода от 29.07.1981г. до 13.04.2000г. З.Т.Р. е работила във Фабрика за копринен текстил /ФКТ/„Армира“ – И. с приемник „Ай Ес Би“ ЕООД – клон И . След проверка на ведомостите за заплати за периода, вещото лице установява, че жалбоподателката е работила на пълно работно време на длъжностите „окачествител“, „лаборант“ и спец. ТКК“. Посочва периодите, през които е работила на различните длъжности, за някои от тях и структурното звено, където е полаган трудът , както и периодите с неотразена длъжност, и тези, за които липсват разплащателни ведомости. След проверка в архива на ТП на НОИ-Хасково вещото лице установява, че там се съхраняват и заповеди , свързани с трудовата дейност на лицата, работили в Ай Ес Би“ ЕООД, но в тях не се съдържат данни за жалбоподателката. След проверка в Държавен архив – Кърджали, вещото лице установява наличие на Вътрешни правила за организация на работната заплата за конкретни години, като поради преобладаваща идентичност прилага копие от тези за 1989г. След анализ на отразения в правилата начин на заплащане на труда и средствата за работна заплата, вещото лице посочва, че звено „тъкане“ е основно, звено „сноване“ е подготвително, а останалите, в т.ч. „звено окачествители на плат“ – спомагателни. Вещото лице коментира и щатните разписания за периода 1984-1989г. и 1996г. , както и за други години извън тях. Посочва, че за 1983г. длъжността „окачествител на пл.“ в цех И. е посочена в секция „Спомагателни работници“, за 1984г. и 1985г. - длъжността „окачествител на пл.“ в цех „Тъкачница“ също е в секция „Спомагателни работници“. За 1987г. длъжността „лаборант“ е посочена в цех „Парова централа“, за 1988г. няма отразяване, за 1989, 1991, 1992 и 1993г. длъжността „лаборант“ е посочена в цех „ЦЗЛ“ /централна заводска лаборатория“.
Въз основа на установеното, вещото лице обобщава, че общият стаж на жалбоподателката за периода от 29.07.1981г. до 13.04.2000г. е 18г. 7 м. и 19 дни /УП-3 на лист.31 от делото/. За периодите 01.01.1982г. – 30.11.1983г. и 01.02.1998г. – 31.10.1998г. / 2г. и 8 м./ жалбоподателката е работила съответно на длъжностите „окачеств. III-5-62“ и „лаборант“ в „Подготвителен цех“, които са зачетени от пенсионния орган при условията на втора категория труд. За периода 01.04.1991г. – 31.01.1995г. /3г. и 10 м./ жалбоподателката е работила на длъжности „лаборант“, „ОТКК“ и „окачествител“ в цех/звено „ОТК“ и „ОТКК“ , като във ведомостите за заплати е направен запис за II-ра категория труд. Ако този стаж се прибави към вече признатия от 2г. и 8 м. , общият трудов стаж от II-ра категория е 6г. и 6 м. като същият отговаря на изискванията на т.66и от ПКТП /отм./ . За останалата част от периода с общ стаж 12г. 1 м. и 19 дни / за периоди 29.07.1981г. – 31.12.1981г.; 01.12.1983г. – 31.03.1991г.; 01.02.1995г. – 31.01.1998г. и 01.11.1998г. – 13.04.2000г. / вещото лице посочва, че от наличните данни не може да се потвърди категорично, че длъжностите „окачествител“ и „лаборант“ са спомагателни или са такива , свързани с основното производство и в кой точно цех са осъществявани, но реално извършваната от жалбоподателката работа е била същата като признатата за втора категория, видно от наименованията на длъжностите и местоработата – малко предприятие с ограничен брой цехове, работници и сграден фонд.
Въз основа на Вътрешните правила за организация на работната заплата вещото лице посочва звената /цеховете във ФКТ „Армира“ – клон И. като отбелязва, че в ползваните източници липсва поименен списък на работниците по отделните цехове. Във ведомостите за периода 1981г. –до 1998г. работилите във ФКТ „Армира“ не са разпределени по цехове. Вещото лице изброява подразделенията на клон И. и въз основа на рекапитулацията за разпределение на разходите за заплати. Посочва, че в ползваните източници на информация не е изрично указано мястото на химико-физична лаборатория при ФКТ „Армира“.
В заключение по допълнителната СИЕ вещото лице посочва, че при включване на стажа от 12г. 1 м. и 19 дни за периодите, посочени на стр.4 от основното заключение , ако същият бъде признат за такъв от втора категория, сборът от стаж и възраст на жалбоподателката възлиза на 95г. 3 м. и 22 дни.
В съдебно заседание вещото лице дава допълнителни разяснения и уточнения. Заключенията по основаната и допълнителната СИЕ са приети без оспорване от
страните.
По делото се събраха и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Т. А. Ч. и В. Х. П..
Свидетелката Чорбаджийска заявява, че е работила във ФКТ „Армира“ на длъжност „Началник отдел ТРЗ“ от 15.11.1983г. до 01.10.1999г. Сочи, че познава жалбоподателката от фабриката. Заварила я там като тя /жалбоподателката/ продължила да работи и след като свидетелката напуснала. З. работела на длъжност „лаборант“ във физико-химична лаборатория към подготвителен цех във фабриката. Такава лаборатория имало във фабриката. Имало периоди, когато били преназначени /лаборантите/ , тъй като имало много продукция за износ и работели и като окачествители т.е. като ОТК. Това било за кратко време, може би за месеци. През останалото време работила като лаборант. Свидетелката посочва, че лаборантите са били осигурявани като втора категория труд, където осигуровките били по-висок размер за работа във вредна среда с химически препарати. Фактически осъществявали входящия контрол на всичката прежда, получавана от фабриката, окачествявали я. Втора категория били и тъкачките в тъкачен цех за работа във вредна среда над 85 децибела шум. Работното време на З. било осем часа, дневна смяна. Фабриката имала подготвителен цех, където била и лабораторията, там били сновилното и вдевачното отделения, тъкачен цех и ОТК, които окачествявали крайната продукция на фабриката. Спомагателният цех бил ОТК. Свидетелката уточнява, че в подготвителен цех имало сновилно отделение, вдевачно отделение и лаборатория. Спомагателен цех били подготвително отделение и ОТК. Жалбоподателката работела в спомагателен цех, но с вредни материали, затова била с втора категория. Основният цех бил тъкачния. Жалбоподателката била осигурявана за работа с химични препарати по Постановление 61, т.66и.
Свидетелят П. заявява, че е работил във ФКТ в И. от 1978г. до 1997г., когато закрили фабриката и го съкратили, но като сменили собственика й продължил да работи там до 2000г. З. дошла през 1980г.-1981г и работила във фабриката докато я закрият като лаборантка. Лабораторията била в спомагателното производство. Там се намирали сновилно и вдевачно отделение, там била и лабораторията. Работата на Златка се състояла в това да правят контрол и изследване на партидите, които пристигали от Видин. Трябвало да се изследва материалът и партидата, и можело да се мине от едно качество в друго, да се направи рекламация. Материала не го връщали, а викали представители от Видин, заедно се консултирали и гледали качеството. В лабораторията, където работела З. се работело с химикали. Според свидетеля лабораторията се водела физико-механична, но не си спомнял точно. През цялото време помнел З. като лаборантка. Свидетелят работел от секционен майстор до началник цех. Бил получавал партидата след като вече е изследвана и се вкарвала в цеха /в отговор на въпроса влизал ли е в лабораторията/. Стаята му била точно до лабораторията, където работела З.. Имало тъкачен цех, производствен цех и ОТК. Лабораторията била в спомагателното производство, където се намирали сновилното и вдевачното отделения.
При така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:
Жалбата е насочена срещу годен за обжалване административен акт, изхожда от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и е подадена в преклузивния срок за обжалване, поради което е допустима.
Разгледана по
същество е основателна.
Оспореното решение е издадено от материално и териториално компетентен орган, съгласно нормата на чл.117, ал.3 от КСО.
Обективирано е в писмена форма и съдържа всички предвидени в чл.59, ал.2 от АПК, вр. чл.117, ал.5 от КСО реквизити.
Съдът счита,
че при издаването на оспореното решение е допуснато съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, довело и до несъответствието му с материалния закон.
В случая е безспорно, с оглед възрастта на жалбоподателката към момента на подаване на заявлението за пенсиониране – 57г. 00м. 6 дни , че за последната не са налице изискванията за отпускане на ЛПОСВ при условията на чл.68, ал.1-2 от КСО, както и на чл.68 ал.3 и от КСО. Спорът се отнася до това дали са налице предпоставките за отпускане такава при условията на чл.69б ал.2 от КСО.
Според
чл.69б, ал.2 от КСО, работилите 15 години при условията на втора категория труд,
и по-конкретно жените, придобиват право на пенсия, ако до 31 декември 2015 г. са
навършили възраст 52 години и 8 месеца, и имат сбор от осигурителен стаж и
възраст 94, като от 31 декември 2015 г. възрастта за тях се увеличава от първия
ден на всяка следваща календарна година с по 4 месеца до достигане на
60-годишна възраст.
В случая административният орган е зачел осигурителен стаж на жалбоподателката от втора категория по т.66и от ПКТП /отм./ - 2г. 08 м. и 00 дни, като положеният труд е за периода от 01.01.1982г. до 30.11.1983г. на длъжност „окачеств“ /окачествител/, Тъкачен цех и от 01.02.1998г. до 31.10.1998г. на длъжност „лаборант“, Подготвителен цех към „Ай Ес Би“ ЕООД – гр.С..
Според жалбоподателката целият стаж за периода от 01.12.1981г. до 30.11.1983г. на длъжност „окачествител на плат“ и за периода от 01.12.1983г. до 15.11.1998г. на длъжност „лаборант“ следва да се зачете като такъв от втора категория.
Между страните не е спорно, че жалбоподателката е полагала труд в текстилната - копринената промишленост, а именно във ФКТ „Армира“ - И., явяваща се поделение на фабрика „Коприна“ – гр.С. с правоприемник „Ай Ес Би“ ЕООД – С.с клон в И.. Предвид отрасъла на заетост, за определяне категорията на полагания труд следва да се съобразят разпоредбите на т.31 и т.66и от ПКТП /отм./ .
Съгласно т. 31 ПКТП (отм.) от втора категория е трудът на "работници и секционни майстори включително в първичната преработка на суровините, в подготвителните и основните цехове (участъци) при предене, тъкане и текстилно облагородяване на тъкани във фирмите и предприятията на памукотекстилната, вълнената и копринената промишленост, техническия текстил, производство на тъкани и изделия от технически влакна, преработка на полиестерна коприна и шевни конци".
С разпоредбата на т. 66и от ПКТП (отм.) са създадени преференциални условия за пенсиониране на работещите в изброените в нея отрасли и дейности. От 1 януари 2000 г. на основание чл. 16, ал. 2, т. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, трудовият стаж, положен до 31 декември 1999 г. при специфичните условия на т. 66и от отменения Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране, се счита за осигурителен стаж от втора категория. В т. 66и ПКТП (отм.) е посочен трудът на "работници и инженерно-технически работници до началник на цех включително от първичната преработка на суровините, подготвителните и основните цехове (участъци) във: памукотекстилната, вълнената, копринената, трикотажната промишленост, технически и нетъкан текстил, тъкани и изделия от технически влакна без включените в т. 31".
От съдържанието на двете разпоредби е видно, че по отношение на посочените в тях длъжности законодателят е поставил изискването трудът да е полаган в първичната преработка на суровините, в подготвителните и основните цехове (участъци). В т.31 от ПКТП /отм./ са посочени и конкретните дейности, които се причисляват към първичната преработка на суровините и това са "предене, тъкане и текстилно облагородяване на тъкани". Заеманите от жалбоподателката длъжности не обхващат подобен вид дейности, поради което по отношение на нея хипотезата на т.31 от ПКТП /отм./ е неприложима. В тази връзка следва да се прецени наличието на условията по т.66 от ПКТП /отм./ т.е. дали трудът на жалбоподателката на заеманите през процесните периоди длъжности „окачествител“ и „лаборант“ е свързан с първичната преработка на суровините, респ. дали е полаган в подготвителните и основните цехове (участъци) на предприятието, в което е работила.
Спорните периоди, за които в жалбата се претендира положеният труд да е такъв от втора категория са:
- от 01.12.1981г. до 31.12.1981г. на длъжност „окачествител на плат“
- от 01.12.1983г. до 31.01.1998г., на длъжност „лаборант “
- от 01.11.1998г. до 15.11.1998г. , вкл. , на длъжност „специалист ТКК“ .
За тези периоди трудът на жалбоподателката е зачетен от трета категория по причини както следва:
За периода 01.12.1981г. - 31.12.1981г. на длъжност „окач“, Цех И., пенсионният орган е приел, че не е ясно къде е положен стажът като в първичните документи, съхранявани в архива към ТП на НОИ няма данни дали е в първичната преработка на суровините, в подготвителните и основните цехове.
Относно периода 01.12.1983г. – 01.03.1984г. на длъжност „лаборант“ е посочено, че за м.12.1983г. в разплащателните ведомости няма данни за лицето, а за м.01.и 02.1984г. няма предадени разплащателни ведомости.
За периода 01.03.1984г. – 31.03.1991г. на длъжност „лаборант“ с неотразена бригада към „Ай Ес Би“ ЕООД – С.е прието, че не е ясно къде е положен стажът като в първичните документи, съхранявани в архива към ТП на НОИ няма данни дали е в първичната преработка на суровините, в подготвителните и основните цехове.
За периодите 01.04.1991г. – 31.08.1996г. и 01.09.1996г. – 30.09.1996г. на длъжност „лаборант“, цех Парова централа и 01.10.1996г. – 31.01.1998г на длъжност „окачествител“ , цех ОТКК към „Ай Ес Би“ ЕООД – С.е прието, че съгласно данните от първичните документи, съхранявани в архива към ТП на НОИ , цехът не е от тези за първичната преработка на суровините, подготвителните или спомагателните такива.
За периода 01.11.1998г. – 30.11.1998г. на длъжност „спец.ТКК“ , звено „служители“ не са изложени съображения относно причините трудът да бъде зачетен от трета категория.
При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства – писмени и гласни, вкл. заключенията по назначените основна и допълнителна СИЕ се налага извода, че административният орган неправилно е отказал право на пенсия по условията на чл.69б ал.2 от КСО.
От заключението по основаната назначена СИЕ, прието без оспорване от страните, се установява, че за периода 01.04.1991г. – 31.01.1995г. /3г. и 10 м./ жалбоподателката е работила на длъжности „лаборант“, „ОТКК“ и „окачествител“ в цех/звено „ОТК“ и „ОТКК“ , като във ведомостите за заплати е направен запис за II-ра категория труд. Този период се включва в периода 01.04.1991г. – 31.08.1996г. , за който пенсионният орган е приел, че длъжността „лаборант“ не е в цех от тези за първичната преработка на суровините, нито в подготвителен или спомагателен цех. Така приетото съдът не споделя, доколкото административният орган е основал извода си единствено на данните от съхраняваните в архива към ТП на НОИ първични документи, а за разлика от последния, вещото лице е направило констатацията си въз основа и на други документи , съхранявани в Държавен архив клон Хасково и клон Кърджали.
От заключението се установява също, че за останалата част от изследвания период /29.07.1981г.-13.04.2000г./ с общ стаж 12г. 1 м. и 19 дни / за периоди 29.07.1981г. – 31.12.1981г.; 01.12.1983г. – 31.03.1991г.; 01.02.1995г. – 31.01.1998г. и 01.11.1998г. – 13.04.2000г. / макар от наличните данни да не може да се потвърди категорично, че длъжностите „окачествител“ и „лаборант“ са спомагателни или са такива , свързани с основното производство и в кой точно цех са осъществявани, реално извършваната от жалбоподателката работа е била същата като признатата за втора категория, видно от наименованията на длъжностите и местоработата – малко предприятие с ограничен брой цехове, работници и сграден фонд.
Така констатираното от вещото лице, съпоставено с показанията на разпитаните по делото свидетели и при отчитане на периодите, през които административният орган е зачел стаж от втора категория, налага извод, че стажът за спорните периоди е следвало да се зачете за такъв от втора категория.
Видно е от свидетелските
показания, че във ФКТ И. има тъкачен цех, който е основен, както и
подготвителен цех, в който са звената лаборатория, сновилно и вдевачно. От
показанията на св.Чорбаджийска става ясно, че жалбоподателката е работила във
физико-химична лаборатория към подготвителен цех като лаборантите са
осъществявали входящ контрол на получаваната прежда. В същия смисъл са и
показанията на св. П., който сочи, че в лабораторията се е работило с химикали,
а работата на жалбоподателката като
лаборант се е състояла в извършване на контрол и изследване на постъпващия
материал, респ. на всяка партида. От свидетелските показания става ясно, че
лабораторията е била в подготвителния цех, а дейността на длъжност „лаборант“,
както и дейностите в звената сновилно и вдевачно, имат спомагателен характер.
От показанията на св.Чорбаджийска става ясно също, че жалбоподателката за кратко време е работила на длъжност окачествител /ОТК, ОТКК/ поради многото продукция за износ. В тази връзка логично се налага извода, че всъщност се касае за окачествител на плат т.е. на продукт, който се произвежда в Тъкачен цех като няма спор, че същият е основен такъв.
Съдът дава вяра на свидетелските показания, доколкото същите са безпротиворечиви, взаимно допълващи се и кореспондират на събраните по делото писмени доказателства, вкл. на заключението на вещото лице.
Предвид гореизложеното и при положение, че целият трудов стаж на жалбоподателката е във ФКТ – И., то няма как да бъде споделено възприетото от административния орган, че за спорните периоди, не е ясно дали стажът е положен в първичната преработка на суровините, в подготвителните и основните цехове. Съдът счита, че полаганият за тези периоди труд съответства на изискванията на т.66и от ПКТП /отм./ и следва да се зачете като такъв от втора категория.
Видно от заключението по допълнителната СИЕ, след прибавяне на този стаж към вече признатият от втора категория такъв от 2г. 8 мес., стажът на жалбоподателката от втора категория възлиза на 18 г. 7 м. и 19 дни и това е стажът за периода от 29.07.1981г. до 13.04.2000г. във ФКТ – И. , респ. в правоприемника й „Ай Ес Би ЕООД“ – клон И..
Съдът счита, че от така установения от вещото лице стаж от втора категория, следва да се изключи стажът за периода от 29.07.1981г. до 30.11.1981г. – 4м. 1 ден, както и стажът за периода от 16.11.1998г. до 13.04.2000г. – 1г. 4м. и 27 дни , доколкото видно от изложеното в жалбата, този стаж не се претендира да е такъв от втора категория, а като спорни се въвеждат периодите от 01.12.1981г. до 31.12.1981г. на длъжност „окачествител на плат“ , от 01.12.1983г. до 31.01.1998г., на длъжност „лаборант “ и от 01.11.1998г. до 15.11.1998г. , вкл. , на длъжност „специалист ТКК“ .
Независимо от това обаче, дори и след изключването му, стажът от втора категория надвишава 15 години, като възлиза на 16г. 10м. 21 дни.
При това положение и след отчитане на вече признатия за втора категория стаж от 2г. 8 м., стажът на жалбоподателката от трета категория е 16 г. 8 м. 27 дни (30г. 11м. 18дни - 14 г. 2м. 18 дни), при което общият й осигурителен стаж, превърнат към трета категория възлиза на 37г. 10 м. 8 дни (16г. 8м. 27 дни стаж от трета категория + 21г. 1 м. 11 дни, представляващ превърнатия към трета категория стаж 16г. 10м. 21 дни от втора категория), а сборът от осигурителен стаж и възраст към датата на подаване на заявлението за пенсиониране възлиза на 94г. 10 м. 14 дни.
Предвид гореизложеното, като е приел, че на жалбоподателката не се следва пенсия при условията по чл.69б ал.2 от КСО, административният орган е издал акта си в нарушение на материалния закон. Последното е резултат от недостатъчно положените усилия за изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая, като по този начин органите на НОИ са допуснали нарушение по смисъла на чл.35 от АПК. Нарушението е съществено, доколкото при недопускането му, крайният разпореден с оспорения акт резултат би бил различен, което се потвърждава и от събраните по делото доказателства.
Така констатираните нарушения обуславят незаконосъобразност на оспореното решение по смисъла на чл.146 т.3 и т.4 от АПК.
Само за пълнота на мотивите съдът намира за необходимо да посочи, че не споделя оплакването в жалбата за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в неизследване на възможността за приложение на т.67 ал.1 от ПКТП /отм./ Според тази разпоредба, трудът на работниците и служителите, посочени в раздел I и II на правилника, се причислява към съответната категория, независимо в кой отрасъл на производството е положен, щом работата им е свързана със същата вредност и тежест на труда. В хипотезите на т.66и обаче това правило е неприложимо, тъй като се прилага само по отношение на труда по Раздел първи и Раздел втори на Правилника, но не и към труда по Раздел четвърти, в който попада разпоредбата на т.66и.
Независимо от несподелянето на това оплакване, крайният извод на съда за незаконосъобразност на оспореното решение остава непроменен.
По изложените съображения оспореното решение на Директора на ТП на НОИ - Хасково следва да се отмени, като се отмени и потвърденото с него разпореждане на пенсионния орган. Преписката следва да се върне на компетентния пенсионен орган при ТП на НОИ - гр.Хасково за ново произнасяне по заявлението на жалбоподателката. При новото произнасяне, респ. при изчисляване на стажа на жалбоподателката следва да се съобрази установения такъв от втора категория за спорните периоди, след което да се извърши нова преценка относно правото на ЛПОСВ, вкл. по условията на чл.69б ал.2 от КСО.
Предвид изхода на делото, основателна се явява претенцията на оспорващата за присъждане на направените по делото разноски, общо в размер 697.00 лв, от които 500.00 лв договорено и изплатено в брой адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна защита и съдействие от 30.03.2020г. и 197.00 лв – възнаграждение за вещо лице.
Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 1012-26-110-4/17.03.2020г. на Директора на Териториално поделение на НОИ - Хасково и потвърденото с него Разпореждане № **********/2140-26-94 от 31.01.2020г. на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ към ТП на НОИ – Хасково.
ВРЪЩА преписката на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ - гр.Хасково за ново произнасяне по подаденото от З.Т.Р. Заявление с вх. №2113-26-1829 от 02.10.2019г., съгласно задължителните указания относно тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА Териториално поделение на НОИ - гр.Хасково да заплати на З.Т.Р. ***, с посочен съдебен адрес:***0, направените по делото разноски в размер на 697.00 (шестстотин деветдесет и седем) лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните:
Съдия: