Решение по дело №344/2021 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 1588
Дата: 29 юли 2021 г. (в сила от 29 юли 2021 г.)
Съдия: Светлана Бойкова Методиева
Дело: 20217180700344
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 9 февруари 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

 

№1588

 

гр. Пловдив, 29.07.2021 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХXІХ състав, в открито заседание на шести април, две хиляди двадесет и първата година в състав:

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Методиева

 

при секретаря Ваня Петкова,

като разгледа докладваното от съдията административно дело № 344 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.268, ал.1 от ДОПК.

   Образувано е по жалба на „БКС Асеновград“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.Асеновград, депозирана чрез управителя на дружеството С.Ж., против Решение № 16/25.01.2021 г. на Директора на ТД на НАП Пловдив, с което е оставена без разглеждане жалбата на дружеството с вх.№ 70-00-577/12.01.2021 г. срещу Разпореждане за определяне на окончателна оценка с изх. № С200016-104-0001367/11.12.2020 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив, издадено на основание чл.235, ал.2 от ДОПК и производството пред Директор на ТД на НАП е било прекратено.

Жалбоподателят в жалбата, както и по същество, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание адв.Р., моли да се отмени обжалваното решение и да се присъдят разноски по представен списък. Твърди се незаконосъобразност на решението, като се отстоява позицията, че в случая, предвид нормата на §54 от ПЗР на ЗИД на ДОПК, независимо от настъпилите изменения в чл.235 и съответно отмяната на чл.236 от ДОПК през 2016 г., следва да се приложи производството, уредено до промяната от 2016 г., предвид образуване на изпълнителното дело през 2008 г. Сочи се, че липсата на възможност за обжалване на окончателната приета от публичния изпълнител оценка противоречи на Хартата за правата на човека.

Ответникът по жалбата – Директор на ТД на НАП, чрез процесуалния си представител юрисконсулт П. в съдебно заседание, както и в писмено становище от друг процесуален представител, излага съображения преди всичко за недопустимост на жалбата, като в тази връзка и сочи съответна съдебна практика на ВАС. По същество моли за отхвърляне на жалбата като неоснователна предвид законосъобразност на оспорваното решение. Прави се искане за присъждане юрисконсултско възнаграждение от 500 лева в полза на ТД на НАП Пловдив.

Окръжна прокуратура Пловдив, надлежно уведомена за възможността да встъпи в производството, не е изпратила представител и не е встъпила в процеса.

Съдът, като прецени становищата на страните и събраните по делото доказателства намери следното:

Жалбата е допустима, като в тази насока съдът е изложил становище по възражението на ответника още в съдебното заседание от 06.04.2021 г., като е отказал да прекрати настоящото съдебно производство. Действително, сочената практика на ВАС от страна на ответника е в насока потвърждаване на определения на административни съдилища, с които без разглеждане са били оставяни жалби срещу решения на Директор на ТД на НАП, с които са били оставени без разглеждане жалби срещу определена от публичен изпълнител окончателна оценка по чл.235 от ДОПК, като съдът е приемал, че понеже не е предвидена процесуална възможност за обжалване на окончателна оценка нито по съдебен, нито по административен ред, то и жалбата е недопустима. /В този см. е напр. Опр.№5004/2020 г. по адм. дело № 3337/2020 г. на ВАС/. Според настоящия съд, доколкото в случая предмет на оспорване по настоящото дело не е самото разпореждане за определяне на окончателна оценка, издадено от публичен изпълнител, по което ответникът не се е и произнесъл по същество, а решение на Директор на ТД на НАП, постановено в производство по чл.267 от ДОПК, съставляващо по своята същност акт за прекратяване по смисъла на чл.88, ал.2 от АПК, за което  решение иначе е предвидено съдебно обжалване по реда на чл.268, ал.1 от ДОПК, то жалбата, като подадена срещу подлежащ на съдебен контрол акт, от лице с надлежна легитимация, до компетентния да разгледа спора съд по местонахождението на публичния изпълнител, чието действие е било предмет на обжалване пред горестоящия административен орган и в определения по чл.286, ал.1 от ДОПК срок е допустима.

 Разгледана по същество, съдът намира същата за неоснователна по следните съображения:

На първо място, следва да се отбележи, че в рамките на служебно извършена проверка съдът установи, че оспорваното решение представлява валиден административен акт, издаден от компетентен орган и в кръга на законоустановените му правомощия по чл.267 от ДОПК. Решението е издадено в писмена форма и съдържа необходимите реквизити, включително и изложение на фактическите и правните основания за постановяването му. На практика с това решение, което е предмет на оспорване по настоящото дело, Директорът на ТД на НАП не се е произнесъл по същество по оплакванията на жалбоподателя във връзка с приетата окончателна оценка от публичния изпълнител по изпълнително дело № 16080000139-2008/08.01.2008 г., а е приел, че жалба срещу разпореждане на окончателна оценка е недопустима и поради това е оставил същата без разглеждане и прекратил производството пред себе си. Действително, правомощие да остави жалбата без разглеждане е предвидено за контролния административен орган по чл.267, ал.2, т.6 от ДОПК, когато жалбоподателят няма интерес от обжалване, или когато оттегли жалбата си. В конкретния случай, макар да не е налице изрично предвидена такава хипотеза, каквато е налице в случая, според съда Директорът на ТД на НАП е подходил правилно, като не е разгледал по същество жалбата на „БКС Асеновград“ ЕООД, а я е оставил без разглеждане, като в тази връзка се е позовал на междувременно настъпилите изменения в разпоредбите на чл.253 и съответно 236 от ДОПК.

Установява се от фактическа страна, че спрямо жалбоподателя е било образувано изпълнително дело от публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив през 2008 г. с № 16080000139-2008, по което през 2017 г., въз основа на постановление за налагане на обезпечителни мерки от 19.09.2017 г., е била вписана възбрана върху петнадесет недвижими имота. Имотите са били предмет на опис от публичния изпълнител, извършена на 29.09.2020 г. на основание чл.233 от ДОПК. След това се пристъпило към оценка на описаните недвижими имоти по реда на чл.235 от ДОПК, като публичният изпълнител избрал оценител и назначил такъв с постановление от 24.09.2020 г. и след представяне на заключението на оценителя определил окончателна оценка с разпореждането си от 11.12.2020 г. с изх. № С200016-104-0001367. Именно това разпореждане било обжалвано пред Директора на ТД на НАП Пловдив, като, както се каза, с оспореното по настоящото дело решение, ответникът оставил жалбата без разглеждане и прекратил производството пред себе си, образувано по жалбата. За да достигне до този извод ответникът анализирал в акта си разпоредбата на чл.235, ал.5 от ДОПК, съгласно която окончателната оценка не подлежи на обжалване, както и настъпилата отмяна на разпоредбата на чл.236 от ДОПК, съответно нейната ал.1, в сила от 01.01.2016 г., като посочил, че в случая не е приложим преходния режим на §54 от ПЗР на ЗИД на ДОПК /ДВ бр.94/2015 г., в сила от 01.01.2016 г./, тъй като производството по оценката на възбранените недвижими имоти е започнало на 01.09.2020 г., когато на оценителите, вписани в Камарата на независимите оценители, са изпратени предложения за изготвяне на оферти и тъй като законодателят разглежда като отделни производства изготвянето на оценка по чл.235 и контролна оценка по чл.236 от ДОПК/отм./ и провеждането на самата публична продан по глава 26 от ДОПК в рамките на общото производство по изпълнителното дело, то, доколкото производството по оценката е започнало през 2020 г., или след законодателната промяна от 2016 г., значи се прилага новата разпоредба на чл.235, ал.5 от ДОПК.

Така изложените съображения на Директора на ТД на НАП Пловдив в решението му съдът намира за напълно съобразени със закона.

Действително, преди настъпилите в ДОПК изменения с ДВ. бр.94/2015 г., в сила от 01.01.2016 г., нормата на чл.236, ал.1 от ДОПК /сега отменена/ е предвиждала възможност, ако е недоволен от оценката  длъжникът или взискателят да поиска в 7-дневен срок от изпълнителния директор на Агенцията за държавни вземания възлагане на нова оценка, а директорът или оправомощено от него длъжностно лице да назначи
оценител, чиято оценка е окончателна. Същевременно
, с отмяната на разпоредбата на чл.236 от ДОПК е приета и новата ал.5 на чл.235 от ДОПК, в сила от 01.01.2016 г., която сочи, че окончателната оценка не подлежи на обжалване. Съгласно §54 от ПЗР на ЗИД на ДОПК /ДВ.бр.94/2015 г./ е предвидено, че неприключените към датата на влизането в сила на този закон производства по чл.235чл.236 и по глава двадесет и шеста се довършват по досегашния ред. Нормите на чл.235 от ДОПК касаят конкретна процедура по оценка на описана вещ в рамките на образувано изпълнително производство, като подготовка за извършването на публична продан. Следователно, те са с процесуален характер и поради това измененията на същите действат занапред, освен ако не е предвидено друго. В случая, от доказателствата по делото се установява, че разпореждането на публичния изпълнител за определяне на окончателна оценка е било издадено през 2020 г., или при действието на чл.235, ал.5 от ДОПК, която изрично не допуска обжалване на оценката. В случая, както правилно е посочил Директорът на ТД на НАП в оспореното решение от 25.01.2021 г., неприложим е преходният режим по §54 от ПЗР на ЗИД на ДОПК /ДВ.бр.94/2015 г./, защото към 01.01.2016 г., когато този закон е влязъл в сила, производството по чл.235 от ДОПК /по оценка/ все още не е било започнало. Към тази дата е имало висящо изпълнително дело, но все още не са били възбранени въпросните имоти, предмет на последвалата оценка, нито пък са били описани. Действително, както правилно е посочено в решението на ответника, производството по чл.235 от ДОПК е започнало с привличането на оценителите, което е станало през 2020 г., поради което и не е имало основание да се приложи преходната разпоредба, препращаща към стария ред, при който е имало възможност за контролна оценка по чл.236 от ДОПК /сега отменен/. Стриктното тълкуване на нормата на §54 от ПЗР на ЗИД на ДОПК /ДВ бр.94 от 2015 г./ изисква да се има предвид, че законодателят е посочил изрично висящност на производствата по чл.235 и чл.236 от ДОПК, както и такова по по глава двадесет и шеста „Публична продан“, каквито производства към 31.12.2015 г. все още не са били започнали. Очевидно е тук, че тези производства са разгледани в преходната разпоредба като отделни в рамките на общото изпълнително производство, като в тази връзка и доводите на жалбоподателя, че изпълнителното дело било образувано преди влизане в сила на измененията от 2016 г., а именно още през 2008 г., не могат да бъдат счетени за основателни в насока приложение на предходния режим, предвиден в преходната разпоредба. Ако законодателят бе имал предвид започнало изпълнително производство изобщо, то същият не би сочил изрично единствено разпоредбите на чл.235 и чл.236, съответно тези по глава двадесет и шеста от ДОПК. Тъй като в случая оценката на недвижимите имоти, възбранени и описани по изпълнителното дело, е започнала едва през 2020 г. или вече при действието на новата разпоредба на чл.235, ал.5 от ДОПК, правилно е преценено от Директора на ТД на НАП, че жалба срещу разпореждането за окончателна оценка е недопустима, защото оценката не подлежи на самостоятелно обжалване по смисъла на сочената разпоредба. В тази връзка, твърденията на жалбоподателя, че тази ограничаваща обжалването разпоредба противоречи на Хартата за правата на човека не може да бъде преценено като основателно възражение, доколкото същият има възможност да се защити, включително и срещу начина на определяне на окончателната оценка, при обжалване на действията на публичния изпълнител в производството по провеждане на публичната продан.

С оглед на изложеното и съдът намира, че следва да отхвърли жалбата, като при този изход на спора и съгласно разпоредбата § 2 от ДОПК вр. с чл.143, ал.3 от АПК, вр. с чл.37 от ЗПП и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в полза на ТД на НАП Пловдив в размер на 100, 00 лв. Възнаграждението за процесуално представителство на ответника се определя на база посочените правни основания, тъй като разпоредбата на чл.161 от ДОПК се отнасят до съдебното обжалване на ревизионен акт, а настоящият спор не е с такъв предмет.

 

По изложените мотиви и Съдът

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „БКС Асеновград“ ЕООД  с ЕИК *** със седалище и адрес на управление в гр.Асеновград, против Решение № 16/25.01.2021 г. на Директора на ТД на НАП Пловдив, с което е оставена без разглеждане жалбата на дружеството с вх.№ 70-00-577/12.01.2021 г. срещу Разпореждане за определяне на окончателна оценка с изх. № С200016-104-0001367/11.12.2020 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив, издадено на основание чл.235, ал.2 от ДОПК и производството пред Директор на ТД на НАП е било прекратено.

 

 ОСЪЖДА „БКС Асеновград“ ЕООД  с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. Асеновград, ул.“Княз Борис I“ № 42, да заплати в полза на ТД на НАП – Пловдив, сумата от 100.00 лв. /сто лева/, юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението е окончателно.

 

 

                                       АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: