Р Е Ш Е Н И Е №260051/25.3.2021 г.
25.03.2021 г.
гр.Ямбол
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД І-ви Въззивен граждански
състав
На
09
март 2021
година
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
НИКОЛАЙ ИВАНОВ
ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА
секретар
Л. Р.
като разгледа докладваното от съдия Н.Иванов
възз. гр.дело №19 по описа на 2021 г., за да се произнесе взе
предвид следното
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Делото е
образувано по въззивна жалба на Т.М.А. лично и в качеството й
на майка и законен представител на малолетното дете Е.А.А., чрез пълномощник
адв. И.Р. ***, против Решение №260163/11.11.2020 г.
постановено по гр. дело №211/2019 г. по описа на ЯРС, в частта му,
с която съдът е отхвърлил предявените от Т.М.А. против „ГЕОСТРОЙ-ИНЖЕНЕРИНГ“ЕООД
гр.Ямбол, с ЕИК-*********: иск с пр.
осн.чл.200, ал.1 от КТ за обезщетение за неимуществени вреди настъпили от
смъртта на съпруга й А.А.А. настъпила в резултат на трудова злополука на
04.06.2016г., в разликата над 1661,28 лв. до размера на 141 551,28 лв. и
иск с пр. осн. чл.86 ЗЗД, в разликата над 442,10 лв. до размера на 37000,99
лв.; в частта му,
с която съдът е отхвърлил предявените от Т.М.А., в
качеството й на майка и законен представител на детето Е.А.А. против „ГЕОСТРОЙ-ИНЖЕНЕРИНГ“ЕООД
гр.Ямбол, с ЕИК-*********: иск с пр.
осн.чл.200, ал.1 от КТ за обезщетение за неимуществени вреди настъпили от
смъртта на баща му А. А.А.
настъпила в резултат на трудова злополука на 04.06.2016г., в разликата над
1661,28 лв. до размера на 141 551,28 лв. и иск с пр. осн. чл.86 ЗЗД, в
разликата над 442,10 лв. до размера на 37000,99 лв.; и в
частта му, с която съдът е отхвърлил предявения от Т.М.А.,
в качеството й на майка и
законен представител на детето Е.А.А.
против „ГЕОСТРОЙ-ИНЖЕНЕРИНГ“ЕООД
гр.Ямбол, с ЕИК-*********, иск с пр.
осн.чл.200, ал.1 от КТ за сумата 30775,44
лв.- обезщетение за имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи, изразяващи се в загубата на
издръжка, която детето би получавало от баща си до навършване на пълнолетие.
В жалбата
се твърди, че решението на ЯРС, в отхвърлителната му част е несправедливо, неправилно и незаконосъобразно.
Жалбоподателят твърди, че неправилно в решението си ЯРС е
приел, че е налице „груба небрежност" от страна на пострадалия А.А. по
отношение на начина му на придвижване и времето, в което е напуснал работното
си място, тъй като на него и неговият колега (също загинал при злополуката), в
съботен ден, който е бил почивен за двамата, била възложена с надлежна заповед
на работодателя ремонтна дейност при условията на извънреден труд. Поради това
не следвало съдът да обсъжда в мотивите си наличие на груба небрежност досежно
вида транспорт и работното време на процесния ден, който не е бил работен за
пострадалия, а извънреден, предвид възложените му ремонтни дейности. Липсвали
данни, че заповедта изобщо е била сведена до знанието на пострадалия А. и
същият да е бил надлежно инструктиран за нея, а съдът неправилно квалифицирал
пътуването с транспорт, различен от осигурения от работодателя, и тръгването от
работното място преди указаното в заповедта за възлагане на извънредния труд,
като „груба небрежност". Изложени са доводи защо в случая е било допустимо
предвижването на работниците с личен транспорт и напускане на работното място в
по-ранен момент. Сочи се, че без да е била установена по безспорен и доказан
начин т. нар. „груба небрежност" по чл.201, ал.2 КТ от страна на
пострадалия, съдът неправилно е намалил определения от него размер на
обезщетение за неимуществени вреди с 50 %.
Твърди се освен това, че е
бил определен в твърде занижен първоначален размер на обезщетението за
неимуществени вреди- едва на по 80 000 лв. за всеки от двамата ищци, наследници
на пострадалия, който размер не кореспондирал нито със съдебната практика по
такъв род дела, нито с възрастта и семейното положение на пострадалия, нито с
действителните икономически и инфлационни процеси в страната.
Сочи се, че неправилно е
била отхвърлена и претенцията за присъждане на имуществени вреди за малолетния
син на пострадалия -Е.А.. Съдът неправилно бил определил, че единствено 1/3 от
дохода, който би получавал пострадалия, би отишъл за неговия син, въпреки че
свидетелите установили, че всичките си заработени пари пострадалия е занасял
вкъщи. Предвид
на това и по подробно изложени съображения в жалбата се претендира отмяна на
решението в отхвърлителните му части и уважаване на исковете в пълния им
предявен по делото размер. Претендира се присъждане на адвокатско
възнаграждение на осн.чл.38, ал.1, т.2 ЗА.
В писмен отговор „ГЕОСТРОЙ-ИНЖЕНЕРИНГ“ЕООД гр.Ямбол оспорва
жалбата и претендира потвърждаване на решението в обжалваната му отхвърлителна
част. Сочи, че присъденото обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, в размер на 80 000 лв. за всеки от ищците, напълно кореспондирало с
нормата на чл. 52 от ЗЗД и Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС
за определяне на справедлив размер на обезщетението. Правилни били изводите на
съда, за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице,
съставляващ 50% от вредоносния резултат, с оглед пълното неспазване на Заповед № 11 от 01.02.2016 г. на управителя на
„ГЕОСТРОЙ-ИНЖЕНЕРИНГ"ЕООД, с която се задължавали всички
работници/служители на дружеството да използват, при отиване от постоянното си
местоживеене до работните си места и обратно, организираният транспорт от
дружеството, като изрично било забранено ползването на лични МПС. С действията
си А. А. бил пренебрегнал правилата за безопасност, създадени от работодателя
във връзка с придвижванията на работници/служители от и до работното място и по
този начин, с поведението си сам се поставил в риск, като избрал друг начин на
придвижване - с МПС на М. М.. Сочи се също, че работодателят
направил всичко необходимо, за да гарантира правата и законните интереси на
своите работници, като ги застраховал за риска „Трудова злополука" с
възможно най-високо застрахователно покритие. По сключената застраховка между „Геострой Инженеринг" ЕООД и ЗД
„Евроинс" АД, Полица №04400100009820 от 01.06.2016 г. на ищците, като
наследници на застрахования А. А.А. било изплатено обезщетение в общ размер на
76 897,44 лв. или по 38 448,72лв. на всеки един от тях, по заведена щета
№********** от 27.03.2017г. По отношение на иска за имуществени
вреди, се сочи че размерът на претендираната издръжка за детето Е.А. бил напълно
неоснователен, и правилно искът е бил отхвърлен изцяло.
Третото лице помагач на страната
на ответника, в писмен отговор оспорва жалбата.
В с.з. въззивниците,
чрез своя пълномощник, поддържат жалбата си.
В с.з.въззиваемата страна, чрез своя представител оспорва
жалбата.
За да се произнесе, от фактическа страна съдът установи
следното:
По делото предмет на разглеждане са претенции за неимуществени вреди,
с правно основание чл.200 ал.1 КТ, претендирани от Т.М.А. лично, както и в качеството й на майка и законен
представител на детето Е.А.А., настъпили
от смъртта на А.А.А., причинени в резултат на трудова злополука на
04.06.2016г., против „ГЕОСТРОЙ-ИНЖЕНЕРИНГ“ЕООД гр.Ямбол, с ЕИК-*********
- работодател на А. А.А., както
и претенция за имуществени вреди,
представляващи пропуснати ползи, изразяващи се в загубата на издръжка,
която детето би получавало от баща си до навършване на пълнолетие, с правно
основание чл.200 ал.1 КТ, претендирани от Т.М.А., в качеството й на майка и
законен представител на детето Е.А.А., против „ГЕОСТРОЙ-ИНЖЕНЕРИНГ“ЕООД
гр.Ямбол, с ЕИК-********* - работодател на А. А.А..
Установено е, че ищците са наследници на А.А.А., починал на ******., съответно съпруга
и син /препис-извлечение от Акт за смърт, издаден въз основа на Акт за
смърт №***** г. на Община Я. и удостоверение
за наследници изх. №
ГС/02-005811/08.06.2016 г. на Община Ямбол/.
Не се оспорва, а и от представеното ЛТД на А., се
установява наличието на сключен Трудов договор №548/27.08.2012 г. между
„ГЕОСТРОЙ ИНЖЕНЕРИНГ“ЕООД и А.А.А. за длъжност „заварчик“, и допълнително
споразумение №2/05.01.2015 г. към
договора, с което е променено мястото на работа на А.- в с. Калчево, както и
основното му месечно възнаграждение на 520 лв. От изслушаната по делото пред
ЯРС ССЕ основаваща се на находящите се поделото и при ответника писмени
доказателства, в т.ч. вътрешни правила за организация на работната заплата, се
установява, че към м.06.2016 г. БТВ на А. А. е възлизало на 947,68 лв. месечно,
в т.ч.: основа заплата от 520 лв., доплащане за професионален опит от 43,68
лв., и допълнително възнаграждение от 384 лв.
Установено е по делото и не се спори от страните, че в
резултат на настъпилото на 04.06.2016 г., около 16,10 часа пътнотранспортно
произшествие на кръстовището между път 1-7 и П-53 в област Ямбол между ППС с
рег. № У 1794 ВВ, марка „Ауди“ ,модел 80, собственост на М.К. М.и управляван от
него със застраховка „ГО“ в ЗД „Бул Инс„ АД,
полица № БГ/02/115002123527,
валидна до 17.08.2016 г. и ППС с рег. №
А 6537 КА, марка „БМВ“, модел 318Д, собственост на К. Х. Б.и управляван от А.К.К.
/видно от констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 3392р-453 на ОД на
МВР – Ямбол/, пострадалият А. А.А. е получил автомобилна травма (травма в
салона на лек аил като пътник на предна дясна седалка в резултат на удар
отстрани отдясно в областта на преден десен калник и прилежащата му предна
дясна врата с предните състави на друг лек автомобил и последвало многократно
преобръщане на автомобила извън пътното платно и изпадане на пострадалият от
автомобилния салон върху терена), изразяваща се в тежка, несъвместима с живота
съчетана травма със засягане на главата, шийния сегмент на гръбначния стълб,
гръбначния мозък, гърдите, корема и крайниците /описана подробно в двете
изслушани пред ЯРС комплексни съдебни авто-технически и съдебномедицински
експертизи/. Според ВЛ-ца уврежданията локализирани в дясната половина на
тялото на пострадалия А. и станали причина за настъпване на неговата смърт биха
се получили независимо от това бил ли е той с поставен или не предпазен колан.
Посочено е, че в случай, че предпазния колан е бил поставен не биха били налице
само някои от по-леките увреждания, получени най-вероятно при изпадането на
тялото от автомобилния салон върху терена, и които не играят съществена роля в
танатогенезата.
С Решение на Директора на ТП на НОИ- Ямбол
№1040-28-6/07.03.2017 г. втомоб /оставено в сила с Решение №91/08.06.2017 г. по
адм.дело №88/2017 г. на ЯАС, потвърдено с Решение №8551/25.06.2018 г. по адм.д.
№ 8278/2017 г. на ВАС/, е била оставена без уважение Жалба с вх.
№1012-28-51/10.02.2017 г. на „ГЕОСТРОЙ ИНЖЕНЕРИНГ“ЕООД против Разпореждане
№5104-28-12/31.01.2017 г., с което на осн. чл.60, ал.1 от КСО декларираната злополука с вх. №5101-28-25/10.06.2016 г. от
страна на осигурителя „ГЕОСТРОЙ
ИНЖЕНЕРИНГ“ЕООД, станала с лицето А. А.А. на 04.06.2016 г. се приема за трудова
по чл.55, ал.2 от КСО. Видно от мотивите на Решението въз основа на протокол за
извършено разследване на злополука №5101-28-24#3/24.08.2016
г. и събрани доказателства в хода на разследването е издадено Разпореждане №5104-28-12/31.01.2017
г. за признаване на злополуката за трудова.
Не е спорно по делото, че наследодателят на въззивниците е
бил застрахован от работодателя си по застраховка „Трудова злополука“ в
ЗД„Евроинс“АД. Видно от Доклад по щета №
**********/27.03.2017 г. на ЗД„Евроинс“АД по застраховката „Трудова злополука“,
на Т.М.А. е било определено застрахователно обезщетение в размер на
38 448,73 лв., а на Е.А.А. -застрахователно обезщетение в размер на
38 448,72 лв., които обезщетения да им се изплатят по банков път.
„ГЕОСТРОЙ ИНЖЕНЕРИНГ“ЕООД е представил пред ЯРС Заповед
№11/01.02.2016 г. на Управителя на дружеството, с която е наредено всички
работници/служители на „ГЕОСТРОЙ ИНЖЕНЕРИНГ“ЕООД без изключение, да използват
при отиване от постоянното си местоживеене до работните си места и при връщане
организирания транспорт от дружеството. Според т.5 от заповедта, с оглед
организирания транспорт управителя е
забранил ползването на лични МПС за явяване на работните места и връщане в
постоянното то местожителство на всички работници/служители на дружеството. Представена
е била и справка за извършен превоз на работниците, съгласно Договор за
транспортна услуга от 16.08.2012 г. и Анекс от 01.09.2012 г. на фирма „ДИЧОНИ“
ЕООД, както и фактура № 7257/30.06.2016 г. за заплатен на „ДИЧОНИ“ ЕООД
транспортна услуга Ямбол-Калчево-Ямбол от „ГЕОСТРОЙ ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД в размер
на 2 787 лв.
Третото лице ЗАД „БУЛ ИНС“АД е представило застрахователна
претенция вх. №ОК-272121/27.04.2018 г. от Т.М.А. за изплащане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди във връзка със смъртта на съпруга й, както и
писмо изх. №НЩ-3247/17.05.2018 г. изпратено от застрахователя до Т.М.А. във
връзка с молбата й, както и застраховка
„ГО“ на М.К.М. за МПС марка „Ауди“ рег. № У 1794 ВВ, модел 80; както и
застрахователната претенция до „БУЛ ИНС“АД от Е.А.А. вх. №ОК-272117/27.04.2018
г., и уведомление за завеждане на претенции и изплащане на застрахователно
обезщетение при нанесени имуществени или
неимуществени вреди до „БУЛ ИНС“АД от Т.М.А. и Е.А.А. вх. №ОК-773467/14.12.2016
г.
По претенцията
на двамата ищци за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди:
Безспорно в случая са налице причинени неимуществени вреди
на съпругата и детето на починалото лице, както правилно е посочил и първоинстанционният
съд. Към датата на настъпване на трудовата злополука, починалият А. е бил на 39 г.
От гласните доказателства, изслушани пред ЯРС- показанията на св. Б. и св.М.,
се установява че А. и ищците са живели заедно в едно домакинство, имали са
много добри отношения и са били добро и сплотено семейство. Двамата ищци са
приели тежко смъртта на своя наследодател и още преживяват същата, като наред с
емоционалните, изпитват и финансови затруднения, а детето Е. изпитва и страх от
превозни средства. Безспорно е, че тези душевни болки и страдания са в пряка причинно-следствена
връзка със смъртта на техния съпруг и баща, настъпилата в следствие на
трудовата злополука.
Предвид горепосоченото, се налага се изводът за осъществени
в кумулативна даденост на всички реквизити от фактическия състав на
разпоредбата на чл.200 ал.1 КТ, за да бъде ангажирана отговорността на
работодателя.
За определяне размера на обезщетението, доколкото неимуществените
вреди по своя характер са негативни преживявания в резултат от въздействието на
определен факт върху физическата и психо-емоционалната сфера на индивида,
следва да се съобразят депозираните по делото гласни доказателства.
Размерът на обезщетението за репариране на претърпените
неимуществени вреди следва да се определи съобразно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД – по справедливост – при преценка на редица конкретни обстоятелства от
обективна и субективна страна.
С оглед спецификата на отговорността такива обстоятелства са характерът на
увреждането, последиците, възрастта на увредения /в случая 39г./, общественото
му положение, а в случай на смърт – връзката между пострадалия и претендиращите
обезщетение. При определяне размера на претърпените неимуществени вреди следва
да се има предвид и личния характер на тази претенция, свързана пряко с
изживяванията и личността на този, който понася вредите. Преценката следва да е
индивидуална във всеки конкретен случай, но не абстрактна, а почиваща на
установените в производството обстоятелства, имащи значение за постигане на
пълна обезвреда на настъпилите, вследствие увреждането, отрицателни
въздействия. Трайно формираната съдебна практика утвърждава това разбиране. В допълнение,
прибавено е и изискването при определяне на обезщетението, като проявление на
общественото разбиране за справедливост – чл.52 ЗЗД, да се държи сметка и за
обществено-икономическата конюнктура в страната, към момента на увреждането.
Имайки предвид горното, ЯОС приема, че
първоинстанционният съд правилно е определил обезщетението, в размер на от по
80000 лв. за всеки от двамата ищци. Същото е съобразено с установения в чл.52 ЗЗД принцип на справедливостта, и би допринесло за репариране на неблагоприятните
последици от увреждащото събитие настъпили в патримониума на ищците.
При определяне еквивалентното парично изражение на претърпените неимуществени
вреди се съобразява, както се посочи по-горе с възрастта на пострадалия, както
и обстоятелството, че се касае за най-близката родствена връзка между пострадал
и претендиращ обезщетение – тази между съпрузи, и тази между дете и родител,
вследствие на която връзка претърпените вреди, имащи силно изразен морален и
емоционален аспект, са от непреодолим характер. Съобразно критерия
справедливост и предвид конкретните факти по делото ЯОС приема посочените
по-горе суми като подходящи за обезщетяване на причинените на ищците
неимуществени вреди.
Настоящия съдебен състав, споделя становището на
първоинстанционния съд, относно наличието на предпоставките за намаляне на
отговорността на работодателя в хипотезата на чл.201 ал.2 КТ.
Установено
е по делото, че работодателят е осигурил на работниците си безплатен транспорт-
от и до работното им място, както и че с нарочна Заповед №11/01.02.2016 г. на
управителя на дружеството, всички работни/служители на дружеството са били
задължени да използват при отиване от постоянното си местоживеене до работните
си места и при връщане си, организирания транспорт от дружеството. В т.5 от
заповедта управителя е забранил ползването на лични МПС за явяване на работните
места и връщане в постоянното им местожителство на всички работници/служители
на дружеството. Установено е също, че със Заповед №50/03.06.2016 г. на
управителя на дружеството, на осн. чл.144 т.4 КТ, на двама работници, един от
които е А. е било наредено да работят на обекта в с. Калчево от 08.00 до 17.00
часа на 04.06.2016 г., за възстановяване на неизправен филтър, като положения
от тях труд да се зачете и заплати като извънреден. В случая наследодателят на
ищците е нарушил забраната въведена със Заповед №11/01.02.2016 г., като
доброволно е избрал да пътува с личен автомобил на друг работник на
дружеството, с който е станала злополуката. Същия е нарушил и определеното в
дружеството работно време и това посочено в Заповед №50/03.06.2016 г., като е
напуснал работа преди приключване на работния ден в 17.00 ч., без да уведоми за
това / видно от показанията на св.П. И./. Неспазвайки правилата за безопасност,
създадени от работодателя /който е осигурил сигурен с професионален шофьор
превоз с автобус/ във връзка с придвижванията на работниците/служителите от и
до работното място, и нарушавайки правилата за работно време, чрез напускане на
работното си място по-рано от определеното време, работника сам се е поставил в
риск и е допринесъл за настъпване на трудовата злополука, както е приел и
първоинстанционният съд, поради което отговорността на работодателя следва да
се намали на 50%. Горното следва
да се вземе предвид при определяне размера на дължимото обезщетение за
причинените вреди на ищците по делото. При това положение работодателят следва да дължи
обезщетение за неимуществени вреди на всеки един от двамата ищци от по 40000лв. Това обезщетението, правилно в съответствие с
чл.200 ал.4 КТ е било намалено с определеното от застрахователя ЗД“ЕВРОИНС“АД обезщетение по „трудова злополука“ в размер на по
38 338,72лв. за всеки един от ищците. С оглед на което, исковете на
двамата ищци са били уважени до размера от по 1661,28лв. за всеки, а в
разликата до 141 551.28 лв.- отхвърлени. Решението на първоинстанционния
съд в отхвърлителната му част, по исковете за неимуществени вреди е правилно и
следва да бъде уважено.
Следва да бъде потвърдено решението и в частта му, с която са частично
отхвърлени и акцесорно предявените претенции за мораторни лихви, по исковете за
неимуществени вреди.
По претенцията на Т.М.А., в качеството й на майка и законен представител на детето Е.А.А. за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 30 775,44лв., представляващи пропуснати ползи, изразяващи се в загубата на издръжка, която детето би получавало от баща си до навършване на пълнолетие:
Не навършилото пълнолетие дете има право винаги да търси обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в лишаването му от възможност да бъде издържано от своя родител до пълнолетие, поради предизвикана от настъпилата трудова злополука смърт на родителя. За успешното провеждане на иска по чл.200, ал.1 КТ е достатъчно да установи качеството си на не навършило пълнолетие дете и отсъствие на покритие на щетите с получаваната наследствена пенсия. Обезщетението не може да е под нормативно определения размер на издръжката, дължима на непълнолетни деца – чл.142, ал.2 СК. При определяне на размера следва да се съобразят доходите на родителите /вкл. на починалия/, потребностите на детето, както и приносът на починалия родител в осигуряване на издръжката.
В ППВС №5/70 г., р.ІV е указано, че възможността на лицето,
което дължи издръжката, е основание за даване на издръжка и показател за
размера й. Възможността е винаги обективна и конкретна. Тя се определя от
доходите, имуществото и квалификацията за задълженото лице. При определяне
размера на издръжката семейните добавки следва да се спадат от общата сума,
необходима за издръжка на децата, а остатъкът да се разпределя съобразно с
възможностите на родителите. В Решение постановено по гр.д. №3805/15 г. на IV г.о. на ВКС, постановено по въпроса за възможността да се
присъжда обезщетение за бъдещи вреди и необходимостта обезщетяването да се
извършва периодично, когато вредите настъпват по този начин, е прието, че
когато в имуществената сфера на пострадалия вредата ще настъпва периодично,
обезщетението за пропуснати ползи за в бъдеще се определя на периоди със
законните последици за забава от деня на падежа, до настъпване на промяна в
обстоятелствата, водеща до прекратяване или изменение на размера на
обезщетението. Това важи и когато вредите настъпват в периоди, следващи датата
на подаване на исковата молба. Цитираното ППВС е задължителна практика, а съдът
следва да съобрази и приетото в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение на
ВКС по гр.д. №3805/15 г. относно присъждането на обезщетение за бъдещи
имуществени вреди, които настъпват периодично. Следва да се посочи още, че
обезщетението за имуществени вреди – пропуснати ползи от неполучена издръжка,
наистина е поискано в обща сума с исковата молба. За подобни случаи в ППВС
№4/75 г., т.11 обаче е прието, че дали да присъди еднократно или периодично
изпълнение на присъденото обезщетение за вреди от непозволено увреждане е
възложено от закона на съда. С оглед на конкретните особености на всеки отделен
случай съдът преценява дали присъденото обезщетение следва да бъде изплатено
наведнъж или за периоди. С несъобразяването с посочения от ищеца начин на
изплащане на обезщетение няма да се присъди нещо различно от това, което е
поискано от ищеца, а следващият се законен размер /в т. см. Реш.
№116/13.11.2017 г. по т.д. №60409/16 г. на III г.о.
на ВКС/.
Не е спорно в случая, че към датата на злополуката детето е
било отглеждано и издържано от двамата родители, като към тази дата
средномесечният доход на бащата е възлизал на 947,68 лв. /съгл. Таблица 1 към
заключението на ССЕ такъв е бил размера на БТВ от м.10.2015г. до м.05.2016г./,
а за майката липсват доказателства за получавания доход към дата на
злополуката. От представеното удостоверение №12/16.01.2019г. /л.36 от делото на
ЯРС/ е видно, че за периода м.09- м.11.2018г., майката е получила средно
месечен доход от трудово възнаграждение в размер на 422,64 лв. Ето защо като
база за определяне на доходите на майката съдът взема предвид МРЗ към датата на
злополуката, която е била в размер на 420 лв./ съгл.ПМС №375/28.12.2015г./.
Въззивният съд счита,
че ако двамата родители на детето Е. живееха заедно, те биха били в състояние
да отделят обща месечна издръжка за него, в размер на сумата 360 лв. Според
приетото в ППВС №5/70 г., от общия размер на издръжката за детето, установен в
размер на 360 лв. на месец, следва да се приспадне наследствена пенсия на
детето и други добавки получавани от него. Видно от Заключението на ССЕ общия
размер на получените суми /пенсия и други добавки/ от детето за периода
м.06.2016г.- м.10.2019г. е в размер на 6299,39лв. т.е. за посочените 42 месеца
по 150лв. средно на месец. Полученият остатък от 210 лв. следва да се
разпредели между родителите, съобразно данните за доходите им към м. 06.2016 г.
и при отчитане на това, че цялостното усилие за отглеждане и възпитанието на детето
до пълнолетието му се поема от майката като единствен родител. Съобразно
доходите на родителите остатъка следва да се разпредели по следния начин: 140лв.
за бащата и 70лв. за майката. Сумата дължима от бащата следва да се намали с
1/2 , съответно на степента на съпричиняване, като след намаляването, дължимата
издръжка възлиза на 70 лв. месечно, които да се присъдят периодично, за времето
от 04.06.2016 г. до 08.01.2025 г. или до настъпване на промяна в
обстоятелствата, водеща до изменение или прекратяване на обезщетението, ведно
със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от четвърто число на
съответния месец. Иска за обезщетяване на имуществени вреди с пр. осн. чл.200 КТ, като неоснователен за разликата над тази присъдена, като периодично плащане
сума до общо претендиран размер от 30775,44 лв., следва да бъде отхвърлен.
При този изход на делото, следва да се доприсъдят разноски
в полза на ищците пред първата инстанция в размер на 181,55 лв. Съдът не
присъжда разноски на въззивниците пред настоящата инстанция, с оглед липсата на
доказателства за направени такива. Искането за определяне на възнаграждение на адвоката им за
настоящата инстанция на
осн.чл.38, ал.1, т.2 ЗА е неоснователно. Съгласно задължителната практика на ВКС /Определение №515/02.10.2015г.
по ч.т.д.№2340/2015г. на I т.о.; Определение №163/13.06.2016г. по ч.гр.д.№2266/2016г.
на I г.о./, в което е
прието, че за уважаване на искането по чл.38, ал.2 ЗА е достатъчно по делото да
е била осъществена правна помощ без данни за договорен в тежест на доверителя
размер на възнаграждението по чл.36, ал.2 ЗА; заявление, че предоставената
правна помощ е договорена като безвъзмездна и липса на данни, които да го
опровергават; отговорност на насрещната страна за разноски съобразно правилата
на чл.78 ГПК. Договарянето на осъществяваната от адвоката правна помощ като
безплатна не се презюмира и следва да бъде установено от данните по
делото, като изявленията за наличие на
конкретно основание за оказване на безплатна помощ по чл.38, ал.1 ЗА обвързват
съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза. В
случая по делото липсва заявление, че предоставената правна помощ е договорена
като безвъзмездна. Напротив, пълномощника на ищците се е легитимирал по делото,
като упълномощен с пълномощно от първата инстанция. Видно от приложения към
него Договор за ПЗС, страните са договорили възнаграждение в размер на 9258лв.
При този изход на делото, следва да се присъдят разноски в
полза на въззиваемата страна пред настоящата инстанция за юрисконсултско
възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от жалбата, а именно- 98,12лв.
Ето защо, ЯОС
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение №260163/11.11.2020 г. постановено
по гр. дело №211/2019 г. по описа на ЯРС: в частта му,
с която съдът е отхвърлил предявения от Т.М.А., в
качеството й на майка и законен представител на детето Е.А.А. против „ГЕОСТРОЙ-ИНЖЕНЕРИНГ“ЕООД
гр.Ямбол, с ЕИК-*********, иск с пр.
осн.чл.200, ал.1 от КТ за сумата 30775,44
лв.- обезщетение за имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи, изразяващи се в загубата на
издръжка, която детето би получавало от баща си до навършване на пълнолетие.
ОСЪЖДА „ГЕОСТРОЙ-ИНЖЕНЕРИНГ“ЕООД гр.Ямбол, с ЕИК-********* на осн. чл.200,
ал.1 от КТ да заплаща на Е.А.А., с ЕГН-**********,
чрез неговата майка и законен представител Т.М.А., с ЕГН-**********,***, обезщетение за имуществени вреди
/пропуснати ползи от неполучена издръжка от бащата А.А.А./ в размер на 70 лв.
месечно, за периода от 04.06.2016 г. до 08.01.2025 г. или до настъпване на
причина за изменение или прекратяване на обезщетението, ведно със законната
лихва за забава, считано от четвърто число на съответния месец.
ОТХВЪРЛЯ
ИСКА за обезщетяване на имуществени вреди с пр. осн. чл.200, ал.1 от КТ като
неоснователен, за разликата над тази присъдена като периодично плащане сума до
общо претендираната с ИМ сума от 30775,44 лв.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260163/11.11.2020 г. постановено по
гр. дело №211/2019 г. по описа на ЯРС: в частта му,
с която съдът е отхвърлил предявените от Т.М.А. против „ГЕОСТРОЙ-ИНЖЕНЕРИНГ“ЕООД
гр.Ямбол, с ЕИК-*********: иск с пр.
осн.чл.200, ал.1 от КТ за обезщетение за неимуществени вреди настъпили от
смъртта на съпруга й А.А.А. настъпила в резултат на трудова злополука на
04.06.2016г., в разликата над 1661,28 лв. до размера на 141 551,28 лв. и
иск с пр. осн. чл.86 ЗЗД, в разликата над 442,10 лв. до размера на 37000,99
лв.; в частта му,
с която съдът е отхвърлил предявените от Т.М.А., в
качеството й на майка и законен представител на детето Е.А.А. против „ГЕОСТРОЙ-ИНЖЕНЕРИНГ“ЕООД
гр.Ямбол, с ЕИК-*********: иск с пр.
осн.чл.200, ал.1 от КТ за обезщетение за неимуществени вреди настъпили от
смъртта на баща му А. А.А.
настъпила в резултат на трудова злополука на 04.06.2016г., в разликата над
1661,28 лв. до размера на 141 551,28 лв. и иск с пр. осн. чл.86 ЗЗД, в
разликата над 442,10 лв. до размера на 37000,99 лв.
ОСЪЖДА „ГЕОСТРОЙ-ИНЖЕНЕРИНГ“ЕООД гр.Ямбол, с ЕИК-********* да заплати на Т.М.А., лично и в качеството й
на майка и законен представител на малолетното си дете Е.А.А., неприсъдени пред
първата инстанция разноски, в размер на 181,55 лв.
ОСЪЖДА Т.М.А.
да заплати на „ГЕОСТРОЙ-ИНЖЕНЕРИНГ“ЕООД гр.Ямбол, с ЕИК-********* сумата 98,12 лв.- разноски пред
въззивната инстанция.
ОСЪЖДА
„ГЕОСТРОЙ-ИНЖЕНЕРИНГ“ЕООД гр.Ямбол, с ЕИК-********* да заплати по сметка на ЯОС
държавна такса в размер на 288,40 лв.
Решението е постановено при
участието на ЗД“БУЛ ИНС“АД гр.София, с ЕИК-*********, като трето лице помагач
на страната на ответника.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ, в
едномесечен срок от връчване на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.