РЕШЕНИЕ
№ 38
гр. Силистра, 05.06.2020 г.
Административен съд – Силистра, в открито заседание на двадесет и шести май две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Валери Раданов
с участието на секретаря Анета Тодорова разгледа адм.дело № 340 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Жалбоподателят Община Ситово моли съда да
обяви нищожността, а при условията на евентуалност – да отмени акт за
установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-0800/2143#4 / 14.11.2019
г. на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ),
поради нарушения на материалния и процесуалния закон, и да му присъди
направените по делото разноски.
Ответникът – заместник-изпълнителният директор на ДФЗ, – чрез своя процесуален пълномощник, оспорва жалбата, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено от активнолегитимираната страна, и претендира разноски за осъществена защита от юрисконсулт в минимален размер.
Съдът прие за установено следното:
С уведомително писмо изх.№ 01-0800/3122 / 21.09.2012 г. изпълнителният директор на ДФЗ е одобрил земеделски парцели по заявление за подпомагане УИН 19/100512/78290 за подпомагане по направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност“ от мярка 214 "Агроекологични плащания". Видно от текста на писмото, за жалбоподателят е възникнал 5-годишен ангажимент за извършване на агроекологични дейности по одобрените парцели, които са подробно описани в приложената към писмото таблица и чиято одобрена площ възлиза общо на 310.46 ха.
С уведомително писмо изх.№ 01-0800/2143 / 25.10.2017 г., издадено от заместник изпълнителния директор на ДФЗ, – по повод на кандидатстване за агроекологични плащания за кампания 2016 г. – е бил прекратен агроекологичният ангажимент на жалбоподателя по мярка 214 „Агроекологични плащания” от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. Осъщественото от жалбоподателя оспорване на гореописаното уведомително писмо е било отхвърлено с решение № 84 / 02.07.2018 г. по адм.дело № 18 / 2018 г. на Административен съд – Силистра, оставено в сила с решение № 11818 / 12.08.2019 г. по адм.дело № 10394 / 2018 г. на Върховния административен съд.
С писмо изх.№ 01-0800/2143 / 29.08.2019 г. на ответника, получено на 11.09.2019 г. от жалбоподателя, последният е бил уведомен за откриване на административното производство за издаване на АУПДВ и е бил поканен да възстанови в 7-дневен срок от получаването на писмото сумата 110494,38 лв.
С АУПДВ № 01-0800/2143#4 / 14.11.2019 г. на ответника е било установено задължение на жалбоподателя в размер на 110494,38 лв. В мотивите на АУПДВ е посочено, че с уведомително писмо изх.№ 01-0800/2143 / 25.10.2017 г. е бил прекратен агроекологичен ангажимент на жалбоподателя и че на основание този ангажимент жалбоподателят е получил следните суми: за кампания 2012 г. – 91686,85 лв., за кампания 2013 г. – 154098,05 лв., за кампания 2014 г. – 153522,16 лв. и за кампания 2015 г. – 153164,82 лв., поради което, на основание чл. 18, ал. 4, б. „в” от Наредба № 11 / 06.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г., следва да бъдат възстановени 20% от сбора на гореописаните суми, а именно – 110494,38 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от Наредба № 11 / 06.04.2009 г., подпомаганите лица възстановяват получената до момента финансова помощ заедно със законните лихви в зависимост от годината на първоначално одобрение по мярката до годината, в която е прекратен агроекологичният ангажимент, както следва: а) до края на третата година – 100 %; б) до края на четвъртата година – 40 %; в) до края на петата година – 20 %; г) след петата година – 10 %.
Материалноправните предпоставки, фиксирани от горецитираната разпоредба са установени по делото, както следва: а/ налице е административен акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент, чиято законосъобразност е потвърдена със сила на пресъдено нещо; б/ прекратяването е извършено по повод произнасянето на административния орган относно петата година на ангажимента – 2016 г.; в/ жалбоподателят е получил по прекратения ангажимент за кампании 2012 – 2015 г. общата сума от 552471,88 лв., което е доказано посредством представените справки и извлечения от СЕБРА и ИСАК. Следователно е осъществена хипотезата на чл. 18, ал. 4, б. „в” от Наредба № 11 / 06.04.2009 г., която обуславя задължение за жалбоподателя в размер на 20% х 552471,88 лв. = 110494,38 лв. Задължение именно в такъв размер е установено с оспорения АУПДВ, поради което последният се явява материално законосъобразен и непротиворечащ на целта на закона.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя. 1/ Не е накърнено правото на жалбоподателя да участва в производството по издаване на АУПДВ, тъй като, както бе установено по-горе, жалбоподателят е бил надлежно уведомен за началото на производство. Следователно административнопроизводствените правила не са били нарушени от ответника. 2/ Спазена е законоустановената форма. Надлежно оформено е правното основание на административния акт в следния пасаж: „[...] на основание чл. 18, ал. 3, т. 5 и ал. 4, буква „в’ във връзка с чл. чл. 44, ал. 3, т. 4 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г., чл. 59, ал. 1 и 2 от Административно- процесуалния кодекс и във връзка с чл. 165 и чл. 166 от Данъчно-процесуалния кодекс, и чл. 20а, ал. 1 от Закона за подпомагане на земеделските производители [...]“. Дори обаче да имаше пропуск в правното основание, това не би било съществено нарушение на формата. Защото от определящо значение е фактическото основание на административния акт, което в случая също е надлежно индивидуализирано чрез посочване на получените от жалбоподателя финансови помощи, факта на прекратяването на агроекологичния ангажимент и темпоралната фиксация на този факт спрямо съответната кампания по ангажимента. 3/ На ответника са делегирани правомощия за издаване на АУПДВ със заповед № 03-РД/715#2 / 13.12.2018 г. на изпълнителния директор на ДФЗ. Последният е изрично овластен от разпоредбата на чл. 20а, ал. 6 във вр. с ал. 5 ЗПЗП да извърши такава делегация. Следователно оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган.
Изложените съображения налагат извод за неоснователност на оспорването, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото жалбоподателят дължи на учреждението на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв., на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, чл. 37, ал. 1 ЗПП, чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и тълкувателно решение № 3 / 13.05.2010 г. на ВАС по т.д. № 5 / 2009 г.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. посл. АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Община Ситово срещу акт
за установяване на публично държавно вземане № 01-0800/2143#4 / 14.11.2019 г.
на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“.
ОСЪЖДА Община Ситово да заплати на Държавен фонд „Земеделие“ сумата 100 (сто) лв., представляваща направени по делото разноски – юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд.
СЪДИЯ: