Р Е Ш Е Н И Е
235/4.4.2019г.
№...................... 04.04.2019 г.
гр.
Шумен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд, седемнадесети състав
На
трети април през две хиляди и деветнадесета година
В
публично заседание в следния състав:
Председател:
Надежда Кирилова
Секретар:
Т.Д.
Като
разгледа докладваното от районния съдия
ВАНД
№ 651 по описа на ШРС за 2019 г.,
За
да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е
образувано на основание чл. 59
и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е
наказателно постановление № 18-0869-003527 от 04.02.2019 г. на ВПД Началник сектор
„Пътна полиция“ – Шумен към ОД на МВР - гр. Шумен, с което на Д.Ж.Я., ЕГН **********,***0
е наложено административно наказание “глоба” в размер на 100 /сто/ лева на
основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП за нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното
постановление като незаконосъобразно и неправилно, като излага подробно
доводите си за това в жалбата.
В
проведените по делото съдебни заседания
жалбоподателя, редовно
призован, не се явява лично. В първото съдебно заседание изпраща упълномощен
процесуален представител, който
поддържа жалбата на изложените в нея съображения.
Процесуалният
представител на ОД на МВР - гр. Шумен - административно-наказващ орган, издал
наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61,
ал. 1 от ЗАНН, оспорва жалбата и моли
същата да бъде отхвърлена като неоснователна, а обжалваното наказателно
постановление да бъде изцяло потвърдено. В съдебно заседание излага подробно
съображенията си за това.
Жалбата
е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява
процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна,
поради следните съображения:
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото
доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 15.12.2018
г. жалбоподателят Д.Ж.Я. управлявал лек автомобил марка „Волво С 60”, с рег. № Н
59267ВС, собственост на Ж.Я., ЕГН **********, като се движел в гр. Шумен, по бул.
”Симеон Велики“. Около 11.15 часа на същия ден преминал през кръстовището,
образувано между бул. “Симеон Велики“ и ул. “Алеко Константинов“. Светофарната уредба работела, като след преминаване през
кръстовището водачът се насочил към пл. ”България”. Непосредствено в близост до
кръстовището се намирал полицейски автомобил, в който пътували свидетелите П.С.П.
и Е. С.Б.. В този момент светофарната уредба светела с червен светофар, като не
светела в зелено допълнителната секция, разрешаваща тази маневра, но въпреки
това жалбоподателят с управлявания от него автомобил преминал през кръстовището.
Това обстоятелство било възприето от свидетелите П.П. и Е.Б., поради което със
служебния таблет направили видеозапис на процесното нарушение, след което последвали автомобила на жалбоподателя. Настигнали
автомобила на жалбоподателя и в района след кръстовището с ул. „Алеко
Константинов“ го спрели за проверка. След спиране от контролните органи на
жалбоподателя бил съставен акт за установяване на административно нарушение серия
Д, № 466889 от 15.12.2018 г., в който актосъставителят е посочил, че с горното
деяние е нарушена разпоредбата на чл. 6, т. 1, предл. 2 от ЗДвП. Актът е бил
съставен в присъствието на нарушителя, който бил надлежно предявен и подписан
без възражения. Впоследствие се е възползвал от законното си право и е депозирал
писмено възражение в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, но били счетени от
наказващия орган за неоснователни. Въз основа на така съставения акт и
съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено
наказателно постановление № 18-0869-003527 от 04.02.2019 г. на ВПД Началник
сектор „Пътна полиция“ – Шумен към ОД на МВР - гр. Шумен, с което на Д.Ж.Я.,
ЕГН **********,***0 е наложено административно наказание “глоба” в размер на
100 /сто/ лева на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП за нарушение по чл. 6,
т. 1 от ЗДвП.
Така
установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото
писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя П.С.П. и свидетеля Е. С.Б. –
свидетел при установяване на нарушението и при съставяне на акта, както и от
присъединените на основание разпоредбата на чл. 283 от НПК писмени доказателства. При преценка
на събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез разпита
на свидетелите П.П. и Е.Б. съдът намира, че
същите следва да бъдат кредитирани изцяло, доколкото всеки един от тях е
присъствал по време на извършване на проверката на жалбоподателя и пресъздава
пряко възприетите от него факти и обстоятелства. Освен това показанията им са
еднопосочни, непротиворечиви, кореспондират помежду си и се подкрепят и от
останалия събран по делото доказателствен материал. Още повече, доколкото
посочените свидетели не са се намирали в никакви особени отношения с нарушителя, от които да извличат ползи от
твърденията си, същите не може да се считат за заинтересувани или предубедени,
при което за съда не съществуват основания да не кредитира дадените показания и
приема същите за достоверни и правдиви.
По делото като веществено доказателство е приложен и 1 бр. диск, съдържащ видеозапис на процесното нарушение, направен със служебен таблет на ОД на МВР – Шумен и отразяващ, че в момента, в който жалбоподателят е предприел действие за навлизане в зоната на кръстовището и преди да пресече стоп - линията, зелената стрелка, позволяваща движението надясно в това кръстовище вече е изгаснала. Последните не са изготвени по реда на НПК и не представляват веществени доказателствени средства по смисъла на чл. 125, ал. 1 от НПК. Съдебната практика обаче приема, че случайно създадените фотоснимки, видеозаписи и т. н., които отразяват или съдържат информация за обстоятелствата, включени в предмета на доказване по чл. 102 от НПК, следва да се третират като веществени доказателства по смисъла на чл. 109, ал. 1 от НПК, тъй като представляват предмети, върху които има следи от престъплението /в този смисъл изрично е Решение № 390/02.10.2009 г. по н.д. № 393/2009 г., ІІ н.о. на ВКС/.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Наказателното постановление № 18-0869-003527
от 04.02.2019 г. е издадено от компетентен орган
- от ВПД Началник сектор „Пътна полиция“ – Шумен към ОД на МВР - гр. Шумен, съгласно заповед Рег. № 8121з - 515/14.05.2018 г. на
Министъра на вътрешните работи. В хода на административно наказателното
производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Вмененото
във вина нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща да се разбере
какво е обвинението и срещу какво да се организира защитата. Описанието на
нарушението също така е в достатъчна степен пълно и ясно, като позволява на
санкционираното лице да разбере какво нарушение му е вменено. Посочена е нарушената материално - правна норма, поради
това съдът намира, че в хода на производството не са допуснати нарушения на
процесуалните правила, които да са ограничили по какъвто и да е начин правото
на защита на нарушителя.
Производството
е от административно - наказателен характер, при което е необходимо да се
установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по
смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и
извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на
доказване лежи върху административно наказващия орган. Според разпоредбата на
чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние
/действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното
управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно
наказание, налагано по административен ред.
Съгласно
разпоредбата на чл. 6, т. 1 от Закона за движение по пътищата участниците в
движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица,
упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и
със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. Видно от
констатациите в Акта за установяване на административно нарушение
жалбоподателят е преминал през кръстовището при светеща червена светлина на
светофара. Това обстоятелство се потвърждава и от разпита на свидетелите П.П. и
Е.Б., които са пътували в полицейския автомобил зад жалбоподателя и пряко са
възприели неговото движение в района на посоченото кръстовище, както и смяната
на светлините на светофарната уредба. В подкрепа на това обстоятелство е и
приложеното веществено
доказателство -
1 бр. диск, съдържащ видеозапис на процесното нарушение, направен със служебен
таблет на ОД на МВР – Шумен и отразяващ, че в момента, в който жалбоподателят е
предприел действие за навлизане в зоната на кръстовището и преди да пресече
стоп линията, зелената стрелка, позволяваща движението надясно в това
кръстовище вече е изгаснала.
Поради
всичко изложеното по-горе съдът намира, че от материалите по делото се
установява по безспорен начин, че жалбоподателят не е съобразил поведението си
със светлинния сигнал, който в момента на потеглянето му от кръстовището е бил
с включена червена светлина и действително е осъществил посоченото в акта за
установяване на административно нарушение и в наказателното постановление
нарушение. Наказващият орган е действал законосъобразно, квалифицирайки
описаното деяние като административно нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
За
неизпълнение на това задължение административно-наказателната разпоредба на чл.
183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП предвижда налагане на “глоба” за физическото лице в
размер на 100 лв. Съдът намира, че административно-наказващият орган правилно е
квалифицирал нарушението и го е санкционирал законосъобразно съгласно
посочената разпоредба, като се е съобразил и с разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН и
е наложил наказание в неговия абсолютен размер, съобразявайки обстоятелството,
че законодателят
не е предвидил минимум и максимум и не е предоставил на
административно-наказващият орган възможност за преценка при определяне на
размера, поради което е наложил посоченото наказание в законоустановения му,
фиксиран размер.
Същевременно
настоящия съдебен състав намира за необходимо
да отбележи, че процесното нарушение не
съставляват маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, доколкото такива са нарушенията, които се отличават с
по-ниска обществена опасност от обичайните нарушения от същия вид /арг. от чл. 93, т. 9 от НК, във вр. чл. 11 от ЗАНН/. В конкретния случай не са установени обстоятелства, сочещи, че
въпросното нарушение е с
по-ниска обществена опасност от обичайните. Не е
установено също така наличието на някакво конкретно извинително обстоятелство,
което да е обусловило процесното неизпълнение, поради което и не са налице
основания за приложението на цитираната разпоредба. В случая
деянието, обявено за наказуемо е свързано със спазване на правилата за движение
по пътищата, за които нормативната база предвижда строги правила за
осъществяване, като целта на закона е да се опазват животът и здравето на
участниците в движението по пътищата и
да се улеснява тяхното придвижване. Неспазването на правилата, свързани с движение по
пътищата би застрашило нормалното осъществяване на значими обществени
отношения, свързани с безопасността на движението, съответно здравето и живота
на гражданите. С оглед на изложеното се налага извода, че въпросното деяние не
се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други
подобни случаи, поради което не са налице условията същото да бъде квалифицирано,
като маловажен случай.
Относно възражението
на жалбоподателя за допуснато съществено процесуално нарушение при съставянето
на наказателното постановление, изразяващо се
нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, съдът счита същото за неоснователно.
В акта за установяване на административно нарушение, а впоследствие и в
наказателното постановление, нарушението е било описано достатъчно пълно и
ясно, като са били посочени всички елементи от обективната страна на състава
му, както и допълнителните относими към тях обстоятелства. По този начин е била
осигурена възможност на нарушителя да разбере за извършването на какво
конкретно нарушение е ангажирана административно-наказателната му отговорност,
респективно да организира пълноценно защитата си, което той в крайна сметка е
сторил в развилото се съдебно производство. В
този смисъл е установената практика на Административен съд – гр.Шумен по този
въпрос, по-конкретно Решение № 129/11.04.2016 г.
по КНАХ № 73/2016 г.
и др.
Съдът
намира за необходимо да посочи, че според Решение № 208/07.07.2016 г., постановено по КАНД№ 167/2016 г. на ШАС: „няма как да са допуснати
съществени процесуални нарушения, след като районният съд е стигнал до извода,
че извършеното от дружеството нарушение е безспорно установено. Нарушенията на
процесуалните правила са съществени само когато, ако не са допуснати, би могло
да се стигне до друг извод относно извършено ли е нарушение и от кого“. При
тази позиция на касационната инстанция за първоинстанционния съд не остава
друга възможност, освен да се съобрази с въведената съдебна практика и да
приеме, че не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като
в случая извършването на процесното нарушение е установено по безспорен начин.
Санкционната норма също така е определена правилно, като наказанието е наложно
на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП,
предвиждащ специална санкция физическо
лице при нарушение на чл. 6, т. 1 от с. з., какъвто е и процесният случай.
Ето защо съдът счита, че
административно-наказателното производство е протекло при липса на съществени
процесуални нарушения. По-конкретно, акта за установяване на административно
нарушение е издаден от компетентен орган,
притежава изискуемите съобразно разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН
реквизити, а при издаването на атакуваното наказателно постановление – тези на
чл. 53 от ЗАНН.
В тази връзка, съдът намира, че атакуваното наказателно
постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено, а жалбата като неоснователна и недоказана следва да бъде оставена
без уважение.
Водим от горното
и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
18-0869-003527 от 04.02.2019 г. на ВПД Началник сектор „Пътна полиция“ – Шумен
към ОД на МВР - гр. Шумен, с което на Д.Ж.Я., ЕГН **********,***0 е наложено
административно наказание “глоба” в размер на 100 /сто/ лева на основание чл. 183,
ал. 5, т. 1 от ЗДвП за нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП, като правилно и законосъобразно.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен
срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: