№ 305
гр. Пазарджик, 13.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на тринадесети
октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Александър Люб. Александров
Членове:Коста Ст. Стоянов
Димитър П. Бозаджиев
като разгледа докладваното от Александър Люб. Александров Въззивно
частно наказателно дело № 20215200600590 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 345 ал. 1 във връзка с чл. 249 ал. 3 от НПК.
Постъпил е протест от прокурора против протоколно определение от 08.09.2021г. по
НОХД № 242/21г. на Велинградски районен съд, с което е прекратено съдебното
производство по НОХД № 242/2021 г. на РС – Велинград и делото е върнато на прокурора
за отстраняване на допуснати отстраними съществени процесуални нарушения при
изготвяне на обвинителния акт. В протеста се поддържа, че в обвинителния акт
инкриминираното деяние е индивидуализирано по време, място и начин на извършване,
поради което не можело да се приеме, че е накърнено правото на защита на привлеченото
към наказателна отговорност лице. Иска се отмяна на атакуваното определение и връщане
на делото на Районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Протестът е процесуално допустим. Разгледан по същество, същият е неоснователен.
Фактите, релевантни за решаване на правния спор, с който е сезирана настоящата
съдебна инстанция, са следните:
НОХД № 242/2021 г. е образувано по внесен в съда обвинителен акт против А. Р. от
с. С.П., обл. П. с обвинение за престъпление по чл. 144, ал. 3 от НК.
При провеждане на разпоредителното заседание по делото съдът приел, че е налице
противоречие относно мястото на извършване на деянието между обстоятелствената част и
диспозитива на обвинителния акт. В обстоятелствената част се поддържало, че събитията са
се разиграли близо до ЖП Г.К., а в диспозитива, че това станало близо до Г.Д..
Горното дало основание на съда да приеме, че се касае за допуснато отстранимо
съществено нарушение на процесуалните правила, накърняващо правото на защита на
подсъдимия.
При прочит на обвинителния акт се констатира, че на стр. 2 от същия в абзац 3
прокурорът е посочил, че към 21:40 ч. влакът потеглил от ЖП Г.К. към ЖП Г.Д., при което
Началникът на влака – свидетелят Ш. направил забележка на кондуктора на влака –
свидетелят М., като след потеглянето на влака обвиняемият Р. скочил към Ш. и му се
1
заканил с убийство.
Малко по-долу на същата страница, в 4-ти абзац на обвинителния акт се казва, че на
13.10.2020 г., близо до Г.Д., общ.Р., подсъдимият се заканил с убийство на свидетеля Ш..
В диспозитива на обвинителния акт се възпроизвежда същото, а именно, че деянието
е извършено близо до Г.Д., общ.Р..
При тези данни съдът намира за обоснован изводът на контролираната съдебна
инстанция за наличието на противоречие в обвинителния акт относно конкретното място, на
което е извършено деянието. При това противоречие има както в самата обстоятелствена
част, където се твърди веднъж, че деянието е извършено при потегляне от Г.К. и веднъж, че
е извършено близо до Г.Д., както е налично противоречие и с диспозитива на обвинителния
акт. В него се твърди, че това станало близо до Г.Д..
Факт е, че инкриминираните събития се развиват в превозно средство /влак/. Съдът
намира, че ако в обвинителния акт беше посочено единствено, че деянието е извършено при
движение на влака между двете гари, това би било достатъчно фактическо твърдение
относно мястото на деянието, но при положение, че прокурорът излага противоречиви
твърдения относно конкретното място, на което се е намирал влакът в момента на
извършване на действията, които според прокурора са престъпление по чл. 144, ал. 3 във
връзка с ал. 1 от НК, наличието на противоречие относно мястото на деянието следва да се
приеме за съществено. Това е така, защото в обвинителния акт никъде не е посочено какво е
разстоянието между двете гари, за колко време е изминато същото. Тези обстоятелства биха
могли да се окажат съществени при организиране на защитата на подсъдимия, доколкото
касаят времетраенето на процесните действия и възможността на подсъдимия да оспорва
същите относно тяхното разположение във времето, както и да ангажира доказателства в
подкрепа на едно такова свое евентуално възражение.
Независимо, че по-скоро се касае до детайл от фактическата обстановка, при така
внесен обвинителен акт с различни твърдения на прокурора относно конкретното място на
деянието, следва да се приеме, че районният съд обосновано и законосъобразно е приел за
накърнено правото на защита на подсъдимия да разбере къде точно е извършено деянието, а
оттам и да организира своята защита.
По изложените съображения, обжалваното определение се явява обосновано и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Воден от горното и на основание чл. 345 ал. 1 от НПК, Пазарджишкият окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 08.09.2021г. по НОХД № 242/21г. на
Велинградски районен съд.
Определението не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
2
1._______________________
2._______________________
3