Р Е Ш Е Н И Е
№ 260114
гр. Троян, 26.10.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Троянски районен съд, четвърти
състав, в публичното заседание на
двадесет и осми септември две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: Десислава Ютерова
при секретаря Мария Станчева и в присъствието на прокурора ……………………… като разгледа докладваното от съдията - Ютерова гр. дело № 591 по описа за 2020 год.,
за да се произнесе - съобрази:
Т.П.К. и Д.Б.К.,***, чрез пълномощника
си адв. С.С. от ЛАК са предявили против С.Б.Ц. *** иск с правно основание чл. 34 от ЗС –
делба на съсобствени имоти, находящи се в с. Г.Т., с идентификатори
по КККР 16986.501.381 и 16986.501.380. При условията на чл. 212 от ГПК
ищците са предявили и инцидентен установителен иск срещу Ц., съда да признае за
установено, че същата не е собственик на 100/934 ид. части от имот
16986.501.381 и съответно да отмени в тази част нот. акт № 12 по нот. дело №
540/2019 г. на Нотариус Д. К., с който ответницата е призната за собственик на
целия имот.
В
с. з. за ищците се явява техния пълномощник адв. С. и моли съда да уважи изцяло
исковата им претенция. Представени са писмени и гласни доказателства.
На ответницата С.Ц. е изпратено
копие от ИМ и доказателствата по реда на чл. 131 от ГПК. Представила е писмен
отговор, в с. з. Ц. се представлява от пълномощниците си адв. К.Д. от ЛАК,
която моли съда да отхвърли така предявените искове.
От приложените по делото писмени
доказателства: нотариален акт за продажба на недвижим имот № 28 т. 8,
н.д. № 2579 от 1997 г. на ТРС, скица на поземлен имот № 15-322642 от 07.07.2017
г., скица на поземлен имот № 15-530965 от 22.06.2020 г., скица на поземлен имот
№ 15-532462 от 22.06.2020 г., нотариален акт за дарение на недвижим имот № 94
том 2, н.д. № 1594/1998 г. на ТРС, нотариален акт за собственост върху недвижим
имот № 12, том 4, н.д. № 540 от 2019 г.на нотариус Д. К., нотариален акт за
продажба на недвижим имот № 51, том 4 н.д. № 1098 от 1996 г. на ТРС, нотариален
акт върху недвижим имот придобит по давност и наследство № 127, том 2, н.д. №
486 от 1988 г. на ТРС, копие от искова молба по гр.д. № 221 от 1997 г. на ТРС,
Решение от 22.10.1997 г. по гр.д. № 221 от 1997 г. на ТРС, решение от
27.01.1998 г. по в.гр.д. № 627 от 1997 г. на ЛОС, решение № 917 от 04.06.1999
г. по гр.д. № 606 от 1998 г. на ВКС,
удостоверение за данъчна оценка изх. № ДО001737/14.08.2020 г., изд. от
Община Троян, отдел „Местни приходи“, удостоверение за наследници изх. №
ГТ-ГС-05-25 от 25.09.2020 г. , изд. от Кметство с. Г.Т., нотариално дело №
540/2019 г. по описа на нотариус К., преписка вх. № 01-398166/2019 година на
СГКК гр. Ловеч и писмо с вх. № 260144 от 14.01.2021 г. от Община гр. Троян, от показанията на
разпитаните свидетели на проведения оглед на място - П.В.Ц., К.Н.Р., В.Н.П., Н.Д.Р.,
И.П.А.и П.К.К. и от заключението на назначената СТЕ с вещо лице инж. С.К., съдът приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Видно от представения нотариален акт за продажба на
недвижим имот № 28, т. VII, н. д. №
2579/1997 г. на ТРС ищците са закупили дворно място, с площ 400 кв.
м, находящо се с. Г.Т., Ловешка област, махала „Р." на ул. „М.Р." № 5
- строителен полигон, неурегулирано при граници: Д.Д.Р., н-ци на М.К.Р., Б.К.заедно
с построените в него двуетажна полумасивна жилищна сграда и двуетажна паянтова
стопанска постройка.
Процесният имот по действащата КККР е с
идентификатор № 16986.501.105, а жилищната сграда е имот с идентификатор
16986.501.105.1.
С влязло в сила решение № 272 от 22.10.1997 г.
постановено по гр. дело № 221/1997 г. на ТРС, продавачите на ищците Корнелия
Чакърова и Дако Чакъров са отстранени, и в следствие на това са останали
собственици само на ½ идеална част от гореописаното дворно място и
изцяло на жилищната сграда. Със същите права към момента се легитимират и
ищците.
След съдебното отстранение ищците и ответницата са
станали съсобственици на имота, като Ц. притежава 1/2 идеална
част, а ищците, в условия на СИО притежават другата 1/2 идеална част от същия. По документи Ц. притежава 200/400
идеални части и ищците също 200/400 идеални части от имот с идентификатор №
16986.501.380, а по КККР 181/362 идеални части притежава ответницата и ищците
също 181/362 идеални части.
С.Б. е инициирала извършване на промяна в
кадастралната карта на с. Г.Т., като видно от приложената преписка, част от
процесния имот е обособен като имот с идентификатор № 16986.501.380, а друга
част от имота е включена
в обособен имот с идентификатор № 16986.501.381.
Съда е изискал от Нотариус К. нот. дело № 540/2019
г., по което е издаден нотариален акт за собственост на недвижим имот № 12, том
IV. Установява се, че по реда на чл. 587 ал. 1 от ГПК С.Ц. е призната за собственик
на целия имот с идентификатор №
16986.501.381.
Във връзка с
твърдяните от страните обстоятелства съда е допуснал оглед на място, като там
са разпитани и посочените горе свидетели. Установи се, че страните са изградили
ограда, която разпределя ползването по между им, като спор се е породил между
тях за една част от двора.
Свид. П.Ц.излага, че познава ищците от много години
и семействата им са в близки отношения. От закупуването на имота от Т. и Д. К.,
Ц.и нейния съпруг са им помагали при ремонтите. Оградата от северната страна на
къщата винаги е била на това място, което е в момента. Преди няколко години
съпруга на С. – К.е подсилил оградата с метални колове. Когато семейство К. са
купили къщата, дърварника е бил, където е в момента. От запад е имало ограда,
която е разрушена от К., който преди това е отсякъл и дървета, които са били
там. Свидетелката е посочила на място, къде минава оградата. На спорното място Ц.посочва,
че е ползвано от К., от както са купили къщата. Свид. К.Р., излага, че
притежава имот в съседство, познава предните собственици на процесния имот.
Процесните имоти са били собственост на братя и сестри, които са били в добри
отношения. С. е гледала кокошки и нейния съпруг К.е циментирал мястото, както и
пода на плевнята, направил е метална ограда. Под оградата има дренаж, за да не
се наводнява къщата на ищците. Р. излага, че е помагал на Д.К. при изграждането
на дренажа. Оградата от запад е вървяла от къщата нагоре. Дърварника е правен
от предния собственик на къщата – А., имало е ограда, така както си е. Свидетелят
посочва на място камъни, за които заявява, че са от старите къщи, които са били
на двамата братя К. –М. и Т.. Р. е разбрал за конфликта между страните, който е
възникнал, когато съпруга на ответницата К.е влязъл в имота им, отсякъл е
дървета. С. и К.са минавали през спорното място, за да ходят на гости в съседен
имот. Свидетелят показва на място, съществуващата плевня, като излага, че тя е
ползвана общо от двамата братя К..
От
северната оградата нагоре Д. и Т. не са стопанисвали нищо. От северната
оградата надолу към пътя е тяхна собственост. Майката на С. и човека, който е
изградил къщата, закупена от К., са брат и сестра.
Свид. В.П.излага,
че живее на семейни начала с дъщерята на ищците по делото. Познава имота над
десет години, редовно ходи там. Излага, че имота винаги е бил в този вид.
Конфликт между страните е възникнал преди две-три години, когато К.е заявил, че
спорното място е тяхно и е започнал да сече дървета там, разградил и откъм
съседния имот и е искал да бута дърварника.П.излага, че се обадили в полицията,
веднага дошли служители и го спряли. Бил съставен и протокол за предупреждение.
Преди това не е имало никакви проблеми, всеки си е ползвал неговото място.П.заявява,
че К.си е направил тази ограда преди доста време. Мрежата е останала от
оградата, която е била преди на това място, между двете къщи от ляво и дясно.
Ищците не са владяли мястото над оградата. Свид. Н. Р. живее в съседство до страните. Показва на
място портичка, за която твърди, че е имало от как се помни. Майката на С. –
Рада приживе е посочвала до къде стига двора й и е казвала на Р., че си иска
мястото. Баба Р.е минавала от там, за да ходи до съседния имот. След нейната
смърт, дъщеря й С. решила да си оправи документите. Р. минава по спорното място
и заявява, че то винаги е била но баба Рада, тя редовно е минавала оттам, за да
си събира в съседния имот плодове, който е на неин братовчед. Дърветата са на С.
и К.Р. показва спорната ограда, която е минавала точното през процесното място,
но те са я вдигнали по-нагоре, за да не е в прозорците на къщата, която са
закупили ищците. Оградата е направена от бащата на С. - Б. Преди това е имало
стара ограда, вдигната от дядото на С. – Т., който е имал брат. Двамата братя
са имали къщи, между които е имало ограда, която си личи и в момента. Р. излага, че дядо Т. си е ползвал едната
плевня, а неговия брат - К.другата плевня. Плевнята е била разделена на две.
Свидетелката показва вадата на мястото и заявява, че ищците са я копали, тъй
като е влизала вода в къщата им. Когато Т. и Д. са купили къщата, е процесната
ограда е съществувала. Между страните по делото са възникнали конфликтите преди
3-4 години. Свид. И.А.излага, че от тридесет години са приятели с К.и С., често
е ходил у тях на гости. Още преди ищците да купят къщата, А. е чувал от майката
на С. – баба Р., че мястото е нейно. Личи си старата каменна ограда. С тях е
разделен имота между баба Р.и нейният брат. Над оградата са били
кокошкарниците. В последствие тази ограда е подновена от К.Свидетелят знае от
баба Р., че старият имот започваше от старата зидария, от каменните дувари,
нагоре. От там надолу е било на брат й. Т.
и Д. не са ползвали заграденото място. Свидтелят ги е виждал да копаят канал,
тъй като къщата им се наводнява. С. не е имала желание да мести тази ограда
надолу. През 1995 г. е била старата ограда, по-късно е подновена оградата в
това състояние. Бащата на С., когато е правил старата ограда я дръпнал
по-нагоре, за да не е точно в прозорците на хората. Дърварника е построен точно
по оградата. На С. баща й дръпна оградата, за да не са животните им под
прозореца. Свидетелят показва на място нахвърляните камъни, като заявява, че
това всъщност е остатък от старата ограда. Сходни са и показанията на свид. П.К.,
която е дъщеря на ответницата. Баба й я водила и е показвала кое място е тяхно,
като е искала да се срежат сливите и да се посадят нови. К.знае от нея, че
мястото е било оградено със каменен зид. Бабата на К.е гледала там овце и
кокошки, събирала е сливи. Т. и Д. в мястото над оградата не са извършвали
никакви дейности. Дядото на свидетелката е преценил да вдигне оградата
по-нагоре, за да остави повече място на хората от долната къща, тъй като горе
няма двор. Спора между страните се породил, когато родителите на свидетелката
започнали да минават през малката врата, за да ходят до съседката. Те им
казали, че минават през чужд имот и тогава бащата на К.решил да узакони нещата,
да премести оградата, където е била. Родителите й извикали геодезист, който да
измери имота, да сложи колчетата, и фактически баща й е решил да премести
оградата по дадените точки. Това съвпада точно по останките на старата каменна
ограда.
Със заключението на СТЕ вещото лице инж.
К. е изследвала движението на делбения имот и е
представила в приложенията две комбинирани скици. Излага се, че съгласно
Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и
поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри „ урбанизирани територии"
(селищна та територия на населеното място и селищните образувания) са териториите, определени с устройствен план съгласно
Закона за устройство на територията (ЗУТ), съответно със застроителен
и регулационен
план или околовръстен полигон
съгласно отменения Закон за териториално и селищно устройство (ЗТСУ), или за територии без устройствени
планове, когато са такива по
начин на трайно (фактическо) ползване, доколкото то не противоречи на закон.
В този случай процесините имоти попадат в територия,
определена с околовръстен
полигон, която се явява „урбанизирана територия".
Изискванията
за минимални размери за площ и лице на имотите при делба в „урбанизирани територии" са уредени в чл.
59, ал. 1, т. 1 от Наредбата, който препраща към чл. 19, ал. 1 от Закона за
устройство на територията. В т. 5 от него за селата или частите от тях с
преобладаващ стръмен терен размерите са най-малко 12 м лице и 250 кв. м повърхност. С чл. 19, ал. 4 от ЗУТ, законодателят е дал възможност при
делба тези размери да могат да се намалят с до 1/5 иди в този случай да станат
най-малко 9,60 м лице и 200 кв.м повърхност.
С оглед
на така изложената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Безспорно с описания
горе нотариален акт за
продажба на недвижим имот № 28, том VIII, н. дело № 2579/1997 г. на ТРС ищците се легитимират като собственици
на закупеното дворно място от 400 кв. м., находящо се в с. Г.Т., Ловешка област, махала „Р.“ на ул.
„М.Р.“№ 5 - строителен полигон, неурегулирано при граници: Д.Д.Р., н-ци на М.К.Р., Б.К.заедно с построените в него двуетажна
полумасивна жилищна сграда и двуетажна паянтова стопанска постройка.
Този имот по
кадастралната карта и регистри на селото е бил отразен като поземлен имот с
идентификатор № 16986.501.105, а жилищната сграда е имот с идентификатор
16986.501.105.1.
Поради
съдебно отстранение на продавачите на ищците - К.С.Ч.и Д.П.Ч., с
решение № 272 от 22.10.1997 г. постановено по гр. дело № 221/1997 г. на ТРС, те са станали собственици само на ½ идеална част
от гореописаното дворно място и изцяло на жилищната сграда.
Съда приема, че по този начин ищците се легитимират в настоящия процес
като собственици именно на ½ идеална част от гореописаното дворно място,
цялото с площ от 400 кв. м., и на цялата жилищна сграда.
След съдебното отстранение ищците са
съсобственици с ответницата С.Б.Ц. като тя притежава ½ идеална част, а
те, в условия на СИО, притежават другата ½ идеална част от имота, като
по документи тя притежава 200/400 идеални части и те също 200/400 идеални части
от този имот, който към настоящия момент е с идентификатор № 16986.501.380 с
площ 362 кв. м., поради което по КК ответницата притежава181/362
идеални части, и ищците също 181/362 идеални части.
Безспорно се установи от
изисканата преписка, че Ц. е инициирала извършването на промяна в КККР на с. Г.Т.,
което е сторено без знанието и съгласието на ищците, като част от имота на Т. и Д. К. е обособен като имот с идентификатор № 16986.501.380, а друга част от имота им е
включена в обособен имот с идентификатор № 16986.501.381.
Безспорно е, че подобно производство
пред СГКК не би могло да засегне и да промени правото на собственост на ищците, поради което те
притежават ½ идеална част от имот, част от който вече е
присъединена към другия съседен имот откъм север.
Доказа се, че между страните
делба не е извършвана, със съществуващата ограда е разпределено ползването на
имота. Ето защо съда приема за неоснователни и недоказани твъденията на Ц., че е
придобила собствеността върху процесната част по давност. В случая е налице и
забраната, предвидена в чл. 200 от ЗУТ – „Реално определени части от поземлени
имоти в границите на населените места и селищните образувания могат да се
придобиват чрез правни сделки или по давност само ако са спазени изискванията
за минималните размери по чл. 19.“
Съгласно приложените скици
и документите за собственост, ищците, се явяват собственици на ½ идеална
част от имот с идентификатор № 16986.501.380, а С.Ц. на другата ½
идеална част от същия имот.
Съда приема за установено и, че ищците
са собственици на 100/934
идеални части от имот идентификатор № 16986.501.381 по КККР на с. Г.Т., а ответницата на останалите 834/934 идеални части от същия имот.
В този смисъл правилно е цитирано тълкувателно решение № 8/23.02.2016 г., постановено по т. д. № 8/2014 г. на ОСГК - определящи за правата на страните и
собствеността им са
документите, а не графичното
отразяване на имотите им в карти и планове, което има само декларативно
значение, но не и доказателствено.
