Р Е Ш Е Н И Е
№
260394 17.03.2021 година гр.Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ХV граждански състав на двадесет
и пети февруари две хиляди двадесет и първа година в публичното заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРЪСТИНА ДИМИТРОВА
СЕКРЕТАР: НЕДЯЛКА КРАТУНКОВА, като разгледа докладваното
от председателя гр.д.№2471 по описа за 2018г., намира за установено следното:
Производството е образувано по
искова молба на М.С.П., ЕГН ********** и Б.П.П., ЕГН ********** *** против Д.С.
Д., ЕГН ********** и М.Н.С., ЕГН ********** ***.
Ищците твърдят, че с нотариален
акт №** от ****г. на нотариус К.А. **** А. Б. П. е закупила изградения в груб
вид недвижим имот, представляващ: самостоятелен обект в сграда с идентификатор
№56784.506.493.1.20 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.****,
с адрес: гр.****, ул.“****“№*, който обект се намира в сграда №*, разположена в
поземлени имоти с идентификатори №56784.506.493, №56784.506.9651 и принадлежи
към поземлен имот №56784.506.493, с предназначение на самостоятелния обект –
жилище, апартамент, брой нива на обекта – 1, с площ 70.66 кв.м.у ведно с изба №**
с площ от 6.46 кв.м. и 5.24% ид.части от общите части на сградата. Със същия
нотариален акт ищците придобили възмездно от С. Й. С. пожизнено право на
ползване на същия недвижим имот. Посочва
се, че Д.С. Д. и М.Н.С. предявили срещу А. П. ревандикационен иск за описания
имот, който бил уважен с влязло в сила съдебно решение. Впоследствие М.С.П. и Б.П.П.
предявили против собствениците Д.С. Д. и М.Н.С. установителен иск за
притежаваното от тях ограничено вещно право на ползване по отношение на имота,
който бил уважен с влязло в сила решение по гр.д.№3521/2013г. по описа на ПОС
/съдът приел, че П. са придобили вещното право на ползване в резултат на
добросъвестно владение/. Твърди се, че в периода от 01.08.2006г. до края на
2007г. ищците са направили значителни подобрения в имота на ответниците
/подробно индивидуализирани в уточняваща молба/, за да го направят годен за
живеене. Вследствие на подобренията се увеличила стойността на имота. Поддържа
се, че до приключване на спора за собствеността на имота за ищците не е
възниквал правен интерес да търсят увеличената стойност на имота, тъй като са
считали, че имотът е собственост на **** им.
Считайки себе си за добросъвестни
подобрители, ищците сезират съда с искане да бъдат осъдени ответниците да им
заплатят сумата 83 470,00 лева, представляваща увеличената стойност на
имота вследствие на извършените подобрения. В хода на делото ищците са изменили
размера на иска, като на основание чл.214, ал.1 от ГПК същият се счита предявен
за сумата 39 003,67 лева. За разликата над този размер до първоначално
претендирания размер производството е прекратено с влязло в сила определение.
При условията на евентуалност,
ако съдът намери главния иск за неоснователен, се иска ответниците да бъдат
осъдени да заплатят на ищците същата сума, представляваща неоснователно
обогатяване в резултат на подобренията. Сумата се претендира ведно със законна
лихва, считано от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане.
Претендират се разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил
отговор от ответниците, с който исковете се оспорват. Ответниците не оспорват,
че са собственици на описания в исковата молба имот. Считат: че от същността на
вещното право на ползване следва, че ползвателя получава вещта в добро
състояние и е длъжен да я ползва съгласно предназначението й без да я променя
съществено; че извършване на подобрения в жилището е за удобство на ползвателя,
а не за собственика, поради което собственика не може да отговаря по претенция
за подобрения; че преди прекратяване на правото на ползване ползвателя не може
да претендира обезщетение за извършени подобрения, тъй като не е известно дали
тези подобрения ще съществуват към момента на прекратяване на вещното право и
дали въобще увеличават стойността на имота.
Възразяват: че вещта е предадена в
състояние годно за ползване и подобренията не са извършени от ищците; че
стойността на подобренията е изключително завишена – разходите не са в
посочените стойности, нито пък увеличават стойността на имота със същите
стойности; че не са подобрения тези вещи, които могат да се отделят от имота,
без да го повреждат /описани са конкретните вещи, които се имат предвид/; че
ако се дължи обезщетение за подобрения, то отношенията между ползвател и
собственик не се уреждат по правилата на чл.72-74 от ЗС и ползвателя няма право
на увеличената стойност на вещта вследствие на подобренията; че претенциите на
ищците са погасени по давност, тъй като изискуемостта за вземанията е настъпила
в деня на извършване на всяко едно подобрение, а според твърденията на ищците
това е станало най-късно в края на 2007г.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено следното:
С нотариален акт №**, т.**, н.д.№****г.
на нотариус К.А. С. Й. С. е продал на М.С.П. пожизненото право на ползване
върху процесния имот, представляващ апартамент №**, ет.*, находящ се в гр.***,
ул.“***“№* и №*. Със същия нотариален акт С. Й. С. е продал имота на А. Б. П. /****
на ищците/. Не е спорно, че правото на ползване е придобито от М. и Б. П. в
режим на съпружеска имуществена общност.
Не се спори също, че с влязло в
сила на 12.11.2013г. решение по гр.д.№1616/2006г. по описа на ***** районен съд
е бил уважен предявеният от Д.С. Д. и М.Н.С. против А. Б. П. иск по чл.108 за
защита на правото им на собственост по отношение на процесния имот. Не е спорно
и твърдението на ищците, че с решение от 13.07.2018г. по гр.д.№1451/2017г. по
описа на Върховен касационен съд, по отношение на Д.С. Д. и М.Н.С. е било
признато, че П. са носители на ограничено вещно право на ползване върху имота.
От показанията на свидетеля П. П.,
който живее в съседство с ищците, се установява, че през *****. М. и Б. П. са
ремонтирали жилището и са го обзавели, тъй като преди това същото е било на
шпакловка и замаска. Според свидетеля никой друг не е идвал и правил ремонт в
апартамента. Приетите по делото експертизи потвърждават, че в имота на място са
изпълнени подобренията, описани в исковата молба.
Съгласно разпоредбата на чл.72,
ал.1 от ЗС добросъвестният владелец може да иска за подобренията, които е
направил, сумата, с която се е увеличила стойността на вещта вследствие на тези
подобрения. Отговор на въпроса кой е добросъвестен владелец се дава в чл.70 от
ЗС: „Владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно
да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или
че предписаната от закона форма е била опорочена“. В настоящият случай ищците
не доказват да имат качеството на добросъвестни владелци. Те и не твърдят да са
владели имота, тъй като в уточняваща молба от 12.11.2018г. са заявили, че от
придобиване на ограниченото вещно право на ползване до разрешаване на спора за
собственост между ответниците и тяхната *****, те са считали, че собствеността
принадлежи на *****им. С решението на Върховен касационен съд от 13.07.2018г.,
постановено по гр.д.№1451/2017г. ищците са признати за титуляри на вещното
право на ползване на основание придобивна давност, а не на правото на
собственост. След като на ищците не може да се признае качеството на
добросъвестни подобрители в имота на ответниците, претенциите им с правна
квалификация чл.72, ал.1 от ЗС следва да се отхвърлят като неоснователни. Това
налага разглеждането на иска по чл.59 от ЗЗД, предявен като евентуален и на
наведеното от ответниците възражение за погасителна давност.
С изтичане на петгодишна давност
се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок /чл.110
от ЗЗД/, а давността започва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо /чл.114 от ЗЗД/. Давността за вземането, произтичащо от неоснователно
обогатяване, започва да тече от момента на извършване на подобренията в чуждия
имот. Не може да се сподели тезата на ищците, че до разрешаване на съдебния
спор за собственост на имота, те не са имали правен интерес от предявяване на
претенциите, съответно през този период давност не е текла. Давност не тече
само в хипотезите, предвидени в чл.115 от ЗЗД и се прекъсва само в случаите,
регламентирани в чл.116 от ЗЗД. Нито една от тези хипотези не е приложима в
настоящия случай. Давностният срок за погасяване на претенциите на ищците за
подобрения е започнала да тече от края на ***г. и е изтекла в края на ***г.,
независимо от това кой е бил действителния собственик на имота, който са
подобрили – тяхната ***** или ответниците. Започналото през 2009г. производство
по чл.108 от ЗС, по което ищците не са били страна, нито е спряло, нито е
прекъснало давността за погасяване на вземанията им. Исковата молба е предявена
на 31.10.2018г. след изтичане на петгодишния давностен срок, поради което искът
по чл.59 от ЗЗД също е неоснователен и
следва да се отхвърли.
На основание чл.78, ал.3 ГПК в
полза на ответниците следва да се присъдят направените по делото разноски,
които се констатират в размер на 3 400,00 лева, от които: 3000,00 лева –
платено адвокатско възнаграждение и 400,00 лева – разноски за експертиза.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от М.С.П., ЕГН ********** и Б.П.П., ЕГН ********** *** против Д.С. Д.,
ЕГН ********** и М.Н.С., ЕГН ********** *** иск с правна квалификация чл.72,
ал.1 от ЗС за заплащане на сумата 39 003,67 лева, представляваща увеличена
стойност на собствения на ответниците недвижим имот в резултат на извършени от
ищците подобрения в него през периода от ****г. до ****г., който имот
представлява: самостоятелен обект в сграда с идентификатор №56784.506.493.1.20
по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.****, с адрес: гр.***,
ул.“***“№*, който обект се намира в сграда №*, разположена в поземлени имоти с
идентификатори №56784.506.493, №56784.506.9651 и принадлежи към поземлен имот
№56784.506.493, с предназначение на самостоятелния обект – жилище, апартамент,
брой нива на обекта – 1, с площ 70.66 кв.м.у ведно с изба №*** с площ от 6.46
кв.м. и 5.24% ид.части от общите части на сградата.
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.С.П., ЕГН ********** и Б.П.П.,
ЕГН ********** *** против Д.С. Д., ЕГН ********** и М.Н.С., ЕГН ********** ***
иск с правна квалификация чл.59 от ЗЗД за заплащане на сумата 39 003,67
лева, с която се твърди ответниците като собственици на гореописания недвижим
имот да са се обогатили за сметка на обедняването на ищците, в резултат на
направени от последните подобрения в имота през периода от ***г. до ****г.
ОСЪЖДА М.С.П., ЕГН ********** и Б.П.П.,
ЕГН ********** *** да заплатят на Д.С. Д., ЕГН ********** и М.Н.С., ЕГН **********
*** общо сумата 3 400,00 лева – направени по делото разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Пловдивски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: