№ 189
гр. Ловеч, 16.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА П. ЙОРДАНОВА
ИГНАТОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА П. ЙОРДАНОВА ИГНАТОВА
Гражданско дело № 20214310101674 по описа за 2021 година
Обективно съединени искове с правно основание чл. 422 ал. 1 във връзка с чл. 415 от ГПК,
за установяване на вземания по договор за кредит.
Постъпила е искова молба от „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД – гр. София,
чрез пълномощник юрисконсулт В.Ц., срещу АНТ. АНГ. Г. от гр. Ловеч, по реда на чл. 422
във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК, за установяване на следните вземания: 561.05 лева – главница
по договор за потребителски кредит от 02.03.2015 г. и 117.98 лева – лихва за забава, от
която: 113.78 лева, начислена за периода от 15.03.2018 г. до 13.03.2020 г. и 4.20 лева,
начислена за периода от 14.07.2020 г. до 12.03.2021 г.
В исковата молба се твърди, че по силата на договор за потребителски кредит с номер
*********, сключен на 02.03.2015 г. между „Провидент Файненшъл България“ ООД, ЕИК
*********, и ответницата АНТ. АНГ. Г., на същата е предоставена сума в размер на 650.00
лева, като се е задължила да я върне на 60 броя седмични вноски, ведно с уговорените лихви
и такси. Ответницата не е изпълнила всички свои задължения по договора за кредит и
преустановила плащанията, като падежът на първата неплатена вноска настъпил на
22.07.2015 г., а крайният срок за изпълнение на договора настъпил на 25.04.2016 г., с което
станал изискуем целият неизплатен остатък от главното задължение – главницата, която е
дължима ведно със законната лихва за забава, съгласно чл. 86 от ЗЗД.
Посочва се, че на 28.07.2016 г. между кредитодателя „Провидент Файненшъл България“
ООД и ищецът, е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания, по силата на
който, титуляр на вземанията по договора за кредит, станал ищецът. Това обстоятелство се
1
установявало от представеното удостоверение, издадено от „Файненшъл България“ ЕООД /с
предходно фирмено наименование „Провидент Файненшъл България“ ООД/.
Твърди се, че с оглед задължението си по чл. 99 ал. 3 от ЗЗД, цедентът „Провидент
Файненшъл България" ООД упълномощил ищцовото дружество да уведоми длъжника за
прехвърлянето на вземанията, за което ищецът изпратил препоръчани пратки до ответницата
чрез „Български пощи" ЕАД, съдържащи уведомление за цесия, на посочените адреси в
договора за кредит, но пратките били върнати в цялост, като невръчени. С оглед на това,
ищецът посочва, че представя към настоящата искова молба уведомление по реда на чл. 99
ЗЗД, което моли да бъде връчено на ответницата с книжата по чл. 131 от ГПК. В този
смисъл ищецът се позовава на Решение № 123 от 24.06.2009 г. по т.д.№ 12/2009 г. на ВКС,
ТК, II т.о.
Посочва се още, че поради неизпълнение от страна на кредитополучателя на договорните му
задължения, ищецът, в качеството си на цесионер по договора за кредит, предявил
претенцията си по съдебен ред и подал заявление по чл. 410 от ГПК, като по образуваното
ч.гр.д.№ 565/2021 г. по описа на РС-Ловеч била издадена заповед за изпълнение, връчена на
длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, поради което съдът указал на ищеца да
предяви иск за вземането си.
Предвид изложеното, ищецът предявява настоящия установителен иск, като претендира част
от сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 565/2021 г. на РС-Ловеч.
Ищецът моли за постановяване на решение, с което да бъде признато за
установено, че в негова полза съществува вземане срещу ответницата АНТ. АНГ. Г.,
обективирано в заповед за изпълнение, издадена по горепосоченото ч.гр.дело, а именно:
561.05 лева – главница, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на
задължението, 117.98 лева – лихва за забава, от която: 113.78 лева, начислена за периода от
15.03.2018 г. до 13.03.2020 г. и 4.20 лева, начислена за периода от 14.07.2020 г. до 12.03.2021
г.
Ищецът претендира и направените в настоящето производство разноски, както и сторените
в заповедното производство разноски, както следва: 25.00 лева - държавна такса и 50.00 лева
- юрисконсултско възнаграждение.
В законоустановения едномесечен срок от връчване на препис от исковата молба с
приложенията, ответницата не е подала писмен отговор и не е изразила становище по
предявения иск.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се представлява. В постъпила
писмена молба от негов пълномощник се поддържа исковата молба. Поддържа се и искането
за присъждане на разноските в двете производства, съгласно представен списък.
Ответницата АНТ. АНГ. Г. се явява лично и заявява, че не оспорва сключения
договор за кредит, посочен в исковата молба, и признава, че дължи сумите така, както са
посочени от ищеца.
2
От събраните по делото доказателства, от данните по приложеното ч.гр.дело № 565/2021 г.
по описа на ЛРС, както и от становищата на страните, всички, преценени поотделно и в
съвкупност, съдът приема за установено следното:
По повод подадено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК,
вх.№ 1590/17.03.2021 г., от „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД – гр. София, е било
образувано ч.гр.дело № 565/2021 г. по описа на Ловешкия районен съд, който е издал
Заповед № 312/18.03.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК против
длъжник АНТ. АНГ. Г., за сумата от 561.05 лева – главница, ведно със законната лихва от
17.03.2021 г. до изплащането й, 63.68 лева – договорно възнаграждение за периода от
22.07.2015 г. до 25.04.2016 г., 207.42 лева – обезщетение за забава, от което: 203.22 лева – за
периода от 29.07.2016 г. до 13.03.2020 г. и 4.20 лева за периода от 14.07.2020 г. до 12.03.2021
г., както и сумата от 75.00 лева – разноски, от които: 25.00 лева – държавна такса и 50.00
лева – юрисконсултско възнаграждение.
В Заповедта е посочено, че вземането произтича от договор за потребителски кредит,
сключен на 02.03.2015 г. между „Провидент Файненшъл България“ ООД и длъжника АНТ.
АНГ. Г., а с договор за цесия от 28.07.2016 г. вземанията по договора за кредит са
прехвърлени в полза на заявителя „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД.
С Разпореждане от 13.07.2021 г. заповедният съд е приел, че издадената по делото заповед
за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК и указал на
заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземанията си срещу длъжника в
едномесечен срок от получаване на съобщението.
Заявителят е предявил иск за установяване на вземането си в едномесечния срок
по чл. 415 ал. 4 от ГПК, поради което се развива настоящото производство.
Безспорно е по делото, че между „Провидент Файненшъл България" ООД, като
кредитодател, и ответницата, като кредитополучател, е бил сключен посоченият в исковата
молба и приложен към нея договор за потребителски кредит № ********* от 02.03.2015 г.,
по силата на който кредитодателят е предоставил на ответницата кредит в размер на 650.00
лева, а тя се е задължила да го върне на 60 броя седмични вноски, ведно с уговорени лихви и
такси, при годишен процент на разходите 48%, с размер на седмичната погасителна вноска –
22.00 лева.
Ответницата не спори, че не е изпълнила всички свои задължения по договора за
кредит и преустановила плащанията, като падежът на първата неплатена вноска е настъпил
на 22.07.2015 г., а крайният срок за изпълнение на договора изтекъл на 25.04.2016 г.
Няма спор между страните и че вземанията по процесния договор за кредит са надлежно
прехвърлени в полза на ищеца по силата на Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от
28.07.2016 г., сключен между кредитодателя „Провидент Файненшъл България“ ООД
/понастоящем с фирмено наименование „Файненшъл България“ ЕООД/, като цедент, и
ищецът „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, като цесионер.
Ответницата следва да се счита за уведомена за извършената цесия и че ищецът е новият й
3
кредитор с приложеното към исковата молба уведомление за извършено прехвърляне на
вземания, връчено й заедно с преписа от исковата молба със съобщението по чл. 131 от ГПК
– в този смисъл е установената съдебна практика /напр. Решение № 123/24.06.2009 г. на
ВКС по т.д.№ 12/2009 г., ТК, II отделение, и др./.
При така установената фактическа обстановка съдът е сезиран с положителни
установителни искове с правно основание чл. 422 ал. 1 във връзка с чл. 415 от ГПК, за
установяване на вземания по договор за потребителски кредит, предмет на издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК.
По така предявените положителни установителни искове, съдът намира, че същите са
допустими, предявени от процесуално легитимирана страна, в качеството й на
правоприемник по договор за цесия и при наличие на правен интерес от установяване на
прехвърлените вземания.
Безспорно е възникналото облигационно правоотношение между „Провидент
Файненшъл България" ООД, като кредитодател, и ответницата АНТ. АНГ. Г., като
кредитополучател, по процесния договор за потребителски кредит, по силата на който
кредитодателят е изпълнил задължението си да предостави в кредит уговорената парична
сума на ответницата, а за последната е възникнало задължението да върне предоставения й
кредит при условията на договора.
Това вземане се установи, че е прехвърлено по силата на договор за цесия от 28.07.2016
г., който е валидно сключен между „Провидент Файненшъл България“ ООД /понастоящем с
фирмено наименование „Файненшъл България“ ЕООД/, и ищеца „Фронтекс Интернешънъл“
ЕАД и въз основа на него цесионерът - ищец има всички права на кредитор.
В хода на проведеното съдебно заседание по делото ответницата призна, че дължи
претендираните от ищеца суми по договора за кредит.
При тези данни съдът приема, че ответницата се явява неизправна страна по договора за
кредит, поради което предявеният срещу нея установителен иск за дължимост на сумите –
главница и лихва за забава, конкретизирани в исковата молба, за които е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение /17.03.2021 г./ до окончателното изплащане на
задължението. Следва да се отбележи, че съгласно чл. 86 от ЗЗД, при неизпълнение на
парично задължение се дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата,
като в случая ответницата не спори нито заявения начален момент на забавата, нито
претендирания размер на лихвата за забава.
Предвид този изход на процеса и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ответницата
следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените разноски в настоящото
производство, съгласно представения списък, а именно: 75.00 лева – платена държавна такса
по делото и 100.00 лева – юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78
ал. 8 от ГПК /изм. ДВ, бр. 8/24.01.2017 г./ във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ във
4
вр. с чл. 25 ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, или общо разноски за
исковото производство: 175.00 лева. Искането на ищеца в частта на разноските по
представения списък до пълния претендиран размер юрисконсултско възнаграждение от
150.00 лева за исковото производство, следва да бъде отхвърлено.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС
и с оглед изхода на настоящия исков процес, ответницата следва да бъде осъдена да заплати
на ищеца и направените от последния разноски по заповедното производство, а именно:
75.00 лева, от които: 25.00 лева - държавна такса и 50.00 лева - юрисконсултско
възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 ал. 1 във връзка с чл. 415 от ГПК, по
отношение на АНТ. АНГ. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, и настоящ адрес: ***,
че дължи на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, район „Лозенец“, ул. „Хенрик Ибсен“ № 15, ет. 6, следните суми
по Договор за потребителски кредит с № ********* от 02.03.2015 г., а именно: 561.05 лв.
/петстотин шестдесет и един лева и пет стотинки/ – главница, ведно със законната лихва,
считано от 17.03.2021 г. до окончателното й изплащане, 117.98 лв. /сто и седемнадесет лева
и деветдесет и осем стотинки/ – лихва за забава, от която: 113.78 лева, начислена за периода
от 15.03.2018 г. до 13.03.2020 г. и 4.20 лева, начислена за периода от 14.07.2020 г. до
12.03.2021 г., предмет на Заповед № 312/18.03.2021 г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.дело № 565/2021 г. по описа на РС-Ловеч.
ОСЪЖДА АНТ. АНГ. Г., с горните данни, да заплати на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“
ЕАД, с горните данни, сумата 175.00 лв. /сто седемдесет и пет лева/, представляваща
разноски в исковото производство, както и сумата 75.00 лв. /седемдесет и пет лева/ –
разноски по заповедното производство.
ОТХВЪРЛЯ искането на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД в частта на
разноските до пълния претендиран размер юрисконсултско възнаграждение от 150.00 лева
за исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, препис от същото да се приложи по ч.гр.дело
№ 565/2021 г. по описа на Ловешкия районен съд, за съобразяване.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
5