При това положение следва да се
приеме, че нотариалният акт, с
който се е снабдила С.Б.Ц. за собственост на недвижим имот № 12, том IV, рег. № 5871 издаден по
нотариално дело № 540/2019г. от Нотариус
Димитър К. с район на действие – Районен съд - Троян по реда на чл. 587 ал. 1 от ГПК за целия имот с идентификатор
№ 16986.501.381 не отразява верни факти и обстоятелства относно правото на собственост
на ответницата.
Между страните по делото не е извършвана
делба и тя не е получила реален дял от нито един от двата имота така, както са
отразени в кадастралната карта на с. Г.Т..
При тези изводи решаващия съд
намира инцидентния установителен иск по реда на чл. 212 от ГПК за основателен и
следва да постанови, че С.Б.Ц. не е собственик на 100/934 ид. части от имот с идентификатор 16986.501.381 по КККР на с. Г.Т. и съответно посочения горе нот. акт следва да бъде отменен частично до размера на
описаните ид. части.
Съда намира, че между страните е
налице съсобственост върху процесните имоти и следва да допусне делба при
посочените права за същите.
Изнесените твърдения на Ц., че тя
е единствен собственик на имот
с идентификатор № 16986.501.381 са неоснователни.
Предмет на делба могат да бъдат урегулирани поземлени имоти, с оглед нормата на чл. 201 от ЗУТ. Съгласно чл. 19 от
ЗУТ при делбата
следва да бъдат съблюдавани изискванията
за площ и лице на парцелите.
Поземлен имот с
идентификатор № 16986.501.381 е формиран с изменението на КККР чрез присъединяване на част от квадратурата на
съществувалия преди това в КК имот с идентификатор 16986.501.105. При това присъединяване
не е съобразен нито начина на разпределение на ползването му с реално
изградената ограда на място от самата ответница, нито притежаваната квадратура
от страните по документи.
При разпита на свидетелите безспорно беше
доказано, че съществуващата на място ограда, с която е било разпределено
ползването на имот с идентификатор №16986.501.105 между страните сега не
съвпада с границата по изменената КК на с. Г.Т. между
новообособените имоти
с идентификатори №16986.501.381 и №16986.501.380.
Установи се, че върху имот с идентификатор № 16986.501.105 /преди изменението/, е
осъществявано съвладение от страните по делото, като между тях поради липса на делба е било извършено само
разпределение на ползването на този имот чрез изграждане на вътрешна ограда, която никога не е била реална граница,
разделяща имотите по начин на владение, а ги е разделяла по начин на
разпределение на ползване.
След водените съдебни процеси, при които ищците са
съдебно отстранени от ½ идеална част от този имот не е извършвана делба
между страните, а и с оглед нормата на чл. 200 от ЗУТ, ответницата не е могла да
придобие по давност северната част от този имот, която е започнала да ползва
след извършеното разпределение и по силата на съществуващата забрана за това,
визирана в нормата на чл. 200 от ЗУТ.
Съгласно чл. 19 ал. 1 т. 5 от ЗУТ за с. Г.Т. са необходими 12 м. лице и 250 кв. м. площ при
урегулиране на един недвижим имот, които са и минимално изискуемите размери за
недвижим имот, който да може чрез владение да се придобие по давност.
Следователно ответницата не е могла да
придобие по давностно владение реално ползваната от нея част от поземлен имот с
идентификатор 16986.501.105
, която е с площ от 181
кв. м.
Съда намира за правилни изводите
на пълномощника на ищците адв. С., че след като Ц. е присъединила с изменението на кадастралната карта
част от съсобствения имот към другия си имот, който притежава в изключителна собственост, тя не е
променила режима на собственост, тъй като това не може да се стори с промяна на
КК, а чрез предвидените от закона придобивни способи, като с оглед изложеното
придобивната давност се изключва от тях.
Видно от заключението на
вещото лице, потвърдено и от изявленията му в съдебно заседание, процесните
имоти се намират в терен, за който има одобрен околовръстен полигон.
Тези имоти се подчиняват
на правилата за регулация, регламентирани в ЗУТ.
Освен това,
околовръстният полигон за с.Г.Т. е одобрен със заповед № 1097/27.09.1975 г. на ОНС-ИК- гр. Ловеч. Към тази дата действат ЗТСУ и
ППЗТСУ.Съгласно чл.105 от ППЗТСУ: „ (4) (Доп.
- ДВ, бр. 6 от 1998 г.)
Недвижимите имоти, включени в околовръстния полигон в границите на строителната част
на населеното място, се смятат за дворни места. Застрояването
им с малкоетажни сгради се допуска въз основа на частично застроително решение,
одобрено от кмета на общината или от упълномощено от него лице, при спазване на
строителните правила, норми и нормативи.”
Както отбеляза и вещото
лице територия, за която има одобрен околовръстен полигон, е урбанизирана
територия и при делбата на имоти в такава територия се прилагат строителните
правила и норми.
При тези изводи, съда намира за
неоснователни твърденията на Ц., че законосъобразно е присъединила владението върху
северната част от ПИ с предходен идентификатор 16986.501.105 в реална площ, владяна от нея, съответна на притежаваните
от нея идеални части в съсобствеността -181 кв. м. към владението на нейната
наследодателка Р. Т.ова К., както и твърденията, че нормата на чл. 200 от ЗУТ не намира приложение за
процесните имоти.
Страните
са изразили претенции за направените по делото съдебно – деловодни разноски, но
тъй като пред тази инстанция е допусната съдебната делба на процесните имоти /макар
и решението да не е влязло в законна сила/, съгласно разпоредбата на чл. 355 от ГПК следва разноските да бъдат присъдени при приключване на двуфазното делбено
производство.
Водим
от изложеното съдът
Р Е Ш И:
На основание
чл. 124 от ГПК призанава за установено по отношение на Т.П.К., ЕГН ********** и
Д.Б.К., ЕГН **********, двамата с адрес: ***, че С.Б.Ц., ЕГН **********, адрес:
*** не е собственик на 100/934 ид. части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
16986.501.381 по КККР на с. Г.Т. и съответно ОТМЕНЯ нот. акт за собственост на недвижим имот № 12, том IV, рег. № 5871, издаден по нотариално дело №
540/2019г. от Нотариус Димитър К. с район на
действие – Районен съд – Троян ДО РАЗМЕРА НА 100/934 ид. части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
16986.501.381.
ДОПУСКА ДА СЕ
ИЗВЪРШИ СЪДЕБНА ДЕЛБА между Т.П.К., ЕГН ********** и Д.Б.К.,
ЕГН **********, двамата с адрес: *** и С.Б.Ц., ЕГН **********, адрес: *** на следните
съсобствени недвижими имоти: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в с. Г.Т., Община Троян,
Ловешка област, целият с площ от 934 кв. м., съставляващ по КККР на селото,
одобрени със заповед № РД- 18-25 от 01.04.2009 г. на Изпълнителния директор на
АГКК имот с идентификатор № 16986.501.381 с трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване при
съседи: имоти с идентификатори № 16986.501.106, №16986.501.380, №
16986.501.104, № 16986.501.103, № 16986.501.303, № 16986.501.101, №
16986.501.600, като от този имот да се образуват 934 РАВНИ ДЯЛА, от които за
съделителя С.Б.Ц., с горните данни се отреждат 834 ДЯЛА /834/934 ид. части/ и
за съделителите Т.К. и Д.К. при режим на СИО 100 ДЯЛА /100/934 идеални части/;
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ находящ се в с. Г.Т., Община Троян, Ловешка област, целият с площ
от 181 кв. м., съставляващ по КККР на селото, одобрени със заповед № РД- 18-25
от 01.04.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК имот с идентификатор №
16986.501.380 с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на
трайно ползване: ниско застрояване при съседи: имоти с идентификатори №
16986.501.302, № 16986.501.104, № 16986.501.381 и № 16986.501.106, като от този
имот да се образуват ДВА РАВНИ ДЯЛА, от които за съделителя С.Б.Ц., с горните
данни се отреждат ЕДИН ДЯЛ /1/2 ид. част/ и за съделителите Т.К. и Д.К. също
ЕДИН ДЯЛ при режим на СИО /1/2 ид. част/.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Ловешки окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението на
страните, че е изготвено с мотивите.
Районен съдия: