РЕШЕНИЕ

 

Номер485                                          04.05.2016 год.                           Град Перник

 

В     И  М  Е  Т  О   Н А    Н  А  Р  О  Д  А

 

Пернишки районен съд                                                                                        ІІІ гр. състав

На  14.04.                                                                                                           Година 2016

В открито съдебно заседание в следния състав:

                                                         

                                                   РАЙОНЕН  СЪДИЯ: Зорница Кръстева-Дойчинова

           

Секретар: Н.С.

като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 09732 по описа за 2015 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявеният иск е с правно основание чл. 439 от ГПК, във  вр. с чл.124 от ГПК.

Производството по делото е образувано по предявен от И. петрова Ц. ***, чрез процесуалния си представител адв. М. В. *** АД, с който моли съда да признае за установено спрямо ответника, че последния не дължи на дружеството сумата от 1 923,31 лв., от които главница в размер на 373,40 лв., представляваща стойността на доставена, но незаплатена топлоенергия за имот, находящ се в **** за периода от м.02.1997 г. до м.03.1998 г., сумата от 31,74 лв. законна лихва и сумата от 47,34 лв. съдебни разходи, както и сумата от 1 576,86 лв. главница за доставена, но незаплатена топлоенергия за посочения имот за периода от м.05.1999 г. до м.09.2003 г., сумата от 516,79 лв. законна лихва и сумата от 46,58 лв. съдебни разходи. Претендира разноски

За недължимост на сумите се позовава на изтекла тригодишна погасителна давност, както и липса на собственост по отношение на процесния имот, тъй като ищцата е придобила собственост върху него на 16.12.2005 г. Т.е., към процесния период от 1997 г. до 2003 г. ищцата не е имала качеството потребител. В деловодството на дружеството, по партида на процесния имот е налично задължение на обща стойност от 1 923,31 лв., поради което за ищцата е налице правен интерес от предявяване на исковата молба. Твърди, че погасителната давност е започнала от датата на изискуемостта на всяко месечно задължение за топлоенергия, а последната дата на изискуемост е била още през 2003 г. Посочва, че дружеството не е предприело действия по принудително събиране на вземането, поради което давността не е прекъсвана.

Препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответното дружество, но в срока по чл. 131 от ГПК  не е депозиран отговор от него.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата претенция. Прави се искане за постановяването на неприсъствено решение срещу ответника.

Ответника, редовно уведомен, не е депозирал отговор на исковата молба, редовно и своевременно призован не се явява, не изпраща представител в съдебно заседание, не взема становище по спора, не ангажира доказателства.

 

Съдът, след като прецени твърденията на ищеца и събраните по делото доказателства, намира че са налице условията за постановяване на неприсъствено решение по реда на чл. 239, ал.1, вр. с чл. 238, ал.1 от ГПК.

            В хода на устните състезания ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение. Съдът, като констатира, че ответното дружество не е представило в срок отговор на исковата молба, не изпраща представител в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, както и че на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание, намира че са налице кумулативно изискуемите предпоставки по  чл. 238, ал.1 и чл. 239, ал.1, т.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение.

В срока за отговор по реда на чл. 131 от ГПК, ответникът не е представил такъв, като последиците са му били изрично съобщени с нарочно съобщение, редовно връчено на негов представител на 01.02.2016 г. - арг. чл. 239, ал.1, т.1 от ГПК, не е изпратил представител в първото съдебно заседание проведено на 14.04.2016 г., въпреки редовното си призоваване, както и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие - арг. чл. 238, ал.1 от ГПК. Искът е и вероятно основателен, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства - арг. чл. 239, ал.1, т.2 от ГПК.

По делото не се събраха доказателства, от които да се установи, че в рамките на тригодишния давностен срок от датата на издаване на изпълнителния лист, ответното дружество е упражнило правото си и е предприело действия по принудителното събиране на вземането. Не е издаден и изпълнителен лист.  В този смисъл въпросът е решен от ВКС с ТР № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК, т. 4 и ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, т. 11а. С ТР № 3/2011 г. е прието, че задълженията на потребителите на топлинна енергия, представляват задължения за периодично плащане – погасяват се с изтичането на 3-годишен срок - чл. 111 ЗЗД. В ОУ на ищеца е предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 30 -дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно чл. 114, ал.1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения /каквито са процесните за главница/, давността тече от деня на падежа. Тъй като по делото не се представиха доказателства за прекъсване или спиране теченето на давността, то съдът счита, че сумите по исковата молба са погасени по давност през м.09.2006 г.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 238 ГПК, настоящият състав намира, че искът за предявените главница и лихви е основателен и следва да бъде уважен, като на основание чл. 239 ал.2 ГПК, съдът не следва да излага мотиви за това.

           

По разноските за настоящето производство:

С оглед изхода на делото ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца сумата от 526,93 лв., представляваща направени по делото разноски, от които 450.00 лв. адвокатско възнаграждение и 76,93 лв. внесена държавна такса.

 

            С оглед изложеното Пернишкият районен съд

   

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на “ТОПЛОФИКАЦИЯ -ПЕРНИК” АД с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление гр. Перник, жк. Мошино, ТЕЦ “Република” представлявана от изпълнителния директор инж. Кремен Георгиев, че И. Петрова Ц. ***, с ЕГН ********** не дължи на дружеството сумите за доставена, но незаплатена топлинна енергия в общ размер от 1 923,31 лв., от които главница в размер на 373,40 лв., представляваща стойността на доставена, но незаплатена топлоенергия за имот, находящ се в **** за периода от м.02.1997 г. до м.03.1998 г., сумата от 31,74 лв. законна лихва и сумата от 47,34 лв. съдебни разходи, както и сумата от 1 576,86 лв. главница за доставена, но незаплатена топлоенергия за посочения имот за периода от м.05.1999 г. до м.09.2003 г., сумата от 516,79 лв. законна лихва и сумата от 46,58 лв. съдебни разходи

ОСЪЖДА “ТОПЛОФИКАЦИЯ -ПЕРНИК” АД, с ЕИК ********* и със седалище и адрес на управление гр. Перник, жк. Мошино, ТЕЦ “Република” ДА ЗАПЛАТИ на И. Петрова Ц. ***, с ЕГН **********, сумата от 526,93 лв., представляваща направени в разноски за адвокатско възнаграждение и държавна такса.

            Решението е постановено при условията на неприсъствено такова, поради което и по аргумент на чл. 239, ал. 4 от ГПК не подлежи на обжалване.

            По арг. на чл. 240, ал.1 от ГПК неприсъственото решение да се съобщи на ответната страна.

            Препис от решението да се връчи и на ищцовата страна.

 

 

 

                                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: