№ 3498
гр. София, 29.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВЛАДИСЛАВА В. А.А
при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. А.А Административно
наказателно дело № 20231110217228 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 189ж ал. 5 ЗДвП вр. чл. 58д т. 4 вр.
чл. 59 ал. 1 от ЗАНН
Образувано е по жалба на Г. С. Г., ЕГН **********, чрез адв. М. А. от
САК, против електронен фиш серия К № 7756970, издаден от СДВР, с който
на основание чл. 189 ал. 4 вр. чл. 182 ал. 4 вр. ал. 2 т. 3 ЗДвП на жалбоподателя
Г. Г. е наложено административно наказание "глоба" в размер на 200, 00
/двеста/ лева за нарушение на чл. 21 ал. 2 вр. ал. 1 ЗДвП.
С жалбата се прави искане обжалваният електронен фиш да бъде
отменен като неправилен и незаконосъобразен. Излагат се доводи, че във
фиша не е посочена в пълнота приложимата санкционна разпоредба, тъй като
разпоредбата на чл. 182 ал. 4 ЗДвП не е попълнена със санкционна норма на
основния състав на нарушението, което ограничава правото на защита на
въззивния жалбоподател, както и възможността на съда да извърши преценка
дали правилно е определен двойният размер на наложената глоба. Навежда се
и че в обжалвания електронен фиш не са описани в пълнота всички
обстоятелства, обуславящи наличието на квалифициращия признак
нарушението да е извършено в условията на повторност, тъй като не е
посочено на коя дата, какво нарушение е извършено от жалбоподателя и каква
санкция му е наложена с предходно издадения електронен фиш. Навежда се,
че не са спазени изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. за
1
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата (Наредба № 8121з-
532 от 12 май 2015 г., Наредбата), тъй като с връчването на обжалвания фиш
на жалбоподателя не е представена снимка на разположението на уреда
съгласно ал. 3 на чл. 10 от Наредбата, като се сочи, че ако такава се съдържа в
материалите по административнонаказателната преписка, то не може да се
установи кога и къде е направена. Изтъква се, че не се установява с
категоричност мястото на нарушението, тъй като не може да се установи дали
мястото на извършване на нарушението, посочено във вещественото
доказателствено средство, съответства на посочените GPS - координати в
протокола за използване на автоматизирано техническо средство или система
и на мястото, отразено в обжалвания фиш. Навежда се и че в обжалвания
електронен фиш мястото на извършване на нарушението не е посочено
достатъчно ясно и конкретно. Изтъква се и че е нарушен реда за ангажиране
административнонаказателната отговорност на въззивния жалбоподател, тъй
като е използвана мобилна система за контрол на скоростта, в присъствие на
служители на МВР, и не е следвало да бъде издаван електронен фиш, а
административнонаказателното производство е следвало да се образува със
съставяне на АУАН. По изложените съображения се прави искане за отмяна на
обжалвания електронен фиш и присъждане на разноски.
В съдебно заседание въззивният жалбоподател Г. Г., редовно призован,
не се явява. Представлява се от упълномощен представител - адв. Й. К. от
САК, който пледира за отмяна на обжалвания електронен фиш по доводите в
жалбата. В условията на евентуалност прави искане електронният фиш да
бъде отменен по отношение на квалифициращия признак нарушението да е
извършено в условията на повторност поради нарушено право на защита на
жалбоподателя.
Въззиваемата страна - СДВР, редовно уведомена, не изпраща
представител. С писмени бележки от гл. юрк. А. Алипиева, с пълномощно от
Директора на СДВР, се прави искане за потвърждаване на обжалвания
електронен фиш, като се излагат съображения, че същият е издаден при
спазване на процесуалните правила и при правилно приложение на
материалния закон. Прави се искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение и се навежда възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско такова.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата, въз основа на която е образувано настоящото производство, е
процесуално допустима, доколкото е подадена от наказаното физическо лице и
срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 58д т. 4 ЗАНН. Не бяха представени
доказателства за датата на връчване на електронния фиш на жалбоподателя,
поради което съдът намира, че жалбата следва да се счете подадена в срока по
чл. 189 ал. 8 ЗДвП и като срочно подадена, да бъде разгледана по същество.
2
Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и
служебно провери законосъобразността и правилността на обжалвания
електронен фиш, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН,
съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят Г. С. Г. е правоспособен водач на ППС с придобити
категории "В", "М" и "АМ".
С електронен фиш серия К № 3857692, издаден от ОДМВР - Ямбол, за
нарушение на чл. 21 ал. 1 ЗДвП, извършено на 07.08.2020 г., на основание чл.
189 ал. 4 вр. чл. 182 ал. 1 т. 3 ЗДвП на жалбоподателя Г. било наложено
административно наказание "глоба" в размер на 100, 00 лева. Електронен фиш
серия К № 3857692, издаден от ОДМВР - Ямбол, бил изпращан два пъти за
връчване на жалбоподателя чрез пощенски оператор - на 06.10.2020 г. и на
14.03.2022 г. На 02.08.2022 г. в АИС АНД било отразено връчване на
електронния фиш и на 22.10.2022 г. фишът бил изпратен към НАП за
събиране на наложената глоба. На 05.10.2023 г. наложената с него глоба била
заплатена в пълен размер.
Към 10.07.2023 г. товарен автомобил марка "Ауди", модел "Ку 5" с рег.
№ хххххххххххх бил собственост на жалбоподателя Г. С. Г..
На 10.07.2023 г. в 15:27 часа товарен автомобил марка "Ауди", модел
"Ку 5" с рег. № хххххххххххх се движел по Околовръстен път на град София
след Северната скоростна тангента с посока на движение от бул. "Ломско
шосе" към ул. "Латин Колев" със скорост от 73 км/ч. В коментирания пътен
участък с пътен знак "В26" било въведено ограничение на максималната
скорост на движение от 50 км/ч.
За времето от 14.30 часа до 16.30 часа на 10.07.2023 г. в участъка на
Околовръстен път на град София след Северната скоростна тангента се
осъществявал контрол на спазването на режима на скоростта с преносима
система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип ARH CAM S1, с идентификационен номер 11743ЕЕ, която
била преминала периодична проверка на техническата изправност за времето
от 09 - ти до 11.05.2023 г. в Български институт по метрология, Главна
дирекция "Мерки и измервателни уреди", отдел "Изпитване на средства за
измерване и софтуер" със заключение, че съответства на одобрения тип.
Автоматизираната техническа система била разположена на триножник на
3
участък от пътя, работела в стационарен режим и заснемала приближаващите
автомобили с посока на движение от бул. "Ломско шосе" към ул. "Латин
Колев".
На 14.07.2023 г. от СДВР бил издаден обжалваният електронен фиш
серия К № 7756970, с който административнонаказателната отговорност на
въззивния жалбоподател била ангажирана за нарушение на чл. 21 ал. 2 вр. ал.
1 ЗДвП, извършено в условията на повторност - в едногодишен срок от
влизане в сила на електронен фиш серия К № 3857692, и на основание чл. 189
ал. 4 вр. ал. 2 т. 3 ЗДвП му било наложено административно наказание "глоба"
в размер на 200, 00 лева. Административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя била ангажирана затова, че извън населено място при
ограничение на скоростта от 50 км/ч, въведено с пътен знак "В26", е
установено движение на собствения на жалбоподателя товарен автомобил
марка "Ауди", модел "Ку 5" с рег.№ хххххххххххх със скорост от 73 км/ч.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства:
писмените доказателства, приобщени на основание чл. 283 НПК - справка за
собствеността на автомобил с рег. № хххххххххххх, заповед № 8121з-
931/30.08.2016 г. на Министъра на вътрешните работи, протокол № 059 – СГ -
ИСИС/11.05.2023 г. на Български институт по метрология, Главна дирекция
"Мерки и измервателни уреди", отдел "Изпитване на средства за измерване и
софтуер" от проверка на видео-радарна система за наблюдение и регистрация
на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и
комуникации тип ARH CAM S1, идентификационен номер 11743EE,
удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 на
Български институт по метрология, справка за датата на издаване на
обжалвания електронен фиш, справка картон на водача, ежедневна форма на
отчет от 10.07.2023 г., протокол за използване на автоматизирано техническо
средство или система рег. № 4332р-45709/11.07.2023 г., сертификат №
AR1H01032019213 за преминато обучение за работа със стационарна
преносима система за контрол на скоростта модел ARН CAM S1, справка за
дата на издаване на електронен фиш серия К № 3857692, издаден от ОДМВР -
Ямбол, електронен фиш серия К № 3857692, издаден от ОДМВР - Ямбол,
отговор от ОДМВР - Ямбол изх. № УРИ 813000-97/05.01.2024 г., ведно със
справка АИС АНД, отговор от АПИ, ОПУ - София изх. № 11-00-37/22.01.2024
г., ведно със схема за организация на движението на път II - 18 Околовръстен
път София в участъка след Северна скоростна тангента с посока на движение
от бул. "Ломско шосе" към ул. "Латин Колев" към дата 10.07.2023 г., отговор
от ОДМВР - Ямбол рег. № 813000-3171/10.04.2024 г., отговор от Агенция по
геодезия, картография и кадастър изх. № 11-2(3)/03.04.2024 г., ведно с извадка
4
от Google Earth, отговор от ТД на НАП офис "Оборище" изх. № 04-36-00-11 #
1/24.04.2023 г., отговор от МВР рег. № 812100-8296/30.04.2024 г., ведно със
справка АИС, АНД, вещественото доказателствено средство – снимка към
електронен фиш серия К № 7756970 от 14.07.2023 г., веществените
доказателства – снимка на разположението на уреда и снимка на пътен знак
"В26".
Съдът кредитира писмените доказателства по делото като ги оцени
като последователни, взаимнокореспондиращи си и съответни на
приобщеното веществено доказателствено средство и на веществените
доказателства.
Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП изготвените с
технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния
час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно
средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени
средства в административнонаказателния процес. С оглед на изложеното
съдът кредитира изцяло снимка към електронен фиш серия К № 7756970 от
14.07.2023 г. като годно веществено доказателствено средство. От същaта се
установява регистрационният номер на управлявания автомобил, както и
измерената скорост.
Като веществени доказателства съдът кредитира приложените снимки
на разположението на уреда на триножник на участък от пътя, както и
снимката на пътен знак "В26", въвеждащ ограничение на скоростта от 50
км/ч. Съдът не споделя възраженията на жалбоподателя по отношение
доказателствената стойност на снимката на разположението на уреда,
основани на това, че снимката не може да бъде съотнесена към конкретното
време и място на контрол. Разпоредбата на чл. 5 ал. 1 от Наредба № 8121з-532
от 12 май 2015 г. предвижда, че изготвените
с автоматизирано техническо средство и система за контрол на правилата за
движение статични изображения във вид на снимков материал и/или
динамични изображения - видеозаписи, притежават уникален
идентификационен номер, но не поставя същото изискване по отношение на
снимката на разположението на уреда, предвидена в чл. 10 ал. 3 от Наредбата,
която се прилага към съставения протокол за използване на автоматизирано
техническо средство и система за контрол на скоростта. В случая в
съответствие с изискването на чл. 10 ал. 3 от Наредбата в протокола за
използване на автоматизирано техническо средство и система е отбелязано, че
5
е изготвена снимка на разположението на уреда и същата е приложена към
материалите по административнонаказателната преписка, поради което съдът
я цени като веществено доказателство. Вещественото доказателство - снимка
на пътен знак "В26", изцяло кореспондира на писмените доказателства -
отговор от АПИ, ОПУ - София изх. № 11-00-37/22.01.2024 г., ведно със схема
за организация на движението на път II - 18 Околовръстен път София в
участъка след Северна скоростна тангента с посока на движение от бул.
"Ломско шосе" към ул. "Латин Колев" към дата 10.07.2023 г. относно
въведеното в пътния участък ограничение на скоростта.
Приобщените по делото доказателства са последователни,
еднопосочни и безпротиворечиви, като тълкувани в своята пълнота и
взаимовръзка, сочат на възприетата от съда фактическа обстановка.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна
до следните правни изводи:
Не са основателни възраженията на жалбоподателя, че в конкретния
случай и доколкото нарушението е установено с мобилна автоматизирана
система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения,
административнонаказателното производство е следвало да се образува със
съставяне на АУАН, тъй като установяването на нарушението е станало в
присъствието на контролен орган и с мобилно техническо средство. Съгласно
чл. 189 ал. 4 ЗДвП "При нарушение, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система, за което не е предвидено наказание
лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане
на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен
орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение". Съгласно § 6 т. 63 ДР на ЗДвП "електронен фиш" е електронно
изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено
чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и
обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или
системи", а съгласно § 6 т. 65 от ДР на ЗДвП "автоматизирани технически
средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или
взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията,
които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или
отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени
6
към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни -
прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от
пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който
поставя начало и край на работния процес". Разпоредбата на § 6 т. 65 ДР на
ЗДвП е въведена със ЗИД на ЗДвП, обн. ДВ, брой 19 от 2015 г., за да се
съобразят постановките на цитираното във въззивната жалба ТР №
1/26.02.2014 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСК на ВАС. От горецитираните
разпоредби е видно, че към настоящия момент издаването на електронен фиш
е допустимо и когато нарушението е установено с мобилна система при
спазване изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. за условията
и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение по пътищата, приета на основание чл. 165
ал. 3 ЗДвП (така и Решение № 4662 от 13.07.2021 г. по адм. д. № 5560/2021 г.
на Административен съд - София-град, Решение № 7059 от 23.11.2022 г. по
адм. д. № 6953/2022 г. на Административен съд - София-град, Решение №
6670 от 06.11.2023 г. по адм. д. № 6715/2023 г. на Административен съд -
София-град и др.)
Съгласно посоченото по – горе ТР № 1/26.02.2014 г. по тълк. дело №
1/2013 г. на ОСК на ВАС електронният фиш "...се приравнява едновременно
към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл.
189, ал. 11 ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по
издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и
ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани
в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. Относно
формата на електронния фиш следва да се приемат за задължителни само
посочените в чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП реквизити, поради което в
електронния фиш не следва да се изписва името на издателя му и негов
подпис, а само териториалната структура на МВР, на чиято територия е
извършено нарушението“.
Обжалваният електронен фиш серия К № 7756970 е издаден от
компетентна държавна институция – Столична дирекция на вътрешните
работи и съдържа всички реквизити, изискуеми съгласно разпоредбата на чл.
189 ал. 4 ЗДвП: териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата,
точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
7
моторното превозно средство, собственика на моторното превозно средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока,
сметката или мястото на доброволното й заплащане. Посочени са времето на
извършване на нарушението, пътя, отворен за обществено ползване, както и
пътния участък, където е установено превишението на скоростта –
Околовръстен път на град София след Северната скоростна тангента,
посочена е посока на движение на контролираните пътни превозни средства -
от бул. "Ломско шосе" към ул. "Латин Колев", посочено е действащото
ограничение на скоростта - 50 км/ч, въведено с пътен знак "В26", както и
измерената скорост. Не се споделят възраженията във въззивната жалба за
допуснато съществено процесуално нарушение, изразило се в недостатъчно
ясно посочване мястото на нарушението в електронния фиш. В електронния
фиш е посочен пътният участък, в който е установено движението на
автомобила, както и посоката му на движение, което е достатъчно както за
жалбоподателя, за да организира защитата си, така и дава възможност на съда
да извърши проверка по отношение на въведеното в този пътен участък
ограничение на скоростта към инкриминираната дата и дали то съответства на
посоченото в електронния фиш.
При описание на нарушението в електронния фиш са посочени
обстоятелствата, които обуславят повторността по см. на § 6 т. 33 ДР на ЗДвП.
Съгласно цитираната разпоредба "повторно" е "нарушението, извършено в
едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 - в двегодишен срок, от
влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е
наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато
първото наказание му е било наложено като нов водач". В атакувания
електронен фиш е посочено, че нарушението е извършено в едногодишен срок
от влизане в сила на електронен фиш серия К № 3857692, както и датата на
влизането му в сила. В електронния фиш не е необходимо да се сочи за какво
нарушение е издаден електронният фиш, който според административното
обвинение обосновава признака "повторност", както и кога е извършено то и
какво по вид и размер административно наказание е било наложено на
жалбоподателя. Достатъчно е излагането на твърдения, че процесното
нарушение е извършено в едногодишен срок от влизане в сила на предходно
издаден електронен фиш, с който въззивникът е санкциониран за същото по
вид нарушение, а установяването на това обстоятелство касае
8
основателността на повдигнатото административнонаказателно обвинение за
нарушение, извършено в условията на повторност. Следва да се посочи и че
наличието на признака "повторност" се свърза с датата на влизане в сила на
предходно издадения електронен фиш, а не с датата на извършване на
нарушението, за което е издаден, което е следващ аргумент, че в последващия
електронен фиш не е необходимо да се посочва датата на извършване на
нарушението по предходния такъв, обосноваващ повторността.
Не се споделят и възраженията за допуснати нарушения при посочване
на санкционната разпоредба. Противно на доводите в жалбата, в атакувания
фиш е посочена привръзката на чл. 182 ал. 4 ЗДвП с ал. 2 т. 3 на чл. 182 ЗДвП,
поради което е съвсем ясно по какъв начин е определен двойният размер на
глобата и за какво превишение е санкциониран жалбоподателят.
Съдът намери и че от събраните доказателства се установява по
несъмнен и категоричен начин, че на посочените в електронния фиш дата и
място е извършено нарушение на режима на скоростта.
При установяване на скоростта на движение на автомобила са спазени
изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата. В материалите по
административнонаказателната преписка е приложен протокол за използване
на автоматизирано техническо средство или система съгласно чл. 10 ал. 1 от
Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., в който са посочени времето и мястото на
контрол, посочена е посоката на движение на контролираните моторни
превозни средства, номерата на първото и последното статично
изображение/видеозапис, режима на измерване - стационарен, както и
посоката на задействане на системата за видеоконтрол - приближаващи
автомобили. В съответствие с чл. 10 ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015
г. и доколкото автоматизираната техническа система е била разположена на
триножник на участък от пътя, е изготвена снимка на разположението на
уреда, която съдът цени като веществено доказателство. С оглед оплакванията
във въззивната жалба съдът ще посочи, че разпоредбите на чл. 186 и чл. 186а
ЗДвП не изискват наред с електронния фиш на жалбоподателя да се представя
и снимката на разположението на уреда. Същата е част от материалите по
административнонаказателната преписка и с нея жалбоподателят е могъл да
9
се запознае след постъпването им в съда и образуване на съдебното
производство.
Съгласно чл. 4 ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за
осъществяване на контрол на участниците в движението по пътищата се
използват автоматизирани технически средства и системи (АТСС), пуснати на
пазара и/или в действие по реда на Закона за измерванията, притежаващи
удостоверение за одобрен тип и вписани в регистъра на Българския институт
по метрология.
От писмените доказателства се установява, че АТСС, с която е
установено нарушението - преносима система за контрол на скоростта на
МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 с
фабричен номер 11743ЕЕ представлява одобрен тип средство за измерване,
като е вписана под № 5126 в регистъра на одобрените за използване типове
средства за измерване. На следващо място, от писмените доказателства се
установява, че техническото средство, с което е установено нарушението, е
преминало периодична техническа проверка за времето от 09.05.2023 г. до
11.05.2023 г. в Главна дирекция "Мерки и измервателни уреди", отдел
"Изпитване на средства за измерване и софтуер" при Български институт по
метрология, със заключение, че съответства на одобрения тип.
От писмените доказателства се установява и че служителят от ОПП -
СДВР, който на процесната дата е осъществявал контрол по спазване на
правилата за движение посредством автоматизирана техническа система, е
Деян Ч., който е отразил в протокола по чл. 10 ал. 1 от Наредба №
8121з/12.05.2015 г., че автоматизираната система е разположена и настроена
съгласно изискванията за обслужване на производителя и нормативните
предписания. Към материалите по административно наказателната преписка
е приложен сертификат от 01.03.2019 г., че Д. Ч. успешно е завършил курс на
обучение за работа със стационарна преносима система за контрол на
скоростта модел ARН CAM S1.
Съгласно чл. 21 ал. 1 ЗДвП максимално разрешената скорост за
движение на пътни превозни средства извън населено място е 90 км/ч, освен
ако с пътен знак не е въведено различно ограничение (чл. 21 ал. 2 ЗДвП).
От отговор от АПИ, ОПУ - София изх. № 11-00-37/22.01.2024 г., ведно
със схема за организация на движението на път II - 18 Околовръстен път
10
София в участъка след Северна скоростна тангента с посока на движение от
бул. "Ломско шосе" към ул. "Латин Колев" към дата 10.07.2023 г., се
установява, че към 10.07.2023 г. максимално разрешената скорост на движение
за пътни превозни средства в коментирания участък е била по-ниска от
предвидената в чл. 21 ал. 1 ЗДвП, а именно 50 км/ч, въведена с пътен знак
"В26". Горното обстоятелство се установява и от вещественото доказателство
- снимката на пътен знак "В26", въвеждащ ограничение на максималната
скорост на движение от 50 км/ч, като от протокола за използване на АТСС е
видно, че системата за контрол е била разположена на 150 метра от знака,
въвеждащ ограничението на скоростта. От посоченото в протокола за
използване на АТСС, че същата е заснемала приближаващите автомобили,
както и от снимката на пътния знак, е видно, че автоматизираната система за
контрол е била разположена след пътния знак, въвеждащ ограничението от 50
км/ч, и в зоната му на действие.
Не се споделят възраженията във въззивната жалба за липса на
съответствие между посоченото в електронния фиш място на извършване на
нарушението и GPS - координатите, посочени на статичното изображение.
Съгласно отговора от Агенцията по геодезия, картография и кадастър, точката
с посочените в статичното изображение координати се намира в поземлен
имот с идентификатор 68134.1326.2005, област София, община Столична, гр.
София, район "Надежда", ул. "Софийски околовръстен път", вид собственост
"изключителна държавна собственост", вид територия: "територия на
транспорта", начин на трайно ползване: "За път от Републиканската пътна
мрежа".
От вещественото доказателствено средство и от писмените
доказателства се установява, че товарният автомобил марка "Ауди", модел "Ку
5" с рег. № хххххххххххх се движел със скорост от 73 км/ч при въведеното
ограничение от 50 км/ч. От вещественото доказателствено средство се
установява, че измерената скорост на движение на автомобила е 76 км/ч. От
протокола за проверка № 059 - СГ - ИСИС/11.05.2023 г. се установява
стойността на относимата възможна грешка предвид измерената скорост на
движение - 3 км/ч при скорост до 100 км/ч. Коментираната стойност от 3 км/ч
е приспадната в полза на жалбоподателя, като при измерена скорост от 76 км/ч
административнонаказателната му отговорност е ангажирана за движение със
скорост 73 км/ч.
11
Предвид всичко гореизложено, съдът намира, че от събраните
доказателства и доказателствени средства по категоричен начин се
установява, че на 10.07.2023 г. в 15:27 часа товарен автомобил марка "Ауди",
модел "Ку 5" с рег. № хххххххххххх се движел по Околовръстен път на град
София след Северната скоростна тангента с посока на движение от бул.
"Ломско шосе" към ул. "Латин Колев" със скорост от 73 км/ч при въведено с
пътен знак "В26" ограничение на максималната скорост на движение от 50
км/ч, с което е извършено нарушение на разпоредбата на чл. 21 ал. 2 вр. ал. 1
ЗДвП.
Съгласно чл. 188 ал. 1 ЗДвП "собственикът или този, на когото е
предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него
нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за
извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното
превозно средство". Предвид горното правилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на въззивника Г. Г. като
собственик на лекия автомобил. Няма данни в предсъдебната фаза на
административнонаказателното производство жалбоподателят да се е ползвал
от възможността по чл. 186 ал. 5 ЗДвП да посочи друго лице, управлявало
собствения му автомобил на процесната дата. Такива твърдения не се
навеждат и във въззивната жалба.
Предвид императивната разпоредба на чл. 189з ЗДвП нарушението не
може да се квалифицира като маловажно.
Основателно е обаче възражението на жалбоподателя, че не са налице
основания за квалификация на нарушението като "повторно" по см. на § 6 т.
33 ДР на ЗДвП. В обжалвания електронен фиш е посочено, че нарушението е
извършено в условията на повторност в едногодишен срок от влизане в сила
на електронен фиш серия К № 3857692, издаден от ОДМВР - Ямбол. За да е
налице "повторност" по см. на § 6 т. 33 ДР на ЗДвП е необходимо от обективна
страна процесното нарушение да е извършено в едногодишен срок от влизане
в сила на електронен фиш/наказателно постановление, с което въззивният
жалбоподател е санкциониран за същото по вид нарушение. От субективна
страна деецът следва да съзнава, че е наказан по административен ред за
същото по вид нарушение, че не е изтекъл едногодишен срок от това
наказване, както и че отново върши същото нарушение. За да бъде осъзнат
12
едногодишният срок от предходното наказване, е необходимо знание за датата,
от която този срок тече – т.е. за момента на влизането в сила на наказателното
постановление/електронния фиш. Начините за връчване на електронен фиш са
предвидени в чл. 186а ал. 1 ЗДвП: 1. лично срещу подпис на нарушителя: а) от
контролните органи по чл. 165 при изпълнение на контролните им функции по
този закон; б) от служители на Министерството на вътрешните работи извън
контролните органи по чл. 165; 2. по електронен път: а)
чрез информационната система за сигурно електронно връчване като модул на
Единния портал за достъп до електронни административни услуги по смисъла
на Закона за електронното управление; б) чрез Портала за електронни
административни услуги на МВР; 3. с препоръчано писмо с обратна разписка
чрез лицензиран доставчик на пощенска или куриерска услуга на постоянния
адрес на нарушителя, съответно на адреса на управление, чрез лицензиран
доставчик на пощенска или куриерска услуга. В съдебното следствие бяха
изискани доказателства за датата, на която електронен фиш серия К №
3857692, издаден от ОДМВР - Ямбол, е бил връчен на жалбоподателя Г..
Такива обаче не бяха представени. Единствено в отговор от ОДМВР - Ямбол,
сектор "Пътна полиция" е посочено, че електронен фиш серия К № 3857692,
издаден от ОДМВР - Ямбол, е бил изпращан два пъти за връчване на
жалбоподателя чрез пощенски оператор - на 06.10.2020 г. и на 14.03.2022 г.,
като на 02.08.2022 г. в АИС АНД било отразено връчване на електронния
фиш. Не се представиха обаче никакви доказателства кога и как фиша е бил
връчен на въззивника - дали лично срещу подпис или по някои от другите
начини, предвидени в чл. 186а ал. 1 ЗДвП, или пък наказващият орган е
приложил разпоредбата на чл. 58 ал. 2 ЗАНН. Единствено извършеното
отбелязване в АИС АНД за връчване не удостоверява връчването на
въззивника и знанието му за издадения електронен фиш, тъй като не дава
възможност да се формират изводи дали връчването отговаря на разпоредбите
на закона и дали жалбоподателят е узнал за електронния фиш на датата,
посочена в АИС АНД. Знанието на дееца за предходно издадения електронен
фиш, подлежи на доказване чрез всички доказателства и доказателствени
средства по НПК. Въпреки липсата на доказателства за връчването на
предходно издадения електронен фиш, знанието на жалбоподателя за
санкционирането му би могло да се установи и посредством представяне на
доказателства за връчване на покана за доброволно изпълнение на наложеното
13
наказание, за извършена от жалбоподателя справка по друг повод в
администрацията на наказващия орган и др. Съдът намира, че плащането на
наложената с електронния фиш глоба по категоричен начин сочи, че към
датата на плащането деецът е имал знание, че е наказан по административен
ред за съответното нарушение. В случая от писмените доказателства се
установява, че глобата, наложена на въззивника с електронен фиш серия К №
3857692, издаден от ОДМВР - Ямбол, е била заплатена от него, но на
05.10.2023 г., т.е. след датата на извършване на настоящото нарушение. Ето
защо съдът намира, че към 05.10.2023 г. жалбоподателят Г. категорично е имал
знание, че с електронен фиш серия К № 3857692, издаден от ОДМВР - Ямбол,
за нарушение на чл. 21 ал. 1 ЗДвП, извършено на 07.08.2020 г., на основание
чл. 189 ал. 4 вр. чл. 182 ал. 1 т. 3 ЗДвП му е наложено административно
наказание "глоба" в размер на 100, 00 лева. Не се установи обаче с
изискуемата степен на категоричност и несъмненост това обстоятелство да се
е обхващало от субективните представи на жалбоподателя Г. към датата на
настоящото нарушение - 10.07.2023 г. Предвид горното съдът намира, че са
налице основания за изменение на обжалвания електронен фиш чрез
приложение на закон за по-леко наказуемото нарушение без съществено
изменение на обстоятелствата на нарушението, като отговорността на
въззивника се ангажира за нарушение на чл. 21 ал. 2 вр. ал. 1 ЗДвП, вместо за
такова нарушение, извършено при повторност. Съгласно чл. 63 ал. 7 т. 1 ЗАНН
съдът изменя обжалвания акт, когато се налага да приложи закон за същото,
еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на
обстоятелствата на нарушението. В същия смисъл са и разясненията, дадени с
ТР № 8/16.09.2021 г. по тълк. дело № 1/2020 г. на ОСС на ВАС, I и II колегия
по въпроса дали в производството по реда на Раздел V, Глава III на Закона за
административните нарушения и наказания районният съд има правомощие
да преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително
деяние, подвеждайки установените от административнонаказващия орган
факти под друга нарушена законова разпоредба: "(...) районният съд разглежда
спора по същество, т.е. представлява инстанция по същество, която, когато
установи, че административнонаказващият орган е допуснал нарушение на
материалния закон при квалификацията на деянието, следва да упражни
правомощието си да измени издаденото наказателно постановление, а не да го
отменя като незаконосъобразно. (...) Обратното би значило нарушителят да
14
остане ненаказан при проведено пълно доказване на извършено
административно нарушение от фактическа страна, т.е. да остане ненаказано
противоправно поведение, което изпълва съдържанието на различна от
посочената в наказателното постановление законова разпоредба, който
резултат противоречи на целите на административното наказание,
регламентирани в чл. 12 ЗАНН. (...) при липса на съществено изменение на
съставомерните факти в наказателното постановление на основание чл. 337,
ал. 1, т. 2 НПК във връзка с чл. 84 ЗАНН, районният съд може да приложи
закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо административно нарушение,
т.е. районният съд има правомощие да преквалифицира описаното в
наказателното постановление изпълнително деяние, подвеждайки
установените от административнонаказващия орган факти под друга
нарушена законова разпоредба, без да отменя наказателното постановление."
В настоящия случай такова изменение е допустимо, тъй като всички
обстоятелства от състава на нарушението по чл. 21 ал. 2 вр. ал. 1 ЗДвП са
подробно описани в електронния фиш и са предявени на жалбоподателя, който
се е защитавал срещу тях. Отпадането на квалифициращ признак, какъвто е
повторността, представлява приложение на закон за по-леко наказуемото
нарушение без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението,
тъй като от една страна жалбоподателят се е защитавал срещу всички
признаци от основния състав на нарушението, а от друга - за него винаги е по-
благоприятно ангажиране на отговорността му по основния състав вместо по
квалифицирания, който е и по-тежко наказуем (в този смисъл и Решение №
217 от 08.01.2024 г. по адм. д. № 8808/2023 г. на Административен съд - София
- град, Решение № 3767 от 08.06.2023 г. по адм. д. № 3090/2023 г. на
Административен съд - София-град, Решение № 2893 от 28.04.2023 г. по адм.
д. № 1966/2023 г. на Административен съд - София-град и др., постановени по
идентични казуси).
В случая се установи, че разрешената максимална скорост на движение
извън населено място, въведена с пътен знак В26, е била превишена с 23 км/ч.
Съгласно разпоредбата на чл. 182 ал. 2 т. 3 ЗДвП водач, който превиши
разрешената максимална скорост извън населено място за превишаване от 21
до 30 км/ч се наказва с глоба 100, 00 лева. Глобата е в абсолютно определен
размер, който съгласно чл. 27 ал. 5 ЗАНН не може да бъде намаляван. Ето
защо електронният фиш следва да бъде изменен по отношение на
15
приложимата санкционна разпоредба, която да бъде изменена в такава по чл.
182 ал. 2 т. 3 ЗДвП, както и по отношение размера на наложеното
административно наказание "глоба", който да бъде намален от 200, 00 на 100,
00 лева.
Въпреки извода за частична основателност на жалбата,
жалбоподателят няма право на присъждане на разноски. Разпоредбата на чл.
63д ал. 1 ЗАНН препраща по отношение на реда за присъждане на разноски
към АПК, където в чл. 143 ал. 1 АПК е предвидено, че жалбоподателят има
право на присъждане на разноски само в случаите на отмяна на обжалвания
административен акт. Доколкото в случая въззивникът не постига цялостна
отмяна на обжалвания електронен фиш, съдът намери, че няма право и на
присъждане на разноски (така и Определение № 12679 от 27.09.2019 г. по адм.
д. № 8590/2018 г., I отд. на ВАС, Решение № 2347 от 6.04.2023 г. на АдмС -
София по адм. д. № 843/2023 г., Определение № 10316 от 24.11.2023 г. по дело
№ 10493/2023 г. по описа на АССГ, XXVIII касационен състав и др.). Освен
това съгласно ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС на присъждане подлежат
разноските само когато действителното им извършване е доказано по делото,
като в цитираното тълкувателно решение е посочено: "...Когато
възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в
договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този
случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не
само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение." В случая
договор за правна защита и съдействие, приложен на л. 7 от делото, е
посочено, че договореното възнаграждение е в размер на 400, 00 лева "в
брой". Не е посочено обаче тази сума да е заплатена в брой с подписване на
договора, в който случай той би имал характер на разписка за заплащането й.
Предвид лаконичното посочване "в брой" не става ясно дали плащането е
извършено към датата на подписване на договора или упълномощителят се е
задължил да заплати възнаграждението в брой, но в бъдещ момент. Ето защо
съдът намери, че в случая жалбоподателят и не доказва да е извършил
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, които да му бъдат
присъдени, пък било то и съразмерно.
Предвид изхода на производството право на разноски на основание чл.
63д ал. 4 ЗАНН, има въззиваемата страна, каквато претенция е заявена с
депозираните писмени бележки. Като взе предвид, че делото не се отличава с
16
фактическа и правна сложност, както и че процесуалното представителство на
въззиваемата страна в настоящото производство се е изразило единствено в
депозиране на писмени бележки, без явяване в съдебно заседание, съдът
намери, че юрисконсултското възнаграждение, което въззивникът следва да
заплати на въззиваемата страна за процесуално представителство следва да е
минималния размер, предвиден в чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ, а именно 80, 00 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2 т. 4 вр. ал. 7 т. 1 ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ електронен фиш серия К № 7756970, издаден от СДВР, с
който на основание чл. 189 ал. 4 вр. чл. 182 ал. 4 вр. ал. 2 т. 3 ЗДвП на Г. С. Г.,
ЕГН **********, е наложено административно наказание "глоба" в размер на
200, 00 /двеста/ лева за нарушение на чл. 21 ал. 2 вр. ал. 1 ЗДвП, в частта
относно основанието за определяне на административното наказание от
такова по чл. 189 ал. 4 вр. чл. 182 ал. 4 вр. ал. 2 т. 3 ЗДвП в такова по чл. 189
ал. 4 вр. чл. 182 ал. 2 т. 3 ЗДвП и в частта относно размера на наложеното
административно наказание "глоба", като намалява същата от 200, 00
/двеста/ лева на 100, 00 /сто/ лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д ал. 4 ЗАНН вр. чл. 37 от Закона за
правната помощ вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ Г.
С. Г., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Столична дирекция на вътрешните
работи, с адрес гр. София, ул. "Антим I" № 5, сумата от 80, 00 /осемдесет/ лева
- юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда на глава XII АПК пред
Административен съд – София - град на основанията, предвидени в НПК, в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съобщение за решението да се изпрати на жалбоподателя Г. Г. (чрез
адв. Й. К.), на адв. Й. К. и на СДВР.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
17