МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №59 от 16.07.2020г
ПО НОХД № 872/2020 г. по описа на
ПОС
Срещу
подсъдимия К.Д.М. е внесен в съда обвинителен акт от Окръжна прокуратура
Пловдив за извършени две престъпления, както следва:
- престъпление по чл. 196 ал.1 т.1 вр. чл.
194 ал.1 вр. чл. 29 ал.1 б. “а“ и б.“6“ от НК, за това, че на 10.06.2019г.
в гр. Пловдив в условията на опасен рецидив, като е извършил престъплението,
след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на „лишаване от свобода”
не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК;
и след като е бил осъждан два или повече пъти на „лишаване от свобода” за
умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на
наказанието не е отложено по чл. 66 ал. 1 от НК, е отнел чужди движими вещи
както следва: 1 /един/ брой дамска чанта от естествена кожа на стойност 30,00
лева; 1 /един/ брой органайзер чанта от промазан плат на стойност 15,00 лева; 1
/един/ брой дамски кожен портфейл на стойност 20,00 лева; 1 /един/ брой
слънчеви очила марка “Ноgаn” на
стойност 130,00 лева; 1 /един/ брой пластмасов калъф за очила на стойност 5,00
лева; 1/един/ брой диоптрични очила на стойност 120,00 лева; 1 /един/ брой
калъф за очила на стойност 10,00 лева; 1/един/ брой ветрило на стойност 5,00
лева; 1 /един/ брой ключодържател с кожена верижка с изображение на Богородица
на стойност 5,00 лева; 1 /един/ брой сгъваем дамски чадър на стойност 10,00
лева; сума в размер на 20,00 лева - всички вещи на обща стойност 370,00 лева от
владението на Ц.Д.М., без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои и парична сума в размер на 100,00 лева от владението на Н.И.Б., без
негово съгласие с намерение противозаконно да я присвои, като общата стойност
на всички отнети вещи възлиза на 470.00 лева.
-престъпление по чл.249, ал. 1 от НК, за това, че на 10.06.2019г. в гр. Пловдив, бул.”6-ти септември” №
125 чрез АТМ устройство № 00055525 на РайфайзенБанк/България/ ЕАД е използвал
платежен инструмент - дебитна карта «Виза Електрон» с № **********, издадена от
Райфайзенбанк /България/ЕАД с титуляр Ц.Д.М. ЕГН ********** без съгласието на
титуляра Ц.Д.М., вследствие на което е изтеглил парична сума в размер на 400,00
/четиристотин/ лева, като деянието не съставлява по-тежко престъпление.
В
разпоредително заседание от страна на пострадалата Ц.Д.М. е предявен
граждански иск срещу подс.К.М., за обезщетение за претърпени имуществени вреди
от престъплението по чл. 196 ал.1,
т.1 вр. чл. 194 ал.1 в размер на 400лв и от престъплението по чл.249, ал. 1 от НК в размер на 370лв,
всички в общ размер от 770лв. Предявеният граждански иск е приет за съвместно
разглеждане и пострадалата Ц.Д.М. е
конституирана като граждански ищец по делото.
Пострадалият Б. не предявява иск срещу
подсъдимия.
Пострадалите М. и Б. не правят искане да
бъдат конституирани като частни обвинители по делото, след като правото за това
им е било разяснено от страна на съда.
Съдебното производството е протекло по диференцираната процедура на
гл.27 с провеждане на
съкратено съдебно следствие по реда на
чл.371, т.2 от НПК, в хода на което подс.М. признава всички факти от обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не се събират доказателства за същите, като се
отказва от разглеждане на делото по общ ред.
В хода на съдебните прения прокурорът излага доводи, за доказаност на
обвинението по несъмнен начин. Изтъква се изключително обремененото съдебно
минало на подсъдимия, но се иска за престъплението по чл. 196 ал.1 т.1 вр. чл. 194 ал.1 от НК да се определи наказание
лишаване от свобода в размер, ориентиран към минималния предвиден за това
престъпление, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим. За
престъплението по чл.249, ал.1 от НК се иска освен наказание лишаване от
свобода в минималният размер, да се определи и наказание глоба в размер от
400лв. Сочи се необходимост от приложение на чл.23, ал.1 от НК. Излага се
становище относно веществените доказателства по делото.
Гражданският ищец М. желае искът й да бъде уважен.
От страна на защитата се прави искане за определяне
на наказания ориентирани към минимума, като се изтъква съдействието на
подсъдимия в досъдебното производство и напредналата му възраст.
Подс.М. изразява съгласие със
страните по делото и моли за снисхождение.
Съдът, въз основа на събраните и приложени по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед нормата на чл.373, ал.2 от НПК, намира за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА:
К.Д.М. - роден на *** ***,
българин, български гражданин, осъждан, неженен, средно образование, ЕГН **********
Подс. М. е осъждан многократно,
като значение за правната квалификация на деянието кражба значение имат
следните:
-С присъда по НОХД № 588/2013 г. по
описа на ПОС, в сила от 05.06.2013г., подс. М. е бил осъден за престъпления по
чл. 196 ал.1 т.1 вр. чл. 194 ал.1 вр. чл. 29 ал.1 б.“а“ и б.“б“ от НК и за
престъпление по чл. 249 ал.1 вр. чл. 26 ал.1 от НК, като му е било наложено
едно общо най-тежко наказание на основание чл. 23 ал. 1 от НК в размер на 2
години лишаване от свобода - което на основание чл. 24 от НК е било увеличено с
6 месеца лишаване от свобода.
-С присъда по НОХД № 1317/2013 по
описа на ПОС, в сила от 01.11.2013 г. подс. М. е бил признат за виновен в
извършване на престъпление по чл. 249 ал.1 от НК като му е било наложено
наказание 2 години и 8 месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 800 лева.
С протоколно определение №
842/2013 г. по ЧНД № 1651/2013 г. по описа на ПОС, в сила от 28.12.2013 г. на
основание чл. 25 ал.1 вр. чл. 23 ал.1 от НК са били кумулирани наложените на подс.М.
наказания по НОХД № 588/2013 г. по описа на ПОС и по НОХД 1317/2013 г. по описа
на ПОС като му е било наложено едно общо най-тежко наказание в размер на 2 г. и
8 м. лишаване от свобода.
-С присъда по НОХД № 4049/2013 г.
по описа на ПРС, в сила от 02.07.2014 г. подс. М. е бил признат за виновен за
извършено престъпление по чл. 196 ал.1 т.2 вр. чл. 195 ал.1 т.4 вр. чл. 194
ал.1 вр. чл. 29 ал.1 б.“а“ и б “б“ вр. чл. 26 ал.1 от НК и му е било наложено
наказание в размер на 6 години лишаване от свобода.
С протоколно определение №
1348/2014 г. по описа на ПРС, в сила от 27.09.2014 г. са били кумулирани
наложените на подс.М. наказания по НОХД № 588/2013 г. по описа на ПОС, по НОХД
1317/2013 г. по описа на ПОС и по НОХД № 4049/2013 г. по описа на ПРС, като му
е било определено и наложено едно общо най-тежко наказание в размер на 6 години
лишаване от свобода.
- Със споразумение от 13.01.2017
г. по НОХД № 8305/2016 г. по описа на ПРС М. е бил признат за виновен за
извършено престъпление по чл. 196 ал.1 т.2 вр. чл. 195 ал.1 т.4 вр. чл. 194
ал.1 вр. чл. 29 ал.1 б.“а“ и б.“б“ от НК , като му е било наложено наказание в
размер на 2 години лишаване от свобода.
С определение № 263/09.02.2017 г.
по ЧНД № 512/2017 г. по описа на ПРС в сила от 07.04.2017 г на основание чл. 25
ал.1 вр. чл. 23 ал.1 от НК са били групирани наложените на подс.М. наказания по
НОХД № 588/2013 г. по описа на ПОС, НОХД № 1317/2013 г. по описа на ПОС, по
НОХД № 4049/2013 г. по описа на ПРС и по НОХД № 8305/2016 г. по описа на ПРС,
като му е било определено едно общо най-тежко наказание в размер на 6 години
лишаване от свобода. На основание чл. 25 ал. 1 вр. чл. 23 ал.3 от НК към така
определеното и увеличено едно общо най-тежко наказание 8 години лишаване от
свобода е било присъединено и наказанието „глоба“ в размер на 1200 лева
наложено по НОХД № 588/2013 г. по описа на ПОС.
Последното
наказание подс.М. изтърпял на 22.03.2018г. Преди да са изтекли 5 години по смисъла на чл. 30 ал.1 от НК от
изтърпяването на наказанието по предишните присъди, подс. М. е извършил
деянията, предмет на настоящото наказателно производство.
Подс.К.М. си набавял парични
средства чрез извършване на кражби на вещи, най-вече от домове. Обикновено
обикалял в тъмната част на денонощието, като търсел лесен достъп до входовете
на жилищните сгради. След като успявал да проникне във входа на жилищна сграда,
проверявал за незаключени врати на апартаментите. Влизал в жилището, вземал
дамски чанти, дрехи, пари и други вещи, до които имал лесен достъп, след което
бързо се оттеглял от мястото, като отнетите вещи отнасял в квартирата си в гр.
Пловдив, ул. *****. Когато в отнетите от него вещи имало и банкови карти с
прикрепен към тях пин код от ползвателя, подс. М. веднага теглил максимално
разрешената сума, след което унищожавал картите.
Гражданският
ищец Ц.Д.М., свидетел по делото и свид.Н.И.Б.
живеели на семейни начала в гр. Пловдив, ул. *****. На 10.06.2019г. около
00,30ч. двамата си легнали. Междувременно в ранните часове на същата дата подс.
М. отишъл на адреса, на който живеели те и успял да проникне в жилището им през
незаключената входна врата. Подс.М. влязъл в кухнята, където свид. М. била
оставила своята светлокафява дамската чанта от естествена кожа. В нея свид.М.
държала други свои вещи - органайзер
чанта от промазан плат, дамски кожен портфейл, слънчеви очила марка «Ноgаn», пластмасов калъф за очила, диоптрични очила със
златисти рамки с кафява връзка, светлокафяв калъф за очила, ветрило,
ключодържател с кожена верижка с изображение на Богородица, кафявокеремиден
сгъваем дамски чадър, парична сума в размер на 20,00 лв. Освен изброените вещи,
в чантата имало и дебитна карта «Виза Електрон» с № 489481 ******5560, издадена
от Райфайзенбанк /България/ЕАД на която свид. М. била титуляр. Към картата бил прикрепен пин кода за
същата, както и различни документи. След като взел описаните вещи подс.М. взел
и паричната сума от 100лв, която се намирала в заден джоб на панталон на свид. Б.
и била негова собственост. След като взел описаните вещи подс.М. напуснал
жилището и се отдалечил. Вече било около 04,00ч. на 10.06.2020г. Той прегледал
отнетите от него вещи и видял сред тях дебитната карта с пин кода на свид. М..***,
където чрез АТМ устройство № 00055525 на Райфайзенбанк /България/ ЕАД използвал
платежен инструмент - дебитна карта «Виза Електрон» с № *** ******, издадена от
Райфайзенбанк/България/ЕАД с титуляр свид. Ц.Д.М. и без съгласието на титуляра
- св. М. посредством което изтеглил от устройството парична сума в размер на
400,00 лв. Подс.М. унищожил картата, след което се прибрал в ползваната от него
квартира в гр. Пловдив, ул. *****, където отнесъл отнетите вещи.
Междувременно свид. Б. станал към
04,00ч. на 10.06.2019г. и отишъл на работа. На излизане от жилището установил,
че вратата не била заключена, но решил, че са забравили да я заключат и я
заключил. Свид. М. станала около 04,30ч., отишла до кухнята, където била
оставила да се зарежда телефона си и видяла, че е получила съобщение на
мобилния си телефон, че от нейната карта е било извършено теглене от АТМ устройство
№ 00055525 на Райфайзенбанк/България/ ЕАД. Веднага се обадила на телефона на
Райфайзенбанк/България/ ЕАД и блокирала картата. Малко по-късно получила
съобщение от банката, в което потвърдили тегленето на посочената сума. Гражданският
ищец М. се обадила по телефона на свид. Б. и му съобщила за случилото се с
изтеглената парична сума, както и за липсата на дамската й чанта. Около 06,00ч.
свид.Б. се прибрал и тогава и той установил липсата на сумата от 100лв. от неговите
панталони.
За констатираната кражба на
изброените вещи свидетелите сезирали органите на I РУ ОДМВР Пловдив. Бил
извършен оглед на местопроизшествие, изготвил се и фотоалбум. Работа по случая
започнал свид. П.Д.И./полицейски служител в I РУ ОДМВР Пловдив/. Във връзка с
извършени домови кражби на територията на I РУ ОДМВР Пловдив се получила
оперативна информация за съпричастност именно на подс. К.М. и се предприели
мерки за неговото установяване. На 19.06.2019г. подс. М. бил намерен в
ползваната от него квартира на ул. ***** в гр. Пловдив, след което бил отведен
във II РУ ОДМВР Пловдив, във връзка с извършени от него кражби на територията
на това полицейско управление. При проведения с него разговор от свид. И.С.А./полицейски
служител във II РУ ОДМВР Пловдив/ подс.М. споделил, че от излизането му от
затвора през пролетта на 2018г. е извършил множество кражби от жилища, като
описал и механизма на извършването им - проникване в жилища през незаключени
врати, отнемане на различни вещи, теглене на парични суми от банкови карти. На
адреса, на който бил установен подс. М. предал на полицейските служители
намиращите се там отнети от него вещи, сред които били слънчеви очила марка «Ноgаn», светлокафява дамска чанта от естествена кожа,
кафявокеремиден сгъваем дамски чадър, очила със златисти рамки с кафява връзка
в светлокафяв калъф - вещи, отнети от владението на свид. М.. Подсъдимият
споделил, че част от кражбите е извършил на територията на кв. Кючук Париж в
гр. Пловдив, поради което свид. А. уведомил колегите си от I РУ ОДМВР Пловдив.
На 20.06.2019г. свид. И. отишъл във II РУ ОДМВР Пловдив. Той провел разговор с подс.
М., при който последният споделил, че е извършил множество кражби на
територията на I РУ ОДМВР Пловдив. Заявил категорично, че можел да заведе
полицейските служители до точните адреси и дори да посочи какви точно вещи е
отнемал. Подс.М. споделил, че в квартирата му имало вещи, които той бил отнел
от ул. ****** в гр. Пловдив, а именно - дамско ветрило и ключодържател с
метален знак на Богородица. След това М. ги завел до квартирата си и предал
посочените вещи с обяснението, че това са част от отнетите вещи от апартамента
в гр. Пловдив, ул. ****, за което се съставил надлежен протокол.
В хода на разследването свид. М.
била поканена във II РУП гр. Пловдив, където били извършени разпознавания на
предмети, при които тя категорично посочила слънчеви очила марка «Ноgаn», светлокафява дамска чанта от естествена кожа,
кафявокеремиден сгъваем дамски чадър, очила със златисти рамки с кафява връзка
в светлокафяв калъф като вещите, които й били отнети.
От
Райфайзенбанк /България/ЕАД бил изискан запис от охранителните камери на офис
„Пловдив 2“, където било разположено АТМ устройство № 00055525 на бул.”6-ти
септември” № 125 в гр. Пловдив, и от което на 10.06.2019 г. около 04.30 часа подс.
М. използвал платежен инструмент - дебитна карта «Виза Електрон» с №**********,
издадена от Райфайзенбанк /България/ЕАД с титуляр свид. Ц.Д.М. и без съгласието
на титуляра — св. М. изтеглил парична сума в размер на 400,00 лв. На полученият
от банката диск със запис от охранителните камери бил извършен оглед, на който
във времето, в което свид. М. получила съобщение за изтеглена от картата й сума
ясно се виждал мъжки силует, извършващ посоченото теглене.
Назначената стоково-оценъчна
експертиза дала заключение, че общата
стойност на отнетите вещи от гражданския ищец Ц.М. възлиза на 370 лева ведно с
отнетата парична сумата от 20 лева
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Така описаната фактическа обстановка се
установява по несъмнен и категоричен начин от събраните доказателства в досъдебното производство, ползвани от съда по реда на чл.372, ал.4 от НПК.
Това са показанията на пострадалите Ц.М. и Н.Б., показанията на свидетелите
полицейски служители П. И. и И. А., веществените доказателства – вещи, открити
във владението на подс.М., предадени от него доброволно по делото, протоколите
за разпознаване на предмети, чрез които е свид.М. е установена като техен
собственик., протоколът за оглед на местопроизшествие, при който не са
установени следи от взломяване на входната врата на жилището.
От показанията на пострадалите
М. и Б., се установява времето и мястото на извършване на престъпленията, притежаваните
от тях вещи, които им били отнети и времето, когато липсата на вещите е била
установена от тях. Стойността на
отнетите вещи от пострадалата М. е установена чрез назначената по делото
стоково-оценъчна експертиза, кредитирана от съда, като пълна и ясна, изготвена
от компетентно вещо лице.
Показанията на
полицейските служители И. и Д. потвърждават извода относно авторството на
деянието. Няма пречка показанията на тези свидетели да бъдат ползвани като източник
на доказателства по делото, доколкото същите кореспондират със самопризнанията
на подсъдимия. Също така тези показания се потвърждават от веществените
доказателства, установени във владението на подс.М., разпознати впоследствие от
пострадалата М. като отнетите й нейни лични вещи.
От показанията на
свид.М. става ясно още, че сред отнетите й вещи се е намирала и дебитната й
карта, върху която са се намирали и данни за нейния пин код. Общоизвестно
обстоятелство е значението на този пин код за използването на платежният
инструмент. Свид.М. е била уведомена със съобщение за транзакция от банковата й
сметка в 04,30ч, което се е случило непосредствено след отнемането на личните й
вещи ведно с банковата й карта от дома й. Установява се, че тези вещи са били
във владението на подсъдимия и тегленето на паричната сума е извършено непосредствено
след отнемането им, което е косвено доказателство по отношение на авторството
на деянието по чл.249, ал.1 от НК. Данните на титуляра на платежният инструмент
се установяват от писмените доказателствени средства- справки от Райфайзенбанк
ЕАД. От същите се установява времето и мястото на транзакцията и паричната сума
изтеглена чрез ползваният от подсъдимия М. платежен инструмент. От случайния
видеозапис на автоматичното банкоматно устройство се установява, че лице с
мъжки силует ползва инкриминирания платежен инструмент, в резултат на което е
настъпила транзакцията на паричната сума от 400лв. Този видеозапис може да бъде
ползван единствено като косвено доказателства по отношение на авторството на
деянието по чл.249, ал.1 от НК, доколкото кореспондира със самопризнанията на
подс.М. и ги подкрепя. Същото е източник на преки доказателства за това къде и
кога е бил ползван инкриминираният платежен инструмент.
Всички описани
доказателства, кредитирани от съда в пълнота, кореспондират помежду си по
непротиворечив начин и подкрепят изцяло обвинителната теза, изложена в
обвинителния акт, която подсъдимият М. признава в пълнота. Не са налице
противоречия в доказателствата, които да следва да бъдат обсъждани.
Действително са налице единствено косвени доказателства, сочещи подс.М. като
извършител на двете престъпления. Същите обаче в своята логическа взаимовръзка
водят единствено до този възможен извод, който подкрепя самопризнанието на
подсъдимия.
От справката за
съдимост на подсъдимия се установяват множеството му осъждания към момента на
извършване на деянието. От приложеното писмо от Главна дирекция Изпълнение на
наказанията се установява датата, на която подс.М. е бил освободен от
изтърпяване на последното му наложено наказание - 22.03.2018г.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При
така възприетата и установена фактическа обстановка съдът счита, че подсъдимият
К.Д.М. от обективна страна е осъществил всички признаци на състава на престъпление по чл. 196
ал.1 т.1 вр. чл. 194 ал.1 вр. чл. 29 ал.1 б. “а“ и б.“6“ от НК, като на 10.06.2019г. в гр. Пловдив в условията на
опасен рецидив е отнел чужди движими вещи на обща стойност 370,00 лева от
владението на Ц.Д.М., без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои и парична сума в размер на 100,00 лева от владението на Н.И.Б., без
негово съгласие с намерение противозаконно да я присвои, като общата стойност
на всички отнети вещи възлиза на 470.00 лева.
От обективна страна безспорно и категорично се установява, че подс. М.
на посочената по-горе дата и място е извършил действия, чрез които прекъснал
фактическата власт на пострадалите върху притежаваните от тях вещи и установил свое владение върху същите, като това било сторено без знанието и без съгласието на
пострадалите М. и Б.. Престъплението
кражба е резултатно и същото е довършено в момента когато настъпи промяна във
фактическата власт върху предмета му.
Деянието подсъдимия М. извършил при условията
на опасен рецидив, тъй като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на
„лишаване от свобода“ не по-малко от една година, изпълнението на което не е
било отложено по чл. 66 от НК и е извършил престъплението, след като е бил
осъждан два пъти на „лишаване от свобода“ за умишлени престъпления от общ
характер, като по никое от тях изпълнението на наказанието не е било отложено
по чл. 66 от НК. Тези обстоятелства, свързани със съдимостта на подсъдимия М.
се установяват от осъждания му по НОХД № 588/2013 г. на Окръжен съд гр. Пловдив
за престъпление по чл. 196 ал. 1 т. 1 от НК и по чл. 249, ал.1 от НК, за което
му е било наложено наказание лишаване от свобода от две години и шест месеца при
строг режим на изтърпяване, по НОХД № 1317/2013 г. на Окръжен съд гр. Пловдив
за престъпление по чл. 249, ал.1 от НК, с което му е било наложено наказание
„лишаване от свобода“ в размер на две години и осем месеца при строг режим на
изтърпяване и глоба, по НОХД №4049/2013г по описа на Районен съд Пловдив, за
престъпление по чл. 196 ал. 1 т. 1 от НК, за което му е било наложено наказание
лишаване от свобода от шест години, при строг режим на изтърпяване. Съобразно
извършените групирания на наказанията с определения на съда, последното
наложено на подс.М. наказание е било изтърпяно на 22.03.2018г. Видно е, че от тази
дата на изтърпяване на наказания до датата на извършване на престъплението по
настоящото дело 10.06.2019г не е изминал петгодишният срок на чл.30, ал.1 от НК, в който случай правилата на чл.29 от НК не биха се прилагали. Съответно
извършените престъпления от подсъдимия се намират спрямо тези осъждания негови
осъждания в условията на опасен рецидив и при двете хипотези на чл.29, ал.1 от НК.
От субективна страна подсъдимия е годен
наказателноправен субект на това престъпление- пълнолетен и вменяем. Той
извършил престъплението кражба при пряк умисъл, като съзнавал обществената
опасност на деянието, предвиждал настъпването на общественоопасния резултат и е
искал настъпването именно на този резултат. Подс.М. съзнавал, че с действията
си отнема чужди движими вещи, без да има право на това и без да разполага със
съгласието на собствениците им. Деянието било извършено от подсъдимия с
намерение противозаконно да присвои отнетите от М. и Б. вещи. Намерението за
противозаконно присвояване на вещта е налице когато деецът желае след деянието
да се разпореди с предмета в свой или в чужд интерес. За съставомерността на
деянието не е необходимо деецът да осъществи присвоителното си намерение. В случая обаче това е сторено като подсъдимия
се разпоредил фактически с вещите в свои интерес. Част от вещите той задържал
при себе си, други ползвал или унищожил.
Както е посочено във фактическата обстановка
по делото, сред отнетите вещи от страна на подсъдимата се намирала и дебитна
карта, издадена от „Райфайзенбанк“ на гражданския ищец Ц.М.. Тази вещ няма
самостоятелна парична стойност, но придобиването й по посочения противоправен
начин, прехвърля фактическата власт върху нея на подсъдимия и създава условия
за извършване от негова страна на друго престъпление – това по чл.249 от НК.
От
доказателствата по делото се установи, че подс.М. е изпълнил от обективна
страна всички признаци на състава на престъплението по чл.
249 ал. 1 вр. с чл. 26 ал. 1 от НК, като на 10.06.2019г. в гр. Пловдив, бул.”6-ти септември” №
125 чрез АТМ устройство № 00055525 на Райфайзенбанк /България/ ЕАД е използвал
платежен инструмент - дебитна карта «Виза Електрон» с № **********, издадена от
Райфайзенбанк /България/ЕАД с титуляр Ц.Д.М. ЕГН ********** без съгласието на
титуляра Ц.Д.М., вследствие на което е изтеглил парична сума в размер на 400,00
/четиристотин/ лева, като деянието не съставлява по-тежко престъпление,
Престъплението по
чл. 249, ал. 1 от НК е формално и за осъществяването му е достатъчно
извършването на изпълнителното деяние без да е необходимо настъпването на
каквито и да било вредни последици. Престъплението по
чл.249, ал.1 от НК е субсидиарен състав, който намира приложение доколкото
извършеното не съставлява по-тежко престъпление. В случая деянието, извършено
от подсъдимия не съставлява по-тежко наказуемо престъпление от това по чл.249,
ал.1 от НК. Касае е се за
дейност, с която се посяга върху обществените отношения, свързани с правилното
функциониране на паричната и кредитната система в страната. Предмет на това
престъпление може да бъде само редовно издаден платежен инструмент, какъвто
представлява издадената банкова карта на Ц.М., предвид разпоредбата на чл. 93, т.24 от НК. Установява се, че подс.М. действително е
използвал банковата карта без съгласието на титуляра й, който се явява лицето,
оправомощено да осъществява платежни
операции с нея. Въпросът дали с банковата карта е изтеглена парична сума е
обстоятелство без значение за съставомерността на деянието, тъй като както бе
отбелязано по-горе също е престъпление на просто извършване. В случая
ползването на платежният момент се е изразил именно в нареждане на транзакция,
в резултат на която от сметката на титуляра на картата е изтеглена от страна на
подс.М. сумата от 400лв.
От субективна страна подсъдимия М. е годен субект на
това престъпление, което може да бъде извършено от всяко наказателноотговорно
лице, какъвто е той самия по смисъла на закона – пълнолетен и вменяем. подс.М.
е бил наясно, че банковата карта не е
негова и няма право да борави с нея, както и че не разполага със съгласието на титуляря
за да я ползва. Той действал с пряк умисъл, като съзнавал обществено опасния
характер на деянието и естеството му да постави в опасност охранените
обществените отношения, като в случая е настъпил и несъставомерен резултат-
изтегляне на парична сума в размер на 400лв
ПО ОТНОШЕНИЕ НА
НАКАЗАНИЕТО:
За извършеното престъпление по чл. 196 ал. 1 т. 1 вр. с чл. 194 ал. 1 вр. с чл. 29 ал. 1 б. „а“ и б. „б“ от НК, законодателят е определил наказание “Лишаване от свобода” от две до десет години, като в ал.2 на чл.196 НК е
предвидено и възможност съдът да постанови конфискация на имуществото на виновния
до една втора.
За извършеното
престъпление по чл. 249 ал. 1 вр. с чл. 26 ал. 1 от НК, в закона
е предвидено наказание лишаване от свобода от две до осем години и глоба до
двойния размер на получената сума.
За да определи наказанието на подс.М.,
съдът, за всяко от
двете престъпления, извърши цялостната
оценка на наличните
по делото смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, позволяваща
установяването на действителната конкретна тежест на извършеното и налагането
на онова наказание, което с оглед на тази
тежест и личността на дееца най-добре отговаря на
целите по чл.36 от НК.
Като смекчаващи вината
обстоятелства и за двете престъпления съдът отчете съществения принос на
подсъдимия за разкриване на престъплението. Установяването на автора на двете престъпления
е пряк резултат от оказаното съдействие на подсъдимия в тази насока. Следва да
се отбележи, че присъдата не почива единствено на самопризнанията на
подсъдимия, тъй като по делото са налице и други доказателства. Най-важно
значение имат веществени доказателства, открити във владението на подсъдимия,
разпознати от собственика им. Също така по
отношение престъплението кражба смекчаващо вината на подс.М. обстоятелство е и ниската
стойност на отнетото имущество- под една минимална работна заплата за страната,
която към 2020г е 610лв. Ниската стойност на предмета на престъплението сочи
ниска степен на засягане на охранените обществени отношения.
Същевременно и за двете извършени
престъпления е налице едно отегчаващо вината обстоятелство- изключително
утежненото съдебно минало на подсъдимия.
За престъплението кражба в тази
насока следва да се ценят осъжданията му извън правната квалификация на
деянието като опасен рецидив, както и изпълнението на двете хипотези на чл.29,
ал.1 от НК. Макар тези осъждания да са от преди десет години, е видна една
последователна и трайна във времето престъпна деятелност на подсъдимия засягаща
правото на собственост, което сочи по-висока обществена опасност на личността
му.
Отегчаващо вината на подсъдимия
обстоятелство за престъплението по чл.249 НК е и настъпилия несъставомерен
резултат от деянието, с което гражданския ищец М. е била ощетена имуществено в
размер на 400лв. Като отегчаващо вината му обстоятелство следва да се прецени и
невъзстановяването на нанесените имуществени вреди на пострадалите.
Възрастта на подсъдимия, който
към датата на извършване на престъплението е имал навършени 59 години, има
двойствено значение. От една страна е видно, че дори достигайки тази възраст,
предвид множеството му осъждания, подс.М. до момента на извършване на
престъплението не се е поправил, въпреки не малките по-размер наказания, които
понастоящем е изтърпял. Това сочи по- висока степен на обществена опасност на
личността му. От друга страна наказанието, което следва да му бъде наложено в
настоящото производство, трябва да е такова по размер, което все пак да даде
възможност на подсъдимия по време на изтърпяването му да преосмисли действията
си, да поправи поведението си, след което и да се включи в общественият живот. При
тази оценка на коментираното обстоятелство съдът намери, че напредващата
възраст на подсъдимия следва да се отчете като смекчаваща вината му.
При определяне на наказанията, с
оглед изложеното съдът прецени, че следва да се даде преимущество на смекчаващите
вината на подс.М. обстоятелства, които сами по себе си действително имат
сериозно значение за разкриване на престъплението и които сочат, че
подсъдимият, макар да е многократно осъждан, е готов да понесе отговорността за
деянията си и в действителност прави това, като не се укрива или отклонява от
правосъдието и съдейства на разследването.
Съдействието на подсъдимия за
разкриване на престъпленията, оказано в хода на досъдебното производство, не
представлява изключително смекчаващо вината му обстоятелство. Не са налице и
многобройни смекчаващи вината обстоятелства, които да налагат приложението на
чл.55 от НК, поради което съдът намери, че наказанието на подсъдимия следва да
се определи по правилата на чл.54 от НК
Въз основа на изложените
аргументи за установените смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства и тяхното
значение, съдът прецени, че за извършеното престъпление по чл. 196 ал.1 т.1 вр. чл. 194 ал.1 вр. чл. 29 ал.1 б
“а“ и б.“б“ от НК, на
основание чл.54, ал.1 от НК, съобразно личността на подсъдимия
К.Д.М. и стореното от него, следва да му бъде определено наказание от три
години лишаване от свобода, което след редукцията на основание чл.373, ал.2 от НПК вр.чл.
58а, ал.1 НК на същия да се наложи наказание от ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Съдът не намери основания да
наложи факултативно предвиденото наказание конфискация на имущество, поради
ниската стойност на предмета на престъплението.
Въз основа на описаните
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства и преценката им в тяхната
съвкупност съдът намери, че за престъплението по чл. 249, ал.1 от НК на основание чл. 54, ал. 1 от НК на подсъдимия К.Д.М.
следва да бъде определено наказание в размер две години и шест месеца лишаване
от свобода, както и глоба в размер на 400лв, съобразно размера на получената от
него сума. На основание чл.373,
ал.2 от НПК, вр. чл. 58а, ал.1 и ал.5 НК
на редукция подлежи единствено наказанието лишаване от свобода и след
приложението й на подсъдимия К.М. следва да се наложи наказание от ЕДНА ГОДИНА И ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА в размер на 400лв.
Налице са в случая множество
престъпления. И двете престъпления са извършени последователно, в един и същи
ден, преди за което и да е от тях да е била налице влязла в сила присъда. Касае
се за реална съвкупност от престъпления по смисъла на чл. 23, ал. 1 от НК.
Съгласно този текст съдът следва да определи за съвкупността от две
престъпления едно общо наказание,
което да е най-тежко от наложените наказания за
всяко от престъпленията. Поради това на основание чл. 23, ал. 1 от НК като едно
общо най-тежко наказание за двете престъпления следва да се определи ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА В РАЗМЕР
НА ДВЕ ГОДИНИ.
На основание чл. 23, ал. 3 от НК към определеното най-тежко наказание лишаване от свобода следва да се присъедини и наказанието ГЛОБА в размер на 400 лева. Присъединяването й е наложително поради нужда от въздействие спрямо
подсъдимия именно в този обем, тъй като все пак с тези престъпления се засягат
разнородни обществени отношения. Присъединяването на глобата е съответно на
целите на наказанието по чл.36 от НК и би допринесло успешно за превъзпитание
на личността на подсъдимия.
Налице са основанията на чл. 57 ал.1
т. 2, б. Б от ЗИНЗС наложеното
наказание от ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА следва да се изтърпи при
първоначален СТРОГ режим, тъй като
не са изтекли повече от пет години от изтърпяване на предходно наложено
наказание лишаване от свобода, което не е било отложено по чл.66 от НК.
ПО
ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:
Отговорност за непозволено
увреждане по чл.45 от ЗЗД възниква когато е налице причинна връзка между
противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди, независимо
дали същите са съставомерни или не /ТР№1/2013г по т.д.№1/2013г на ОСНК/.
Основанието на гражданския иск е деянието, предмет на обвинението. Пряк
резултатът от престъплението в случая е причиняването на имуществени вреди на
гражданския ищец Ц.Д.М. от две престъпления в общ размер от 770лв., както
следва 370лв от деянието по чл. 196 ал.1
т.1 вр. чл. 194 ал.1 вр. чл. 29 ал.1 б “а“ и б.“б“ от НК и 400лв от деянието по чл.249,
ал.1 от НК. Налице е причинна връзка между деяниета и настъпилите от тях
вредоносенни резултати. При престъплението по чл. 196 ал.1 т.1 вр. чл. 194 ал.1 от НК се касае за съставомерен резултат, а при
престъплението по чл.249, ал.1 НК вредите са несъставомерни, но също пряка и
непосредствена последица от деянието. По тези съображения на основание чл.45 от ЗЗД съдът намери, че е налице непозволено увреждане, изразило се във виновно
осъществените деяния, съставляващи две отделни престъпления. След като се
доказа авторството и вината на подсъдимия за осъществените от него престъпления,
то последните се явяват основание за присъждане на претендираното обезщетение в
полза на увредения. Допуснатият по делото граждански иск се доказа по основание
и по размер, поради което същият следва да бъде уважен.
Веществените доказателства ключодържател с кожена верижка с изображение на Богородица и ветрило -
приложени в кориците на делото следва да се върнат на лицето, от което са били
отнети- Ц.Д.М.. Вещественото доказателство компакт диск /СD/ със
запис от охранителна камера следва да остане на съхранение по делото, след
влизане на присъдата в сила.
На
основание чл. 189, ал. 3 от НПК направените по делото разноски, следва да се възложат в
тежест на подсъдимия
К.М.. Това са разноските направени на досъдебното производство за изготвяне
на стоково оценъчна експертиза в размер на 106.00
лв, които следва да бъдат заплатени по сметка на ОД на МВР-Пловдив както и направените държавната
такста от 4% върху уважения размер на гражданския иск, която не може да бъде по
ниска от 50лв.
Мотивиран от гореизложеното съдът постанови
присъдата си.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: