№ 68
гр. гр. Д. , 08.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Д. в публично заседание на шестнадесети юни, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Диана Г. Дякова
Членове:Десислава Б. Николова
Жечка Н. Маргенова Томова
при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева
като разгледа докладваното от Десислава Б. Николова Въззивно гражданско
дело № 20213200500240 по описа за 2021 година
намира следното:
Производството е образувано по реда на член 258 и сл. от ГПК, по
въззивна жалба с вх.№ 264051/2.03.2021 г. ( по регистратурата на ДРС), на
ответника „ Грийн Пойнт Проджект “ ЕООД, град Д. срещу Решение №
260122 от 15.02.2021 г. на Д.кия районен съд по гр.д.№ 434/2020 г., поправено
с решение № 260279 от 31.03.2021 г. , в частта , с която е уважен предявеният
по реда на член 422 от ГПК срещу него иск за парично вземане в размер от
459 лева – неплатена наемна цена по фактура № 2914/7.11.2019 г. ,включено в
посоченото в първия съдебен диспозитив вземане в общ размер от 2 295 лева.
Във въззивната жалба има оплаквания , подробно посочени в доклада на
въззивната инстанция, свеждащи се до допуснато от първоинстанционния съд
процесуално нарушение – липса на изложени мотиви и необоснованост на
изводите му с оглед установеното неосчетоводяване на фактурата и
1
неупражнено от наемателя право на ползване на данъчен кредит .
Въззивникът се позовава на прекратяване на договора считано от 10.10.2019 г.
с оглед клаузата по член 26 от договора за наем за настъпване на тази
последица (без предизвестие от наемодателя) при просрочване на наемна
вноска повече от един месец при допуснатата от наемателя забава при
плащането на наемни вноски както за 2018 г. ,така и на вноската за месец
септември 2019 г. Иска отмяна на на обжалваното решение и отхвърляне на
иска .
В отговор на въззиваемото дружество „ Автомобилни превози – Б. “
ООД, град Б. въззивната жалба се оспорва с оглед посоченото в решението, че
фактът за осъщественото от наемателя ползване на помещението не е спорен
между страните и с оглед на това че възраженията за недължимост на сумата
по фактурата са направени след срока по член 131 от ГПК. Настоява се за
потвърждаване на решението и присъждане на разноски.
При проверката на обжалваното решение с оглед оплакванията в
жалбата, доводите в отговора и съобразно член 269 от ГПК, въззивният съд
намира, че то е валидно и допустимо . Искът на „Автомобилни превози – Б. “
ООД, град Б. срещу „ Грийн Пойнт Проджект “ ЕООД, град Д. е за
установяване на съществуващо между тях парично вземане от неплатена
наемна цена от 459 лева с включен ДДС за осъществено в месец ноември
2019 г. ползване на склад на площ от 153 кв.м. по сключен между страните
писмен договор за наем от 20.09.2018 г. Той е допустим, защото същото по
основание и размер вземане ( ведно с още четири еденични вземания , равни
по размер на него ) е предмет на заповед № 2295 от 20.12.2019 г. по ч.гр.д.№
4626/2019 г. по описа на ДРС ,издадена за сумарната стойност от 2 295 лева (
5х 459 лева ) и защото е предявен на 13.02.2020 г. в едномесечния срок по
член 415,ал.4 от ГПК, считан от 27.01.2020 г. след срочно подадено и
правилно квалифицирано от заповедния съд по член 414 ,ал.1 от ГПК
възражение на длъжника срещу заповедта в цялост.
Факти, извън твърдяните от ищеца като основание за пораждане на
вземането за неплатена наемна цена за месец ноември 2019г. , няма . Това е
така, защото срокът по член 131,ал.1 от ГПК за отговор от въззивника –
ответник е започнал да тече на 10.03. 2020 г. , спрян е от 13.03.2020 г. до
2
20.05.2020 г. на основание член 3, т.1 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на НС от 13.03.2020 г.
и за преодоляване на последиците, продължил е да тече от 21.05.2020 г.
съгласно § 13 от ПЗР на ЗИДЗЗ ( обн, Дв. бр.44 от 13.05.2020 г. ) и е завършен
на 18.06.2020 г. ( четвъртък ). Отговорът на исковата молба е подаден на
24.06.2020 г. след изтичането му . В съгласие с член 133 от ГПК
възможността на ответника да се позове на осъществени до изтичането на
този срок правопрекратяващи факти е преклудирана . Изтъкнатият във
въззивната жалба довод за необоснованост на решението е основан на такъв
факт - забава с повече от месец при плащането на наемната цена за месец
септември 2019 г. като основание за автоматично прекратяване на наемното
правоотношение. С оглед гореизложеното въззивната инстанция не дължи
разглеждането му.
Източник на вземането е валидно сключеният в писмена форма договор
за наем от 20.09.2018 г. , писменото доказателство за който е събрано по
делото. В него е уговорено, че срещу безсрочно ползване на склад наемателят
– въззивник дължи заплащането до 10-то число на текущия месец на наемна
цена от 382 ,50 лева , в която не е включен ДДС, но наемателят следва да
заплаща и него. Не е било спорно, че наемателят си е служил с вещта и в
месец ноември 2019 г. и следователно за него е възникнало задължението да
заплати наемната цена от 459 лева с вкл. ДДС и за този месец , като падежът
му е настъпил на 10.11.2019 г. Установената от заключението на съдебно –
счетоводната експертиза липса на осчетоводяване на издадената за това
задължение фактура № 2914/ 7.11.2019 г. няма доказателствено значение (
обратното за вземанията от устен договор за наем за другото помещение ,
които обаче не са предмет на разглежданите във въззивното производство
искове ) . Налице са преки доказателства за възникване и изискуемост на
вземането . Като е извел извод за възникване и изискуемост на
претендираното парично вземане, първоинстанционният съд е постановил
законосъобразен резултат . Обжалваното решение следва да се потвърди .
Въззиваемият е направил разноски от платеното адвокатско възнаграждение
в размер от 500 лева, но по възражението на противната страна за
прекомерност въззивният съд го намалява до минималния размер от 300 лева
по член 7,ал.2,т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
3
адвокатските възнаграждения, тъй като делото е с ниска фактическа и правна
сложност .
Воден от горните съображения, ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260122 от 15.02.2021 г. на Д.кия районен съд
по гр.д.№ 434/2020 г. поправено с решение № 260279 от 31.03.2021 г. в частта
, с която е признато съществуването на парично вземане на „ Автомобилни
превози – Б. “ ООД, град Б.град Б., ул.“ Ч.М.*** срещу „ Грийн Пойнт
Проджект “ ЕООД, град Д., ул. „ В.*** в размер от 459 (
четиристотин петдесет и девет ) лева – неплатена наемна цена с включен ДДС
по фактура № 2914/7.11.2019 г. за ползването на склад в месец ноември 2019
г. по писмен договор за наем от 20.09.2018 г. ,ведно със законната лихва от
20.12.2019 г. до окончателно плащане .
ОСЪЖДА „ Грийн Пойнт Проджект “ ЕООД, град Д., ул. „ В.*** да
заплати на „ Автомобилни превози – Б. “ ООД, град Б.град Б., ул.“ Ч.М.**
сумата от 300 ( триста ) лева, разноски за адвокатско възнаграждение за
въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4