РЕШЕНИЕ
№ 4468
гр. София, 06.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 101-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА
при участието на секретаря БИСТРА П. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА
Административно наказателно дело № 20231110203514 по описа за 2023
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д. Н. Д. с ЕГН –********** с адрес гр.П,
ул.“В“ № , ет., ап. и адрес за призоваване гр.С, ул.“В“ № , ет., ап. чрез адв.А С
Б. от САК срещу Наказателно постановление /НП/ № 22- 4332-014309 от
28.07.2022 г., издадено от Началник група към СДВР отдел „Пътна полиция”
при СДВР, с което на жалбоподателя, на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП е
наложена глоба в размер на 1000 лв. /хиляда лева/ и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/ месеца за нарушение на чл.5, ал.3,
т.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят моли издаденото НП да бъде отменено като
незаконосъобразно и неправилно. Същият излага доводите си, че в хода на
административно-наказателното производство са допуснати редица
нарушения на процесуалните правила, които са самостоятелно основание за
отмяна на крайния административен акт. Сочи се също така, че наказателното
1
постановление не е издадено от компетентен орган, както и че процедурата по
установяване концентрацията на алкохол в кръвта не отговаря на
изискванията на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози,
което води до незаконосъобразност на издаденото наказателно
постановление.
В съдебно заседание за жалбоподателя - редовно призован, се явява
редовно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и
моли наказателното постановление да бъде отменено. Акцентира се отново,
че в акта за установяване на административно нарушение не е посочено
мястото, на което се твърди, че е извършено нарушението, както и че този
пропуск е съществен за законосъобразното провеждане на административно-
наказателното производство. На следващо място се сочи, че при съставянето
на АУАН жалбоподателят е имал възражения по акта, които не са били
вписани в него, въпреки че е имало такава техническа възможност, което е
ограничило правото му на защита. Като допълнително основание за отмяна на
наказателното постановление се цитират показанията на разпитания свидетел
И. Л. Х., от които се установява, че е опорочена процедурата по издаване на
талона за медицинско изследване. В заключение процесуалният представител
на жалбоподателя посочва, че необходимостта от наложеното наказание на
практика вече е отпаднала, тъй като същото в по-голямата си част се явява
изтърпяно, а отделно от това при такъв изход на делото жалбоподателят ще
има възможност да започне работа и да се грижи за семейството си.
Въззиваемата страна - Началник група към СДВР отдел „Пътна
полиция” при СДВР, редовно призована, не изпраща представител, не
изразява становище по жалбата.
СЪДЪТ след като прецени изложените от страните твърдения и
събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена от лице, спрямо което е наложено
административно наказание, т.е от субект с надлежна процесуална
2
легитимация. Жалбата е подадена в срок, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, което налага
атакуваното НП да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно по
следните съображения:
От фактическа страна по делото е установено, че на 17.07.2022 г.,
около 11.39 часа в гр.София на път II -18, Околовръстен път София – Кривина
– Казичине, по ул.“Околовръстен път“ с посока на движение от
бул.“Ботевградско шосе“ към бул.“Цариградско шосе“ жалб. Д. Н. Д. с ЕГН –
********** управлявал влекач „Ман ТГХ“ с рег.№ на фирма „Н И Н
ТРАНСПОРТ ЛОГИСТИКА“ АД, като пред фирма „Балкан Инженеринг“ при
извършена на водача проверка от служители на ОПП –СДВР за употреба на
алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 ARNJ 0022 проба №
858, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в
издишания въздух, бил отчетен положителен резултат 0,94 промила. На
водача Д. Н. Д. бил издаден талон за медицинско изследване с № 086290 за
УМБАЛ „Св.Анна” –София. На същата дата в 12.56 часа жалб.Д. се явил в
посоченото медицинско заведение, където дал кръв за изследване. Видно от
изготвения протокол за химическо изследване за определяне на
концентрацията на алкохол в кръвта № 432 от 18.07.2022 г. в изследваните
проби кръв, взети от Д. Н. Д. с ЕГН –********** с адрес гр.П, ул.“В“ № , ап.
се доказва наличието на етилов алкохол в количество 0,85 промила. За така
установеното нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, служителят на ОПП –
СДВР мл.автоконтрольор Д. Е. Т в присъствието на свидетеля И. Л. Х.,
съставил на жалбоподателя АУАН Серия GA № 686691 от 17.07.2022 г., в
който като нарушена била посочена разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
Запознавайки се със съдържанието на акта, жалбоподателят посочил, че има
възражения по него.
Въз основа на посочения АУАН било издадено процесното
наказателно постановление //НП/ № 22- 4332-014309 от 28.07.2022 г., на
Началник група към СДВР отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на
жалбоподателя, на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложена глоба в
размер на 1000 лв. /хиляда лева/ и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 12 /дванадесет/ месеца за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
3
По-гореизложеното се потвърждава от показанията на свидетелите Д.
Е. Т, И. Л. Х. и В З Д.а, които съдът кредитира като последователни, логични
и непротиворечиви, както и от приложените и приети от съда на осн. чл.283
от НПК писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът намира
от правна страна следното:
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати
съществени процесуални нарушения, които водят до отмяна на НП само на
това основание. Съблюдавано е минимално предвиденото съдържание на
нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. АУАН е съставен от оправомощено лице,
съгласно нормата на чл.189, ал.1 от ЗДвП в присъствие на един свидетел. Така
посоченият АУАН отговаря на императивните изисквания относно
съдържанието на същия. Актосъставителят е спазил срока по чл.34, ал.1 от
ЗАНН. АУАН е бил предявен за запознаване на нарушителя като в 6-
месечния срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН е издадено и обжалваното НП. НП е
издадено от компетентен по смисъла на чл.47, ал.2 от ЗАНН орган,
оправомощен съобразно Заповед №8121з-1632/02.12.2021 г., надлежно
приложена по делото. В тази връзка неоснователни се явяват доводите на
жалбоподателя, че НП е издадено от некомпетентен орган.
На следващо място налице е припокриване на установените
фактически обстоятелства и правни изводи между АУАН и НП, с оглед
първият да е годна основа за издаване на втория акт. И в АУАН, и в НП са
описани нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. В тази
насока съдът намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя за
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при съставяне на
акта за установяване на административно нарушение и издаване на
наказателното постановление. Относно изложените и в настоящото
производство доводи на жалбоподателя, че в акта за установяване на
административно нарушение не е посочено мястото, на което се твърди, че е
извършено нарушението, както и че при съставяне на акта жалбоподателят е
имал възражения, които не са били вписани в него, с което е ограничено
правото му на защита, то настоящият съдебен състав намира същите за
4
неоснователни и се присъединява изцяло към мотивите на касационната
инстанция, обективирани в решение № 1237/27.02.2023 г., постановено по
КНАХД № 11115/2022 г., по описа на АССГ, III касационен състав, с което е
отменено решение № 4358 от 16.11.2022 г., по НАХД № 11881/2022 г., по
описа на СРС, НО, 130 състав.
По същество на нарушението, съдът констатира следното:
В НП се сочи, че с деянието си жалбоподателят виновно е нарушил
разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. Цитираната норма предвижда, че на
водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно
средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след
употреба на наркотични вещества или техни аналози. Нарушението на тази
забрана е възведено като състав на административно нарушение в чл.174,
ал.1, т.2 от ЗДвП. Съгласно действащата към датата на извършване на
нарушението разпоредба на чл. 174, ал.1, т.2 от ЗДвП наказва се с лишаване
от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна
машина, който управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна
машина с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и
химическо изследване и/или с техническо средство, определящо
концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания
въздух: над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително – за срок от 12
месеца и глоба 1000 лв.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че от
обективна страна жалбоподателят Д. Н. Д. е осъществил състава на вмененото
му нарушение като на посочената в АУАН и НП датата и място е управлявал
моторно превозно средство след употреба на алкохол, установено с
медицинско изследване. Видно от изготвения протокол за химическо
изследване за определяне на концентрацията на алкохол в кръвта № 432 от
18.07.2022 г. в изследваните проби кръв, взети от жалб. Д. Н. Д. с ЕГН –
********** се доказва наличието на етилов алкохол в количество 0,85
промила.
Настоящата съдебна инстанция намира, че в
административно-наказателното производство не е допуснато съществено
нарушение на чл.3, ал.3 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
5
наркотични вещества или техни аналози,
съгласно който талонът по ал. 2 / талон за изследване по образец съгласно
приложение № 1/ се придружава от осем стикера с номера, съответстващи на
номера на талона за изследване и добавена в края цифра от 1 до 8.
Действително в показанията на свидетеля И. Л. Х. – мл.автоконтрольор при
ОПП -СДВР, присъствал при установяване на нарушението, се съдържат
данни за допусната техническа грешка в издадените на водача стикери, като
вместо номера на талона за медицинско изследване е бил посочен номера на
акта, за което са били потърсени от медицинското заведение. Свидетелят
потвърждава, че в срока, посочен в талона за явяване на водача, са се явили в
УМБАЛ „Св.Анна“, където несъответствието е било отстранено. В тази
връзка неоснователни се явяват изложените в жалбата доводи, че допусната
грешка компрометира процедурата по вземането на самата проба и поставя
под съмнение дали пробата е взета от жалбоподателя или от друго лице.
В приложения по делото талон за медицинско изследване е отразено,
че на 17.07.2022 г. в 11.33 часа /начало на проверката/ И. Л. Х. -
мл.автоконтрольор при ОПП –СДВР е извършил проверка за концентрация на
алкохол в кръвта на лицето Д. Н. Д. – роден в гр./с.Л, с ЕГН –********** с
адрес гр.П, ул.“В“ № , ет., ап., в качеството му на водач на влекач „Ман“ с рег.
№ . Извършената предварителна проба в 11.50 часа с Алкотест Дрегер 7510
ARNJ 0022 е показала положителен резултат 0,94 промила. Провереното лице
Д. Н. Д. е бил запознат със съдържанието на талона, като е избрал да бъде
изследван за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта чрез
медицинско и химическо изследване. Същият е бил уведомен, че следва да се
яви в УМБАЛ „Св.Анна“ до 45 минути от връчването на талона за даването
на кръвна проба. С подписа си провереното лице е удостостоверило
получаването на екземпляр от талона, което е станало в 12.25 часа на
17.07.2022 г.
Видно от протокола за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или
техни аналози на 17.07.2022 г. в 12.56 часа е била взета кръв от лицето Д. Н.
Д., с ЕГН –********** с адрес гр.П, ул.“В“ № , ет., ап.. Като предварителна
констатация за употреба на алкохол в протокола е посочено -17.07.2022 г., в
11.50 часа, Казичене. От горното безспорно се установява, че именно
жалбоподателят Д. Н. Д. се е явил лично в медицинското заведение, за да
6
предостави кръвна проба и саморъчно е подписал протокола, а освен това в
него фигурира изрично посочване за вида алкохол и времето на
консумирането му.
В изготвения протокол за химическо изследване за определяне на
концентрацията на алкохол в кръвта № 432/18.07.2022 г. коректно е вписан
номерът на стикера, с който пробите са изпратени от ОПП –СДВР и същият
кореспондира с номера на талона. В тази връзка допусната техническа грешка
в първоначално издадените на водача стикери, по никакъв начин не
опорочава установения резултат от самото изследване, нито поставя под
съмнение кое лице е било изследвано. Функцията на стикерите е
съпровождаща талона за изследване и същите са с идентичен номер с
добавена цифра от 1 до 8. Грешката, която е била отстранена своевременно,
не е от категорията на съществените нарушения, нито е основание да се
приеме за недостоверен резултатът от изследването. Същият извод се отнася
и по отношение на екземплярите от талона за изследване – този, който е бил
предоставен на жалбоподателя и този, който е бил предназначен за акта за
установяване на административно нарушение кой от двата е бил в оригинал,
респ. под формата на копие.
От субективна страна деянието е извършено виновно при форма на
вина – пряк умисъл, тъй като жалбоподателят е знаел правилата, които
регламентират управлението на МПС, но въпреки това не ги е спазил,
управлявайки автомобила след употреба на алкохол.
Наложените наказания по вид и размер са определени в рамките на
предвиденото в чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП, съгласно действащата към датата на
извършване на нарушението редакция на закона.
Доколкото наказанията са строго фиксирани в закона като размер,
съдът няма правомощия за тяхното намаляване. В тази връзка неоснователни
се явяват доводите на жалбоподателя, че същият е в затруднено семейно и
финансово положение.
Според становището на съда тези наказания ще допринесат за
постигане целите по чл.12 от ЗАНН - да се предупреди и превъзпита
нарушителят към спазване на установения правен ред и се въздейства
възпитателно и предупредително върху останалите граждани и
необходимостта от тяхното налагане не е отпаднала.
7
В заключение следва да бъде посочено, че процесното нарушение по
чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП не следва да се третира като маловажно по смисъла на
чл. 28 от ЗАНН, с оглед разпоредбата на чл. 189з ЗДвП, ограничаваща
императивно приложното поле на посочения материалноправен институт,
считано от 23.12.2021 г.
Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление /НП/ № 22- 4332-
014309 от 28.07.2022 г., издадено от Началник група към СДВР отдел
„Пътна полиция” при СДВР, с което на жалбоподателя Д. Н. Д. с ЕГН –
********** с адрес гр.П, ул.“В“ № , ет., ап. и адрес за призоваване гр.С,
ул.“В“ № , ет., ап., на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложена глоба в
размер на 1000 лв. /хиляда лева/ и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 12 /дванадесет/ месеца за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - София
град в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8