Р Е Ш Е Н И Е
№ …/...
Град Пловдив, 12.12.2019 година
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в открито заседание на седемнадесети октомври две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
Административен
съдия: Анелия Харитева
при секретар
Севдалина Дункова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 2712 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство по реда на чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на Г.С.Ш. *** против заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 19-1030-001061 от 09.08.2019
г. на началник група към ОДМВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с която на
жалбоподателя на основание чл.171, т.4 ЗДвП е наложена принудителна административна
мярка – изземване на свидетелството за управление на водач на МПС, на когото са
отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението по чл.157, ал.4 ЗДвП.
Твърди се, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като
обстоятелствата, описани в нея са неясни и нелогични, както и неточно е
посочено, че НП № 19-1030-00482 от 14.05.2019 г. е влязло в сила, което не
отговаря на действителното състояние, защото във връзка с обжалване на това
наказателно постановление е образувано а.н.д. № 4225/2019 г. по описа на ПРС.
Иска се отмяна на заповедта и присъждане на разноските.
Ответникът в писмено становище твърди, че жалбата е
неоснователна, тъй като и трите наказателни постановления, цитирани в
з0аповедта са влезли в сила и са налице основания за отнемане на СУМПС.
Настоящият състав на Административен съд Пловдив
намира, че жалбата е подадена от лице с правен интерес, чиито права и
задължения пряко се засягат от оспорената заповед, в преклузивния 14-дневен
срок от съобщаването й, извършено лично срещу подпис на жалбоподателя на
25.07.2019 г. Жалбата е срещу акт, който съгласно чл.172, ал.4 ЗДвП подлежи на
обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Всичко изложено
обосновава извод, че жалбата е допустима, а разгледана по същество е неоснователна
поради следните съображения:
За да издаде оспорената заповед, административният
орган се е обосновал с издадените 9 наказателни постановления, подробно описани
в справката (л.16-19 от делото), с които на жалбоподателя са отнети общо 60
контролни точки, но той не е върнал свидетелството си за управление на МПС в
съответната служба на МВР, с което виновно е нарушил чл.157, ал.4 ЗДвП.
Противно на твърдяното в жалбата, дори от приложеното
към нея удостоверение№ 2299 от 28.08.2019 г., издадено от ОДМВР Пловдив, е
видно, че към 28.08.2019 г. на жалбоподателя са отнети всички 39 точки по
влезли в сила наказателни постановления, като удостоверените данни се базират
на влезли в сила наказателни постановления, решения и присъди и издадени
заповеди за прилагане на принудителни административни мерки към датата на
издаване на удостоверението.
Въпреки че и в приложеното към жалбата удостоверение,
и в представената с административната преписка справка за нарушител е отразено
наказателно постановление № 1445 от 06.03.2012 г. на началник сектор „Пътна
полиция“ към ОДМВР Пловдив, което е отменено с влязло в сила на 22.11.2016 г.
съдебно решение № 1469 от 20.09.2016 г. по а.н.д. № 4489/2016 г. на Пловдивския
районен съд, отнетите с това постановление точки не влияят върху общия сбор на
отнети контролни точки на жалбоподателя, който сбор остава непроменен, защото
заедно с въпросните 14 контролни точки по цитираното наказателно постановление
общият брой на отнетите точки е 66, с какъвто брой контролни точки очевидно
никой водач на МПС не разполага.
При тези факти съдът намира, че оспорената заповед е
законосъобразна.
Противно на твърдението на жалбоподателя, налице е
хипотезата на чл.171, т.4 ЗДвП. Принудителната административна мярка изземване
на свидетелството за управление е наложена, тъй като жалбоподателят не е
изпълнил задължението си по чл.157, ал.4 ЗДвП, която правна норма предвижда, че водач, на когото са
отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да
върне свидетелството за управление в съответната служба на МВР. Безспорно
установено е по делото, че след издаване на последното наказателно
постановление от 16.12.2018 г., всички контролни точки на жалбоподателя са
отнети, т.е., налице е законово основание за издаване на оспорената заповед и
възражението на жалбоподателя в тази връзка е неоснователно.
При така установената законова регламентация,
необходима и достатъчна материалноправна предпоставка за налагане на
принудителната административна мярка, е отнемането на всички контролни точки –
факт, който макар да се оспорва от жалбоподателя, не бяха представени
доказателства, които да оборят установеното от административния орган в хода на
производството по издаване на оспорената заповед. Отнемането на контролните
точки е релевантен факт, наличен и установен от административния орган, с чието
проявление възниква правото му да приложи принудителната административна мярка,
като изземе свидетелството за правоуправление на основание чл.171, т.4 ЗДвП,
т.е., при проявление на предвидените в хипотезата на правната норма
предпоставки административният орган е бил длъжен да наложи принудителната
административна мярка, доколкото жалбоподателят не е изпълнил задължението си
да върне свидетелството за правоуправление. Целта на принудителната
административна мярка е да осуети управлението на моторно превозно средство от
водач, който не е възстановил правоспособността си и контролните си точки,
поради което наложената принудителна административна мярка се явява абсолютно
обоснована и в съответствие с целта на закона.
Съдебният контрол по законосъобразност на заповедта
обхваща преценката налице ли са установените от компетентния административен
орган релевантни юридически факти и доколко те могат да бъдат подведени под
нормата, посочена като правно основание за издаване на оспорения акт. В случая
оспорената заповед е издадена на основание чл.171, т.4 ЗДвП, съгласно която
норма за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна
административна мярка изземване на свидетелство за управление на МПС на лице,
което не изпълни задължението си по чл.157, ал.4 ЗДвП. Следователно, за да бъде
приложена мярката по чл.171, т.4 ЗДвП, следва да са налице кумулативно и двата
елемента от фактическия състав на приложимата норма – загубване на придобитата
правоспособност вследствие на отнемане на всички контролни точки и неизпълнение
на задължението за връщане на свидетелството за управление на МПС в съответната
служба на МВР.
След като са отнети всички контролни точки,
административният орган е бил длъжен да наложи принудителната административна
мярка, защото действа в условията на обвързана компетентност и няма право на
преценка. В оспорената заповед са
изложени верни фактически и правно обосновани съображения, че спрямо
жалбоподателя са били осъществени признаците на фактическия състав на чл.171,
т.4 ЗДвП.
Принципът на административното правосъдие е, че законосъобразността на
административните актове се преценява към момента на тяхното издаване, освен
ако със закон не е установено друго. ЗДвП не установява друго правило и
законосъобразността на оспорената заповед се преценява към датата на нейното
издаване – 09.08.2019 г., към която дата, както вече се каза, включително и
след тази дата, видно от удостоверението от 28.08.2019 г., са налице влезли в
сила наказателни постановления, с които са отнети всички контролни точки на
жалбоподателя, т.е., била е налице хипотезата на чл.171, т.4 ЗДвП.
Не се споделя възражението на жалбоподателя, че
оспорената заповед не отговаря на изискването за форма и липсват мотиви. Вярно
е, че самите наказателни постановления, с които на жалбоподателя са отнети
контролните точки, не са изрично цитирани в заповедта, но това обстоятелство
само по себе си не обосновава нейната незаконосъобразност, доколкото според
правната теория и съдебната практика мотивите на административния акт може да
се съдържат и в други документи, съставени или представляващи част от
административната преписка по неговото издаване, какъвто документ в случая е
справката за нарушител. От друга страна, жалбоподателят е адресат на
наказателните постановления, с които са му отнемани контролни точки, и
твърдението, че тяхното непосочване в оспорената заповед е пречка за
осъществяване на правото му защита, е несъстоятелно, доколкото правото му
защита е гарантирано със запознаването и връчването на самите наказателни
постановления. В този смисъл дори да е допуснато нарушение на изискването за
форма, то не представлява такова съществено нарушение на
административно-производствените правила, което да води до незаконосъобразност
на оспорената заповед само на това основание.
Не се споделя възражението на жалбоподателя, че
административният орган не е приложил правилно нормата на чл.158, ал.1, т.2 ЗДвП, доколкото в случая тази норма е неприложима. След като лицето е загубило всичките си контролни
точки и съответно правоспособността за управление на МПС, единственият начин за
тяхното възстановяване е редът по чл.157, ал.5 ЗДвП – чрез изпит пред
съответните органи за придобиване на правоспособност, но не по-рано от 6 месеца
от датата, на която е върнато свидетелството, но не и посредством някой от
способите за възстановяване на частично отнети контролни точки по чл.158 ЗДвП. В
този смисъл решение № 5449 от 22.04.2014 г. на ВАС по адм. дело № 2763/2014 г.,
VII о., според което граматическото, логическо и систематическо тълкуване на нормите на чл.158,
във връзка с чл.157 ЗДвП налага извод, че възстановяване на контролните точки е
допустимо при частичното им отнемане, до първоначалния максимален размер, но не
и в случаите на пълно изчерпване на определения им лимит. Настоящият случай е
именно такъв – пълно отнемане на всички контролни точки, при която хипотеза
нормата на чл.158, ал.1, т.2 е неприложима. Следователно при издаване на
оспорената заповед административният орган е приложим правилно материалния
закон.
Предвид всичко изложено съдът намира, че оспорената
заповед е издадена от компетентен орган, надлежно упълномощен със заповед №
317з-391 от 06.02.2017 г. и заповед №
8121К-8434 от 27.11.2017 г. на директора на ОДМВР Пловдив, в установената
писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и на
материалноправните разпоредби, в съответствие с целта на закона. Ето защо жалбата
като неоснователна следва да бъде отхвърлена. Предвид изхода на делото на
жалбоподателя не се дължат разноски. Затова и на основание чл.172, ал.2 АПК Административен съд
Пловдив, І отделение, ІV състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.С.Ш., ЕГН **********,***,
против заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
19-1030-001061 от 09.08.2019 г. на началник група към ОДМВР Пловдив, сектор
„Пътна полиция“, с която на жалбоподателя на основание чл.171, т.4 ЗДвП е
наложена принудителна административна мярка – изземване на свидетелството за
управление.
Решението е окончателно.
Административен съдия: