Р Е
Ш Е Н
И Е №…………………/……………………2020г. В
ИМЕТО НА НАРОДА АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-гр.Варна, в публично
съдебно заседание на шестнадесети януари
през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕНА
ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА ИСКРЕНА ДИМИТРОВА
при участието на
прокурор Силвиян Иванов и секретаря Анна Димитрова, като разгледа докладваното от
съдията Елена Янакиева адм.дело № 2192/2019г., по описа на
Административен съд гр.Варна, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е с правно основание чл. 185 и сл. от АПК. Образувано
е по протест на прокурор при Окръжна прокуратура Варна против чл.30 ал.2 т.1, т.2, т.3, т.4 и т.5,
чл.30 ал.4, чл.30 ал.5 в частта
относно установения 15 дневен срок и ал.6, чл.109 ал.16 пр. първо и чл.109
ал.17 от Наредбата за управление на отпадъците на Община Девня, приета с
решение №482 по Протокол №50/17.12.2014г.
В протеста са
изложени доводи, че разпоредбите на чл.30 ал.2 т.1-5 от Наредбата към датата на
приемането им, са били аналогични с разпоредбата на чл.11 ал.2 от ЗУО. След
като последната е отменена с ДВ
бр.105/2016г., регламентация в същия смисъл се установява в разпоредбите на
чл.15 ал.1 т.1-12 в Наредбата за управление на строителните отпадъци и за
влагане на рециклирани строителни материали, приета на осн.
чл.43 ал.4 от ЗУО с ПМС №267/05.12.2017г.; Разпоредбата на чл.30 ал.4 от
Наредбата противоречи на чл.11 ал.4 от ЗУО вр.чл.156б ЗУТ ; Разпоредбите на
чл.30 ал.5 в частта, относно установения 15-дневен срок и ал.6 от Наредбата
противоречат на чл.11 ал.7 от ЗУО; Разпоредбата на чл.109 ал.16 пр.първо и ал.17 от Наредбата противоречат на разпоредбата
на чл.145 ал.2, пр.първо от ЗУО. Безспорното
противоречие със закона, според протестиращия сочи на основание за отмяна на оспорените
текстове, като е въведено и искане в този смисъл.
В съдебно
заседание протестът се поддържа, като е формирано искане за отмяна на оспорените
от наредбата разпоредби.
Ответникът- Общински
съвет гр.Девня, редовно призован, не се представлява, не изразява становище.
Съдът след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства ,
становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесуалните
отношения и релевантните материални разпоредби, приема за установено от фактическа и правна следното:
Съгласно чл.168 ал.1 от АПК, приложим по
силата на препращащата разпоредба на чл.196 АПК, съдът следва да обсъди и
провери освен посочените от оспорващия пороци и законосъобразността на акта по
всички посочени в чл.146 АПК основания. Оспорените текстове, като част от Наредба,
приета от Общински съвет Девня са с подзаконов характер и съобр.чл.1 от Наредбата, уреждат екологосъобразното
управление на отпадъците на територията на община Девня, като съвкупност от
права и задължения, решения, организация на дейност и контрол, свързани с
образуването и третирането на отпадъци с цел да се предотврати или намали
вредното им въздействие върху човешкото здраве и околната среда. Наредбата
ведно с протестираните текстове съдържат разпоредби, които
се отнасят до
неопределен и неограничен брой адресати, тъй като неспазването или
нарушаването на вменените задължения ще има последствия за всички граждани. Не е
определено и ограничение по отношение правното й действие. Това предпоставя приложение
на протестираните разпоредби до отмяната или ревизията им, и то за
многократни случаи. В обобщение, пораждат действие в правната сфера на неограничен кръг лица и имат
многократно правно действие. Ето защо, съдът приема, че са част от нормативен акт -
източник на общозадължителни правни разпоредби, който е издаден на основание
чл. 76, ал. 3 от АПК, вр. с чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА.
Видно от разпоредбата на
чл.187 от АПК, подзаконовите нормативни актове могат да бъдат оспорени без
ограничение във времето.
В конкретния случай, въпреки предоставената възможност на ответника да попълни административната преписка с всички доказателства, като в постановеното от съда разпореждане изрично са изброени включително и чрез посочване на аргументиращите ги правни основания, не са представени мотивите, заедно с докладът към проекта на нормативния акт, съобразно чл.26 ал.2 от ЗНА в релевантната редакция.
Административното
производство е започнало на 14.10.2014г. с публикуването на проект на наредбата
на сайта на община Девня /л.129 от преписката/. Видно от обявлението,
публикуван е само проектът. Съставен първоначално е Протокол без дата от
служители на общината /л.127/, които са удостоверили този факт. В последствие,
на 17.12.2014г. е съставен нов протокол, в който служители са констатирали, че
не са постъпили предложения, възражения, питания, искания и становища по
отношение публикувания на 14.10.2014г. проект на Наредба.
Междувременно, но едва на
02.12.2014г., кметът на общината е депозирал пред общински съвет Девня докладна
записка / л.3 от преписката/, видно от която предлага приемането на Наредба за
управление на отпадъците на община Девня. По преписката не са приложени
доказателства, по какъв начин се е стигнало до съставянето на проект на същата
наредба и публикуването му в период, който предхожда подаването на
предложението от кмета на общината изобщо за приемането й, и по какъв друг начин
общинският съвет е сезиран с искане в този смисъл.
В заседание, проведено
на 11.12.2014г., комисията по „Общинска собственост, устройство на територията,
инфраструктура, гражданска защита и обществен ред, екология, европейски
програми и проекти, инвестиционна и аграрна политика“, е приела наредбата да
бъде включена в дневния ред на заседание на общинския съвет / л.183/.
На състоялото се на
17.12.2014г. заседание на общински съвет Девня, са присъствали 12 съветници,
видно от отбелязването в Протокол №50/18.12.2014г./л.137 от преписката/. Към
момента на приемане на процесното решение №482, с което е приета наредбата, са присъствали 12 от общо 13
общински съветници /л.147 от преписката/. Съставен е и поименен списък,
приложен по делото, от който този факт безспорно се установява /л.175 от
преписката/.
„ ЗА“ предложението са
гласували всички 12 присъстващи общински съветници, тоест заседанието е
проведено при наличие на законово предположения кворум, според чл.27,ал.2 от ЗМСМА, а протестираните текстове са приети с
нормативно определеното мнозинство, съобразно чл.27 ал.4 от с.з.
Съгласно чл.28 от ЗНА в действащата релевантна към датата на приемане на оспорения текст редакция, проектът на нормативен акт заедно с мотивите, съответно доклада към него, се внася за обсъждане и приемане от компетентния орган, като мотивите, съответно докладът, съдържат 1. причините, които налагат приемането; 2. целите, които се поставят; 3. финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба; 4. очакваните резултати от прилагането, включително финансовите, ако има такива; 5. анализ за съответствие с правото на Европейския съюз.
В разпоредбата на чл.28 ал.3 от ЗНО е предвидено, че ако към проекта на нормативния акт, не са приложени мотиви, съответно доклад, съгласно изискванията по ал. 2, актът не се обсъжда от компетентния орган.
По аргумент на гореизложената регламентация, съдът в конкретният случай е възпрепятстван да установи предпоставките, довели до необходимостта от приемането на оспорения текст, до колкото по преписката не са представени доказателства от вида на необходимите мотиви и доклад към проекта на нормативния акт.
Според разпоредбата на
чл.78,ал.3 от АПК, нормативните актове на общинските съвети се разгласяват чрез
местните печатни издания или по друг подходящ начин. Съдът е дал указания на
ответника да представи доказателства за
разгласяване по реда на чл.78,ал.3 от АПК, в зависимост от това какъв е бил
избрания от органа ред. Съобразно чл.61 ал.2 от Правилника за организацията и
дейността на общинския съвет, неговите комисии и взаимодействието му с
общинската администрация, в актуалната към процесния период регламентация, най-малко три дни преди заседанието председателят на общинския съвет информира обществеността за предстоящото заседание, като обявява дневния ред, датата, часа и мястото на провеждане на заседанието на информационното
табло на общинския съвет в сградата на общината, на официалната интернет страница на общината
и по местния радиовъзел. /3/Председателят на общинския съвет, чрез звеното по чл.29а,
ал.2 от ЗМСМА осигурява възможността
желаещите граждани и
представители на неправителствени организации да се запознаят с материалите за предстоящото заседание на общинския
съвет. Съгласно чл.62/2/ При
определяне на проект за дневен
ред за всяко заседание на общинския
съвет председателят на съвета включва отделна точка "изказвания,
питания, становища и предложения на граждани" и определя време за тази точка не повече от 30 минути за едно заседание. Аналогични разпоредби са предвидени в сега действащата редакция на Правилника в чл.54 и чл.55.
В изпълнение
на горецитираната процедура, ответникът
е представил Протокол без поставена дата, подписан от служители на общината
/л.127/, които са удостоверили, че на 14.10.2014г. е публикуван на сайта на община Девня
проект на наредбата /л.129 от преписката/. Ангажиран към доказателствата е и протокол, в който
служители са констатирали, че не са постъпили предложения, възражения, питания,
искания и становища по отношение публикувания на 14.10.2014г. проект на
Наредба.
Видът на подписаните протоколи е на официални удостоверителни документи. Съобразно чл.179 от ГПК, съдът е обвързан от тяхната доказателствена стойност, установена ex lege, след като съдържанието
не е оборено по реда на чл.193 и сл. от ГПК. Въпреки това, след извършената проверка по процедурните правила за
оповестяване на оспорения административен акт, съдът констатира, че са
допуснати нарушения на процедурата по приемане на същия, тъй като проектът на
наредбата е оповестен без мотивите и доклада към него. Тази липса възпрепятства
и възможността за съда да установи
доводите, наложили приемането на оспорения
текст, която липса сочи безспорно на неизпълнена
процедура по закон.
Неспазването на чл. 28 от ЗНА
представлява нарушение на императивна правна норма, съдържаща се в нормативен
акт с по-висока степен според правилото на чл. 142, ал. 1 от АПК и чл. 15, ал.
1 от ЗНА, като нарушението е съществено, тъй като публикуването е част от
административно производствена дейност с императивен характер. С оглед
гореизложената фактическа установеност, съдът формира извод за недоказаност на дължимото
изпълнение на административнопроизводствените правила
по обявяване на предложения проект и окончателния текст на нормативния акт.
Възраженията в протеста
за противоречие на оспорения в това производство поднормативен акт от местно
значение с приложими материални разпоредби
с нормативен акт от по-висока степен, съдът възприема също за основателни, с
изключение на твърдението досежно разпоредбата на чл.10 ал.4 от Наредбата, на
следните доводи:
В протестираните
разпоредби на чл.30 ал.2 т.1-5 от Наредбата, Общински съвет е предвидил
изискване в ал.1, според което преди започване на СМР и/или премахване на
строеж възложителят е отговорен за изготвяне на „План за управление на
строителни отпадъци“ по чл.11 ал.1 от ЗУО, като в ал.2 са предвидени изключения
този текст да не се прилага за: т.1/
премахване на сгради с РЗП по –малка от 100кв.м.; т.2/.реконструкция и основен
ремонт на строежи с РЗП, по-малка от 500кв.м.; т.3/. промяна предназначението
на строежи с РЗП по-малка от 500кв.м.; т.4/.строеж на сгради с РЗП по-малка от
300кв.м.; т.5/. премахване на негодни за ползване или застрашаващи
безопасността строежи, когато е наредено по спешност от компетентен орган.
Същевременно, регламентация
в същия смисъл е предвидена в разпоредбата на чл.15 ал.1 т.1, т.3, т.4, т.5 и
т.10 от Наредбата за управление на строителните
отпадъци и за влагане на рециклирани строителни материали, според
които: План за управление на строителните
отпадъци не се разработва и не се прилагат изискванията на тази глава
при: 1. премахване на сгради с разгъната застроена площ (РЗП), по-малка от 300
кв. м; 3. реконструкция и основен ремонт на строежи с РЗП, по-малка от 700 кв.
м; 4. промяна на предназначението на строежи с РЗП, по-малка от 700 кв. м; 5.
строеж на сгради с РЗП, по-малка от 700 кв. м;
10.
премахване на негодни за ползване или застрашаващи безопасността строежи,
когато е наредено по спешност от компетентен орган, с РЗП, по-малка от 300 кв.
м.
Съпоставката на съдържанието на
разпоредбите от протестираната наредба и Наредбата за
управление на строителните отпадъци и за
влагане на рециклирани строителни материали, мотивира извод за налично
противоречие между тях. Така защото в наредбата от местно значение параметрите
на обектите са различни от тези, посочени в Наредбата за управление на строителните отпадъци и за влагане на
рециклирани строителни материали.
Съгласно чл. 8 от Закона за нормативните актове /ЗНА/
всеки общински съвет може да издава наредби, с които да урежда съобразно
нормативните актове от по-висока степен неуредени от тях обществени отношения с
местно значение. Според чл. 10, ал.1 ЗНА
обществени отношения от една и съща област се уреждат с един, а не с няколко
нормативни актове от същата степен. А в чл. 10, ал.2 ЗНА е предвидено, че обществени
отношения, които спадат към област, за която има издаден нормативен акт, се
уреждат с неговото допълнение или изменение, а не с отделен акт от същата
степен.
Общинските съвети,
като органи на местното самоуправление на територията на съответната община
решават самостоятелно въпросите от местно значение, които законът е предоставил
в тяхната компетентност. В изпълнение на предоставените му правомощия общинският съвет е овластен да издава
нормативни актове, с които урежда, съобразно нормативни актове от по-висока
степен обществени отношения с местно значение - чл. 76, ал. 3 АПК, вр. чл. 8 ЗНА, вр. чл. 21, ал. 2
от ЗМСМА.
В
конкретния случай , с протестирания текст се въвежда разпоредба, която в
нарушение на чл. 8, ал.1 ЗНА урежда обществени отношения,
които подробно са разписани и уредени в нормативен акт от по-висока степен – чл.15
ал.1 т.1, т.3, т.4, т.5 и т.10 от Наредбата за
управление на строителните отпадъци и за
влагане на рециклирани строителни материали.
В
разпоредбата на чл.30 ал.4 от Наредбата е регламентирано плановете за
управление на строителни отпадъци /ПУСО/:
1.
За строежи, за които се изисква одобрен инвестиционен проект- като част от
процедурата за съгласуване и одобряване на инвестиционни проекти по реда на
глава осма, раздел втори от ЗУТ да се съгласуват
и одобряват от главния архитект на общината;
2.
За обекти, за които не се изисква одобрен инвестиционен проект- от Кмета на общината или оправомощено от
него длъжностно лице.
Същевременно в разпоредбата
на чл.11 ал.4 от ЗУО е предвидено Плановете за управление на строителни
отпадъци, когато не са одобрени по реда на чл.
156б, ал. 6 от Закона за устройство
на територията, да се одобряват
от кмета на общината или оправомощено от него длъжностно лице по искане на
възложителя на строежа след влизането в сила на разрешението за строеж и преди
откриването на строителната площадка и/или преди започването на дейностите по
изграждане или премахване на обект по ал. 1.
В разпоредбата на чл.156б от ЗУТ е регламентирано:
(1) Преди откриването на
строителната площадка и/или преди започването на дейностите по изграждане или
премахване на строеж възложителят внася за одобряване в общината:
1. план за управление на строителните отпадъци в
случаите, когато се изисква по Закона за управление на
отпадъците;
2. план за безопасност и здраве.
(2) Планът по ал.
1, т. 1 се одобрява при условията и по реда на Закона за управление на
отпадъците.
(3) Планът по ал. 1, т. 2 се одобрява от кмета на
общината или от оправомощено от него длъжностно лице в 14-дневен срок от
внасянето му.
(6) Одобрените
планове по ал. 1 губят правно действие, в случай че в 6-месечен срок от датата
на одобряването им строителството не е започнало, както и когато разрешението
за строеж е загубило правно действие.
(7) По
искане на възложителя плановете
по ал. 1 могат да бъдат одобрени от главния архитект на общината заедно с
инвестиционния проект и вписани в разрешението за строеж. Те губят действието
си при условията на ал. 6.
В протеста е изложено становище , че протестираната разпоредба противоречи на законодателното
решение в чл.11 ал.4 от ЗУО вр.чл.156б ЗУТ, доколкото
в тези разпоредби не се констатира императивно определяне на компетентността за
одобряване на ПУСО, тоест в поднормативен акт от местно значение се
регламентира „отричане на правото на избор, предоставено от закона“.
Настоящият
съдебен състав не установи противоречие между регламентацията в закона и тази, опосредена в текста на чл.30 ал.4 от Наредбата. В нея са
предвидени две хипотези, в които по различен начин е уредена компетентността на
органа, който дължи разпореждане. Първата, отнасяща се за строежи , за които се
изисква инвестиционен проект по реда на глава осма, раздел втори от ЗУТ, където
изрично е регламентирано ПУСО да се
съгласуват и одобряват от главния архитект на общината. Действително, тази
разпоредба поставя в условия на обвързаност всички лица, имащи отношение към
тази процедура, да съобразят одобрението на ПУСО от главния архитект на
общината. Неправилно обаче е разбирането, изложено в протеста, че по този начин
се парира правото на избор, предоставено от закона. В разпоредбата на
чл.156б и досежно ал.7 от ЗУТ компетентността е уредена по същия начин,
като единствено е дадена възможност на заявителя да прецени дали желае одобрението на ПУСО да се извърши
съвместно с инвестиционния проект. Независимо първоначалната неяснота във
волята на Общински съвет Девня, тълкуването на разпоредбата на чл.30 ал.4 от
Наредбата не дава основание да се възприеме извод, че тя урежда в различен
смисъл процедурата по одобряване на ПУСО. Става ясно, че във всеки случай, в
тази хипотеза, ПУСО се одобрява или се отказва одобрението от главния архитект,
но в закона е предоставена още една възможност, а именно това да стане заедно с
инвестиционния проект. Тази възможност не е забранена от регламентация в
протестирания текст, нито й противоречи, а единствено не е изрично предвидена съвместност в двете възможно заявени действия.
На
гореизложените доводи, твърдението, релевирано в
протеста досежно допуснато нарушение на приложими материални разпоредби в тази
част, не се споделя от съда. Независимо от това решение и в тази част наредбата
следва да бъде отменена, поради допуснатото съществено нарушение на
административно производствените правила, за което са изложени доводи по-горе в
решението.
В разпоредбите на чл.30 ал.5 и ал.6 от
Наредбата е регламентирано : (5) Компетентният орган по ал.
4 може да изисква предоставяне на допълнителна информация или отстраняване на нередовностите в случай на несъответствие с изискванията на
Наредбата за управление на отпадъците и влагане на рециклирани строителни
материали, като изпраща мотивирано становище до заявителя не по-късно от 15 дни от получаване на плана.
(6) В случаите по ал. 4, т. 2 кметът на
общината одобрява плана за управление на строителни отпадъци или мотивирано
отказва одобрението му в срок до един
месец от получаването на плана или от отстраняването на нередовностите
и/или предоставянето на допълнителна информация.
Същевременно , в разпоредбите на чл.11 ал.6 и
ал.7 от ЗУО за същите дейности са предвидени различни срокове. Така, съгласно
чл.11 ал.6 ЗУО мотивирано становище до заявителя за предоставяне на
допълнителна информация или отстраняване на нередовностите
се изпраща не по-късно от 14 дни от
получаването на плана, а съгласно ал.7, ПУСО се одобрява, съответно
одобряването му се отказва в 14-дневен
срок от получаването му или от
отстраняване и/или предоставянето на допълнителна информация.
Очевидна и в двете
хипотези е регламентираната различна продължителност на видовете срок, което
нормативно решение на общинския съвет също противоречи на посочените
разпоредби.
В разпоредбата на чл.109
ал.16 предположение първо и ал.17 от Наредбата е предвидено за нарушаване
разпоредбите на тази наредба и на Закона за управление на отпадъците,
юридическите лица и едноличните търговци се наказват с имуществена санкция в размер от 30 000 до 100 000 лв., както следва: (16) За нарушенията по ал. 15, т. 1- извършва дейности с ОЧЦМ
без разрешение; т.2- извършва продажба на ОЧЦМ, получени като технологичен
отпадък от собствено производство или от собствен амортизационен лом, на лица
без разрешение; т.3- приема ОЧЦМ от юридическо лице или едноличен търговец без
сертификат за произход или без писмен договор; т.5- не допуска контролните
органи до местата, където осъществява дейността си, или не представи в указания
от тях срок отчетни документи за приетите, внесените, предадените и изнесените
ОЧЦМ или други документи, които е длъжен да води; т.6- сключва договор или
приема сертификат или декларация с невписани всички
изискуеми данни, идентифициращи лицата или купувания отпадък; т.8- приема от
физически лица ОЧЦМ с битов характер без декларация за произход; т.9- приема от
физически лица ОЧЦМ, които нямат битов характер; т.10- извършва разплащания по
сделки с отпадъци в нарушение на изискванията.
Предвидено в чл.109
ал.17 е наказание- имуществена санкция за повторно нарушение по ал. 16 , което
е в двоен размер.
Същевременно,
в разпоредбата на чл.145 ал.2 от ЗУО е предвидено, че за нарушенията по ал. 1,
т. 1 - извършва дейности с ОЧЦМ без разрешение; т.2. -
предава ОЧЦМ, получени като технологичен отпадък от собствено производство или
от собствен амортизационен лом, на лица без разрешение; т. 3 - приема ОЧЦМ от юридическо лице или едноличен търговец
без сертификат за произход или без писмен договор; т.5 - не допусне контролните органи до местата, където
осъществява дейността си, или не представи в указания от тях срок отчетни
документи за приетите, внесените, предадените и изнесените ОЧЦМ или други
документи, които е длъжен да води; т.6- сключва договор или приема сертификат
или декларация с невписани всички изискуеми данни,
идентифициращи лицата или купувания отпадък; т.8 - нарушава изискванията на чл.
39, ал. 4, 5 или 6 и т.11 - извършва
разплащания по сделки с отпадъци в нарушение на изискванията по чл. 38, ал. 4 и 5, на еднолични търговци
и юридически лица се налагат имуществени санкции в размер от 15
000 до 50 000 лв.
Дължимият
анализ сочи на идентично съдържание на фактическия състав в разпоредбите на
чл.109 ал.15 от протестираната Наредба, към която
препраща разпоредбата на ал.16 в частта между т.1 и т.11 от чл.145 ал.2 вр.ал.1
т.1 от ЗУО; съответно същата идентичност се констатира между разпоредбите на
чл.109 ал.16 вр.ал. 15 т.3 и чл.145 ал.2 вр.ал.1 т.3
от ЗУО; чл.109 ал.16 вр.ал. 15 т.5 и чл.145 ал.2
вр.ал.1 т.5 от ЗУО и чл.109 ал.16 вр.ал.
15 т.6 и чл.145 ал.2 вр.ал.1 т.6 от ЗУО, но с различно регламентиран от
законодателя / двойно по-нисък/ размер на санкцията.
В
частта на чл.109 ал.16 вр.ал.15 т.2 в
Наредбата е предвидена хипотеза на
продажба на ОЧЦМ, получени като технологичен
отпадък от собствено производство или от собствен амортизационен лом, на лица
без разрешение. В съответстващата й разпоредба на чл.145 ал.2 вр.ал.1 т.2 от ЗУО, законодателят е
регламентирал хипотеза на предаване на ОЧЦМ,
получени като технологичен отпадък от собствено производство или от собствен
амортизационен лом, на лица без разрешение. Същевременно в разпоредбата
на чл.145 ал.2 вр.ал.1 т.11 от ЗУО е
предвидена санкция в хипотеза на извършване на разплащания по сделки с отпадъци в нарушение на изискванията по чл. 38, ал. 4 и 5. Тоест, законът обвързва
със санкция извършването на разплащания по сделки, но ограничава техния обсег
само до тези , извършени в нарушение на чл.38 ал.4 и 5, както и предаването на ОЧЦМ,
получени като технологичен отпадък от собствено производство или от собствен
амортизационен лом, на лица без разрешение. В Наредбата обаче е предвидена
хипотеза на продажба на ОЧЦМ, без да е
ограничен обсега до разплащания, извършени в нарушение чл.38 ал.4 и 5, който
подход на нормотворчество очевидно противоречи на
закона.
Идентични са доводите досежно разпоредбата
на чл.109 ал.17 от Наредбата, до колкото предвидения в нея двоен размер на
санкцията е пряка последица от неправилно определения размер на санкцията по
ал.16.
В обобщение, гореизложените
изводи за материална незаконосъобразност, следва да се съчетаят с изводите за
допуснати съществени нарушения на административно производствените правила,
регламентирали начина на оповестяване на проекта и окончателния текст на
наредбата, в която са разположени и оспорените текстове на чл.30 ал.2 т.1, т.2, т.3, т.4 и т.5,
чл.30 ал.4, чл.30 ал.5 в частта
относно установения 15 дневен срок и ал.6, чл.109 ал.16 пр. първо и чл.109
ал.17 от Наредбата за управление на отпадъците на Община Девня, приета с
решение №482 по Протокол №50/17.12.2014г.
На
основание гореизложените мотиви съдът намира, че разпоредбите на чл.30 ал.2
т.1, т.2, т.3, т.4 и т.5, чл.30
ал.4, чл.30 ал.5 в частта относно
установения 15 дневен срок и ал.6, чл.109 ал.16 пр. първо и чл.109 ал.17 от
Наредбата за управление на отпадъците на Община Девня, приета с решение №482 по
Протокол №50/17.12.2014г. са незаконосъобразни, постановени в нарушение на административнопроизводствените правила и приложими
материални разпоредби / с изключение на чл.30 ал.4 от Наредбата, за който
по-горе бяха изложен доводи/, уреждащи обществените отношения- предмет на
регулация в оспорения административен акт с нормативни актове от по-висока
степен. Предвид това, протестираните части от
поднормативния административен акт следва да бъдат отменени.
С
оглед направеното искане и предвид изхода на спора, на осн.чл.143,ал.3 от АПК, Община
Девня, като първостепенен разпоредител с бюджетни кредити / до колкото общински
съвет не разполага със самостоятелен бюджет/ следва да бъде осъдена да заплати
в полза на протестиращата страна- Окръжна прокуратура Варна, направените по
делото разноски, в размер от 20.00 лв., представляващи заплатена такса за
публикуване в Държавен вестник.
Мотивиран
от гореизложеното и на осн.чл.193,ал.1 от АПК, съдът:
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ чл.30 ал.2 т.1, т.2,
т.3, т.4 и т.5, чл.30 ал.4, чл.30 ал.5 в частта относно установения 15
дневен срок и ал.6, чл.109 ал.16 пр. първо и чл.109 ал.17 от Наредбата за
управление на отпадъците на Община Девня, приета с решение №482 по Протокол
№50/17.12.2014г.
ОСЪЖДА Община Девня да
заплати на Окръжна прокуратура Варна сумата от 20.00лв., представляваща
направените по делото разноски.
Решението може да се
обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок
от получаване на съобщението от страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/
2/