№ 3836
гр. Варна, 30.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Татяна Лефтерова
при участието на секретаря Росица В. Трендафилова
като разгледа докладваното от Татяна Лефтерова Гражданско дело №
20253110110131 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба на Г.
З. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ******, с която против П. К. К., с
ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ******, е предявен иск с правно
основание чл. 49, ал. ал.1 СК, за прекратяване на сключения между страните
граждански брак с развод, поради дълбокото му и непоправимо разстройство,
по изключителна вина на ответника. Претендират се сторените разноски.
В исковата молба се сочи, че първоначално отношенията между двамата
съпрузи били нормални, като през последните месеци преди подаване на
исковата молба в съда, двамата, по необясними причини започнали да се
отчуждават един от друг. Твърди се, че били правили опити да възстановят
брачната си връзка, но без успех. Неразбирателството се задълбочило, като
скандалите станали ежедневие. Заявява, че заради конфликтите им се налагало
той да нощува извън семейното жилище – при родителите на ответницата, в
дома на негов приятел, както и в служебния си кабинет.
В деня на подаване на исковата молба в съда, страните по делото
представят писмена молба, с която заявяват, че са постигнали споразумение, с
което са уредили въпросите относно личните и имуществените си отношения
за след прекратяване на гражданския им брак, изцяло.
1
Като е съобразил искането на страните, съдът е трансформирал
производството от исково в охранително, на основание чл.321, ал.5 ГПК - за
утвърждаване на постигнато споразумение.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено, от фактическа
и правна страна, следното:
Молбата на съпрузите намира правното си основание в разпоредбите на
чл.49, ал.4 СК вр. чл. 50 СК. Същата е допустима, а разгледана по същество,
тя е и основателна.
Видно от удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз
основа на акт за сключен граждански брак №****/24.09.2024 г., от Община
Варна, гражданският брак на двамата съпрузи е сключен в гр. Варна, на
24.09.2024 г. От брака си съпрузите нямат родени деца.
В представеното споразумение съпрузите сочат, че по време на брака си,
в режим на СИО, са придобили „недвижимо имущество“, като не уточняват
дали се касае за един недвижим имот или за повече от една недвижими вещи.
Същото, след прекратяване на брака, остава в обикновена съсобственост на
двамата съпрузи.
В съдебно заседание, съпрузите лично изразяват становище, че
поддържат искането си за развод. Съдът намира, че са налице предпоставките
на чл.330, ал.3 ГПК – заявено е сериозно и непоколебимо съгласие за развод;
постигнато е и споразумение по чл.51 СК, което не противоречи на закона и
добрите нрави, и същевременно урежда в достатъчна пълнота всички
посочени от законодателя последици в личните и имуществени отношения
между съпрузите, след прекратяване на брака. Исканият развод следва да бъде
допуснат, без да бъдат издирвани мотивите за прекратяване на брака, а
представеното споразумение по чл.51 СК – да бъде утвърдено.
При горните доводи, съдът намира, че следва да допусне искания развод
и да утвърди споразумението.
На основание чл.6, т.3 от Тарифа за държавните такси, които се събират
от съдилищата по ГПК, съдът определя окончателна държавна такса по
допускането на развода в размер на 40 лева, която следва да бъде внесена от
съпрузите поравно.
2
Водим от горното и на основание чл.50 СК, вр. чл.330, ал.3 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД сключения на 24.09.2024 г., в гр. Варна, пред
длъжностното лице по гражданско състояние на Община Варна, граждански
брак между Г. З. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ****** и П. К. К., с
ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ******, поради сериозното и
непоколебимо взаимно съгласие на съпрузите.
УТВЪРЖДАВА СПОРАЗУМЕНИЕТО, по чл.51 СК, на съпрузите Г. З.
К., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ****** и П. К. К., с ЕГН **********,
с адрес: гр. Варна, ******, като:
ОБЯВЯВА, че след прекратяване на брака, съпрузите не си дължат
издръжка в полза един на друг.
ОБЯВЯВА, че движимите вещи, представляващи обикновена
покъщнина, са поделени от двамата съпрузи доброволно и извънсъдебно.
Съпрузите нямат взаимни претениции към притежаваните от тях банкови
сметки и влогове, и нямат общи такива.
ОБЯВЯВА, че след прекратяване на брака, придобитото в режим на
съпружеска имуществена общност, недвижимо имущество, остава в
обикновена съсобственост на двамата молители.
ОБЯВЯВА, че след прекратяване на брака съпругата ще продължи да
носи брачното си фамилно име - К..
Разноските остават в тежест на страните, както са сторени, а дължимата
окончателна държавна такса за допускане на развода ще бъде заплатена от
съпрузите поравно.
С постигнатото споразумение, съпрузите уреждат всички лични и
имуществени отношения, по повод прекратяване на брака им и никой няма да
има каквито и да е претенции спрямо другия.
ОСЪЖДА Г. З. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ******, да
заплати държавна такса по допускането на развода, в размер на 20 лева, по
сметка на Районен съд – гр. Варна.
3
ОСЪЖДА П. К. К., с ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ******, да
заплати държавна такса по допускането на развода, в размер на 20 лева, по
сметка на Районен съд – гр. Варна.
РЕШЕНИЕТО, С КОЕТО СЕ ДОПУСКА РАЗВОД ПО ВЗАИМНО
СЪГЛАСИЕ, НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4