Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София, 22.04.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав,
в публично съдебно заседание на двадесет и втори март през 2019
година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
мл.съдия АНЕТА ИЛЧЕВА
секретар Алина
Тодорова, като разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА гражданско дело
номер 10224 по описа
за 2018 година, и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от К.И.А. срещу решение № 325485 от 29.01.2018
г., постановено по гр.д. № 41817/2016 г. на СРС, 26 състав, с което е отхвърлен
искът му за отмяна на решения от 08.07.2016 г. на Общото събрание на
собствениците в Етажна собственост на ул. „*****, гр. София.
С въззивната жалба на
ищеца се излагат доводи за неправилност на пръвоинстанционното решение поради нарушение на материалния и
процесуалния закон. Твърди се, че първоинстанционният съд недопустимо е тълкувал
разширително закона и игноририрал факта на провеждането на второ общо събрание
на ЕС на 08.07.2016г. след напускането на управителя, като не се произнесъл по
законността на процедурата за провеждането на това общо събрание, проведено без
покана с обявен дневен
ред, че действителния присъствен списък на
собствениците от ЕС е този при запозване на ОС на ЕС на 08.07.2016 г. и не са обсъдени изложените от ищеца възражения за недействителността и липсата на кворум по втория присъствен списък след напускането му на общото събрание на ЕС. Твърди и неправилно тълкуване и
прилагане на разпоредбите от ЗУЕС относно правомощията
на ОС на ЕС и процедурите по свикване на общото събрание, както и допуснато от СРС
нарушение като не се произнесъл по представените
от ищеца в хода на делото писмени доказателства,
доказващи извършените разпоредителни действия със средства на ЕС от страна на
избрания управител с фиксиран мандат в периода 08.07.2016 г. - 20.09.2016 г .
общо в размер на 2 300 лв., по повод на което била
поискана и обезпечителната мярка за спиране на
изпълнението на решенията на ОС, също и непроизнасяне по
направените от ищеца
оспорвания на протокола от ОС.
Въззиваемата
страна – ответник Етажната собственост на бул.*****, гр.София, оспорва жалбата
с писмен отговор чрез пълномощник адв.Й.Й., надлежно упълномощен, с
възраженията, че решението не страда от сочения от жалбоподателя пороци. Възразява
се, че дневният ред на ОС на ЕС е
бил предварително обявен от самия ищец, като по него са разгледани и гласувани четири от предварително
обявените точки, поради което избора на управител и надзорен
съвет от процесното общо събрание на 08.07.2016 г. е било напълно в съответствие с предварително обявения
дневен ред на ОС на
ЕС. Възразява още, че ОС на ЕС на
08.07.2016 г. е приело конкретни рещения само по точки от
предварително обявения ред, поканата била изготвена
от самия ищец, със съдържание
идентични с разгледаните въпроси на събранието, като разликата
била единствено в номерацията, и единствено извън предварително обявения дневен ред е
обсъдило необходимостта да се извърши ремонт на покрива на сградата, но не е
приело конкретни решения в тази насока. Излага и доводи, че на датата 08.07.2016 г. е проведено само
едно общо събрание, и е взело решения с необходимия кворум, а ищецът необосвонано твърдял
по-нисък кворум, тъй като отказал да впище като присъстващи лица такива, които са имали изрично писмено пълномощно на друг собственик в етажната
собственост/Здр.Жеков/. В последствие списъкът е бил допълнен с
тези лица, като първоинстанционния съд правилно е установил, че ОС е проведено и е
приело решенията си с изискуемия от закона кворум с представени 79,910 % ид.ч., но дори и да се приемело,
че гласуването е извършено без да се отчитат оспорените от ищеца гласували лица, то са били налице 71,408 % ид. ч. Достатъчно за вземане нарешения. Счита разпореждането с финансови средства за неотносими към предмета на делото. отразяващ реалните участници и представителите с
пълномощно в събранието, респективно е изчислен и коректно кворумът в общото
събрание.
Софийски градски съд,
действащ като въззивна инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата съгласно
чл.269 от ГПК, намира следното по предмета на въззивното производство:
Първоинстанционното
решение е валидно, и допустимо, тъй като има съдържанието по чл.236 от ГПК и
съдът се е произнесъл съобразно предявената с исковата молба претенция с
основание чл.40 от ЗУЕС за отмяна на решенията, взети на ОС на ЕС, проведено на 08.07.2016 г.
При произнасянето си по
правилността на обжалваното решение, съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до
релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на
процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и приложимите материално правните норми,
както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори
ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.
Първоинстанционният
съд е изложил фактически констатации и правни изводи за неоснователност на
предявения иск, според оплакванията с исковата молба и възраженията на
ответника, и анализ на приетите по делото писмени доказателства, които
констатации и правни изводи въззивният съд споделя и на основание чл.272 от ГПК препраща към
мотивите на първоинстанционното решение изцяло, без да е нужно да ги
преповтаря.
По направените с възивната жалба оплаквания, въззивният съд допълва
следното към мотивите на първоинстанционното решение, въз основа на преценка на
същите събрани доказателсва като тези пред първата инстанция, при липсата на
нови такива по чл.266 от ГПК :
В производство по чл. 40 ЗУЕС при оспорване законосъобразността на взетите
решения от ОС на ЕС, съдържанието им се удостоверява с протокола от това
събрание. В това производство, в тежест на оспорващия , т.е. на ищецът като
етажен собственик по иска по чл.40 от ЗУЕС, е да докаже, че е оспорил
съдържанието в определения в чл. 16, ал. 9 ЗУЕС срок, че въпреки това протокола
не е поправен и че представения препис от протокола не отразява достоверно
извършените действия и взетите решения от общото събрание, включително и факта,
че такова изобщо не е проведено "/реш. № 8/24.02.2015 г. по гр. д. №
4294/2014 г. на ВКС/. В конкретния случай ищецът К.А. е доказал, че е възразил
срещу съдържанието на протокола в срока по чл.16, ал.9 от ЗУЕС, при липсата на доказаелство за съобщение на
коя датат е бил изготвен протокола, но
не проведе в настоящия исков процес доказване на възраженията си относно
неговото съдържание. Ето защо въззивнитя съд приема, че представеното по делото
копие то този протокол от 08.07.2016 г. удостодверява със обвързваща съда сила,
че е проведено ОС на ЕС на посочената дата и са се осъществили посочените в
него действия по описания начин, и са взети посочените в този протокол решения.
Валидността на протокола обаче, не е разнозначно на законосъобразност на
взетите решения, като с оглед оплакването на ищеца, че при ппровеждане на
събранитео ипри вземане на решенията са
нарушени разпоредби на ЗУЕС, съдът следва отделно да изследва давли са били
допуснати твърдениет от ищеца нарушения в този смисъл.
От приложените по делото покана,
изготвена от ищеца като ,управител на ЕС към 30.06.2016 г., и от протокола за разлепване на съобщение от
същата дата, се установява, че е била спазена процедурата по свикване на общото
събрание съгласно чл. 13, ал. 1 ЗУЕС. Неоснователно е оплакването на ищеца, че
събранието е започнало при
представителство на по-малко от изискуемия по закон кворум. Видно от протокола
от ОС на ЕС от 08.07.2016 г., представен с исковата молба, и от присъствения
списък към него-първия, както го обозначава ищеца, този на л.20 от делото на
СРС, са присъствали собственици или техни пълномощници, представляващи 69,933 %
ид.ч. от общите части на сградата, като в тях се включват и притежаваните от
самчия ищец 4,027%. Такива са и твърденията на самия ищец в исковата молба, на
стр.3-та от исковата молба. Това представителство от 69,933% е повече от минимално изискуемия съгласно чл.
15, ал. 1 ЗУЕС –
изискващ най-малко 67 % ид.части от
общите части на етажната собственост. Освен това следва да бъде посочено, че по отношение на
лицата И.И. и А.И., ищецът излага противоречиви твърдения, като сам ищецът
признава, че меродавен за кворума е оригиналният, първоначалният списък на
лицата, т.е. този на л.20 от делото на СРС, в което фигурира И.И., срещу чието
име е положен подпис и отразен дял от 3%, с отбелязване пълномощно от
02.10.2000 г., което пълномощно самият ищец признава с исковата молба, че е
било с нотариална заверка на подписа, както изисква закона. Следователно
въззивният съд приема, че при започване на ОС е имало необходимото мнозинство
за неговото законосъобразно провеждане.
Останалите, въведени от ищцовата
страна възражения относно законосъобразността на взетите на съвместното общо събрание решения,
настоящият съдебен състав също намира за неосновантелни и недпокрепени от
събраните по делото доказателства.
Първо, относно твърденията за неспазване на процедурата по свикването и
провеждането на ОС следва да се посочи, че е установено по делото, както вече
бе изложено по-горе, наличието на
надлежно и своевременно изготвена покана за свикването на ОС, която е надлежно
оповестена, удостоверено с протокол за това. Съдържанието на дневния ред по
тази покана вкл. и точки, които се съдържат в две други искания от част от
етажните собственици, за свикване на ОС, връчени на ищеца като тогавашен
управител на 23.06.2016 г. В тях, макар и по различен начин формулирано, се
иска да се обсъдят на ОС на ЕС и въпросите за отчет на управителя, вкл. и за
разходите, за избор на нов управител, и
на ревизионна комисия, също и за решение за ремонт на покрива, както и някои
др. организационни въпроси като поставяне на видно място на информация за
приходите и разходите от атената на покрина на входа, отчет на разходите
конкретно на ремонт на покрива, отчет на
причините за несвикване на събрание от управителя в нарушение на чл.12 от ЗУЕС/поне 1 годишно/, отчет на поетите от управителя ангажименти по време на
избора му за такъв. Законът не изисква да се разгледа целия обявен дневен ред. Противно на твърденията на ищеца, за проведеното
на 08.07.2016 г. ОС е съставен протокол, съдържанието на който удовлетворява
изискванията на чл. 16, ал. 5 ЗУЕС, доколкото в същия са вписани датата и
мястото на провеждане на събранието дневния ред, явилите се лица и ид.ч. от о.ч., етажната
собственост, която те представляват, изявленията при разискване на направените
предложения, както и приетите решения. Протоколът е подписан от лицата по чл.
16, ал. 6 ЗУЕС-председателстващ събранието и протоколчик, и е годен да удостовери валидното провеждане
на ОС.
Законът не поставя изискване нито в самия протокол, нито в отделен документ
да се съдържа изброяване както на етажните собственици, които са били съгласни
с предложените решения и съответно са ги подкрепили с гласа си, така и на
етажните собственици, гласували против решенията, удостоверени с протокола. Въпреки
това такова посочване е направено в случая, както в самия протокол, така и в
списъка на присъствалите лица, като са положени и подписите на лицата. И в
двата списъка- т.нар. от ищеца автентичен списък при започване на ОС, и във
втория такъв, съставен след като ищецът е напуснал ОС, са отразени
собственици-лично или чрез пълномоник, притежаващи повече от изискуемото
мнозинство за проведжане на Ос и за вземане на решения от него- т.е. повече от
67 %. По първия списък те са 69,933%, вкл. и делът на ищеца, както сам ищецът
признава, а по втория списък те са 71,408%. По втория списък дори и да се приспаднат
процентите за К.В.и за А.И./макар за втория да няма такова основание/, за които
ищецът е заявил възражения, че не са били надлежно представлявани, то се намаля
на 71,408%, което пак е достатъчно за провеждане на ОС. В този смисъл наличието
на неточно посочване в протокола на % при отделните гласувания, не опорочават
взетите решения, тъй като част от решенията са взети единодушно, т.е. заместват
се от верния сбор на на присъствалите, съгласно списъците, а по др.точки не е
взето решение поради липсата на законоизискуемото мнозинство-така не е приет
отговора по т.1, не е приет ревизионния акт, не е решено да се състави
техн.паспорт на сградата.
Съгласно разпоредбата на чл. 16, ал. 2 от ЗУЕС Общото събрание се
председателства от председателя или друг член на управителния съвет или от
управителя, а съгласно, ал. 4 за провеждането на Общото събрание се води
протокол, който съгласно, ал. 6 се подписва от председателстващия и
протоколчика. Съгласно чл. 16, ал. 5 ЗУЕС "В протокола се вписват датата и
мястото на провеждането на общото събрание, дневният ред, явилите се лица и
идеалните части от етажната собственост, които те представляват, същността на
изявленията, направените предложения и приетите решения". Вярно е, че в
представения протокол не е отразен изборът на протоколчик, което изискване
обаче не е съществено и не може по същество да се отрази на законосъобразността
на взетите решения, доколкото е спазено изискването на закона протоколът да е
подписан от протоколчика. Относно довода, че председателстващия ОС след
напускането му от ищеца, е осъществено от лице, което не е управител,
въззивнитя съд намира, че не е допуснато нарушеуние на ЗУЕС. Процедирано е аналогично на и за провеждане
на първо ОС на ЕС. При първото ОС на етажната собственост няма още избран УС
или управител, който да може да председателства събранието, това обаче не
означава, че отпада изискването председателстващият ОС да е измежду
собствениците на обекти в етажната собственост, а в случая избраната е
такава-етажен собственик.
Съгласно чл. 16, ал. 3 от ЗУЕС - Общото събрание на собствениците не може
да приема решения по въпроси извън предварително обявения дневен ред, освен в
неотложни случаи. Възражението на жалбоподателя, че с гласуването на решение за
свикване на общо събрание през м.септември 2016 г. е нарушена тази цитирана
норма е неоснователно, тъй като това решение не фиксира дата на провеждането му
нито дневен ред, е прието във връзка с избора на нов управител за посочения
срок-до 30.09.2016 г. , и е допустимо с оглед правомощието на ОС на ЕС по чл. 11,
ал.1, т.10, б.м- да решава и други въпроси, свързани с управлението на общите части, които не са сред
изрично посочените в чл.11 от ЗУЕС.
Неоснователни се явяват и възраженията относно съдържанието на протокола,
че не били описани в протокола коментарите по отчета на управителя и
поведението на присъстващи на събранието лица. Доказателства в тази насока-за
оборване официалната удостоверителна
стойност на протокола, не бяха
ангажирани от ищеца, поради което заявеното отнего оспорване достоверителната
стойност на протокола не е доказано. А по отношение на точките, по които не е взето и решение , неотразяването
на изявления по отношения на тях не е от съществено
значение и не опорочава събранието, нито протокола.
Ето защо поради съвпадане изводите
на двете съдебни инстанции, обжалваното решение следва да се потвърди изцяло.
По разноските за въззивната
инстанция :
С оглед изхода на
спора пред въззината инстанция, според който предявеният иск се приема да е
неоснователен, направените от
жалбоподателя – ищец разноски пред въззивния съд остават в негова тежест, и
искането му с основание чл.78, ал.1 от ГПК в тази насока не може да се уважи.
Въззиваемата страна-ответник е направил искане за разноски пред въззивния
съд с отговора на
въззивната жалба. Тази страна, обаче, не е представила списък по чл.80 от ГПК ,
както и не е ангажирала доказателства прде
въззивния съд за сторени разноски. Представено е само пълномощно за адв.Й.Й. от
управителя на ЕС-избран с решение на ОС на ЕС от 16.10.2017 г. , но не са
анжагирани от страната доказателства за уговорено или заплатено възнаграждение
за това представителство, нито други доказателства за разноски за въззивната
нистанция. Ето защо искането за разноски
и на ответната страна с основание чл.78, ал.3 от ГПК не може да се уважи.
Воден от горните
мотиви, СГС
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 325485 от 29.01.2018
г., постановено по гр.д. № 41817/2016 г.
на СРС, 26 състав.
ОСТАВЯ
без уважение исканията на страните за разноски за въззивната инстанция .
РЕШЕНИЕТО е окончателно
съгласно чл.280, ал.3, т.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.