№ 1185
гр. София, 09.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Б, в закрито заседание на девети
март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Венета Цветкова
Членове:Валерия Братоева
Атанас Маджев
като разгледа докладваното от Атанас Маджев Въззивно гражданско дело №
20231100502735 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба на „СОФИЙСКА ВОДА“ АД, с ЕИК ********* срещу
постановление за разноски от 10.11.2023 г. издадено по изпълнително дело №
20228510402735 на ЧСИ-М. П., с което съдебния изпълнител е отказал да намали
размера на приетото за събиране адвокатско възнаграждение.
В жалбата си до съда „СОФИЙСКА ВОДА“ АД посочва, че в обжалваното
постановление на ЧСИ, същият не се е произнесъл по целия предмет на
формулираното възражение по възприетите в изпълнителния процес разноски
възложени за заплащане на дружеството в качеството му на длъжник по изпълнението,
а именно : за разноските отнесени по т. 31 ТТР към ЗЧСИ „допълнителни разноски“
начислени в размер на 24,00 лв. за тези отнесени по т. 9 от ТТР към ЗЧСИ определени
за налагане на запор и възлизащи в размер на 18 лв., както и за преизчисляване размера
на пропорционалната такса начислена по реда на чл. 26 ТТР към ЗЧСИ. Първото
оплакване на жалбоподателя е свързано с това, че изобщо не следва да понася
отговорност за разноски в образувания срещу него изпълнителен процес, като се
позовава на това, че за да избегне принудителна намеса за инкасиране на присъденото
срещу него парично вземане, което е било прехвърлено впоследствие на „Р.К.М.“
ЕООД веднага след като е узнал за тази цесия е направил опит да осъществи контакт с
посочения нов кредитор придобил вземането, като го е потърсил с изпращането на
покана до адреса му на управление на 16.09.2022 г. искайки посочване на банкова
сметка, по която дължимото парично вземане да бъде платено. Пратката с поканата
обаче била върната от натоварения с връчването й лицензиран куриер с отразяване, че
фирмата не е открита на посочения в куриерската документация адрес, като на същия е
открита „заключена къща, заградена в която няма никой“. Настоява се, че се касае до
недобросъвестно непосочване на действителния адрес на „Р.К.М.“ ЕООД, където
1
дружеството да може да бъде открито за да му бъде връчена поканата за посочване на
банкова сметка, а това води на извод за липса на оказано от негова страна съдействие
/чл. 95 ЗЗД/ като кредитор титуляр на подлежащо на изпълнение вземане. По тази
причина жалбоподателя-длъжник в изпълнителното производство смята, че не е давал
повод за инициираното срещу него изпълнително производство, което означава, че не
следва да търпи за своя сметка инкасирането на каквито и да е било разноски по
образувания впоследствие от „Р.К.М.“ ЕООД. изпълнителен процес. В условията на
евентуалност жалбоподателят иска от съда да редуцира определеното в полза на
„Р.К.М.“ ЕООД адвокатско възнаграждение за процесуално представителство
осъществено по изпълнителното дело, като се съобрази обстоятелството, че сумата по
изпълнителния лист е била заплатена своевременно в срока за доброволно изпълнение
– на 18.10.2022 г., което изключвало основанието за начисляване на възнаграждение по
смисъла на чл. 10, т. 2 от Наредба 1/2004 г., като освен това възнаграждението в размер
на 240 лв. било прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото, което
обуславяло неговото редуциране. В жалбата са направени оплаквания и по
начислените разноски по т. 9 и т. 31 от ТТР към ЗЧСИ с доводи, че няма данни за
извършване на действия по изпълнителното дело, които да създават основание за
начисляването, съответно инкасирането им за сметка на длъжника. В обобщение
жалбоподателят смята, че не трябва да бъде отговорен за никакви разноски направени
от „Р.К.М.“ ЕООД в недобросъвестно инициирания от последния изпълнителен
процес, предвид което се иска отмяна на постановлението на ЧСИ-П. отказ по
възражението на „СОФИЙСКА ВОДА“ АД свързано с начислените разноски за
адвокатски хонорар, респективно да отмени постановлението, с което върху
„СОФИЙСКА ВОДА“ АД е възложено заплащането на разноски по образуваното
изпълнително дело № 20228510402735, а в условията на евентуалност адвокатското
възнаграждение да бъде намалено, съответно да се отменят възложените в тежест на
длъжника разноски по т. 9 и т. 31 от ТТР към ЗЧСИ.
Взискателят по изпълнителното дело, редовно уведомен на основание чл.436,
ал. 3 ГПК, депозира писмено възражение срещу жалбата. Твърди, че изложените от
„СОФИЙСКА ВОДА“ АД съображения в жалбата не трябва да бъдат споделяни, като
дружеството е отговорно за заплащането на разноските направени с оглед
образуваното изпълнително дело № 20228510402735. На първо място е изтъкнат
аргумент, че предприетото от жалбоподателя оспорване на разноските по съдебен ред е
недопустимо, защото срокът за това е пропуснат. По същество е изложено, че
определеният адвокатски хонорар в размер на 240 лв., дори е по-нисък от минималния
установен според Наредба 1/2004 г. такъв, а именно сумата от 400 лв., защото
възнаграждение за процесуално представителство в инициирания изпълнителен процес
се дължало освен по реда на чл. 10, т. 1 от Наредбата, но и по реда на чл. 10, т. 2 от
същата. Изброени са конкретни сезирания на съдебния изпълнител за предприемане на
отделни действия по изпълнителното дело, което означава, че представителството на
„Р.К.М.“ ЕООД не е сведено само до образуването на изпълнителното дело. В
обобщение се иска подадената от „СОФИЙСКА ВОДА“ АД жалба да бъде оставена без
уважение, като в полза на „Р.К.М.“ ЕООД бъдат присъдени разноски за участието му в
настоящото производство, съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на сумата от 400 лв.
Съдебният изпълнител, на когото е поверено воденето на изп. дело №
2
20228510402735 ЧСИ- М. П. депозира подробни мотиви по обжалваното
постановление, съгласно разпоредбата на чл.436, ал.З ГПК. Няма възражения по
допустимостта на жалбата. Проследява в хронологичен ред предприетите в
изпълнителния процес действия от участниците, вкл. и от негова страна. Посочва, че
дейността си по определяне размера на разноските свързани с провежданото
принудително изпълнение изцяло се е ръководил от правилата установени в ГПК,
ТТРЗЧСИ и Наредба 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения. Изтъква, че
разноските по принудителното изпълнение са винаги за сметка на длъжника, освен
когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда,
или делото се прекрати на основание чл. 433 ГПК. Нямало основания за намаляване на
адвокатското възнаграждение определено по изпълнителното дело, поради хипотеза на
прекомерност. Предприетите от „Р.К.М.“ ЕООД били с такъв предметен обхват, че
обуславяли начисляването на възнаграждение за процесуално представителство освен
по чл. 10, т. 1 от Наредба 1/2004 г., но и по чл. 10, т. 2 от същата наредба. Пояснено е и
как са формирани размерите на пропорционалната такса по т. 26, съответно на
допълнителните разноски по т. 31 от ТТР към ЗЧСИ.
Съдът намира за установено следното от фактическа страна :
На 15.01.2020 г. състав на Софийски районен съд е издал изпълнителен лист
срещу „СОФИЙСКА ВОДА“ АД, като видно от съдържанието му цитираното
дружество е осъдено да заплати в полза на адвокат – В.В.Т. на основание чл. 38, ал. 2
ЗАдв. адвокатско възнаграждение в размер на 250,00 лв. по гр.д. № 2390/2018 г. по
описа на СРС, 45 с-в. Впоследствие с два договора за цесия от 15.02.2022 и 24.08.2022
г. кредиторът на вземанията по този ИЛ – адвокат Тодоров го е прехвърлил на В.Д., а
тя на свои ред на „Р.К.М.“ ЕООД, а длъжникът - „СОФИЙСКА ВОДА“ АД е бил
надлежно писмено уведомен за тази промяна в носителя на вземането.
На 11.10.2022 г. по молба на взискателя „Р.К.М.“ ЕООД, чрез пълномощника му
- адв. Д. е образувано изп. дело с № 20228510402735 срещу „СОФИЙСКА ВОДА“ АД
въз основа на изпълнителен лист на 15.01.2020 г. от Софийски районен съд. В молбата
присъства и искане за събиране на разноските направени в изпълнителното
производство на основание чл. 79, ал. 1 ГПК, вкл. и възнаграждение за адвокат в
размер на 240,00 лв. Молбата е придружена от пълномощно за адвокат – Д., както и от
споразумение за адвокатско възнаграждение. Установява се, че между взискателя и
адвокат – Д. е уговорено заплащането на адвокатско възнаграждение в размер на
сумата от 240,00 лв., което е платено чрез банков превод, за което свидетелства
преводно нареждане датиращо от 10.10.2022 г.
На 11.10.2022 г. ЧСИ-М. П. издава постановление, с което приема следните
разноски по образуваното пред него изпълнително дело : 24 лв. – такса за образуване
на изпълнително дело; 6 лв. – такса за извършване на справка за задължения към НАП;
24,00 лв. – такси за изготвяне и връчване на покани, призовки, преписи от жалби и
прочее книжа; 18,00 лв. – такса за налагане на запор; 24 лв. и 8,91 – допълнителни
разноски; 59,87 лв. – пропорционална такса за изпълнение на парично вземане
начислена по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ, както и 240 лв. – адвокатско възнаграждение.
Съгласно изпратена покана за доброволно изпълнение от 11.10.2022 г. на
длъжника – „СОФИЙСКА ВОДА“ АД е предоставен 2-семдичен срок за доброволно
изпълнение на задължението му индивидуализирано в поканата. ПДИ е получена от
3
адресата й на 13.10.2022 г.
На 14.10.2022 г. „Р.К.М.“ ЕООД сезира ЧСИ-М. П. с молба, с която оттегля
посочените в молбата за образуване на изпълнителното дело способи за събиране на
вземането, като заявява за прилагане на единствен такъв – запор върху банковите
сметки на длъжника.
На 25.10.2022 г. процесуалния представител на длъжника по изпълнението -
„СОФИЙСКА ВОДА“ АД депозира пред ЧСИ-М. П. отговор на получената покана за
доброволно изпълнение, с който възразява по начислените му за плащане разноски в
изпълнителния процес, като се развиват аргументи за прекомерност на начисленото
адвокатско възнаграждение и за неяснота относно основанията за начисляване на
таксите по т. 9 и т. 31 от ТТР към ЗЧСИ.
Със свое постановление от 10.11.2022 г. ЧСИ-М. П. по повод на възражение
подадено на 25.10.2022 г. от длъжника - „СОФИЙСКА ВОДА“ АД е постановил отказ
да намали размера на приетото за събиране адвокатско възнаграждение, тъй като
същото е в минимални размери по чл. 10, т. 1 и т. 2 вр. чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004
г.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срок, от длъжника по
изпълнителното дело и срещу подлежащ на обжалване акт.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2 от ГПК, длъжникът може да обжалва
постановлението за глоба; насочването на изпълнението върху имущество, което смята
за несеквестируемо; отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот,
поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението; отказа на съдебния
изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485 от ГПК;
определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470 от ГПК,
както и в случаите по чл. 486, ал. 2 от ГПК; отказа на съдебния изпълнител да спре, да
прекрати или да приключи принудителното изпълнение; разноските по изпълнението.
В случая се оспорват от длъжника разноските по изпълнението в частта за
определеното и прието за събиране адвокатско възнаграждение на взискателя, част от
таксите, включително и пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
Най-напред следва да се посочи, че направеното от длъжника – „Софийска вода“
АД възражение, че не следва да бъде отговорен за заплащането на разноски по
образуваното пред ЧСИ-М. П. изпълнително дело № 20228510402735, защото
кредиторът по вземането предмет на събиране по издадения изпълнителен лист не му е
оказал съдействие с посочване на банкова сметка, по която да плати още към момент
предшестващ образуването на изпълнителния процес не е доказано. По делото няма
приложена покана, в която „Софийска вода“ АД да се обръща към кредитора си -
„Р.К.М.“ ЕООД и да иска от същия съдействие за извършване на плащане на дълга си
към него, чрез посочване на банкова сметка, по която сумата да бъде преведена.
Представена е единствено обратна разписка от куриерска фирма, но от нея не може да
се направи обосновано заключение, че предмет на пратката е била покана, с която
„Софийска вода“ АД иска споменатото по-горе съдействие за да плати доброволно
4
дълга си към „Р.К.М.“ ЕООД. В този смисъл няма основание да се приеме, че е налице
хипотеза на забава на кредитора, респективно освобождаване на длъжника от
неблагоприятните последици за заплащане на разноски по събиране на присъдената
сума.
На следвало място настоящият състав намира за основателни доводите в
жалбата на длъжника относно размера на адвокатското възнаграждение на взискателя,
определено и прието за събиране в изпълнителното производство. Следва да се
съобрази, че в случая са извършени от адвоката на взискателите действия по
образуването на изпълнителното дело, за което минималният размер на адвокатското
възнаграждение е в размер на 200 лева съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения (в действащата редакция към
датата на сключване на споразумение за адвокатско възнаграждение, приложено към
преписа от изпълнителното дело – 11.10.2022 г.). В хода на изпълнителното
производство освен подадената молба за образуване на изпълнителното дело адвокатът
на взискателите не е извършил други процесуални действия за събиране на сумите по
изпълнителния лист, поради това съдът приема, че образуваното изпълнително
производство не се отличава с фактическа и правна сложност. В молбата за образуване
на изпълнителното дело са посочени начини за изпълнение, което е условие за нейната
редовност, съгласно чл. 426, ал. 3 вр. с ал. 2 от ГПК. Молбата от 14.10.2022 г., с която
се претендира промяна на първоначално заявения начин за изпълнение по правната си
природа съставлява пояснение на начините за изпълнение на дълга, доколкото тя не е
продиктувана от неуспешно предприет и реализиран способ посочен от длъжника за
събиране на вземането му, за което извод следва да се направи от краткия срок, в чиито
предели е подадена втората молба – само три дни след подаването на молбата за
образуване на изпълнителното дело. По делото няма спор, че сумата по
изпълнителния лист е била заплатена от длъжника в срока за доброволно изпълнение,
което изключва мотивирането на извод за сложност на изпълнителното дело или
същински действия по воденето на изпълнението, поради което не следва да бъде
приложена нормата на чл. 10, т. 2 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. По изложените съображения съдът намира, че
адвокатското възнаграждение на взискателите следва да бъде намалено до размера от
200 лева.
Основателни са доводите на жалбоподателя, че в случая не се установява
документ за разходи по т. 31 от ТТРЗЧСИ, поради което същите не могат да бъдат
възложени в тежест на длъжника. Посочването, че същите са за разплащане на
пощенски/куриерски услуги не е достатъчно за да се възложат на длъжника, доколкото
е необходимо в кориците на изпълнителното дело да са налице доказателства за реално
направен разход за подобна услуга. Такива доказателства обаче няма. Посочените от
ЧСИ обратни разписки нямат такъв характер, доколкото в тях не присъства
удостоверяване за стойността на заплатената цена за услугата по изпълнението на
съответната куриерска пратка.
Основателни са и доводите на жалбоподателя, че не е налаган запор по
изпълнителното дело, поради което не се дължи и таксата по т. 9 от тарифата в размер
на 18 лева.
Пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ се начислява върху събраните
суми, като при определянето й се взема предвид и приетото за събиране адвокатско
5
възнаграждение на взискателя. С оглед намаляването на размера на адвокатското
възнаграждение на взискателя съдът намира, че следва да бъде намалена и
пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ и същата се изчислява на 54,00 лева с
ДДС.
С оглед на горното съдът намира, че следва да бъде отменен постановения акт на
ЧСИ М. П., като бъдат редуцирани начислените в тежест на длъжника разноски по
изпълнението.
По разноските:
Жалбоподателят не претендира разноски в настоящото производство, поради
което такива не му се присъждат.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на “СОФИЙСКА ВОДА” АД, ЕИК ********* – длъжник по
изпълнително дело № 20228510402735 по описа на ЧСИ М. П., с рег. № 851 на КЧСИ,
с район на действие – СГС, постановление за разноски от 10.11.2022 г. по
изпълнително дело № 20228510402735, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА приетите разноски по изпълнението в частта за определеното
адвокатско възнаграждение на взискателя по горепосоченото изпълнително дело на
200 лева и за пропорционалната такса по чл. 26 от ТТРЗЧСИ на 54,00 лева с ДДС, и
ОТМЕНЯ начислените в тежест на длъжника такса в размер на 18,00 лева по т. 9 от
ТТРЗЧСИ и разноски в размер на 24,00 лева по т. 31 от ТТРЗЧСИ.
Решението не подлежи на обжалване
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6