РЕШЕНИЕ
№ ……… /21.04.2023г. , гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, I-6 състав, в публично съдебно
заседание, проведено на 18.10.2022 г., в състав:
СЪДИЯ:
ДАНИЕЛА Х.
При участието на съдебен секретар Антоанета
Стефанова, след като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 13316 по опис
на Софийски градски съд за 2019 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ГПК.
Ищецът Банка ДСК е
подала в Районен съд – София,
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК с вх.
Рег. № 3037375 от 10.06.2016 г. Възоснова на заявлението е издадена заповед от 20.06.2016
г. с която е разпределено, длъжниците /сега ответници/ Т.Н.Ц. и И.Д.
Цветков да заплатят на банката:
-
22 978.94 Евро, ведно със законна лихва
считано от 10.06.2016 г. до окончателното изплащане на вземането
-
594 Евро представляващи такса
-
10 288.4 Евро договорна лихва за периода от 14.08.2011г. до
09.06.2016 г.
-
116.51 Евро наказателна лихва за периода от
08.06.2016 г. до 09.06.2016 г.
-
2878.16
лева разноски в производствтото/ 1351.31 лева
държавна такса и 1526.85 лева юрк.възнаграждение;
В срок е постъпило възражение по чл. 414 от ГПК. В него дръжниците излагат, че в периода между
датата на заповедта и показаната за доброволно изпълнение по изпълнително дело № 20198640400049 по опис на ЧСИ № 864 с район на действие СОС
са погасявали дължимите суми по Договор за кредит от 30.09.2008 г. и
допълнително споразумение от 20.20.2010 г. Към възражението са представени писмени
доказателства. Във възражението се твърди, че към датата на неговото
съставяне дългът няма тези стойности, което са отразени в
заповедта. Изцяло са възразени
сумите, което заповедта е приела като цифрово изражение на направените в заповедното
производство разноски, като се твърди, че
кредитополучателя не е дал повод за образуване на съдебното
производство. Изцяло са се оспорва дължимостта на сумата от 116.51 Евро наказателна лихва за
периода от 08.06.2016 г. до 09.06.2016 г., на сумата от 594 Евро представляващи такса, Обосновано е
възражение за погасена по давност лихва
в периода от 14.08.2011г. до 09.06.2016 г. , както и размера на юрисконсутското възнаграждение, като несъответно на разпоредбата на чл. 78, ал.8 от ГПК. Към
възраженията е представен опис на сумите, внесени в периода от 08.06.2016 г. до
11.07.2019 г. и към него са представени доказателства за извършени банкови
преводи на тези суми.
В срока за предявяване на иск за установяване на вземането, Банка ДСК е
регистрирала в деловодството на СГС искова молба с вх. Ег.
№ 124658 от 14.10.2019 г. С исковата молба, ищецът е претендирал да се установи парично вземане,
както следва:
-
22 978.94 Евро, ведно със законна лихва
считано от 10.06.2016 г. до окончателното изплащане на вземането;
-
594 Евро представляващи такса
-
10 288.4 Евро договорна лихва за периода от 14.08.2011г. до
09.06.2016 г.
-
116.51 Евро наказателна лихва за периода от
08.06.2016 г. до 09.06.2016 г.
Основанието на претенцията е неточно
изпълнение на договор за банков кредит от 30.09.2008г. Претендира се
уговорената като последица от неточното изпълнение предсрочна изискуемост,
поради забава в задълженията на
кредитополучателите в изпълнение на задълженията им уговорени в договор за
ипотечен кредит от 30.06.2008 г. и допълнително споразумение от 20.10.2010 г. Ищецът излага, че срокът на
забавата е повече от 90 дни. Банката твърди, че на 08.06.2016 г. кредитът е
обявен за предсрочно изискуем и е отнесен в просрочие
като преди това, е свела до
знанието на кредитополучателите, че са в
просрочие.
Твърди, че е изплатила на адреса посочен в договора известие чрез лицензирана куриерска служба, което е
получено лично от Т.Н.Ц. на 18.03.2016 г. и отделно от това е изплатила
нотариална покана, която е била връчена на И.Д.В. на 02.06.2016 г.
Допълнително излага и
твърденията, че предоставения кредит ответниците-
кредитополучатели е следвало да заплащат първоначална лихва за период от три
години, считано от датата на усвояване на кредита, формирана от базов лихвен
процент за този вид кредит и надбавка в размер на 1,9 процентни пункта, а за
останалия срок на кредита-плаваща лихва, формирана от базов лихвен процент за
този вид кредит и надбавка, която може да бъде намалена с отстъпка, съгласно
Условия за ползване на преференциален лихвен процент по програма „ДСК Уют“.
Базовият лихвен процент се определя периодично от кредитора. Към датата на
сключване на договора същият е бил 4,19%, а стандартната е в размер на 4,1
процентни пункта, която е намалена с 0,5, или лихвеният процент по кредита е
общо 7,79 процента. Кредитът е погасяван на равни месечни вноски, съгласно
погасителен план, като за падежна дата е определено всяко 11-то число на
текущия месец. Поддържа се, че на 20.20.2010 г.
поради нередовно обслужване на кредита между страните по договора, е сключено
допълнително споразумение, с което по отношение на дълга в размер на 23 210
евро е уговорен гратисен период за издължаване на
главницата по кредита от девет месеца, без да се променя крайния срок за
погасяване, като към датата на сключване на споразумението лихвеният процент е
в размер на 6,59%.
Поддържа се, че поради допусната забава в плащанията на дължимите вноски
повече от 90 дни, кредитът е превърнат в предсрочно изискуем, за което ответниците са уведомени с писмо и нотариална покана. На
08.06.2016 г. кредитът е обявен за предсрочно изискуем и е отнесен в просрочие. Към датата на обявяване на кредита за предсрочно
изискуем не са погасени общо 53 броя погасителни
вноски от 11.01.2012 г. до 11.05.2016 г. Твърди се, че до предявяване на молба
за събирането му по съдебен ред, остатъкът от кредита е олихвяван с договорения
лихвен процент, увеличен с наказателна надбавка в размер на 10 проценти пункта.
На 10.06.2016 г. банката е подала заявление по чл.417 ГПК, което е уважено от
СРС и е издаден изпълнителен лист.
В срока по чл.367 ГПК двамата ответници депозират отговор чрез процесуален представител адв.Д., надлежно упълномощена с пълномощно приложено към
отговора. Оспорват изцяло исковите претенции. Не оспорват съществуването на
договорни правоотношения между страните по посочения в исковата молба договор
за ипотечен кредит и допълнително споразумение към него. Твърдят, че между
ищеца и ответницата Т.Ц. е бил сключен и договор за ипотечен кредит от
03.10.2006 г. за сумата от 36 000 евро /различен от поцесния/.
Поддържат, че към датата на подаване на исковата молба, задълженията на двамата
ответници не са в посочените в исковата молба вид и
размери, тъй като в периода между датата на издаване на заповедта- 20.06.2016
г. до датата на образуване на настоящото дело -14.10.2019 г. ответниците са погасявали дължими суми доброволно. Твърди
се, че дългът на ответниците към 10.06.2016 г. не е в
размерите, посочени в заявлението, тъй като са обслужвали едновременно два
кредита към ДСК, като са внасяли една обща сума по разплащателната сметка, от
която сума се обслужват кредитите, с която са погасявали задълженията си и по
двата кредита и тази сума е следвало да се разпределя и по двата кредита.
Твърдят, че по своя преценка
Банката е отнасяла така внесените суми само по единия кредит по-големия от 36
000 евро /различен от процесния/, не процесния, поради което процесният
кредит се е водел като необслужван. Дори и след пълното погасяване на
по-големия кредит, внасяните от ответниците суми не
са били отнасяни в пълен размер по останалия втори кредит и не е ясно как са
разпределяни от банката.
Обосновават възражение на
нищожност, поради за неравноправен характер на клаузата на чл.7 от процесния договор за
кредит и свързаните с нея клаузи на т.8.1. от ОУПЖКФЛ, относно правото на банката
да променя периодично включения като компонент на лихвата базов лихвен процент
и т.23.2. от ОУПЖИК, относно размера и начина на формиране на възнаградителната лихва по кредита, по смисъла на чл.143 от
ЗЗП, в редакцията към датата на сключване на договора, като уговорки във вреда
на потребителя, които не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя. Във връзка с това, ответниците твърдят,
че не са били обвързани от последвалите сключването на договора няколкократни
промени (увеличения) в размер на лихвата, които са резултат от едностранна
промяна на базовия лихвен процент, извършена на основание посочените по-горе
неравноправни и нищожни договорни клаузи, което е довело до неправилно
изчисление на задълженията на ответниците. Твърди се
неравноправност и на клаузата на т.20.2. от Общите условия за предоставяне на
жилищни кредити на физически лица, относно начисляването на санкционна лихва в
тежест на кредитополучателите.
Ответниците заявяват възражение за прихващане на вземането на банката по процесния договор за сумата от 23 100 евро, с недължимо
събрани от кредитора суми по договора за кредит от 03.10.2006 г. за сумата от
36 000 евро, във връзка с посочените по-горе нищожни клаузи, които се идентични
и по договора от 03.10.2016 г. Допълнително неправилно са начислявани лихви,
такси, санкции и други подобни по договора от 03.10.2006 г., след датата на
възлагането му на „О.Ф.Б.“ ЕАД за оказване на съдействие при извънсъдебното му
събиране. Твърди се, че в резулат на горното,
задълженията на кредитополучателите по договор за кредит № 12913381 не е
правилно изчислявано от банката, съответно неправилно е погасявано. Твърди се,
че договорът от 2006 г. е погасен изцяло,
чрез вноски от кредитополучателя и чрез извършената през 2016 г.
доброволна продажба на ипотекирания в полза на банката апартамент за сумата от
45 500 евро. Отправили са искане съдът служебно да установи нищожността на
други клаузи в договора и обосновават възражения за погасени по давност
задължение.
В ход по същество страните
поддържат становищата си и съответните искания. Претендират за присъждане на
разноски в производството и представят списъци по чл. 80 от ГПК. Ищецът
претендира за разноски в размер на 4879.47 лева. Ответниците
претендират разноски в размер определен по реда на чл. 38 от ЗА и деловодни
разноски в размер на 1221.70 лева.
Съдът
след като се запозна със становищата на
страните, събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в
съвкупност, спрямо материално правните
норми регламентиращи процесните отношения, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
На 03.10.2006 г. е сключен договор за ипотечен кредит между ищеца „Б.Д."
ЕАД и ответника Т.Н.Ц. за отпускане на кредит в размер на 36 000 евро за покупка на недвижим имот: апартамент № 19, находящ
се в гр. София. Район Подуяне, кв. Левски, ул. Бесарабия, в блок ******, със
срок за издължаване на кредита 300 месеца, считано от датата на неговото
усвояване. Кредитът е обезпечен със законна ипотека върху закупувания недвижим
имот. В договора не е посочено чрез коя разплащателна сметка се погасява
същият. Договорът е сключен при общи условия за предоставяне на жилищни кредити
на физически лица (ОУПЖКФЛ), версия 25.04.2006 г. Отчита се по вътрешно банкова
сметка № 17/12913381.
На 30.09.2008 г. е сключен втори договор за ипотечен кредит между
ищеца „Б.Д." ЕАД и ответниците Т.Н.Ц. и И.Д.В. (процесният) за отпускане на кредит в размер на 23 100 евро, със срок за издължаване на
кредит a 300 месеца, считано от датата на
неговото усвояване. Кредитът е обезпечен с втора по ред ипотека върху посочения
по-горе недвижим имот: апартамент № 19, находящ се в
гр. София, Район Подуяне, кв. Левски, ул. Бесарабия, в блок ******. В договора
е посочено, че кредитът се усвоява чрез разплащателна сметка № 12691586 и се погасява чрез разплащателна сметка №
12691605. Договорът е сключен при Общи условия за предоставяне на
жилищни кредити на физически лица (ОУПЖКФЛ), версия 25.04.2006 г. (приложени към
исковата молба). Отчита се по вътрешно банкова сметка № 17/16249223. В чл. 7 на договора е уговорено,
че кредитополучателите ще заплащат първоначална лихва по кредита, за период от
три години, формирана от БЛП (базов лихвен процент) за този вид кредит, определян
периодично от кредитора, и надбавка в размер на 1.9 процентни пункта. За
останалия срок на кредита кредитополучателите ще заплащат плаваща лихва,
формирана от БЛП за този вид кредит и надбавка, която може да бъде намалена с
отстъпка, съгласно Условия за ползване на преференциален лихвен процент по
програма „ДСК уют". Към датата на сключване на договора БЛП е 4.19%, а
стандартната надбавка е в размер на 4.1%, която е намалена с 0.5 % или общият
лихвен процент по кредита е 7.79%. В чл. 8.1. от приложимите общи условия е предвидено, че кредиторът има
право едностранно да променя базовия
лихвен процент, за което уведомява кредитополучателите по подходящ начин.
Не са посочени случаите, при които банката може да упражни това си право. Съгласно
чл. 20.2. от приложимите общи условия, при допусната забава в плащанията на
главницата и/или лихвата над 90 дни целият остатък от кредита става предсрочно
изискуем и се отнася в просрочие. Остатъкът от
кредита се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с наказателна
надбавка в размер на 10 процентни пункта.
На 20.10.2010 г. е подписано допълнително споразумение към договор
за ипотечен кредит от 30.09.2008 г., с
което се договаря гратисен период за издължаване на
главницата по кредита. В споразумението е посочено, че кредитът се погасява чрез разплащателна сметка № 12691586. Неразделна част от това споразумение са
приложените към исковата молба Общи условия за предоставяне на жилищни и
ипотечни кредити (ОУГ1ЖИК). Съгласно чл. 24.3. от приложимите общи условия,
кредиторът има право едностранно да променя базовия лихвен процент и таксите,
като промяната може да бъде извършена при наличие на някое от изброените в б.
"а” - б. "ж" на същия член условия.
Не е спорно, че
кредитополучателите са изпитвали затруднения в обслужване на кредита. Ответниците признават и е видно от писмените доказателства
/представени с исковата молба/, че са отправяли предложения както към банката,
така и към дружество, на което банката е възложила да й оказва съдействие при
извънредно събиране на просрочени кредити, вкл. водене на преговори за
доброволно погасяване на дължимите кредити, с искане за тяхното
преструктуриране и обединяването им в един, при внасяне на една месечна вноска,
които искания са оставяни без отговор отстрана на ДСК и ОТП. Банката е предложила проект за договор, който
да обединява двата кредита. Според условията обаче сумата се е покачила на 72500
евро. Предложение, което ищците на приели.
През м. 06.2016 г., въз основа на подадена от кредитополучателите молба
до ДСК и ОТП, банката е дала съгласие за осъществяване на доброволна продажба
на ипотекирания в нейна полза апартамент за сумата от 45 200 евро, с която сума
да бъдат частично погасени задълженията на лицата по кредит № 17/12913381 и по
кредит № 17/16249223. За тези факти е издадено Удостоверение изх. № 1533/
27.06.2016 г., с валидност до 22.09.2016 г. Поради забава на банката да
продължи срока на валидност на удостоверението, кандидат купувачът се отказва,
видно от Писмо per. № 01-10-06146/3/ 01.02.2017 г. на ДСК. приложено към
настоящия отговор. През м. 11.2016 г. е
издадено ново Удостоверение изх. № 2502/ 04.1 1.2016
г.. с което банката дава съгласие за осъществяване на доброволна продажба на
ипотекирания в нейна полза апартамент за сумата от 45 500 евро, с която сума да
бъдат изцяло погасени задълженията на кредитополучателите по кредит №
17/12913381 и частично погасени - по кредит № 17/16249223. Продажбата на
обезпечението е осъществена и цялата получена сума е преведена по сметка на
банката на 01.12.2016 г., като с нея частично
са погасени задълженията на лицата само по кредит № 17/12913381. Кредитополучателите
са продължили да внасят месечни вноски за погасяване на остатъка от кредит №
17/16249223. В периода м. 06.2016 - м. 07.2019 г. са направени плащания в полза
на ДСК в размер на над 10 000 евро.Поради забава в погасяване на задълженията
по сключения договор за банков кредит от 30.06.2008 г., в размер на 23 100
евро, отчитан по сметка № 17/16249223, ДСК е обявила кредита за предсрочно
изискуем, за което е уведомила кредитополучателите съответно на 18.03.2016 г. - Т.Н.Ц. и на 02.06.2016 г. - И.Д.В.. На
10.06.2016 г. от банката е подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение въз основа на извлечение от счетоводните книги за задълженията на Т.Н.Ц.
и И.Д.В. по договора за кредит от 30.09.2008 г. и допълнителното споразумение
към него. Образувано е ч.гр.д. № 3 1646/2016 г. по описа на СРС. 74 състав
/приложено като доказателство/ . Издадена е заповед за изпълнение за Сумата от 22 978.94 Евро, ведно със
законна лихва считано от 10.06.2016 г. до окончателното изплащане на вземането;
сумата от 594 Евро представляващи такса; сумата от 10 288.4 Евро договорна лихва за периода от 14.08.2011г. до
09.06.2016 г. ; сумата от 116.51 Евро
наказателна лихва за периода от 08.06.2016 г. до 09.06.2016 г. ; сумата от 2878.16
лева разноски в производствтото/ 1351.31 лева
държавна такса и 1526.85 лева юрк.възнаграждение. Възоснова на заповедта е издаден изпълнителен лист, възоснова накойто е образувано
изпълнително производство. С покани за доброволно изпълнение по
изп. дело № 20198640400049 по описа на ЧСИ В.Н.peг.
№ 864, с район на действие
Софийски окръжен съд, получени от длъжниците на 26.07.2019
г. са връчени и заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ТПК. Задълженията по
заповедта са оспорени в срок.
Съгласно разпределението на доказателствената тежест, съдът е допуснал основна
и допълнителна ССч.Е, заключенията по които не са
оспорени от страните и съдът ги кредитира
като обективни и компетентно дадени. От заключенията се установяват
следните релевантни факти: Към датата на подаване на исковата молба по
настоящото дело и към приключване на съдебното дирене по делото задълженията на
Т. Н.Ц. и И.Д.В. към ДСК по Договор за банков кредит № 17/16249223 не са в
посочените в исковата молба вид и размери. В периода между датата на издаване на
заповедта за изпълнение и изпълнителния лист по ч.гр.д. № 31646/2016 г. по
описа на СРС, 74 състав - 20.06.2016 г. до датата на образуване на настоящото
дело - 14.10.2019 г., са извършени плащания по Договор за кредит от 30.06.2008
г. и Допълнително споразумение от 20.10.2010 г.
към него (кредит сметка № 16249223). Доказателства за извършените плащания са
представени както във заповедното производство, ката и в настоящото исково
производство и са обект на заключенията.
Към датата на приключване на съдебното дирене по делото посочените в
исковата молба, респ. в извлечението от счетоводни книги на Б.Д. ЕАД за сметка
№ 16249223 от дата г. и в заповедта за изпълнение по ч.гр.д. № 31646/2016 г. по
описа на СРС, 74 състав, суми като главница, договорна лихва, наказателна
лихва, такси и разноски не съответстват на актуалното задължение на
кредитополучателите към банката по Договор за кредит от 30.09.2008 г. и
Допълнително споразумение от 20.10.2010 г. към него. предвид извършените
плащания от длъжниците след датата на издаване на
заповедта за изпълнение и изпълнителния лист по заповедното производство. В молба вх. № 1501/ 19.03.2019 г. до ЧСИ
Васил Недялков, въз основа на която е образувано изп.
дело № 20198640400049 по неговия опис, банката е поискала събирането на
следните суми. които по нейни изчисления са формирали задължението на длъжниците към 19.03.2019 г., както следва: главница
- 19 979.38 евро, вместо 22978.94 евро; законова лихва - 3 958.29 евро ; присъдени
лихви - 9 960.53 евро, вместо
10 288.40 евро; съдебни такси и юрисконсултско
възнаграждение – 1526.85 лева. В
издадено по искане на кредитополучателите удостоверение
изх. № 2105-00082/ 29.08.2019 г. на ДСК като остатък от задължението по
ипотечен кредит № 16249223 от 30.09.2008 г. към дата 27.08.2019 г. са посочени
следните суми: главница - 19 040.21 евро; законна лихва - 4 235.14 евро; лихва
за забава /присъдена/ - 9 960.53 евро; заемни такси - 0.00 евро; съдебни разноски /възнаграждения/ 1526.85
лева. Посочените в исковата молба от 14.10.2019 г. суми.
представляващи вземания на банката, не съответстват по вид и по размер на
описаните в горните документи (датиращи също от 2019 г. и изходящи също от
кредитора) задължения на Т.Н.Ц. и И.Д.В. към ДСК. Представените документи,
съдът приема като твърдения за неизгодни
за ищеца факти, поради което на писмените доказателства, които ги обективират следва да бъде дадена съответната доказателствена сила. Тя обаче се опровергава от
заключенията на вещото лице, според които:
Процесният кредит, отпуснат в размер на
23 100 евро е усвоен на 03.10.2008
г. по левова разплащателна сметка с аналитичен № (02) 0000000012691605, (IBAN:
***) с титуляр Т.Н.Ц., открита в Б.
„Д.“ ЕАД, Финансов център „Московска“ - София. На 03.10.2008 г. разплащателната
сметка на ответницата е кредитирана (заверена) със сума в размер на 45 114,30
лв., представляваща левовата равностойност на 23 100, евро по курс (купува)
1,953 лева за 1 евро, срещу дебитиране (задължаване)
на заемна сметка на ответника № (17) 0000000016249223 със сумата 23 100,00
евро. Основанието на счетоводната операция е: „Усвояване на ипотечен кредит“. Към 10.06.2016 г. са просрочени 53 падежирали
месечни анюитетни вноски, в т.ч. 53 вноски за
главница и 53 вноски за лихва. Към 11.09.2021 г. са просрочени 84 месечни анюитетни вноски с падежи от 11.10.2014 г. до 11.09.2021
г., общо в размер на 18 366,71 евро, в т.ч.: 84 вноски за главница общо в размер на 3 772,88
евро 84 вноски за лихва общо в размер на 14 593,83 евро.Просрочена санкционираща лихва
общо в размер на 199,17 евро, начислена за периода от 11.07.2019 г. до
11.09.2021 г. вкл. с 3% годишен лихвен процент върху просрочените главници.
Изчислението на задълженията по процесния договор към
10.06.2016 г. (дата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК) - без капитализация на лихви, съобразно
чл. 1.2. и чл. 1.5 от допълнителното споразумение от 20.10.2010г. е представено
в таблица - приложение 3 към експертизата
/в колони от 18 до 221/. Просрочените задължения по кредита са, както
следва: Главница в размер на 22 447,56
евро /Усвоена главница 23 100,00 евро, Погасена главница 652,44 евро -
19 падежирали вноски с падежи 11.10.2009 г. -
11.04.2011 г.. Просрочени 61 падежирали вноски за
главница с падежи 11.05.2011 г. - 11.05.2016 г. общо в размер 1 744,94
евро. Редовна лихва в размер на 10303.39 евро. Санкционираща лихва в размер на
134,26 евро . Наказателна лихва в размер на 12,47 евро. Такса
за управление на кредита в размер на 347,47 евро
Ответниците са платили доброволно 7 795,60 евро с които са погасени главница
в размер на 1 044,25 евро и
редовна лихва в размер на 5 992,54 евро, както и санкционираща лихва 309,30 евро, и такса за
управление в размер на 449,51 евро .
Заключението
по основната експертиза сочи, че цялата получена сума от продажбата на
ипотекирания в полза на банката имот е
отнесена за погасяване на договора от 03.10.2006 г. Установено е още, че е банката в съответствие с чл. 7 от договора за
кредит от 30.09.2008 г е променила лихвения процент общо три пъти, като от датата на усвояване на
кредита до датата на предсрочната изискуемост промяната е от 6.09% на 9.29%
При
непроменен лихвен процент, задълженията по процесния
договор към дата 11.09.2021 г. биха били, както следва просрочена
главница в размер на 18 706.32 евро, просечена редовна лихва в размер на
5 203.29 евро, санкционираща лихва в размер на 95.18 евро и такси за управление на кредита в размер на
282.13 евро и просрочена застраховка имущество
в размер на 64.23 евро.
Според заключението при
погасяване на кредита от 03.10.2006 г., ако банката беше оставила непроменен
едностранно лихвения процент, то
внесената сума след продажбата на
ипотекирания имот би била достатъчна да покрие задължението, като надвнесената
сума в размерна 3 455.77 евро е
следвало да бъде отнесена към кредита от 30.09.2008 г.
Според
заключението на допълнителната ССч.Е, размерът на
дълга по кредита от 30.09.2008 г. към дата на изготвяне на
заключението - 11.10.2022 г. е както следва: – главница в размер на 18 666,88 евро, възнаградителна
лихва в
размер на 6 671,44 евро, просрочена санционираща
лихва в размер на 233.83 евро, такса за управление на кредита 282.13 евро. От
тези суми, общо са погасени 21 839.51
евро,като плащанията са извършени по следния начин - ответницата Таня Н.Ц. е внесла доброволно
сумата от 12 573.23 евро, от ЧСИ са постъпили суми в размер на
5 637.76 евро и са прибавени 3 628.52 евро, представляващи разликата между сумата необходима за пълното
погасяване на кредита от 03.10.2006
г. и действително внесената сума, като
за достигне до този резултат вещото лице е
отнесло всички суми постъпили по сметка разплащателна сметка № 12691605 в лева и разплащателна
сметка № 12691586 в евро.
От това следва, че ако банката
ответник добросъвестно бе отнесла надвнесената сума по кредита от 03.102006 г.
към задълженията на ответниците по кредита от 30.09.2008 г., по тогава не би настъпил факт от фактическия състав
на предсрочната изискуемост бездействието на кредитополучателите. Погрешното
осчетоводяване извършено от ищеца, което се изразява задържане на сума, която не се дължи и неотнасянето им към парично задължение,
което се дължи, не може да обоснове
твърдение за просрочие в следствие
бездействието на ответниците, което прави иска
неоснователен и напълно обезсмисля установяване на размера на дълга, след просрочие, защото такова няма. Ответниците са
обслужвали едновременно два кредита към ДСК - № 17/12913381 и № 17/16249223 /процесния/, като са внасяли една обща сума
по разплащателната сметка, от която се обслужват кредитите, с която са
погасявали задълженията си и по двата кредита и тази сума е следвало да се
разпределя и по двата кредита. Освен, че
ищецът не доказва основанието за липсата на разпределение по двата
кредита, се установи, че след като е
платен първия по време дълг, остатъкът който надхвърля задължението
по него не е отнесен към втория кредит /процесния/. Неизпълнение е налице, тогава когато длъжникът
не изпълни точно задължението си и след покана
не е предложил първоначално дължимото, заедно с обезщетение за забавата при очевиден
интерес на кредитора от изпъленние. В конкретния случай, не са налице която и да е от
предпоставките за неизпълнение. Не е вярно, че длъжникът не е изпълнил точно
задължението си и не е варно, че кредиторът е поискал първоначално дължимото с
обезщетение за забава /при указана доказателствена
тежест/. От счетоводните операции извършвани от банката се установява, че тя е приела сума, с която е надвнесен дълг и не я е отнесла към друго задължение, след
като и двете са погасявани по едни и същи банкови сметки. Вземането не е установено
по основание, защото длъжниците по заповедта, не
отговорят за неизпълнението, след като невъзможността
да изпълнят паричното задължение се
дължи на причина, която не може да
им се вмени
във вина /чл. 81 от ЗЗД/. Дали банката е действала с умисъл или бездействието е следствие от небрежно
изпълнение на счетодовни задължения е без значение към
преценката, че предявения иск е неоснователен.
С
оглед изхода от спора, в тежест
на ищците следва да бъдат
присъдени направените
от ответниците разноски в производството, които съобразно представения списък са в размер на
1221.70 лева. На пр. представител
на ответниците,
осъществил защитата по реда на чл. 39 от ЗА, следва да се присъди възнаграждение в размер съобразен с чл. 7, ал.2 т. 4 от
Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията на ДВ бр. 68 от 2020 г. в размер
на 1549.35 лева.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ предявения от "Б.Д." ЕАД, вписана в Агенцията по вписванията под ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление ***, представлявана от В.М.С.- Главен
изпълнителен директор и Д.Н.Н.- Изпълнителен
директор, чрез пълномощника си А.И.К., упълномощен с пълномощно per. № 1867 и 1868, том 1, акт 152 от 16.02.2017 г., на
нотариус М.Ш., вписан под № 042 в регистъра на Нотариалната камара, с район на
действие гр. София, с адрес за връчване на съдебни книжа и призоваване гр.
София, бул. „*****, Тел:*****против
Т.Н.Ц., ЕГН ********** с адрес: *** и И.Д.В.,
ЕГН ********** с адрес: *** иск за
установяване съществуването на парично вземане за сумите - 22 978.94 Евро, ведно със законна лихва
считано от 10.06.2016 г. до окончателното изплащане на вземането; 594 Евро
представляващи такса; 10 288.4 Евро
договорна лихва за периода от 14.08.2011г. до 09.06.2016 г. ; 116.51
Евро наказателна лихва за периода от 08.06.2016 г. до 09.06.2016 г. ;
2878.16 лева разноски в производствтото/ 1351.31 лева държавна такса и 1526.85 лева
юрк.възнаграждение, възоснова на Заповед от 2096.2016 г. издадена възоснова
на заявление за изпълнение по чл. 417 от ГПК с вх. Рег. № 3037375 от 10.06.2016 г. , по ч. гр.д. №
20161110131646 по опис на Софийски районен съд, на основание чл. 422 от ГПК.
ОСЪЖДА "Б.Д." ЕАД, вписана в Агенцията по вписванията под ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление ***, представлявана от В.М.С.- Главен
изпълнителен директор и Д.Н.Н.- Изпълнителен
директор, чрез пълномощника си А.И.К., упълномощен с пълномощно per. № 1867 и 1868, том 1, акт 152 от 16.02.2017 г., на
нотариус М.Ш., вписан под № 042 в регистъра на Нотариалната камара, с район на
действие гр. София, с адрес за връчване на съдебни книжа и призоваване гр.
София, бул. „*****, Тел:*****ДА ЗАПЛАТИ на Т.Н.Ц., ЕГН ********** с
адрес: *** и И.Д.В., ЕГН ********** с адрес: *** сумата от 1221.70 /хиляда двеста двадет.сет
и един точка седемдесет/ лева,
представляващи съдебно деловодни разноски, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА "Б.Д." ЕАД, вписана в Агенцията по вписванията под ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление ***, представлявана от В.М.С.- Главен
изпълнителен директор и Д.Н.Н.- Изпълнителен
директор, чрез пълномощника си А.И.К., упълномощен с пълномощно per. № 1867 и 1868, том 1, акт 152 от 16.02.2017 г., на
нотариус М.Ш., вписан под № 042 в регистъра на Нотариалната камара, с район на
действие гр. София, с адрес за връчване на съдебни книжа и призоваване гр.
София, бул. „*****, Тел:*****ДА ЗАПЛАТИ на адвокат
Д.М.Д. *** сумата от 1549.35
/хиляда петстотин четиридесет и девет точка тридесет и пет/ лева представляващи
разноски в производството за осъдествено пр.
представителство по реда на чл. 38 от
ЗА, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК.
Решението
може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване
на препис от настоящия съдебен акт до страните.
Съдия при СГС: