Р Е Ш E Н И Е
№ 15
Гр. Перник, 13.02.2019
година.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в публично съдебно заседание, проведено на двадесети януари през две хиляди и двадесета
година, в състав:
Съдия:
Ивайло Иванов
при
съдебния секретар А. М., като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов
административно дело № 508 по описа за
2019 година на Административен съд – Перник, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), във връзка с чл. 215, ал. 1 във връзка с чл. 214, т. 3 от Закона
за устройство на територията (ЗУТ).
Образувано е по жалба
на Д.П.Б. ***, чрез пълномощника й адвокат В.Б. *** против Заповед № РД-165/16.05.2019
година на кмета на Община Ковачевци. С обжалваната заповед, на основание чл.
225а, ал. 1, във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от Закона за устройство на
територията (ЗУТ) и съставен констативен акт № 2/27.02.2019 година, на
жалбоподателя е наредено в срок до 3 (три) месеца от получаване на заповедта
доброволно да премахне строеж, находящ се в урегулиран поземлен имот (УПИ) II-155, кв. 9 по плана на с. К., община К., област
Перник, а именно: „Едноетажна нежилищна постройка“, състоящ се в преустройство
на сграда – „фурна“, с площ 160 кв./м, в „ресторант“ с тоалетна, кухня и салон
за хранене, с обща застроена площ (ЗП) от 312.80 кв./м, с дължина към улицата 20.83 м., ширина
– 15 м. и височина – 3.60 м. към улицата и 4.70 м. към дъното на имота.
В жалбата се излагат
съображения, че заповедта е издадена при липса на компетентност, при неспазване
на установената в закона форма, при съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните
разпоредби и в несъответствие с целта на закона. Моли съда да отмени
обжалваната заповед.
В проведеното съдебно заседание на 20.01.2020 година
жалбоподателят, Д.П.Б., редовно призована, не се явява, представлява се адвокат
В.Б., който моли съда да отмени оспорваната заповед по съображенията, изложени
в жалбата. Претендира присъждане на направените по делото съдебни разноски, за
което представя списък по чл. 80 от ГПК.
В проведеното съдебно заседание на 20.01.2020 година
ответникът по жалбата, кметът на Община Ковачевци, редовно призован, не се
явява, представлява се от адвокат М.Ш. от АК Кюстендил, която изразява
становище за неоснователност на жалбата и моли съда да я оставена без уважение
по подробно изложени съображения, изложени в писмени бележки. Претендира
присъждане на направените съдебни разноски, съгласно представен списък на
разноските по чл. 80 от ГПК.
Административен съд – Перник, в настоящия съдебен
състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал.
2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства,
приема за установено следното:
От
Удостоверение № 1014/14.05.2004 година и Удостоверение № 1013/14.05.2004
година, издадени от Дирекция „ТСУ, А и КС“ при Община К., находящите се в УПИ II-155, кв. 9 по плана на с. К., община К., област Перник, обекти:
„Пивница“ със ЗП 98 кв.м. и „Пристройка към фурна“ със ЗП 45 кв.м., се установява, че са търпими
сгради съгласно § 16 от ЗУТ, като изградени по правилата и нормативите,
действали по време на извършеното строителство, като съответно пивницата е
декларирана да е изградена през 1979 година, а пристройката към фурна,
достроена през 1987 година.
Видно
от Скица № 231/04.09.2012 година, издадена от Дирекция „ТСУ, А и КС“ при Община
Ковачевци, находящите се в УПИ II-155,
кв. 9 по плана на с. Калище, община Ковачевци, област Перник, одобрен със
Заповед № ІІІ-515/1967 година в имота са нанесени две масивни сгради.
С
Постановление за възлагане на недвижим имот изх.
№ 0308/2010/000168/19.04.2013 година (лист 9 от делото), недвижим имот – УПИ II-155, кв. 9, с площ на парцела
636 кв./м, заедно с построените в имота сгради: сграда – „Фурна“, на един етаж,
със застроена площ (ЗП) от 160 кв./м и пристройка на един етаж, със ЗП 45 кв./м,
построени в периода 1975 година – 1979 година, находящ се в с. К., община К.,
са възложени на „***“ ЕООД, гр. Перник.
От
Удостоверение за регистрация на обект за търговия на дребно с храни/на
заведение за обществено хранене № 2431/04.11.2013 година, издадено от Областна
дирекция по безопасност на храните Перник се установява, че обект „Калената
пивница“, с. К. отговаря на изискванията на Регламент № 852/2004, както и на
европейското и национално законодателство в областта на безопасността на
храните и се регистрира с рег. № ********* като обект – заведение за общество
хранене с определени групи храни.
Видно
е от нотариален акт за покупко-продажба № 88, том II, рег. № 1880, дело № 267/2017 година (лист 6
от делото), че Д.П.Б. – настоящ жалбоподател е придобила правото на собственост
върху 636/1200 идеални части от недвижим имот – урегулиран поземлен имот (УПИ),
находящ се в населената част на с. К., община К., област Перник, с площ по
скица 1 200 кв./м (лист 11 от делото), съставляващ парцел II–155, в квартал 9, по действащия регулационен план на с.
Калище, ведно с построените в този имот едноетажна полумасивна сграда – фурна,
със застроена площ (ЗП) от 160 кв./м и масивна едноетажна пристройка със ЗП от 45
кв./м.
От
Удостоверение изх. № 767/01.11.2017 година, издадено от Административен съд –
Перник се установява, че с Решение № 340 от 06.11.2013 година, постановено по
адм. дело № 169/2013 година е отменена Заповед № РД-54 от 14.02.2013 година, издадена от Кмета на Община К., с която е
„Спряно изпълнението на всички видове строително монтажни работи на строеж,
представляващ „Пристройка“ към съществуваща масивна сграда, находяща се в УПИ
ІІ-155, кв. 9 по плана на с.К. с възложител „***“ ЕООД, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, ул. „***“ № ***.
На
27.02.2019 година служители за контрол по строителството в администрацията на
Община Ковачевци съставили Констативен акт № 2, в който отразили, че при извършена
проверка в УПИ II-155,
кв. 9, по плана на с. Калище, община Ковачевци, собственост на Д.П.Б. в
636/1200 идеални части, съгласно описания по-горе нотариален акт, е установено,
че в тази част на имота е
извършен строеж – преустройство на сграда – „Фурна“, с площ от 160 кв./м, в „Ресторант“
с тоалетна, кухня и салон за хранене с обща ЗП от 312.80 кв./м, с възложител и
извършител на същия Д.П.Б.. Установено съгласно цитирания констативен акт е, че
„Ресторантът“ е с дължина към улицата 20.83 м и ширина – 15 м, общата застроена
площ е приблизително 312 кв./м, височината на постройката е 3.60 м към улицата
и 4.70 м към дъното на имота, сградата е облицована с дървена ламперия, окончателно
завършена, захранена е с ток и вода, ползва се като ресторант – в кухнята са
поставени скари за готвене, изградена е вентилационна система, хладилна камера,
абсорбиращи съоръжения с комин. Посочено е в констативния акт, че обектът не е
въведен в експлоатация по реда на чл. 177 от ЗУТ, че преустройството на сграда
„фурна“ с площ от 160 кв./м в „ресторант“ с тоалетна, кухня и салон за хранене
с обща ЗП от 312.80 кв./м, е извършено без одобрени инвестиционни проекти и
разрешително за строеж. Прието в констативния акт е, че нарушени са
разпоредбите на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, във връзка с чл. 137, ал. 1, т. 5, буква
‚г“ от ЗУТ. От отразеното в констативния акт не може да се установи в
присъствието или в отсъствието на извършителя на строежа е съставен същия. В
акта е вписано, че е съставен в присъствието на Йордан Тодоров, последният
подписал акта в раздела – свидетели, при отказ или отсъствие на извършителя на
строежа. По делото не се представят доказателства относно начина и датата на
връчване на така съставения констативен акт.
На
26.03.2019 година Д.Б. *** възражение с вх. № В-2/26.03.2019 година (лист 30 от
делото) срещу така съставения констативен акт. Във възражението е посочено, че
за обект „фурна“ в УПИ II-155,
кв. 9 на с. К., е издадено удостоверение № 1013/14.05.2004 година на кмета на
Община К. – дирекция „ТСУ А и КС“, за търпимост на обекта по смисъла на § 16 от
ЗУТ. Д.Б.П. възразила и срещу твърденията, описани в констативния акт, както и
посочила, че липсва фактическо и правно основание за производство по реда на
чл. 225, ал. 1 от ЗУТ.
На
16.05.2019 година е издадена Заповед № РД-165/16.05.2019 година (предмет на
съдебен контрол), с която кметът на Община К., на основание чл. 225а, ал. 1,
във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ и съставен констативен акт № 2/27.02.2019
година, е разпоредил на Д.Б.П., в срок 3 (три) месеца от получаване на
заповедта доброволно да премахне находящия се в УПИ II-155, кв. 9, по плана на с. К., строеж: „Едноетажна
нежилищна постройка“, състоящ се в преустройство на сграда – „фурна“, с площ
160 кв./м, в „ресторант“ с тоалетна, кухня и салон за хранене, с обща застроена
площ от 312.80 кв./м, с дължина към улицата 20.83 м, ширина – 15 м и височина –
3.60 м към улицата и 4.70 м към дъното на имота.
Пред настоящата съдебна инстанция е прието заключението
на вещото лице Р.М.Г. по допусната съдебно – техническа експертиза. От така
даденото заключение, включително уточнението към същото направено в проведеното
съдебно заседание на 20.01.2020 година се установява, че: в действащия
кадастрален план е нанесена само упоменатата сграда – фурна, което е установено
от приложено към експертизата ксерокопие от действащия план на с. Калище, както
и от издадените от Община К. скици с № 125
и № 126 от 19.06.2019 година за УПИ II-155, кв. 9 по плана на с. К. (лист 16 и лист 17 от
делото), като при нейното графично измерване на плана, сградата е със застроена
площ 205 кв./м, а не с посочената в постановлението за възлагане площ от 160
кв./м, поради неточно изчисление. Основната сграда не е претърпяла външно
изменение като контур и е с този, нанесен на плана. Описаната в постановлението
за възлагане сграда – „Пристройка към фурна“ със застроена площ 45 кв./м не е
нанесена на плана, като за същата има издадено удостоверение за търпимост рег.
№ 1013/14.05.2004 година (лист 8 от делото). Вещото лице е установи въз основа
на извършено геодезическото заснемане за местоположението на процесния обект,
състоящ се от основна сграда и пристройка към нея, че обектът е с площ от 256
кв./м, от които 205 кв./м е застроената площ (ЗП) на основната сграда и 51 кв./м
е застроената площ на пристройката, а не както е посочено в оспорената заповед
312.80 кв./м. От заключението на вещото лице, към момента на изследване техническите
характеристики на обект „Едноетажна нежилищна постройка“, състояща се от сграда
„Фурна“ и „Ресторант“ с кухня са с посочената по – горе ЗП – 256 кв./м на
основната сграда и пристройката, като основната сграда и пристройката са функционално
свързани и обединени. Вещото лице е установило, че няма данни кога е извършен строежът
на обект „едноетажна нежилищна постройка“, състояща се от сграда „фурна“ и
„ресторант“ с кухня, но от факта, че в одобрения със Заповед № III-515/16.10.1967 година план на с. К. фурната е
нанесена, следва че същата е съществувала към онзи момент. Масивната едноетажна
сграда – пристройка към фурната, има издадено удостоверение за търпимост с рег.
№ 1013/14.05.2004 година (лист 8 от делото), издадена от Община К., като в
същото е упоменато, че сградата е построена през 1979 година. Вещото лице дава
заключение, че сградите са допустими по сега действащите разпоредби на ЗУТ. В
обект „едноетажна нежилищна постройка“, състояща се от сграда „фурна“ и
„ресторант“ с кухня, са извършвани строително – монтажни работи – подменени са
елементи и керемиди на покривната конструкция, изпълнена е дървена облицовка външно
на сградата, подменена е дограмата, като от съществуването на одобрения
кадастрален план за УПИ II-155, кв. 9,
по плана на с. К., одобрен със Заповед № III-515/16.10.1967 година, планът не е изменян от
влизането му в сила към настоящия момент относно процесния УПИ. Основната
сграда и пристройката са функционално обединени и поради тази причина
пристройката не може да се разглежда като самостоятелен обект, а последната не
е изследвана за търпимост по реда на § 16 и § 127 от ЗУТ при издаването на процесната
заповед, като за нея има издавано удостоверение за търпимост рег. №
1013/14.05.2004 година от Община К. Вещото лице е установили, че за подмяна на
покривни материали и за текущ ремонт не следва да се издава разрешение за
строеж. Така даденото заключение настоящия съдебен състав го кредитира, като
обективно, компетентно и кореспондиращо на приетите по делото писмени
доказателства.
При така установените факти, настоящия
съдебен състав на Административен съд – Перник като извърши по реда на чл. 168,
ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК достигна до следните
правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 215, ал.
4 от ЗУТ, от легитимирано лице, адресат на заповедта за премахване, поради
което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Кметът на общината осъществява
административен контрол по устройство на територията и строителството за
строежите от четвърта, пета и шеста категория. Атакуваната в настоящето
производство заповед е издадена от кмета на община Ковачевци, във връзка с
негови правомощия по Закона за устройство на територията. Същият съгласно чл.
225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ има право да издава заповеди за премахване на незаконни
строежи, а осъществения строеж е V категория. Въз основа на изложеното се
приема, че оспорваният административен акт е издаден от компетентен орган, в
кръга на неговите правомощия с оглед, на което не са налице отменителни
основания по чл. 146, т. 1 от АПК.
Оспорвания акт е в писмена форма и
обективира волеизявления, с които се засягат пряко и непосредствено права на
настоящия жалбоподател. Т.е. в случая е налице индивидуален административен акт
и като такъв, той трябва да отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК.
Това се отнася в пълна степен и за актовете издавани по ЗУТ. Формата на акта е
гаранция за законосъобразността на административния акт, като задължава административния
орган да съблюдава при неговото издаване предвидените от законодателя
изисквания и условия. Именно поради това, формата по чл. 59 от АПК е въведена
като основание за отмяна на издадени при неспазването й административни актове
–чл. 146, т. 2 от АПК. В случая формата е спазена и не се налага отмяна на акта
на това основание.
По правило производството по чл. 225 от ЗУТ е служебно
и не е необходимо органът да бъде сезиран за да дължи произнасяне, както и
същият има право на собствена преценка за образуване на производство и за
провеждане и приключване на процедурата с краен акт, подлежащ на оспорване.
Разпоредбата на чл. 225, ал. 3 от ЗУТ не изисква актът, с който се установява
незаконно строителство да се съставя в присъствие на нарушителя. Единственото
условие в закона е актът да бъде връчен на заинтересуваните лица, като такива
доказателства по делото не са представени, но жалбоподателя е депозирал
възражение в срок. Отделно от това описанието в обстоятелствената част на
заповедта напълно съответства на констативния акт. В този смисъл констативния
акт има оборима доказателствена сила за съществуването и вида на строежа.
Последните две обстоятелства се оспорват от жалбоподателя, в подкрепа на които
ангажира и бяха събрани доказателства в хода на делото. В оспорената заповед е
посочено, че изграждането на незаконния строеж е извършено в периода от
06.06.2017 година – дата на придобиване правото на собственост от жалбоподателя
до 27.02.2019 година – дата на извършената проверка. Безспорно от влязло в сила
на 10.12.2013 година Решение № 340 от 06.11.2013 година, постановено по административно дело
№ 169/2013 година се установява, че Заповед № РД-54 от 14.02.2013 година,
издадена от Кмета на Община К., с която е „Спряно изпълнението на всички видове
строително монтажни работи на строеж, представляващ „Пристройка“ към
съществуваща масивна сграда, находяща се в УПИ ІІ-155, кв. 9 по плана на с.К. с
възложител „***“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. „***“
№ *** е отменена като незаконосъобразна. Ето защо строителството на твърдения
незаконен строеж в оспорената заповед е извършено през 2013 година, а не както
твърди административния орган в периода от 06.06.2017 година до 27.02.2019
година. От друга страна в подкрепа на изложеното твърдение е и приетото по делото
заключение на вещото лице, от което се установява при изследване техническите
характеристики на обект „Едноетажна нежилищна постройка“, състояща се от сграда
„Фурна“ и „Ресторант“ с кухня са с посочената по – горе ЗП – 256 кв.м. на
основната сграда и пристройката, като основната сграда и пристройката са
функционално свързани и обединени. Вещото лице е установило, че няма данни кога
е извършен строежът на обект „едноетажна нежилищна постройка“, състояща се от
сграда „фурна“ и „ресторант“ с кухня, но от факта, че в одобрения със Заповед №
III-515/16.10.1967 година план на с. К. фурната е
нанесена, следва че същата е съществувала към онзи момент. Нещо повече вещото
лице категорично заявява, че основната сграда не е претърпяла външно изменение
като контур и е с този, нанесен на плана, а извършените ремонтни работи
представляват текущ ремонт, с оглед на техните характеристики. Индиция за
съществуването на описаната страда в оспорената заповед към 2013 година е
приложеното по делото Удостоверение за регистрация на обект за търговия на дребно с храни/на
заведение за обществено хранене № 2431/04.11.2013 година, издадено от Областна
дирекция по безопасност на храните Перник, от което се установява, че обект „***“,
с. К. отговаря на изискванията на Регламент № 852/2004, както и на европейското
и национално законодателство в областта на безопасността на храните и се
регистрира с рег. № ********* като обект – заведение за общество хранене с
определени групи храни, т.е. към края на 2013 година е съществувало
регистрираното заведение за обществено хранене.
От друга страна по делото безспорно се установи, че описаните
в оспорената заповед факти относно квадратурата на застроената площ не отговаря
на обективната действителност, тьй като от извършеното геодезическото заснемане
за местоположението на процесния обект, състоящ се от основна сграда и
пристройка към нея, обектът е с площ от 256 кв.м., от които 205 кв.м. е
застроената площ (ЗП) на основната сграда и 51 кв.м. е застроената площ на
пристройката, а не както е посочено в оспорената заповед 312.80 кв.м. Въз
основа на изложеното настоящия съдебен състав приема, че доказателствената сила
на констативния акт, въз основа на който е издадена оспорената заповед напълно
беше оборена от събраните по делото доказателства.
В процесния случай административният орган в нарушение на чл. 35 от АПК, е постановил оспорваната заповед без да установи относими към
административното производство факти, а именно: има ли изобщо извършено
изграждане на строеж в периода от 06.06.2017 година до 27.02.2019 година,
изграденото в имота нов строеж ли е или е ремонт на съществуващ такъв, както и
застроената площ на последния. Прилагането на специалния Закон за устройството
на територията не дерогира задълженията на администрацията по АПК да извърши
анализ на представените доказателства и изложени от жалбоподателя аргументи и
да прецени релевантно относимите възражения.
Предвид изложеното, настоящия съдебен състав намира, че при издаване на
процесната заповед не са спазени материалноправните предпоставки и същата е
издадена в нарушение на материалния закон – нормата на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, поради липса на
фактически основания за издаването й, поради което се явява незаконосъобразна и
следва да бъде отменена.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото искането на
жалбоподателя за присъждане на направените съдебни разноски е основателно,
поради което и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК ответника следва да заплати
на жалбоподателя съдебни разноски в общ размер на 1 117 /хиляда сто и
седемнадесет/ лева, от които 10 лева платена държавна такса, 507 лева платено
възнаграждение на вещо лице и 600 лева платено адвокатско възнаграждение по
договор за правна защита и съдействие от 01.08.2019 година. В тази връзка е неоснователно
направеното възражение за прекомерност от процесуалния представител на
ответника по жалбата на претендираното адвокатско възнаграждение от
процесуалния представител на жалбоподателя, съгласно чл. 8, ал. 2, т. 1 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
С оглед изхода на делото следва да се
остави без уважение направеното искане от процесуалния представител на
ответника по жалбата за присъждане на направените съдебни разноски.
Мотивиран
от
гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, настоящия съдебен състав на Административен съд –
Перник
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ Заповед №
РД-165/16.05.2019 година на кмета на Община К., с която на основание чл. 225а,
ал. 1, във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от Закона за устройство на територията
(ЗУТ) и съставен констативен акт № 2/27.02.2019 година, на жалбоподателя е
наредено в срок до 3 (три) месеца от получаване на заповедта доброволно да
премахне строеж, находящ се в урегулиран поземлен имот (УПИ) II-155, кв. 9 по плана на с. К., община К., област
Перник, а именно: „Едноетажна нежилищна постройка“, състоящ се в преустройство
на сграда – „Фурна“, с площ 160 кв. м., в „Ресторант“ с тоалетна, кухня и салон
за хранене, с обща застроена площ (ЗП) от 312.80 кв./м, с дължина към улицата 20.83 м, ширина –
15 м и височина – 3.60 м. към улицата и 4.70 м. към дъното на имота, като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА Община Ковачевци да заплати на Д.П.Б. *** съдебни
разноски в размер на 1 117 /хиляда сто и
седемнадесет/ лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред
Върховния административен съд на
Република България 14-дневен срок от връчването му на страните.
Съдия:
/п/