Р Е Ш Е Н И Е
град
Ловеч, …………… 2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
наказателно отделение в публично съдебно заседание на седми ноември две хиляди
и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ : 1. ВАСИЛ АНАСТАСОВ
2. КРИСТИАН ГЮРЧЕВ
при секретаря ВЕСЕЛИНА В., в присъствието на
прокурора ДИМИТЪР Д., като разгледа
докладваното от съдия АНАСТАСОВ ВНОХД №
518 по описа за 2018 година и за да се произнесе, съобрази :
С присъда
№ 8/26.06.2018 г. по НОХД № 31/2018 г., Луковитският
районен съд е признал З.К.М., ЕГН **********
***, за виновен в
извършване на престъпление по чл.131 а, пр.2-ро, във вр. чл.129, ал.1, във
вр. ал.2, пр. 6-то, хип. 2-ра и пр. 5-то, хип. 2-ра, вр. чл.29, ал.1, б. „а” от НК, като го е осъдил
на 4 /четири/ години лишаване от свобода, което наказание на основание чл.57, ал.1, т.2, б.
„б“ от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален строг режим.
На основание чл.59, ал.1, т.1 и ал.2 от НК е приспаднал от така наложеното наказание
времето, през което подсъдимият М. е бил задържан по реда на ЗМВР – един ден на 06.06.2016 година.
На основание чл.45 ЗЗД е осъдил подсъдимия М. да
заплати на гражданския ищец Р.С.Д., ЕГН ********** ***, сумата от 6 000 /шест хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпените
неимуществени вреди в резултат на престъплението, ведно със законната лихва върху тях, начиная от 05.06.2016 г., до окончателното им изплащане,
като е отхвърлил гражданския
иск за разликата до 100 000 лева. Осъдил е М. да заплати на гр. ищец Р.Д. сумата от 500 /петстотин/ лева,
представляваща сторените от него разноски по делото за адвокатско
възнаграждение.
Осъдил е подсъдимия М. да
заплати в полза на съдебната власт, по сметката на РС - Луковит сумата от 240 лева, представляваща държавна такса върху уважения размер
на гражданския иск и
30 лева, представляваща
разноски в съдебното производство за явяване на вещо лице.
На основание чл.189, ал.3 от НПК е осъдил подсъдимия
да заплати в полза на ОД МВР
Ловеч сумата от 199,97 лева, представляваща сторените по делото разноски в
досъдебното производство.
Произнесъл се е
относно веществените
доказателства по делото.
Срещу
така постановената присъда в срока за обжалване е постъпила въззивна жалба от
адв. М.В. от ЛАК, повереник на гр. ищец и частен обвинител Р.С.Д.. Развиват
се оплаквания, че така наложеното наказание на подсъдимия З.К.М., както и размера на присъденото
обезщетение за пострадалия са неправилно определени, тъй като са занижени.
Прави се искане след извършване проверка на обжалваната присъда, въззивната
инстанция да я измени, като увеличи наложеното наказание лишаване от свобода до
средния размер на предвиденото наказание в нормата на чл.131 а от НК, което би
съответствало на тежестта
на извършеното. Изтъква, че и размерът на гражданския иск присъден за претърпените от
пострадалия болки и страдалия е занижен. Счита че, за средна телесна повреда от
такъв вид справедливо обезщетение би било, присъденото да бъде увеличено до
размер на 12 000 лева. В подкрепа на въззината жалба са депозирани и допълнителни изложения.
В
съдебно заседание въззивникът Р.Д., редовно
призован, се явява лично и с повереника си – адв. В., заявява, че подържа
жалбата и изложеното от процесуалния си представител.
Повереникът
излага, че подържа въззивната жалба и допълнението към последната на посочените
в тях основания, като в пледоарията си преповтаря същите. Претендира
присъждането на разноските за настоящата инстанция.
Въззиваемият
З.К.М., редовно призован, се
явява лично и със служебно назначения си от първата инстанция защитник - адв. М.М.
от ЛАК. Моли съда да остави жалбата без уважение, заявява, че е доволен от
присъдата на РС – Луковит.
Защитникът адв. М. счита, че
обжалваната присъда се явява правилна, законосъобразна и справедлива, както в
наказателната, така и в гражданската й част, и предлага въззивната инстанция да
я потвърди.
Окръжна прокуратура - Ловеч,
представлявана от зам. окръжния прокурор Д., дава становище да бъде постановено
решение, с което да се потвърди присъдата на първата инстанция като правилна, законосъобразна
и справедлива, развива доводи в тази връзка.
Настоящата инстанция, като
съобрази постъпилата жалба, ведно с допълнителните изложения към нея, становищата
на страните заявени пред съда и събраните по делото доказателства от Луковитския РС, и
след като провери изцяло правилността на обжалвания съдебен акт, намира за
установено следното :
Въззиваемият З.К.М. е роден на *** ***,
български гражданин, без образование - неграмотен, неженен, безработен, живее в
*****, осъждан, ЕГН **********.
С присъда по
НОХД № 154/2000 г. по описа на Окръжен съд Ловеч, влязла в сила на 22.05.2001
г. въззиваемият М. бил осъден на 17 години лишаване от свобода за престъпление
по чл.199, ал.2, т.2 пр.1-во вр. чл.20, ал.2, вр. чл. 18, ал.1 от НК, като наказанието
е било изтърпяно на 08.08.2017 година.
На 05.06.2016 г.
в с.Бежаново се провеждал традиционният панаир. Същият ден въззивникът Р.С.Д. ***
отишъл на гости на сестра си в с.Бежаново. Там той се срещнал със св. Л. К.М.
/брат на подсъдимия З.М./ и св. В. В. С.в - негови познати. Първият от тях
поканил св. Д. да му отиде на гости. Около 21.30 часа Д. отишъл в дома на св. Л.
М., находящ се в с. ****. Там били св. Лилиан М., св. В. С., за кратко време
имало и две момичета. Слушали музика и пиели алкохол. След половин час
момичетата отишли да донесат ракия, но не се върнали обратно. По-късно вечерта,
към трите момчета се присъединил и въззиваемият З.М., който по същото време
изтърпявал в Затвора Ловеч наложеното му с присъдата по НОХД № 154/2000 г. по
описа на ОС - Ловеч наказание лишаване от свобода, но поради наличие на
онкологично заболяване, наказанието му било прекъснато за няколко дни за
провеждане на лечение. Въззиваемият М. също започнал да консумира алкохол. Двамата братя - З. и Л. се скарали заради касетофона,
първият поискал да си го вземе. Св. Р.Д. се опитал да преустанови конфликта, но
въззиваемият му направил забележка да не се намесва. Няколко минути по-късно
св. Л.М. и св. В. С. излезли от стаята. Около 23.00 часа, на 05.06.2016 г. св. пострадалият
също решил да излезе отвън, за да отиде до тоалетна. Хванал бравата на вратата
на стаята и в същото време въззиваемият М. приближил зад него, извадил
кухненски нож, който носел у себе си, и нанесъл две прободни рани в гърба на Д..
Последният паднал на колене, после успял да се изправи и излязъл от стаята,
респ. от къщата. Въззиваемият останал на прага на вратата. Въззивникът Д.
започнал да бяга в тъмното. Св. Л. М. възприел, че брат му – З.М. държи в
ръката си нож, целият в кръв. Св. Л.М. върнал въззиваемият в стаята, отвел св.
В. С. до дома му, тъй като бил пиян и тръгнал да търси св. Д., но не успял да
го намери. Върнал се и завел брат си З. в другата къщата, на майка им, като въззиваемият
носел ножа в себе си. Междувременно въззивникът Д. успял да се отдалечи, но
бягайки, се спънал и паднал в един трап, където останал през нощта. На сутринта
Д. възприел, че наблизо има къща и с големи усилия успял да допълзи до нея, тъй
като от раните си бил загубил значително количество кръв. От къщата излязъл старец,
който го попитал кого познава в селото. Въззивникът му обяснил, а възрастният мъж
уведомил близките му. По-късно бил повикан и екип на ФСМП гр.Луковит, дошла
линейка, която транспортирала ранения до болницата в гр.Луковит, а оттам бил
откаран в УМБАЛ „Д-р Георги Странски” ЕАД гр.Плевен, където бил приет за
лечение и опериран.
В хода на
разследването по случая въззиваемият М. предал с протокол за доброволно
предаване нож, за който обяснил, че взел от момчето от с.Катунец и с него го
„ръчнал в рамото два пъти” /л.22 от ДП/ и памучната тениска, синя на цвят, с
която бил облечен по време на деянието /л.27 от ДП/.
Видно от
заключението на назначената съдебна химико-биологична експертиза върху
предадените от обвиняемия нож и памучна тениска се доказало наличие на следи от
кръв, но поради малкото количество не е доказана нейната видова и групова
принадлежност /л. 187 от ДП/.
Назначената в
хода на досъдебното производство съдебномедицинска експертиза е дала заключение, че на Р.Д. били
причинени две порезно-прободни рани в областта на гърба с данни за проникване в
гръдната кухина, което увреждане е причинило разстройство на здравето временно
опасно за живота. /л.245 от ДП/.
От събраните от първостепенния съд допълнителни
доказателства се установява, че подсъдимият М. е с онкологично заболяване
(карцином на дебелото черво), което е и наложило прекъсване на наказанието му лишаване от
свобода за провеждане на курс по полихимиотерапия в Отделение по медицинска
онкология при УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ Плевен.
Въззивната инстанция приема за
установена тази фактическа обстановка, въз основа на събраните по делото гласни,
писмени и веществени доказателства.
По време на разглеждане на делото
в първоинстанционния съд, подсъдимият е направил искане това да стане по реда
на глава 27 от НПК - по реда на съкратеното съдебно следствие, дал е съгласие
за това, като е признал изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти.
В тази връзка настоящият състав счита, че правилно Луковитският РС на основание
чл.373, ал.3 от НПК е спазил императивното изискване на закона и в мотивите на
присъдата е приел за установени обстоятелствата изложени в обвинителния акт,
като се е позовал на направеното от подсъдимия признание и на доказателствата,
събрани на досъдебното производство, които го подкрепят. В
конкретния случай въззивникът и неговият защитник не оспорват приетата от Луковитския
РС фактическа
обстановка, а развиват оплаквания досежно размера на наказанието и уважената
част на гражданския иск.
При индивидуализацията на
конкретното наказание първостепенният съд е отчел като отегчаващи отговорността обстоятелства недобрите характеристични данни на въззиваемия, липсата на морални задръжки и липсата на искрено разкаяние за извършеното
деяние, а като единствено смекчаващо обстоятелство е преценил влошеното му здравословно състояние – наличието на
онкологично заболяване. Приел е, че последното обаче не е изключително по своя характер, за да се приложи разпоредбата на чл.55, респ.
чл.58 а, ал.4 от НК при
определяне размера на наказанието му. Настоящата инстанция приема
гореизложените доводи на решаващия съд, като обаче не счита, че „липсата на искрено разкаяние за
извършеното деяние” следва да се квалифицира като отегчаващо
вината обстоятелство, предвид което го изключва от
този кръг.
На следващо място въззивният
състав намира, че в конкретния случай са налице и допълнителни отегчаващи
вината обстоятелства. Като такива съдът преценява механизма на извършване на
деянието, а именно това, че телесното увреждане е било причинено с хладно
оръжие – нож /с дължина
Възприетата по-висока степен
на обществена опасност на деянието от обичайната за този тип деяния, както
допълнително приетите от настоящия състав отегчаващи вината обстоятелства, дават
основание на съда да приеме, че конкретното наказание следва да се определи при
превес на отегчаващите вината обстоятелства, над средния предвиден в закона
размер, а именно 9 /девет/ години лишаване от свобода. След приложението на
редукцията по чл.58 а, ал.1 от НК на подсъдимия З.К.М. следва да бъде определено наказание от 6 /шест/ години лишаване от свобода.
Въззивната инстанция счита, че
в този размер наказанието ще изпълни предвидените в чл.36 от НК цели – ще
подейства възпитателно и възпиращо върху дееца и върху останалите членове на
обществото.
Този състав на съда счита, че
жалбата досежно размера на присъдените от РС-Луковит неимуществени вреди е
основателна. Правилни са наведените доводи, че първостепенният съд не е
съобразил в достатъчна степен реално претърпените от пострадалия болки, страдания и неудобства във връзка с причиненото му телесно
увреждане. От показанията на Р.Д. /л.59, л.261/, подкрепящи се и от показанията
на св. М. М. /л.222/, се установовява непосредственото състояние на пострадалия
след нанасяне на пробожданията с процесния нож, а именно, че от страх за живота
си той е избягал от дома на подсъдимия, спънал се е и е паднал в един трап,
където е прекарал нощта, че е загубил доста кръв, имал е затруднето дишане и на другия ден едвам е
допълзял до къщата където е потърсил помощ. Същият е преживял силен душевен
дискомфорт вследствие нанесените му от подсъдимия увреждания.
Тези съображения и константната съдебна практика дават
основание на въззивния съд да увеличи размера на обезщетението за неимуществени вреди на
пострадалия с 2 000 /две хиляди/ лева и да му присъди сумата от 8 000 /осем
хиляда/ лева, за която приема, че представлява справедливо обезщетение за
претърпените от въззивника Р.С.Д. неимуществени вреди. Последното
налага увеличение на размера на дължимата се държавната такса, която следва да
бъде заплатена от подсъдимия с 80 /осемдесет/ лева.
Изложените съображения, налагат
изменение на обжалваната присъда на основание чл.337, ал.2, т.1 и ал.3, във вр.
с чл.334, т.3 от НПК, като бъде увеличен размерът на наложеното наказание лишаване от свобода от 6
/шест/ години на 9 /девет/ години, което след редукцията по чл.58 а, ал.1 от НК
бъде определено в размер на 6 /шест/ години лишаване от свобода.
При този изход на процеса разноските
за настоящата инстанция в размер на 400 /четиристотин/ лева сторени от
въззивнака Р.С.Д. следва да бъдат възложени в
тежест на въззиваемия З.К.М..
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ИЗМЕНЯ ПРИСЪДА № 8/26.06.2018 г. на Луковитският районен съд постановена по НОХД № 31/2018 г., по описа на същия съд, като :
УВЕЛИЧАВА размера на наложеното на З.К.М., с ЕГН **********,*** наказание от 6
/шест/ години на 9 /девет/ години лишаване от свобода.
На основание чл.58 а, ал.1 от НК намалява така определеното наказание с 1/3, като определя окончателно
наказание в размер на 6 /шест/ години
лишаване от свобода.
УВЕЛИЧАВА размера на присъденото обезщетение за причинени неимуществени вреди на 8 000 /осем хиляда/ лева.
ОСЪЖДА З.К.М. с горната самоличност
да заплати, по сметката на
Окръжен съд - Ловеч
сумата от 80
/осемдесет/ лева,
представляваща държавна такса върху увеличения размер
на гражданския иск.
ОСЪЖДА З.К.М., с горната самоличност да заплати на Р.С.Д.,
ЕГН ********** *** сумата от 400 /четиристотин/ лева, представляваща сторените от него разноски за адвокатско
възнаграждение за
въззивната инстанция.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
1.
ЧЛЕНОВЕ :
2.