РЕШЕНИЕ
№ 22
гр. Бургас, 05.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ЕВГЕНИ М. УЗУНОВ
при участието на секретаря РАДОСТИНА В. ТАВИТЯН
като разгледа докладваното от ЕВГЕНИ М. УЗУНОВ Гражданско дело №
20212120101872 по описа за 2021 година
Производството е образувано по повод исковата молба на „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: гр. С., представлявано от управителя Ю. Б.
Ц., чрез адв.В. Г., СРЕЩУ Е. С. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Б. ***.
От съда се иска да постанови решение, въз основа на което да се приеме за
установено в отношенията между страните, че Е. С. К. дължи на ищцовото дружество
сумата от 85.19 лв. (осемдесет и пет лева и деветнадесет стотинки), представляваща
незаплатена далекосъобщителна услуга за периода от 15.09.2017 г. до 15.12.2017 г.,
дължими по повод на валидно действал договор с клиентски номер 16500375001,
сключен между ответника и мобилния оператор „Българска телекомуникационна
компания” ЕАД, за което са издадени следните фактури: №**********/15.10.2017 г. за
отчетен период 15.09.2017 - 14.10.2017г. на стойност 39,48 лв. с падеж 01.11.2017г.;
№**********/15.11.2017 г. за отчетен период 15.10.2017 – 14.11.2017 на стойност
38,52 лв. с падеж 02.12.2017 г. и № **********/16.12.2017 г. за отчетен период
15.11.2017 – 14.12.2017 г. на стойност 7,01 лв. с падеж 01.01.2018 г. Претендира
присъждане на разноските в исковото и заповедното производство.
Изрично заявява, че се отказва от претенцията за мораторна лихва за забава в
размер на 25.13 лв. по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по
ч.гр.д. №8362/2020г. по описа на PC Бургас.
В исковата молба се твърди, че на 08.12.2016 г. между ответницата и „Българска
1
телекомуникационна компания“ ЕАД е сключен договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги с клиентски номер 16500375001 за ползване на мобилна
услуга за номер *** при условията на тарифен план VIVACOM Smart М с месечен
абонамент 23,99 лв., към който е добавена за ползване мобилна услуга за данни за
номер *** при условията на тарифен план VIVACOM i-Traffic XL с месечен абонамент
27,99 лева за срок на ползване на двете услуги 24 месеца. На 14.12.2016 г. ответницата
сключила допълнително споразумение, с което се съгласила ползваните две услуги да
се включат в обща сметка по абонатен номер 16500375001, без да се променят
уговорените вече условия за ползване. За предоставените мобилни услуги за периода
от 15.09.2017 г. до 15.12.2017 г. били издадени процесните 3 фактури на обща
стойност 85,19 лв. и които не били заплатени от ответницата. Предвид това операторът
упражнил правата си по чл. 50 от Общите условия и прекратил договора едностранно,
като издал крайна фактура № **********/15.01.2018 г. Датата на автоматична
деактивация на процесния абонамент е 28.12.2017 г.
С договор за цесия от 16.10.2018г. „Българска телекомуникационна компания“
ЕАД прехвърлила на „С.Г. Г.“ ООД вземанията си спрямо физически и юридически
лица, подробно описани в Приложение № 1, сред които и вземането спрямо Е. С. К..
Последното дружество от своя страна прехвърлило процесните вземания на ищеца с
договор за цесия от 01.10.2019 г.
Счита, че ответницата е уведомена за двете цесии с получаването на препис от
исковата молба и приложеното към нея уведомление за двете цесии, подписано от
законния представител на „С.Г. Г.“ ООД, което дружество уведомява длъжника от
името на мобилния оператор за цесията от 16.10.2018 г. и от свое име, в качеството си
на цедент от 01.10.2019 г. Посочва, че в чл.6 от договора от 01.10.2019 г. е налице
уговорка между страните, че цесионерът е изрично упълномощен да уведомява
длъжниците за извършено прехвърляне.
Ищецът инициирал производство по чл. 410 от ГПК до Районен съд - Бургас, въз
основа на което е образувано частно гражданско дело № 8362/2020 г. и издадена
заповед за изпълнение на парично задължение.
В месечния срок е постъпил писмен отговор от особения представител на
ответната страна. Претенцията се оспорва по основание и размер.
На първо място, прави възражение за изтекла погасителна давност. Счита, че
претендираните суми за потребени мобилни услуги представляват периодични
плащания, поради което се погасяват с кратката тригодишна давност от падежа на
съответното задължение. Към датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК
същата е изтекла за първите две фактури. На следващо място се твърди, че услугите не
са ползвани. Счита, че фактурите сами по себе си не са доказателство за реално
потребление, а освен това в извлечението за мобилните номера било отразено
2
потребление само за единия мобилен номер и то само за първия от трите отчетни
периода. На следващо място оспорва цесията да е валидно извършена. Сочи, че в
договора липсва изрична разпоредба, каквато се изисква от приложимия ЗПК, за
прехвърляне на вземането на оператора на трето лице. Счита, че от представените
доказателства не се установява прехвърляне на процесните вземания, тъй като същите
не били индивидуализирани. Оспорва документите потвърждение за прехвърляне на
вземане по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД и извлечение от приложение № 1. Посочва се и липсата
на изрично упълномощаване за уведомяването по чл. 99 от ЗЗД, каквото е предвидено
в договора от 16.10.2018 г. като приложение №2.
Правното основание на иска е чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите.
При преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази
релевантните за случая законови разпоредби съдът достигна до следните фактически и
правни изводи:
Бургаският районен съд, като взе предвид исковата молба и изложените в
същата факти и обстоятелства, становището на насрещната страна по нея, събраните
по делото доказателства и след като съобрази приложимите разпоредби на закона,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №
261427/21.12.2020 г. по ч.гр.д. № 8362/2020 г. по описа на Бургаския районен съд е
разпоредено длъжникът - ответник да заплати на ищцовото дружество търсените в
настоящото производство суми. Длъжникът не е бил открит по постоянния и
настоящия си адрес, като не е открит и адрес по месторабота на същия, поради което и
съдът е указал на заявителя на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК да предяви иск за
установяване на вземанията по заповедта, което и обосновава правния интерес на
ищеца от водене на установителния иск по настоящото производство.
Съществувалите между ответника и „Българска Телекомуникационна Компания“
ЕАД /“БТК“ ЕАД/ договорни отношения се установяват от представените по делото
договори, като същите не са оспорени от страна на ответника. Съгласно договор за
предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер 16500375001 от
08.12.2016г. и Допълнително споразумение към него от 14.12.2016г. за мобилен номер
*** и договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер
16500375001 от 08.12.2016г. за мобилен номер ***, сключени между „БТК“ ЕАД и
ответника, са уредени отношенията между страните във връзка с предоставянето на
мобилни услуги относно описаните мобилни номера. Срокът на договорите е 24
месеца. Въз основа на посочените договори са издадени следните фактури – фактура №
**********/15.10.2017г. на стойност 39,48 лева; фактура № **********/15.11.2017г. на
стойност 37,97 лева; фактура № **********/16.12.2017г. на стойност 7,01 лева на обща
3
стойност 84,46 лв. Неплащането в срок на издадените фактури е обусловило правото
на ищеца да прекрати едностранно договора на ответника. В случая се твърди, че
абонатът не е изпълнил задължението си да заплати дължимите от него суми за
месеците октомври, ноември и декември 2017г., поради което операторът съобразно
уговорките по договора го е прекратил.
С договор за цесия № **********, сключен на 16.10.2018 г. между „БТК“ ЕАД, в
качеството му на цедент, и „С. Г. Г.“ ООД с ЕИК ***, в качеството му на цесионер,
цедентът е прехвърлил на цесионера свои вземания, описани в приложение № 1 към
договора. Налице e и потвърждение за прехвърлянето с горния договор на вземанията
срещу Е.К. в размер на 85,19 лв., като част от посоченото приложение № 1. С договор
за прехвърляне на вземания /цесия/ сключен на 01.10.2019 г. между „С. Г. Г.“ ООД, в
качеството му на цедент, и ищеца, в качеството му на цесионер, цедентът е прехвърлил
на цесионера свои вземания, сред които тези, придобити с горния договор за цесия.
Съгласно извлечение към приложение № 1, към вземанията предмет на договора е и
това към ответника в размер на 85,19 лв., произтичащо от сключени договори за
мобилни услуги, подписани преди 01.10.2019 г. Съгласно пълномощно към първия
договор за цесия цедентът е упълномощил цесионера да го представлява пред трети
лица, чиито задължения към „БТК“ ЕАД са предмет на договора за цесия при и по
повод изпращането на уведомителни съобщения по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. В тази връзка е
представено и уведомление за цесията, изходяща от БТК“ ЕАД, действащо чрез
пълномощника си „С. Г. Г.“ ООД, с което длъжникът е уведомен и за двете цесии, като
липсват данни същото да е достигнало до него.
Въз основа на така установените факти, релевантни за решаването на делото,
съдът намира от правна страна следното:
За да бъде уважен предявеният иск, съобразно разпределената доказателствена
тежест, ищецът следва при условията на пълно доказване да установи наличие на
облигационно правоотношение между „Българска телекомуникационна компания”
ЕАД и ответника, възникнало по силата на сключен договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги, както и размера на дължимото възнаграждение и забавата
на ответника да заплати същото.
Съдът намира, че ищецът е доказал основанието на претенциите си за заплащане
на месечни абонаментни такси и използвани услуги. Представените по делото
договори за мобилни услуги, подписани от страните по него, установяват наличието на
облигационно правоотношение, цитирано в исковата молба, и неговия предмет –
доставянето на услугите, чиято стойност се претендира. След като са налице валидно
сключени между „Българска телекомуникационна компания” ЕАД и ответника
договори за предоставяне на телекомуникационни услуги, посочени в исковата молба
4
като основание за заплащане на търсените суми, по които са издадени и фактурите,
представени по делото, то К. дължи уговореното между страните по тях
възнаграждение. Съдът намира, че се дължи плащане от ответника за ползваните
услуги в посочените в месечните справки размери, на които е настъпил падежът за
плащане.
Няма данни по делото ответникът да е заплатил на падежа претендираните от
ищеца суми. Въпреки разпределената от съда доказателствена тежест в тази насока, К.
не установи плащане на процесните задължения.
По отношение на искането на ответната страна за изключване от
доказателствения материал на потвърждение за прехвърляне на вземане по чл. 99, ал. 3
от ЗЗД и извлечение от приложение № 1 към договора за цесия:
Съдът намира, че оспорените от ответника писмени документи, за които на
ищеца е било вменено задължение по чл. 183 от ГПК да ги представи в оригинал,
следва да се ценят като годно събрани в производството доказателства, доколкото са
налице извършени техни заверки, имащи силата на официални такива по смисъла на
чл. 183 от ГПК от от адв. В. Г. – процесуален представител на ищеца. Съгласно чл. 32
от ЗА в кръга на работата си адвокат има право да заверява преписи от документи,
които са му предоставени във връзка или по повод защитата на правата и законните
интереси на неговия клиент и заверените от адвокат преписи от документи имат силата
на официално заверени документи. В случая се касае за заверен по реда на чл. 32 ЗА
документ, в който заместването на оригинала на документа с официално заверен
препис по чл. 32 ЗА в хипотезата на чл. 183 ГПК е възможно, ако между страните в
процеса няма спор относно съществуването на документа в правния мир /в този смисъл
решение № 173/03.05.12 по г. д. № 668/11, IV ГО, решение № 225/07.01.19 г. на ВКС,
ІІІ г. о., постановено по гр. д. № 567/18 г. /, какъвто е и настоящият случай, в който
особения представител на ответника не оспорва съществуването на документите, а
тяхната автентичност. Изискването на разпоредбата на чл. 183 от ГПК се счита
удовлетворено и при представяне само на официално заверен препис, без същият да е
придружен от оригинал. Ето защо, искането на ответната страна оспорените документи
да бъдат изключени от доказателствения материал по делото, следва да бъде оставено
без уважение.
По отношение на възражението за погасяване по давност на вземанията:
Следва да бъде разгледано надлежно въведеното възражение от особения
представител на ответника за погасяване на вземанията по давност. Съгласно
разпоредбата на чл. 422, ал. 1 от ГПК искът за съществуване на вземането се смята
предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
когато е спазен срока по чл. 415, ал. 4. В конкретния случай едномесечният срок за
подаване на исковата молба за установяване на вземането е спазен от ищеца.
5
Следователно се смята, че искът е предявен от момента на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, т. е. на 18.12.2020г. съгласно разпоредбата на чл.3,
т.2 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13 март 2020г., и за преодоляване на последиците
за срока от 13 март 2020г. до отмяната на извънредното положение спират да текат
давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от
частноправните субекти. Според пар.13 от ПЗР към ЗИД на Закон за здравето (ДВ,
бр.44/2020 г. в сила от 14.05.2020 г.) сроковете, спрели да текат по време на
извънредното положение, продължават да текат след изтичането на 7 дни от
обнародването на този закон в „Държавен вестник“, т.е. след 21.05.2020г. В настоящия
случай, изискуемостта на вземането по фактурата от 15.10.2017г. настъпва на
02.11.2017г., на фактурата от 15.11.2017г. – на 03.12.2017г., а на тази по третата
фактура от 16.12.2017г. – на 02.01.2018г., т.е. тригодишният давностен срок поради
характера на вземанията (периодични плащания) следва да изчете на 02.11.2020г., на
03.12.2020г. и на 02.01.2021г. Той обаче е спрял да тече в периода 13.03.2020 г. –
21.05.2020 г., т.е. за 70 дни. Тези дни следва да се „добавят“ след датите 02.11.2020г.,
03.12.2020г. и 02.01.2021г, поради което давностният срок и за трите вземания ще
изтече след дата 18.12.2020г., когато е депозирано заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК в съда, а то прекъсва давността – чл.116, б. „б“ от ЗЗД.
По изложените съображения възражението на ответника за погасяване на
вземанията по давност се явява неоснователно.
С горните мотиви съдът намира иска за основателен и като такъв следва да бъде
уважен, но не и в претендираните размери.
Ищецът основава вземането си на издадени 3 броя фактури - фактура №
**********/15.10.2017г. на стойност 39,48 лева; фактура № **********/15.11.2017г. на
стойност 37,97 лева; фактура № **********/16.12.2017г. на стойност 7,01 лева.
Общата стойност на трите фактури е 84,46 лв. Предявеното от ищеца с исковата молба
вземане е за сумата от 85,19 лева, за която сума е издадена и заповедта за изпълнение
по ч.гр. дело № 8362/2020г. по описа на БРС. Следователно, искът следва да се уважи
до сумата в размер на 84,46 лева, а за горницата над уважената част до претендираната
сума от 85,19 лева, следва да се отхвърли.
При този изход на спора се явява основателна претенцията на ищеца за
присъждане на разноските по делото съобразно уважената част от иска, в това число и
на тези за заповедното производство, при което следва да се осъди ответникът да му
заплати сумата от 381,70 лв. за направените по настоящото дело разноски, както и
203,24 лв. за производството по ч.гр.д. № 8362/2020 г. по описа на съда или общо
дължима сума за разноски в размер на 584,94 лв.
6
Мотивиран от горното и на основание чл. 422 от ГПК, Бургаският районен съд
РЕШИ:
Приема за установено по отношение на Е. С. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Б. ***,
че дължи на „ЮБЦ“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
***, представлявано от Ю. Б. Ц., сумата от 84,46 лева /осемдесет и четири лева и
четиридесет и шест стотинки/ - главница, дължима поради неизпълнение на поетите
задължения за плащане в срок на потребените услуги по договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги с клиентски номер 16500375001 от 08.12.2016г. и
Допълнително споразумение лък него от 14.12.2016г. за мобилен номер *** и договор
за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер 16500375001 от
08.12.2016г. за мобилен номер ***., сключен между ответника и „БЪЛГАРСКА
ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННА КОМПАНИЯ” ЕАД, които вземания са прехвърлени на
„С.Г.Г.“ ЕАД с договор за цесия от 16.10.2018 г., а последното дружество на „ЮБЦ“
ЕООД с договор за цесия от 01.10.2019 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 261427/21.12.2020 г. по
ч.гр.д. № 8362/2020 г. по описа на Бургаския районен съд, като ОТХВЪРЛЯ иска на
„ЮБЦ“ ЕООД с ЕИК *** за горницата над уважения до пълния предявен размер от
85,19 лева.
Осъжда Е. С. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Б. ***, да заплати на „ЮБЦ“
ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ***, представлявано от
Ю. Б. Ц., сумата от 584,94 лв. /петстотин осемдесет и четири лева и деветдесет и
четири стотинки / за направените по делото разноски, от които 381,70 лв. /триста
осемдесет и един лева и седемдесет стотинки/ за настоящо производство и 203,24 лв.
/двеста и три лева и двадесет и четири стотинки/ за ч.гр.д. № 8362/2020 г., двете по
описа на Бургаския районен съд.
Решението може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му.
Вярно с оригинала: РТ
Съдия при Районен съд – Бургас: /п/
7