Решение по дело №18034/2019 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 260910
Дата: 19 октомври 2020 г. (в сила от 21 май 2021 г.)
Съдия: Павел Тодоров Павлов
Дело: 20195330118034
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

Номер   260910                         Година  2020                   Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                             VІІІ граждански състав

На 19.10                                                                                        Година 2020

В публично заседание на 17.09.2020 г. в следния състав:

                                                Председател: ПАВЕЛ ПАВЛОВ

Секретар: МАРИНА КЪНЕВА

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело номер 18034  по описа за   2019         година,      

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Иск с правно осн. чл.422 във връзка с чл.415, ал.1, т.1 и чл.124, ал.1 от ГПК.

Ищецът “Ес Джи Финанс” ООД - гр. София моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответницата, че последната му дължи сумата 1 856, 78 лева – просрочена главница по сключен между страните Договор за паричен заем № *** г. на основание Искане № *** с настъпила предсрочна изискуемост на * г. на основание чл.7 от Договора поради просрочие на две месечни погасителни вноски, за което обстоятелство ответницата е била уведомена лично на ***г., и сумата 323, 65 лева – договорна лихва за периода от * г., както и законната лихва върху главницата, считано от * г. до изплащане на вземането, които суми е било разпоредено ответницата да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № ***г., издадена по ч. гр. дело № ***г. по описа на ПРС – * гр. състав, по изложените в исковата молба и в писмена защита съображения. Претендира разноски – включително и тези в заповедното производство.

Ответницата Р.С.В. *** оспорва иска и моли съдът да го отхвърли като неоснователен и недоказан, по изложените в отговора на исковата молба и в писмена защита съображения. Прави възражение за недействителност и нищожност на Договора, на който ищецът основава претенциите си и за прекомерност на заплатеното от ищеца на пълномощника му адвокатско възнаграждение. Претендира разноски и адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 от ЗАдв. – включително и за заповедното производство. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца на пълномощника му адвокатско възнаграждение.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените от страните доводи, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства е видно, че със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № ***г., издадена по ч. гр. дело № ***г. по описа на ПРС – *гр. състав, е било разпоредено ответницата да заплати на ищеца сумата 1 856, 78 лева – просрочена главница по сключен между страните Договор за паричен заем № *** г. на основание Искане № *** с настъпила предсрочна изискуемост на * г. на основание чл.7 от Договора поради просрочие на две месечни погасителни вноски, за което обстоятелство ответницата е била уведомена лично на ***г.; сумата 323, 65 лева – договорна лихва за периода от * г.; сумата 2 146, 47 лева неустойка при липса на обезпечение по чл.8 от Договора, както и законната лихва върху главницата, считано от * до изплащане на вземането, както и разноските по делото за държавна такса в размер на 86, 54 лева и 550 лева заплатено адвокатско възнаграждение. В срока по чл.414 от ГПК ответницата е подала възражение срещу посочената Заповед за изпълнение, поради което и ищцовото дружество е подало искова молба за установяване на вземанията си по заповедта в срока по чл.415 от ГПК.

Действително, както се установява от събраните по делото писмени доказателства и заключението от 09.09.2020 г. на в. л. по ССЕ М.М., между ищеца и ответницата в гр. П. е бил сключен Договор за паричен заем № *** г. на основание Искане № ***, с който ищецът е отпуснал на ответницата паричен заем в размер на 2 200 лева, срещу задължение да ги върне на 11 погасителни вноски в размер на 242, 27 лева всяка, като общият уговорен размер на всички плащания е бил 2 664, 97 лева.

Същевременно, както се установява от заключението от 03.06.2020 г. на в. л. по СТЕ С.М. от 03.06.2020 г., Договорът за паричен заем, сключен между страните е написан със сериен шрифт – serif font, подобен на семейство шрифтове Times New Roman, с големина 11 пункта – поради което, предвид направеното от ответницата възражение с отговора на исковата молба и с оглед разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗПК, съдът намира, че действително Договорът, на който ищецът основава претенциите си е сключен в нарушение на императивните изисквания на Закона и се явява недействителен, а оттук – че ответницата не дължи на ищеца суми по този недействителен Договор за паричен заем.

При така установената фактическа обстановка, доколкото ищецът основава претенциите си срещу ответницата на сключен в нарушение на Закона и недействителен като такъв Договор, съдът намира, че искът се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли.

С оглед на изхода от спора ищецът следва да заплати на пълномощника на ответницата – адв. К.К., адвокатско възнаграждение при условията на чл.38, ал.1, т.2 във връзка с ал.2 от ЗАдв. за настоящето и за частното гр. дело в размер общо на 300 лева (от които – 100 лева за заповедното производство и 200 лева за производството по настоящето дело) – като предвид обстоятелството, че Договорите за правна защита и съдействие на ответницата са били сключени с Адвокатско дружество, което е преупълномощило няколко адвоката да представляват ответницата – включително и а. К., както и предвид обстоятелството, че размерът на възнаграждението по този ред се определя от съда, съдът намира за неоснователни наведените от ищеца доводи за недължимост на адвокатско възнаграждение на пълномощника на ответницата поради липсата на Договор за правна защита и съдействие и на Списък на разноските.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р     Е     Ш     И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от Ес Джи Финанс” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. “Петър Ченков” № 3, ет.1, З. п.: Л.П. Д. – У., със съдебен адрес:***, *, против Р.С. В., ЕГН **********,***, * иск с правно основание чл.422 във връзка с чл.415, ал.1, т.1 и чл.124, ал.1 от ГПК – за признаване за установено по отношение на ответницата, че тя дължи на дружеството-ищец сумата 1 856, 78 лева – просрочена главница по сключен между страните Договор за паричен заем № *** г. на основание Искане № *** с настъпила предсрочна изискуемост на * г. на основание чл.7 от Договора поради просрочие на две месечни погасителни вноски, за което обстоятелство ответницата е била уведомена лично на ***г., и сумата 323, 65 лева – договорна лихва за периода от * г., както и законната лихва върху главницата, считано от 22.08.2019 г. до изплащане на вземането, които суми е било разпоредено ответницата да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № ***г., издадена по ч. гр. дело № ***г. по описа на ПРС – * гр. състав, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА “Ес Джи Финанс” ООД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление, Законен представител и съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА а. К.Й.К.,***,  адвокатско възнаграждение при условията на чл.38, ал.1, т.2 във връзка с ал.2 от ЗАдв. за производството по настоящето дело И ПО ч. гр. дело № ***г. по описа на    ПРС – *гр. състав, В РАЗМЕР НА 300 лева.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЛЕД ВЛИЗАНЕ В СИЛА на решението ДА СЕ ВЪРНЕ на ПРС – * гр. състав ч. гр. дело № ***г. ЗАЕДНО СЪС ЗАВЕРЕН ПРЕПИС от настоящето съдебно решение.

            

 

 

   РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П./ П. Павлов

Вярно с оригинала.

М.К.