РЕШЕНИЕ №
16.08.2016
година
град София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, I гражданско отделение, 1-16 състав, в открито заседание на единадесети април
през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛЕКСАНДЪР
ЖЕЛЯЗКОВ
като
разгледа докладваното от съдията Желязков гражданско дело № 10039 по описа за 2014 година, взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова
молба с правно основание чл.226, ал.1 от Кодекс за застраховането /отм./ от М.И.С.,
Е.И.С. и С.Д.С., против З. „Б.И.”АД.
Ищците, чрез процесуалния си представител адв. Н.Д. твърдят, че на 18.04.2014 г. около 08.00 часа, на път
ІІІ-208, в района на разклона за село К.Д. е настъпило ПТП с л.а. Опел Вектра,
с рег.№ *********, управляван от И.А.С., в който пътували и тримата ищци.
Водачът С. управлявал МПС с несъобразена за пътните условия скорост и навлязъл
в ляв завой, загубил управление на автомобила, напуснал пътното платно и се
ударил в мантинелата, след което се преобърнал. При инцидента пострадали
ищците, които, чрез процесуалния си представител твърдят, че в резултат на
процесното ПТП получили следните увреждания: Пострадалата С. получила следните травматични увреждания: счупване на
гръбначния стълб в поясната област, контузия на гръден отдел на гръбначен
мозък, травматична дискова херния, счупване на дясната раменна кост, счупване
на 8 ребро вляво и сътресение на мозъка. Пострадалата Е.С. получила контузия на
главата, сътресение на мозъка, контузия на лицето, счупване на носни кости,
контузия на таза, счупване на лява пубисна кост, контузия на дясно коляно,
контузия на гръден кош, счупване на ІІІ ребро вляво. Ищецът С.С. претърпял
контузия на шията, счупване на ІІ и ІІІ шиен прешлен, счупване на лъчева кост и
контузия на гръден кош.
В
резултат на уврежданията, получени от настъпилото на 18.04.2014 г. ПТП ищците
претърпели интензивни болки и страдания, както и настъпило силно негативно
влияние върху целия им живот в бъдеще.
Поддържат,
че са налице всички предпоставки на чл.45 от ЗЗД за ангажиране на деликтната
отговорност на причинителя на вредите. Управляваният от водача
С. лек автомобил имал сключена
застраховка „ГО” валидна от 04.01.2014
г. до 03.01.2015 г., поради което считат, че е налице основание за ангажиране
на отговорността на застрахователя – ответното дружество З. „Б.И.”. Предявени
са претенции да бъдат заплатени на ищците обезщетение за претърпените от всеки неимуществени вреди, по 80 000 лева, както и направените
разноски по делото и адвокатски хонорар.
В с.з. на 29.06.2015 г. с определение на съда, на основание чл. 214 от ГПК е допуснато изменение на иска, предявен от М.И.С., чрез увеличаване на
същия – от 80 000 лева на 430 000 лева.
Ответникът З. „Б.И.”оспорва изцяло
иска по основание, оспорва наличието на застрахователно правоотношение относно
процесния автомобил, както и по размер като прекомерно завишен, прави възражение за съпричиняване- ищците не
били с поставен обезопасителен колан при пътуване в автомобила.
В
депозираната допълнителна искова молба и допълнителен отговор страните
поддържат заявените при първоначалната размяна на книжа становища и възражения, като правят
допълнителни доказателствени искания, които са уважени.
С
исковата молба са приложени и приети като
писмени доказателства по делото, заверено копие от Констативен протокол
за ПТП с пострадали лица, както и 3 броя
Епикризи, издадени от МБАЛ „С.А.-В.” АД след проведеното лечение на всеки от
ищците.
По
искане на ищцовата страна и въз основа на съдебно удостоверение, пълномощникът
на ищците, с молба от 07.08.2015 г. представя заверени копия от всички относими
материали по образуваното досъдебно производство ДП№ 2053/2014 г. по описа на
МВР- Дългопол.
С Определение от 05.12.2014 г. са
назначени от съда комплексна съдебномедицинска
и автотехническа експертиза /по искане
на ответната страна и със задачи, формулирани и от двете страни/, както и
съдебномедицИ.ка експертиза.
Видно от заключението по допуснатата СМЕ на
в.л. д-р Л.К., ищцата М.С. е получила
следните травматични увреждания в резултат на ПТП: Черепномозъчна травма с мозъчно
сътресение. Счупване на десети и единадесети гръдни прешлени /Тх10 и Тх11/.
Травматична дискова херния на ниво Тх10 и Тх11. Контузия и компресия на
гръбначния мозък на същото ниво. Долна вяла параплегия с трайни
тазово-резервоарни нарушения. Състояние след операция – декомпресивна
ламинектомия на нива Тх10 и Тх11 и метална остеосинтези и имобилизация.Фрактура на дясната раменна кост, фрактура на 8 ребро вляво. Получените при ПТП увреждания са довели до пожизнено
увреждане, от което ищцата С. ще остане неподвижна и изискват използване на
инвалидна количка.
Според вещото лице по тази експертиза, ищцата Е.С. е получила при същото
ПТП, следните увреждания: контузия на главата с мозъчно сътресение, контузия на лицето, счупване на
носни кости, контузия на таза и фрактура на лява
пубисна кост, контузия на дясно коляно, контузия на гръден кош, счупване на ІІІ
ребро вляво. Ищецът С.С. е получил Контузия на шията,
счупване на спинозните израстъци на втори и трети прешлен. Счупване на лява
лъчева кост.
Д-р К. посочва в заключението си,
че ищцата М.С. е пострадала най-тежко, като
търпи тежка неврологична увреда, която има пожизнен характер.
СъдебномедицИ.акат експертиза потвърждава,
че констатираните увреждания на тримата ищци са в пряка причинно-следствена връзка с пътното
произшествие.
По искане на ответната страна, по делото
е назначена и прието заключение комплексна съдебномедицИ.ка и автотехническа
експертиза /КСМАТЕ/ с вещи лица д-р Д.Л.К. и доц. инж. А.П.А. /с дата 30.03.2015 г. лист 85-89 от делото/. В
заключението на тази експертиза се извършва анализ на установената пътна
обстановка и се достига до изводи за механизма на настъпване на ПТП, както и
причините за това. Експертизата поддържа заключението, че катастрофата се е
дължала на поведението на водача на л.а. Опел, който при завой е управлявал МПС
със скорост над 60 км/час, като е следвало да не надвишава скорост от 50/км./ч.
в това заключение се посочва, че не може да бъде определено местоположението на
всеки от ищците в купето на автомобила към момента на катастрофата. Задачата
към тази експертиза е свързана и с установяване на твърдяното от ответната
страна съпричиняване на ищците, за настъпване на вредоносния резултат, поради
непоставяне от тях на обезопасителни колани. Заключението на вещите лица,
съобразно наличните данни към датата на изготвянето му е в насока, че не може
да се отговори по категоричен начин дали ищците са били с поставени колани.
След като по делото са представени
материалите от ДП № 2053/2014 г. на МВР- Дългопол, по искане на ответната
страна, вещите лица д-р К. и инж.А. представят своето Допълнително заключение
по поставената задача да се установи дали ищците са били с поставен
обезопасителен колан. В Заключението на допълнителната КСМАТЕ /лист 222-224 от
делото/ вещите лица приемат, че ищцата М.С. се е намирала на задната седалка
вдясно, като твърдят, че е била с поставен предпазен колан. Ищцата Е.С. била на
задната седалка отляво, като в заключението не се посочва дали е била с поставен
колан, но изрично се твърди, че
уврежданията и биха се получили независимо от употребата на
обезопасителния колан. За ищеца С.С. експертите посочват в допълнителното си
заключение, че вероятно е бил с поставен обезопасителен колан, пътувал на
предната дясна седалка. За да стигнат до тези заключения, вещите лица се
основават на установения механизъм на ПТП, характера и местоположението на
травмите за всеки от ищците, както и тежестта на нараняванията. Така
изготвеното и представено допълнително заключение на КСМАТЕ е
прието от съда, като компетентно и добросъвестно изготвено.
Процесуалният представител на ответника адв. И. заявява несъгласие с
експертното заключение, възпроизведено по-горе и прави искане за назначаване на
нова автотехническа експертиза. С определение от 07.12.2015 г. е допусната
повторна съдебна автотехническа експертиза с вещи лица – доц. Инж.А.А. и инж.Б.Й.С.. В заключението детайлно и образно е описана
траекторията на движение на МПС- както към момента на удара в предпазната мантинела, така и по време на преобръщането и
падането му под наклон към реката. Извършено е обсъждане и на движението на
телата на всеки от пътниците по време на удара и на преобръщането, съответно-
посочено е от кое движение е получена съответна травма за всеки от тримата
ищци. В резултат от извършения анализ на
доказателствата, САТЕ приема, че ищците С. и С., пътували на задните седалки не
са били с поставени колани – като в тази част заключението противоречи на
възприетото в комплексната експертиза. Вещите лица инж.А. и инж.С.
потвърждават, по отношение на претърпените травми, че същите са получени по
начина, посочен от вещото лице д-р К. в предходната експертиза.
По делото са допуснати и разпитани като
свидетели лицата Ю. Д.С. – брат на ищеца
С.С. и Алеко Салиев – съпруг на втората
ищца Е.С.. Тези свидетели дават показания
относно интензитета и продължителността на търпените от ищците болки и
страдания. Съдът кредитира тези показания, като приема за установено и
безспорно, че от описаните в исковата молба и констатирани в заключенията на
вещите лица по посочените експертизи увреждания, и тримата ищци са преживели
твърде силни болки, затруднения в придвижването, невъзможност за самообслужване
за продължителен срок, както и че занапред ще търпят неблагоприятните последици
от ПТП. Свидетелят Ю. С. посочва, че преди инцидента ищцата М.С. е била здрава – „корава
жена беше, сега е 50 кг.” а занапред ще остане инвалид до живот. Относно своя брат – ищеца С.С. посочва, че
той е бил инвалид и преди инцидента, като се е придвижвал с количка, но ищцата
и негова съпруга М. го е обслужвала и му е помагала, като след ПТП и тя е в
инвалидна количка и понастоящем семейството са инвалидизирани трайно.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
От
събраните по делото доказателства се установява, че процесният инцидент е
настъпил по вина на водача на лекия автомобил Опел Вектра с ДК№ ********* И.А.С.. Установява се, че като пряка
последица от предизвиканото ПТП са настъпили описаните увреждания на ищците. В
тази насока са събрани в достатъчен обем доказателства, като заключенията на
СМЕ в тази насока не са оспорени от страните.
По
делото съдът приема за безспорно доказано наличието на застрахователно
правоотношение по задължителна застраховка „ГО“, обективирана в полица №
02114000206115, за л.а. Опел с ответното дружество „Б. И.“АД, с покритие към
датата на настъпване на произшествието.
Поради
това и съдът приема, че е доказано наличието на всички елементи факти от
фактическия състав, включен в нормата на чл. 226 от КЗ (отм.) във връзка с чл.
45 от ЗЗД, а именно: противоправно деяние, вреда, причинно-следствена връзка
между тях и вина на извършителя на деянието, както и сключването на договор за
застраховка гражданска отговорност. Ответникът е поел договорно задължение да
заплати обезщетение на всяко увредено лице. Прякото право на увредения срещу
застрахователя възниква в момента на настъпване на застрахователното събитие.
По съществото си то е за обезщетение от непозволено увреждане, причинено от
застрахования деликвент. Вярно е, че отговорността на застрахователя произтича
от застрахователното правоотношение, но то е функционално свързано с деликтното
правоотношение. Ето защо и увреденото лице има право да избере дали да се
удовлетвори от застрахования, основавайки се на деликт или пряко от
застрахователя, основавайки се на застрахователния договор.
С оглед събраните писмени и гласни
доказателства, както експертните заключения на допуснатите съдебномедицИ.ки
експертизи, съдът установи, че ищците са претърпели неимуществени вреди, изразяващи се в
описаните болки и страдания, социални ограничения, ограничаване на
придвижването. След възстановяването си, всеки от тях продължава да търпи
последствията от произшествието.
Размерът на обезщетението
следва да бъде определен за всеки от ищците, съобразно принципа на
справедливост в чл. 52 ЗЗД,
обичайната практика за подобни случаи и момента на настъпване на инцидента.
Настоящият съдебен състав счита, че при определяне на този размер преценката
следва винаги да е конкретна, като следва да се съобрази не само характера и
степента на увреждането, но и отражението, което това увреждане е оказало в
живота на пострадалия, възможните усложнения на предишни заболявания, които
този пострадал може да търпи в резултат на травмите, прогнозата за социална
адаптация и реализация на пострадалия, душевните страдания и много други фактори. Съдът счита, че следва
да бъде преодоляна привичната практика да бъдат определяни обезщетения в
механично съответствие с размер, какъвто обичайно се присъжда за съответното
увреждане. Такъв подход, който поставя като критерий едИ.твено тежестта на
травмата, без да отчита страданието на жертвата, не представлява израз на
стремежа към уеднаквяване на практиката на съдилищата, а постига уеднаквяване в
отношението на съдилищата към страданията на хората.
В конкретния случай, за да определи справедлив
размер на обезщетението за първата ищца, съдът приема, че същата, на 42 години
към датата на ПТП е претърпяла
увреждане, от което , освен претърпените болки и страдания за период от над 6
месеца, до края на живота си ще бъде инвалидизирана. Това внася коренна промяна
в начина на живот, води до усложнения в З.равословното и състояние, накърнява
тежко самочувствието, самооценката и, лишава я от социални контакти. За нея и
за третия ищец С.С. следва да се съобрази, че те са съпрузи, като до инцидента,
М. се е грижела за съпруга си – инвалид, а след ПТП и за двамата предстои да
живеят и съжителстват като семейство на хора с увреждания, без да могат
ефективно да си помагат и като съзнават взаимно
страданието на другия. В този житейски случай претърпените в едно ПТП
увреждания водят до значително по-тежки последствия за двамата ищци.
Ето защо, съдът счита, че
адекватно обезщетение на преживените болки и страдания, както и на доживотното
състояние, което ищцата М.С. е претърпяла и продължава да търпи е такова в
размер на 150 000 лева, като до този размер предявеният иск е основателен и
следва да бъде уважен, а за разликата
над този размер до предявения такъв следва да се отхвърли. За ищеца С.С., съдът
намира, че справедливото обезщетение за претърпените увреждания е в размер на 70
000 лева, като над така определения размер искът е неоснователен и следва да
бъде отхвърлен.
Справедливият размер на
обезщетението за ищцата Е.С. съдът определя в размер на 50 000 лева, като до
този размер предявената искова претенция е основателна и доказана, а в
останалата част до предявения размер от 80000 лева се явява неоснователна
и следва да се отхвърли.
Относно възражението на
ответната страна за основания за намаляване на отговорността на застрахователя
поради съпричиняване: Възраженията на
ответната страна за намаляване отговорността на застрахователя поради съпричиняване
от страна на пострадалите съдът намира
за неоснователно. В хода на съдебното производство, след положени от ответната
страна процесуални усилия за доказване на наведеното твърдение, че ищците са
пътували в МПС без всеки от тях да постави обезопасителен колан, са събрани
противоречиви доказателства относно това обстоятелство. Налице е противоречие в
заключенията на КСМАТЕИ и на повторната АТЕ. Наред с това, съдът установява, че
и в двете експертни заключения се поддържа становището на вещото лице д-р Д.К.,
изразено в допълнителното заключение на КСМАТЕ, че травмите нанесени на
пътниците биха били идентични независимо от поставянето на предпазни колани. Ето защо, съдът счита, че твърдяното
неправомерно поведение /чрез беЗ.ействие/, което ответната страна вменява на
пострадалите ищци не би допринесло до настъпване на вредоносния резултат,
следователно – не е в причинна връзка с увреждането, т.е. липсва реално
съпричиняване.
Посочените
по-горе суми за обезщетение на претърпените неимуществени вреди следва да бъдат
заплатени от ответника-застраховател, тъй като относно отговорността на
виновния водач е била налична валидна към момента на произшествието застраховка
при ответното дружество. Съгласно чл. 223, ал. 1 КЗ/отм./ с
договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се
задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени
и неимуществени вреди. По смисъла на чл. 226 КЗ /отм./ищците, в качеството им на увредени лица, имат право
да претендират обезщетение на претърпените от него щети пряко от ответника –
застраховател.
Върху
определената по-горе суми за обезщетение на неимуществени вреди следва да се
присъди и законната лихва за забава от
датата на деликта. Съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗ., при
задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана.
Искът е предявен с правно основание чл. 226 КЗ, като се цели
ангажиране на отговорността на застрахователя на извършителя на ПТП, но
отговорността се търси по силата на закона, а не по силата на застрахователно
правоотношение, тъй като такова между ищцовата страна и ответника няма.
Независимо от това, ответникът носи отговорност за действията на причинителя на
непозволеното увреждане в същия обем, в който отговорността се носи и от самия
извършител, от което следва, че забавата съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗ. ще бъде от
деня на увреждането – 18.04.2014 г.
Предвид
изхода на спора ответникът-застраховател следва да заплати на пълномощника на ищците разноски за един
адвокат на основание чл. 38, ал.2 от Закона за
адвокатурата, съобразно уважената част от исковете на всеки един от ищците.
Като съобрази завишената фактическа и правна сложност на делото, съдът счита,
че дължимото се на адв. Н.Д. възнаграждение е в размер на 7000 лева за
процесуалното представителство на М.С.,
и 2000 лева – за представителството на Е.С. и 2600 лева – за
процесуалното представителство осъществено в полза на С.С.. Ответната страна
следва да бъде осъдена да заплати и на
бюджета на съда 190 лв. за извършените
съдебномедицински експертизи. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът
следва да заплати по сметка на СГС държавна такса от 10 800 лв.
Ищите
следва да заплатят на ответната страна разноски за адвокатско възнаграждение
съобразно отхвърлената част от исковете. Ответната страна е представила по
делото 2 броя договори за правна помощ, в които е уговорено между ответното
дружество и процесуалния представител възнаграждение в общ размер от 60 000
лева. Този размер надхвърля дори трикратния размер на адвокатското
възнаграждение, определено съгласно чл. 7 от Наредба № 1/2004 година на Висшия
адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и
противоречи на възприетото задължително за съдилищата становище в Тълкувателно
решение № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Съдът намира, че ищците следва да бъдат
осъдени да заплатят на ответната страна разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 12 000 лева, както и сумата в
размер на 280 лева – съответната част от
направените от ответника разноски за експертизи.
Воден
от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на основание чл. 226, ал. 1 от Кодекса за застраховането /отм./, З.“Б.И.” АД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление:***, представляван от изпълнителния директор С.С.П., да заплати на М.И.С., ЕГН **********,***, чрез адвокат Н.Д., съдебен адрес:***, 4-ти полуетаж, офис 4, сумата от 150 000 лева, съставляваща обезщетение на неимуществени вреди от ПТП, ведно със законната лихва върху главницата от датата на увреждането – 18.04.2014 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за сумата над 150 000 лева до предявения размер от 430 000 лева, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА, на основание чл. 226, ал. 1 от Кодекса за застраховането /отм./, З.“Б.ИНС” АД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление:***, представляван от изпълнителния директор С.С.П., да заплати на Е.И.С., ЕГН **********,***, чрез адвокат Н.Д., съдебен адрес:***, 4-ти полуетаж, офис 4, сумата от 50 000 лева, съставляваща обезщетение на неимуществени вреди от ПТП, ведно със законната лихва върху главницата от датата на увреждането – 18.04.2014 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за сумата над 50 000 лева до предявения размер от 80 000 лева, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл. 226, ал. 1 от Кодекса за застраховането /отм./ ЗД“Б.И.” АД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление:***, представляван от изпълнителния директор С.С.П., да заплати на С.Д.С., ЕГН **********,***, чрез адвокат Н.Д., съдебен адрес:***, 4-ти полуетаж, офис 4, сумата от 70 000 лева, съставляваща обезщетение на неимуществени вреди от ПТП, ведно със законната лихва върху главницата от датата на увреждането – 18.04.2014 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за сумата над 70 000 лева до предявения размер от 80 000 лева, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ЗД“Б.И.” АД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление:***, на основание чл.
38, ал.2 от Закона за адвокатурата, да заплати на адв. Н.Д.,***-ти полуетаж,
офис 4, адвокатско възнаграждение в общ размер на 11 600 лв. от които 7000 лева – възнаграждение за процесуално
представителство на М.И.С., 2600 лева - възнаграждение за процесуално
представителство на С.Д.С. и 2000 лева – възнаграждение за процесуално
представителство на Е.И.С..
ОСЪЖДА ЗД“Б.И.” АД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление:***, да заплати по
сметка на СГС държавна такса в размер на 10 800
лева на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, както и 190 лева
– възнаграждение за вещи лица по извършените съдебни експертизи.
ОСЪЖДА М.И.С., ЕГН **********, Е.И.С., ЕГН
********** и С.Д.С., ЕГН **********, чрез адвокат Н.Д., съдебен адрес:***, 4-ти
полуетаж, офис 4, да заплатят на ЗД“Б.И.” АД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление:***,
представляван от изпълнителния директор С.С.П. сумата в размер на 12 000 лева –
възнаграждение за един адвокат, както и сумата в размер на 280 лева –направени
от ответника разноски за съдебни експертизи, съобразно отхвърлената част от
исковете.
Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: