№ 4381
гр. София, 04.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 129-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА
при участието на секретаря ИВЕЛИНА ОГН. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА Административно
наказателно дело № 20241110210492 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ******************, представлявано от Д.Д., чрез
адв. Р. В.-САК против наказателно постановление (НП) № 776146-F765139/27.06.2024
г., издадено от СТ.К.Д – началник на Отдел „Оперативни дейности“ – София, Дирекция
„Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, оправомощен със
Заповед на изпълнителния директор на НАП, с което на дружеството-жалбоподател, на
осн. чл.278б, ал.3 от Данъчно-осигурителния кодекс ДОПК/ е наложена имуществена
санкция в размер на 13884,00 лева, за нарушение на чл.127и, ал.1 от ДОПК.
С жалбата се поддържа, че обжалваното НП е незаконосъобразно, поради това,
че е издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила –
липса на достатъчно ясно описание в АУАН и НП на нарушението и обстоятелствата,
при които е извършено и по-конкретно на датата и мястото на извършването му, както
и авторството на нарушението и фактите посредством, които е осъществен съставът на
същото. Алтернативно се претендира наличие на основания за приложение на
разпоредбата на чл.28 ЗАНН, а именно за квалифициране на деянието като маловажно,
поради това, че се касае за първо нарушение, което е било изрично посочено в
обжалваното НП. С тези съображения се моли за отмяна на обжалваното НП, като
незаконосъобрано и неправилно.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, дружеството-жалбоподател,
1
чрез своя процесуален представител – адв. В., поддържа жалбата въз основа на
съображенията, изложени в нея. С оглед изхода на делото се иска присъждане на
разноски в полза на жалбоподателя, съгласно представен списък на разноските.
Административнонаказващият орган (АНО), чрез процесуалния си
представител, оспорва жалбата, считайки я за неоснователна, като моли за
потвърждаване на НП, като правилно и законосъобразно. С оглед изхода на делото се
моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и съображенията на
страните, приема за установено следното:
Жалбата е подадена на 17.07.2024 г. в законоустановения срок от връчване на
наказателното постановление, удостоверено в разписка за връчване на НП от
12.07.2024 г. Жалбата е подадена от представляващия дружеството, посредством
надлежно упълномощен адвокат, т.е. от името на легитимирано лице и срещу акт,
подлежащ на обжалване.
Въз основа на събраните в хода на производството доказателства, съдебният
състав установи следната фактическа обстановка, която е описана и в обжалваното
НП и принципно не е спорна между страните, доколкото фактическите констатации,
описани в АУАН и НП не се оспорват от жалбоподателя, а само се твърди, че в тях
неясно са описани датата и мястото на извършване на нарушението, с което се счита,
че е ограничено правото на защита на санкционираното дружество.
На 24.04.2024 г. в 020:13 ч. при извършена проверка на ГКПП „Видин- Дунав
мост 2" на МПС марка „Волво", регистр. № на МПС ***************** и регистр.№
на ремарке ****** и водач: ************ е установено по документи-представена
фактура №240295/22.04.2024 г., че с него се превозва стока, включена в списъка на
стоките с висок фискален риск /СВФР/ - Меса и карантии, годни за консумация, от
петли и кокошки: разфасовки: замразени: необезкостени; цели крила, дори без
връхчетата, количество: 20000 кг., на стойност 17 800 евро, левова равностойност
34 170 лева, със страна на произход – Холандия. Органите по приходите са съставили
„Протокол за извършена проверка на СВФР" № 050903043403_1 от 24.04.2024 г. със
започнат час на съставяне на протокола - 02:13 часа и завършен в 02:19 часа.
Установено е, че купувач и получател на стоката, съгласно фактурата, която я
придружава е ******************, с място на получаване: гр. Сандански, главен път
Е-79, пл. Друма. Поставено е техническо средство за контрол върху транспортното
средство, превозващо стоката и на мястото на получаване на стоката - гр. Сандански,
главен път Е-79, пл. Друма, база на ****************, на 24.04.2024 г., в 11:39 часа е
извършена физическа проверка, при която е установено, че превозваната стока
отговаря на горното описание и на описанието на фактурата, както и че получател или
купувач на стоката е ****************, а също и това, че дружеството
2
**************** не е декларирало предварително данни за превоза на тази стока до
влизане на транспортното средство, което я превозва на територията на страната с
УНП.
Въз основа на гореизложеното е прието, че дружеството **************** е
нарушило разпоредбата на чл.127и, ал.1 ДОПК, съгласно която: „При превоз на стока с
висок фискален риск, който започва от територията на друга държава – членка на
Европейския съюз, и завършва на територията на страната, получателят или
купувачът/придобиващият в тристранна операция или крайният получател във
верига последователни доставки на стоки предварително декларира данни за
всеки отделен превоз до влизане на транспортно средство на територията на
страната и потвърждава получаването на стоката най-късно до края на деня, следващ
деня на пристигането й на мястото на получаване/разтоварване.“
За констатираното нарушение срещу дружеството е съставен АУАН
№F765139/24.04.2024 г., който е предявен и връчен на Д.Д., в качеството на управител
и представляващ ****************, като същата е посочила в акта, че няма
възражения. Писмени такива не са подадени и в срока по чл.44, ал.1 ЗАНН. В жалбата
се твърди, че е подадено писмено възражение, като за доказване на това твърдение са
представени извадки от имейл адрес, които обаче не доказват получаването на това
възражение от наказващия орган.
Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното НП№
776146-F765139/27.06.2024 г., с което на дружеството-жалбоподател, на осн. чл.278б,
ал.3 от Данъчно-осигурителния кодекс /ДОПК/ е наложена имуществена санкция в
размер на 13884 лева, за нарушение на чл.127и, ал.2 от ДОПК.
На осн. чл.53, ал.2 ЗАНН, в издаденото НП е уточнено, че нарушението е
извършено в гр. София, като изрично е посочена и датата на извършване на
нарушението – 24.04.2024 г., а именно датата на влизане на транспортното средство в
страната.
Описаната фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на
писмените доказателства, представени с административно наказателната преписка и в
съдебно заседание, приобщени на осн. чл.283 НПК, а именно заверени копия на:
протоколи за извършени проверки, заповеди на изпълнителния директор на НАП –
Заповед №ЗЦУ-384/27.02.2024 г., Заповед №441/16.06.2023 г. и Заповед
№17/06.01.2017 г.; документи, съпровождащи процесната стока: фактура, търговски
документ, превозен документи-ЧМР; Заповед №ЗМФ-1295/28.12.2023 г. на министъра
на финансите и публикувана на интернет страницата на Министерство на финансите.
С жалбата, с която е инициирано настоящото административнонаказателно
производство не се оспорва фактическата обстановка по констатиране на нарушението,
както и останалите факти, описани в АУАН и НП, а се претендира, че в хода на
3
производството пред наказващия орган са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които са довели до ограничаване правото на защита на
санкционираното юридическо лице, както и че са налице основания за приложение на
разпоредбата на чл.28 ЗАНН.
Приетата за установена фактическа обстановка се установява по един
категоричен и несъмнен начин от гореописаната доказателствена съвкупност, като
между отделните доказателствени източници не са налице каквито и да е
противоречия, които да налагат подробен анализ на доказателствата и излагане на
съображения защо едни от тях се приемат, а други се отхвърлят. При кредитиране на
всички доказателства, които са събрани в производството и неоспорени от страните и
на осн. чл.305, ал.3, изр. 2 НПК, съдът счита, че не се налага по-задълбочен анализ на
доказателствата.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
При съставянето на АУАН са спазени реквизитите, посочени в чл. 42 от ЗАНН и
актът е издаден от компетентен орган. При издаването на АУАН и НП са спазени
сроковете по чл.34 ЗАНН. Всички реквизити по чл. 57 от ЗАНН са налични в
издаденото НП - съдържа описание на нарушението и обстоятелствата, при които е
било извършено и законните разпоредби, които са нарушени. Същото е издадено от
компетентен огран – СТ.Д, началник на Отдел „Оперативни дейности“ – София,
Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП,
упълномощен със Заповед №ЗЦУ-384/27.02.2024 г. на изп.директор на НАП.
Действително, както се претендира от жалбоподателя в АУАН не са точно и
конкретно посочени дата и място на извършване на нарушението, но датата на
нарушението несъмнено се извежда от описаните обстоятелства по извършване на
същото, доколкото в обстоятелствената част на АУАН се споменава една единствена
дата – 24.04.2024 г. При това положение не е вярно твърдението, че датата на
извършване на нарушението е останала неясна за жалбоподателя, с което се
претендира, че е ограничено правото му на защита. Мястото на нарушението
действително не е посочено в АУАН, но то също е изводимо от описаните в него
обстоятелства по извършване на нарушението и в частност от описаното изпълнително
деяние на същото, а именно: недеклариране на данни за превоза, което деклариране
очевидно е следвало да се извърши пред органа по приходите – НАП, чието седалище
е в гр.София. Именно това място на извършване на нарушението е посочено в
издаденото впоследствие НП и настоящият съдебен състав приема, че това е станало
на осн. чл.53, ал.2 ЗАНН и непосочването изрично в АУАН на гр. София, като място на
извършване на нарушението по никакъв начин не е довело до ограничаване правото на
защита на жалбоподателя, доколкото неговата защита в нито един момент не е била
4
насочена към оборване или опровергаване на мястото на извършване на деянието.
Такава защита освен това обичайно не се упражнява когато се касае за нарушения,
извършвани чрез бездействие, какъвто е настоящият случай, доколкото е ясно, че
такова нарушение се извършва на мястото, на което е било дължимо действието.
Защита с оглед твърдяното място на извършване на нарушението се упражнява при
нарушение, извършено с действие, като форма на изпълнително деяние, какъвто
настоящият случай не е. С оглед на това, съдът намира, че с начина на оформяна на
процесуалните документи /АУАН и НП/ и тяхното съдържание, не е ограничено
правото на защита на жалбоподателя, доколкото в тях нарушението и обстоятелствата
по извършването му са достатъчно ясно описани, така за нарушителя да стане ясно за
какво нарушение е ангажирана отговорността му.
Съгласно, посочената за нарушена правна норма – чл.127и, ал.1 ДОПК: „При
превоз на стока с висок фискален риск, който започва от територията на друга
държава – членка на Европейския съюз, и завършва на територията на страната,
получателят или купувачът/придобиващият в тристранна операция или крайният
получател във верига последователни доставки на стоки предварително декларира
данни за всеки отделен превоз до влизане на транспортно средство на територията
на страната и потвърждава получаването на стоката най-късно до края на деня,
следващ деня на пристигането й на мястото на получаване/разтоварване.“
Отговорността на дружеството-жалбоподател е ангажирана за това, че в
качеството на получател и купувач на процесната стока с висок фискален риск не е
декларирал предварително данни за превоза до влизане на транспортното средство,
превозващо стоката на територията на страната.
Изпълнителното деяние се изразява в неподаване на процесната декларация,
като меродавният момент до който това законосъобразно следва да бъде извършено е
до влизане на транспортното средство, превозващо стоката на територията на страната.
В конкретния случай не се спори относно факта, че такава декларация не е била
подадена.
Процесната стока представлява СВФР, с код: 0207 13 30, доколкото е включена
в списъка на стоки с висок фискален риск с кодове по Комбинираната номенклатура,
утвърден със Заповед №ЗМФ-1295/28.12.2023 г. на министъра на финансите, който е
публичен и се намира на сайта на Министерство на финансите.
В конкретния случай, както е посочено в АУАН и НП, деянието е извършено на
24.04.2024 г. - датата на влизане на транспортното средство в страната, доколкото това
е бил най-късният момент, в който е можело правомерно да се извърши декларирането
на данните за превоза на процесната стока, а мястото на нарушението е гр. София,
доколкото дължимата информация е следвало да постъпи по електронен път в сървъра
на НАП в гр. София.
5
Към този момент е била в сила именно горепосочената Заповед №ЗМФ-
1295/28.12.2023 г. на министъра на финансите, издадена на осн. чл.127а, ал.7 ДОПК. В
утвърдения с нея списък на СВФР с код: 0207 13 30 са включени: Меса и карантии,
годни за консумация, от петли и кокошки: разфасовки: замразени: необезкостени; цели
крила, дори без връхчетата.
Процесната стока – frozen chicken wings /от англ. замразени пилешки крилца/,
посочена в документите, придружаващи стоката, напълно съответства на
горепосочената категория стоки.
Следователно, при приложение на материалния закон също не са допуснати
нарушения, като деянието на дружеството-жалбоподател, изразило се в недеклариране
пред НАП на данни за превоза на СВФР до влизане на транспортното средство, което
ги превозва на територията а страната правилно е квалифицирано като нарушение на
чл.127и, ал.2 ДОПК. Правилно е определена и датата на нарушението, а именно
24.04.2024 г. - датата на влизане на транспортното средство в страната, доколкото това
е бил най-късният момент в който е можело правомерно да се извърши декларирането
на данните за превоза на процесната стока.
При приложение на разпоредбата на чл.53, ал.2 ЗАНН правилно е определено и
мястото на извършване на нарушението, като гр. София, доколкото необходимата
информация е следвало да постъпи по електронен път в сървъра на НАП, намиращ се
в гр. София, на осн. чл.8, ал.1, изр.2 от Наредба № Н-5 от 29.09.2023 г. за условията и
реда за осъществяване на фискален контрол върху движението на стоки с висок
фискален риск на територията на Република България.
За правилно квалифицираното нарушение, законосъобразно е приложена
санкционната разпоредба на чл.278б, ал.3 ДОПК, която предвижда лице, което не
изпълни задължение по чл. 127и, ал. 1 – 5, да се наказва с глоба – за физическите лица,
или с имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци в размер
на 40 на сто от данъчната основа на превозваната стока по смисъла на Закона за данък
върху добавената стойност, но не по-малко от 5000 лв. В случая данъчната основа на
превозваната стока, видно от приложената фактура е 17 800 евро, с левова
равностойност – 34 710 лева /17800х1.95/, като 40% от нея се равнява на 13 884 лева,
като с обжалваното НП на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена
санкция в размер на 13 884 лева, която е правилно изчислена.
За процесния случай, според настоящия съдебен състав не може да се
приложи разпоредбата на чл.28 ЗАНН.
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. по т. д. № 1/2007 г. на
ОСНК на ВКС, докладчик-съдия Блага Иванова преценката на
административнонаказващия орган за "маловажност" на случая по чл. 28 ЗАНН се
прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Безспорно визираният
6
нормативен регламент е относим и към неизпълнението на задълженията на
юридическите лица и едноличните търговци към държавата и общините при
осъществяване на дейността им по смисъла на чл. 83 ЗАНН, но преценката за неговото
наличие е фактическа и се предопределя от спецификите на всеки отделен случай.
Установените в практиката критерии за неговото дефиниране са свързани с естеството
на засегнатите обществени отношения, липсата или незначителността на настъпилите
общественоопасни последици и обстоятелствата, при които неизпълненото правно
задължение е намерило проявление в обективната действителност – време, място,
обстановка, механизъм и т. н.. Съгласно разпоредбата на §1, т.4 ЗАНН:„Маловажен
случай" е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или
неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към
държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или
на неизпълнение на задължение от съответния вид.“
В случая не би могло да се говори за липса или незначителност на вредните
последици, тъй като посоченото нарушение е формално, на просто извършване и за
довършването му не е необходимо настъпването на някакъв допълнителен
съставомерен резултат. Не е налице и третата алтернатива от визираната дефинитивна
норма, а именно "други смекчаващи обстоятелства", които да редуцират степента на
обществена вредност на неизпълненото правно задължение, съпоставима с
нарушенията от същия вид, с оглед наличието на отегчаващи отговорността
обстоятелства – високата стойност на превозваната стока. Следва да се има предвид и
високата обществена опасност на деянието, доколкото с недекларирането
предварително на превоза на СВФР се възпрепятства възможността за осъществяване
на фискален контрол от органите по приходите върху движението на СВФР на
територията на страната при условията на Глава Петнадесета „а“ от ДОПК. С оглед на
последното е неоснователно твърдението на жалбоподателя, че предвиденото в
чл.127и, ал.1 ДОПК деклариране представлява подаване на информация, която така
или иначе е известна на НАП посредством декларирането на доставки по ЗДДС и
декларирането при митнически внос или износ, доколкото декларирането по чл.127и,
ал.1 ДОПК е предварително и дава възможност за текущ физически фискален контрол
на стоката, а проверката на верността на декларираните доставки по ЗДДС и
декларирането при митнически внос или износ е последващо и не дава възможност за
физически контрол на стоката. Според настоящия съдебен състав и санкцията,
предвидена в разпоредбата на чл.278б, ал.3 ДОПК за извършеното нарушение,
бидейки определена като процент от данъчната основа на превозваната стока, която е
определяща за обществената опасност на деянието, се явява със справедлив размер,
поради което липсват основания да се приеме, че същата е непропорционална на
7
обществената опасност на извършеното нарушение.
С оглед на така изложените съображения, обжалваното НП следва да бъде
потвърдено, като законосъобразно и правилно.
При този изход на делото и изрично направеното искане за това от надлежно
упълномощен юрисконсулт, който представлява наказващия орган в хода на
производството, в полза на въззиваемата страна следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева, на осн. чл. 63д, ал.3 от
ЗАНН, който размер съдът счита, че съответства на фактическата и правна сложност
на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, Софийски районен съд,
НО, 129 състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление (НП) №
776146-F765139/27.06.2024 г., издадено от СТ.К.Д – началник на Отдел „Оперативни
дейности“ – София, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ
на НАП, с което на ******************, на осн. чл.278б, ал.3 от Данъчно-
осигурителния кодекс /ДОПК/ е наложена имуществена санкция в размер на 13884,00
лева, за нарушение на чл.127и, ал.1 от ДОПК., като незаконосъобразно и неправилно.
ОСЪЖДА ****************** да заплати на Национална агенция по приходите
/НАП/ сумата в размер на 100.00 /сто/ лева, представляваща присъдено
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред
Административен съд град София в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8