МОТИВИ на решение по АНД № 316/2018 г. по описа на Районен съд – Велики Преслав

 

 

            Производство по чл. 375 и сл. от НПК.

            Във ВПРС е внесено постановление от 07.09.2018 г. на ВПРП, с което се прави предложение за освобождаване на И.С.Ж. – обвиняема по ДП № 131/2018 г. по описа на РУ – Велики Преслав, от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл. 78а от НК. Като основание за това се излага, че са налице предпоставките на чл. 78а от НК, а именно: наказателното производство било образувано за престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК, обвиняемата не била осъждана за престъпление от общ характер и не била освобождавана от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК, и от престъплението не били причинени имуществени вреди.

            В постановлението се описва следната фактическа обстановка, дала основание за повдигане на обвинение:

На 04.03.2018 г. привечер ненавършилите пълнолетие Г.Т., И.Т., С.С., М.С., В.Я., Е.Н., Й.С.и Й.И.се намирали в игрална зала, намираща се в подблоково пространство на ул. „****“ № 15 в гр. В.П.– срещу сградата на РУ – В.П.в града. Около 19:00 часа децата, групово, тръгнали да се прибират по домовете си, движейки се в две групи, като в задната били Г. Т. и И. Т.. Децата от първата група се замервали помежду си със снежни топки, като по това време и валял сняг. При играта им една от топките ударила прозореца на апартамент, находящ се на втори жилищен етаж в сграда на ул. „****“ № 15, вх. Б, обитаван от обвиняемата И.Ж.. След това всички деца побягнали, но от входа излязла обвиняемата, крещейки срещу двете изостанали момичета. Започнала да нанася удари по цялото тяло, вкл. по лицето на свид. Г. Т.. След това я хванала с ръка за косата и я съборила на снега и продължила да й нанася удари с плесници и юмруци. През това време обвиняемата псувала детето и му крещяла: „кучка, мърша“. Детето се разплакало и заявило на жената, че не е хвърляла снежни топки. Намиращата се настрани свид. И. Т. призовала Ж. да престане, след което последната се насочила и срещу нея, и започнала да й нанася удари. И. Т. обаче успяла да се отскубне. След това обвиняемата се върнала при свид. Г. Т. и отново започнала да я удря. След това я задърпала в посока сградата на РУ – В. Преслав. Обвиняемата и двете момичета отишли до сградата, като свид. Г. Т. била силно изплашена, плачела и треперела. Трите съобщили за случилото се на свид. Р. Г. и И. Н..

            В съдебно заседание представителят на ВПРП поддържа искането, като пледира на Ж. да бъде наложено административно наказание „Глоба” в размер на минималния, предвиден в закона.

            Обвиняемата оспорва приетото в постановлението, че е нанасяла удари на двете свидетелки, както и че е употребявала неприлични думи. Сочи, че била предизвикана да излезе от дома си поради целенасоченото и многократно хвърляне на снежни топки по прозорците й, водещи до агресивно поведение и раздразнение на болното й от аутизъм дете. Именно в раздразненото си състояние Ж. излязла и хванала момичето – свид. Г. Т. за рамото и качулката и я отвела до сградата на РУ. Моли съда да бъде оправдана.

            Защитникът счита, че обвинението спрямо Ж. е недоказано. В хода на досъдебното производство не била изследвана причината за поведението на обвиняемата. Намира за недоказано наличието на нанесени от страна на подзащитната й удари. Излага, че обвинението е недоказано освен от обективна, така и от субективна страна. Предвид горното, моли съда обвиняемата да бъде оправдана.

            От приложените по делото писмени доказателства (по ДП № 131/2018 г. по описа на РУ В.П.в ОДМВР – Ш.) и от събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното:

            Обвиняемата И.Ж. обитавала апартамент, находящ се в гр. В. Преслав, ул. „****“ № 15, вх. Б, ет. 2. Същата полагала грижи за детето си – Р.С., който страдала от умерена умствена изостаналост с нарушения в поведението и социалната адаптация. До 01.01.2019 г. обвиняемата била назначена за помощник-възпитател – асистент на детето си. В домакинството й живяла и майка й – свид. Р.Р..

            През зимата на 2018 г., в частност – в края на мес. февруари и началото на мес. март, неколкократно, играещи край блока деца хвърляли снежни топки по прозорците на апартамента на Ж.. Звукът от удара между двата предмета предизвиквал рязко раздразнение и агресивност у болното й дете, както в това си състояние то започвало да вика и да я удря.

            На 04.03.2018 г., около 19:00-19:30 часа ненавършилите пълнолетие свидетели Г. Т., И.Т., С.С., М.С., В.Я., Е.Н., Й.С.и Й.И.се намирали в игрална зала, намираща се в приземния блоков етаж на ул. „****“ № 15 в гр. В.П.– срещу сградата на РУ – В.П.в ОДМВР - Ш. в града. Към 19:00 часа децата тръгнали да се прибират, като пътят им преминавал край жилищния блок, в който се намирал апартаментът на обвиняемата. Времето било студено, имало натрупал сняг по земята, като по това време било тъмно. Повечето от непълнолетните се придвижвали в една група, а на неустановено разстояние зад тях се движили свид. Г. Т. и И. Т.. Свидетелите В. Я. и Й. С. започнали да хвърлят снежни топки по прозорците на жилището на Ж., като няколко от тях достигнали целта си. Веднага след това, децата от първата група се разбягали. В резултат от ударите по стъклата, страдащият от умерена умствена изостаналост малолетен син на обвиняемата – Р. С. изпаднал в ярост – започнал да пищи, да удря майка си и да я хапе. Тогава, в състояние на силно раздразнение, обвиняемата, бягайки напуснала жилището и се насочила навън, за да издири извършителя. Излизайки навън, видяла свид. Г. Т. и се насочила към нея. На висок тон, Ж. искала обяснение за хвърлените снежни топки. Достигайки до непълнолетната, ударила същата по рамото и я хванала за качулката на якето. Г. Т. и намиращата се в близост И. Т. започнали да обясняват, че не те са хвърляли топки. Обвиняемата, дърпайки първото от момичетата, ги отвела до намиращата се в близост сграда на РУ – В. Преслав. При пристигането на групата, те били посрещнати от полицаите Р. Г. и И. Н., които видели, че Г. Т. е изплашена. Впоследствие, първият от тях снел сведения от трите.

            Изложените фактически положения се установяват от следните събрани по делото гласни и писмени доказателства: обясненията на обвиняемата, от показанията на свидетелите Р. Г., И. Н. и Р. Р., и частично от показанията на свидетелите Г. Т., И. Т., С. С.а, М. С., В. Я., Е. Н., Й. С. и Й. И., както и от относимия към предмета на доказване писмен доказателствен материал.

            В подкрепа на приетата за установена от съда фактическа обстановка са обясненията на обвиняемата, дадени на съдебното следствие, както и гореизброената кредитирана част от съвкупността от свидетелски показания, събрани по делото. Те допринасят за изясняване на фактическата обстановка по делото досежно събитията, предшестващи, по време и последващи обсъжданата деятелност на обвиняемата, пряко и косвено възпроизвеждат отделни елементи от развитието й – времето на осъществяването, мястото. Същите са логични, непротиворечиви и кореспондират помежду си и взаимно се допълват.

            Съдът не кредитира показанията на свидетелите Г. Т., И. Т., С. С.а, Е. Н. и Й. С. в частта им, в която описват нанесени от обвиняемата, на Г. Т. многобройни удари с юмруци в областта на главата и цялото тяло. Приетото в тази насока и от прокурора не се подкрепя от каквито и да са писмени доказателства. Безспорно, нанасянето на удари, особено по лицето оставя следи, а предвид непосредственото посещение от свидетелката в сградата на полицията, следва изводът, че полицейските служители биха установили този факт. Напротив, свидетелите Г. и Н. описват душевното състояние на пострадалата, но не описват каквито и да са физически белези върху тялото на Г. Т..

            Предвид всичко изложено, съдът намери, че повдигнатото и поддържано обвинение срещу обвиняемата Ж. за хулиганство не е доказано по несъмнен и категоричен начин.

            На първо място, следва несъмнено и категорично да се приеме, че на 04.03.2018 г. около 19:00-19:15 часа, ненавършилите пълнолетие свидетели, преминавайки край обитавания от обвиняемата апартамент, хвърляли по прозореца на същия снежни топки. Не се установи описаното в постановлението, че се касае за случайно попаднала в прозореца една снежна топка. Горното се опровергава освен от показанията на самите малолетни, съотв. непълнолетни свидетели, но и от житейската липса на логика относно възможността при детска игра, такава снежна топка да достигне до втори жилищен етаж и то със сила, причиняваща съществено нарушаване на спокойствието на обитателите. Съдът счита за доказано и отражението на ударите от топки по стъклото върху психологическото състояние на детето на Ж. предвид заболяването му. В хода на досъдебното производство не са събрани доказателства, от които може да се установи психическото състояние на обвиняемата в момента на контакта й със свидетелите Г. Т. и И. Т., макар да са налице обективни данни за нейно поведение, съответстващо на афектно психическо състояние.

            Дори да се приеме, че Ж. на висок тон отправила обида към свидетелката и й нанесла удар в областта на рамото, то според настоящия състав, това не обосновава наличието на осъществено престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК. Действията на обвиняемата нито нарушават грубо обществения ред, нито изразяват явно неуважение към обществото. Вмененото на Ж. престъпление, освен недоказано от обективна страна, е такова и от субективна. Обвиняемата не е желала настъпване на вредни последици от действията си. Безспорно указание в тази насока е насочването й веднага след срещата й със свидетелите към сградата на МВР - РУ – В. Преслав. Нелогично е да се счита, че извършител на престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК, целейки да наруши обществения ред и да изрази неуважение към обществото, непосредствено след това да сигнализира лично за случилото се именно органите, разполагащи с правомощия да осигурят спазването на обществения ред.

Предвид така установената фактическа обстановка, съдът намира за недоказано по несъмнен начин извършването от обвиняемата на описаното в постановлението деяние, съставляващо от обективна и субективна страна престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК. А именно, в хода на настоящото наказателно производство не се установи, че обвиняемата, на 04.03.2018 г., в гр. Велики Преслав, на публично място – на ул. „****”, пред блок № 15, извършила непристойни действия – нанесла удари и отправила обидни изрази към малолетната ****, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото.

            Предвид изложеното, съдът прие, че на осн. чл. 378, ал. 4, т. 2 от НПК, обвиняемата И.Ж. следва да бъде призната за невинна и оправдана по повдигнатото й обвинение.

            С оглед изхода на делото, съдът отмени взетата по отношение на обвиняемата И.Ж. мярка за неотклонение “Подписка”.

В този смисъл съдът постанови решението си.

 

Районен съдия: