РЕШЕНИЕ 260155/23.9.2020г.

 

Номер.................                   Година 2020                            Град в.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                                      тридесет и втори състав

На двадесет и втори юли                          Година две хиляди и двадесета

В публично заседание в следния състав:

 

                                                                             Председател: Албена Славова

Секретар Незает Исаева

като разгледа докладваното от съдията

анд №  727  по описа на съда за 2020 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е образувано по жалба на А.Ю.А. против НП № 03-011386/10.07.2019 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - в., с което на основание  чл. 414, ал.1 от КТ на юридическото лице е наложено административно наказание "ГЛОБА” в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева, за нарушение на чл. 403а, ал.1 от КТ.

            В подадената до съда жалба се твърди, че издаденото нарушение  е неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се редовността на връчването на същото. Сочи се, че НП е необсновано, доколкото въззивникът няма качеството на работодател и не стопанисва двора на Старчески дом „С..Г.“ в гр. в.- Иска се НП да бъде отменено.  

            В съдебно заседание жалбоподателят  редовно призован не се явява, представлява се от адв. Е., която поддържа жалбата с наведените в нея основания. В заседание по същество не се явява процесуален представител на въззивника.

            Въззиваемата страна, редовно призована, изпраща представител – юк. Н. и юк о.. В съдебно заседание юк Н. оспорва жалбата. В заседание по същество юк о. пледира, че в хода на съдебното производство безспорно се е установило описаното в НП нарушение, а именно че въззивникът в качеството му на работодател не държи на разположение на контролните органи правилник за вътрешния трудов ред в обекта. Сочи се, че безспорно е установено възникването на трудово правоотношение с двете установени в обекта лица съотв. качеството на работодател на въззивника. Иска се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В хода на съдебното производство е разпитан в качеството на свидетел актосъставителя – св. М.О.-Ж. и свидетеля по акта Д.Д., както и лицата, заварени да извършват трудова дейност в обекта, а именно – св. К. И. и св. Ю. И.. Приобщени са към материалите по делото материалите по административно-наказателната преписка, както и справка от НБД по отношение на въззивника.

Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следната фактическа обстановка:

На 09.05.2019 г.  представители на ДИТ-в. – св. М.Ж. и св. Д.Д. съвместно със служители на „Икономическа полиция“ при ОД на МВР-в. извършили проверка на  хале, находящо се в гр. в., местност „С.“*, в двора на Старчески дом „С..Г.“. На място установили въззивника и две лица – св. К. И. и св. Ю.И.. Същите извършвали транжиране на пилешко месо. В попълнени от лицата декларации, било посочено, че получават дневно възнаграждение за  извършваната дейност от 30 лева. В декларациите на лицата било отбелязано твърдението им, че работят на повикване според обема от работа. Изискани били от А.А. документи, касаещи правоотношенията с лицата, в т.ч. Правилник за вътрешния трудов ред, като такъв не бил представен.

На 18.06.2019 г. с препоръчано писмо с обратна разписка въззивникът е поканен да се яви в сградата на ДИТ-в. за съставяне на АУАН. Поради неявяването в негово отсъствие е съставен АУАН № 03-011386/19.06.2019 г. за нарушение на чл. 403а ал.1 от КТ. Съставеният акт е изпратен на известния по делото адрес с писмо с обратна разписка  с изх. № 19059630, която е върната в цялост.  С оглед на изложеното, на 27.06.2019 г. бна основание чл. 416 ал.3 и ал.4 от КТ е поставено съобщение за изготвения акт на таблото за обявление в ДИТ – в. и в интернет страницата на ИА“ГИТ“. Въз основа на акта е издадено обжалваното НП, с което на основание чл. 414 ал.1 от КТ е ангажирана административно-наказателната отговорност на лицето.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото материали по АНП, както и от гласните и писмени доказателства събрани в хода на съдебното производство, които са кредитирани от съда.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка направи следните правни  изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.

Административно-наказателното производствое  образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е  издадено в шестмесечния преклузивен срок.

Наказателно постановление  № 03-011386/10.07.2019 г. е издадено от компетентен орган- Директорът на Дирекция „Инспекция по труда”- гр. в., видно от приложеното по делото заверено копие на заповед № 0280/03.08.2010 г.

Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материално-правни норми, като наказанията за нарушенията са индивидуализирани. 

Съдът обаче намира, че в хода на административно-наказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, свързано с опорочаване на процедурата по връчване на обжалваното НП.

Видно от доказателствения материал по делото АУАН е връчен по реда на чл. 416, ал.3 от КТ. Посочена разпоредба за връчването на АУАН е специална по отношение на аналогичната обща разпоредба на ЗАНН, поради което приложима се явява първата. Разпоредбата предвижда,  че актът за установяване на административно нарушение се връчва на нарушителя лично срещу подпис, а при невъзможност да му се връчи се изпраща по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка. Ако лицето не бъде намерено на адреса на управление, на постоянния му адрес или по месторабота, връчването се извършва чрез поставяне на съобщение за съставянето на акта, подлежащ на връчване, на таблото за обявления и в интернет страницата на съответния орган по чл. 399, 400 и 401. Специалният ред за връчване на АУАН по чл. 416, ал. 3 от КТ предполага връчване по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка само и единствено при невъзможност за лично връчване на нарушителя срещу подпис, в случая на представляващия нарушителя. Разписана е процедура и ако лицето не бъде намерено на адреса на управление, на постоянния му адрес или по месторабота - връчването се извършва чрез поставяне на съобщение за съставянето на акта, подлежащ на връчване, на таблото за обявления и в интернет страницата на съответния орган по чл. 399, 400 и 401. Използването на последния способ е възможно само при кумулативно наличие и на двете предпоставки - невъзможност за лично връчване на представител на нарушителя и при ненамиране на адреса на управление. В случая по АНП не са приложени каквито и да било доказателства, че въззивникът е търсени, призовавани и прочие за връчване на АУАН. Представени са единствено доказателства , че АУАН е изпратен еднократно по пощата за връчването му, но пратката е върната  от Български пощи непотърсена, без наличие на информация, че лицето не пребивава на адреса.  Разпоредбата от специалния закон /КТ/ следва да се тълкува през призмата на основния принцип, че актосъставителят следва да осигури предявяване на АУАН лично на нарушителя, независимо дали актът е съставен в присъствието или в отсъствието на нарушителя. Така и в разпоредбата на чл. 43, ал. 4 от ЗАНН, която действително се явява общ закон, неприложим в случая, но изисква предявяване и подписване на съставен АУАН и в отсъствието на нарушителя. В случая липсват данни за невъзможност за лично връчване на АУАН на представител на нарушителя. Поради което неправилно актосъставителят е пристъпил към връчване на АУАН чрез изпращане на препоръчано писмо с обратна разписка. Нещо повече, липсват доказателства, че лицето не е намерено на посочения адрес, тъй като писмото, с което е изпратен АУАН е върнато непотърсено, което както бе отбелязано по-горе в мотивите на решението е съвсем различна хипотеза от ненамирането на лицето на адреса.

   Въз основа на цитираната нормативна уредба, съдът намира, че за актосъставителят не е съществувала правна възможност  да предприеме връчване на АУАН  чрез поставяне на съобщение за съставянето на акта, подлежащ на връчване, на таблото за обявления или на интернет страницата преди да извършат възможните постъпки за осъществяване на  лично връчване на акта. От анализа на чл. 416, ал. 3 от КТ се налага извод, че за да премине към връчване на АУАН чрез публичното му оповестяване в интернет  или на таблото за съобщения в Д“ИТ“, АНО следва да е установил императивно изискуемата от разпоредбата предпоставка - невъзможност за връчване на нарушителя срещу подпис. Което означава, че е следвало да бъдат положени усилия за установяване дали въззивникът пребивава на известния по преписката адрес, съотв. дали не фигурира надлежна регистрация на друг такъв, на който може да се осъществи лично връчване.  Доказателства за  подобни процесуални усилия от страна на актосъставителя доказателства в АНП липсват.  От доказателствата по делото се налагат обосновани констатации, че АНО не е  установил наличието на тази императивно изискуема от правната норма предпоставка. Предвиденото задължение за контролните органи за предявяване и връчване на АУАН представлява гаранция за лицата, срещу които е повдигнато административно обвинение, че ще им бъде осигурена възможността да упражнят в пълен обем правото си на защита.

 По посочения начин е допуснато  съществено нарушение на процесуалните превила, довело до съществено накърняване на правото на защита на санкционираното дружество, като същото е било лишено от възможността да разбере фактическия състав на обвинението, което му се повдига и да организира адекватно защитата си в първата фаза на административно-наказателното производство. В този смисъл е и съдебната   практика на Административен съд-гр.в. по подобни казуси- например КНАХД № 2586/2019 г, КНАХД № 2073 / 2019 г. КНАХД № 1879/ 2019 г. , КНАХД № 1712 / 2019 г. , КНАХД № 3261/2019г.  и много други.   

Предвид гореизложеното, съдът намира, че , обжалваното наказателното постановление следва да бъде отменено поради допуснатите съществени процесуални нарушения, неотстраними в съдебната фаза на процеса.

Независимо от горното, съдът  с оглед служебното начало разгледа жалбата и по същество като установи от правна страна следното:

В хода на съдебното производство не бе установено безспорно извършване на деянието, посочено в НП, съотв. съставомерния характер на осъщественото от въззивника такова. От събраните по делото доказателства не може да се формира категоричен извод, че заварените на мястото на проверката лица са извършвали дейност, представляваща изпълнение на трудови функции по трудово правоотношение. Видно от попълнените от лицата декларации и от изявленията им в хода на проведените разпити, св. И. и св. И. са били ангажирани във връзка с реализиране на определен трудов резултат, а не с оглед системно и периодично и осъществяване на трудова дейност. Цитираните гласни доказателства не се оборват и от показанията на разпитаните служители при ДИТ, които са възприели еднократното присъствие на лицата в проверявания обект. Същевременно твърденията на работещите в обекта, че са ангажирани с оглед конкретен резултат, във връзка с инцидентно възникнали нужди се подкрепя и от показанията им, че транжираното месо в случая е било предназначено за предстоящ  юбилей на бащата на въззивника, съответстващи относно датата на събитието с приобщената по делото справка НБД, с оглед установяване на рожденната дата на въпросното лице.  Поради изложеното съдът намира, че цитираните доказателства установяват наличие на елементите не на трудово, а на гражданско правоотношение свързано с договор за изработка. Поради изложените съображения, въззивникът няма качеството на работодател по смисъла на КТ, съотв. ползвания от него обект не се характеризира като част от предприятия по смисъла на същия нормативен акт. С  оглед на изложеното лицето не  е субект на задължение по чл. 403а ал.1 от КТ, поради което липсата на Правилник за вътрешния трудов ред в проверявания обект не представлява нарушение на посочената разпоредба.

С оглед на изложеното, обжалваното НП се явява и материално незаконосъобразно и необосновано и като такова следва да бъде отменено.

С оглед изходът на делото, съдът намира, че следва да остави без уважение искането на процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

 

 

Р  Е Ш  И:

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 03-011386/10.07.2019 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - в., с което на основание  чл. 414 ал.1 от КТ на А.Ю.А. е наложено административно наказание "ГЛОБА ” в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева, за нарушение на чл. 403а, ал.1 от КТ.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител на АНО за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд-в..

          След  влизане  в  сила  на  съдебното  решение,  АНП  да  се  върне  на                                       наказващия орган по компетентност.

                       

                                                                                 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: