№ 2365
гр. С., 10.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. БАРАКОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело
№ 20231110157930 по описа за 2023 година
Предявени са искове по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК от „Т С“ ЕАД, ЕИК:
******, седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я.“ № 23Б срещу следните лица:
К. А. П., ЕГН: **********, адрес: гр. С., ж.к. „Л.“, бл. 714, вх. В, ет. 7, ап. 66;
И. И., ЕГН: **********, адрес: гр. С., ж.к. „Л.“, бл. 714, вх. В, ет. 7, ап. 66;
по чл. 79 вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване, че ответниците дължат на
ищеца в условията на разделност при квоти по ½ следните вземания за имот, находящ
се в гр. С., ж.к. „Л.“, бл. 714, вх. В, ет. 7, ап. 66, абон. № ******:
сумата от 520,48 лв. - цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода 01.05.2019 г. - 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 16.06.2023г. до
изплащане на вземането;
мораторна лихва от 89,34 лв. за периода 15.09.2020 г. - 31.05.2023 г.;
сумата от 31,46 лв. - цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода 01.04.2020 г. - 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 16.06.2023г. до
изплащане на вземането;
мораторна лихва от 6,25 лв. за периода 15.06.2020 г. - 31.05.2023 г.,
за които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 33554/2023 г. на СРС.
Ищецът твърди, че ответниците в качеството на ползватели на процесния имот
са клиенти на топлинна енергия за битови нужди за процесния период, поради което
дължат суми за топлинна енергия и дялово разпределение.
В срока за отговор ответниците К. П. и И. И. оспорват исковете по основание и
размер.
Съдът, като обсъди събраните доказателства и доводите на страните,
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Предмет на делото са кумулативно обективно и субективно съединени искове с
1
правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
За да бъдат уважени предявените искове за главници ищецът следва да докаже
кумулативното наличие на следните материалноправни предпоставки: възникнало
облигационно отношение между страните, по силата на което е доставена топлинна
енергия и извършено дялово разпределение в процесния имот в претендираното
количество и стойност, както и че ответниците са собственици/вещни ползватели на
имота или го обитават на валидно договорно основание с открита на тяхно име
партида, както и факти, спиращи и/или прекъсващи давността.
За да бъдат уважени предявените искове за мораторни лихви ищецът следва да
докаже съществуването на главен дълг в съответен размер, изпадане на ответниците в
забава и размер на лихвите.
По исковете за цена на доставена топлинна енергия и исковете за
мораторна лихва върху посочената главница:
Според чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2 е
предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без
да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите. Съгласно чл. 153,
ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези норми следва да се
приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които възниква
облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия, са
собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти. Правоотношението
възниква по силата на закона, без да е необходимо изрично волеизявление в тази
насока от страна на потребителя.
За установяване на обстоятелството, че през исковия период ответниците са
били клиенти на топлинна енергия в процесния недвижим имот, а именно апартамент
№ 66, находящ се в гр. С., ж.к. „Л.“, бл. 714, вх. В, ет. 7, респ., че между страните е
възникнало облигационно отношение за доставка на топлинна енергия, по делото са
представени следните писмени доказателства, а именно: Нотариален акт за продажба
на недвижим имот № 23, том III, рег. № 4149, дело № 375/2002 г. на нотариус Весела
Ивчева, рег. № 271 в НК и Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №
93, том I, рег. № 3952, дело № 85 от 2006 г. на нотариус Радостина Михайлова, рег. №
098 в НК.
От съвкупния анализ на посочените писмени доказателства се установява, че
ответниците К. А. П. и И. И. с договор за покупко-продажба, обективиран в първия
нотариален акт, са придобили правото на собственост върху процесния недвижим
имот, а с договор за покупко-продажба, обективиран във втория нотариален акт, са
прехвърлили правото на собственост върху същия на трето за делото лице – П. К.ов П.,
като са си запазили правото на ползване върху имота пожизнено и безвъзмездно. По
делото няма данни правото на ползване на ответниците да е било прекратено след това.
Следователно в периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г. са били вещни ползватели на
процесния недвижим имот.
Относно топлоснабдяването на сградата в режим на етажна собственост, в която
се намира процесният имот, както и на самия имот, това обстоятелство също се
2
установява от представените с исковата молба писмени доказателства – молба-
декларация от 10.09.2002 г., подадена от К. А. П. за откриване на партида при
ищцовото дружество за ап. 66, находящ се в гр. С., ж.к. „Л.“, бл. 714, вх. В, ет. 7;
решение на общото събрание на етажните собственици в сградата, в която се намира
процесния недивим имот, за избор на „Т С“ ЕООД за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия, както и от експертното заключение по съдебно-
техническа експертиза.
С оглед гореизложеното и на посочените норми от ЗЕ ответниците се явяват
потребители на топлинна енергия и са задължени въз основа на облигационно
правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, възникнало по силата на
закона, да заплащат на ищцовото дружество стойността на доставената топлинна
енергия.
Относно същата доставка съдът кредитира изцяло неоспореното от страните
заключение на съдебно-техническа експертиза (СТЕ), доколкото същото се основава на
представените от фирмата за дялово разпределение документи, както и на извършените
от вещото лице изчисления съгласно действащата методика. Според заключението на
СТЕ, което съдът цени като обективно и компетентно, за исковия период от 01.05.2019
г. до 30.04.2022 г. е начислена по прогнозни данни топлинна енергия в размер на
545,47 лв., а след извършено изравняване за периодите м.05.2019 г.-м.04.2020 г.,
м.05.2020 г.-м.04.2021 г. и м.05.2021 г.-м.04.2022 г. е налице сума за възстановяване на
потребителя в общ размер на (-) 25,02 лв. Следователно стойността на реално
доставената през исковия период топлинна енергия се равнява на 520,45 лв.
С оглед гореизложеното, от събраните по делото доказателства се установява, че
в тежест на ответниците е възникнало задължение да заплатят в полза на ищеца
стойността на доставената в имота им топлинна енергия в размер на 520,45 лв., за
която сума няма данни да е погасена чрез плащане. Всеки ответник дължи половината
от посочената сума, а именно по 260,23 лв.
Следователно предявеният иск е частично основателен и следва да бъде уважен
за сумата от 520,45 лв. съобразно квотите на ответниците и за периода от 01.05.2019 г.
до 30.04.2022 г., а за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 520,48 лв.
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение,
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на 5 забавата.
Нормата на чл. 84, ал. 1 ЗЗД предвижда, че когато денят за изпълнение на
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Съгласно
чл. 33, ал. 1 от общите условия на „Т С” ЕАД от 2016 г. клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 (приложим в
настоящия случай) в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В
ал. 4 обаче е посочено, че продавачът начислява обезщетение за забава в размер на
законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в
срок. По аргумент за противното съдът приема, че клиентите на топлинна енергия не
дължат обезщетение за забава върху прогнозно начисляваната месечно топлинна
енергия по чл. 32, ал. 1. Според чл. 32, ал. 2 от Общите условия от 2016 г. след
отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки
продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите
по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки. Върху тези окончателно определени по
размер суми въз основа на реалния отчет на доставеното количество топлинна енергия
3
клиентите дължат обезщетение за забава, ако не са заплатили сумите в 45-дневен срок
от изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 2). За да може обаче
потребителите на топлинна енергия да изпълнят задължението си да заплатят на „Т С“
ЕАД тези суми, е необходимо дружеството да окаже необходимото съдействие по
смисъла на чл. 95 ЗЗД, като предостави информация относно дължимата сумата,
издавайки фактурата, предвидена в чл. 32, ал. 3 от общите условия. С оглед на това
следва да се приеме, че 45-дневният срок тече от издаването на фактурата за
съответния отчетен период, в случай че същото следва по време датата, на която
изтича периодът.
В настоящия случай фактурата за периода от м.05.2019 г. до м.04.2020 г. е
издадена на 31.07.2020 г. за сумата 169,25 лв., видно от представеното по делото
съобщение към обща фактура № ********. От заключението по СТЕ се установява, че
прогнозно начислените суми за този период са в размер на 168,41 лв., а след извършено
изравняване за периода е налице сума за възстановяване на потребителя в размер на (-)
15,18 лв. Следователно реално доставената топлинна енергия за периода е в размер на
153,23 лв. (независимо, че съгласно издадената от ищцовото дружество обща фактура е
за по-голяма сума). Ответниците е следвало да заплатят тази сума в срок до 14.09.2020
г. Тъй като това не е направено, за тях е възникнало задължение да заплатят на „Т С“
ЕАД обезщетение за забава от 15.09.2020 г.
Фактурата за периода от м.05.2020 г. до м.04.2021 г. е издадена на 31.07.2021 г.
за сумата 162,28 лв., видно от представеното по делото съобщение към обща фактура
№ ********. От заключението по СТЕ се установява, че прогнозно начислените суми
за този период са в размер на 160,53 лв., а след извършено изравняване за периода е
налице сума за доплащане в размер на (+) 1,76 лв. Следователно реално доставената
топлинна енергия за периода е в размер на 162,29 лв. Ответниците е следвало да
заплатят тази сума в срок до 14.09.2021 г. Тъй като това не е направено, за тях е
възникнало задължение да заплатят на „Т С“ ЕАД обезщетение за забава от 15.09.2021
г.
Фактурата за периода от м.05.2021 г. до м.04.2022 г. е издадена на 31.07.2022 г.
за сумата 204,92 лв. видно от представеното по делото съобщение към обща фактура №
*********. От заключението по СТЕ се установява, че прогнозно начислените суми за
този период са в размер на 216,53 лв., а след извършено изравняване за периода е
налице сума за възстановяване на потребителя в размер на (-) 11,60 лв. Следователно
реално доставената топлинна енергия за периода е в размер на 204,93 лв. Ответниците
е следвало да заплатят тази сума в срок до 14.09.2022 г. Тъй като това не е направено,
за тях е възникнало задължение да заплатят на „Т С“ ЕАД обезщетение за забава от
15.09.2022 г.
Претенцията на ищеца за мораторна лихва от 89,34 лв. за периода от 15.09.2020
г. до 31.05.2023 г., какъвто размер е посочен и в заключението на съдебно-
счетоводната експертиза, се явява изцяло основателна. Посочената сума се дължи
поравно от ответниците, а именно по 44,67 лв. всеки.
По исковете за цена на услугата за дялово разпределение и исковете за
мораторна лихва върху нея:
Разпределението на топлинната енергия в сграда-етажна собственост се
извършва по системата на дялово разпределение – чл. 139, ал.1 ЗЕ. Видно от
неоспореното от страните експертното заключение по СТЕ, което се кредитира от съда,
дяловото разпределение в имота е извършвано от „Т С“ ЕООД, като услугата е
4
предоставена през процесния период. Съгласно чл.139, ал.2 ЗЕ дяловото разпределение
на топлинната енергия между клиентите в сгради – етажна собственост, се извършва от
топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно
или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а. На следващо
място, по делото, видно от представения протокол за общо събрание е прието валидно
решение извършването на разпределението в процесната сграда етажна собственост да
се извършва от „Т С“ ЕООД.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, неоспорено от страните и
кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено, се установява, че
стойността на извършената услуга за в периода от 01.04.2020 г. до 30.04.2022 г.
възлиза на сумата от 37,71 лв., за която сума няма данни да е погасена чрез плащане.
Доколкото в настоящия случай се претендира сумата от 31,46 лв., с оглед спазване на
принципа на диспозитивното начало в гражданския процес (чл. 6, ал. 2 ГПК), искът
следва да се уважи за предявения размер, като всеки ответник дължи половината от
посочената сума, а именно по 15,73 лв.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден
срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, 7 поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена и получена покана за плащане на това
задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба, поради което
акцесорната претенция в тази част се явява неоснователна. Съгласно чл. 36, ал. 2 ОУ от
2016 г. редът и начинът на заплащане на дялово разпределение се определят от ищеца
и се обявява на клиентите. Като вземания, за който няма падежна дата за изпълнение,
длъжникът изпада в забава след отправена от кредитора покана (чл. 84, ал. 2 ЗЗД).
Ищецът нито твърди, нито доказва да е обявил такъв ред, нито да е отправил покана за
плащане до ответника. В представените фактури няма перо за дялово разпределение, а
и няма данни същите да са достигнали до ответниците. Следователно исковете по чл.
86 ЗЗД във връзка с дяловото разпределение са изцяло неоснователни.
По разноските
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни, но искане за
присъждане на такива има само от ищеца.
Съдът като съобрази вида и обема на извършената дейност от процесуалните
представители на ищеца, липсата на фактическата и правна сложност на делото, както
и броя на проведените открити съдебни заседания с участието на ищцов представител,
на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26, ал. 1 НЗПП (по отношение на
юрисконсултското възнаграждение в заповедното производство) и чл. 25, ал. 1 НЗПП
(по отношение на юрисконсултското възнаграждение в исковото производство),
определи юрисконсултското възнаграждение на заявителя-ищец в двете съдебни
производства в минимален размер, а именно: 50 лв. по ч.гр.д. № 33554/2023 г. на СРС,
31-ви състав и 100 лв. по настоящото дело.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците следва да
бъдат осъдени да заплатят на ищеца съразмерно на уважената част от исковете
разноски за заповедното производство от 74,25 лв. за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение и разноски за исковото производство от 496,97 лв. за
държавна такса, юрисконсултско възнаграждение и депозит за ССЕ. Разноските се
дължат от ответниците поравно (по 37,12 лв. за заповедното и по 248,46 лв. за исковото
5
производство).
С определение от 28.12.2023 г. по искане на ищеца „Т С“ ЕАД са назначени СТЕ
и ССчЕ при депозити от по 300,00 лв. Заключенията по двете експертизи са приети по
делото, респ. на вещите лица са изплатени възнаграждения от по 300,00 лв. Съдът
констатира, че не е внесен от ищеца депозитът за СТЕ в размер на 300,00 лв. По делото
са представени 2 бр. платежни нареждания за сумата от 300,00 лв. с идентичен номер
на документа – 2712889 от 04.01.2024 г. с посочено в тях основание „депозит за вещо
лице по ССЕ“ по настоящото дело (л. 60 и л. 61 от делото). Липсват доказателства за
внесен депозит за СТЕ, с оглед на което ищецът следва да бъде осъден да внесе в полза
на СРС на основание чл.77 от ГПК сумата от 300,00 лв.
На ответниците не се дължат разноски, доколкото няма искане за присъждане на
такива.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК вр. чл.
79 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД по отношение на „Т С“ ЕАД, ЕИК: ******,
седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я.“ № 23Б, че К. А. П., ЕГН: **********, и
И. И., ЕГН: **********, и двамата с адрес: гр. С., ж.к. „Л.“, бл. 714, вх. В, ет. 7, ап. 66,
дължат на „Т С“ ЕАД в условията на разделност при квоти по ½ следните вземания
за имот, находящ се в гр. С., ж.к. „Л.“, бл. 714, вх. В, ет. 7, ап. 66, абон. № ******:
сумата от 520,45 лв. – цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода 01.05.2019 г. - 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 16.06.2023г. до
изплащане на вземането;
мораторна лихва от 89,34 лв. за периода 15.09.2020 г. - 31.05.2023 г.;
сумата от 31,46 лв. – цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода 01.04.2020 г. - 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 16.06.2023г. до
изплащане на вземането,
за които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 33554/2023 г. на СРС,
като
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т С“ ЕАД, ЕИК: ******, седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „Я.“ № 23Б, срещу К. А. П., ЕГН: **********, и И. И., ЕГН:
**********, и двамата с адрес: гр. С., ж.к. „Л.“, бл. 714, вх. В, ет. 7, ап. 66, искове с
правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за
установяване, че ответниците дължат на ищеца в условията на разделност при квоти по
½ следните вземания за имот, находящ се в гр. С., ж.к. „Л.“, бл. 714, вх. В, ет. 7, ап. 66,
абон. № ******:
по чл. 79 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ – за цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за сумата над уважения размер от 520,45 лв. до пълния
предявен размер от 520,48 лв. за периода 01.05.2019 г. - 30.04.2022 г., като
неоснователен.
по чл. 86 ЗЗД – за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение от
6,25 лв. за периода 15.06.2020 г. - 31.05.2023 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК К. А. П., ЕГН: **********, адрес: гр.
6
С., ж.к. „Л.“, бл. 714, вх. В, ет. 7, ап. 66, да заплати на „Т С“ ЕАД, ЕИК: ******,
седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я.“ № 23Б, следните суми:
сумата от 37,12 лв. – разноски за заповедното производство по ч.гр.д. №
33554/2023 г. на СРС, 31-ви състав;
сумата от 248,46 лв. – разноски за исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК И. И., ЕГН: **********, адрес: гр. С.,
ж.к. „Л.“, бл. 714, вх. В, ет. 7, ап. 66, да заплати на „Т С“ ЕАД, ЕИК: ******, седалище
и адрес на управление: гр. С., ул. „Я.“ № 23Б, следните суми:
сумата от 37,12 лв. – разноски за заповедното производство по ч.гр.д. №
33554/2023 г. на СРС, 31-ви състав;
сумата от 248,46 лв. – разноски за исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 77 ГПК „Т С“ ЕАД, ЕИК: ******, седалище и адрес
на управление: гр. С., ул. „Я.“ № 23Б, да заплати по сметка на Софийски районен съд
сумата от 300,00 лв. – невнесен депозит за назначена по искане на страната ССчЕ,
заключението по което е прието по делото.
Решението в тази част подлежи на обжалване в едноседмичен срок от
връчването пред Софийски градски съд.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач на страната на
ищеца – „ Т С“ ЕООД, ЕИК:******, седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Проф.
Георги Павлов“ № 3.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7