Определение по дело №71/2023 на Административен съд - Смолян

Делото е образувано по жалбата (възражение) на П. Н. Н. и Н. С. У. срещу Виза за проектиране от 13.02.2023г., издадена от главния архитект на [община], с която е разрешено изготвяне на инвестиционен проект за застрояване „Пристройка за тераса към съществуваща жилищна сграда“, по заявление на Н. А. Ч. и Ю. А. Ч..

Със заявление вх.№ГА-ВП-13 от 07.02.2023г. Н. А. Ч. и Ю. А. Ч. са поискали от главния архитект на община Ч. да издаде виза за проектиране за разширение на съществуваща тераса в имот №80371.242.125.1 по плана на [населено място].

С Виза за проектиране от 13.02.2023г., главният архитект на община Ч. на основание чл.140 ал.1,ал.3 от ЗУТ във връзка с чл.82 ал.4 от Наредба №7/22.12.2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, е разрешил изготвяне на инвестиционен проект за застрояване „Пристройка за тераса към съществуваща жилищна сграда“, по заявлението на Н. А. Ч. и Ю. А. Ч..

 

Съдът намира,че жалбите на П. Н. и Н. У. срещу издадената скица-виза за проектиране са недопустими по следните съображения:

Най-напред, наличието на правен интерес от обжалването е процесуална предпоставка за допустимост на жалбата,за която съдът следи служебно.

В разпоредбата на чл.131 от ЗУТ, която е специална по отношение на правилата по АПК, изчерпателно е посочен кръгът на заинтересуваните лица при съгласуване и одобряване на планове и техните изменения,които са с призната от закона възможност да ги оспорват.

Според чл. 140, ал. 3, изр. второ от ЗУТ визата за проектиране се съобщава на заинтересуваните лица по чл. 131, с изключение на случаите, когато са представени декларации за съгласието им с нотариална заверка на подписите или заинтересувани лица са само лицата, по чиято инициатива се издава визата. С разпоредбата на чл. 131, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ законодателят изчерпателно определя кръга на заинтересованите лица, които разполагат с активна процесуална легитимация за обжалване.

В случая жалбоподателите са собственици на съседния поземлен имот с идентификатор 80371.242.131 по КККР на [населено място], одобрена със Заповед №РД-18-57/28.08.2006г. на изп.директор на АГКК, за който е отреден УПИ ХІV-1351 кв.11 по плана на [населено място]. Всъщност във възраженията си П. Н. и Н. У. твърдят,че са собственици на жилищни етажи от триетажна жилищна сграда в УПИ І-1351 в кв.11 по ЗРП на [населено място], но в действителност по сегашния ЗРП на [населено място] жилищната им сграда попада в УПИ ХІV-1351 кв.11, както е прието и от община Чепеларе в Списъка за съобщаване на скица-виза за проектиране (л.12 от делото), както и в Списъка на заинтересованите лица на л.39 от делото. Нотариалните актове на жалбоподателите не са съобразни със Заповед №213 от 22.10.1999г. за ЧИ на ЗРП на [населено място] (л.20 и л.77 от делото),нито с одобрената КККР на [населено място] със Заповед №РД-18-57/28.08.2006г. на изп.директор на АГКК.

Видно от скица-виза за проектиране на л.10, УПИ ХІV-1351 кв.11 по плана на [населено място] на жалбоподателите е съседен на УПИ ХІІІ-1351, в който с процесната виза е предвидена „Пристройка за тераса към съществуваща жилищна сграда“ – по зелено оцветеното на скицата.Ситуацията сочи на елементи от хипотезата на чл.131 ал.2 т.2 от ЗУТ. Със ЗИДЗУТ (обн., ДВ, бр. 16 от 23.02.2021 г. ) разпоредбата на чл. 131, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е изменена, като отпадна заинтересоваността на непосредствените съседи при предвидено ново застрояване или промяна в застрояването в съседен имот. Действащата редакция на нормата визира, че непосредствено засегнати от предвижданията на ПУП, респективно виза, недвижими имоти са съседните имоти, когато се създава свързано застрояване между тях и имот или имоти, включени в обхвата на плана.Но в случая свързано застрояване не се създава с процесната скица-виза, а свързаното застрояване е било предвидено още със Заповед №213/22.10.1999г. на кмета на община Ч. за ЧИ на застроителния и регулационния план на [населено място] кв.11. При тези факти и при посочената правна уредба, съдът приема,че жалбоподателите не са заинтересовани лица по смисъла на чл.131 ал.2 т.2 от ЗУТ. По аналогичен случай в същия смисъл се е произнесъл състав на Върховния административен съд с Решение №11374 от 10.11.2021г. по адм.дело №3355/2021г.,ІІ о. докладчик Г. С..

С подаването на Възражение (жалба) от П. Н. и Н. У. твърдят, че имат качеството на заинтересовано лице по чл.131 от ЗУТ,без да се сочи конкретна хипотеза от законовия текст.

Със свое Определение №231 от 09.05.2023г.,с което е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание, съдът е указал на жалбоподателите на основание чл.170 от АПК,че тяхна е доказателствената тежест да установят, че имат качеството на заинтересована страна по смисъла на чл.131 ал.2 от ЗУТ.

След това с протоколно определение от 07.06.2023г. на основание чл.171 ал.5 от АПК съдът е указал на жалбоподателите в съответствие с определената доказателствена тежест да ангажират доказателства във връзка с установяване качеството им на заинтересовани страни по смисъла на чл.131 ал.2 от ЗУТ да оспорват процесната скица-виза за проектиране.

Независимо от горните указания, жалбоподателите не проявяват процесуална активност като не се явяват в откритите съдебни заседания по делото, не изпращат писмени становища и не ангажират доказдателства.

Съгласно чл. 131, ал. 1 от ЗУТ - Заинтересувани лица в производството по одобряване на подробните устройствени планове и на техните изменения са собствениците, носителите на ограничени вещни права и концесионерите според данните от имотния регистър, а до неговото въвеждане - по данни от кадастралния регистър, когато недвижимите имоти са непосредствено засегнати от предвижданията на плана.

Разпоредбата на чл.131 ал. 2 от ЗУТ гласи: Непосредствено засегнати от предвижданията на подробния устройствен план недвижими имоти са:

 

1. имотите - предмет на самия план;

2. (изм. – ДВ, бр. 101 от 2015 г., бр. 16 от 2021 г.) съседните имоти, когато с подробния устройствен план се създава свързано застрояване между тях и имот или имоти, включени в обхвата на плана;

3. съседните имоти, включително имотите през улица, когато се допускат намалени разстояния;

4. съседните имоти, когато се променя предназначението на имота - предмет на плана;

5. (изм. - ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г., бр. 25 от 2019 г.) имотите, за които с предвижданията на плана се въвеждат ограничения в режима на застрояване и ползване.

 

След като имотът на жалбоподателите не е предмет на скицата-виза за проектиране, не е налице хипотезата на заинтересовани лица по чл. 131, ал. 2, т. 1 от ЗУТ.

По-горе бяха изложени доводи,че жалбоподателите не са заинтересовани страни по смисъла на чл.131 ал.2 т.2 от ЗУТ.

Със скицата-виза не се предвиждат намалени разстояния по чл.131 ал.2 т.3 от ЗУТ. Свързаното застрояване е одобрено със Заповед №213 от 22.10.1999г. на кмета на [община], както установява и неоспорената съдебно-техническа експертиза на вещото лице-архитект, а не е създадено с оспорената виза.

На следващо място,относно хипотезата на чл.131 ал.2 т.4 от ЗУТ.Според вещото лице с издадената виза не се променя предназначението на УПИ ХІІІ-1351 кв.11 по ЗРП на [населено място] и заключението не е оспорено от страните.Предвиденото предназначение е за жилищно строителство, съгласно Заповед №№213 от 22.10.1999г. на кмета на [община]. Ето съдът приема,че жалбоподателите не са заинтересовани страни по смисъла на чл.131 ал.2 т.4 от ЗУТ.

Относно чл. 131, ал. 2, т. 5 от ЗУТ - имотите, за които с предвижданията на плана, респ. с визата, се въвеждат ограничения в режима на застрояване и ползване.

Режимът на застрояване и ползване на имотите се определя с чл. 7 – чл. 14 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. В случая не е установена промяна както в режима на застрояване, така и ползване на УПИ ХІV-1351 и сградата в него. Вещото лице е дало заключение, което не е оспорено от жалбоподателите.

С оглед изложеното, съдът намира, че жалбоподателите нямат правен интерес от оспорването, тъй като не са заинтересовани лица по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 1-5 от ЗУТ, който изчерпателно определя кръга на лицата, които могат да оспорват актовете по изменение на ПУП. Жалбата е недопустима, поради което на основание чл. 159, т. 4 от АПК следва да бъде оставена без разглеждане и образуваното по нея производство да се прекрати.

С оглед изхода на делото,основателна е претенцията на ответника главния архитект на община Ч. за присъждане на направените разноски по делото.Главният архитект е упълномощил адвокат Н. С., която е взела участие в съдебно заседание и с писмени становища по делото.Според ДПЗС серия СМ №035263 е договорено и платено адвокатско възнаграждение в размер на 1250лв.Отделно от това,ответникът е внесъл депозит за вещо лице в размер на 875лв. за изготвяне на СТЕ от вещо лице-архитект.Затова жалбоподателите ще следва да заплатят на ответната страна сумата 2125лв. общо разноски по делото.

 

Ето защо и на основание чл.159 т.4 от АПК във връзка с чл.131 от ЗУТ, Смолянският административен съд в настоящия си състав ,

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустими жалбите на П. Н. Н. и Н. С. У. срещу Виза за проектиране от 13.02.2023г., издадена от главния архитект на [община].

ОСЪЖДА П. Н. Н. и Н. С. У. да заплатят на О. Ч. общо сумата 2125 лв., представляваща разноски по делото.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело № 71/2023г. по описа на Административен съд гр.[област].

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъда обжалвано с частна жалба пред Върховния административен съд, в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.