РЕШЕНИЕ
№ 1456
гр. София, 26.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Г. АНД. К.
като разгледа докладваното от Г. АНД. К. Административно наказателно
дело № 20211110208680 по описа за 2021 година
Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 26.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски районен съд – Наказателно отделение, I – ви състав , в
публично съдебно заседание, проведено на двадесет и четвърти февруари
през две хиляди двадесет и втора година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ КРУШАРСКИ
1
и при участието на секретаря Йоана Долдурова като разгледа докладваното от
съдията НАХД № 8680 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда чл. 59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано е наказателно постановление № 21-4332-005680 от
26.03.2021 г., издадено от началника на група към ОПП-СДВР, с което на
ЛЮБ. АНГ. ЯН. е наложена глоба в размер на 300 лева и лишаване от право
да управлява МПС, за срок от 6 месеца, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от
Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
В жалбата се правят оплаквания за необоснованост и
незаконосъобразност на наказателното постановление, поради което се иска
отмяна на атакуваното НП.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, жалбоподателят,
поддържа жалбата, със същите съображения и искания.
АНО, редовно призован, не се явява, не се представлява и не изразява
становище по делото.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и
съображенията на страните, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок от надлежна страна.
Административнонаказателното производство е било образувано на
основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, въз основа на постановление на прокурор
при Софийска районна прокуратура с изх. № 15509/24.02.2021 г. по описа на
СРП.
Срещу жалбоподателя е съставено наказателно постановление № 21-
4332-005680 от 26.03.2021 г., издадено от началника на група към ОПП-
СДВР, за това че на 10.02.2020 г. около 18:47 часа, в гр. С., по бул. Б. ш.
управлява лек автомобил Ш.О. с рег. № ..............., с посока на движение от
Северна скоростна тангента към АМ Х., и при извършена проверка на
връзката с Околовръстен път е било констатирано, че управлявания
автомобил е със служебно прекратена регистрация, от 25.12.2019 г., на
основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП – нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП,
2
поради което и на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП на жалбоподателя
му е била наложена глоба в размер на 300 лева и лишаване от право да
управлява МПС, за срок от 6 месеца.
Преди да се занимае с анализа на доказателствената съвкупност събрана
по делото, съдът намира за необходимо да подчертае категорично, че
фактическите констатации, до които са достигнали контролните органи, както
в прекарителното постановление на СРП, така и НП, не се ползват с никаква
презумптивна доказателствена сила. Тези констатации (в постановлението на
СРП и НП), подлежат на доказване с всички допустими гласни, писмени и
веществени доказателства и доказателствени средства и това следва най-
малкото от конституционно установения принцип на презумпцията за
невиновност.
Съдът намира, че приетите в НП фактически положения се установяват
от наличната доказателствена съвкупност, приобщена на по надлежния ред по
делото.
От показанията на свидетелите К.П. (л. 26-27 от ДП) и Статко Драгатев
(л. 31-32 от ДП), се установява, че на процесните време и място,
жалбоподателят е управлявал лек автомобил, за който е било установено, след
проверка, че е със служебно прекратена регистрация.
От показанията на свидетеля Огнян Мирчев (л. 43-44 от ДП), се
установява, че процесният лек автомобил е бил закупен на негово име, но
сделката е била предназначена за жалбоподателя Л.Я., тъй като Я. е дал
парите за закупуването на автомобила и автомобилът е бил във владение и
ползван единствено от жалбоподателя; че по време на сделката нотариуса им
е разяснил, че автомобилът следва да бъде заявен за нова регистрация пред
органите на МВР, тъй като в противен случай, същият щял да бъде служебно
дерегистриран; че след изповядването на сделката свидетелят Мирчев е дал
всички документи на жалбоподателя и последният не го е търсил след това.
Посочените доказателствени източници са логични, обективни,
непротиворечиви, и кореспондиращи помежду си, поради което и съдът ги
кредитира като достоверни и ги съобрази при формиране на вътрешното си
убеждение.
С оглед на приетото за установено от фактическа страна, съдът намира
от правна страна следното:
3
При издаване на наказателното постановление (НП) не са допуснати
нарушения на процесуалните правила, посочени чл. 52-58 от ЗАНН.
От събраните по делото доказателства се установи по несъмнен и
категоричен начин, че на посочените в наказателното постановление време и
място, жалбоподателят е извършил, както от обективна, така и от субективна
страна, нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, тъй като е управлявал моторно
превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред (същото е било
със служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП).
Нарушението е извършено от жалбоподателя с форма на вината пряк
умисъл – същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, и е
целял неговото извършване. С оглед на това, че се касае за „формално”
нарушение (такова „на просто извършване”) не е необходимо наличието на
представи в съзнанието на дееца за общественоопасните последици на
деянието.
Съдът намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя и
неговия защитник за липса на умисъл. Конкретиката на настоящия случай, не
сочи на подобно обстоятелство, изключващо вината. Така например от
показанията на свидетеля Мирчев се установява, че той е бил само подставено
лица при извършване на сделката – защото парите за закупуването на
автомобила са били дадени от жалбоподателя, който единствено е ползвал
лекия автомобил; че документите за автомобила са били предоставени от
свидетеля на жалбоподателя веднага след сделката; че нотариуса им е
разяснил, че ако автомобила не се пререгистрира същият ще бъде
дерегистриран служебно (впрочем това е законова разпоредба, а
жалбоподателят като водач на МПС е длъжен да знае закона и както е добре
известно незнанието на закона, не е извинително и не може да обоснове
отпадане на административната отговорност). При всички тези обстоятелства
установени по делото, се налага извод, че жалбоподателят е бил наясно, че
автомобила не е пререгистиран след сделката и неизбежна последица от това
е била неговата служебна дерегистрация. Впрочем предаването на
документите за автомобила от мнимия собственик на жалбоподателя е
направило невъзможно свидетеля М. да отиде и да заяви автомобила за
регистрация в органите на МВР. При това положение се налага извод, от
доказателствената маса по делото, че жалбоподателят е формирал представи в
4
съзнанието си, че управлява автомобил, който не е своевременно
пререгистриран в МВР и същият е с прекратена регистрация, т.е. без валидна
регистрация (в същия смисъл е и Решение № 6451/08.11.2021 г., по адм. дело
№ 7752/2021 г. на АССГ, 17-ти кас. Състав). Поради тези съображения
оплакванията на защитата в обратен смисъл се явяват неоснователни.
При реализацията на административно-наказателната отговорност, АНО
е наложил предвиденото в санкционната част на нормата наказание, като
същото е било индивидуализирано в предвидения от закона минимум
(лишаването от правоуправление е в минимален размер, а глобата е близост
до минимума), поради което същото не следва да бъде допълнително
намалявано. Така определените по вид и размер наказания биха могли да
постигнат целите на наказанието в най-пълна степен.
В случая не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от
ЗАНН. Изхождайки от тежестта на нарушението и на нарушителя (по делото
не са установени, нито многобройни, нито е налице изключително
смекчаващо отговорността обстоятелство, които да сочат на нетипично ниска
обществена опасност на нарушителя или на извършеното нарушение), както и
от другите смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства,
процесният случай не разкрива по-ниска степен на обществена опасност, в
сравнение с други такива нарушения, т.е. не е налице маловажен случай.
С оглед изложеното, настоящият състав прие, че наказателното
постановление, като правилно - законосъобразно и обосновано, следва да
бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-4332-005680 от
26.03.2021 г., издадено от началника на група към ОПП-СДВР, с което на
ЛЮБ. АНГ. ЯН. е наложена глоба в размер на 300 лева и лишаване от право
5
да управлява МПС, за срок от 6 месеца, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от
Закона за движение по пътищата.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-
град в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6