РЕШЕНИЕ
№ 23
гр. Ловеч, 08.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ТАТЯНА МИТЕВА
Членове:ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ГАЛИНА АВРАМОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА Въззивно гражданско
дело № 20214300500547 по описа за 2021 година
за да се произнесе съобрази:
Производство по чл.258 и сл.от ГПК, вр.с чл.422 от ГПК.
С Решение №92/27.08.2021г.,пост.по гр.д.№ 269/2021г. РС-Троян е признал за
установено на основание чл.422,ал.1, вр. чл.415,ал.1,т.1 от ГПК по отношение на на „ПАКО
ПАРКЕТ"ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.Троян,***,
представляван от М. ЦВ. Г.-управител, наличието на вземане на „Мултипъл Плюс"ЕООД с
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление в гр.София,ж.к.„******, представлявано
от КР. Д. М., в размер на 1 610.51( хиляда шестстотин и десет лева и 51 стотинки)лв.,
представляваща неизпълнение на задължение по договор за доставка на електрическа
енергия от 15.03.2017г., сключен между „Фючър Енерджи"ООД-гр.София и „ПАКО
ПАРКЕТ"ЕООД-гр.Троян, за периода 01.11.2017г.-30.11.2017г., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 12.02.2021 г. до окончателното й изплащане и сумата
496.22(четиристотин деветдесет и шест лева и двадесет и две стотинки) лева,
представляваща лихва за забава за периода от 15.01.2018г. до 12.02.2021 г., за които суми е
1
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№133/2021г. по описа на РС-Троян, а иска за
разликата до пълния претендирай размер на главницата в размер на 1 653.90лв., е отхвърлен
като неоснователен. На основание чл.78,ал.1 от ГПК „ПАКО ПАРКЕТ"ЕООД с ЕИК ***, с
горните данни, е осъдено да заплати на „Мултипъл Плюс"ЕООД с ЕИК ******, с горните
данни, разноски в размер на 380.92лв. в исковото производство, съразмерно с уважената
част от иска и 380.92(триста и осемдесет лв. и 92 ст.)лв., представляваща разноски в
заповедното производство по ч.гр.д. № 133/2021 г. на РС- Троян, съразмерно с уважената
част от иска.
Постъпила е въззивна жалба от „Пако паркет“ЕООД с ЕИК ***, представлявано
от управителя М. ЦВ. Г.,чрез адв.В.К.-ЛАК, срещу решението. Счита, че е неправилно и
незаконосъобразно. Не се съгласява с мотивите на съда,че ищецът разполага с ликвидно и
изискуемо вземане срещу ответника, както и че възражението за прихващане е
неоснователно, тъй като не е доказан размерът на претендираното обезщетение по чл.79 от
ЗЗД.
Възразява, че още в доклада по делото съдът е приел, че ответникът е направил
възражение за прихващане за сума в размер на 3192.44лв. и тъй като това обстоятелство не е
оспорено от ищеца приема,че не е спорно по делото. С определението по чл.140 от ГПК не
му е указано, че носи доказателствена тежест за обосноваване на това обстоятелство. С
отговора на исковата молба е представена фактурата, с която е начислена претендираната
сума като вреда в следствие на прекратения без предизвестие договор за предоставяне на
електроенергия. В мотивите си съдът правилно е възприел, че се касае за неизпълнение на
договора от страна на „Фючър Енеджи"ООД-праводател на „Мултипъл плюс"ЕООД, както
и че са налице предпоставките за дължимост на обезщетение от страна на „Фючър
Енерджи"ООД(н) за неизпълнение на договора. Вредите в резултат на това прекратяване са
в размер на 3192.44лв.,като с отговора на исковата молба е представил фактура, издадена от
„ЧЕЗ Електро България" АД. От нея се установява,че на „Пако паркет"ЕООД е начислена
сума за плащане в размер на 3 192.44лв.
В отговора също е направено искане за възможност да представи допълнителни
доказателства. Позовава се на Тълкувателно решение № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, според
което въззивният съд следва да даде указания до страните за възможността да предприемат
тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са
пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на
доклада и дадените указания, което по смисъла на чл.266,ал.3 от ГПК е извинителна
причина за допускането им за първи път във въззивното производство. В т.З на ТРеш.е
пирето,че „..въззивният съд е длъжен да събере доказателствата, които се събират
служебно от съда /експертиза, оглед, освидетелстване/, само ако е въведено оплакване за
допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи
извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на
фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение…".
Счита, че е налице точно такава хипотеза- първоинстанционният съд е допуснал
2
процесуално нарушение като не е указал на страните за кои свои твърдения не сочат
доказателства и е постановил решението без да ги събере. Липсва и оспорване от страна на
ищеца на тези обстоятелства. Затова счита, че е допустимо пред настоящата да бъде
направено искане за събиране на доказателства. Моли да бъде дадена възможност да
представи доказателства за заплащане на фактура № **********/31.12.2017г. от страна на
„Пако паркет"ООД. Обяснява,че са разполагали с това доказателство в първата инстанция,
но не са считали, че е необходимо представянето му и че то би решило по същество делото,
затова и смята, че е допустимо да бъде прието пред въззивната инстанция.
При събиране на всички относими към делото доказателства, включително и
допускане на поисканото ново такова, счита, че съдът би уважил направеното възражение,
което е квалифицирал като възражение за прихващане, представляващо вземане за дължимо
обезщетение за неизпълнен договор.
Моли да се отмени обжалваното решение, постановено по гр.д.№269/2021г. на
PC-Троян и се постанови друго, с което се отхвърли иска на „Мултипъл плюс"ЕООД като
неоснователен и недоказан. Моли да се присъдят разноските в производството.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпи отговор от „МУЛТИПЪЛ ПЛЮС" ЕООД с
ЕИК ******, чрез адв.Р. М.-САК. Счита въззивната жалба за неоснователна и недоказана, а
решението за правилно и обосновано. Не споделя възражението на жалбоподателя, че съдът
неправилно е приел, че размерът на претендираното обезщетение по чл.79 от ЗЗД от
ответника не е доказан. Счита,че няма доказателства вземането да е било ликвидно и годно
за прихващане по чл.103 от ЗЗД. Излага, че по отношение на претенцията за вреди,
настъпили преди решението за откриване на производство по несъстоятелност на "Фючър
Енерджи"ООД(н) (14.09.2018г.), вземанията за обезщетение по принцип са неликвидни и се
нуждаят от установяване. Няма доказателства, че това вземане е установено по основание и
размер с влязло в сила решение или заповед за изпълнение или да е било предявено и прието
от „Фючър Енерджи"ООД(н) преди да е открито производството по несъстоятелност.
Вземането на ответното дружество не е било предявено и в производството по
несъстоятелност на "Фючър Енерджи"ООД. Затова твърди, че не може да бъде извършено
материалноправно прихващане и не са представени доказателства за извършване на такова.
Счита,че възражението за съдебно прихващане с вземане за вреди е недопустимо. Поради
тази причина и не следва да се уважават доказателствените искания, насочени към
установяване на размера на предявеното възражение за прихващане. Правилно съдът не е
указал на ответника да сочи доказателства за установяване на размера на вредите.
Излага,че с възражението за прихващане в предмета на делото се въвежда едно
спорно право на ответника срещу трето лице (каквото е „Фючър Енерджи“ООД(н), чието
съществуване съдът трябва да установи. Твърди,че подобно възражение за съдебно
прихващане е недопустимо тук, тъй като ищецът „Мултипъл плюс"ЕООД не е страна по
спорното правоотношение за претърпени вреди между „Пако паркет“ЕООД и „Фючър
Енерджи“ООД(н). На следващо място възражението е недопустимо срещу „Фючър
Енерджи"ООД(н), тъй като според чл.637,ал. 6 от ТЗ след откриване на производството по
3
несъстоятелност е недопустимо да се образуват нови съдебни и арбитражни производства по
имуществени дела срещу „Фючър Енерджи"ООД, освен за трудови спорове, парични
вземания, обезпечени с имущество на трети лица и за защита на вещни права относно вещи,
намиращи се в масата на несъстоятелността. Това означава, че се забранява след датата на
откриване на производството по несъстоятелност да се предявяват нови спорни вземания
срещу „Фючър Енерджи“ООД, които не са били предмет до този момент на образувани
съдебни производства. Предвидена е абсолютна отрицателна процесуална предпоставка.
Това се отнася както за осъдителни искове, така и за съдебни възражение за прихващане.
Особено на това възражение е, че се формира сила на присъдено нещо (чл. 298, ал. 4 ГПК).
Счита,че не е доказан и размерът на претендираното обезщетение,а ако такова
обезщетение, изобщо се дължи, то е неправилен начинът на изчисление. В него са включени
и такса задължение към обществото, акциз и мрежови услуги, като такси за достъп и пренос,
които очевидно биха се дължали и ако ответникът не преминава към доставчик на
електрическа енергия от последна инстанция. За да се установи размерът на евентуалните
вреди следва да се разгледа възражението за съдебно прихващане, което обаче е
недопустимо.
Като последица от висящото производство по несъстоятелност на „Фючър
Енерджи“ООД(н), дори да е възможно твърдяното прихващане, то не е спазен специалният
ред в чл.645 от ТЗ, като изявлението за прихващане е следвало да бъде направено до
синдика съгласно чл.645,ал.2 от ТЗ. Следва да се има предвид че вземането на ответното
дружество не е било предявено в производството по несъстоятелност на „Фючър
Енерджи"ООД(н). Наред с това на „Мултипъл плюс“ ЕООД не следва да се противопоставят
възражение по спорни правоотношения между „Пако паркет“ЕООД и „Фючър енерджи“
ООД(н).
Смята за неоснователно искането на жалбоподателя да му бъде дадена
възможност да представи доказателства за заплащане на фактура № **********/31.12.2017г.
В първата инстанция не твърди да е заплатил фактурата по банков път, а че вземането по
нея е прихванато с друго, което не е осъществено. Жалбоподателят излага нови твърдения,
които не е заявил в отговора на исковата молба и не следва да се допускат пред въззивната
инстанция.
Моли да се постанови решение, с което се отхвърли въззивната жалба изцяло като
неоснователна и недоказана и се потвърди решението на първоинстанционния съд,с
присъждане и на направените във втората инстанция деловодни разноски.
В съдебно заседание въззивникът се представлява от преупълномощена адв.Ирен
К.-ЛАК,която поддържа въззивната жалба и моли да се уважи. Прилага допуснатото
доказателство-отчет по банкова сметка.
Възизваемият не изпраща представител.
От събраните по делото доказателства-приложените гр.д.№269/2021г. на РС-
Троян,представеният в настоящата инстанция Отчет по банкова сметка на „Пако
4
паркет“ЕООД и становищата на страните, преценени поотделно и в съвкупност, съдът
приема за установено следното:
По допустимостта на въззивното производство съдът се произнесе с
определението си по чл.267 от ГПК,като прие,че е обоснована. Въззивната жалба е подадена
е в срок и от легитимирано лице. Отговаря на изискванията на чл.262,във вр.с чл.260 и
чл.261 от ГПК и съдът я приема за редовна. Своевременно е постъпил и отговорът.
При проверката си по реда на чл.270 от ГПК въззивната инстанция не открива
пороци, водещи до нищожност. Не са налице и основания за недопустимост на
първоинстанционното решение. С оглед на това съдът преминава към проверка по реда на
чл.271 от ГПК по същество на правилността на атакуваното решение.
По същество.
На 15.02.2021г. пред РС-Троян е подадено заявление по чл.410 от ГПК от
„Мултипъл плюс“ЕООД с ЕИК ******,чрез пълномощник адв.Р. М., срещу „ПАКО
паркет“ЕООД с ЕИК ***,със седалище и адрес на управление в гр.Троян. Предявено е
вземане на „Мултипъл плюс“ЕООД, придобито по реда на чл.717з от ТЗ,въз основа на
Постановление №260000/06.01.2021г.,пост.по т.д.н.№3343/2017г.по описа на СГС,с което са
му възложени вземанията на „Фючър Енерджи“ООД(н) към клиенти за доставена
електрическа енергия и допълнителни услуги,в общ размер на 1 635 182.24лв., съгласно
изготвен от синдика опис. Към заявлението е приложен Договор за продажба на
ел.енергия,балансиране на краен клиент и предоставяне на комбинирани услуги с № FE
1710306 от 15.03.20178г.,сключен между „Фючър Енерджи“ООД и „ПАКО
паркет“ЕООД.Твърди се, че има неизпълнение по този договор от страна на клиента,който
не е изплатил доставената му ел.енергия за периода м.ХІ и м.ХІІ.2017г., за обект,намиращ се
в гр.Ловеч, ул.“***, в размер на 1653.90лв.- главница и лихва- 496.22лв.-за периода от
14.01.2018г. до подаване на заявлението,както и законна лихва за периода до окончателното
изплащане на главницата. Претендира и внесената държавна такса и адвокатски хонорар.
Заявлението е уважено изцяло и от РС-Троян е издадена Заповед №71/16.02.2021г. В срок е
подадено Възражение по чл.414 от ГПК от „ПАКО Паркет“ЕООД, с твърдение,че не дължи
изпълнение. Съдът дава указания по чл.415,ал.1,т.2 от ГПК на заявителя.
В срока по чл.422 от ГПК „Мултипъл плюс“ЕООД предявява иск за установяване
на придобитото вземане за доставена, но незаплатена ел.енергия за период м.ХІ-
м.ХІІ.2017г.,в размер на 1653.90лв.,заедно с лихва за забава за периода от 14.01.2018г.
(дата,следваща датата на падежа) до подаване на заявлението(15.02.2021г.). Прилага
Договора и Общи условия за продажба на ел.енергия. В чл.11,ал.4 от ОУ е предвидено, че
падежът на дължимите суми по издадени фактури е 14-то число на месеца,в който фактурата
е изпратена от търговеца на клиента. В чл.12 са установени хипотезите на прекратяване на
договора-с изтичане на уговорения срок, освен, ако не бъде подновен; по взаимно съгласие
на страните; по реда на чл.13 и чл.14 от същия. В чл.13 е предвидено право на всяка от
страните да прекрати договора с 1-месечно предизвестие след изтичане на минималния срок
5
по договора. В чл.14 е установено правото на търговеца едностранно да прекрати договора, с
14-дневно писмено предизвестие, в случай на неизпълнение на задължение по доставена
ел.енергия.
Подаден е отговор по чл.131 от ГПК от „ПАКО Паркет“ЕООД,в който счита иска
за допустим,но неоснователен. Не оспорва факта на извършвани доставки на ел.енергия до
м.ноември 2017г. и изпълнение на ангажиментите по договора от двете страни. Възразява,че
вземането е погасено поради изтекла давност за периодичните вземания в размер на 3
години. На следващо място твърди,че на 01.12.2017г. получил уведомление от ЧЕЗ“Отворен
пазар“, че “Фючър Енерджи“ООД е отстранен от пазара като доставчик на ел.енергия,
поради което и на основание чл.68,ал.4 от ПТЕЕ, считано от 02.12.2017г.,„ЧЕЗ
Разпределение“АД служебно е регистрирал обекта при „ЧЕЗ Електро България“ЕД-като
доставчик последна инстанция. С оглед на това ответникът възразява,че е налице
неизпълнение от „Фючър Енерджи“ООД на чл.12 от договора, тъй като не е изпратил
писмено предизвестие до клиента. Твърди,че поради служебното прехвърляне към „ЧЕЗ
Електро България“АД за м.декември е заплатил доставената енергия на двойно по-висока
стойност (0.15738лв/кВтч), сравнена с уговорената по договора (0.076лв./кВтч). По-високи
са и таксите за достъп и разпределение. Твърди, че заради едностранната смяна на
доставчика за м.декември 2017г. е претърпял реална щета в размер на 3192.24лв.,която
представлява разликата между дължимата при доставчик и съгласно уговорките с „Фючър
Енерджи“ООД и доставената от „ЧЕЗ Електро България“ЕАД ел.енергия. Заявява
възражение за прихващане на главното вземане с тази сума, претендирана като обезщетение
от неизправната страна по договора за доставка- „Фючър Енерджи“ООД.
Ответникът прилага Фактура с №**********/31.12.2017г., издадена от „ЧЕЗ
Електро България“АД, за м.декември 2017г., на стойност 5 795.74лв., със срок за плащане до
22.02018г.
Представя и Фактура с №**********/30.11.2017г., издадена от „Фючър
Енерджи“ООД, за м.ноември 2017г.,на стойност 1610.51лв., с падеж 02.01.2018г.
Прилага и разпечатка от електронна поща,където на 01.12.2017г. е изпратено
уведомлението за служебното прехвърляне на нов доставчик на ел.енергия.
От писмо с изх.№ЦУ ЕСО-5494/13.07.2021г. „Електроенергиен системен
оператор“ЕАД отговаря, че като непряк член на балансиращата група на „Фючър
Енерджи“ЕООД, дружеството „ПАКО Паркет“ЕООД не е известявало отделни графици към
координатора на балансиращата група и други търговци на ел.енергия. За тези членове не се
регистрират отделни графици и количества за всеки отделен обект.Затова не могат да
предоставят справка за конкретното доставено количество енергия през м.ноември и
декември 2017г.
Въз основа на тези доказателства първоинстанционният съд приема, че
възражението за погасяване на вземанията по давност е неоснователно,при съобразяване
спирането на давностните срокове по силата на ЗМДВИПВРНС от 13.03.2020г.,за 2м.
6
(изместващо падежа на вземането за м.ноември 2017г. на 02.03.2021г.). Приема, че е
доказано съществуването на вземане за м.ноември 2017г.в размер на 1610.51лв. За
м.декември 2017г. е доказано,че доставката не се е извършвала от „Фючър Енерджи“ООД,
поради което е недължима. Съдът разглежда възражението по чл.79 от ЗЗД от ответника и
приема, че е доказано по основание- налице е неизпълнение на договора за доставка на
ел.енергия (чл.12), но не и по размер, тъй като липсват доказателства как е формиран
размерът на претендираното обезщетение по чл.79 от ЗЗД,поради което не го уважава.
Искът е отхвърлен за разликата от 1610.51лв. до пълния претендиран размер от 1653.90лв.-
главница.
Решението се обжалва от „ПАКО Паркет“ЕООД в частта,в която искът е уважен
частично и е отхвърлено възражението му за прихващане. Ангажира доказателства за
извършено плащане по фактурата за м.декември 2017г., издадена от „ЧЕЗ Електро
България“АД.
По реда на чл.23,ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ съставът извърши справка по електронното
досие на „Фючър Енерджи“ООД и установи, че с Решение № 1854/14.09.2018г.,пост.по т.д.
№3343/2017г.на СГС,постановено по реда на чл.630, ал.2 от ТЗ, е открито производството
по несъстоятелност на дружеството,с начална дата на неплатежоспособността
31.12.2017г.,длъжникът е обявен в несъстоятелност и са приложени мерките по чл.711,ал.1
от ТЗ.
По основателността.
Съдът приема,че е сезиран с иск с правно основание чл.422,вр.с чл.415,ал.1,т.1 от
ГПК, чл.79 и чл.86 от ЗЗД и ЗЕнергетиката–установителен иск, предявен от кредитор, който
твърди, че има изискуемо и непогасено вземане, основаващо се на придобито по реда на
чл.717з от ТЗ вземане,въз основа на Постановление №260000/06.01.2021г.,пост.по т.д.н.
№3343/2017г.по описа на СГС,с което са му възложени вземанията на „Фючър
Енерджи“ООД(н) към клиенти за доставена електрическа енергия и допълнителни услуги,в
общ размер на 1 635 182.24лв., съгласно изготвен от синдика опис. Тук е предявено вземане
по Договор за продажба на ел.енергия,балансиране на краен клиент и предоставяне на
комбинирани услуги с № FE 1710306 от 15.03.20178г.,сключен между „Фючър
Енерджи“ООД и „ПАКО Паркет“ЕООД, за доставена и незаплатена електрическа енергия за
м.ноември и декември 2017г.,в размер на 1653.90лв.-главница и мораторна лихва-
496.22лв.за периода от 14.01.2018г.до подаване на заявлението.
При изложената фактическа обстановка съдът приема,че от представените
доказателства се установява по категоричен начин,че ищецът е титуляр на вземанията на
„Фючър Енерджи“ООД(н) по сключените договори за доставка на ел.енергия и
допълнителни услуги. Не се спори,че за м.ноември 2017г. дружеството е изпълнило
ангажимента си и е доставяло уговорената енергия на клиента. Последният не представя
доказателства за плащане на това задължение, поради което правилно първоинстанционният
съд е приел,че е изискуемо и ликвидно,в размера,съгласно издадената фактура- 1610.51лв.,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното
7
изплащане.Дължима е и претенцията за мораторна лихва,която съгласно приложената
справка от първоинстанционния съд е в по-голям размер (503.28лв.) от
претендирания,поради което е уважена за целия,а именно 496.22лв.
Правилно е отхвърлена претенцията за м.декември 2017г.,тъй като е установено,
че ел.енергията е доставяна от друг доставчик- „ЧЕЗ Електро България“АД, което вземане
заявителят не притежава.
Съставът намира,че неправилно първоинстанционният съд е приел за разглеждане
направеното от ответника възражение за прихващане. С оглед данните за откриване на
производството и обявяване на „Фючър Енерджи“ООД в несъстоятелност, считано от
14.09.2018г., по правилото на чл.637,ал.6 от ТЗ, е недопустимо образуването на нови
съдебни производства по имуществени граждански или търговски дела срещу длъжника.
Предявеното от „ПАКО Паркет“ЕООД възражение за прихващане на практика представлява
претенция за обезщетение по търговска сделка, възникнала преди,но заявена след откриване
на несъстоятелността - с отговора на исковата молба,подаден на 12.05.2021г. При
съобразяване на основанието на това вземане,е видно,че не попада в предвидените три вида
изключения-т.1 – т.3 на цитираната норма,за които е допустимо образуването и
продължаване в последствие на съдебно производство. Ответникът не представя
доказателства, дори и не твърди, да е заявил претенцията си за прихващане по реда на
чл.645 от ТЗ, да е предявил това вземане по реда на чл.685 и сл. от ТЗ в производството по
несъстоятелност. Предявяването му в настоящето производство е недопустимо и цели да се
преодолее изтеклият срок за предявяване на вземането в производството по
несъстоятелност, съгл.чл.688,ал.1, изр.посл. на ТЗ.
По изложените съображения съставът намира,че възражението е недопустимо и
не следва да се разглежда.
Като краен резултат първоинстанционното решение се явява правилно и макар с
други мотиви следва да се потвърди.
По разноските.
С оглед изхода на спора въззиваемият има право на възстановяване на
направените разноски. Приложен е Договор за правна защита и съдействие от 01.11.2021г.,с
вписан като реално изплатен адвокатски хонорар в размер на 345.77лв., който следва да се
възложи в тежест на въззивника „ПАКО Паркет“ЕООД.
По изложените съображения и на основание чл.272 от ГПК Окръжен съд Ловеч
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №92/27.08.2021г.,пост.по гр.д.№ 269/2021г. на РС-
Троян, като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА „ПАКО ПАРКЕТ" ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление в гр.Троян,***, представлявано от М. ЦВ. Г. -управител, да заплати на
8
„Мултипъл Плюс"ЕООД с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление в
гр.София,*****, представлявано от КР. Д. М., сумата 345.77(триста четирийсет и пет лева и
седемдесет и седем стотинки), представляваща разноски по в.547/2021г.по описа на ОС-
Ловеч.
Решението не подлежи на касационно обжалване с оглед цената на иска и на
основание чл.280,ал.3,т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9