Решение по дело №826/2016 на Районен съд - Хасково

   Образувано е по жалба на С.А.П. ЕГН ********** *** срещу Наказателно постановление №НП - 7 от 11.06.2012г. на зам. министъра на културата, с което на основание чл.218а, ал.2 от ЗКН на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 5 000 лева и на основание чл.225, ал.1 от ЗКН на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 1 000 лева. Жалбоподателя в жалбата си излага доводи, че атакуваното НП е неправилно, незаконосъобразно и издадено при съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон. Жалбоподателя релевира и доводи за изтекла давност за извършеното нарушение. Във връзка с горното жалбоподателя моли съда да отмените изцяло обжалваното Наказателно постановление като неправилно, незаконосъобразно и издадено при съществени процесуални нарушения. В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, за жалбоподателят, редовно призован, се явява адв.Чачев, който поддържа жалбата на изнесените основания в нея.

              Наказващият орган, редовно призован не изпраща представител и не взема становище по делото.        

             Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

          ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:  В Министерство на културата с вх. № 11-00-0003/2012 г. е постъпила преписка № 1443/2011 г. от Окръжна прокуратура - Хасково, с Постановление от Р. Т. - прокурор в ОП - Хасково за прекратяване на наказателното производсво по досъдебно производство № 113/2011 г. по описа на ОП - Хасково и прокурорска преписка № 1443/2011 г. по описа на ОП - Хасково, водено срещу Неизвестен извършител. При извършване на процесуално-следствени действия, на 24.04.2008 г.. от 07:40 до 12:45 часа, от лицето С.А.П., ЕГН ********** *** А, са открити и иззети 1770 броя движими вещи - веществени доказателства, за които в следствие на специализирани експертизи се установило 1208 броя предмети и монети, притежаващи качества на движими археологически и други видове културни ценности, а останалата част - съвременни копия на движими културни ценности. Движимите културни ценности не са заявени и регистрирани но изскуемия от закона ред, а освен това представлявали публична държавна собственост но смисъла на чл. 2а във връзка с чл. 146 от ЗКН. Становището на специализираната комплексна нумизматична и историческа оценителна експертиза, извършена от експерти на НАИМ при БАН и НИМ  била, че придобиването на археологически движими културни ценности налага извода, че лицето С.А.П. е извършвало противоправно теренни археологически проучвания без да са на лице обстоятелствата, визирани в чл. 150, чл. 151 и чл. 152 от ЗКН, както и без разрешение по чл. 148 от същия закон. Що се касаело до съвременните копия на движими културни ценности, същите били произведени без да са спазени изричните разпоредби на чл. 173 и чл. 174 от Закона за културното наследство, уреждащи изработването на копия и тяхното обозначаване. Възприемайки горното АНО е издал атакуваното НП в което горните нарушения са квалифицирани както следва: 1. Според АНО жалбоподателят бил извършил нарушение на чл. 148 на Закона за културното наследство, което се състояло в извършване на теренни археологически проучвания без разрешение. 2. Били изработени от жалбоподателя копия на културни ценности в нарушение на изискванията на чл. 173 и чл.174 от Закона за културното наследство, което нарушение се изразявало в извършване на дейности по изработване на копия на културни ценности без същите да са предназначени за музейни цели, в количество по-голямо от 1 брой, както и немаркирането им като такива. Именно за тези две нарушения на жалбоподателя била ангажирана административно наказателната му отговорност с процесното НП.

Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства.  

          При така установените факти съдът намира от правна страна следното:          

   Съгласно разпоредбата на Чл. 148.  (Обн. - ДВ, бр. 19 от 2009 г., в сила от 10.04.2009 г.) ал.(1)  Теренните проучвания на археологически ценности се извършват с разрешение на министъра на културата въз основа на експертно становище на Съвета за теренни проучвания.      

Ал.(2) Когато теренните проучвания са спасителни, разрешението за тях се издава от председателя на Съвета за теренни проучвания.  За издаденото разрешение председателят незабавно уведомява министъра на културата.      

Ал.(3) Когато теренните проучвания в Република България са включени в международни научноизследователски проекти, както и в случаите по чл. 150, ал. 2, разрешението за тях се издава от Министерския съвет по предложение на министъра на културата и въз основа на експертно становище на Съвета за теренни проучвания.

     Ал.(4) Средства за извършване на редовни и спасителни теренни археологически проучвания се предвиждат ежегодно със закона за държавния бюджет на Република България.

      Ал. (5) Средствата за спасителни теренни проучвания до пълното проучване на терена се предоставят от възложителя, във връзка с чиято инвестиционна инициатива се извършва спасителното проучване.

Съгласно разпоредбата на чл. Чл. 173. (1) Копието е новосъздадена вещ, която възпроизвежда максимално точно визуалните и размерни характеристики на културната ценност.  (2) Копията задължително се маркират със знак, обозначаващ ги като копие.

  Чл. 174. (1) Копията се изработват само за музейни цели.

 (2) Копие на културна ценност може да бъде изработено:

 1. когато това се налага по съображения за нейната сигурност;

 2. при липса на условия за представянето й в експозиция;

 3. при липса на условия за съхраняването й, поради което тя е предоставена на друг музей;

 4. при необходимост от експонирането й в повече от един музей;

 5. при интерес от експониране на културна ценност - собственост на физическо или юридическо лице.

 (3) Броят на копията на една културна ценност не може да бъде по-голям от:

 1. три - за движимите културни ценности;

 2. едно - за недвижимите културни ценности.

 (4) Алинеи 1 - 3 се прилагат и при изработване на копие на част от недвижима културна ценност.

Разпоредбата на чл.218а, ал.1 и ал.2 от ЗКН гласи – чл. 218а. (Нов - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) (1) Който извършва теренни проучвания на археологически ценности без разрешение по чл. 148, ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба в размер от 5000 до 15 000 лв., а на юридическо лице или на едноличен търговец се налага имуществена санкция в размер от 12 000 до 25 000 лв.

 (2) Когато за извършване на нарушението по ал. 1 са използвани специални технически средства, земекопна техника или транспортни средства, глобата е в размер от 5000 до 15 000 лв., а имуществената санкция - от 15 000 до 30 000 лв. В тези случаи специалните технически средства и техника се отнемат в полза на държавата.

Разпоредбата на чл.225, ал.1 от ЗКН гласи - Чл. 225. (1) Който изработва копия на културна ценност в нарушение на изискванията на чл. 173 и 174, се наказва с глоба в размер от 1000 до 3000 лв., а на едноличен търговец и юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер от 5000 до 10 000 лв.

Следователно, деянието, за което е наложено на жалбоподателя административно наказание принципно е обявено от закона за наказуемо.         

          При издаване на наказателното постановление съдът констатира съществени процесуални нарушения, които налагат отмяна на последното. На първо место следва да се отбележи, че несъставянето на АУАН в случая не е процесуално нарушение до колкото НП е издадено след прекратяването на наказателното производство по ДП № 113/2011г. на ОСО при ОП-Хасково и изпращането на материалите на МК по компетентност, съгласно чл.36 ал.2 от ЗАНН. В случая съдт намира, че при издаването на НП не са спазени изискванията на нормата на чл. 57 от ЗАНН, установяваща изискуемите реквизити на НП. В случая съдът намира, че липсва точно описание на  нарушенията описани в НП, както и фактите и обстоятелствата при които те са извършени. Липсва точно посочване и индивидуализиране на процесните 1770 броя движими вещи - веществени доказателства, за които в следствие на специализирани експертизи се установило 1208 броя предмети и монети, притежаващи качества на движими археологически и други видове културни ценности, а останалата част - съвременни копия на движими културни ценности. В тази връзка следва да се посочи, че липсва точно посочено място на извършване на нарушенията и съответно датата на която са извършени. Иначе е на лице посочена правна квалификация на нарушенията и съответно приложимата административно наказателна разпоредба. Следва да се отбележи още едно нарушение при издаването на НП и то е, че и за двата пункта от НП са посочени множество нарушени текстове. По т.1 от НП - чл. 148 на Закона за културното наследство, който има пет самостоятелни алинеи. По т.2 от НП са цитирани за нарушени чл. 173 и чл.174 от Закона за културното наследство. Всеки от тези текстове има по няколко алинеи, които са отделни нарушения. Това прави невъзможно жалбоподателят да прецени в какво се състои нарушението което му се вменява и от там да организира защитата си. Нещо повече на практика е налице едно разминаване и противоречие в цифровата квалификация на нарушението и неговото изписване с думи. Всичко това са отделни нарушения водещи самостоятелно до отмяната на НП.

Видно от приложената заповед за упълномощаване№РД 09-0579/11.10.2011г. на министъра на МК, органа издал НП според съда е компетентен да стори това. Освен това видно от датата на която постановлението за прекратяване на ДП № 113/2011г. на ОСО при ОП-Хасково е постъпило в МК то съдът намира, че НП е издадено в шестмесечният срок от прекратяването, тоест в срока по чл.34, ал.3 от ЗАНН.  С оглед обаче вече посочените процесуални нарушения съдът намира че НП следва да се отмени на процесуално основание.

         Според настоящият състав на съда още към датата на издаването на НП, а именно 11.06.2012г. е била на лице изтекла абсолютна давност за извършените нарушения. Съгласно предписанията на Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК на ВКС и ОСС на Втора колегия на ВАС, разпоредбата на чл. 11 от Закона за административните нарушения и наказания препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в Наказателния кодекс. Посочените съображения обосновават извод, че  давност следва да тече и по отношение на административните нарушения. За процесното административно нарушение давността следва да се съобразява с разпоредбите на чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК /действаща към датата на извършване на нарушението/, според която давностният срок за възбуждане на наказателно преследване е две години, а абсолютният  давностен срок за нарушението в случая е три години. Последният срок  отнесен към  датата на извършването на нарушението и то с уговорката, че тази дата е датата на извършването на процесуално-следствени действия -  24.04.2008 г., е изтекъл  на  24.04.2011г., т.е. по време на висящността на  административнонаказателното производство, или още преди да бъде издадено НП, дори преди да бъде прекратено наказателното производство по ДП № 113/2011г. на ОСО при ОП-Хасково. По тези съображения съдът намира, че са налице  предпоставките на чл. 81 ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК /в редакцията на нормата обн.ДВ бр.153/1998 год., която е по-благоприятна за нарушителя/ - изтекла абсолютна погасителна давност, явяваща се основание за прекратяване на административнонаказателното производство. Това налага обжалваното НП да бъде отменено самостоетелно и на това основание, защото в случая са налице основания, изключващи административнонаказателната отговорност на извършителя за извършено административно нарушение.

С оглед допуснатите процесуални нарушения съдът намира, че не може да изложи доводи по съществото на делото, до колкото липсва точно описание на нарушенията по вече изложените по-горе мотиви. Тук следва да се отбележи, че според съда по никакъв начин от материалите по делото не се доказа по безспорен начин жалбоподателят да е извършил което и да е от вменените му нарушения. Не се доказа той да е извършвал теренни археологически проучвания без разрешение в нарушение на чл. 148 на Закона за културното наследство, както и извършване на дейности по изработване на копия на културни ценности без същите да са предназначени за музейни цели, в количество по-голямо от 1 брой, както и немаркирането им като такива в нарушение на изискванията на чл. 173 и чл.174 от Закона за културното наследство. Такива доказателства липсват по делето. Нещо повече нито се сочи кога, нито къде са извършване разкопките, нито по какъв начин и с какви средства и машини, не са индивидуализирани и вещете, за които се твърди, че са открити при тези разкопки от жалбоподателя. По същият начин не се сочи място и дата на изработването на копията от страна на жалбоподателя и същите не са изрично индивидуализирани в НП. Именно поради горното и съдът не може да изложи повече доводи по същество. Въпреки това на база на изложеното намира, че не се доказа по безспорен начин жалбоподателят да е извършил вменените му нарушения.  

     Що се касае до санкционните разпоредби, то следва да се отбележи, че по никакъв начин не е обосновано и не е описано в НП нарушение което да се подведе под санкционната разпоредба на чл.218а, ал.2, вр. ал.1 от ЗКН. Това е така защото тази разпоредба касае при извършването на нарушението по ал. 1 да са използвани специални технически средства, земекопна техника или транспортни средства. Такова нарушение не е вменено на жалбоподателя. тоест той е наказан за нарушение което не ме е предявено да е извършил. Последното води до отмяната на НП в тази му част.

Малко по-добре е случая по т.2 от НП където е приложена разпоредбата на чл.225, ал.1 от ЗКН и на практика за това нарушение правилно е определено и наказанието, включително и като вид и размер.

На последно место следва да се отбележи още едно нарушение при квалификацията на нарушенията и тяхното санкциониране. Това е наличието на по-благоприятен закон за извършителя, а именно в случая Закон за паметниците на културата и музеите /отменен/. Видно от горния закон по него съществува описаното в т.1 от НП нарушение и неговата правна квалификация е дадена в - Чл. 15. От Закон за паметниците на културата и музеите /отменен/ (Изм. - ДВ, бр. 112 от 1995 г.) (1) Археологически разкопки, сондажи, подводни проучвания, геофизически и други изследвания на паметниците на културата на територията на Република България се извършват с разрешение на Археологическия институт с музей при Българската академия на науките съгласувано с Министерството на културата, а когато в тях участват чуждестранни институти или специалисти - с разрешение на Министерския съвет. Условията за провеждане на всякакъв вид изследвания по предходното изречение се определят с правилник, издаден от министъра на културата по предложение на Археологическия институт с музей към Българската академия на науките.

 (2) Ако при провеждане на изследванията по ал. 1 се нанасят вреди или се създава опасност за целостта и състоянието на паметниците на културата, те могат да бъдат прекратени със заповед на министъра на културата или на оправомощени от него длъжностни лица.

 (3) Провеждането на изследвания от всякакъв вид по ал. 1 задължително се съгласува със собственика на обекта или паметника.

 (4) Министерството на културата упражнява контрол върху състоянието, консервацията и реставрацията на движимите паметници на културата.

 (5) Дейностите по консервация и реставрация на движимите паметници на културата се извършват само от специалисти, които са лицензирани от Министерството на културата.

В случая за нарушение на този член се предвижда в същият закон наказание за това нарушение както следва : - Чл. 34. Закон за паметниците на културата и музеите /отменен/ (Изм. и доп. - ДВ, бр. 112 от 1995 г., изм., бр. 50 от 1999 г., бр. 55 от 2004 г.) Наказва се с глоба от 1000 до 5000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание:

 а) който без разрешение извършва разкопки, за да търси старини, съкровища и други предмети, обект на защита по този закон или не съобщи в срока по чл. 14, ал. 1 за намерени предмети, които имат качества на паметници на културата.

Тоест последният текст сравнен с чл.218а, ал.2, вр.ал.1 от ЗКН се явява по-благоприятен за нарушителя и е следвало отговорността му да се ангажира по този текст, който е действал към датата на изземването на вещите. Тоест в тази си част по т.1 от НП същото е незаконосъобразно и на това основание.

По отношение на нарушението по т.2 от НП по –благоприятен се явява текста на чл.225, ал.1 от ЗКН по който е санкциониран жалбоподателя.

Тук следва да се отбележи, че НП в частта на отнемането на 1770 броя движими вещи - веществени доказателства на осн.чл.2а, вр.чл.14, т.14 и чл.225 от ЗКН също следва да се отмени като незаконосъобразно. Мотивите на съда са, че по никакъв начин не се доказа жалбоподателят да е извършил горните нарушения, а и вещите не са индивидуализирани така, че съдът да има възможност да прецени в какво качество се явяват същите. Друго основание за отмяната на НП в тази му част е и отмяната на НП в частта относно вменените на жалбоподателя нарушения по другите два пункта от НП.

С оглед тези съображения подадената жалба се явява основателна и следва да бъде уважена, като атакуваното с нея НП бъде изцяло отменено. 

         С оглед искането за разноски съдът намира, че следва да отбележи, че ЗАНН не съдържа правила относно разноските по делата от административнонаказателен характер. Съгласно разпоредбата на чл.84 от ЗАНН, доколкото в този закон няма особени правила за призоваване и връчване на призовки и съобщения, извършване на опис и изземване на вещи, определяне разноски на свидетели и възнаграждения на вещи лица, изчисляване на срокове, както и за производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, на касационни жалби пред окръжния съд и предложения за възобновяване, се прилагат разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс". От цитираната разпоредба следва, че НПК е субсидиарно приложим по въпроса за разноските за свидетели и вещи лица по дела от административнонаказателен характер. Съгласно приложимата субсидиарно разпоредба на чл.189, ал.1 от НПК, съдът решава въпроса за разноските с присъдата или с определение. По делата от административнонаказателен характер за призоваване на свидетели и вещи лица страните не внасят предварително разноски. При потвърждаване или изменение на наказателното постановление, съдът осъжда нарушителя да заплати на държавата направените по делото разноски. При отмяна на наказателното постановление, разноските остават за сметка на държавата. Видно е, че НПК урежда само разноските, направени за призоваване на свидетели и вещи лица, затова и разпоредбата на чл.84 от ЗАНН предвижда, че по неуредените въпроси за определяне разноски на свидетели и възнаграждения на вещи лица е субсидиарно приложим НПК. НПК не съдържа правила за заплащане на направените от подсъдимия, респективно нарушителя, разноски за ангажиран адвокат или снабдяване на преписи от решението. Правилата на АПК и ГПК пред първоинстанционния съд са неприложими. С оглед изложеното следва заключението, че не съществува правно основание и процесуален ред за присъждане на разноските, които нарушителят е направил при обжалване наказателното постановление на първа инстанция - за заплатена държавна такса или възнаграждение на адвокат. В горепосочения смисъл е и Тълкувателно решение № 2 от 03.06.2009 г., прието от общото събрание на колегиите във Върховния административен съд (по тълкувателно дело № 7/2008 г.).

С оглед гореизложеното съдът намира, че липсва правно основание и процесуален ред, по който да бъдат присъдени претендираните от жалбоподателя  разноски за адвокатско възнаграждение, направени пред РС-Хасково, по повод обжалване на НП. Поради това горното искане се явява неоснователно и като такава следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран така, съдът

Р Е Ш И:

          ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление  № НП - 7 от 11.06.2012г. на Заместник министъра на културата издадено против С.А.П. ЕГН ********** ***.

          ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ  искането на жалбоподателя направено чрез пълномощника адв.Чачев  за  присъждане на разноските за адвокатско възнаграждение, направени пред РС-Хасково, по повод обжалване на НП № 7 от 11.06.2012г. на Заместник министъра на културата издадено.

          Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.

                                                                              Съдия: /п/ не се чете

Вярно с оригинала!!!

Секретар: В.К.