Р Е Ш Е Н И Е
№366
град Велико
Търново,30.11.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - град Велико
Търново, VІІІ - ми състав, в съдебно заседание на четвърти
ноември две хиляди двадесет и първа
година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Диана Костова
при участието на секретаря П.И., разгледа докладваното от съдия Костова административно дело № 481/2021 г. по описа на съда, и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производство е по реда
на чл. 145 и сл. От АПК и чл. 165
от ЗМВР.
Образувано е по постъпила жалба с вх. № 3576/04.08.2021г. на АСВТ, подадена от И.Х.Л. срещу Заповед № 8121К-8680/08.07.2021г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 165, ал.2 и ал. 3 от ЗМВР, във връзка с чл. 12, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Наредба № 8121з-310 от 17 юли 2014 г. за преназначаване на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, с която жалбоподателят е временно преназначен от началник Сектор „Противодействие на криминалната престъпност“ в отдел „Криминална полиция“ при ОД на МВР Велико Търново на ръководна длъжност „началник на сектор“ „Криминална полиция“ в Районно управление – Димитровград при ОД на МВР Хасково, за срок от една година.
В жалбата се правят следните оплаквания за незаконосъобразност на оспорвания ИАА: на първо място е нарушено изискването за форма съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, доколкото в Заповедта не са изложени фактическите и правни основания за нейното издаване и основно не са изложени аргументи, които обосновават необходимостта от преместване на жалбоподателя на друга длъжност в друго РУ. Не са налице и материалните предпоставки за издаване на процесната Заповед, доколкото същият е преназначен на по- ниска длъжност, с по- ниско възнаграждение. Заповедта е мотивирана едновременно на две основания по чл.12 , ал.1 от Наредба № 8121з-310 от 17.7.2014г. –необходимост от преназначение на служители на вакантни длъжности в щатовете на структурите на МВР и на основание чл. 14, ал.1 и ал.2 – при служебна необходимост, което представлява съществено противоречие – основание за отмяна на Заповедта като материално незаконосъобразна. На следващо място счита, че съдът следва да вземе предвид, че жалбоподателят има устроен живот в гр. В. Търново, постоянен адрес там, като назначаването му на 165 км. От постоянния адрес неминуемо ще доведе до нови разходи – пътни и квартирни такива. На следващо място, това преназначение ще препятства установения с приложеното към жалбата решение на ВТРС , като на основание чл. 59 от СК са определени личните му отношения с малолетната му дъщеря. От съда се иска на основание чл. 172, ал.2 от АПК да бъде постановено решение, с което Заповедта бъде отменена като незаконосъобразна и да се присъдят направените разноски.
В о.з. се представлява от адв. М., която поддържа така подадената жалба.В указания от съда срок представя подробна писмена защита.
Ответник жалба – Министър на вътрешните работи чрез процесуалния си представител ...Р., оспорва така подадената жалба. Намира, че по преписката са представени доказателства, които обуславят извод за наличие на служебна необходимост за издаване на Заповедта за преместване от една ръководна длъжност в друга , в рамките на системата на МВР. Счита, че Заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и процесуалните такива, при правилно приложение на материалния закон. В указания от съда срок представя подробни писмени бележки.
Административен съд Велико Търново, осми състав след като взе предвид становищата на страните и събраните в хода на производството писмени доказателства- тези съдържащи се в административната преписка и представените от адв. М. в последното съдебно заседание от фактическа страна намира за установено следното:
По делото не е спорно и същото се установява от приложената на стр.17 и 18 от делото Докладна записка, че жалбоподателят е назначен в системата на МВР от 1.10.2000г. на длъжност „Районен инспектор Първа степен“ в група“Териториална полиция“ сектор „Охранителна полиция“ РПУ гр. В. Търново като към момента на издаване на процесната Заповед, същият е заемал длъжността Началник сектор ПКП , отдел КП при ОД на МВР В. Търново от 26.5.2015г, за което е представена Заповед № 8121К-1724/21.5.2015г. на МВР. За определеното на жалбоподателя основно месечно възнаграждение от 1762 лева за тази длъжност е представена Заповед № 366з-3451/29.12.2020г. на Директор ОД на МВР В. Търново. Видно от същата Докладна записка е, че същият многократно е награждаван, не е наказван, има разрешение за достъп до КИ ниво“строго секретно“.
Със Заповед № 8121К-8680/08.07.2021г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 165, ал.2 и ал. 3 от ЗМВР, във връзка с чл. 12, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Наредба № 8121з-310 от 17 юли 2014 г. за преназначаване на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, с която жалбоподателят е временно преназначен от началник Сектор „Противодействие на криминалната престъпност“ в отдел „Криминална полиция“ при ОД на МВР Велико Търново на ръководна длъжност „началник на сектор“ „Криминална полиция“ в Районно управление – Димитровград при ОД на МВР Хасково, за срок от една година. По делото за обосноваване на служебната необходимост от преместване на служителя е представена горепосочената Докладна записка, изготвена от ВПД Директор при ОД на МВР Хасково, в която се посочва, че в РУ Димитровград, длъжността началник сектор „Криминална полиция“ е вакантна, считано от 30.6.2021г. като изискванията за заемане на тази длъжност са : минимална образователно- квалификационна степен“Бакалавър“, област на висшето образование съгласно ПМС 125/24.6.2002г., професионално направление съобразно същото ПМС,минимален професионален стаж от 6 години и необходим достъп до класифицирана информация с ниво съгласно списък , определен от Директор на ОД на МВР Хасково. Изрично в същата е посочено, че във връзка с кадрови промени в РУ Димитровград за нормалното и пълноценно изпълнение на задачите и задълженията, регламентирани в ЗМВР, за обобщаване и анализиране на информацията за състоянието, структурата, динамиката, тенденциите на престъпленията, както и за осъществяване на ръководството на сектора и поради служебна необходимост е целесъобразно назначаването на жалбоподателя. Заповедта е връчена на жалбоподателя на 8.7.2021г.
В хода на съдебното дирене от страна на ответника е представена Заповед № 8121з-141/24.01.2017 година за прилагане на Класификатор на длъжностите в МВР за служителите по чл. 142, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 3 от ЗМВР, издадена от ...Р. Б., ведно с Приложение № 1 – таблица за длъжностите директор и зам. директор на ОДМВР, Приложение № 2 таблица за длъжностите началник на районно управление в ОДМВР, Приложение № 3 за длъжностите началник на ГПУ и началник на ГКПП, зам.-началник на ГПУ и зам. началник на ГКПП в главна дирекция „Гранична полиция“, Приложение № 4 таблица за длъжностите началник на ЗЖУ и зам.-началник на ЖЗУ в дирекция „Жандармерия“, Приложение № 5 таблица за изпълнителски и младши изпълнителски длъжности, които се залагат в щатовете на структурите в диапазон, както и Приложение № 6 – Йерархия на длъжностите за държавни служители в съответния вид длъжности.
От страна на жалбоподателя са представени доказателства, че получаваното от него възнаграждение на преназначеното място е по- ниско от заеманото от него преди това такова, за което ата от него Фиш за заплата за м. 06. 2021 година, получена за длъжността Н-к Сектор „Противодействие на криминалната престъпност" в отдел Криминална полиция" при ОД на МВР гр. Велико Търново; Фиш за заплата за м.8 и м.9/2021 година, получена на длъжността НАЧАЛНИК НА СЕКТОР „Криминална полиция" в Районно управление - Димитровград при ОД на МВР- Хасково. За доказване на факта, че същият е направил множество разходи- транспортни, за наем на жилище съответно са представени 6 броя касови бележки за заредено дизелово гориво в периода 17.09.2021 година - 28.10.2021 година, във връзка с ежеседмичното пътуване на жалбоподателя до местоработата му от гр. Велико Търново, до РУ Димитровград; Фактура №**********/30.09.2021 година, издадена от „Неохим" АД, са заплатен наем на стая за месец октомври 2021 година, в едно с фискален бон, за заплатена сума; квитанции с №№1344/ 19.10.2021 година и 1345/19.10.2021 година за заплатена ел. енергия и вода на наемодателя „Неохим" АД. За установяване на имотното състояние на жалбоподателя е представена Справка от Агенция по вписванията №984558/18.08.2021 година относно притежаваните на територията на Р.България недвижими имоти от Л.; от талон за собственост на МПС на жалбоподателя И.Л..
За оборване на твърдяната от АО служебна необходимост са приложени Разпечатки от официалната електронна страница на Министерство на вътрешните работи на ел. адрес www.mvr.bg, като публична информация, в раздел относно ОД на МВР - Велико Търново и ОД на МВР —Хасково, и раздел „Статистически данни", е публикувана в табличен вид за периода 01.01 - 30.06.2021 година - Основна таблица за състоянието на престъпността регион ОД МВР Хасково и Основна таблица за състоянието на престъпността регион ОД МВР Велико Търново.
Жалбата срещу ИАА е подадена на 23.7.2021г. чрез ответника до Административен съд Велико Търново.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в предвидения от закона преклузивен срок, от лице, чийто правен интерес е засегнат неблагоприятно от издадения ИАА, което я прави процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява и основателна.
Педи изясняване на правния спор следва да се посочи, че в случая намира приложение тълкуването, дадено в ТР № 2 от 26.02.2014 г. на ВАС по т. д. № 2/2013 г., че независимо от липсата на изрична правна норма, която да разпорежда, че служебното правоотношение на служителя в Министерството на вътрешните работи възниква по силата на акта за назначаване не са налице основания за придаване на друг характер на служебното правоотношение по Закона за Министерството на вътрешните работи от този, който законодателят е придал на служебните правоотношения по Закона за държавния служител. И в двата случая това са административни правоотношения, които възникват от административния акт за назначаване. При това служебно правоотношение на държавния служител в Министерството на вътрешните работи може да възникне само за конкретно определена длъжност в структурата на ведомството, т. е. за определено място на изпълнение на службата (място на работа). Всяка структура, от своя страна, е пространствено (териториално) определена в закона - Законът за Министерството на вътрешните работи в една значителна своя част е устройствен закон, тъй като урежда структурата на министерството, в т. ч. пространственото разположение на структурните единици. Това означава, че служебното правоотношение възниква и за точно определено в пространствен аспект място на работа.
Съгласно нормата на чл. 168 от АПК съдът служебно следва да се
произнесе по всички основания, предвидени в чл. 143 от АПК,а не само по
наведените от страна на жалбоподателя.
Посоченото правно основание за издаване на процесната Заповед е чл. 165, ал.1 и ал.2 от ЗМВР .Съгласно чл. 165 от ЗМВР Държавният служител може да бъде временно преназначен на същата или по-висока вакантна длъжност до заемането й или при отсъствие на титуляря над 30 дни по ред, определен с наредба на министъра на вътрешните работи. Съгласно цитираната в Заповедта разпоредба на чл. 14, ал.1 от Наредба № 8121 з-310 от 17.07.2014 г. за преназначаване на държавните служители в Министерството на вътрешните работи Временното преназначаване на държавен служител се извършва със заповед на съответния орган по чл. 158 или чл. 159, ал. 1 ЗМВР за срок до една година с възможност за еднократно удължаване на срока на временното преназначаване с още една година. Временно преназначаване за по-дълъг срок може да се прилага, когато титулярят на длъжността е в законоустановен отпуск за срок над една година. Следователно компетентен да издаде заповедта за преназначаване се явява Министъра на вътрешните работи, поради което настоящия състав намира, че е спазено изискването за авторство на акта.
Досежно изискването за форма, следва да се има предвид, че съгласно чл. 59, ал.2 от АПК ,в ИАА следва да се посочат фактическите и правни основания за издаването му, каквото е и изискването по чл.14, ал.2 от горепосочената Наредба,а именно, че при временно преназначаване в случаите на служебна необходимост тя се мотивира в заповедта по ал. 1. В процесната Заповед са посочени същите мотиви, които се съдържат и в Докладната записка на ВПД ОД на МВР гр. Хасково, а именно: във връзка с кадрови промени в РУ Димитровград за нормалното и пълноценно изпълнение на задачите и задълженията, регламентирани в ЗМВР, за обобщаване и анализиране на информацията за състоянието, структурата, динамиката, тенденциите на престъпленията, както и за осъществяване на ръководството на сектора и поради служебна необходимост е целесъобразно назначаването на жалбоподателя. Същите са твърде общи, единственият признат от самия жалбоподател факт е, че посочената длъжност е вакантна, като в Докладната е посочена съответната дата 30.6.2021г. Твърдяната от органа „служебна необходимост“ съгласно горното изискване на закона и горецитираната Наредба въобще не е нито посочена чрез конкретни факти, нито съответно доказана. Нито в административното производство, нито в съдебното такова от страна на АО са ангажирани, каквито и да било доказателства за „служебна необходимост“. В съответствие с легалното определение, дадено в нормата на § 1, т. 23 от ДР на ЗМВР, "служебна необходимост" е налице при извънредни промени в оперативната обстановка, състоянието на престъпността и обществения ред, нормативни промени и/или промени във функционалните задължения на структурите. В тази връзка фактическите основания за издаване на процесната заповед следва да се състоят в излагане на факти от обективната действителност, които сочат на някоя или няколко от алтернативните хипотези - "извънредни промени в оперативната обстановка, състоянието на престъпността и обществения ред" и/или "нормативни промени" и/или "промени във функционалните задължения на структурите".
В контекста на изложеното, съдът установява, че оспорената заповед не съдържа каквито и да било фактически основания за своето издаване, т. е налице е отменително основания по чл. 146, т.2 от АПК-неспазване на установената форма като се ограничава с позоваване на докладна записка, предхождаща издаването на оспорения индивидуален административен акт, в която само е посочено, че има незаета такава щатна бройка. По делото липсват и каквито и да било доказателства да са били налице т. нар. "извънредни промени в оперативната обстановка, състоянието на престъпността и обществени ред", и/или "нормативни промени" и/или "промени във функционалните задължения на структурите" както към момента на издаване на заповедите Изложените в коментираните докладни записки факти -наличие на вакантна длъжност не сочат на "служебна необходимост" по смисъла на § 1, т. 23 от ДР на ЗМВР. В този смисъл е и практиката на ВАС напр. Решение № 10286 от 3.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10033/2018 г., Фактическите основания са юридическите факти, наличието на които дава възможност на административния орган да упражни правомощието си, и да издаде административен акт, в случая да измени едностранно,и то без съгласието на служителя съществен елемент от служебното му правоотношение.
При липса на фактически основания, оспореният административен акт не дава възможност на съда да прецени неговата материална законосъобразност. От друга страна препятства възможността на адресата на акта да упражни в пълен обем своето право на защита, като се снабди с относимите доказателства във връзка с установените от административния орган фактически обстоятелства. Дори да се приеме, че преценката за т.нар. "служебна необходимост" е предоставена на оперативната самостоятелност на административния орган при издаването на акта по чл. 165 от ЗМВР, тази преценка подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, вкл. мотивите, налагащи временното преназначаване на държавния служител на друга длъжност, вкл. и в аспекта на срока за който е сторено това. Затова и самият закон, с цел да не се допусне превратно упражняване на правомощия, не е регламентирал други основания за промяна на мястото на работа, освен в случаите на преназначаване по чл. 165 от ЗМВР, или при хипотезите на чл. 164, ал.3 от ЗМВР, за които не се съдържат данни да са налице. След като със заповедта се накърнява правната сфера на служителя, административният орган е задължен да изложи фактическите и правни съображения за издаване на административния акт, което в случая не е направено и е налице отменително основание по чл. 146, т.2 АПК, доколкото по този начин е нарушено изискването за форма. На тези основания оспорената заповед следва да се отмени.В този смисъл е и практиката на ВАС напр. . Решение № 8959 от 2.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13425/2017 г., V Решение № 4165 от 30.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10288/2016 г., Решение № 2981 от 9.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13483/2017 г
Следователно настоящата инстанция счита, че изложените в оспорената Заповед общи мотиви за наличие на вакантно място и съответно същото да бъде заето се приравняват на липса на мотиви, което представлява съществен порок на изискването за форма и самостоятелно основание за отмяна на Заповедта.
С непосочването на факти в заповедта се нарушава съществено правото на защита на жалбоподателя, доколкото същият не знае срещу какви следва да ангажира доказателства и да се защитава. Съответно е налице и съществено нарушение на административно- процесуалните правила. Друго такова нарушение е незапознаване на жалбоподателя с приложената Докладна записка.
По приложението на материалния закон съдът намира следното: Независимо от горното основание, достатъчно за отмяна на оспорената заповед, съдът установява, че същата противоречи и на материалния закон – отменително основание по чл. 146, т. 4 АПК. Съгласно нормата на чл. 165, ал. 1 ЗМВР държавният служител може да бъде временно преназначен на същата или по-висока вакантна длъжност до заемането й или при отсъствие на титуляря над 30 дни по ред, определен с наредба на министъра на вътрешните работи. Временното преназначаване се извършва със съгласието на служителя, освен в случаите на мотивирана служебна необходимост (чл. 165, ал. 2 ЗМВР). Временното преназначаване е за срок до една година с възможност за еднократно удължаване срока на временното преназначаване с още една година (чл. 165, ал. 3 ЗМВР).
Посочи се легалното определение на това понятие дадено в § 1, т. 23 от ДР на ЗМВР - "служебна необходимост" е налице при извънредни промени в оперативната обстановка, състоянието на престъпността и обществения ред, нормативни промени и/или промени във функционалните задължения на структурите. По делото липсват каквито и да било доказателства да са били налице т. нар. "извънредни промени в оперативната обстановка, състоянието на престъпността и обществени ред", и/или "нормативни промени" и/или "промени във функционалните задължения на структурите"като само в този случай това може да стане без съгласието на служителя. Следователно поради липса на материално основание за издаване на заповедта – наличие на „служебна необходимост“ същата се явява материално-незаконосъобразна. Друго основание за нейната материална незаконосъобразност е, че не е спазено изискването жалбоподателят да бъде преназначен на същата или по- висока по степен длъжност. Представеният от ответника класификатор не удостоверява този факт, Изцяло се споделят мотивите на процесуалния представител на жалбоподателя в писмената защита, че към момента на издаване на обжалваната Заповед за временно преназначаване, същият е бил на ръководна длъжност НАЧАЛНИК СЕКТОР „Противодействие на криминалната престъпност" към отдел „ Криминална полиция" при Областна дирекция на МВР - Велико Търново. С обжалваната Заповед фактически е преназначен на по-ниска длъжност в структурата на МВР - НАЧАЛНИК НА СЕКТОР „Криминална полиция" в Районно управление - Димитровград при ОД на МВР- Хасково. Структурно, съгласно чл.З т.2 от Правилник за устройството на дейността на МВР, Началник сектор Криминална полиция" в РУ - Димитровград, е на подчинение на. НАЧАЛНИК СЕКТОР „Противодействие на криминалната престъпност" към отдел „ Криминална полиция" при ОД на МВР Хасково- . длъжност, идентична на заеманата от жалбоподателя до момента на издаване на обжалваната заповед, като същият оказва методическа и практическа помощ на районните управления по направление на дейности, като организира, ръководи и контролира цялостната дейност на сектора и методически подчинените му структурни звена от районните структури, съгласно длъжностната характеристика за длъжността, утвърдена от Началника па отдел „Криминална полиция" към Главна дирекция „Национална полиция" на МВР. От представените фишове за получено възнаграждение този факт се доказва, тъй като му е определено и по-ниско основно месечно възнаграждение за тази длъжност в размер на 1707 лева, като в качеството му на НАЧАЛНИК СЕКТОР „Противодействие на криминалната престъпност" към отдел „Криминална, полиция" при Областна дирекция на МВР - Велико Търново, основното му месечно възнаграждение е в размер на 1762 лева. Това правилно е посочено от адв. М., че представлява и нарушение на чл. 816 ал,2 от Закона за държавния служител, какъвто статут има и жалбоподателят, при което основната заплата на длъжността при преместване или временно преназначаване, не може да бъде по-ниска от заплатата, получавана от държавния служител преди преместването му.
Правилно е становището на жалбоподателя, че в обжалваната заповед са посочени две изключващи се
основания:по чл. 12 ал. 1 т.1 - от Наредбата - необходимост от преназначаване
на служители на вакантни длъжности в щатовете и структурите на МВР, и на
основание чл. 14 ал. 1 и ал. 2 - при временно преназначаване в случаите на
служебна необходимост. Освен това за законосъобразност на първото основание е
необходимо съгласието на жалбоподателя, каквото в настоящата хипотеза липсва.
С оглед изложеното съдът установява, че оспореният индивидуален административен акт не съответства и на целта на закона – порок по чл. 146, т. 5 АПК. Целта на закона е този обективен резултат, към който законодателят съзнателно се стреми. При порока превратно упражняване на власт административният акт преследва друга, а не преследваната от закона цел. Установяването на този порок изисква съпоставка на две категории: целта на закона и целта на административния акт. Както по-горе беше посочено, целта на нормата на чл. 165, ал. 2, пр. 2 ЗМВР във вр. с § 1, т. 23 от ДР на ЗМВР е да бъдат предвидени механизми за справяне с възможните неблагоприятни последици върху дейността на съответната държавна администрация в случаите на настъпване на стоящи извън волята на органа по назначаване непредвидими и непредотвратими събития, очертани в нормата на § 1, т. 23 от ДР на ЗМВР. След като липсват фактически основания, доказващи „служебна необходимост“ и съответно съгласие на жалбоподателя, при заемане на вакантна длъжност, то издадената Заповед по никакъв начин не спомага за постигане целта на закона- а именно преодоляване на извънредни обстоятелства чрез въпросното преназначаване и удължаването повторно на неговия срок.
На основание чл. 143, ал. 1 АПК, която разпорежда, че когато съдът отмени обжалвания акт, направените от жалбоподателя разноски по делото следва да се възстановят от бюджета на органа, издал отменения акт. В случая жалбоподателят претендира присъждане на направените от него разноски по делото, възлизащи на 810, 00 лева, в т. ч. 10, 00 лева - заплатената държавна такса и 800, 00 лева - заплатено в брой адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие.Ответната страна не е направила възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което би било основателно, доколкото делото не представлява фактическа и правна сложност и по същото е проведено само едно о. с. з., поради което и на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, намира, че адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено до минималния предвиден в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения размер
С оглед изхода на спора и по аргумент от противното на чл. 143, ал. 3 и ал. 4 АПК, на ответника не се дължат разноски, като при отхвърляне на претенция за разноски, съобразно константната практика на ВКС, не се постановява нарочен диспозитив.
Водим от изложените съображения осми състав на Административен съд Велико Търново
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на И.Х.Л.,*** , Заповед № 8121К-8680/08.07.2021г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 165, ал.2 и ал. 3 от ЗМВР, във връзка с чл. 12, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Наредба № 8121з-310 от 17 юли 2014 г. за преназначаване на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, с която жалбоподателят е временно преназначен от началник Сектор „Противодействие на криминалната престъпност“ в отдел „Криминална полиция“ при ОД на МВР Велико Търново на ръководна длъжност „началник на сектор“ „Криминална полиция“ в Районно управление – Димитровград при ОД на МВР Хасково, за срок от една година.
ОСЪЖДА Министерство на вътрешните работи, гр. София, ул. „6-и септември“ 29, да заплати на И.Х.Л.,*** сумата от 810, 00 (осемстотин и десет) лева – разноски в производството.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: