М О Т И В И
към Присъда № 45 от 04.04.2019 год. по НОХД № 338/2019 год. на СлРС
изготвени на 09.04.2019 год.
РП
– Сливен е внесла обвинителен акт против подсъдимата Г.Г.К. за престъпление по
чл. 194, ал. 3 във вр. ал. 1 от НК.
Производството
се движи по реда на глава 27 от НПК. Съдът, след като изслуша становищата на
защитника на подсъдимата и на самата подсъдима, и след като установи, че
нейните самопризнания се подкрепят от събраните в хода на досъдебното
производство доказателства, премина към процедура по чл. 371, т. 2 от НПК.
В
с.з. прокурорът поддържа обвинението така както е предявено, като счита, че
събраните доказателства подкрепят обвинението. Пледира на подсъдимата да бъде
наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от шест месеца, намалено с
една трета да стане четири месеца и което да бъде отложено за минимален
изпитателен срок. По отношение на вещественото доказателство, пледира да бъде
оставено на съхранение по делото до изтичане на сроковете за съхранение.
Разпитана
в с.з. подсъдимата К. се признава за виновна и дава съгласието си делото да се
разгледа по реда на глава 27 от НПК. Признава изцяло всички факти изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не се събират
доказателства за тези факти. Съжалява за извършеното и моли да й бъде наложено
наказание, което да не е „Лишаване от свобода”.
Адв.
Г. *** – служебен защитник на подсъдимата, не оспорва фактическата обстановка
по обвинителния акт и правната квалификация и също изразява съгласието си
делото да се гледа по реда на глава 27 от НПК. Пледира на подс. К. да бъде
наложено наказание „Пробация”, алтернативно, ако наказанието е „Лишаване от
свобода”, то да бъде в минималния размер.
Съдът
след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимата
Г.Г.К. е неграмотна, неомъжена, не работи, неосъждана (реабилитирана).
Свид.
Р. се занимавала с търговска дейност чрез „И. 14” ООД гр. Сливен, на което била
управител. Дружеството било наемател на склад за продажба на едро, находящ се
на *****, гр. Сливен.
На
05.09.2018 год. след обяд подс. К. обикаляла улиците на кв. „Даме Груев” в гр.
Сливен, за да проси. Около 14,30 часа същата минавала по *****и забелязала
отворената врата на склада, стопанисван от „И. 14” ООД. Решила да влезе вътре и
ако може да открадне нещо. Веднага пристъпила към намерението си и влязла в
склада. От един от рафтовете взела 3 кутии с химикалки, марка „Пиано”, всяка от
които кутии съдържала по 24 броя химикалки и 1 кутия с химикалки марка
„Винсън”, съдържаща 36 броя химикалки. Бързо излязла от склада с откраднатите
вещи, след което отишла в кв. „Надежда” и продала откраднатите химикалки на
различни лица. Получените общо около 15,00 лева изхарчила.
С
протокол за доброволно предаване свид. Р. предала на органите на полицията 1
брой компакт диск, съдържащ записи от охранителните камери на склада. В хода на
разследването е изготвена техническа експертиза, при която моментни кадри от
видеозаписа към момента на извършване на кражбата били свалени на хартиен
носител.
Видно
от заключението на изготвената по делото съдебно-оценителна експертиза
стойността на отнетите вещи по пазарни цени към 05.09.2018 год. възлиза на
38,52 лева.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на
събраните по делото доказателства, а именно самопризнанието на подсъдимата и
събраните в хода на досъдебното производство писмени доказателства предявени на
страните по съответния процесуален ред и не оспорени от тях.
Съдът
кредитира и прочетените по реда на НПК заключения на вещите лица, изготвили
съдебно - оценителната експертиза и съдебно – техническата експертиза, тъй като
няма основания да се съмнява в компетентността и безпристрастността им.
Съдът
кредитира и обяснението на подсъдимата, дадено в хода на досъдебното
производство, като на основание чл. 372, ал. 4 от НПК, приобщи към
доказателствата по делото, тъй като подсъдимата призна вината си и изрази
съгласие да не се събират доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Въз
основа на приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
С
деянието от описаната фактическа обстановка подс. Г.Г.К. е осъществила от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 194, ал. 3 във
вр. ал. 1 от НК, тъй като на 05.09.2018 год. в гр. Сливен извършила кражба на
чужди движими вещи – 72 броя химикалки марка „Пиано” и 36 броя химикалки марка
„Винсън”, всичко на обща стойност 38,52 лева (тридесет и осем лева и петдесет и
две стотинки), собственост на „И. 14” ООД гр. Сливен, представлявано от
управителя Н.С.Р., като случаят е маловажен.
Извършеното
престъпление от подс. К., предвид незначителността на вредните последици,
стойността на откраднатите движими вещи и начина на извършване на кражбата,
представлява по – ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от този вид и се явява „маловажен случай”
по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК.
Деянието
е извършено с пряк умисъл. Подсъдимата е съзнавала общественоопасния му
характер, всички елементи от състава на престъплението, предвиждала е и е
искала настъпването на общественоопасните последици от него с цел лично
облагодетелстване.
Деянието
е довършено, вещите са били във владение на подсъдимата и същата се е
разпоредила с тях. Имуществените вреди не са възстановени.
Като
смекчаващи вината на подсъдимата обстоятелства, съдът прецени чистото й съдебно
минало и изразеното съжаление за извършеното.
Като
отегчаващи вината на подсъдимата обстоятелства, съдът отчете негативните й
характеристични данни.
При
определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на
подсъдимата, съдът се съобрази с всички индивидуализиращи вината й
обстоятелства, обществената опасност на деянието, обществената опасност на
подсъдимата, причинения престъпен резултат и целите на генералната и специална
превенция. Съдът определи наказание на подсъдимата Г.Г.К. при условията на чл.
58а от НК (ДВ, бр. 26/2010 год. в сила от 06.04.2010 год.), предвид изказаното
от нея самопризнание и императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 от НПК. Съдът
приложи посочената редакция на разпоредбата на чл. 58а от НК, тъй като деянието
е извършено от подсъдимата на 05.09.2018 год., т.е. след влизане в сила на
посоченото изменение на НК. Ето защо, съдът наложи на подсъдимата Г.Г.К. за
извършеното от нея деяние по чл. 194, ал. 3 вр. ал. 1 от НК – наказание
„Лишаване от свобода” за срок от шест месеца, което на основание чл. 58а, ал. 1
от НК намали така определеното наказание с 1/3, като подсъдимата следва да
изтърпи наказание „Лишаване от свобода” за срок от четири месеца, което на
основание чл. 66, ал. 1 от НК отложи за изпитателен срок от три години.
Така определеното наказание съдът прецени за максимално
справедливо и отговарящо в пълна степен на обществената опасност на деянието на
подсъдимата и съответстващо на целите и задачите на наказанието, визирани в чл.
36 от НК. Съдът счита, че то ще допринесе за поправянето и превъзпитанието на
подсъдимата и ще въздейства възпитателно и предупредително-възпиращо и върху
останалите членове на обществото.
Вещественото доказателство - 1 брой диск
CD-R 700 mb м. „AdvenCDR”, находящ се на л. 13 от ДП, следва да се съхранява по
делото до изтичане сроковете за съхранение на самото дело.
Съгласно правилата на процеса, подсъдимата Г.Г.К. беше осъдена да заплати направените на
досъдебното производство разноски в размер на 64,26 лева (шестдесет и четири
лева и двадесет и шест стотинки) в полза на бюджета на държавата по сметка на
ОДМВР – Сливен.
Ръководен
от изложеното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: