РЕШЕНИЕ
№ 135
гр. Враца, 08.04.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА, трети състав, в публично
заседание на 10.03.2022г. / десети март
две хиляди двадесет и втора година/ в състав:
АДМ. СЪДИЯ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
при секретаря ДАНИЕЛА ВАНЧИКОВА като разгледа докладваното
от съдия ВАСИЛЕВА адм. дело № 584 по
описа на АдмС – Враца за 2021г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и
сл. АПК, вр. чл.62, ал.4 ЗИНЗС.
Образувано е на
основание постъпила жалба от К.Д.И. *** против Заповед №Л-3123/2/02.09.2021г. на Зам.главния
директор на ГД“ИН“ /по заповед за заместване
№Л-3015/2/27.08.2021г./. Със същата на основание чл.62, ал.1, т.4 ЗИНЗС е
отказано преместването на л/св И. *** в З.
***, за доизтърпяване на
наложеното му наказание.
В жалбата се развиват
съображения за нейната незаконосъобразност, като се изтъква, че близките на
жалбодателя живеят в ***, което затруднява контактите му с тях, както и че от
нарушението, което е извършил по време на престоя му в З. ***, са изминали шест
години, през които той не е имал провинения, което не е взето предвид от
административния орган при издаването й. Иска се отмяна на обжалваната заповед заедно
с всички произтичащи от това законни последици.
Ответникът Главния директор на ГД“ИН“ чрез пълномощника си ** Г.Х. в представено писмено становище навежда доводи
за неоснователност на жалбата и прави искане за отхвърлянето й.
По
делото са събрани писмени доказателства. Приложено е заверено копие от
образуваната административна преписка. Приложено е адм.д. №284/2021г. на АдмС
Пазарджик.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, във връзка с доводите и твърденията на страните, приема за
установено следното:
Оспорването е направено от надлежна
страна, чиито законни права и интереси са засегнати от оспорената заповед.
Същата представлява индивидуален административен
акт по смисъла на чл.21, ал.1 АПК, тъй като съдържа изрично волеизявление на административен
орган, с което се засягат непосредствено права, свободи и законни интереси на
неговия адресат. Жалбата е депозирана и в 14-дневния преклузивен срок по чл.149,
ал.1 АПК, поради което се явява
процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
От приложената по делото
административна преписка е видно, че жалбодателят е преместен и преведен в З. *** от З. *** съгласно
Заповед №1528/07.05.2021г. на Директора на ГД“ИН“ поради регресиращо поведение
и нарастваща трайна психологическа несъвместимост между него и служителите на З. От историята на изтърпяване
на наказанието ** / л.181 от адм.д. №284/ 2021г. на АдмС Пазарджик/ се
установява, че ** И. е настанен първоначално в З. ***, където е
бил от 12.11.2008г. до 09.10.2015г., като от тази дата е преместен в З. *** със
Заповед №Л-5705/4 от 05.10.2015г. на Гл.директор на ГД“ИН“ / стр.66 от същото
дело/, поради ****** и лица от ***. В З. *** е изтърпявал наказанието си ** в
периода 09.10.2015г. – 08.05.2018г., след което е преместен в З. ***, за периода до 31.05.2018г., след което отново е бил в З.***
до 28.03.2019г., отново в З. *** от 29.03.2019г. до 17.04.2019г. Със Заповед
№Л-2847/19.06.2019г. на Гл.директор на ГД“ИН“/стр.63 от същото дело/ е преместен в З. ***поради трайна
психологическа несъвместимост между него и пенитенциарния персонал.
На 20.07.2021г. с рег.№3192
жалбодателят е депозирал молба до Гл.директор на ГД“ИН“ с искане да бъде
преместен за доизтърпяване на наказанието си в З. ***. Като основание е изтъкнал
факта, че *** живеят постоянно в ***,
където е и неговият постоянен адрес, поради което се затрудняват контактите им, като само *** го посещава епизодично, а *** изобщо не могат
да се срещнат с него поради* си състояние. Доказателства за здравния статус на
близките му са представени в приложеното адм.д. №284/2021г. на АдмС Пазарджик.
Направено е предложение рег.№3763/ 19.08.2021г. на Началника на З. *** жалбодателят да бъде
преместен в З. ***, тъй като са налице важни съображения, свързани с
ресоциализацията на лишения от свобода, на когото остават за доизтърпяване на
наказанието *** към датата на изготвяне на предложението. В мотивите на същото
се сочи, че рисковете от рецидив и вреди
по отношение на лицето остават непроменени – с високи стойности, като по
време на престоя си в *** лицето няма
прояви, които да водят до налагане на дисциплинарно наказание, както и че
същият не е получавал и награди.
От представената от З. *** справка се
установява, че *** е посещаван от ***
три пъти – на 23.05.2021г., на 24.07.2021г. и на 30.10.2021г., видно от писмо
вх.№3203/17.12.2021г. От писмо вх.№3237/23.12.2021г. на З. *** е видно, че
жалбодателят е пребивавал там за периода 20.10.2016г. до 17.09.2021г. общо 38
пъти, като всеки престой е бил за няколко дни. Няма данни през това време той
да е имал поведение, което да изисква налагане на дисциплинарни наказания.
От представената Медицинска справка
/стр.21 от делото/ се установява, че **************************** решение на
ТЕЛК.
Въз основа на постъпилото предложение
и приложените към него доказателства на 12.09.2021г. Зам.главния директор на ГД“ИН“,
изпълнявайки функциите на ръководител на
дирекцията, е издал оспорената в
настоящото производство заповед, като го е отхвърлил. Мотивирал се е с деструктивното
поведение, което лицето е имало по времето, когато е изтърпявало наказанието си
в З. ***, наложило преместването му в З. ***. Приел е, че са налице важни
съображения, свързани с безопасността и сигурността в З. ***, както по
отношение на ***, така и по отношение на служителите, които налагат лицето да
не бъде връщано в това заведение.
Аргументирал се е, че дори да има неудобства, свързани с осъществяване на
свиждания с близките му, те не могат да се противопоставят на заплахата за
сигурността и осигуряване на безопасността в З. ***. Изтъкнал е, че в З. ***
жалбодателят не проявява деструктивно поведение, което да налага
ресоциализацията му да продължи на друго място за ***, не са налице данни за
конфликти и психологическо напрежение, не се застрашават сигурността и
безопасността както на самото лице, така и на останалите лишени от свобода или
на персонала.
При
така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Оспорената
заповед, проверена на всички основания по чл. 146 от АПК,
е валиден административен акт, издаден при спазване на установената форма и на
административнопроизводствените правила, в съответствие с приложимите
материалноправни разпоредби и с целта на специалния закон.
Заповедта
е издадена от компетентен орган по смисъла на чл.62, ал.1 ЗИНЗС. Материално
компетентният административен орган е издал атакуваният индивидуален
административен акт на посоченото в него правно основание, съобразил е обстоятелствата,
посочени в предложението на Началника на З.***, като в изложените мотиви е
посочил защо не ги възприема. Конкретно и ясно са описани фактите, включително
техния източник, които представляват фактическото основание по смисъла на
чл. 62, ал.1, т.4 ЗИНЗС за постановяване на отказа за преместването на осъденото лице. От
процесуална страна е изпълнено и изискването за иницииращ производството
документ, а именно предложение на Началника на З.*** , входирано в ГД „ИН“ на 24.08.2021г.
По
приложението на материалния закон съдът счита, че в случая не е осъществен фактическият състав на чл. 62, ал.1, т.4 ЗИНЗС. Нормата допуска преместване на ** от един з. в друг по
предложение на началника на з., при възникване на психологическа
несъвместимост, конфликти със служители или лишени от свобода – пострадали или
близки на пострадалите от извършеното престъпление, или при наличието на други
важни съображения, свързани с ресоциализацията, с безопасността на лицето и
сигурността в местата за **. В настоящия случай предложението за преместване на
лишения от свобода от З. *** в З. ***е свързано именно с ресоциализацията на лицето,
която се сочи, че ще бъде
по-успешна в близост до постоянния адрес на близките му, с които
поддържа контакти. Правилно ответникът е приел, че няма категорични доказателства, че преместването на лицето в З. ***, където вече
е било и от където е преместено поради агресивно поведение спрямо други лишени от
свобода и охраняващия персонал, ще допринесе до
промяна в неговото поведение и нагласи
към средата, в която се намира.
Действително, от преместването му са изминали
около шест години, което
предполага, че средата, в която ще
попадне, няма да е същата. Но с оглед обстоятелството, че и в предложението за преместване, направено от
Началника на З. ***, е посочено, че опасността от рецидив и вреди са с високи
стойности, означава, че ** не е променил
коренно нагласите си относно целите,
нормите и ценностите в живота. От друга страна,
пребивавайки в З. ***, жалбодателят е показал поведение, сочещо на дисциплинираност и липса на
конфликти с останалите ** и персонала, каквито не е показвал в нито едно
от пенитенциарните заведения, в които е
пребивавал преди това. Фактът, че
близките му живеят постоянно в ***, което дава възможност за по-чести
контакти с тях, не е повлияло на поведението му по време на престоя в З. ***. Обстоятелството, че по време на краткотрайните си пребивавания в този
з. в периода 2016-2021г. не е имал поведение, което да води до налагане на
дисциплинарно наказание, не означава, че
ще има същото поведение и при
дълготрайно съжителство с други ** или контакти
с *.
По
горните съображения съдът намира, че оспорената
заповед е законосъобразна, поради което жалбата против нея следва да
бъде отхвърлена.
При
този изход на делото основателно се явява своевременно направеното от
процесуалния представител на ответника искане за присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение, което съобразно
чл.27ж от Наредбата за заплащане на правната помощ следва да се присъди
в размер на 80/осемдесет/лв.
Водим
от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 АПК съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.Д.И. *** против Заповед №Л-3123/2/02.09.2021г. на Зам.главния директор на ГД“ИН“ гр.София /
по заповед за заместване
№Л-3015/2/27.08.2021г./. с която е
отказано преместването му в З.***, за
доизтърпяване на наложеното наказание.
ОСЪЖДА К.Д.И. *** ДА ЗАПЛАТИ на Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр. София деловодни разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
На основание чл.138 АПК на страните да се изпрати препис от същото .
АДМ. СЪДИЯ: