Р Е Ш
Е Н И Е
№ 262683/25.10.2021г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Варненският районен съд, гражданско отделение, 43-ти
състав, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и четвърти
септември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: Т. Л.
Секретар: М. Д.
разгледа
докладваното от районния съдия гр. дело № 12412 по описа на ВРС за 2020 г. и за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е образувано по искова молба
на „П.“ ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, с която против
О. В. с адрес: ********* Булстат *********, представлявана от кмета И.П., е
предявен отрицателен установителен иск по чл.439 ГПК, че ищецът не дължи на
ответника, сума в общ размер на 7932,12 лв. -
вземане на О. В. по и.д. №589/2020 г. на ЧСИ И.С.рег. №712 КЧСИ, включваща:
олихвяема сума в размер на 1812,24 лв. от 25.08.2020 г.; олихвяема сума в размер
на 1775,31 лв. от 10.09.2020 г. /общо главница в размер на 3587,55 лв./,
законна лихва в размер на 9,05 лв.,
както и неолихвяема сума в размер на 4335,52 лв., поради плащане и погасяване
по давност. Претендират се сторените
разноски.
Обстоятелства, на които се основават претендираните от
ищеца права:
Образувано е изпълнително дело № 20207120400589 по
описа на ЧСИ И.С., peг. № 712, с взискател ответникът по делото и длъжник –
ищецът, за събиране на следните суми: 3587,55 лв. - главница, формирана от:
олихвяема сума в размер на 1812,24 лв. от 25.08.2020 г. и 1775,31лв. от
10.09.2020 г., 4335,52лв. - неолихвяема сума, и 9,05 лв. - законна лихва.
Изпълнителното производство е образувано въз основа на: Акт за установяване на
данъчно задължение /акт за установяване на задължения по декларация - АУЗД/ №
МД-АУ-5013/07.06.2016 г., АУЗД №МД-АУ-198/02.04.2015 г. и АУЗД №
МД-АУ-384/09.09.2014 г.
Ищецът е уведомен за образуваното изпълнително дело с
призовка за доброволно изпълнение /ПДИ/, връчена му на 21.09.2020 г. Излагат се
твърдения, че горепосочените суми са недължими поради извършено плащане и
настъпила погасителна давност за част от задълженията, а наложените запори
върху движимите вещи и банковите сметки, са незаконосъобразни.
Твърди се, че Органът по приходите при О. В. е
съставил на ищеца АУЗД № МД-АУ-384/09.09.2014 г., за неплатен данък за периода
от 2009 г. до датата на съставяне му за ППС *** с peг. № ***, и ППС ***с peг. №
***, собственост на „П.“ ООД. Актът е влязъл в сила на на 01.10.2014 г.
Съставен е и АУЗД № МД-АУ-198/02.04.2015 г. по декларация
№**********/31.08.2015 г., влязъл в сила
на 20.04.2015 г., за неплатен данък за същите две пътни превозни средства за
данъчната 2014 г.
Сочи, че с ПДИ ищецът е уведомен, че данъчните му
задължения, за периода от 2009 г. до 2013 г. са в общ размер на 15932,40 лв.,
от които: главница – 12165,50 лв. и лихва за просрочие – 3760,90 лв., а за
периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г. дължимата сума е в общ размер на
4268,50 лв., в т.ч. главница – 4027 лв. и лихва към 02.04.2015 г. - 241.05 лв.
Твърди се, че от датата на получаване на ПДИ, ищецът е
започнал да изплаща дължимите суми, като е извършил следните банкови преводи,
по сметка на ответника: на 12.11.2014 г. – 1000 лв.; на 23.01.2015 г. – 1000
лв.; на 23.03.2015 г. – 3683,75лв.; на 22.04.2015 г. – 2000 лв. или общо същият
е изплатил на ответника сума в размер на 7683,75 лева. Сочи, че задълженията за
данъци се погасяват в следната последователност: главница, лихви и разноски,
каквато е последователността и за разсрочените публични вземания съгл. чл.169,
ал.2 ДОПК. Намира, че това правило важи за доброволното плащане, като до
заявяването за принудително събиране на задълженията, установени от общината,
те се погасяват по реда на възникването им. Поради изложеното, твърди, че
дългът следва да бъде намален до сумата от 7683,75лв. Извършвани са и директни
плащания на каса в данъчната служба, които също е следвало да се приспаднат от
задължението за главница, както и да се вземе предвид изтеклата погасителна
давност за част от главницата и част от лихвите.
Заявява, че на 30.06.2015 г. е прекратена данъчната
регистрация в О. В. на ППС *** с peг. № *** и на ППС ***с peг. № ***, двигател
№******, рама №******, собственост на „П.“ ООД, *** на 30.06.2015 г. Намира, че
данъкът за ППС е дължим в О.А., а не в О.В.
Сочи, че изп. д. № 20157120401399 по описа на ЧСИ И.С.,
peг. № 712, е образувано за принудително събиране на посочени от взискателя
суми, без да бъде съобразено доброволното плащане на сумата от 7683,75 лв.,
фактът, че част задълженията за главници и лихви са погасени по давност, както и
извършените от длъжника на каса на ответника, плащания, с които сумата по
задълженията е намалена.
На 06.11.2015 г. ЧСИ е налага запор на банковите
сметки на ищеца, като в постановлението, с което е наложена обезпечителната
мярка, е посочено общо задължение в размер на 14579,05 лв., формирано от:
10796,56 лв. - главница, 3461,14 -
лихва, 207,35 лв. - лихва и 114 лв. - разноски по изпълнителното дело и такса
по т. 26 ТТР на ЧСИ с включен ДДС, без последната да е конкретизирана. Твърди,
че чрез ЧСИ, в полза на взискателя, е изплатена сума в общ размер на 12398,73
лева.
Заявява, че на 10.09.2020 г. е уведомен от ЧСИ, че
изпълнителното производство по изп. д. № 20157120401399 е прекратено на осн.
чл.433, ал.1 т.8 ГПК, а не поради погасяване на дълга, каквото намира, че е
действителното фактическо положение. Сочи, че взискателят не е поискал
извършване на изпълнителни действия в продължение на близо четири години,
считано от последното извършено плащане на 07.11.2016 г., т.е. изпълнителното
дело е трябвало да бъде прекратено на това основание още на 07.11.2018 г.
Извършените след тази дата действия не произвеждат правен ефект, тъй като са
извършени по перимирано дело.
Сочи, че през м.09.2020 г., по искане на ответника е
образувано по молба на ответника и въз основа искане на ответника е образувано
изп. д. № 20207120400589 по описа на ЧСИ И.С., след като вече всички задължения
са били погасени, вкл. и тези за 2015 г. До ищеца е отправена ПДИ да заплати в
полза на О.В., както следва: олихвяема сума в размер на 1812,24лв. от
25.08.2020 г. и в размер на 1775,31 лв. от 10.09.2020 г. или общо главница в
размер на 3587,55 лв.; законната лихва в размер на 9.05 лв.; неолихвяема сума в
размер на 4 335,52 лв. и всички разноски по новообразуваното изпълнително дело,
посочени в ПДИ, при което общият дълг е изчислен на 8914,31 лв. Наложен е запор
върху ППС „ Ман 19.414“ /с прекратена регистрация от 28.05.2020 г./, върху две
полуремаркета, и върху банковите сметки на дружеството в „***“ АД и в „***“ АД,
като до подаване на исковата молба, по сметката на ЧСИ е изплатена недължима
сума в размер на 890 лв. Сумите, за които е образувано изп. д. № 20207120400589
по описа на ЧСИ И.С. са недължими, поради което ищецът настоява за уважаване на
претенцията му.
В срока по чл.131 ГПК ответникът представя отговор на
исковата молба, с който оспорва допустимостта и основателността на предявения
иск. Оспорва изложените фактически твърдения. Намира, че след като ищецът
твърди, че е изплатил всички дължими суми, е следвало да поиска от ЧСИ
прекратяване на делото на това основание, а при евентуален отказ – да обжалва
същия пред ВОС. Намира, че възражението за недължимост на сумите, тъй като ППС
са с прекратена регистрация в О.В., е недопустимо, тъй като за оспорване на
публични задължения, установени с акт за установяване на задължения по чл.107 ДОПК или с ревизионен акт единствено е приложим редът по ДОПК, относно
обжалването на такива актове по административен и съдебен ред. Излага съображения
за неоснователност на иска. С АУЗД № МД-АУ-384/09.09.2014 г., към датата на
издаването му на ищеца са установени като неплатени публични задължения за
данък върху превозните средства за периода от 2009 до 2013 г., включително, в
размер на 12165,50 лв. и 3766,90 лв. лихви или общо 15932,40 лв. По този акт,
ищецът е извършвал плащания преди образуване на изп.дело № 1399/2015 г., като
признава, че посочените в исковата молба дати и суми са коректни. Преди
образуване на изп.дело са платени 7683,75 лева или приблизително половината от
дълга. Изп.дело № 1399/2015 г. по описа на ЧСИ И.С. е образувано за събиране на
остатъка от неплатените задължения по този акт, които към датата на образуване
- 02.09.2015 г. са в размер на 6709,36 лв. главница и 3056,53 лв. лихви или
общо 9765,89 лв. В хода на делото са платени суми в общ размер на 8223,82 лв.,
с които главницата е изцяло погасена и е останал неплатен остатък от лихвите в
размер на 1542,07 лева. Сочи, че почти половината от дължимата сума за лихви все
още не е заплатена и именно затова след прекратяване на изп.дело 1399/2015 г.
остатъкът от неплатените задължения се претендира по изп.дело № 589/2020 г. по
описа на ЧСИ И.С..
С АУЗД № МД-АУ-198/02.04.2015 г., към датата на
издаването му, на ищеца са установени като неплатени публични задължения за
данък върху превозните средства за 2014 г., в размер на 4027,20 лева главница и
241,05 лева лихви или общо 4268,25 лв. Тъй като дължимите суми не са заплатени,
актът е предаден за принудително изпълнение по изп.дело № 1399/2015 г. по описа
на ЧСИ И.С.. Към датата на предаването му за принудително изпълнение дължимите
суми по акта са 4027,20 лева главница и 404,61 лева лихви или общо 4431,81 лв.
Заявява, че всички плащания по този акт, в общ размер на 2251,89 лв., са направени след образуване на
изпълнителното дело. Сочи, че повече от половината от дължимата сума не е
заплатена и поради това, след прекратяване на изп.дело 1399/2015 г. остатъкът
от неплатените задължения се претендира по изп.дело № 589/2020 г. по описа на
ЧСИ И.С..
С АУЗД № МД-АУ-5013/07.06.2016 г. към датата на
издаването му, на ищеца са установени като неплатени публични задължения за
данък върху превозните средства за 2015 г. в размер на 1812,24 лева главница и
172,93 лева лихви или общо 1985,17 лв. Заявява, че по този акт ищецът не е
извършвал никакви плащания. Сумата от 1985,17 лв. е изцяло неплатена и дължима,
ведно с лихвите.
Оспорва твърдението на ищеца, че част от вземанията на
ответника за главница и лихви, са погасени по давност. Сочи, че на основание
чл. 171, ал.1 ДОПК, „Публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен
давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която
е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден
по-кратък срок.“, като съгласно чл. 172, ал.2 ДОПК, „Давността се прекъсва с
издаването на акта за установяване на публичното вземане или с предприемането
на действия по принудително изпълнение. Ако актът за установяване бъде отменен,
давността не се смята прекъсната.“ Намира, че с издаване на АУЗД през 2014 г.,
считано от 01.01.2015 г. е започнала да тече нова 5-годишна погасителна
давност. Тази давност е прекъсната с образуването на изп.дело № 1399/2015 г. и
предприемането на действия по принудително изпълнение, като е започнала да тече
нова 5-годишна давност. Впоследствие с образуването на изп.дело № 589/2020 г. и
предприемането на изпълнителни действия по него давността отново е прекъсната и
е започнала да тече нова 5-годишна давност, която към датата на завеждане на
исковата молба през 2020 г. не е изтекла. Тъй като почти половината от
задълженията по акта са доброволно платени още преди образуване на първото
изп.дело, то съгласно разпоредбата на чл.3а ДОПК, с извършените плащания са
погасени задълженията по реда на възникването им. По този начин, най-старите
задължения, за които се твърди изтекла погасителна давност всъщност са платени
и въпросът за тяхното погасяване поради изтекла давност не подлежи на
разглеждане. Намира, че по отношение на лихвите, следва да се съобрази
разпоредбата на чл.162, ал.2, т.9 ДОПК, съгласно която лихвите върху публичните
вземания също са публични вземания, поради което същите се погасяват с общата
5-годишна, като кратката 3-годишна давност за същите е неприложима.
По АУЗД № МД-АУ-198/02.04.2015 г., на ищеца са
установени като неплатени публични задължения за 2014 г., като с издаването на
акта давността е прекъсната и считано от 01.01.2016 г. е започнала да тече нова
5-годишна давност, която понастоящем не е изтекла. С АУЗД №
МД-АУ-5013/07.06.2016 г. на ищеца са установени като неплатени публични
задължения за 2015 г., като с издаване на акта давността е прекъсната и считано
от 01.01.2017 г. е започнала да тече нова 5-годишна давност, която не е изтекла.
При горните доводи настоява за отхвърляне на иска.
Варненският районен съд, като прецени доказателствата
по делото и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна,
следното:
С акт за установяване на задължения по декларация
/АУЗД/ № МД-АУ-384/09.09.2014 г. на О.В., Дирекция „Местни данъци“, е
установено, че за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2013 г., за притежаваните
от ищеца превозни средства – седлови влекач с рег. № *** и седлови влекач с
рег. № ***, същият има неплатени публични задължения, за данък върху превозните
средства, в размер на 12165,50 лева, както и обезщетение за забава в размер на
3766,90 лева, начислено върху главното задължение до 09.09.2014 г. В АУЗД са
посочени банковите сметки, по които следва да бъде извършено плащането.
Видно от АУЗД № МД-АУ-198/02.04.2015 г. на О.В.,
Дирекция „Местни данъци“, за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г., за
притежаваните от ищеца превозни средства – седлови влекач с рег. № *** и
седлови влекач с рег. № ***, същият има неплатени публични задължения, за данък
върху превозните средства, в размер на 4027,20 лева, както и обезщетение за
забава в размер на 241,05 лева, начислено върху главното задължение до
02.04.2015 г.
С АУЗД № МД-АУ-5013/07.06.2016 г. на О.В., Дирекция „Местни данъци“ е установено, че за
2015 г., ищецът има неплатени задължения за данък върху превозните средства, за
притежаваните от него два седлови влекача - с рег. № *** и с рег. № ***, като
установените публични вземания са в размер на 1812,24 лева – за главница и
172,93 лева – лихва за забава, начислена към 07.06.2016 г.
С покани изх. № ПДП000128/18.03.2015 г. и
ПДП000755/07.07.2015 г., административният орган издал АУЗД №
МД-АУ-384/09.09.2014 г. и АУЗД № МД-АУ-198/02.04.2015 г. определя на ищеца
седмодневен срок за доброволно изпълнение, в течение, на който същият да
заплати установените с актовете задължения.
По искане на ответника, за събиране на вземанията,
определени с горепосочените АУЗД, е образувано изпълнително дело №1399/ 2015 г.
по описа на ЧСИ И.С., №712 КЧСИ. Видно от представен пълен препис от
материалите по делото, по същото са извършвани действия по принудително
изпълнение, като с молба от 09.09.2020 г., взискателят е отправил искане делото
да бъде прекратено, на основание чл. 433, ал.1, т.2 ГПК и двата АУЗД да му
бъдат върнати. До длъжника е изпратено съобщение изх. № 18204/10.09.2020 г., с
което същият е уведомен, че изпълнителното производство е прекратено на
основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Съобщението е получено на дата 21.09.2020 г.
С молба от 08.09.2020 г. взискателят е отправил искане
до същия съдебен изпълнител да образува изпълнително производство въз основа
АУЗД № МД-АУ-5013-1/07.06.2016 г., в сила от 23.06.2016 г.
Приобщени са представените от ищеца и от ответника
писмени доказателства, в т.ч. преписи от документи, съдържащи се в приобщените
по делото, изпълнителни дела №1399/2015 г. и №589/2020 г., двете по описа на
ЧСИ И.С.– рег. №712 КЧСИ.
По делото са проведени две съдебно-счетоводни
експертизи, заключенията, по които са приети по делото.
От заключението на първата ССчЕ се установява, че
общият размер на задълженията по АУЗД от 09.09.2014 г. възлиза на сумата от
15932,40 лева, от които – 12615,50 лева – главница и 3766,90 лева – лихва. По
този акт доброволно е заплатена сумата от 7683,85 лева, от която – 5456,14 лева
– главница и 2227,61 лева – лихва. Към 02.09.2015 г. задължението на ищеца за
главница е в размер на 6709,36 лева, а за лихва – 2478,12 лева. Според вещото
лице, задължението за главница по АУЗД № МД-АУ-384/09.09.2014 г. е погасено
изцяло, като дължима остава лихва в размер на 963,66 лева. По АУЗД №
МД-АУ-198/02.04.2015 г. са извършени плащания в общ размер на 2251,89 лева,
като към 04.02.2021 г., неплатени са останали следните задължения: 1775,31 лева
– за главница и 1634,81 лева – за лихва. Установено е, че изпълнително дело №
589/2020 г. по описа на ЧСИ И.С., №712 КЧСИ е образувано за събиране на
следните суми: 1812,24 лева – главница от 25.08.2020 г., главница от 10.09.2020
г., 9,05 лева – законна лихва към 11.09.2020 г., 4335,52 лева – лихви, дължими
към 11.09.2020 г., или общо 7932,12 лева. От изготвеното заключение се
установява, че регистрацията на двете превозни средства е прекратена в О. В. на
01.07.2015 г., като на 27.08.2015 г., същите са регистрирани в О.А..
От заключението на втората ССчЕ се установява, че по
АУЗД № МД-АУ-384/09.09.2014 г. ищецът е заплатил на ответника сумата от 7683,75
лева, от които – 5456,14 лева – главница и 2227,61 лева – лихва. ЧСИ е заплатил
по същия АУЗД от 09.09.2014 г., сумата от 8223,82 лева, от които – 6709,36 лева
– главница и 1514,46 лева – лихва. Общият размер на платените суми по АУЗД №
МД-АУ-384/09.09.2014 г. е 15907,57 лева, от които – 12165,50 лева – главница и
3742,07 лева – лихва. За погасяване задълженията по АУЗД № МД-АУ-198/02.04.2015
г. ЧСИ е заплатил на взискателя сумата от 2251,89 лева. Към датата на
прекратяване на изпълнително дело №1399/2015 г. по описа на ЧСИ И.С., №712 КЧСИ
– 10.09.2020 г., е налице остатък от неплатени задължения за данъци в размер на
5133,62 лева, от които 1775,31 лева – главница и 3358,31 лева – лихва. По АУЗД
№ МД-АУ-5013-1/07.06.2016 г. не са налице извършени плащания. По сметка на ЧСИ И.С.,
№712 КЧСИ ищецът е заплатил сума в общ размер на 11975,10 лева.
При така установените фактически обстоятелства се
налагат следните правни изводи:
Искът е отрицателен установителен, като същият намира
правното си основание в разпоредбите на чл.124, ал.1 вр. чл.439 ГПК. Съгласно
чл.439 ГПК, ищецът – длъжник в неприключено изпълнително производство може да
оспори чрез иск изпълняемото право на парично вземане на взискателя, с
твърдения за факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание. За ищеца е налице
правен интерес от предявяването му, а процесуалната легитимация на ответника е
установена. Искът е допустим, поради което съдът дължи произнасяне по
основателността му.
Обстоятелството, че се оспорва дължимост на публични
вземания не влияе върху компетентността на гражданския съд. С определение
№52/29.12.2020 г. по д. №38/2020 г. на смесен петчленен състав на ВКС и ВАС е
намерено, че в случаите, когато публичното вземане е възложено за събиране на
ЧСИ, то и предявеният иск е с правно основание чл.439 ГПК и следва да се
разгледа от гражданския съд, като в същия съдебен акт е посочена практката на
смесени петчленни състави на ВКС и ВАС, в същия смисъл - определение № 92 от 22.11.2012 г. на ВАС по адм. д. №
74/2012 г., определение № 8 от 31.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1/2013 г.,
определение № 28 от 29.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7/2013 г.; определение №
81 от 21.09.2012 г. на ВАС по адм. д. № 73/2012 г., определение № 35 от
11.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 60/2015 г., определение № 45 от 8.07.2016 г.
на ВАС по адм. д. № 21/2016 г., определение № 63 от 17.10.2017 г. на ВАС по
адм. д. № 47/2017 г., определение № 48 от 22.05.2018 г. на ВАС по адм. д. №
34/2018 г., определение № 87 от 29.11.2019 г. по адм. д. № 45/2019 г.,
определение № 39 от 02.10.2020 г. по адм. д. № 23/2020 г.
Правото на ищеца да предяви иск по чл.439, ал.1 ГПК се
свързва с настъпване на факти след издаване на изпълнителното основание
/чл.439, ал.2 ГПК/. Ищецът има право да предяви този иск, в случай, че са
настъпили сочените в разпоредбата на чл.439, ал.2 ГПК факти, които му дават
право, като длъжник в изпълнително производство, да оспори чрез иск
изпълняемото право на взискателя. В процесния случай това право е възникнало с издаване
на административнте актове, въз основа на които е било образувано изпълнително
дело, като вземанията, за събиране, на които е било предприето принудително
изпълнение са погасени по давност или платени, като се твърди, че тези факти са
настъпили след издаване на административните актове.
Изпълнително дело №589/2020 г. по описа на ЧСИ И.С.–
рег. №712 КЧСИ е образувано за събиране на следните суми: сума в общ размер на
7932,12 лв., включваща: олихвяема сума в размер на 1812,24 лв. от 25.08.2020
г.; олихвяема сума в размер на 1775,31 лв. от 10.09.2020 г. /общо главница в
размер на 3587,55 лв./, законна лихва в
размер на 9,05 лв., както и неолихвяема сума в размер на 4335,52 лв. В молбата
на взискателя, въз основа, на която е образувано изпълнителното производство е
посочено, че изпълнителното основание е влезлият в сила на дата 23.06.2016 г.,
АУЗД № МД-АУ-5013/07.06.2016 г. на О.В., ДМТ. С допълнителна молба е отправено
искане за събиране на вземанията и по АУЗД издадени на 09.09.20214 г. и на
02.04.2015 г.
Ищецът отрича дължимостта на вземанията, като се се
позовова на изтекла погасителна давност, перемпция и извършено плащане.
Давността е институт на правото, представляващ период
от време, през който носителят на едно материалното право бездейства, поради
което губи правото да поиска принудително осъществяване на вземането си спрямо
длъжника, респективно, за последния се поражда възможността да се позове на изтекла
погасителна давност. Съгласно разпоредбата на чл.110 ЗЗД, с изтичането на
петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда
друг срок. Тъй като самото задължение не се погасява, в случаите на изпълнение,
след изтичане на давностния срок, доброволно платените суми не подлежат на
връщане или прихващане.
Съгласно разпоредбата на чл.162, ал.2, т.1 ДОПК,
публични са държавните и общинските вземания за данъци, включително акцизи,
мита, задължителни осигурителни вноски и други вноски за бюджета, като същите
се погасяват с изтичането на петгодишен давностен срок, считано от 1 януари на
годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното
задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок – чл.171, ал.1 ДОПК. Лихвите,
начислени върху вземанията по чл.162, ал.2, т.1 ДОПК, също представляват
публични вземания, поради което те се погасяват с изтичането на 5-годишен
давностен срок.
С изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари
на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното
задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или
прекъсването на давността освен в случаите на пет изчерпателно изброени
хипотези - когато задължението е отсрочено или разсрочено; вземането е
предявено в производство по несъстоятелност; образувано е наказателно
производство, от изхода на което зависи установяването или събирането на
публичното задължение; изпълнението е спряно по искане на длъжника или е
подадена жалба за разрешаване на спор по глава шестнадесета, раздел IIа ДОПК –
чл.171, ал.2 ДОПК.
Давността е прекъсната с издаване на АУЗД №
МД-АУ-384/09.09.2014 г., като от тази дата е започнал да тече нов давностен
срок /чл.172, ал.2 и ал. 3 ДОПК/ за всички публични общински вземания посочени
в този акт е прекъсната на дата 09.09.2014 г., като е започнала да тече нова
5-годишна давност, като същата изтича на 09.09.2019 г. В този срок е образувано
и.д. №1399/2015 г. по описа на ЧСИ №712 КЧСИ, като по делото са извършени
действия по изпълнението, прекъсващи давността. Последната е прекъсната и на
датите на издаване на АУЗД № МД-АУ-198/02.04.2015 г. и АУЗД №
МД-АУ-5013/07.06.2016 г., като от всяка от двете дати е започнал да тече нов
давностен срок.
Съгласно чл. 116, б. „в“ ЗЗД, давността се прекъсва с
предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането, като с ТР
№2/2013 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСТК на ВКС е прието, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването
на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
Съгласно мотивите на същото тълкувателно решение, при изпълнителния процес
давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен
изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо
съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ
прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по
изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко
действие за принудително изпълнение. Намерено е, че давността
се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е
поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен
изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ), както
следва: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или
на плащания от трети задължени лица.
Давностният срок, започнал да тече с издаване на АУЗД №
МД-АУ-384/09.09.2014 г. и АУЗД № МД-АУ-198/02.04.2015 г. е бил прекъсван
многократно в хода на и.д. №1399/2015 г. – така напр., на 02.11.2015 г. е
наложен запор върху собствени на длъжника превозни средства, на 06.11.2015 г. е
наложен запор върху банкови сметки на „П.“ ООД, на 13.11.2015 г. е наложен
запор върху други превозни средства и пр. Видно от материалите по и.д. №
1399/2015 г. по описа на ЧСИ И.С.– рег. №712 КЧСИ, в писмо изх.
№17586/21.08.2020 г. до ОДМВР – Варна, Отдел „Икономическа полиция“, съдебният
изпълнител сочи, че датата последното плащане по делото е извършено на дата
22.01.2018 г., поради което, делото е перимирано на 22.01.2020 г. и след тази
дата, по същото не са извършвани принудителни действия. С молба от 08.09.2020
г., взискателят е поискал от ЧСИ да образува изпълнително дело за събиране на
вземанията по АУЗД от 2014 и 2015 г., както и по АУЗД № МД-АУ-5013/07.06.2016
г.
Прекратяването на изпълнителното производство поради
перемпция настъпва ex lege, като съдебният изпълнител само може да прогласи в
постановлението си вече настъпилото прекратяване, когато установи
осъществяването на съответните правно релевантни факти /Решение №45/30.03.2017
г. по д. №31273/2016 г. на ВКС, IV г.о. в производство по реда на чл.290 ГПК/ В
процесния случай е без правно значение датата, на която съдебният изпълнител е
постановил акта си за прекратяване на производството, доколкото този акт има
само декларативен, но не и конститутивен ефект.
Съгласно разрешението дадено с т.10 на ТР №2/2013 на
ВКС, ОСГТК, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено
по чл.433, ал.1, т.8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече
от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително
действие.
Най-ранните задължения по издадените актове са за 2009
г., давността, за които започва да тече от първия ден на следващата година –
01.01.2010 г., Срокът на абсолютната давност за тях е изтекъл на 01.01.2020 г.,
независимо от прекъсване на давнността. Следва, обаче да се съобрази, че към
датата на провеждане на съдебното заседание, в което е сложен край на съдебното
дирене и се формира силата на пресъдено нещо, абсолютният давностен срок е
изтекъл и за вземанията за 2010 г. На основание чл.173, ал.2 ДОПК, вземанията
се отписват служебно с изтичане срока по чл.171, ал.2 ДОПК. Така, погасени
поради изтекла давност се явяват само вземанията за лихва, за 2009 г. и 2010 г.
По АУЗД № МД-АУ-384/09.09.2014 г. няма неплатена главница, поради което
задължението на ищеца е заплащане само на лихва. За останалите задължения
давностният срок не е изтекъл, поради което всички останали вземания за
събирането на които е образувано и.д. №589/2020 г. на ЧСИ И.С.рег. №712 КЧСИ са
дължими и за тях искът следва да се отхвърли като неоснователен.
На основание чл.78, ал.1 ГПК,
съразмерно на уважената част от иска, ищецът има право на разноски в размер на
258,46 лева.
На основание чл.78, ал.3 ГПК,
съразмерно на отхвърлената част от иска, ответникът има право на разноски в
размер на 100 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание
чл.439 вр. чл.124, ал.1 ГПК, че „П.“ ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление:***, НЕ ДЪЛЖИ на О. В. с адрес: ********* Булстат *********,
представлявана от кмета И.П., сума в общ размер на 986,04 лева - лихва върху
данък за превозните средства за 2009 г. и 2010 г., представляваща част от сума
в общ размер на 7932,12 лв. - вземане на О.
В. по и.д. №589/2020 г. на ЧСИ И.С.рег. №712 КЧСИ, включваща: олихвяема сума в
размер на 1812,24 лв. от 25.08.2020 г.; олихвяема сума в размер на 1775,31 лв.
от 10.09.2020 г. /общо главница в размер на 3587,55 лв./, законна лихва в размер на 9,05 лв., както и
неолихвяема сума в размер на 4335,52 лв., поради погасено право на принудително
изпълнение, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 986,04 лева до пълния
претендиран размер от 7932,12 лева.
ОСЪЖДА О. В. с адрес: ********* Булстат
*********, представлявана от кмета И.П., ДА ЗАПЛАТИ на „П.“ ООД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление:***, сума в общ размер на 258,46 лева,
представляваща разноските сторени по делото.
ОСЪЖДА „П.“ ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление:*** да заплати на О. В. с адрес: ********* Булстат *********,
представлявана от кмета И.П., сума в общ размер на 100 лева, представляваща
разноските сторени по делото.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба,
пред Окръжен съд Варна, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: