№ 8
гр. Ботевград, 10.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, III-ТИ НАК. СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Н.П.П.
при участието на секретаря М.К.П.
като разгледа докладваното от Н.П.П. Административно наказателно дело №
20211810200515 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
А.С. А. с ЕГН: **********, с постоянен съдебен адрес гр. С., жк „***“,
бл. ***, вх. 2, ет. 2, ап. 38, е обжалвал в законния срок наказателно
постановление № ***/*** г., издадено от Началник РУ към ОДМВР, РУ П.,
упълномощен със заповед № *** от *** г. на Директора на ОДМВР-С., с
което за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, му е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 200,00 лева, и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6 месеца. В жалбата се излагат
съображения за незаконосъобразност на НП, иска се отмяната му.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и поддържа
жалбата.
Въззиваемата страна – РУ П., редовно призована, не изпраща
представител в съдебно заседание. Депозирала е писмено становище, с което
моли съда да потвърди наказателното постановление като правилно и
законосъобразно.
Ботевградска районна прокуратура, редовно призована, не
изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище по
1
жалбата.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, прие
за установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът приема, че от приложените по делото писмени
доказателства: АУАН № ***/*** г., НП № ***/*** г., издадено от Началник
РУ към ОДМВР, РУ П., упълномощен със заповед № *** от *** г. на
Директора на ОДМВР-С., и събраните гласни доказателства – показанията на
свидетеля Г. Ц. Н. – на длъжност “мл.автоконтрольор“ в РУ П. при ОДМВР
С., и М. В. ГР. – служител в РУ П., се установява следната фактическа
обстановка:
На *** г. в 08,40 часа, в с. Д., на ул. „***“, в посока ул. „***“,
свидетелите Г. Ц. Н. – на длъжност “мл.автоконтрольор“ в РУ П. при ОДМВР
С., и М. В. ГР. – служител в РУ П., изпълнявали служебните си задължения по
контрол на движението и спрели за проверка л.а. „Фолксваген Пасат“ с рег. №
***, управляван от жалбоподателя А.С. А.. При направена справка в
системата, констатирали, че за посочения автомобил няма валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ и е с прекратена регистрация. За
констатираното нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, св. Н. съставил на А.
АУАН № ***/*** г., който нарушителят подписал без възражения.
Въз основа на така извършената проверка и съставения АУАН е
издадено атакуваното наказателно постановление № ***/*** г., издадено от
Началник РУ към ОДМВР, РУ П., упълномощен със заповед № *** от *** г.
на Директора на ОДМВР-С., в което е възпроизведена същата фактическа
обстановка и е прието за осъществено нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, а
именно за това, че на *** г., в 08,40 часа, в с. Д. на ул. „***“, като водач на
л.а. „Фолксваген Пасат“ с рег. № ***, управлява автомобила без
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ и с прекратена
регистрация, с което виновно е нарушил чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, поради което
на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП му е наложил
наказание глоба в размер на 200,00 лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 6 месеца.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от
показанията на свидетелите Г. Ц. Н. и М. В. ГР., както и от съставения АУАН.
Показанията на свидетелите са непротиворечиви с писмените доказателства
2
по делото и съдът ги цени с доверие. По делото не се събраха доказателства
които да противоречат на фактическите констатации, отразени в съставения
АУАН и съдът ги цени като достоверни.
Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана в срока
по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект /срещу който е
издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и
пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/.
Разгледана по същество, същата е основателна.
Съдът намира, че в хода на административно-наказателната процедура не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Административно-наказателното производство е започнало, протекло е и е
приключило съобразно процесуалните изисквания на ЗАНН. Актът е съставен
от компетентен актосъставител, спазени са изискванията на чл. 42 ЗАНН,
подписан е и е надлежно връчен, охранено е правото на жалбоподателя по чл.
44 ЗАНН. Атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен
орган, спазени са изискванията на чл. 57 и 58 от ЗАНН, правната
квалификация на деянията е правилно определена, налице е съответствие
между обстоятелствената част на акта за установяване на административно
нарушение с обстоятелствената част на наказателното постановление.
В тежест на наказващия орган е да докаже от обективна и субективна
страна административното нарушение. Безспорно е, че в преценката си, дали
да издаде наказателно постановление, този орган се основава на
констатациите в АУАН и те в рамките на производството по налагане на
административни наказания се приемат за верни до доказване на противното.
Това не е така обаче в съдебното производство, тук те нямат обвързваща
доказателствена сила. В него съдът е длъжен да изясни фактическата
обстановка, чрез допустимите доказателствени средства и да прецени има ли
извършено нарушение и правилно ли е санкционирано то.
Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП по пътищата, отворени
за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и
ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места. По републиканските пътища,
отворени за обществено ползване, включени в трансевропейската пътна
мрежа, и по такива, които са извън нея, или по техни участъци се допускат
3
само моторни превозни средства с валиден винетен стикер, залепен по начин,
възпрепятстващ повторното му ползване.
Съгласно санкционната норма на чл. 175, ал. 3 предл. 1-во от ЗДвП
водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано
по надлежния ред, се наказва с лишаване от право да управлява моторно
превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв.
По делото няма спор, че процесното МПС е със служебно прекратена
регистрация, поради неплащане на задължителна застраховка на водачите
"ГО". Няма спор също така, че жалбоподателя e заявил, че предвид възрастта
си е забравил да поднови задължителната застраховка "ГО", а също така, той
не е знаел, че управляваното от него МПС служебно е дерегистрирано.
Безспорно е също така, че от деянието не са настъпили вредни последици.
За ангажиране на административнонаказателната отговорност по чл.
140, ал. 1 от ЗДвП е необходимо водачът да управлява МПС, което не е
регистрирано и липсват табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места. В конкретния случай е налице само едната
предпоставка, а именно служебно прекратената регистрация на МПС-то,
поради това, че не е заплатена задължителната застраховка "ГО" на
автомобилистите. Втората кумулативно необходима предпоставка е
автомобилът да е бил без поставени регистрационни табели, което се
опровергава от събраните по делото писмени и гласни доказателства. При
това положение съдът намира, че административно наказателната
отговорност на жалбоподателя е неправилно ангажирана с материалната
норма на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
На следващо място, като обсъди събраните доказателства съдът намери, че
наказващият орган не е съобразил, че в случая се касае за маловажен случай
на нарушение по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, с оглед на което не е следвало
да ангажира административно- наказателна отговорност на А.С. А..
Установено е, че последния е ползвал процесното МПС, без да знае, че
същото е с прекратена служебна регистрация.
Съдът като отчете, че от нарушението не са засегнати интереси на други
лица, нито са възникнали негативни последици във връзка с нарушението
4
прие, че се касае за маловажност на същото. АНО неприлагайки чл. 28 от
ЗАНН е приложил неправилно материалния закон, което води до отмяна на
НП.
Горните констатации водят до извод за незаконосъобразност на
издаденото наказателно постановление, поради което същото следва да бъде
отменено изцяло.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА НАКАЗАТЕЛНО Постановление № ***/*** г., издадено
от Началник РУ към ОДМВР, РУ П., упълномощен със заповед № *** от ***
г. на Директора на ОДМВР-С., с което на А.С. А. с ЕГН: **********, с
постоянен съдебен адрес гр. С., жк „***“, бл. ***, вх. 2, ет. 2, ап. 38, за
нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 200,00 лева, и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 6 месеца като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд-С. област в 14-дневен срок, считано от получаване на съобщението от
страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________
5