№ 249
гр. Варна , 05.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
шести януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина И. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
при участието на секретаря Доника З. Христова
като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно гражданско
дело № 20203100503511 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 377418/30.10.2020г. от „Електроразпределение
Север” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав
Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Г, чрез пълномощника адв. М.Л., срещу решение №
260566 от 07.10.2020г., постановено по гр.дело № 3625/2020г. на ВРС, ХХV-ти състав, с
което е прието за установено, че П. Г. П., ЕГН ********** от гр.Варна, ул. „Д.“ **********
не дължи на въззивното дружество сумата от 4622.92 лева, начислена по фактура
№**********/11.02.2020г., за периода 02.09.2015г. до 15.11.2019г., представляваща
корекция на сметка по партида с аб. № **********, кл. №********** с адрес на потребление
гр.Варна, ул.“Д.“ бл. 14, ет.5, ап.27, на осн.124,ал.1 ГПК.
В жалбата е изложено становище за неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост на обжалваното решение, като постановено в разрез със събрания
доказателствен материал. Сочи се, че е налице правно основание за възникване на вземането
му, което представлява цената на потребеното в обекта на въззиваемия количество ел.
енергия, дължимо на осн. чл.55 от ПИКЕЕ вр. чл.200, ал.1 от ЗЗД. Сочи се, че извършената
проверка е в съответствие с действащите ПИКЕЕ /обн. ДВ бр.35 от 30.04.2019г./.
Отправеното искане е да се отмени изцяло обжалваното решение и да се постанови друго, с
което да се отхвърли исковата претенция, както и за присъждане на направените съдебно –
деловодни разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата,
в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното
решение, което намира за правилно и законосъобразно. Моли за потвърждаване на
1
решението и за присъждане на направените пред въззивната инстанция съдебно –деловодни
разноски.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявен иск с правно основание чл.124,
ал.1 от ГПК от П. Г. П. срещу „Енергоразпределение Север” АД за приемане за установено в
отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 4622.92 лева,
начислена по фактура №**********/11.02.2020г., за периода 02.09.2015г. до 15.11.2019г.,
представляваща корекция на сметка по партида с аб. № **********, кл. №********** с
адрес на потребление гр.Варна, ул.“Д.“ бл. 14, ет.5, ап.27.
Ищецът излага, че е страна по договор с „Електроразпределение Север”АД за пренос,
доставка и потребление на ел.енергия за адрес гр.Варна, ул.“Д.“ бл. 14, ет.5, ап.27 с абонатен
№********** и клиентски №**********. Сочи, че на 19.02.2020г. при проверка в
деловодството на ответното дружество установил, че има задължение към
„Електроразпределение Север”АД в размер на 4622.92 лева на основание издадена фактура
№**********/11.02.2020г. с падеж 21.02.2020г., което представлявало корекция на сметка,
вследствие на извършена проверка от 15.11.2019г. Твърди, че не е присъствал на
първоначалния монтаж на СТИ. Оспорва процедурата по извършване на проверката, както и
наличието на основания за извършване на корекция на сметката. Оспорва
законосъобразността на съставения констативен протокол и дължимостта на процесната
сума. Твърди, че при монтажа и след това СТИ не е преминало през първоначален и
последващ метрологичен контрол. Счита, че е поставен в неравноправно положение, тъй
като не била установена неизправност на СТИ, извършването на задължителни проверки за
годността му, както и неотчитането на ел.енергия да се дължи на неправомерно
вмешателство. Сочи, че периодът на корекцията бил произволно избран и не отразявал
реалното потребление в обекта, още повече, че редовно заплащал текущите си сметки.
Твърди, че не консумирал претендираното количество ел.енергия. Оспорва начина и
методиката за изчисляване на сумата по процесната фактура, като счита, че позоваването на
разпоредбите на ПИККЕ, обн. ДВ бр.35/30.04.2019г. водело до създаване на
неравноправност в правата на страните по договора и до обогатяване на доставчика, който
подал енергия в двете тарифни зони и която енергия била установена в количествено
отношение, а претендирал плащане на по-високата цена, което от своя страна го увреждало.
Излага, че не е уведомяван и не знаел кога била извършена техническата проверка и счита,
че корекционната процедура била проведена в нарушение на чл.42-49 ПИКЕЕ. Не било ясно
как били установени и описани в протокола, издаден от БИМ процесното количество, което
било определено като преминала ел.енергия, а в протокола такива показания в скрит
регистър не били посочени. Не ставало ясно как бил определен периода на корекцията и
всеки от петте подпериода в него. Не било спазено изискването обслужването на
измервателните системи да се извършва най-малко на три месеца. Не било спазено
правилото на чл.49,ал.3 ПИКЕЕ протоколът от проверката да се изпрати в седмодневен срок
на ползвателя. Не било установено, че процесното количество ел.енергия е доставено и
консумирано в обекта на потребление след монтажа на СТИ. Твърди, че след първоначалния
монтаж СТИ никога не било проверявано.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника. Твърди се, че
процесната сума представлява цената на реално доставена и потребена от абоната
електрическа енергия и се дължала на основание чл.55 ПИКЕЕ вр.чл.20,ал.1, пр.1 ЗЗД.
Твърди се, че на 15.11.2019г. била извършена техническа проверка на СТИ в обекта в
присъствието на един свидетел, на основание чл.45 ПИКЕЕ. За извършената проверка бил
съставен КП №1105746. Процесният електромер бил демонтиран и изпратен за експертиза в
БИМ. За експертизата бил съставен КП №86/28.01.2020г. При софтуерно четене била
установена намеса в тарифната схема на електромера. Наличие на преминала ел.енергия по
тарифа 3 в размер на 026958.2 квтч, която не била визуализирана не дисплея. На
2
06.02.2020г. било съставено Становище за начисляване на ел.енергия, с което било
конкретизирано размера на оспореното вземане. Установено било точното количество
неотчетена ел.енергия след прочитане на регистър 1.8.3. – 26958 квтч. На 11.02.2020г. била
издадена фактура №**********, с която била определена цената на ел.енергията за периода
02.09.2015г. – 15.11.2019г. Началният период бил определен от датата следваща монтажа на
електромера 01.09.2015г. до датата на констатиране на вмешателството 15.11.2019г.
С обжалваното решение е уважен предявения отрицателен установителен иск.
Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на
събраните доказателства, в предметните предели на жалбата, приема за установено от
фактическа страна следното:
В КП №1105764 е отразено извършването на техническа проверка и подмяна на
средство за търговско измерване на абонат с клиентски №********** и абонатен
№********** от дата 15.11.2019г. от служителите на ЕРП Север. В протокола е вписано, че
електромер с фабричен №1115031500754215 е демонтиран и изпратен за експертиза в БИМ с
показания по тарифи : 1.8.1 – 4394; 1.8.2 -11506; 1.8.3 – 26958 и 1.8.4- 0000.
Съгласно КП №86/28.01.2020г., издаден от БИМ при софтуерно четене на процесното
СТИ е установена външна намеса в тарифната схема на електромера и наличие на
преминала енергия през 1.8.3. –026958.2, които не са визуализирани на дисплея. Вписано е,
че електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията
за точност при измерването на ел.енергия, но не съответства на техническите
характеристики.
Със становище от 06.02.2020г. относно КП №86/28.01.2020г., издаден от БИМ за
клиентски №********** и абонатен №********** е начислено допълнително количество ел.
енергия в размер на 26958 квтч за периода 02.09.2015г. до 15.11.2019г., като е посочено, че
корекцията е извършена на основание чл.55 ПИКЕЕ.
Съгласно фактура №**********/11.02.2020г. с получател П. Г. П. за клиентски
№********** и абонатен №********** е начислена сумата от общо 4622.92 лева за
количество служебно начислена ел. енергия в размер на общо 26958 квтч за периода
02.09.2015г. до 15.11.2019г.
Представен е и Протокол №1101475 от 01.09.2015г. за монтаж на електромер с
фабричен №1115031500754215, съгласно който към датата на монтажа същият е бил с
нулеви показания по дневна и нощна тарифа.
Вещото лице по назначената по делото СТЕ е посочило, че електромер тип Carat
Digitron M02 с фабричен №1115031500754215 е преминал първоначална метрологична
проверка през 2015г. като метрологична му годност изтича през 2021г. Измервателният уред
е бил нов при монтажа. Отчитането на процесния електромер е двутарифно по дневна и
нощна тарифа. Абонатът е битов. Електромерът е в класа си на точност. Съгласно КП
№86/28.01.2020г. на БИМ при софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната
схема на електромера – наличие на преминала ел.енергия в тарифа 3, която не е
визуализирана на дисплея. Наличието на данни в регистър 1.8.3 се дължи на неправомерно
вмешателство в програмата за параметризация на измервателния уред и по –точно
манипулиране на тарифната схема. Количеството ел.енергия от 26958 квтч не е от редовен
отчет и не е изчислено по методиката за корекция на сметка. Това количество не е
остойностено и фактурирано през процесния период 02.09.2015г. до 15.11.2019г.
Остойностената ел.енергия от 26958 квтч във фактура №**********/11.02.2020г.е
определена в Становище за начисляване на електрическа енергия от 06.02.2020г., след
софтуерно прочитане на регистър 1.8.3, който не е визуализиран при редовен отчет. При
изслушване на вещото лице в о.с.з. същото заявява, че не е правен тест на електромера,
3
който да установява, че се отита ел.енергия в скрит регистър.
Гореизложената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е
действително, произнасянето съответства на предявеното искане и правото на иск е
надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на неправилността
на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ
ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
За уважаването на предявения отрицателен установителен иск е необходимо
ответникът да докаже факта, от който произтича вземането му, а ищецът - възраженията си
срещу вземането, поради което отрича съществуването на спорното право, т.е фактите,
които изключват, унищожават или погасяват спорното право.
Безспорно между страните е, че ищецът е потребител на ел. енергия по смисъла на
закона, както и че процесната сума е начислена като корекция на сметката му. Спорно се
явява обстоятелството дали са били налице предпоставките за едностранно извършване на
корекция на стойността на потребената електроенергия за релевирания период.
В разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ е предвидена възможността за извършване
на корекция за потребена електрическа енергия в случаите на неизмерена, неправилно и/или
неточно измерена електрическа енергия поради неправомерно присъединяване, промяна в
схемата на свързване или неправомерно въздействие върху уреди, съоръжения или
устройства по чл. 120, ал. 3 от ЗЕ, но при спазване на определени правила, чието приемане е
от компетенцията на ДКЕВР /чл. 83, ал. 2 от ЗЕ/. Следователно, правото на ответника да
изчислява и коригира пренесената ел. енергия е обусловено от установяване на
неправомерно въздействие върху средството за търговско измерване и неправомерно
присъединяване към електропреносната мрежа. Съобразно изготвените констативен
протокол и заключението на вещото лице, по несъмнен начин се налага извод, че в случая не
се касае за неправомерно присъединяване към електроразпределителната мрежа или
промяна в схемата на свързване на СТИ, довело до отклоняване на отчитаната ел. енергия.
От констативния протокол се установява, че в деня на проверката, служители на
„Електроразпределение Север“ АД са прочели информацията, записана в
невизуализираните регистри, чрез компютър, снабден със специализирана програма и
специален четец за ел. енергията, записана в търговските регистри на СТИ.
Служебното начисляване на допълнителни количества електрическа енергия по
партидата на въззивника е извършено по реда на обнародваните в ДВ бр. 35/30.04.2019г.
Правила за измерване на количеството електрическа енергия, в сила от 04.05.2019г.,
доколкото процесната техническата проверка в обекта на потребление е извършена на
03.10.2019г. Същите са издадени от Председателя на КЕВР /приети с Решение на КЕВР по т.
1 от Протокол № 67/24.04.2019г./, в съответствие с предвиденото в чл. 83 ал. 1 т. 6, вр. ал. 2
от ЗЕ, а именно – че устройството и експлоатацията на електроенергийната система се
осъществява и съгласно норми, предвидени в ПИКЕЕ, приемани от КЕВР и регламентиращи
принципите за установяване случаите на неизмерена, неправилно измерена и/или неточно
измерена ел. енергия, и съгласно правомощията на КЕВР, установени в чл. 21 ал. 1 т. 3 от
ЗЕ, вр. чл. 2 ал. 1 от ЗНА. Цитираните правила по правната си същност са подзаконов
нормативен акт, който е задължителен за страните.
В разпоредбата на чл.55, ал.1 ПИКЕЕ изрично е предвидена възможност за оператора
на съответната мрежа да начислява измерено след монтажа на средството за търговско
измерване количество електрическа енергия в случаите, в които се установи наличие на
4
измерени количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на средството за
търговско измерване. За извършването на тази едностранна корекция е необходимо
извършване на метрологична проверка и съставяне на констативен протокол при спазване на
реда за това посочен в чл.49 ПИКЕЕ, както и установяването на количество електрическа
енергия в невизуализирани регистри, което да е измерено след монтажа на СТИ.
В тежест на ответника е да установи по изискуемия в закона начин, чрез пълно и
главно доказване, че процесното количество ел. енергия е доставено и консумирано в обекта
на потребление на ищеца след монтажа на СТИ. В конкретния случай по делото е
представен протокол от 01.09.2015г. за монтаж на електромер с фабричен
№1115031500754215, съгласно който към датата на монтажа същият е бил с нулеви
показания по дневна и нощна тарифа. Липсват данни с какви показатели са били останалите
регистри към датата на монтиране на СТИ, включително и регистър 1.8.3. Освен това
ответното дружество не е спазило процедурата по чл.49, ал.4 вр. ал.3 от ПИКЕЕ, тъй като е
протоколът за извършената проверка е изпратен на клиента /който не е присъствал лично на
нея/ след изтичане на предвидения 7-дневен срок.
Изложеното обосновава извода, че ответникът не е установил по безспорен начин
законосъобразното извършване на проверката и спазването на ПИКЕЕ при корекционната
процедура. Ето защо настоящият съдебен състав намира предявения отрицателен
установителен иск за основателен и като такъв същият следва да се уважи изцяло.
Предвид съвпадането на крайните изводи на двете съдебни инстанции, обжалваното
първоинстанционно решение следва да се потвърди.
Съобразно отправеното искане и на основание чл.78, ал. 3 от ГПК въззивникът следва
да заплати на въззиваемата страна сторените разноски пред настоящата инстанция, които
представляват заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 560 лв.
Воден от горното съставът на Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260566 от 07.10.2020г., постановено по гр.дело №
3625/2020г. на ВРС, ХХV-ти състав, с което е прието за установено, че П. Г. П., ЕГН
********** от гр.Варна, ул. „Д.“ ********** не дължи на въззивното дружество сумата от
4622.92 лева, начислена по фактура №**********/11.02.2020г., за периода 02.09.2015г. до
15.11.2019г., представляваща корекция на сметка по партида с аб. № **********, кл.
№********** с адрес на потребление гр.Варна, ул.“Д.“ бл. 14, ет.5, ап.27, на осн.124,ал.1
ГПК.
ОСЪЖДА „Електроразпределение Север” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Г да заплати
на П. Г. П., ЕГН ********** от гр.Варна, ул. „Д.“ ********** сумата от 560 лв. /петстотин
и шестдесет лева/, представляваща разноски пред въззивната инстанция, на осн. чл.78, ал.3
от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
5
2._______________________
6