Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 07.07.2023
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І -9 състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети март две хиляди двадесет
и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛЕНА ШИПКОВЕНСКА
при секретаря Юлия Асенова като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 1010 по описа за 2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са
осъдителни претенции с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД. С исковата молба се твърди, че на 31.05.2013 г.
ищцовото дружество „А.Д.“ ЕООД е закупило от „И.Х.“ АД следните стоки, представляващи стоманени
метали: винкели -28043 тона, профили – 213.845 тона; ГВ Ламарина /листи и
щрипси/- 64.357 тона; тръби /квадратни, безшевни и шевни/- 17.079 тона – общо 323.324 тона, подробно
индивидуализирани в молба- уточнение от 08.11.2018 г. Цената на стоманените
метали била заплатена на продавача „И.Х.“ АД чрез прихващане на вземания съгласно
споразумителен протокол от 06.01.2014 г. Ищецът твърди,
че „И.Х.“ АД от своя страна е придобил вещите също
по силата на договор за продажба от 02.04.2013 г. с „Ф.Т.И.“ АД. Стоманените
метали са били съхранявани от „И.П.“ АД преди и след сключване на договора за покупко-
проджаба от 31.05.2013 г. в склад, находящ се в кв. Ботунец, район Кремиковци,
гр. София и по – конкретно в Производствено хале, Тръбопрокатен завод,
представляващо 9-то последно хале на „И.П.“ АД в северозападния край на производствената
площадка на МК „Кремиковци“. След закупуването на стоманените метали между ищеца
и „И.П.“ АД на 03.06.2013 г. бил подписан протокол за отговорно пазене на
стоманените метали, в който същите били подробно описани.
Ищецът твърди също така, че
търговското предприятие на „И.П.“ АД било заложено в полза на „Първа
инвестиционна банка“ АД, която назначила управител на заложеното имущество
за периода 02.04.2012г. - 18.10.2013 г. На 26.09.2013 г. вземанията на „Първа инвестиционна банка“ АД към „И.П.“ АД били цедирани на „ГОФ Х.М.Лимитед“.
На 30.10.2013г. ответното дружество „Х.2.“ ЕООД придобило недвижими имоти, които са част от търговското предприятие на „И.П.“ АД
и сред тях бил и процесния склад, в който се
съхранявали стоманените метали. Излагат се
твърдения, че в началото на 2014 г.
ищцовото дружество предприело действия за
реализация на стоманените
метали чрез продажбата им, поради което направило многобройни опити да осъществи достъп до посочения склад в Ботунец,
където металите се съхранявали при условията на отговорно пазене. С нотариална покана рег. №1469 от 25.02.2014 г. на
нотариус В. М. ищецът официално поканил „Х.2.“ ЕООД да осигури достъп до
стоманените метали, като го предупредил, че в противен случай ще търси
заплащане на тяхната парична равностонйст. Поканата била получена на 26.02.2014
г. В отговор на нотариалната покана ответникът отказал да предостави достъп,
тъй като посочил, че няма доказателства, че процесните метали се намират в
негово владение и че същите са собственост на ищеца. Ищецът отговорил, че
процесните метали се намирали на територията на ответника в склад в Ботунец, за
което представил доказателства и посочил конкретно металите въз основа на опис.
Ответникът отново отказал да предостави достъп до стоките. Ищецът твърди, че
процесните метали не са били предмет на особен залог или друг вид обезпечение
във връзка със задължения към „Първа инвестиционна банка“ АД. Ищцовото
дружество „А.Д.“ ЕООД твърди, че ответникът препятствал достъпа на ищеца до
стоманените метали през 2014 г. и неоснователно ги задържал за период от пет
години, като по този начин го лишил от възможност да ги използва и да реализира печалби в стопанската си дейност
чрез тяхната продажба. Ищецът счита, че дори да са налични процесните метали,
то те са амортизирани и обезценени. Също така твърди, че е пропуснал реална
възможност да увеличи имуществото си, като продаде собствените си метали на
румънско дружество, от което ищецът получил оферта за закупуването им.
В петитума на исковата молба се иска да бъде осъден ответника да заплати на
ищеца сумата от 210000,00 лв., представляваща
обезщетение за причинени вреди от противоправното поведение на служители на
ответника под формата на претърпяна загуба в размер на цената на металите по
договора за покупко- продажба от 31.05.2013 г., сумата от 42416,33 лв.,
представляваща обезщетение за причинени вреди от противоправното поведение на
служители на ответника под формата на пропусната полза, представляваща
нереализираната печалба от продажабата на процесните метали, както и сумата от
83525,22 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата от 210000,00 лв. за периода от 26.02.2014 г. до 24.01.2018 г.,
ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното им
заплащане. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответника оспорва предавените
искове като неоснователни. Поддържа, че не са налице елементите от състава на
непозволеното увреждане по чл. 49 ЗЗД,
и оспорва размера на предявените искове. Оспорва изложените от ищеца фактически
твърдения и активната материалноправна легитимация на ищеца, а именно обстоятелството,
че ищецът е придобил собствеността върху металите.
Сочи, че договорът от 31.05.2013 г. между „И.Х.“ АД и „А.Д.“ ЕООД не е бил
представен на ответника нито с нотариалната покана от 25.02.2013 г., нито
впоследствие до датата на подаване на исковата молба. Оспорва, че металните изделия са се намирали в склада, посочен от ищеца
към 2013 година, както и че въобще са били предадени за съхранение преди това в
този склад. Оспорва и твърденията на ищеца, че последният е правил опити да му бъде осигурен достъп до претендираните вещи, а ответникът е отказал
такъв, т.е. оспорва наличие на противоправни действия на свои служители. Релевира
възражение за съпричиняване по реда на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Също така релевира при условията на евентуалност
възражение за прихващане с насрещно вземане на ответника за обезщетение в
размер на 1084 673,40 лв., от които сумата 10635,00 лв., представляваща
понесени от ответника разходи за преместване на вещи, аналогични на
претендираните във вързка с разрушаване на Производствено хале – Тръбопрокатен
завод и сумата 1074038,40 лв., представляваща понесени от ответника вреди,
изразяващи се в средния пазарен наем за складиране и съхранение на вещи за
периода от 30.10.2013 г. до 12.04.2018 г. По изложените съображения моли
исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и
становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното
от фактическа страна:
Видно
от договор за покупко - продажба, сключен на 31.05.2013 г. ищецът е закупил от „И.Т.Х.“ АД следната стока: Винкели -28.043 тона, Профили
– 213.845 тона; ГВ Ламарина /листи и щрипси/- 64.357 тона; Тръби /квадратни,
безшевни и шевни/- 17.079 тона – общо 323.324
тона. Крайната цена за предмета на договора е в размер на
175000 лв. без включен ДДС, като страните допускат плащането на стоката да
стане и с прихващане на насрещно вземане по- между им. Цената
ще бъде платена не по- късно от сто и осемдесет дни от издаването на данъчна
фактура и подписването на Приемо- предавателен протокол между страните. Съгласно чл.5 от договора собствеността върху стоката преминава от момента на подписване на
Приемо- предавателен протокол. Продавачът е
издал фактура № 4493 от 03.06.2013г. за сумата 210000,00 лв. с ДДС, като към
фактурата е съставен опис, в който са индивидуалицирани стоките по вид,
количество, дебелина, ширина, дължина, единична стойност. На същата дата е
подписан приемо- предавателен протокол между страните, съгасно който въз основа
на сключения договор за покупко- продажба от 31.05.2013 г. продавачът е предал
на купувача стоките, предмет на договора, които са подробно индивидуализирани. На 06.01.2014г. между
страните по договора е подписан споразумителен протокол, с който същите са
извършили прихващане на насрещни задължения, включително сумата по посочената
фактура.
По делото е
представен договор от 02.04.2013 г., сключен между „Ф.Т.И.“
АД като продавач и „И.Х.“АД като купувач,
като този договор има за предмет 323,324 мт стоманени продукти. Въз основа на договора е издадена фактура №
1350/07.05.2013 г., към който е приложен опис с подробно индивидуализиране на
стоманените продукти. Представен е и приемо- предавателен протокол от
30.04.2013 г. за предаване на 323,324 МТ стоманени продукти от продавача на купувача,
като е посочено, че стоманените продукти на територията на завод „И.П.“ АД, гр.
София, р-н Кремиковци, кв. Ботунец са с повърхностна корозия /ръжда/ в
следствие на намокряне, с различни дебелини и ширини, годни за употреба след
последващо разкрояване и/или почистване на повредените участъци.
От заключението на приетата съдебно –
техническа експертиза се установява, че процесните стоманени метали са
идентични със закупените от „И.Х.“ АД по договор с „Ф.Т.И.“ АД от 02.04.2013 г.
и описаните към фактура № 1350/07.05.2013 г. стоки. Налице е също така пълна
идентичност между закупените от „А.Д.“ ЕООД по договор с „И.Х.“ АД от
31.05.2013 г. стоки, за които е издадена фактура 4493/03.06.2013 г. и опис към
нея със закупените от „И.Т.Х.“ АД по договор от 02.04.2013 г. и посочени в
приложен към фактура № 1350/07.05.2013 г. опис. Вещото лице е установило пълна
идентичнист между процесните стоманени метали, закупени от ищеца по договор за
покупко- продажба от 31.05.2013 г. с предадените на купувача стоки, посочени в
приемо- предавателен протокол от 03.06.2013 г.
По
делото е представен
протокол за отговорно пазене, сключен между „А.Д.“ ЕООД и „И.П.“ АД с дата 03.06.2013г., с който
първото дружество е предало на второто в качеството на влогоприемател стоки съгласно
инвентаризационен опис срещу
задължението да ги пази и върне.
По делото са
представени също така договор за
залог на търговско предприятие, сключен между „И.П.“ АД като залогодател и
„Първа инвестиционна банка“ АД като заложен кредитор. Със същия е учреден залог
върху търговското предприятие на първото дружество в полза на банката за
обезпечаване. На 26.09.2013г. „Първа инвестиционна банка“ АД е продала вземането си към „И.Х.“ АД на „Г.Х.М.Л.“- дружество, регистрирано в съответствие със
законодателството на Британски Вирджински острови. Вземането е прехвърлено
заедно с обезпеченията, а именно – особен залог на търговското предприятие на „И.П.“ АД като подробно са описани недвижимите имоти, които са част от това търговско предприятие. Същите
недвижими имоти са продадени от „Г.Х.М.Л.“ на ответното
дружество „Х.2.“ ЕООД с нотариален акт, вписан в Служба по вписванията
– София вх.рег.№ 51057, Акт № 84, т.СХХІХ, дело №423446 от 31.10.2013 г.
На 26.02.2014 г. на ответника е била
връчена нотариална покана рег. №1469/25.02.2014 г., с която ищецът е поканил
ответното дружество, в седемдневен срок, считано от връчването на поканата да
бъде предоставен достъп или да бъдат предадени движими вещи, описани в Протокол
за отговорно пазене и намиращи се на територията на недвижимите имоти,
собственост на ответника.
В отговор на
поканата ответника е изпратил писмо на 04.03.2014 г., с което е изискал
доказателства, че ищцовото дружество е собственик на посочените в нотариалната
покана движими вещи, и доказателства дали тези движими вещи са в негово владение,
съотв. къде се намират същите.
Представено е писмо, изходящо от „А.Д.“
ЕООД, за което няма данни да е получено от ответника, с което в отговор на
писмото от 04.03.2013 г. ищецът е определил допълнителен седемдневен срок за
получаване на активите съгласно приложения към нотариалната покана опис.
От заключението
на основната и допълнителна съдебно-счетоводна експертиза се установява, че в
резултат на извършена проверка, констатации на данъчен орган и въз основа на
представено решение на Дирекция „Обжалване и данъчно- осигурителна практика“ на
НАП за отменяне на РАкт от 07.04.2016 г. процесните стоманени метали са
намерили счетоводно отражение при ищеца „А.Д.“ ЕООД и в счетоводството на „И.Х.“
АД. Вещото лице е посочило, че процесните стоманени метали следва да се отчитат
като материали на склад по счетоводна сметка от Група 30 „Материални запаси“,
които не подлежат на начисляване на годишна амортизация. От представени
счетоводни данни процесните метали са
отнесени по сметка 304 „Стоки“. На годишна амортизация поделжат дълготрайни
материални активи, която се извършва съгласно амортизационни планове и норми,
при съответното спазвене изискванията на МСС 16. Процесните стоманени метали са
материали, които не следва да се отнасят кто дълготрайни активи и сътоветно не
подлежат на подобна амортизация.
Видно
от приемо-предавателни протоколи /6 броя/, съставени през 2017 г. по досъдебно производство 11938 ЗМ
173/2015 г. по описа на ГДНП – МВР на ответното дружество са предадени движими
вещи, иззети с протокол за претърсване и изземване от 27.01.2015 г. в сграда
Производствено хале на Тръбопрокатен завод в гр. София, кв. Ботунец, на
територия на бивша производствена площадка на „Кремиковци“ АД въз основа на
Постановление на прокурор при СГП с дата 26.10.2017 г.
В хода
на съдебното производство са събрани гласни доказателства чрез показанията на свидетелите Ц.А.Л., В.К.З.и П.Т.С..
Свидетелката Ц.Л.е била главен
счетоводител на фирма „И.Х.“ АД през 2013 г. -2014 г. и знае за сключения договор,
по силата на който дружеството продало метали на ищеца. Сочи, че тези метали
били складирани на производствената площадка на предприятие „И.П.“ АД в
складове, намиращи се в Ботунец. Св. Л.е правила опити да получи достъп до тези
метали в периода 2013-2014 г., но не били предадени. Св. Л.не се е свързвала
лично с ответника, за да получи достъп до металите, но управителите на „И.Х.“
АД са го правили, както и други фирми, чиято собственост се намирала в складове
на „И.П.“ АД. Свидетелката има впечатления за
начина, по който се охранявала територията като имало два
портала- единия портал бил точно пред оградата, която затваряла територията на
„И.П.“ АД, а другия портал, бил веднага след административната сграда на
„Кремиковци“- т.н. първи кремиковски портал. Били спирани на първия портал, тъй
като им казвали че от втория портал трябвало да дойде разрешението, включително
звъняли на директора на „И.П.“ АД и той трябвало да разреши. Свидетелката сочи,
че предварително уведомявали с имейли за осигуряване на допуск, които съобщения
били адресирани към „ПИБ“ АД.
От показанията на св. В.К.З., който в
периода 2013-2014 г. е бил председател на Съвета на директорите на „И.Х.“ АД
също знае за договора за закупуване на
стоманени метали от „А.Д.“ ЕООД. Това се случило в периода около 2012 г. Сочи
към датата на договора, металите се намирали в пето хале, в западната част на „И.П.“
АД и след сключване на договора металите останали там. Лично свидетелят през
2014 г. отишъл да провери металите, но му отказали достъп от охраната.
Свидетелят бил спрян от общия портал на „Кремиковци“. Сочи, че „А.Д.“ ЕООД се
обърнал към свидетеля З. с молба за съдействие, поради което той откликнал и се
опитал да съдейства, но без резултат.
Свидетелят
П.Т.С., който е служител на „Х.2.“ ЕООД на длъжност
„мениджър по инфраструктурата и логистиката“, считано от 25.11.2013 г. имал
задължения да извършва логистична поддръжка във фирмата и да опазва нейните
активи, които се намирали в бившия Тръбопрокатен завод в „Кремиковци“.
Територията, собственост на ответника се намирала на територията на
„Кремиковци“ и заемала 550 дка, била застроена, но считано от 2020 г.
производствените халета били съборени за скрап. Охраната на
собствеността на „Х.2.“ ЕООД се осъществявала в рамките на охраната на
„Кремиковци“. Влизането в предприятието на ответника се осъществявало чрез
общите входове за останалите предприятия в рамките на целия комбинат. Освен
това, на територията на ответното дружество имало изграден охранителен пункт с
жива охрана, която е на място 24 часа, имало видеонаблюдение, СОТ. Св. С. знае,
че в производственото хале на територията на бившия тръбопрокатен завод се
съхранявали метални изделия – винкели, профили, квадратни тръби по различни
размери и тегло. Те се намирали в покрито хале, в северната част на самото
покрито производствено предприятие, като тези профили не били включени в описа
на дружеството. За влизане в територията на предприятието било необходимо
разрешение на управителя на фирмата след писмено искане. Заявява, че е имало
случаи през годините представители на „И.П.“ АД или на „И.Х.“ АД да са искали
достъп до територията на дружеството, тъй като от КПП се обаждали на свидетелея
и той ги препращал при управителя на ответното дружество, за да си вземат
официално разрешение за влизане. Св. С. не е чувал за фирма „А.Д.“ ЕООД. Не е
чувал и да е имало опити за достъп до територията на ответника от румънска
фирма, или последнатата да е идвала на място. Спомня си, че производственото
хале било запечатано от органите на прокуратурата през м. януари 2015 г.,
където се съхранявали тези профили, като халето било отпечатано през м. ноември
2017 г. Тогава се извършило пренасяне на тези профили в съседно хале,
оборудвано с видеонаблюдение и със СОТ, както и с по- добри условия. Това било
наложено от процеса на събаряне на завода, като през м. август 2019 г. тези
профили били изнесени и се намирали на открит терен.
Другите събрани по делото доказателства съдът намира за неотносими,
поради което не обсъжда.
При така приетата за установена фактическа обстановка се налагат
следните правни изводи:
С оглед заявените в исковата молба
обстоятелства и петитум, предявените искове са с правна квалифакиция чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Отговорността на лицата,
които са възложили другиму извършването на някаква работа, за вредите,
причинени при или по повод на тази работа, е за чужди противоправни и виновни
действия или бездействия. Тази отговорност има обезпечително-гаранционна
функция и произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица.
Лицата, които са възложили работата, във връзка с която са причинени вредите,
не могат да правят възражения, че са невиновни в подбора на лицата и да се
позовават на други лични основания за освобождаването им от отговорност.
Следователно, за да възникне обезпечително-гаранционната отговорност на възложителя
за причинени имуществени вреди, причинени при или по повод на уговорената
работа, в обективната действителност трябва да са се осъществили следните предпоставки: 1/ деяние
/действие или бездействие/; 2/ противоправност /несъответствие между правно
дължимото и фактически осъщественото поведение/; 3/ вреди /неблагоприятно
засягане на имуществената сфера на увредения – претърпяна загуба и пропусната
полза/; 4/ причинно-следствена връзка между противоправното поведение и
настъпилите имуществени вреди /вредоносният резултат в съвкупния съпричинителен
процес между явленията и обстоятелствата в природата следва да е закономерна,
необходима, естествена, присъща последица от виновното противоправно поведение
на делинквента/; 5/ вина на делинквента, която съобразно уредената в чл. 45,
ал. 2 ЗЗД оборима презумпция се предполага и 6/ виновното лице да е причинило
вредите при или по повод на изпълнение на възложената работа.
Установяването
на елементите от обективна страна на горепосочения фактически състав е в тежест
на ищеца при условията на пълно и главно доказване - арг. от чл. 154, ал.1 ГПК.
Настоящият състав намира, че по делото
не е проведено успешно доказване, поради следните съображения:
От представените по делото
доказателства, в т.ч. от представения договор за покупко - продажба, сключен на 31.05.2013г. между „И.Х.“ АД
като продавач и ищеца като купувач и договора за
покупко- продажба на стоки, сключен на 02.04.2013 г. между „Ф.Т.И.“
АД като продавач и „И.Х.“АД като купувач се установява,
че ищцовото дружество е закупило от „И.Х.“ АД стоки, представляващи стоманени
метали, подробно индивидуализирани в описи към същите. Релевираните
от ответника възражения, че собствеността върху стоките не е преминала върху купувача поради липсата на идентичност на
вещите и предаването им на купувача се
явява неоснователно. От приетите по делото съдебно-
техническа и съдебно – счетоводна експертиза се установява
пълна идентичност на стоките, предмет на двата договора за покупко- продажба и
на приемо- предавателния протокол, с който същите са предадени от продавача на
купувача, като прехвърлянето на собствеността е отразено в
счетоводствата на двете дружества /продавач и купувач/ по договора за
покупко- продабжа от 31.05.2013 г. Без
значение е
дали са били налице предпоставките за извършване на
прихващане между задълженията на продавача и купувача, направено с приложения
по делото споразумителен протокол, тъй като страната, която не е получила плащане разполага с иск за това свое
вземане или с правната възможност да развали договора. В случая няма данни
договорът да е развален. Ищецът е получил фактурата, с която сделката е осчетоводена
без възражения и е отразил в своите счетоводни документи, като придобитите
стоки са заведени като част от неговите
активи. С оглед на тези действия, както и предвид
обстоятелството, че вещите
са индивидуализирани в договора, като е подписан
приемо- предавателен протокол за предаването им, следва
да се заключи, че собствеността
върху същите е преминала в патримониума на ищеца.
Независимо от изложеното, по делото не
бе установено твърдяното от ищеца противоправно деяние, изразяващо се в
неправомерно отказан достъп от страна на служители на ответното дружество до
сградата - склад, където са се намирали процесните стоманени метали, негова
собственост и неоснователното им задържане, лишавайки ищеца от правото на собственост върху вещите. Противоправността като обективен юридически факт,
включен във фактическия състав, обуславящ отговорността за непозволено
увреждане, представлява по своето правно естество несъответствие между
предписаното от уредените нормативни или общоприети правила за поведение и
фактическо осъщественото от дееца. Именно на ищеца принадлежи процесуалното
задължение /доказателствената тежест/ за установяване чрез пълно и главно
доказване, както предписва правната норма на чл. 154, ал. 1 ГПК,
противоправността на вредоносното поведение на служители при ответното дружество.
Следователно, от събраните по делото доказателства при формиране на вътрешното
убеждение на съда /арг. чл. 12 ГПК, вр. чл. 235, ал. 2 ГПК/ трябва да се
установи по несъмнен, безспорен, категоричен начин, че вследствие твърдяното противоправно
поведение на служители при ответника се е достигнало до претърпени имущестени
вреди – претърпени загуби и пропуснати ползи.
В настоящия казус ищецът не доказа по
безспорен, несъмнен начин, че твърдените вредоносни последици са резултат от
противоправно поведение на служители на ответника. За извършени, каквито и да е действия, свързани по някакъв начин с процесните
стоманени метали от страна на управителя
на ответното дружество не са събрани доказателства в производството. Показанията на свидетелите в тази връзка са неотносими към предмета на доказване, тъй като
свидетелите нямат преки
впечатления за недопускане на представители на ищцовото дружество до склада,
собственост на ответника.
Свидетелите
Л.и З. имат впечатления за неосигурен
достъп по отношение на трето за спора лице „И.Х.“ АД“, и не установяват обстоятелства за извършени от
служители на ответника противоправни действия, изразяващи се в незаконно
препятствие на ищеца да осъществи фактическа власт върху процесните метали,
нито въобще има доказателства лица – представители на ищцовото дружество да са търсили
достъп до склада, за който се твърди да са съхранявани тези вещи. От събраните
доказателства не се установява твърденията, че ищецът е искал
достъп до склада за твърдения
период - през м. май и м. юли 2014 г. и му е бил отказан такъв от охранители на
ответното дружество, както и че е посетил склада в Ботунец с представители на
румънското дружество, от което е получил оферта за закупуването им и отново е
направил безуспешен опит да получи достъп до собствените му движими вещи. В
този смисъл изцяло недоказани се явяват твърденията за осъществени противоправни действия от служители на ответника чрез недопускане на ищеца до процесните
метали и установяване на правомерна фактическа власт върху тях като собственик. Следва да се посочи,
че обстоятелството за наличие и извършване на
самостоятелна охрана в базата на ответника и осъществяване на ограничен достъп, само по себе си не е противоправно поведение, а напротив – то
е насочено към опазване на съхраняваното имущество в притежаваните от
него сгради. Основателно се явява също така възражението на
ответника, че в отговор на получената нотариална покана на 26.02.2014 г.,
изпратена от ищеца, ответникът е изискал доказателства за собствеността върху
вещите, като не се установяват съотоветни действия от страна на ищеца във
връзка с този отговор. Т.е. не са събрани доказателства, че на ответника са
били изпратени и представени от ищеца приложените към исковата молба договор за
покупко- продажба от 31.05.2013 г. и приемо – предавателния протокол от
03.06.2013г., с които ищецът се легитимира като собственик.
На следващо място по делото не се
установи несъмнено, безспорно и по категоричен начин, че към 30.10.2013 г.
процесните метали са се съхранявали в процесния склад, за който няма спор че е
придобит от ответника на посочената дата. От представения протокол за отговорно
пазене от 03.06.2013 г. /л. 34 от кориците по делото/, сключен между ищеца и „И.П.“
АД може евентуално да се направи извод, че към тази дата металите са се
намирали в склад, притежаван от „И.П.“ АД и преминал в собственост на ответника
на 30.10.2013 г., но не са събрани категорични доказателства ответника да е
установил фактическа власт върху тях. На 26.09.2013 година „Първа инвестиционна
банка“ АД е цедирала вземането с обезпеченията, сред които и учреденият залог,
разпростиращ се и върху процесната сграда, а ответникът е придобил владението
върху склада едва след 30.10.2013 година. В тази връзка са показанията на свидетелите
З. и Любенова, но доколкото същите нямат преки впечатления относно
местонахождението на металите след 2012 година, а и не са служители на
дружествата, стопанисващи складовете в Ботунец, от показанията им не се
доказват твърдените от ищеца факти и по-специално – местонахождението на металите
в склада на ответника за процесния период от време. Свидетелите нямат преки
впечатления и не установяват и факта на установяване на фактическа власт от
страна на ответника върху металите. Извън техните показания в тази връзка няма
събрани никакви други доказателства, като приложените по делото постановления по досъдебно производство №173/2015г. по описа на ГДНП, пр.пр.№15264/2014г. не могат да служат като документи, които установяват релевантни за спора факти, тъй като отразяват единствено изводите на прокурора, който ги е постановил, а те от своя страна не обвръзват съда, каквото действие би имала влязлата в сила присъда. Отделно от това,
не се твърди и незпълнение на договора за отговорно пазене от 03.06.2013 г.,
въз основа на който „И.П.“ АД е поело ангажимента да пази стоките и да ги
върне, нито че е била ангажирана договорната отгворност от това неизпълнение по
отношение на това трето за процеса лице, в чиято правна сфера биха настъпили
правните последици от това неизпълнение.
По правилата за
разпределяне на доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК ответникът по
процесните деликтни искове може да приеме пасивно поведение, тъй като ищецът е
носител на процесуалното задължение за установяване осъществяването на
твърдените обстоятелства, вкл. противоправното поведение, което да е
естествена, закономерна, присъща последица /в необходимата причинно-следствена
връзка/ с твърдения вредоносен резултат. От друга страна, за да отблъсне
исковата претенция, ответникът може да проведе само насрещно и непълно
доказване, като разколебае доказателствената сила на представените от ищеца
годни в гражданския процес доказателства. Гражданският исков процес е
състезателно производство /арг. чл. 8, ал. 2 ГПК, който предписва, че страните
посочват фактите, на които основават исканията си, и представят доказателства
за тях/, в което по правилата за разпределяне на доказателствената тежест – чл.
154, ал. 1 ГПК, страните навеждат факти и доказателства за установяване на
действителното фактическо положение. Едва след като безспорно, несъмнено се установят в гражданския процес
правнорелевантните обстоятелства, съдът е длъжен да ги субсумира под
приложимата правна норма, като допусне принудителното изпълнение на предявеното
притезание, към което е насочен исковият процес, образуван по предявен
осъдителен иск. В този смисъл, крайният съдебен акт не може да се основава на
житейски предположения, неподкрепени с други годни доказателства по делото, и
да бъде постановяван въз основа на недоказани
фактически твърдения. Поради тези правни съображения, при съобразяване
със законоустановените правила за разпределяне на доказателствената тежест, настоящият
състав приема за недоказани фактическите твърдения на ищеца, че вследствие
противоправното поведение на служители при ответника се е достигнало до
настъпване на твърдените имуществени вреди /претърпяна загуба и пропусната
полза/ за ищеца.
По изложените съображения, липсва основание
за ангажиране отговорността на ответника по чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, а предявените искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни. При това положение не подлежи на разглеждане
релевираното от ответника възражение за прихващане.
Предвид изхода
от настоящия спор и на основание чл. 78, ал. ГПК ищецът следва да бъде осъден
да заплати на ответника направените разноски в общ размер на 16 728,00 лв., от които сумата от 16 128,00
лв., представляваща уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение за
осъщественото процесуално представителство с ДДС и сумата от 600,00 лв. възнаграждения
за вещи лица. Неоснователно се явява направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
заплатено от ответника. Предвид фактическата и правна сложност,
очертана с исковата молба, многобройните молби – уточнения, отговори и становища, броя на
проведените открити съдебни заседание, положения труд, както и предвид
минималният размер на възнаграждението съгласно чл.7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, заплатеното възнаграждение не е прекомерно.
Водим от горното
Софийският градски съд
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, предявени
от „А.Д.“ ЕООД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:*** срещу „Х.2.“
ЕООД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на
управление:*** за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
252416,33 лв., представляваща обезщетение за причинени вреди от противоправно
поведение на служители на ответника, изразяващо се в неправомерно отказан
достъп до сградата, в която са се намирали собствени на ищеца стоманени метали,
както следва: винкели -28.043 тона, профили – 213.845 тона; ГВ Ламарина /листи
и щрипси/- 64.357 тона; тръби /квадратни, безшевни и шевни/- 17.079 тона – общо 323.324 тона, които са били предмет на договор за
покупко- продажба от 31.05.2013 г., сключен между ищеца и „И.Х.“ АД и неоснователното им задържане през
периода 2014 г. –2018 г., под формата на
претърпяна загуба в размер на 210000,00 лв. и под формата на пропусната полза в
размер на 42 416,33 лв., ведно със законната лихва върху главницата от 252416,33 лв., считано от
24.01.2018 г. до окончателоното й заплащане, както и за сумата от 83525,22 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата
от 210000,00 лв. за периода от 26.02.2014 г. до 24.01.2018 г.
ОСЪЖДА „А.Д.“ ЕООД, ЕИК: ********,
да заплати на „Х.2.“ ЕООД, ЕИК: ********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК направените разноски в производството пред СГС в размер на 16 728,00 лв. /шестнадесет хиляди седемстотин двадесет и
осем лева/.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред САС
в двуседмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.
СЪДИЯ: