РЕШЕНИЕ
№ 862
гр. Варна, 15.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Нела Кръстева
при участието на секретаря Миглена Н. Маринова
като разгледа докладваното от Нела Кръстева Гражданско дело №
20223110110332 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е с правно основание чл. 439 ал.1 от ГПК.
Производството по делото е образувано по повод предявен от ищеца П. Д. Д. ЕГН
**********, постоянен адрес: ***** срещу ответника „ОТП.Ф.Б."ЕАД, със седалище и
адрес на управление *****, отрицателни установителни искове с правно основание
чл.439 ал.1 от ГПК, за признаване за установено в отношенията между страните, че
ИЩЕЦЪТ НЕ ДЪЛЖИ НА ОТВЕТНИКА следните суми, а именно: сумата от 10244,84
лева, представляваща главница по договор за кредит за текущо потребление, ведно със
законната лихва от 13.12.2010 г. до окончателното изплащане на сумата, сумата от 1665,05
лв. представляваща договорна лихва върху главницата за периода 08.07.2010 г. до
13.12.2010 г. и сумата от 628,28 лв., представляваща такса закъснение за периода 08.07.2010
г. до 13.12.2010 г., както и сумата в размер на 751,52 лв. разноски по делото, поради
погасено по давност право на принудително изпълнение на вземането по Заповед
№***** от 15.12.2010 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист издадени по ч.гр.д. № ***** по описа за 2010 г. на
Варненски районен съд, XXXV състав предмет на образувано изпълнително дело №***** по
описа за 2011 г. на ЧСИ *****, район на действие Варненски окръжен съд, вписан в
Камарата на частните съдебни изпълнители в Република България с per. № ***, кантора с
адрес гр. *****.
1
Моли се за присъждане на сторените съдебно - деловодни разноски в настоящото
производство, съгласно приложен Договор за правна защита и съдействие и списък с
разноски по чл. 80 от ГПК.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: На
13.10.2010г., срещу ищеца е инициирано заповедно производство по реда на чл. 417 от ГПК,
в резултат на което е образувано ч.гр.д. № ***** по описа за 2010 г. на Варненски районен
съд, XXXV състав. Въз основа на издадените Заповед № ***** от 15.12.2010 г. за
изпълнение на парично задължение, въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и
изпълнителен лист, издадени по ч. гр. дело № ***** по описа за 2010 г. на Варненски
районен съд, XXXV състав П. Д. Д., е осъден да заплати на „*****" ЕАД следните суми:
сумата от 10244,84 лева, представляваща главница по договор за кредит за текущо
потребление, ведно със законната лихва от 13.12.2010 г. до окончателното изплащане на
сумата, 1665,05лв., представляваща договорна лихва върху главницата за периода 08.07.2010
г. до 13.12.2010 г. и 628,28лв., представляваща такса закъснение за периода 08.07.2010 г. до
13.12.2010 г., както и сумата в размер на 751,52лв. разноски по делото. По молба на „*****"
ЕАД и с разпореждане на съдебния изпълнител на 22.06.2011 г., е образувано изпълнително
дело № 429 по описа за 2011г. на ЧСИ *****. На 23.01.2013г., по изпълнителното дело
постъпва молба от „ОТП.Ф.Б."ЕАД, със седалище и адрес на управление *****, ЕИК
20231***2, с която дружеството уведомява частния съдебен изпълнител, че въз основа на
сключен договор за цесия придобива вземането на „*****" ЕАД по изпълнителния лист, въз
основа на който е образувано изпълнителното дело. С разпореждане на съдебния изпълнител
от 24.01.2013г., „ОТП.Ф.Б." ЕАД е конституирано като взискател по делото, предвид което
и се явява надлежен ответник по настоящия иск. Счита се, че възможността на ответното
дружество да събира чрез принудително изпълнение вземането си по Заповедта за
изпълнение и изпълнителния лист издадени по ч.гр.д. № ***** по описа за 2010г. на
Варненски районен съд, XXXV състав, е погасено по давност, тъй като: На 18.11.2013г.,
съдебният изпълнител по молба на „ОТП.Ф.Б." ЕАД, налага запор в върху получаваното от
Д. трудово възнаграждение в ***** ЕООД. Последната удържана сума от наложения запор е
на 10.12.2014г. След тази дата липсват каквито и да било изпълнителни действия в
продължение на повече от две години. Поради това ищеца счита, че на 10.12.2016г.,
изпълнителното производство е прекратено по силата на закона в хипотезата на чл. 433, ал.
1, т. 8 от ГПК. Така в хипотезата на прекратено изпълнително производство и на основание
чл. 110 от ЗЗД с изтичане на още 3 години, а именно на 10.12.2019г., възможността на
ответното дружество да събира вземането си по принудителен ред, е погасена по давност.
С оглед гореизложените факти, за ищеца се настоява, че възниква правен интерес от
предявяване на настоящия отрицателен установителен иск, тъй като изтичането на
погасителната давност за вземането е нов правопогасяващ факт, настъпил след
приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание, съобразно разпоредбата на чл. 439 ал. 2 от ГПК.
Ответната страна „ОТП.Ф.Б."ЕАД, със седалище и адрес на управление *****, е
2
депозирала отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК, в който се излага, че
на 20.07.2007 г., по силата на Договор за кредит за текущо потребление „*****" ЕАД
предоставя на И.Т. Д.а - кредитополучател, кредит в размер на 10 000.00 (десет хиляди)
лева. Кредитът е усвоен изцяло чрез разплащателна сметка № *****, с титуляр И.Т. Д.а.
Кредитът е обезпечен с поръчителството на Д.С.М. съгласно подписан Договор за
поръчителство от същата дата. На 29.09.2009 г., е подписано Допълнително споразумение
към Договор за кредит, с което кредитът се обезпечава допълнително с поръчителството на
Й.М.Р. и ответникът - П. Д. Д.. Тъй като задължението не е обслужвано редовно, на
13.12.2010г., „*****" ЕАД предприема действия по събиране на вземането си по съдебен
ред, като подава Пред Районен съд Варна, е подадено Заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГТГК срещу всички задължени лица, въз основа на което Районен
съд - гр. Варна по ЧГД № *****/2010 г., е издал Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 15.12.2010г. и Изпълнителен лист от
същата дата срещу ищеца, в качеството му на поръчител по договора за кредит. На
17.06.2011г., въз основа на издадените изпълнителни титули и по молба на „*****" ЕАД, е
образувано срещу всички длъжници изпълнително дело № 429/2011г. по описа на ЧСИ
*****, с per. № *** от КЧСИ, с район на действие ВОС. На длъжника е връчена покана за
доброволно изпълнение на 25.07.2011г., чрез снаха му - Ц.И., а поради липса на депозирано
възражение в рамките на предвидения в закона срок съгл. чл. 416 ГПК заповедта за
изпълнение се счита за влязла в сила на 08.08.2011г., за нея се създава стабилитет и
възможността за оспорване на факти и обстоятелства относно ликвидността и изискуемостта
на вземането извън специалните хипотези, се преклудира. Сочи се, че на 13.07.2011г., след
образуване на цитираното изпълнително производство и след изтичане на срока за
доброволно изпълнение, е наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищеца в ***
ООД. Видно от приложената към исковата молба подробна справка за размера на дълга,
издадена от ЧСИ *****, в периода 18.02.2012 - 27.05.2013г., са налице постъпления от запор
на трудово възнаграждение. Поради това с всяка извършена удръжка, постъпваща по
изпълнителното дело срокът на погасителната давност и перемпцията е прекъсван. На
17.09.2012 г., е сключен Договор за покупко - продажба на вземания (цесия), по силата на
който „*****" ЕАД прехвърля на „ОТП.Ф.Б." ЕАД пакет от вземания, ведно с всички
привилегии, обезпечения и други принадлежности. Сред тези вземания е и процесното
срещу кредитополучателя И.Т. Д.а и поръчителите Д.С.М. Й.М.Р. и П. Д. Д., ищец по
настоящото дело. На 23.01.2013 г., цесионерът „ОТП.Ф.Б." ЕАД се конституира по
изпълнително дело № 429/2011 г. по описа на ЧСИ ***** на мястото на досегашния
кредитор - *****, видно от приложената към исковата молба за конституиране на
дружеството, в качеството му на Цесионер и Кредитор по делото. На 04.07.2014г., към
предходния работодател на ищеца „*****" ООД е изходирано запорно съобщение относно
получавано от ищеца трудово възнаграждение. Отделно от изложеното, след налагането на
запора, ищецът е посещавал офиса на дружеството, като е изявил намерение доброволно да
заплаща задължението чрез депозиране на молба за ИСС, с което на практика извършва
признание на дълга. На 10.12.2014г., се сочи, че е последното изпълнение на запорното
3
съобщение спрямо ищеца, от която дата започва да тече нов давностен срок, своевременно
прекъсван с посочените по-долу действия. Сочи се, че в периода от 02.07.2015г.-
24.10.2016г., задължението се погасява от запор на трудово възнаграждение на
Кредитополучателя, като с всяко постъпление от наложения запор е прекъсвана
погасителната давност за вземането спрямо всеки от солидарните длъжници, в т.ч. спрямо
ищеца. На 25.01.2018г., „ОТП.Ф.Б." ЕАД депозира по ИД молба за налагане на запор върху
банкови сметки на П. Д.. На 30.01.2018г., е наложен запор на банковата смета на ищеца в
Първа Инвестиционна банка и УниКредит Булбанк, видно от предоставената синтезирана
справка по изпълнителното дело. На 29.01.2019г., от съдебния изпълнител е поискано
извършването на принудително действие - опис на движими вещи конкретно на ищеца в
настоящото производство, ведно с принудителни действия и спрямо останалите задължени
лица. С оглед поисканите принудителни действия, ЧСИ ***** насрочва опис на движими
вещи в дома на длъжника за 06.03.2019г. в 13.00 ч., като изпраща до длъжника призовка за
принудително изпълнение на 29.01.2019г., от която дата до датата на депозиране на исковата
молба, включително и понастоящем не е изтекъл период по-дълъг от пет години.
С оглед изложеното, ответната страна намира твърденията на ищеца за настъпила
погасителна давност на процесното вземане за неправилни и неоснователни. Моли, да се
отхвърлят предявените срещу „ОТП.Ф.Б." ЕАД искове, като неоснователни и недоказани.
Моли се на ответната страна да се присъдят юрисконсултско възнаграждение за
процесуално представителство в размер на 640,00 лева на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК и
чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в
тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
По допустимостта на предявения иск, съдът намира следното:
В правната наука погасителната давност се разглежда като правен институт, юридически
факт и субективно право. Правните норми, които я уреждат, са императивни. Чрез
погасителната давност на кредитора се отнема възможността да иска принудително
осъществяване на своето право. Това става, след като длъжникът упражни правото си да
погаси с волеизявление пред съд правото на иск или правото на принудително изпълнение
на кредитора, поради това, че то не е упражнено в определен от закона срок от време. Тя
служи за гарантиране на правната сигурност като допринася за бързото развитие и уреждане
на гражданските правоотношения, което е в интерес на всички. Защитата на правата на
кредитора, когато е безсрочна, създава несигурност, както между страните на гражданското
правоотношение, така и в търговския оборот. След като за едно вземане не се търси защита
в продължителен период от време, то се предполага, че е отпаднал правният интерес.
Абсолютна процесуална предпоставка за разглеждане на предявения иск с правно основание
чл.439 от ГПК, е наличие на правен интерес за ищеца за отричане с влязло в сила решение
4
на изпълняемото право, както и за осуетяване на образуването на последващ изпълнителен
процес.
В конкретната хипотеза е налице спор между страните относно съществуването на правото
на принудително изпълнение, който застрашава имуществената сфера на ищеца с оглед
възможността за насочване на принудителното изпълнение върху имущественото му, което
обосновава правния интерес от избраната форма на защита, респ. процесуалната
допустимост на иска.
Правната сфера на длъжника се явява накърнена и само въз основа на съществуващия в
полза на кредитора изпълнителен титул. Кредиторът продължава да се легитимира като
приносител на валиден изпълнителен лист. По тези съображения длъжникът има интерес да
установи настъпилите след издаването на изпълнителния лист правопогасяващи факти,
които отричат правото на принудително изпълнение, с оглед осуетяване възможността за
иницииране на ново изпълнително производство.
Субективното преобразуващо право на погасителна давност може да се упражни като
средство за защита единствено по висящо исково производство, като не е налице
процесуален способ за релевирането му в изпълнителния процес
В тази връзка се споделят и доводите на самия ищец, който сочи, че съгласно Определение
№ 262/09.07.2020 г. ЧГД № 586/2020 г. на ВКС - IV г.о. правният интерес от така предявения
иск по чл. 439 от ГПК не се изчерпва със създаване на основание за прекратяване на
конкретното изпълнително дело (чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК). Интересът на длъжника обхваща
и осуетяването възможността кредиторът по заповедта за изпълнение след приключване
на конкретното изпълнително дело да поиска връщане на изпълнителния лист и
образуването на друго изпълнително дело. Изпълнителният лист удостоверява неговото
право на принудително изпълнение. Влязло в сила решение, с което искът по чл. 439 ГПК е
уважен (ако по делото се установи, че погасителната давност е изтекла) го
възпрепятства да упражни правото на принудително по друго. В същия контекст, с
Решение № 48/14.07.2016 г. по ТД. № 404/2015 г. на ВКС, II т.о. изрично се приема, че
настъпилото по право прекратяване на изпълнителното производство на основанието по чл.
433, ал. 1, т.8 ГПК не води до извод за отпадане на условията за допустимост на
изпълнителното производство, нито, че са настъпили обстоятелства, водещи до погасяване
на материалното право или правото на принудително изпълнение за удовлетворяването му.
В този смисъл се е произнесъл ВКС и с Определение №188/23.04.2019 г. по ЧТД № 102/2019
г. на It. о.
Цитира се и Определение № 513/24.11.2016 г. по ЧТД №1660/2016 г. на ВКС -I т. о.,
постановено в производство по реда на чл. 274 ал. 3 от ГПК, с което решаващият състав е
допуснал касационна обжалване по въпроса: „Допустимо ли е предявяването на
отрицателен установителен иск по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, за установяване
недължимост на вземане, като погасено по давност, изтекла след снабдяването на
кредитора - ответник с изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание, по реда
на чл. 237 ГПК отм., при липса на висящо изпълнително производство за събирането му,
5
предвид прекратяване на образуваното, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК?" Съставът на
ВКС, е приел ДОПУСТИМОСТ на така заведения отрицателен установителен иск (по
чл.124 ал. 1 от ГПК), независимо от липсата на висящо изпълнително производство за
събиране на вземането, към момента на предявяването му. Правната сфера на ищеца се
явява накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора изпълнителен
титул, който материализира вземане, отричането на което, въз основа на факти, настъпили
след приключване на производството, в което е издадено изпълнителното основание,
ищецът има интерес да установи, с оглед упражняване на други свои имуществени или
неимуществени права, вкл. спрямо трети лица, които ищецът би могъл и следва да
конкретизира. Дори такива да не биха били заявени, обаче, както е в настоящия случай,
достатъчен е безспорният интерес на ищеца от осуетяване възможността за иницииране на
ново изпълнително производство, независимо че и в хода на същото би могъл да предяви
иска си, доколкото в тази последна хипотеза и за препятстване на изпълнителните действия
следва да предприеме и обезпечаване на иска си, съответно да поеме риска на евентуален
отказ за обезпечаване, все действия обективно засягащи правната му сфера.
Правният интерес от предявяване на отрицателен установителен иск, се обосновава от
стремежа на ищеца, да отрече вземането на кредитора със СНП в едно исково производство.
Предприетата от ищеца мярка за съдебна защита е провокирана и от поведението на
ответника. През м.август -септември 2020 г. ответното дружество е изпратило три проекта
на споразумение за погасяване на задължението чрез плащане, в които се сочи, че има
качеството на цесионер по силата на договор за цесия от 28.09.2018 г., като изрично се
посочва висящността на изпълнително дело № 40/2013 г. по описа на ЧСИ Даниела Янкова,
което ще бъде прекратено след изплащане на дълга. На ищеца се предлага като условие да
се откаже от последиците на чл. 110 и чл. 111 от ЗЗД на основание чл. 113 от ЗЗД.
Целта на погасителната давност е своевременното упражняване на субективните граждански
права. На кредитора чрез нея се отнема възможността да иска принудително осъществяване
на своето право. Това става, след като длъжникът упражни правото си да погаси с
волеизявление пред съд правото на иск или правото на принудително изпълнение на
кредитора поради това, че то не е упражнено в определен от закона срок от време. Според
разпоредбата на чл. 120 ЗЗД, давността не се прилага служебно. Това означава, че освен
изтичане на определен срок от време, за да настъпи погасителният ефект трябва да бъде
направено и волеизявление от длъжника, че иска да се ползва от давността. Възражението за
изтекла погасителна давност може да се направи само тогава, когато титулярът на вземането,
за което е изтекла давността, иска да получи изпълнение. Ето защо възражението за изтекла
погасителна давност не може да се направи извън исковия процес - Решение №
186/19.06.2013 г. по гр. д. № 927/2012 г., IV г. о. на ВКС.
При изложеното, съдът намира, че предявените искови претенции с правно основание
чл.439 от ГПК, се явяват допустими за разглеждане по същество.
За успешното провеждане на отрицателен установителен иск по реда на чл.439 от ГПК, в
тежест на ищецът е да докаже наличието на изпълняемо право, формирано въз основа на
6
влязъл в сила съдебен акт; факта на образувано от ответника изпълнително дело, в
качеството му на взискател срещу ищеца, в качеството му на длъжник по същото по
изпълнителното основание; наличието на факт, настъпил сред приключване на съдебното
дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, т.е. на
нововъзникнал факт, обосноваващ несъществуване на изпълняемото право.
В тежест на ответника по делото, е да установи при условията на пълно и главно доказване
всички евентуално наведени от същата положителни правоизключващи и правопогасяващи
възражения по иска, от които черпи благоприятни за себе си правни последици, в т.ч. и
основанието, от което правото е възникнало, както и неговия размер, както и че не са
налице основания за погасяване на вземането по давност.
Предявеният иск намира правното си основание в разпоредбата на чл.439, ал. 2 от ГПК, с
който длъжникът оспорва задължението въз основа на факти, настъпили след приключване
на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.
Като средство за защита на длъжника по висящ изпълнителен процес с иска се дава право да
се установи, че изпълняемото право е отпаднало, поради факти и обстоятелства, настъпили
след съдебното му установяване, но имащи правно значение за неговото съществуване. В
настоящия случай, ищецът твърди погасяване на изпълняемото право, на основание изтекла
петгодишна погасителна давност и поради перемпция по чл. 433 ал.1 т.8 от ГПК.
Представини по делото са Договор за покупко - продажба на вземания от 17.09.2012 г.,
ведно с извадка от приемо - предавателен протокол към Договора за цесия от 17.09.2012 г.,
от които е видно, че ответника е придобил едно безспорно вземане. Във връзка с
извършената цесия между „*****" ЕАД и „ОТП.Ф.Б."ЕАД, ответника представя
потвърждение за прехвърляне на пакета от вземания, съгласно Договора за покупко -
продажба на вземания от 17.09.2012 г. Т.е договорът е произвел действие и е влязъл в сила.
По силата на изрично пълномощно, издадено от „*****" ЕАД, в полза на „ОТП.Ф.Б."ЕАД,
ответника е изпратил уведомително писмо до ищеца за извършената цесия. Видно от
насочената претенция от ищеца, същият не спори за качеството на дружеството - настоящ
кредитор на вземането, което моли да бъде отделено като безспорно.
Сам ответника потвърждава, че изп. № 429/2010г.по описа на ЧСИ *****, с р-н ВОС, рег.№
*** на КЧСИ, е образувано на 17.06.2011г.
По отношение на материалноправните последици от образуването на изпълнително
производство са постановени ППВС № 3/18.11.1980г. и ТР
№2/26.06.2015г. по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС, с т. 10 на което е обявено,
че предходното постановление е изгубило действие. Поради съществуващата колизия между
двете разрешения по отношение на това спира ли изпълнителното производство теченето на
погасителна давност на вземането, следва да се отговори на въпроса ползва ли се
тълкувателното решение с обратно действие или действа занапред единствено за периода
след постановяването му, съответно преди отмяната на постановлението действа именно то.
С оглед принципите на правна сигурност и предвидимост, следва да се приеме, че на
7
последващата промяна на тълкуването на определена правна норма не може да се придаде
обратно действие, доколкото правните субекти са били длъжни и са съобразявали
поведението си с едно предходно дадено, също задължително тълкуване, което се ползва с
действие ex tunc. Установеното с новото ТР тълкуване на правната норма, ще може да бъде
прилагано от съответните органи, за които то е задължително, по случаите които са от
тяхната компетентност, когато въпросът е отнесен за разрешаване до тях, след приемането
на новото ТР или по такива, които са били заварени към този момент. В тези случаи, ако
преди постановяване на новото ТР са се осъществили факти, които за от значение за
съществуващото между страните правоотношение, които са породили правните си
последици, то тези последици трябва да бъдат преценявани с оглед на тълкувателното
ППВС или ТР, което е било действащо към момента на настъпването на последиците – така
Решение № 170/17.09.2018 г. по гр.дело № 2382/2017 IV г.о. на ВКС.
Доколкото изпълнителното производство е образувано при действието на ППВС №
3/18.11.1980 г., именно задължителното тълкуване на чл. 116 от ЗЗД, дадено с него е било
приложимо в отношенията между страните и съдебния изпълнител до последващата му
отмяна с тълкувателното решение 26.06.2015г. С оглед даденото разрешение в цитираното
постановление погасителната давност се прекъсва с предприемане на действия за
принудително изпълнение, а докато трае изпълнителното производство същата се спира. От
горното следва, че с подаването на молбата от 17.06.2011г., а на 24.01.2013г. с
конституирането като взискател по делото на ОТП Факторинг, взискателят е прекъснал
теченето на давностния срок, като същият е спрян до постановяването на ТР №
2/26.06.2015г. по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС, с т. 10 на което е обявено, че
предходното постановление е изгубило действие, респективно от тази дата започва да
тече давност по материалното правоотношение.
По аргумента, че вземането на взискателят, не съществува поради перемпция по чл. 433 ал.1
т.8 от ГПК, съдът приема:
Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнителното
дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи
и книжа, назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязло в сила разпределение.
От 04.07.2014г., когато е наложен запор на ТВ на ответника в „*****“ООД/по съвпадащи
твърдения на странтие/, до 04.07.2016г., по изпълнителното дело не са извършвани никакви
изпълнителни действия, поради което съдът приема, че на 04.07.2016г., е настъпила
перемция по силата на закона, на основание чл. 433, ал. 1 т. 8 от ГПК.
Прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата давност
започва да тече от прекратяването на изпълнението.
Това перемиране на изпълнението, е по силата на самия закон, за него не се изисква нарочен
акт на съдебния изпълнител. В този смисъл е наложена тР. тълкувателна практика (ТРОСГК
8
№ 47/1965г на ВС и т.10 ТРОСГТК 2/2013г на ВКС. Следва да се отбележи, че от
прекратяването на изпълнителното дело, поради перемпция не следва автоматично
погасяването на вземането по давност. Считано от тази дата 04.07.2016г., тече нова давност
за вземането - петгодишна.
При прекратяване на производството по делото се преустановява възможността да се
предприемат изпълнителни действия по него, но в случай , че давностните срокове не са
изтекли, взискателят има право да образува ново изпълнително дело за непогасеното си по
давност вземане. Правните последици на прекратяването на принудителното изпълнение
следва да бъдат третирани по различен начин във времето, като се налага да бъде отчетена
динамиката на юриспруденцията към съответния момент на развитие на процесуалните
отношения между страните. Съдът изцяло споделя застъпеното в Решение №170/17.09.2018
г. по гр.дело №2382/2017 IV г.о. на ВКС(възприето и от районния съд) разбиране, че в
конкретния случай следва да бъде зачетено задължително тълкуване, установено с ППВС
№3/18.11.1980г., тъй като както взискателя, така и съдебния изпълнител са били длъжни да
се съобразяват с него преди действието му да е обявено за отпаднало с новоприетото на
26.06.2015 ТРОСГТК 2/2013г на ВКС.
Затова и най-ранния момент на отчитане на новата давност е именно перемирането,
настъпило на 04.07.2016г.
Всички последващи действия, предприемани от взискателя или овластен от него ЧСИ са без
значение/като сочения за насрочен от ЧСИ опис на движими вещи на 06.03.2019г./, тъй като
са осъществени при изчерпана компетентност на органа по принудителното изпълнение и не
следва да им се признават никакви последици по отношение на материалното право.
До 02.08.2022г, когато е предявено възражението за изтекла давност чрез отрицателния иск
на длъжника/по чл.439 ГПК/, са изминали повече от пет години, при което е произведен
погасителния ефект на общата давност.
Вследствие на изложеното, съдът намира,че предявената искова претенция е основателна,
поради което следва да бъде уважена.
По разноските:
Постановеният правен резултат, обуславя основателност на искането на ищцовата страна за
присъждане по реда на чл. 78, ал. 1 от ГПК на направените съдебно-деловодни разноски. В
производството по делото, ищецът е защитаван на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.,
поради което в полза на процесуалния му представител –адв.Р. Д., АК-Варна, следва да бъде
присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 1000лв., определено на основание чл. 38,
ал.1, т.2 от ЗАдв. във вр. с чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията й към момента на сключване на
договора за правна защита и съдействие – ДВ, бр. 7 от 01.08.2022 г./л.139/.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
РЕШИ:
9
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124, вр.чл.439 от ГПК по
отношение на ответника „ОТП.Ф.Б."ЕАД, със седалище и адрес на управление *****, че
ищеца П. Д. Д. ЕГН **********, с постоянен адрес: *****, НЕ МУ ДЪЛЖИ вземането по
изпълнителен лист от 12.01.2011г., издаден въз основа на Заповед №***** от 15.12.2010г.,
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК,. по ЧГД
№*****/2010г. по описа на ВРС, 35-ти състав, а именно следните суми: сумата от
10244,84 лева, представляваща главница по договор за кредит за текущо потребление, ведно
със законната лихва от 13.12.2010 г. до окончателното изплащане на сумата, сумата от
1665,05 лв. представляваща договорна лихва върху главницата за периода 08.07.2010 г. до
13.12.2010 г. и сумата от 628,28 лв., представляваща такса закъснение за периода 08.07.2010
г. до 13.12.2010 г., както и сумата в размер на 751,52 лв. разноски по делото, предмет на
образувано изпълнително дело №***** по описа за 2011 г. на ЧСИ *****, район на действие
Варненски окръжен съд, вписан в Камарата на частните съдебни изпълнители в Република
България с per. № ***, кантора с адрес гр. *****., поради погасено по давност право на
принудително изпълнение.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 от Закона за Адвокатурата вр. чл.78, ал. 1 от ГПК,
„ОТП.Ф.Б."ЕАД, със седалище и адрес на управление *****, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА
НА адв.Р. Д., АК-Варна, с адрес на кантора: гр.Варна, *****, сумата от 1000,00лв.,
представляваща реализирани съдебно-деловодни разноски за адв.възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред Варненски окръжен съд, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.
ПРЕПИС от настоящето решение да се връчи на страните, заедно със съобщението за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
10