Решение по дело №2157/2020 на Районен съд - Дупница

Р Е Ш Е Н И Е

			10.05.2021
					Дупница

 

Номер                                    Година                                 Град

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

	II гр. отделение

 

Районен съд – Дупница                                                                                             състав

	28.04.		2021

 

на                                                                                  Година

 

Иван Димитров

В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

      1.

Роза Цветанова

       2.

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

	Гражданско		2157		2020

 

                              дело №                          по описа за                          г.

 

К.И.В., ЕГН **********, постоянен адрес: ***, и С.И.В. с ЕГН **********, постоянен адрес: ***, и двамата представлявани от адвокат К.С.В., адрес ***, са предявили срещу К.З.П., ЕГН**********, постоянен адрес: ***, Н.Л.П., ЕГН **********, постоянен адрес: ***, и З.К.П., ЕГН **********, постоянен адрес: ***, обективно съединени искове с правно основание чл.124, ал.1, пр.2 ГПК и чл.537, ал.2 ГПК. Искането е за признаване за установено по отношение на ответниците правото на собственост на ищците върху УПИ IV-370 в квартал 10 по регулационния план на с. Мурсалево, общ. Кочериново; на основание чл.537, ал.2 ГПК да бъде отменен нотариален акт № 194, том I, peг. №1946, дело № 177/26.07.2019 г. на нотариус С. Милева. Претендират се и направените разноски.

Ищците твърдят, че са собственици на основание наследство от Илия Стоянов Каишев, ЕГН **********, и Радка Стоичкова Каишева, ЕГН **********, дарение с нотариален акт № 109, том VI, peг. № 9671, дело № 1033/2007 г. на нотариус Л. Стоева и съдебна делба по гр. дело № 1817/2011 г. по описа на ДнРС, на УПИ IV-370 /парцел четвърти, имот планоснимачен номер триста и седемдесети/, в квартал 10 /десети/ по регулационния план на с. Мурсалево, общ. Кочериново, обл. Кюстендил, утвърден със Заповед за улична регулация № 621/23.11.1928 г. и Заповед за дворищна регулация утвърдена със заповед № 3137/29.11.1928 г. с урегулирано пространство за целия парцел от 636 кв.м., при граници и съседи: улица с осеви точки 15-16-25 /петнадесет, шестнадесет, двадесет и пет/, УПИ ІІІ-370 /парцел трети, имот планоснимачен номер триста и седемдесети/, улица с осеви точки 9-18-22 /девет, осемнадесет, двадесет и две/ и УПИ V-369 /парцел пети, имот планоснимачен номер триста шестдесет и девети/.

До 2007 г. имотът бил владян от Илия Стоянов Каишев и Радка Стоичкова Каишева, които през 1993 г. го оградили от три страни с телена мрежа по циментови колове, а откъм улицата на съществуващата каменна ограда монтирали метални врати. От 2007 г. до 2014 г. К.И.В. и нейните роднини ползвали имота като овощна и зеленчукова градина, като го предоставяли и за ползване на Йордан Костадинов, който периодично складирал в него строителни материали. От началото на 2014 г. ищците владеят имота и те го предоставили за ползване на Йордан Костадинов.

През 2020 г. ищците разбрали, че през 2019 г. К.З.П. и Н.Л.П. са признати за собственици на описания имот с нотариален акт № 194, том I, peг. №1946, дело № 177/26.07.2019 г. на нотариус С. Милева въз основа на извършена обстоятелствена проверка за придобиване на собствеността по давност. С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №108, том ІІ, рег.№2369, дело №288/09.10.2020 г. на нотариус С. Милева, К.З.П. и Н.Л.П. продали имота на З.К.П..

В постъпилия писмен отговор се сочи, че К.З.П. и Н.Л.П. са владели добросъвестно имота, дълги години са го стопанисвали и ясно и недвусмислено са показвали, че го считат за свой. Поради това са придобили собствеността върху процесния имот по давност, а впоследствие са го продали на З.К.П.. В имота имало складирани камъни от Йордан Костадинов, който по искане от ответниците ги преместил и след това преустановил ползването на имота. Всички подобрения са извършени от ответниците, които през 2019 г. оградили имота; дотогава не бил ограден.

В съдебното заседание процесуалният представител на ответниците е уточнил, че те владеят имота от м. ноември 2013 г. до настоящия момент.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, въз основа на закона и по свое вътрешно убеждение, прие за установено следното от фактическа страна:

Видно от представеното удостоверение за наследници, К.И.В. е наследник по закон /дъщеря/ на Радка Стоичкова Каишева, починала на 04.06.2007 г., и Илия Стоянов Каишев, който на 23.10.2007 г. с нотариален акт № 109, том VI, peг. № 9671, дело № 1033/2007 г. на нотариус Л. Стоева дарил 4/6 ид. части от гореописания УПИ IV-370 в квартал 10 по регулационния план на с. Мурсалево на ищцата. След смъртта на Илия Стоянов Каишев на 02.10.2012 г. /видно от приложеното решение № 499/01.08.2013 г. по гр. дело № 1817/2011 г. по описа на ДнРС/ в производство за съдебна делба имотът е допуснат до делба при права за К.И.В. от 5/6 ид. части; с решение № 59/15.01.2014 г. по гр. дело № 1817/2011 г. УПИ IV-370 е разпределен в дял на К.И.В., която е осъдена да заплати парична сума на другите съделители. Посоченото решение е влязло в сила на 26.02.2014 г., по време на брака между ищците, видно от представеното удостоверение за граждански брак.

С нотариален акт № 194, том I, peг. №1946, дело № 177/26.07.2019 г. на нотариус С. Милева въз основа на извършена обстоятелствена проверка на 26.07.2019 г. К.З.П. и Н.Л.П. са признати за собственици на описания имот на основание придобивна давност. С нотариален акт №108, том ІІ, рег.№2369, дело №288/09.10.2020 г. на нотариус С. Милева, на 09.10.2020 г. К.З.П. и Н.Л.П. продали имота на З.К.П..

Свидетелят Йордан Костадинов сочи, че през 2008 г. купил имот в съседство с процесния – той първоначално бил стопанисван от Илия Каишев и Стойка Спасова, а след смъртта им през 2010 – 2011 г. по молба на К.В. свидетелят започнал да се грижи за имота: потягал оградата, косял тревата и берял плодовете от овощните дървета, а през 2019 г. оставил в него строителни материали за извършвания в къщата му ремонт. Ответникът К.П. купил друг имот в съседство с процесния през 2016 г., а през 2020 г. изкоренил овощните дървета от процесния имот и поискал от свидетеля да премести строителните материали /тези действия на К.П. се потвърждават и от свидетеля Спас Евтимов/.

Свидетелите Николай Кърков и Борислав Искрев сочат, че К.П. стопанисва процесния имот от 2014 г., а преди това никой не се грижел за имота.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Предявен е положителен установителен иск за собственост и ищците следва да докажат чрез способа на главното и пълно доказване качеството си на собственици на процесния имот, съобразно твърдяното придобивно основание. Ответниците носят доказателствена тежест за установяване на фактите, на които основават възраженията си относно упражняваната фактическа власт върху имота в периода, за който претендират да са го придобили по давност.

Предявеният иск е допустим – правният интерес от предявяването му произтича от снабдяването на първите двама ответници с нотариален акт за собственост въз основа на изтекла в тяхна полза придобивна давност и с извършената разпоредителна сделка с имота в полза на третия ответник.

Ищците обосновават правото си на собственост посредством представените доказателства за качеството на К.И.В. на наследник по закон на Радка Стоичкова Каишева и Илия Стоянов Каишев, извършеното приживе от последния разпореждане с притежаваните идеални части от имота в нейна полза и извършената съдебна делба, при която имотът е поставен в неин дял. Предвид установената в чл.21, ал.1 от СК презумпция за съвместен принос, с изплащането на дела на другите съделители по време на брака между ищците идеална част от имота е придобита в режим на СИО от К.И.В. и С.И.В..

Ответниците К.З.П. и Н.Л.П. обосновават правото си на собственост с възражение за изтекла в тяхна полза придобивна давност с начало м. ноември 2013 г. От 01.11.2013 г. до датата на предявяване на иска по чл.124, ал.1 ГПК /с който е прекъсната давността на основание чл.84 ЗС вр. с чл.116, б. «б» ЗЗД/ - 16.12.2020 г., давностният срок по чл.79, ал.1 ЗС не е изтекъл.

Предвид твърдяното придобивно основание, в конкретния случай не е приложима кратката придобивна давност по чл.79, ал.2 ЗС. За нея е необходимо владението да е добросъвестно по смисъла на чл.70, ал.1 ЗС. Съгласно чл.70, ал.1 ЗС владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена. В т.9, ІІІ от ППВС № 6 от 27.XII.1974 г. по гр. д. № 9/74 г. се сочи, че правно основание за добросъвестно владение могат да бъдат всички прехвърлителни (транслативни) двустранни или едностранни сделки, като продажбата, замяната, дарението, завета; административни актове с вещноправни последици; съдебно решение по конститутивен иск, с което се прехвърля правото на собственост или ограничено вещно право.

В конкретния случай не се твърди нито едно от посочените основания, а оригинерен способ за придобиване на собственост – изтекла придобивна давност. Не е налице юридическо основание, годно да прехвърли собствеността, съгласно чл.70, ал.1 ЗС /не се и твърди наличие на описания в разпоредбата фактически състав/ и поради това владението е недобросъвестно. Преди изтичане на десетгодишния давностен срок е предявен настоящият иск за собственост, с който давността е прекъсната и липсва основание за осъществяване на този придобивен способ относно имота.

Основанието за възникване на право на собственост на ответника З.К.П. върху процесния имот по своя характер е деривативно (производно) и предполага правоприемство между прехвърлителите и приобретателя по договора за продажба, обективиран в нотариален акт №108, том ІІ, рег.№2369, дело №288/09.10.2020 г. на нотариус Сийка Ми­лева. Такова правоприемство не е налице, предвид неоснователността на направеното в производството възражение за изтекла придобивна давност в полза на праводателите на ответника. Продажба на недвижим имот, извършена от несобственик, не поражда целените правни последици и не прехвърля собствеността. Прехвърлителите не са били собственици на имота и приобретателят по сделката също не е могъл да стане негов собственик.

Предвид изложеното съдът намира, че ищците се легитимират като собственици на процесния имот и предявеният установителен иск е основателен и следва да бъде уважен.

Предвид обстоятелството, че ответниците К.З.П. и Н.Л.П. не са придобили по давност процесния имот, притежаван от ищците, следва да се уважи като основателно искането по чл.537, ал.2 от ГПК за отмяна на нотариален акт № 194, том I, peг. №1946, дело № 177/26.07.2019 г. на нотариус С. Милева.

Съобразно изхода на делото, направеното искане и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищците разноски по производството за адвокатско възнаграждение и за внесени държавни такси в размер на 780 лв.

Воден от горното, съдът

 

Р     Е     Ш     И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К.З.П., ЕГН **********, Н.Л.П., ЕГН **********, и З.К.П., ЕГН **********, че К.И.В., ЕГН **********, и С.И.В., ЕГН **********, са собственици на основание наследяване от Радка Стоичкова Каишева и Илия Стоянов Каишев, дарение от Илия Стоянов Каишев с нотариален акт № 109, том VI, peг. № 9671, дело № 1033/2007 г. на нотариус Л. Стоева и съдебна делба по гр. дело № 1817/2011 г. по описа на ДнРС на УПИ IV-370 /парцел четвърти, имот планоснимачен номер триста и седемдесети/, в квартал 10 /десети/ по регулационния план на с. Мурсалево, общ. Кочериново, обл. Кюстендил, утвърден със Заповед за улична регулация № 621/23.11.1928 г. и Заповед за дворищна регулация № 3137/29.11.1928 г. с урегулирано пространство за целия парцел от 636 кв.м., при граници и съседи: улица с осеви точки 15-16-25 /петнадесет, шестнадесет, двадесет и пет/, УПИ ІІІ-370 /парцел трети, имот планоснимачен номер триста и седемдесети/, улица с осеви точки 9-18-22 /девет, осемнадесет, двадесет и две/ и УПИ V-369 /парцел пети, имот планоснимачен номер триста шестдесет и девети/.

ОТМЕНЯ на основание чл.537, ал.2 ГПК нотариален акт № 194, том I, peг. №1946, дело № 177/26.07.2019 г. на нотариус С. Милева, с който К.З.П., ЕГН **********, Н.Л.П., ЕГН ********** са признати за собственици на описания имот на основание придобивна давност.

ОСЪЖДА К.З.П., ЕГН **********, Н.Л.П., ЕГН **********, и З.К.П., ЕГН **********, да заплатят на К.И.В., ЕГН **********, и С.И.В., ЕГН **********, деловодни разноски в размер на 780 лв.

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Кюстендил в 2 -седмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: