Решение по дело №301/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 от АПК вр. чл. 63, ал. 1 ЗАНН и е образувано по касационна жалба на Т. П. К. от [населено място], [жк], [улица] , подадена чрез пълномощник- адв. В. П. при ВАК, срещу решение № 1819/19.12.2023г. на РС-Варна по АНД. № 3547/23 г. , с което е изменен електронен фиш /ЕФ/ серия К № 7237243, издаден от ОД на МВР [населено място] като административното наказание "глоба" е намалено на 50 лв.

Релевира се допуснато нарушение на закона, съществено нарушаване на процесуалните правила и необоснованост на обжалваното съдебно решение . Твърди се погрешна преценка на решаващия съд за спазена процедура по издаване на процесния ЕФ. Посочва се липса на мотиви в обжалваното решение в насока изменение на ЕФ. Отправеното към касационната инстанция искане е за отмяна на решението на ВРС и вместо него да се постанови отмяна на издадения електронен фиш.

В съдебно заседание жалбоподателя не се явява, но се представлява от адв. П , който поддържа подадената жалба .

Ответникът по касация – Областна дирекция на МВР – Варна, не се представлява в съд. заседание.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира решението на ВРС да бъде оставено в сила.

Настоящият тричленен състав на Административен съд – Варна намира, че касационната жалба е процесуално допустима , като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна с правен интерес от обжалване на въззивното решение. Разгледана по същество, същата е неоснователна предвид следното:

Предмет на обжалване пред Районен съд – Варна е бил ЕФ серия К № 7237243, издаден от ОД на МВР [населено място], с който на жалбоподателя К , на основание разпоредбата на чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева .

От фактическа страна РС-Варна е приел, че жалбоподателят на 23.03.2023 г. в 21:26 часа в [населено място], по [улица]на пътен възел с [улица], в посока на движение от „ХЕИ“ към [улица]е управлявал лек автомобил “       “ с per. № [рег. номер] със скорост от 67 км/ час. Разрешената скорост на движение в този път участък е 50 км/ч. Нарушението е установено с установено с ATCC (ARH CAM SI - 11743с9).

Решаващият съд е констатирал , че спрямо обжалващото лице има издаден предходен ЕФ серия К № 6914075 на ОД на МВР [населено място], отменен по реда на съдебно обжалване на 03.07.2023г.

От правна страна РС-Варна е приел ,че процесният електронен фиш формално отговаря на изискванията на чл. 189, ал.4 от ЗДвП. Правонарушението е установено с годно техническо средство , преминало периодична метрологична проверка за изправност. Счетено е съществуването на достатъчно доказателства, установяващи, че на процесната дата в [населено място] е управлявал лек автомобил “     “ с per. № [рег. номер] със скорост от 67 км/ час при разрешена скорост на движение от 50 км/ч. Предвид отмяната на електронния фиш , посочен като основание за признака " повторност" в административнонаказателното обвинение, РС-Вран е изменил обжалвания ЕФ , налагайки наказание " глоба " от 50 лв. на основание чл. 182 , ал.1 , т.2 от ЗДвП.

Касационната инстанция преценява обжалваното съдебно решение като валидно, допустимо и правилно ,като при неговото постановяване не е допуснато нарушение на закона или съществено нарушение на процесуалните правила. Твърдяната от К  необоснованост на атакувания съдебен акт не е валидно касационно основание, тъй като според чл. 63в от ЗАНН регламентацията на НПК,а не на АПК е приложима относно основанията за касационно обжалване.

От съдържанието на диспозитива на обжалваното съдебно решение става пределно ясна волята на решаващия съд да измени ЕФ серия К № 7237243. Противно на твърдяното от касатора в мотивите на обжалвания съдебен акт има изложени аргументи в насока това изменение и по-специално на четвърта страница от решението – изменение на ЕФ поради отсъствие на квалифициращия признак „ повторност“ . Има изложени и фактическки констатации от решаващия съд за отмяната по съдебен ред на предходен издаден на нарушителя ЕФ серия К № 6914075 от ОД на МВР [населено място], посочен в обжалвания пред РС-Варна електронен фиш като основание за твърдяната от наказващия орган повторност .

Варненският районен съд е приложил закона за по-леко наказуемото нарушение , давайки правна квалификация на деянието по основния негов състав / по чл. 182, ал.1 т.2 от ЗДвП /, а не квалифициращия му състав / чл. 182 , ал. 4 от ЗДвП/ . Приложената от РС-Варна административнонаказателна разпоредба гласи, че водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място, се наказва за превишаване от 11 до 20 km/h - с глоба 50 лв. В тази връзка правилно с обжалваното съдебно решение РС-Варна е постановил намаление на административното наказание „ глоба“ до фиксирания размер по чл. 182, ал.1 , т.2 от ЗДвП - 50 лв.

В хода на касационното производство жалбоподателят релевира допълнителни доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение с позоваване на директиви на Европейския парламент и на Съвета относно наказателните производства. Подобна аргументация , касаеща наказателните производства , има отношение към настоящия казус, доколкото при съществуване на критериите по делото „Engel and Others v. Netherland“ влязъл в сила акт административнонаказателно производство има характер на наказателно производство по смисъла на ЕКПЧ.

В тази връзка по повод доводът на Касабов за неспазване на чл. 6, § 4 от Директива 2012/13/ЕС относно правото на информация в наказателното производство съдът съобрази , че цитираната разпоредба гласи ,че държавите-членки гарантират, че заподозрените лица или обвиняемите са информирани незабавно за промени в информацията, предоставена в съответствие с настоящия член, когато това е необходимо, за да се гарантира справедливостта на производството.

Предвид конкретиката по настоящия случай - прилагане на закона за по-леко наказуемото нарушение от районния съд , правото на информация на нарушителя не е ограничено, тъй като постановеното съдебно решение не е окончателно , той е могъл да се защити срещу тази по-благоприятна за него правна квалификация на деянието , подавайки касационна жалба, което К ефективно е упражнил , но в касационното производство той нито твърди съществуване на различни юридически факти от установените в производството пред районния съд, нито релевира доводи за погрешно квалифициране на деянието. В този контекст неговото бланкетно оплакване за неспазване на чл. 6, § 4 от Директива 2012/13 е лишено от основателност.

Подобна характеристика има и другото негово възражение за неспазване на чл. 3 и 7 от Директива (EС) 2016/343 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 година относно укрепването на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство .

Първо , това възражение единствено се заявява от адвоката, осъществяващ правната защита на Касабов , без да има изложена каквато и да било обосновка за основателност. Второ, чл. 3 от Директивата гласи, че държавите членки гарантират, че заподозрените и обвиняемите се считат за невинни до доказване на вината им в съответствие със закона. Няма данни по настоящото дело за неспазване на тази презумпция. Трето, разпоредбата на чл. 7 от Директивата дава уредба на правото на лицата да запазят мълчание и да не се самоуличават . В конкретния случай няма ограничаване на това процесуално право спрямо Касабов, а и извършването на нарушението и неговото авторство не се базират на неговото мълчание, а на заснемане от автоматизирано техническо средство , което е годно веществено доказателствено средство предвид чл. 189, ал.15 от ЗДвП.

В обобщение подадената касационна жалба от Т. К. следва да се остави без уважение поради нейната неоснователност.

Мотивиран от изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Административен съд – Варна, ІV-ти тричленен състав,

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1819/19.12.2023г. , постановено по АНД № 3547/2023 година по описа на Районен съд – Варна.

Решението е окончателно.