Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

№              /                        2024г.,  гр.София

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание проведено на двадесет и първи февруари, през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА Х.

 

При участието на секретаря Ива И.,

като разгледа докладваното от съдията МАРИАНА Х. два

гражданско дело № 8972 по описа за 2020г. на СГС,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по иск на Ц.Х.И., срещу ЧАСТЕН СЪДЕБЕН ИЗПЪЛНИТЕЛ /ЧСИ/ И.Т.Ч., рег. № 783, р-н на действие СГС при участието на С.Т.К., С. Р.М. и „Д.О.З.“ ЕАД, в качеството на трети лица помагачи на страната на ответника, за присъждане на сумата 34203.62лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди – загуби и сумата 15000.00лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на виновното, противоправно поведение на ответника, изразяващо се в извършване на незаконосъобразни действия в качеството му на ЧСИ по изп.дело № 20167830400377, по описа на ЧСИ И.Т.Ч., рег. № 783, р-н на действие СГС, както и сумата 14080.00лв. представляваща законна лихва върху главницата за имуществени вреди начислена от 04.08.2016г. – датата на увреждането до датата на предявяване на иска, ведно със законната лихва върху главницата за имуществени и неимуществени вреди считано от датата на предявяване на иска до окончателното и изплащане.

В исковата молба ищеца твърди, че на 29.06.2016г. срещу него, като длъжник било образувано изп.дело № 20167830400377, по описа на ЧСИ И.Т.Ч., рег. № 783, р-н на действие СГС, с взискател С.Т.К., въз основа изпълнителен лист издаден по Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, № 1751/17.06.2016г. по ч.гр.д. № 2619/2016г. на РС – Враца, за събиране на сумата 55000.00лв. дължима по запис на заповед от 06.06.2016г., ведно със законната лихва до окончателното и изплащане, както и сумата 6100.00лв. – разноски за адвокатско възнаграждение.

За събиране на вземането ЧСИ наложил запор върху сметките му в „УниКредит Булбанк“ АД, със запорно съобщение изх. № 4536/29.07.2016г., а с молба вх. рег. № 40183/01.07.2016г. наложил възбрана върху собственият му недвижим имот – апартамент № 109, находящ се в гр.София.

В изпълнение на наложеният запор, на 04.08.2016г., третото задължено лице „УниКредит Булбанк“ АД превела по специалната сметка на ЧСИ, от собствените му две депозитни сметки в лева, общо сумата 34203.00лв.

На 24.08.2016г. ответикът в качеството на ЧСИ извършил разпределение на постъпили по запора от „УниКредит Булбанк“ АД суми.

На 30.09.2016г., след като удържал таксите по разпределението, с платежно нареждане с реф. № В ******, ЧСИ извършил плащане на сума в размер 31658.82лв. в полза на С.М. Р., в качеството на пълномощник на взискателя С.Т.К..

Твърди, че действията на ЧСИ по налагане на запор, извършване на разпределение и плащане за разноски по изпълнението, и за погасяване на вземането, са незаконосъобразни, т.к. не е редовно уведомена за образуване на изп.дело № 20167830400377, по описа на ЧСИ И.Т.Ч., рег. № 783, р-н на действие СГС и не и е връчено съобщение за доброволно изпълнение, както и съобщение за наложения запор и последващи действия по разпределение и плащане на суми.

Узнала за образуване на делото и предприетите изпълнителни действия при случайно посещение в „УниКредит Булбанк“ АД. Там разбрала, че всичките и пари в общ размер 34203.00лв. са преведени по сметка на ЧСИ. Веднага подала възражение срещу заповедта за изпълнение, което било прието и делото върнато на РС, а по късно заповедта и издаденият въз основа нея изпълнителен лист били обезсилени. Затова с Постановление от 11.08.2017г. изпълнителното дело било прекратено.

Излага, че с Решение № 45/07.08.2018г. по гр.д № 5015/2017г. на ВКС на ответника е наложено дисциплинарно наказание лишаване от правоспособност за допуснати дисциплинарни нарушения по три изпълнителни дела, едно от които е процесното изп.дело № 20167830400377, във връзка с нарушения по призоваването.

Твърди, че в резултат на незаконосъобразните действия във връзка с призоваването претърпяла имуществени вреди – загуби, изразяващи се в преведената от сметките и в „УниКредит Булбанк“ АД по наложения запор сума, в размер на 34203.00лв., по специалната сметка на ЧСИ.

Твърди, че в резултат на незаконосъобразното изпълнение претърпяла неимуществени вреди - болки и страдания с голям интензитет, т.к. преведените по запора 34203.00лв. съставлявали всичките и спестявания. Заради внезапната им загуба преживяла отрицателни емоции – стрес, емоционален блокаж, станала плачлива, загубила желанието си за живот, чувствала се подтисната и отпаднала, загубила сънят си, нямала сили и желание да излезе от домът си, срамувала се от случилото се и поради това ограничила контактите си с хора, за да не и се налага да споделя случилото се. Получила поражения на психиката – развила физически и психологични симптоми, които наложили посещение на психолог и по късно психиатър. Приложени и били медикаментозно лечение и интензивна психотерапия, които продължават и към момента.

Ответникът ЧСИ И.Т.Ч. не оспорва, че срещу ищцата, като длъжник е образувано изп.дело № 20167830400377, по описа на ЧСИ И.Т.Ч., рег. № 783, р-н на действие СГС, с взискател С.Т.К., въз основа изпълнителен лист издаден по Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, № 1751/17.06.2016г. по ч.гр.д. № 2619/2016г. на РС – Враца, за събиране на сумата 55000.00лв. дължима по запис на заповед от 06.06.2016г., ведно със законната лихва до окончателното и изплащане, както и сумата 6100.00лв. – разноски за адвокатско възнаграждение. Не оспорва и, че по силата на наложен запор върху банкови сметки на длъжника в „УниКредит Булбанк“ АД, последната  превела по сметка на ЧСИ сумата общо 34203.00лв., от която след извършено разпределение платил за погасяване на вземането на С.М. Р., в качеството на пълномощник на взискателя С.Т.К. сумата 31658.82лв.

Възразява, че изпълнителните действия са законосъобразни, т.к. ищцата е редовно уведомена за започналото принудително изпълнение, с връчване на съобщение за доброволно изпълнение.

В евентуалност възразява, че не е налице незаконосъобразно действие на ЧСИ, т.к. връчването на призовка за доброволно изпълнение не е изпълнително действие и не може да ангажира отговорността му за вреди.

Оспорва наличието на причинна връзка между твърдените вреди и незаконосъобразни действия на ЧСИ. Възразява, че за ищцата не са налице имуществени вреди – загуби, т.к. с преведената от сметката и сума по запора е погасен неин съществуващ дълг, установен със съдебен акт, с което се замества дължимото доброволно изпълнение, а изпълнението на съществуващ дълг не би могло да породи в причинна връзка твърдените неимуществени вреди - болки и страдания.

Възразява и, че вземанията са погасени по давност.

С.Т.К., „Д.О.З.“ ЕАД и  С.М. Р. - пълномощник на взискателя С.Т.К., в качеството на трети лица помагачи на страната на ответника оспорват иска. С.М. Р. възразява, че между него и ищцата е водено производство по иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, който е отхвърлен, поради което производството срещу него е недопустимо.

Съдът  след  като  съобрази  предметните  предели  на въззивното   производство   очертани   с   въззивната   жалба, възраженията на страните и всички доказателства по делото, прие за установено от фактическа страна следното и формира следните правни изводи:

Предявените искове са с правно основание  чл. 441 от ГПК във вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл. 74, ал. 1 от ЗЧСИ, и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Съдът намира същите за допустими, включително срещу С.М. Р., в качеството на трето лице помагач на страната на ответника, доколкото воденото между него и ищцата производство приключило с влязъл в сила съдебе акт е с различен предмет – иск с правно основание чл. 55 ЗЗД.

За да бъдат приети за основателни в тежест на ищеца е да установи главно и пълно, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител: вина, вреда и причинна връзка между деянието и твърдени вредоносен резултат. По правилото на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД вината на съдебния изпълнител се предполага.

В тежест на ответника е да установи възраженията си по исковете, включително да обори презумпцията за вина.

Не е спорно между страните и от събраните доказателства се установява, че  на 29.06.2016г. срещу ищцата, като длъжник е образувано изп.дело № 20167830400377, по описа на ЧСИ И.Т.Ч., рег. № 783, р-н на действие СГС, с взискател С.Т.К., чрез пълномощника му С.М. Р., въз основа изпълнителен лист издаден по Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, № 1751/17.06.2016г. по ч.гр.д. № 2619/2016г. на РС – Враца, за събиране на сумата 55000.00лв. дължима по запис на заповед от 06.06.2016г., ведно със законната лихва до окончателното и изплащане, както и сумата 6100.00лв. – разноски за адвокатско възнаграждение.

Като безспорно и въз основа преписката по изпълнителното дело съдът приема за установено и, че за събиране на вземането ЧСИ наложил запор върху сметките на длъжника в „УниКредит Булбанк“ АД, със запорно съобщение изх. № 4536/29.07.2016г., а с молба вх. рег. № 40183/01.07.2016г. наложил възбрана върху собственият му недвижим имот – апартамент № 109, находящ се в гр.София.

В изпълнение на наложеният запор, на 04.08.2016г. „УниКредит Булбанк“ АД превела по специалната сметка на ЧСИ, от собствените на длъжника две депозитни сметки в лева, общо сумата 34203.00лв.

На 24.08.2016г. ЧСИ извършил разпределение на постъпили по запора от „УниКредит Булбанк“ АД суми.

На 30.09.2016г., след като удържал таксите по разпределението, с платежно нареждане с реф. № В ******, ЧСИ извършил за погасяване на вземането плащане на сума в размер 31658.82лв. в полза на С.М. Р., в качеството на пълномощник на взискателя С.Т.К..

Впоследствие, с Определение № 203/14.03.2017г. постановено по в.ч.гр.д. № 146/2017г. на Врачанският ОС, влязло в сила на 14.03.2018г., е прието възражението на длъжника  на осн. чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК срещу Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК № 1751/17.06.2016г. по ч.гр.д. 2619/2016г. на Врачански РС и делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия с указания по чл. 415, ал. 1 ГПК. С Разпореждане  № 5628/26.05.2017г. по ч.гр.д. № 2619/2016г. е обезсилена Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК № 1751/17.06.2016г. по ч.гр.д. 2619/2016г. на Врачански РС, а с Постановление от 11.08.2017г е прекратено изп.дело № 20167830400377, по описа на ЧСИ И.Т.Ч., рег. № 783, р-н на действие СГС, на основание чл. 433, ал. 1, т. 3 ГПК.

Спорно е редовно ли е уведомена ищцата, като длъжник за започналото принудително изпълнение, респ. връчено ли и е редовно съобщение за доброволно изпълнение. В тази връзка следва да се отбележи, че връчването на съобщение за доброволно изпълнение не е изпълнително действие, което подлежи на обжалване съобразно разпоредбите на ТР……, но незаконосъобразните действия по уведомяването обосновават отговорност на ЧСИ за причинени вреди по чл. 441 от ГПК във вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл. 74, ал. 1 от ЗЧСИ.

Видно от отбелязване на длъжностното лице по призоваването върху Покана за доброволно изпълнение изх. № 5297/13.09.2016г. по изп.дело № 20167830400377, по описа на ЧСИ И.Т.Ч., рег. № 783, р-н на действие СГС, изпратена до длъжника по изпълнението Ц.Х.И., същата е връчена на призоваваното лице на 14.09.2016г., на адрес: гр.София, ЖК ******,  на лицето - М.И., описана като наемател от същия апартамент, поела задължение да я предаде на Ц.Х.И..

При връчването на книжата от съдебен изпълнител са приложими общите правила на Глава VI, Раздел І от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 38 ГПК в действащата към извършване на призоваването редакция на ДВ, Обн. - ДВ, бр. 59 от 2007г., в сила от 1.03.2008г., съобщенията по делата се връчват на адреса, който е посочен по делото, а когато адресатът не е намерен посочения адрес, съобщението се връчва на настоящия му адрес, а при липса на такъв - на постоянният. В случая е безспорно и от събраните доказателства се установява, че към момента на връчване на призовката за доброволно изпълнение ищцата – длъжник в изпълнителното производство е имала идентични постоянен и настоящ адрес – установено в извършена служебно справка от ЧСИ в изпълнителното производство, идентични с посоченият адрес на длъжника в заповедното производство, включително в издадената заповед за изпълнение, въз основа която е издаден изпълнителният лист, а именно: гр.Враца, ул."*******. При това положение съдебният изпълнител е следвало да извърши връчване на поканата за доброволно изпълнение, придружена от заповедта за изпълнен на същият адрес, съобразно разпоредбата на чл. 38 ГПК, ред.  ДВ, Обн. - ДВ, бр. 59 от 2007г., в сила от 1.03.2008г. В случай, че е установено, че длъжникът не може да бъде намерен на постоянният или настоящ адрес, ЧСИ е следвало да пристъпи към процедура за назначаване на особен представител, по реда на чл. 47 ГПК. В процесния случай незаконосъобразно ЧСИ И.Т.Ч. е извършил връчване на призовката за доброволно изпълнение на адрес, който е различен от посочения по делото и от регистрирания постоянен и настоящ адрес ***. Връчването и на този адрес е незаконосъобразно включително и т.к. съобразно разпоредбата на чл.45 и чл.46, ал.1 и 2 ГПК съобщението се връчва лично на адресата, а когато не може да бъде връчено лично се връчва на друго лице, което е съгласно да го приеме, като това лице може да бьде всеки пълнолетен член от домашните на адресата или което живее на адреса. Съгласно задължителната практика на ВКС "друго лице, което живее на адреса", следва да се разбира само лице, което живее на същия адрес, на който живее и самият адресат, но по делото липсват данни, от които да бъде направен обоснован извод, че Ц.Х.И. живее на адреса на връчване.

Съобразно изложеното съдът приема, че ищцата, като длъжник  не е редовно уведомена за започналото принудително изпълнение с връчване на призовка за доброволно изпълнение. Действията на ЧСИ по връчване на призовката, както и последвалите ги за налагане на запора, събиране и разпределение, след което плащане на постъпилите по запора суми са незаконосъобразни и по презумпция виновни.

Съдът намира за доказан по основание и следващите елементи на непозволеното увреждане – причинените вреди, в пряка причинна връзка с незаконосъобразните изпълнителни действия.

Длъжникът може да претендира от съдебния изпълнител обезщетение за всички преки и непосредствени вреди от провеждане на принудително изпълнение, независимо дали е обжалвал действията му, както и независимо от провеждано дисциплинарно производство по повод незаконосъобразните действия срещу ЧСИ.

Причинената имуществена вреда би могла да се изразява в намаляване на имуществото или в пропускане на ползи, чрез увеличаването му. В случая ищецът претендира обезщетение за настъпила за него вреда, вследствие на неправомерното поведение на ЧСИ, изразяваща се в намаляване на имуществото му. Безспорно е и от събраните доказателства се установява, че в отговор на наложеният запор по изпълнителното производство, на 04.08.2016г. третото задължено лице - „УниКредит Булбанк“ АД, е превела по специалната сметка на ЧСИ, от собствените на длъжника две депозитни сметки в лева, общо сумата 34203.00лв. С този акт, като пряка и непосредствена последица от проведеното незаконосъобразно принудително изпълнение, имуществото на ищцата е намаляло до размер на сумата 34203.00лв., в което се изразява и претърпяната от нея имуществена вреда – загуба.

Поради изложеното съдът намира за доказан предявеният иск за имуществени вреди, в претендираният размер - сумата 34203.00лв.

Съдът намира заключението на вещите лица по приетата първоначална и повторна КСППЕ за обективно и компетентно дадено и като съответстващо на останалите доказателства по делото му дава вяра изцяло. От него се установява, че като пряка и непосредствена последица от проведеното незаконосъобразно принудително изпълнение, провокирано и обусловено от това преживяно психотравмено събитие, се влошило психичното състояние на ищцата. Регисприрани са тревожно-депресивни оплаквания, за които е провела медикаментозно лечение с антидепресанти и транквилизатори, с ефект. Не са установени други стресогенни събития в живота на ищцата, довели до обективното и състояние. Към момента е налице подобрение в психичното състояние на ищцата. Съществува повишен риск от изява на тревожно-депресивни състояния при психогенни провокации.

Дава вяра и на показанията на свидетеля  В.Н.Ц.– приятел на ищцата, като дадени в резултат на преки, непосредствени впечатления, вътрешно непротиворечиви и във връзка с останалите доказателства по делото. От тях се установява, че ищцата била весел, жизнерадостен човек, душа на компанията, до момента загубата на парите през 2017г.  - събитието в нейния живот, което я променило. Казала, че всичките и пари са взети от съдия изпълнител. Първо не можела да обясни, защото била изключително разстроена. Била в шок. Стигнала до лечение. Ходела на психиатър. Това я променило като човек. Притеснявала се, че няма да може да се гледа сама на стари години без пари, само със социална пенсия. Криела се от всички и се срамувала от това, че е болна и се лекува. Притеснявала се, че някой ще разбере и ще я обвини, че е виновна за това, че са и взели парите. Станала меланхолична, получавала кризи и след това се подобрявала. В живота и нямало други стресогенни събития.

Въз основа заключението по КСППЕ и гласните доказателства приема за установена претенцията за неимуществени вреди. В резултат на незаконосъобразното изпълнение, като пряка и непосредствена последица ищцата е изживяла твърдените отрицателни емоции и е получила влошаване на психичното състояние, което продължава и към момента, наложило медикаментозно лечение.

Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в държавата

При определяне размера на дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди настоящият съдебен състав взема предвид характера, силата, интензитета и продължителността на търпените от ищеца болки и страдания, отчита степента на преживяваните от него отрицателни емоции.

Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди е в размер на 15000,00лв. Доколкото болките и страданията могат да се съизмерят в паричен еквивалент, то това обезщетения се явява справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД.

Поради изложеното искът за неимуществени вреди е доказан по основание, в претендираният размер.

Съобразно направеното искане главниците по обезщетението за неимуществени вреди  следва да се присъди ведно със законната лихва считано от датата на предявяване на иска до окончателното и изплащане. Главницата по обезщетението за имуществени вреди следва да се присъди ведно със законната лихва считано от датата на увредата - 04.08.2016г., до окончателното изплащане, като считано от тази дата до датата на предявяване на иска законната лихва възлиза на 14080.00лв., на основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД.

По разноските:

Предвид изхода от спора разноски следва да се присъдят в полза на адв. К., в качеството на процесуален представител на ищеца, които са в претендиран размер от 5713.00лв., определени на основание чл. 38 ЗА.

На основание чл. 78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 2531.34лв., както и сумата 350.00лв. - заплатени възнаграждения на вещи лица от бюджета на съда.

Мотивиран от горното, съдът

 

                                               Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА ЧАСТЕН СЪДЕБЕН ИЗПЪЛНИТЕЛ /ЧСИ/ И.Т.Ч., рег. № 783, р-н на действие СГС, ДА ЗАПЛАТИ на Ц.Х.И., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, адв. Д.К. – САК, при участието на С.Т.К., ЕГН **********,***, С. Р.М., ЕГН **********,***,   и „Д.О.З.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, р-н „Триадица“, бул. „*******, в качеството на трети лица помагачи на страната на ответника, сумата 34203.62 /тридесет и четири хиляди двеста и три, 0.62/лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди – загуби и сумата 15000.00 /петнадесет хиляди/лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на виновното, противоправно поведение на ответника, изразяващо се в извършване на незаконосъобразни действия в качеството му на ЧСИ по изп.дело № 20167830400377, по описа на ЧСИ И.Т.Ч., рег. № 783, р-н на действие СГС, както и сумата 14080.00 /четиринадесет хиляди и осемдесет/лв. представляваща законна лихва върху главницата за имуществени вреди начислена от 04.08.2016г. – датата на увреждането до датата на предявяване на иска – 25.08.2020г., ведно със законната лихва върху главницата за имуществени и неимуществени вреди считано от датата на предявяване на иска  - 25.08.2020г., до окончателното и изплащане, на основание чл. 441 от ГПК във вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл. 74, ал. 1 от ЗЧСИ, и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

ОСЪЖДА ЧАСТЕН СЪДЕБЕН ИЗПЪЛНИТЕЛ /ЧСИ/ И.Т.Ч., рег. № 783, р-н на действие СГС, ДА ЗАПЛАТИ на адв. Д.К. – САК, в качеството на процесуален представител на ищеца Ц.Х.И., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, при участието на С.Т.К., ЕГН **********,***, С. Р.М., ЕГН **********,***,   и „Д.О.З.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, р-н „Триадица“, бул. „*******, в качеството на трети лица помагачи на страната на ответника, сумата 5713.00 /пет хиляди седемстотин и тринадесет/лв., представляващи разноски за осъществена безплатна адвокатска защита, определени на основание чл. 38 ЗА

ОСЪЖДА ЧАСТЕН СЪДЕБЕН ИЗПЪЛНИТЕЛ /ЧСИ/ И.Т.Ч., рег. № 783, р-н на действие СГС, при участието на С.Т.К., ЕГН **********,***, С. Р.М., ЕГН **********,***,   и „Д.О.З.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, р-н „Триадица“, бул. „*******, в качеството на трети лица помагачи на страната на ответника, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд държавна такса на основание чл. 78, ал.6 от ГПК в размер на 2531.34 /две хиляди петстотин тридесет и един, 0.34/лв., както и сумата 350.00 /триста и петдесет/лв. - заплатени възнаграждения на вещи лица от бюджета на съда.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните с въззивна жалба ПРЕД СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД.

                                                                                 

 

 

 

 

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: